Решение № 213 от 15.6.2026 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 217/2025 г.

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 649 от ТЗ, във вр. с чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ и чл. 108 от ЗС, последният евентуално съединен с иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

В исковата молба се посочва, че по отношение на „П.А.“ ООД /н./ е открито производство по несъстоятелност и същото е обявено в несъстоятелност с решение № 101/21.03.2024 г. по т.д. 77/2024г. по описа на ОС - Стара Загора. Молбата за откриване на производството по несъстоятелност е подадена от длъжника на 14.02.2024г.

С Решение № 380/29.10.2024г., постановено по в.т.д. 235/2024г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, влязло в законна сила на 13.11.2024г., съдът е определил 31.12.2021г. за началната дата на неплатежоспособността на дружеството-длъжник.

С Определение № 342 на съда по несъстоятелността от 07.05.2025г. е назначен за временен синдик в производството по несъстоятелност, като е встъпил в правомощията си считано от 07.05.2025г. Определението на съда и назначаването на ищеца за временен синдик са обявени и в Търговския регистър по партидата на дружеството.

В хода на дейността си като синдик установил, че на 07.09.2022г. "П.А." ООД се е разпоредило в полза на г-жа В. К. Т. със свои собствени недвижими имоти, посредством Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията - гр. К. като акт № 157, том 18, с вх. рег. № 5491/07.09.2022г. и дв. вх. peг. № 5490/07.09.2022г.

С цитирания нотариален акт "П.А." ООД е продало на г-жа В. К. Т. своя собствен самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35•••.504.595.2.1 по КККР на град К., община К., област Стара Загора, одобрени със Заповед РД- 18-88 от 26.11.2015г. на Изпълнителен Директор на АГКК, с последно изменение на КККР със Заповед № 18-8396-21.10.2016г. на Началника на СГКК - Стара Загора, с адрес на имота: град К., п.к. 6100, ул. •••• № 30, ет. -1, обект 1, с предназначение на самостоятелния обект: за склад, брой нива на обекта: 2, посочена в документа площ: 165 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: Ниво 1: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма и Ниво 2: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма, който самостоятелен обект в сграда се намира на етаж -1 на сграда с идентификатор 35•••.504.595.2, брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: 1, предназначение на сградата: Хангар, депо, гараж, която сграда е разположена в Поземлен имот с идентификатор 35•••.504.595, ведно със 130/569 кв. м. идеални части от правото на собственост върху Поземлен имот с идентификатор 35•••.504.595 по КККР на град К., община К., област Стара Загора, одобрени със Заповед РД-18-88 от 26.11.2015г. на Изпълнителен Директор на АГКК, с адрес на имота: град К., п.к. 6100, ул. •••• № 30, площ от 554 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Средно застрояване /от 10 до 15 м/, номер по предходен план: 595, квартал: 193, парцел: 1, при съседи: Поземлени имоти с идентификатори: 35•••.504.8715, 35•••.504.589, 35•••.504.594 и 35•••.504.9038, които имот. съгласно документ за собственост, представлява: 130/569 кв. м. идеални части от Дворно място с площ от 569 кв.м., находящо се в гр. К., ул. •••• № 30, съставляващо УПИ 1-595, кв. 193 по плана на града, при граници: север - ул. ••••, изток - УПИ II-594, запад - ул. „Съединение“, юг - УПИ V-589, заедно с Дистрибутивен склад, изграден чрез строително преустройство на пететажна сграда с площ от 165 кв.м., състоящ се от помещения в сутерена на кота -2,89 м., с площ от 89 кв.м., санитарни и помощни помещения на партерен етаж - кота 0 м. с площ от 33,30 кв.м. и гараж със застроена площ от 42 кв.м., находящ се на партерния етаж, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.

Видно от текста на нотариалния акт, имотите са продадени за покупко продажна цена в размер на 60 500 лв. без ДДС /72 600 лв. с вкл. ДДС/, като данъчната оценка на същите е в размер на 127 676 лв.

Излага съображения, че съгласно чл. 647, ал.1, т.3 от Търговския закон (ТЗ), могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността възмездни сделки, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото, сключени в двугодишен срок преди подаването на молбата по чл. 625 от ТЗ (молба за откриване на производството по несъстоятелност), но не по-рано от датата на неплатежоспособността.

Съгласно чл. 649, ал.1 от ТЗ, такива отменителни искове могат да се предявяват от синдика в двугодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност. Съгласно чл. 649, ал.2 от ТЗ, синдикът може да предяви и обусловените осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността, каквито са искът по чл. 108 от ЗС и евентуално съединеният с него иск по чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.

Посочва, че горецитираната сделка попада изцяло в приложното поле на чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ и в настоящия случай са налице визираните от закона предпоставки за предявяване на допустим и основателен иск по чл. 649 от ТЗ, във връзка с чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ, кумулативно съединен с осъдителен иск по чл. 108 от ЗС. При условията на евентуалност, в случай че искът по чл. 108 от ЗС бъде отхвърлен, предявява осъдителен иск по чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.

На следващо място синдикът излага становище по допустимостта на иска. Посочва, че в качеството си на синдик на "П.А." ООД се явява активно легитимиран да предяви отменителен иск по чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ, кумулативно съединен с осъдителен иск по чл. 108 от ЗС, който от своя страна при условията на евентуалност е съединен с осъдителен иск по чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.

Доколкото решението за откриване на производството по несъстоятелност на "П.А." ООД е от 21.03.2024г., все още не е изтекъл двугодишният преклузивен срок по чл. 649, ал.1 от ТЗ за предявяване на посочените искове.

Предвид гореизложеното счита, че исковете се явяват процесуално допустими.

Счита, че предявените искове са основателни поради следните обстоятелства:

Със сключване на описаната по-горе сделка е осъществен фактическият състав на чл. 647, ал.1, т.З от ТЗ, поради което сделката следва да бъде обявена за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник "П.А." ООД.

На първо място, описаната сделка, предмет на иска по чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ, попада в „подозрителния период“, тъй като е сключена на 07.09.2022г. Тази дата е в рамките на двугодишния период преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ (14.02.2024г.) и не предхожда определената от съда начална дата на неплатежоспособността (31.12.2021 г.).

На следващо място, налице е и другият елемент от на чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ - касае се за възмездна сделка, при която даденото от страна на "П.А." ООД значително надхвърля по стойност полученото от дружеството.

Видно от приложения нотариален акт, покупко-продажната цена по сделката е в размер повече от два пъти по-нисък от данъчната оценка на продаваните имоти (самостоятелен обект в сграда, ведно със 130/569 идеални части от поземления имот, в който е разположен обекта), което е категорична индиция, че стойността на отчуждените със сделката имоти значително надхвърля получената за тях цена. Ноторно известен факт е, че действителната пазарна стойност на даден недвижим имот надхвърля значително стойността на данъчната му оценка. Счита, че при съпоставка на действителната пазарна цена на имотите към момента на сключване на сделките с договорената продажна цена ще се установи, че не е налице еквивалентност на двете насрещни престации.

С оглед на всичко гореизложено, счита, че са налице предпоставките за предявяване от синдика на отменителен иск по чл. 649 от ТЗ, във вр. с чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ за обявяването на недействителността на описаната по-горе сделка за покупко-продажба спрямо кредиторите на „П.А.” ООД - в несъстоятелност.

На следващо място, съгласно чл. 108 от ЗС, собственикът на една вещ може да иска същата да бъде върната от всяко лице, което я държи или владее без основание. С уважаване на отменителния иск по чл. 647 от ТЗ, отпада и основанието за владение и държане на процесиите имоти от страна на ответника г-жа В. К. Т.. В тази връзка и при условията на кумулативно съединяване, предявява и осъдителен иск по чл.108 от ЗС за връщане на процесиите имоти (самостоятелен обект в сграда, ведно със 130/569 идеални части от поземления имот, в който е разположен обекта), в масата на несъстоятелността на „П.А." ООД /н./. Счита, че след уважаването на отменителния иск по чл. 647 от ТЗ ще са налице предпоставките за уважаване и на иска по чл. 108 от ЗС.

При условие, че съдът счете, че не са налице предпоставките за уважаването на обусловения осъдителен иск по чл.108 от ЗС за връщане на процесиите имоти в масата на несъстоятелността, то счита, че са налице предпоставките за разглеждане и уважаване на съединения при условията на евентуалност осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за връщане на даденото въз основа на отпаднало основание. Законова последица при обявяване на недействителност на сделка е реституцията на получените по нея престации в следствие на отпаднало основание съгласно чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.

Посочва, че с уважаването на отменителния иск по чл. 647 от ТЗ, процесната разпоредителна сделка ще бъде обявена за недействителна спрямо кредиторите на „П.А.“ ООД - в несъстоятелност, с което и основанието за придобиването на процесиите имоти се явява отпаднало. Поради това процесиите имоти се явяват получени от г-жа В. К. Т. на отпаднало основание, с което изцяло се осъществява фактическият състав на чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което:

1. На основание чл. 649, във връзка с чл. 647, ал. 1, т. 3 от Търговския закон да обяви за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „П.А.“ ООД - в несъстоятелност гореописаната разпоредителна сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията - гр. К. като акт № 157, том 18, с вх. рег. № 5491/07.09.2022г. и дв. вх. peг. № 5490/07.09.2022г.;

2. На основание чл. 108 от ЗС да постанови следните недвижими имоти, предмет на гореописаната разпоредителна сделка, да бъдат върнати от г-жа В. К. Т. с ЕГН •••••••••• в масата на несъстоятелността на „П.А.“ ООД /н./, а именно:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35•••.504.595.2.1 по КККР на град К., община К., област Стара Загора, одобрени със Заповед РД- 18-88 от 26.11.2015г. на Изпълнителен Директор на АГКК, с последно

изменение на КККР със Заповед № 18-8396-21.10.2016г. на Началника на СГКК - Стара Загора, с адрес на имота: град К., п.к. 6100, ул. ••••, ет. -1, обект 1, с предназначение на самостоятелния обект: за склад, брой нива на обекта: 2, посочена в документа площ: 165 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: Ниво 1: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма и Ниво 2: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма, който самостоятелен обект в сграда се намира на етаж-1 на сграда с идентификатор 35•••.504.595.2, брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: 1, предназначение на сградата: Хангар, депо, гараж, която сграда е разположена в Поземлен имот с идентификатор 35•••.504.595, ведно със 130/569 кв. м. идеални части от правото на собственост върху Поземлен имот с идентификатор 35•••.504.595 по КККР на град К., община К., област Стара Загора, одобрени със Заповед РД-18-88 от 26.11.2015г. на Изпълнителен Директор на АГКК, с адрес на имота: град К., п.к. 6100, ул. •••• № 30, площ от 554 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Средно застрояване /от 10 до 15 м/, номер по предходен план: 595, квартал: 193, парцел: 1, при съседи: Поземлени имоти с идентификатори: 35•••.504.8715, 35•••.504.589, 35•••.504.594 и 35•••.504.9038, който имот, съгласно документ за собственост, представлява: 130/569 кв. м. идеални части от Дворно място с площ от 569 кв.м., находящо се в гр. К., ул. •••• № 30, съставляващо УПИ 1-595, кв. 193 по плана на града, при граници: север - ул. ••••, изток - УПИ П-594, запад - ул. „Съединение“, юг - УПИ V-589, заедно с Дистрибутивен склад, изграден чрез строително преустройство на пететажна сграда с площ от 165 кв.м., състоящ се от помещения в сутерена на кота -2,89 м., с площ от 89 кв.м., санитарни и помощни помещения на партерен етаж - кота 0 м. с площ от 33,30 кв.м. и гараж със застроена площ от 42 кв.м., находящ се на партерния етаж, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.

3. При условията на евентуалност, в случай че не са налице предпоставките за уважаване на кумулативно съединения осъдителен иск по чл.108 от ЗС, моли на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД да бъде осъдена г жа В. К. Т. да върне процесиите имоти в масата на несъстоятелността на „П.А.“ ООД /н./, като получени с оглед на отпаднало основание.

Постъпил е отговор на исковата молба от първия ответник В. К. Т.. Счита, че исковата молба с правно основание чл.649 от ТЗ, във връзка с чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ, чл.108 от ЗС и чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД е неоснователна спрямо нея, като липсва правно основание за направените искания към съда от временния синдик.

Излага съображения, че по смисъла на чл.647 ал.3 от Търговския закон и чл.646 ал.7 от същия закон, първият ответник е добросъвестно лице по отношение на извършената покупко-продажба и не отговаря на посочените хипотези в понятието „свързано лице“, съгл.пар. 1 от ДР на ТЗ /ДВ бр.63 от 1994 г./. Заявява, че няма никаква свързаност нито с „П.А.“ ООД, нито с управителя на дружеството Н.К. П. по смисъла на пар.1 от ДР на ТЗ.

Счита, че е добросъвестен купувач /трето добросъвестно лице/ спрямо процесния недвижим имот и кредиторите, тъй като е заплатила договорената с продавача цена, т.е. сключила е възмезден договор и досега не й е било известно задлъжняването на продавача. Посочва, че покупко-продажбата на имота в гр.К., на ул.“Иван Вазов“ № 30, обективирана в нотариален акт № 157 от 07.09.2022 г. е осъществена след предварителни преговори с представителя на продавача Николай П. и сключване на Предварителен договор по чл.19 от ЗЗД за процесния имот на 01.12.2019 год. В периода от тази дата до 07.09.2022 г. ответницата твърди, че е извършила със свои средства всички строителни и ремонтни дейности в закупените помещения, с цел извършване на дейност като козметик. В този период не е плащала никакви суми от договорената продажна цена на продавача. Първото плащане към продавача било извършено преди подписване на нотариалния акт, като в нотариалния акт било записано, че сумата 33 500 лв. с вкл.ДДС е получена по банковата сметка на продавача преди деня на подписване на нотариалния акт. За останалата част в размер на 39 100 лв. с вкл.ДДС било договорено и е записано, че ги дължи до 31.03.2023 год., която сума твърди, че е заплатила до изтичане на този срок.

Ответницата излага съображения, че съгласно чл.647 ал.3 от ТЗ, като купувач по възмездна сделка - покупка на недвижим имот, извършена безспорно преди вписване на настоящата искова молба, е добросъвестно лице и недействителността по този член не следва да засяга правата й, които е придобила въз основа на възмездната сделка с „П.А.“ ООД. Освен това, заявява, че не й е било известно дали дружеството - продавач е имало кредитори или не. Едва сега, от исковата молба разбрала, че дружеството е имало задължения, за които никога не е била уведомявана и които са възникнали след повече от 2 години след подписване на предварителния договор. Твърди, че нейното желание е било да придобие недвижим имот за извършване на дейността си и е заплатила договорената пазарна цена.

Счита, че не е осъществен фактическия състав на чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ, поради което процесната сделка не следва да бъде обявена за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността. Предявеният отменителен иск по чл.647 спрямо ответницата В. Т. счита за неоснователен, тъй като същата счита, че владее на законно основание закупения недвижим имот. Освен това твърди, че не е свързано лице с купувача по никакъв начин, както и се явява добросъвестен купувач. До сега владее и ползва имота, не е извършвала сделки с него и след плащане на цената никога не е знаела или предполагала, че продавачът може да изпадне в неплатежоспособност.

Взема становище, че е неоснователен и искът по чл.108 от ЗС, тъй като счита, че не са налице предпоставките за предявяването му: ищецът да е собственик на вещта, обект на спорното материално право, вещта да се намира във владение или държане на ответника, ответникът да владее или държи вещта без основание. Счита, че предпоставките следва да съществуват при условията на кумулативност. Една от тези предпоставки да липсва, искът по чл.108 от ЗС е неоснователен, а безспорно „П.А.“ ООД не е собственик на имота, тъй като дружеството е продало имота на ответницата Т. и като добросъвестен купувач, същата е заплатила цената на имота. Посочва, че както през 2019 г., така и на 07.09.2022 год. ответницата не би могла за знае по никакъв начин, че продавачът ще изпадне в неплатежоспособност.

Счита, че е неоснователен и искът по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД, предявен при условията на евентуалност. Посочва, че неуважаването и отхвърлянето на иска по чл.647 от ТЗ, води до липса на „отпаднало основание“ за придобиване на процесния имот.

Връщането на имота в масата на несъстоятелността, както е претендирал временния синдик, счита не само за незаконосъобразно, но и за несправедливо спрямо първия ответник на посочените по-горе основания.

На следващо място оспорва цената на предявените искове - 127 676,00 лева, която цена е посочена в нотариалния акт от 07.09.2022 год. като данъчна оценка на имота, а не продажна цена. Посочва, че данъчната оценка не отразява реалната, договорена от страните цена на имота, тя се изготвя за данъчни цели, с оглед заплащане на данъци, такси и др. Данъчната оценка, представена при закупуване на имота от „П.А.“ ООД през 2014 г. е в размер на 32 199 лв., видно от нотариалния акт за тази покупка № 198 том рег. № 1072, дело 173/2014 г., вписан в CB-К. с вх.рег.№ 4778, Акт № 100 от 19.06.2014 г. В случая, цена на иска би могла да бъде разликата между платената от първия ответник пазарна цена и данъчната оценка, а не данъчната оценка.

Посочва, че реалната продажна цена на закупения имот е в размер на 72 600 лв. с вкл.ДДС. Това се потвърждавало от нотариалния акт за извършената покупко-продажба на 07.09.2022 год. Освен това ответницата твърди, че е изискала счетоводни документи от „Евросчет 69“ ООД, счетоводната фирма на „П.А.“ ООД до м.януари 2024 год., което е осчетоводило издадената данъчна фактура за закупения от ответницата обект. Били й предоставени счетоводна статия, в която е посочена фактурата № 100002455 от 07.09.2022 г., името ми като купувач, пълната стойност на имота с ДДС - 72 600 лв. и данъчната основа, размера на ДДС и Дневник за продажбите за м.септември 2022 год. Взема становище по твърдението на синдика, че сделката попада в „подозрителен период“, тъй като е извършена в двугодишния период преди подаване молбата по чл.625 от ТЗ - 14.02.2024 г„ както и че при тази възмездна сделка даденото от „П.А.“ ООД имущество, значително надхвърляло по стойност полученото от дружеството. Посочва, че видно от представения към отговора на исковата молба Предварителен договор от 01.12..2019 год., сделката е уговорена още в края на 2019 год., като нотариалният акт е изготвен след повече от 2 години, поради това, че е трябвало да извърши пълен ремонт на имота. Когато настъпил падежа на плащане на първата вноска - до края на м.септември 2022 год., ответницата заплатила уговорената с Предварителния договор цена, за което дружеството издало данъчна фактура.

Посочва, че към 07.09.2022 г. – датата към която ищецът е поискал да бъде извършена съдебно-оценителска експертиза, която да даде заключение за действителната пазарна цена на продадения недвижим имот, към тази дата в имота ответницата е извършила редица строителни и ремонтни дейности, закупила е всички строителни материали, обзавеждане и др. Продавачът не бил извършил никакви подобрения от закупуване на имота през 2014 год. до 2019 год., тъй като не е бил използван от него. При сключване на Предварителния договор на 01.12.2019 год., имотът е бил на етап груб строеж, без мазилки, замазки, настилки. Всички подобрения, за да бъде използван обекта за предвидената дейност ответницата извършила с нейни средства и такива от родителите й. Счита, че няма пречки да бъде допусната исканата експертиза, но същата следва да даде заключение за стойността на закупения имот към датата на сключване на Предварителния договор, преди започване на ремонтите и подобренията, а не в настоящия му вид. Твърди, че с извършения от нея ремонт, имотът е увеличил значително стойността си.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни предявените срещу ответницата В. К. Т. искове от временния синдик на „П.А.“ ООД - в несъстоятелност адв.В. М. с правно основание чл.649 от ТЗ, във връзка с чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ, чл.108 от ЗС и чл.55 ал.1 предл.З от ЗЗД , като приеме, че недействителността не засяга правата, които добросъвестни трети лица, в случая - В. Т., е придобила възмездно преди вписване на исковата молба, както и да присъдите направените по делото разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от „П.А.“ ООД /н./, с който ответникът взема становище, че предявените искове са процесуално недопустими по отношение на „П.А.“ ООД - в несъстоятелност, а по отношение на ответника В. К. Т. са неоснователни и недоказани, поради което ги оспорва изцяло.

На първо място, възразява срещу пасивната легитимация на „П.А.“ ООД - в несъстоятелност като ответник по отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Този иск е насочен срещу третото лице, което е придобило имуществото (в случая В. К. Т.), а не срещу длъжника, чиято сделка се атакува. Длъжникът е страна по сделката, но не и лице, което е получило нещо без основание или държи вещ без основание, за да бъде ответник по този иск. Поради това счита, че искът по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ е недопустим по отношение на „П.А.“ ООД - в несъстоятелност.

На следващо място, оспорва твърдението на ищеца за „значително надхвърляне по стойност“ на даденото от „П.А.“ ООД спрямо полученото. Посочва, че ищецът се позовава на данъчната оценка на имота като „категорична индиция“ за нееквивалентност на престациите. Счита, че данъчната оценка не е еквивалентна на пазарна цена и не може автоматично да докаже нееквивалентност. Данъчната оценка се изготвя за данъчни цели и често е по-ниска от реалната пазарна стойност, но в конкретния случай, както е видно от нотариален акт № 198, том peг. № 1072, дело 173/2014 г., данъчната оценка при придобиването на имота от „П.А.“ ООД през 2014 г. е била 32 199 лв., което е значително по-ниско от продажната цена през 2022 г. Счита, че това показва, че данъчната оценка не е надежден показател за пазарната стойност.

Твърди, че продажната цена от 72 600 лв. с ДДС е била справедлива пазарна цена към момента на сделката. Сделката е била уговорена още на 01.12.2019 г. с предварителен договор по чл. 19 от ЗЗД, като към тази дата стойността на данъчната оценка не е била известна на страните, тъй като за сключване на този договор не е необходимо снабдяване с данъчна оценка. Към тази дата имотът е бил на етап груб строеж, без мазилки, замазки и настилки, и не е ползван от продавача „П.А.“ ООД от закупуването му през 2014 год. до продажбата през 2019 г. В периода от 01.12.2019 г. до 07.09.2022 г. купувачът В. К. Т. е извършвала със свои средства всички строителни и ремонтни дейности, за да приведе имота във вид, годен за извършване на дейността й като козметик. Тези подобрения значително са увеличили стойността на имота. Следователно, пазарната цена към 07.09.2022 год. не включва стойността на тези подобрения, които не са били направени от „П.А.“ ООД.

Оспорва твърдението за наличие на всички предпоставки по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, като акцентира върху липсата на доказателства за нееквивалентност на престациите. Посочва, че ищецът не е представил никакви конкретни доказателства, освен данъчната оценка, които да подкрепят твърдението, че даденото значително надхвърля по стойност полученото. Дори да има разлика между продажната и пазарната цена, тя не е „значителна“ по смисъла на закона, като се има предвид, че пазарните цени, освен, че се договарят от страните, могат и да варират в определени граници и не всяко отклонение води до недействителност на сделката. Сделката е била извършена при нормални търговски условия и не е имала за цел увреждане на кредиторите. Купувачът В. К. Т. е добросъвестно лице по смисъла на чл. 647, ал. 3 от ТЗ и чл. 646, ал. 7 от ТЗ. Тя не е свързано лице с „П.А.“ ООД или с неговия управител по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ. Към момента на сключване на предварителния договор (01.12.2019 г.) и на окончателната сделка (07.09.2022 г.), купувачът не е знаел и не е могъл да знае за евентуално задлъжняване на продавача или за неговата неплатежоспособност. Задълженията, за които ищецът твърди, че са възникнали, са след повече от две години след подписване на предварителния договор.

Счита за неоснователни и исковете по чл. 108 от ЗС и чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като те са изцяло обусловени от уважаването на отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ. При отхвърляне на отменителния иск счита, че тези искове също следва да бъдат отхвърлени. „П.А.“ ООД не е собственик на имота, тъй като го е продало на В. К. Т., която е добросъвестен купувач и е заплатила цената на имота. Следователно, счита че не са налице кумулативните предпоставки за предявяване на ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС. Отхвърлянето на иска по чл. 647 от ТЗ води до липса на „отпаднало основание“ за придобиване на имота от В. К. Т., което прави неоснователен и евентуално съединения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. С оглед на гореизложеното, моли съда да отхвърли предявените срещу „П.А.“ ООД - в несъстоятелност искове като недопустими, а предявените срещу В. К. Т. искове като неоснователни и недоказани, както и да осъди ищеца да заплати направените по делото разноски.

Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът заявява, че поддържа всички направени от него с исковата молба твърдения и доказателствени искания. Направените от ответниците твърдения и оспорвания счита за необосновани, като излага следните съображения:

I. По отношение твърденията на ответника „П.А.“ ООД /н./ за недопустимост на предявения иск по чл.649, ал.2, във връзка с чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ:

Посочва, че в своя отговор на искова молба, ответникът „П.А.“ ООД /н./ излага твърдения, че ответното дружество не е пасивно легитимирано да бъде ответник по предявения иск. Посоченото твърдение не може да бъде споделено.

Синдикът излага съображения, че съгласно чл. 649, ал.5 от ТЗ, влязлото в сила решение по отменителен иск има действие за длъжника, синдика и всички кредитори. В настоящия случай, доколкото искът се предявява от синдика като процесуален субституент на кредиторите в производството по несъстоятелност, без съмнение същият следва да бъде насочен срещу дружеството-длъжник. Същевременно, бивайки страна по процесната сделка, атакувана c отменителен иск от синдика, длъжникът и приобретателя на имота са задължителни необходими другари в процеса. Ето защо, длъжникът „П.А.“ ООД /н./ е надлежно пасивно процесуално легитимиран да участва в настоящото производство като ответник по иска.

II. По отношение направеното от ответника г-жа В. К. Т. оспорване на цената на предявените искове:

Счита, че извършеното оспорване на цената на иска е неоснователно, тъй като, съгласно чл. 69, ал.1, т.4 от ГПК, цената по искове за действителност или разваляне на договори за вещни права върху имот е равна на цената по искове за собственост и други вещни права върху имоти, а именно - цената на иска е равна на данъчната оценка на процесния имот.

Видно от представеното по делото Удостоверение за данъчна оценка на недвижимите имоти, данъчната оценка на същите към 21.07.2025г. се равнява на 125 675,80 лв., съответно именно тази стойност е цената на предявените искове.

III. По отношение твърденията на ответниците за неоснователност на отменителния иск чл. 649 от ТЗ, във връзка с чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ:

Синдикът взема становище, че на първо място, твърдението на ответниците, че ответника г-жа В. К. Т. се явява добросъвестно трето лице по смисъла на чл. 647, ал.З от ТЗ е неоснователно. Разпоредбата на чл. 647, ал.3 от ТЗ визира като „трети лица“ тези лица, които не са били страни по атакуваната с отменителния иск разпоредителна сделка. Същото следва и от логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 647, ал.3 от ТЗ. Съгласно чл.647, ал.З, изр. второ от ТЗ недобросъвестността на третото лице „се предполага до доказване на противното, ако третото лице е свързано лице с длъжника или с лицето, с което длъжникът е договарял“.

Според ищеца е безспорно, че по отношение на процесиите сделки ответникът г-жа В. К. Т. има качеството на лице, с което длъжникът е договарял“, а не на трето за сделката лице. Ето защо, липсата или наличието на добросъвестност у ответника г-жа В. К. Т. не е елемент от значение за основателността на предявения иск, доколкото ответното дружество изобщо не представлява трето лице спрямо процесиите сделки.

В следствие от горното, твърди, че напълно неотносими към предмета на спора се явяват твърденията на ответника г-жа В. К. Т. относно липсата на свързаност, по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, доколкото свързаността се разглежда единствено с оглед установяване на добросъвестността на трето за сделката лице. В настоящия случай наличието или липсата на свързаност е без правно значение, доколкото ответника г-жа В. К. Т. не е трето за сделката лице, а приобретател по процесната сделка.

Идентично неоснователни и неотносими към предмета на спора посочва, че са и наведените твърдения за липса знание у ответника г-жа В. Колета Т. за неплатежоспособността на „П.А.“ ООД /н./, тъй като знанието за неплатежоспособността на длъжника у лицето, с което той е договарял, не е елемент от значение за основателността на предявения иск.

На второ място, оспорва твърдението на ответниците, че процесният имот е предмет на сключен между ответниците предварителен договор за покупко-продажба По същество липсата или наличието на предварителен договор е неотносима към предмета на настоящия спор, доколкото меродавна е самата разпоредителна сделка и съответствието между стойността на насрещните престации по нея към датата на нейното сключване.

Въпреки това изрично възразява и моли представените преписи от предварителен договор да не бъдат приемани като доказателства по делото, доколкото счита че същия, освен неотносим към предмета на спора, се явява антидатиран и съставен единствено за нуждите на настоящия съдебен процес.

Като аргумент в тази насока посочва обстоятелството, че представения от ответниците предварителен договор е с посочена дата 01.12.2019г., който е бил официален почивен ден - неделя.

Нещо повече, посочва, че липсва всякаква правна и житейска логика да бъде предоставено владението върху имота за толкова продължителен период (близо три години) преди прехвърлянето на собствеността върху него и без да бъде заплатен какъвто и да било аванс. Видно от т.3 от представения от ответниците „предварителен договор“, не се предвиждат плащания на каквито и да било суми преди окончателното прехвърляне на имота, което се твърди, че е следвало да се извърши до 30.09.2022г. - точно две години, девет месеца и единадесет дни след твърдяното сключване на предварителния договор.

На трето място посочва, че ответниците излагат твърдения относно наличието или липсата на определени обстоятелства, обосноваващи занижения размер на платената от ответника цена по процесиите сделки. Ответниците твърдели, че ответникът г-жа В. К. Т. е извършвала подобрения в имота, повишили значително стойността му преди сключването на процесната сделка. Посочените твърдения ищецът счита за необосновани, като за същите не се сочат или представят каквито и да било доказателства.

Нещо повече, липсвала каквато и да било правна или житейска логика в това едно лице да извършва значителни подобрения в даден имот преди да е станал негов собственик, особено като се има предвид, че ответниците твърдят това да се е случило в значително продължителен период преди сключването на процесната сделка - близо три години.

Не на последно място твърди, че напълно необосновани и неоснователни се явяват твърденията на ответниците, че уговорената продажна цена по сделката е била справедливата пазарна цена към момента на сделката, респ. че липсва значително несъответствие между стойността на даденото и полученото по процесната възмездна сделка.

Поддържа, че видно от нотариалния акт за процесната сделка, покупкопродажната цена по сделката е в размер повече от два пъти по- нисък от данъчната оценка на продаваните имоти (самостоятелен обект в сграда, ведно със 130/569 идеални части от поземления имот, в който е разположен обекта), което е категорична индиция, че стойността на отчуждените със сделката имоти значително надхвърля получената за тях цена. Счита последното за категорична индиция за нееквивалентност на престациите, доколкото е ноторно известно, че действителната пазарна стойност на даден недвижим имот надхвърля значително стойността на данъчната му оценка.

Отбелязва, че цената по сделката се равнява на 60 500 лв. без ДДС, като счита, че начисленият върху сумата ДДС не следва да преценява при установяване на еквивалентността на престациите, доколкото същият не представлява реален приход на продавача „П.А.“ ООД.

Посочва, че съгласно нотариалния акт, към датата на неговото сключване е заплатена едва част от общата продажна цена, равняваща се на 33 500 лв. с вкл. ДДС (или 27 916,67 лв. без ДДС), като останалата част от сумата, равняваща се на 39 100 лв. с вкл. ДДС (или 32 585,33 лв. без ДДС) е следвало да бъде заплатена в срок до 31.03.2023г. - повече от половин година след датата на сключване на нотариалния акт. Счита, че предоставянето на толкова дълъг срок за доплащане на цена за недвижим имот е лишено както от житейска, така и от търговска логика.

Посочва също така, че няма никакви данни посоченият остатък от продажната цена (повече от половината от нея) да е бил действително заплатен от купувача, като доказателства в тази връзка не се представят и от ответниците.

Твърди, че посочените обстоятелства са ясна и категорична индиция за нееквивалентност на престациите по сделката, респ. за договаряне във вреда на кредиторите, доколкото на ответника г-жа В. К. Т. са предоставени множество нетипични условия, всяко от които изцяло в нейна полза - предоставяне на владението върху имота близо три години преди прехвърлянето му, без каквото и да било авансово плащане, неизплащане на цялата цена, предоставянето на неоправдано дълъг срок за доплащане на цената и уговаряне на цена повече от два пъти по-ниска от данъчната оценка.

Заявява, че напълно неотносими се явяват и твърденията на ответниците досежно размера на данъчната оценка на имота през 2014г. - повече от 8 години преди процесната сделка. Размерът на данъчната оценка през 2014г. няма никакво отношение към размера на данъчната оценка през 2022г., още по-малко пък към размера на действителната му пазарна стойност 8 години по-късно. Отбелязва, че от приложения от ответниците нотариален акт става ясно, че на 19.06.2014г. ответникът „П.А.“ ООД /н./ е придобило процесния имот за цена, приблизително равна на уговорената продажна цена по сделката 8 години по-късно. Предвид обичайното състояние на пазара на недвижими имоти, липсва каквато и да било правна и житейска логика в това пазарната цена да не се е променила за период повече от 8 години.

Счита, че всичко гореизложено е ясна индиция, че е налице явно несъответствие между стойността на даденото и полученото по процесната сделка.

IV. По отношение твърденията на ответниците за неоснователност на предявените искове по чл.649, ал.2, обусловени от иска по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ, а именно - иск по чл. 108 от ЗС, евентуално съединен с иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът заявява, че твърдението на ответното дружество за неоснователност на обусловените искове поради твърдяното неправилно съединяване на исковете не може да бъде споделено.

Излага съображения, че с евентуалното уважаване на отменителния иск по чл. 647 от ТЗ, отпада и основанието за владение и държане на процесиите имоти от страна на ответника г-жа В. К. Т., доколкото процесната сделка ще бъде обявена за недействителна спрямо кредиторите в производството по несъстоятелност на „П.А.“ ООД /н./. Следователно, при уважаването на отменителния иск по чл. 647 от ТЗ, ще са налице всички законови предпоставки за уважаване и на иска по чл. 108 от ЗС.

Посочва, че е идентично положението и спрямо евентуално съединения иск по чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД. При условие, че бъде уважен отменителния иск по чл. 647 от ТЗ, но не и обусловения осъдителен иск по чл. 108 от ЗС за връщане на процесиите имоти в масата на несъстоятелността, то са налице предпоставките за разглеждане и уважаване на съединения при условията на евентуалност осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за връщане на даденото въз основа на отпаднало основание. Законова последица при обявяване на недействителност на сделка е реституцията на получените по нея престации в следствие на отпаднало основание съгласно чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.

С уважаването на отменителния иск по чл. 647 от ТЗ, процесната разпоредителна сделка ще бъде обявена за недействителна спрямо кредиторите на „П.А.“ ООД - в несъстоятелност, с което и основанието за придобиването на собствеността върху процесиите имоти се явява отпаднало. Поради това процесиите имоти се явяват получени от г-жа В. К. Т. на отпаднало основание, с което изцяло се осъществява фактическият състав на чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.

Ищецът заявява, че поддържа всички направени с исковата молба твърдения и доказателствени искания.

Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск по чл. 649 от ТЗ, във връзка с чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, съединен с иск по чл. 108 от ЗС, евентуално съединен с иск по с чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, досежно процесната разпоредителна сделка и недвижимите имоти, предмет на процесната сделка.

Постъпил е допълнителен отговор от първия ответник В. К. Т., с който взема становище по изложените в допълнителната искова молба съображения.

1. По отношение твърденията за недопустимост на предявения иск по чл. 649, ал. 2, във връзка с чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ:

Посочва, че ищецът, в допълнителната искова молба, оспорва твърдението, че ответното дружество „П.А.“ ООД не е пасивно легитимирано по предявения иск, позовавайки се на чл. 649, ал. 5 от ТЗ и на схващането, че длъжникът и приобретателят са задължителни необходими другари в процеса. Счита, че това твърдение е неоснователно. Посочва, че разпоредбата на чл. 649, ал. 5 от ТЗ касае действието на влязлото в сила решение по отменителен иск, а не процесуалната легитимация. Пасивна легитимация по отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ има лицето, което е придобило имущество в резултат на сделката, чиято недействителност се претендира.

В конкретния случай, това е В. К. Т., а не „П.А.“ ООД. Твърди, че длъжникът не е страна по правоотношението, за което се иска обявяване на недействителност, а е лице, чиито действия се атакуват. Следователно, твърдението на ищеца за задължително необходимо другарство е лишено от правно основание, тъй като участието на длъжника е ирелевантно за съществуването на правото на синдика по чл. 647 от ТЗ. Спорът е между синдика, който действа в интерес на масата на несъстоятелността и лицето, придобило имущество чрез увреждащата сделка.

2. По отношение оспорването на цената на предявените искове:

Счита, че ищецът погрешно твърди и поддържа, че цената на иска е данъчната оценка на имота, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК. Разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК указва как се определя цената на иска за действителност или разваляне на договори за вещни права, а не цената на отменителния иск по чл. 647 ТЗ. Цената на отменителен иск по чл. 647 ТЗ, когато е насочен към възмездни сделки, се определя от разликата между даденото и полученото, т.е. от размера на увреждането. Счита, че твърдяната от ищеца цена по данъчна оценка не отразява реалната пазарна стойност или увреждането, а е административна стойност, която се използва за данъчни цели. Заявява, че действителната продажна цена на закупения имот е 72 600 лв. с ДДС, което се доказва от нотариалния акт и счетоводни документи, включително фактура № 100002455 от 07.09.2022 г. и Дневника за продажбите за м. септември 2022 г. на длъжника, които са приложени към отговора на исковата молба от „П.А.“ ООД.

3. По отношение твърденията за неоснователност на отменителния иск по чл. 649 от ТЗ във връзка с чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ:

3.1. Относно добросъвестността на В. К. Т.:

Посочва, че ищецът твърди, че В. К. Т. не е „трето лице“ по смисъла на чл. 647, ал. 3 от ТЗ, защото е страна по сделката. Счита това твърдение е изцяло несъстоятелно. Разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от ТЗ изрично защитава правата, придобити от добросъвестни трети лица по възмездна сделка, извършена преди вписване на исковата молба по чл. 649, ал. 1 ТЗ. Качеството "трето лице" в контекста на тази разпоредба означава лице извън кредиторите и длъжника, което придобива право от длъжника. В. Т. е именно такова лице - приобретател по възмездна сделка. Добросъвестността на приобретателя по възмездна сделка е релевантен факт, който изключва недействителността, освен ако не е налице презумпцията за недобросъвестност при свързани лица.

Поддържа, че В. Т. не е свързано лице с длъжника или неговия управител по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ. Липсата на свързаност и наличието на добросъвестност са от съществено значение за изхода на делото. В. Т. не е знаела и не е могла да знае за неплатежоспособността на „П.А.“ ООД към момента на сключване на сделката, нито към датата на сключване на предварителния договор.

3.2. Относно предварителния договор от 01.12.2019 г. и извършените подобрения:

Посочва, че ищецът оспорва наличието и релевантността на предварителния договор и твърди, че същият е антидатиран. Счита това оспорване за неоснователно. Излага съображения, че предварителният договор от 01.12.2019 г. е реално сключен и е в основата на окончателната сделка. Въпреки, че датата 01.12.2019 г. е била неделя, това не представлява пречка за сключване на предварителен договор. Твърдението за антидатиране е голословно и не почива на доказателства. Напротив, фактът, че владението на имота е предоставено още през 2019 г. без авансово плащане, е напълно логичен предвид уговорката за извършване на значителни подобрения от страна на приобретателя, които да повишат стойността на имота преди окончателното прехвърляне. В. Т. е извършила със свои средства всички строителни и ремонтни дейности в закупените помещения в периода от 01.12.2019 г. до 07.09.2022 г. с цел извършване на дейността й като козметик. В този период имотът е бил на етап „груб строеж“, без мазилки, замазки, настилки и всички направени от нея подобрения са довели до значително увеличаване на стойността му. Това обстоятелство е от изключителна важност за определяне на еквивалентността на престациите към датата на сделката.

3.3. Относно нееквивалентността на престациите:

Посочва, че ищецът твърди, че продажната цена е повече от два пъти по ниска от данъчната оценка, което било „категорична индиция“ за нееквивалентност. Ответникът счита, че това е неправилно тълкуване. Излага съображения, че данъчната оценка е административна величина и често не отразява пазарната стойност на имота, особено когато са извършени значителни подобрения. Истинската пазарна стойност на имота към 07.09.2022 г. следва да бъде определена, като се отчете състоянието на имота към датата на сключване на предварителния договор - 01.12.2019 г., т.е. преди извършването на подобренията. Уговорената цена от 72 600 лв. с ДДС е реална и пазарна към момента на договарянето от двете страни, отчитайки състоянието на имота и бъдещите инвестиции на купувача.

Твърденията за „нетипични условия“, като дълъг срок за доплащане и неплатен остатък от цената, също са необосновани. При сключване на договор страните по него имат вменена свобода на договоряне /по арг. чл.9 от ЗЗД/. Срокът за доплащане до 31.03.2023 г. е бил уговорен от двете страни и няма данни, че сумата не е заплатена в срок. Липсата на данни за плащане от страна на купувача не означава, че такова не е извършено, а че ищецът не е направил необходимите проверки. Представяните счетоводни документи от „Евросчет 69“ ООД ясно показвали осчетоводяването на пълната продажна цена.

Не на последно място, позоваването на данъчната оценка от 2014 г. счита за неотносимо. Реалната пазарна цена се договаря на базата на конкретни условия и състояние на имота, а не на базата на предишни оценки, които не отразяват настоящото му състояние и направените инвестиции.

4.По отношение твърденията за неоснователност на предявените искове по чл. 649, ал. 2, обусловени от иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ (искове по чл. 108 от ЗС и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД):

Счита, че твърденията на ищеца за основателност на предявените искове са неоснователни. Искът по чл. 108 от ЗС е неоснователен, защото купувачът В. Т. владее имота на законно основание, придобито чрез възмездна сделка, която не е недействителна. „П.А.“ ООД не е собственик на имота, тъй като това дружество го е продало на В.Т.. При липса на основание за уважаване на отменителния иск по чл. 647 от ТЗ, отпадат и предпоставките за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС.

Аналогично, искът по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД счита за неоснователен. За да бъде уважен този иск, е необходимо да е налице „отпаднало основание“ за придобиване на имота. При отхвърляне на отменителния иск по чл. 647 от ТЗ, основанието за придобиване на собствеността от В. Т. няма да отпадне, следователно искът по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД ще бъде неоснователен.

В обобщение, ответникът заявява, че поддържа всички направени от него твърдения и възражения, изложени в първоначалния отговор на исковата молба. Счита, че предявеният срещу „П.А.“ ООД и В. К. Т. иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Моли да бъдат отхвърлени като неоснователни всички твърдения и възражения на ищеца, изложени в допълнителната искова молба и съдът да приеме изцяло твърдението на ответника В.Т. за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

Постъпил е допълнителен отговор от втория ответник „П.А.“ ООД, с който взема становище по изложеното в допълнителната искова молба.

1. Относно твърденията за недопустимост на предявения иск по чл. 649, ал. 2, във връзка с чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ:

Посочва, че в допълнителната искова молба, ищецът оспорва твърдението, че „П.А.“ ООД не е пасивно легитимирано по предявения иск, позовавайки се на чл. 649, ал. 5 от ТЗ и на схващането, че длъжникът и приобретателят са задължителни необходими другари в процеса. Счита това твърдение за неоснователно. Посочва, че разпоредбата на чл. 649, ал. 5 от ТЗ касае действието на влязлото в сила решение по отменителен иск, а не процесуалната легитимация. Пасивна легитимация по отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ има лицето, което е придобило имущество в резултат на сделката, чиято недействителност се претендира. Поддържа становището си, че искът предявен от синдика е недопустим спрямо „П.А.“ ООД в несъстоятелност.

Твърди, че в конкретния случай, ответник е В. К. Т., а не „П.А.“ ООД. Длъжникът не е страна по правоотношението, за което се иска обявяване на недействителност, а е лице, чиито действия се атакуват. Следователно, твърдението на ищеца за задължително необходимо другарство е лишено от правно основание, тъй като участието на длъжника е ирелевантно за съществуването на правото на синдика по чл. 647 от ТЗ. Счита, че спорът е между синдика и лицето, придобило имущество чрез увреждащата сделка.

2. По отношение оспорването на цената на предявените искове:

Потвърждава, че действителната продажна цена на закупения имот е 72 600 лв. с ДДС, което се доказва от нотариалния акт и счетоводни документи, включително фактура № 100002455 от 07.09.2022 г. и Дневника за продажбите за м. септември 2022 г. на длъжника, които са приложени към отговора на исковата молба.

Заявява, че тази договорена цена на имота е изцяло изплатена от купувача В. Т.. Заявява, че твърдението на ищеца, че цената на иска е стойността по данъчна оценка на имота и погрешно. Твърдяната от ищеца цена по данъчна оценка не отразява реалната пазарна стойност или увреждането, а е административна стойност, която се използва за данъчни цели.

Разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ТПК указва как се определя цената на иска за действителност или разваляне на договори за вещни права, а не цената на отменителния иск по чл. 647 ТЗ. Цената на отменителен иск по чл. 647 ТЗ, когато е насочен към възмездни сделки, се определя от разликата между даденото и полученото, т.е. от размера на увреждането.

3.По отношение твърдението ми за неоснователност на отменителния иск по чл. 649 от ТЗ във връзка с чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ:

3.1. Относно добросъвестността на В. К. Т.:

Посочва, че ищецът твърди, че В. К. Т. не е „трето лице“ по смисъла на чл. 647, ал. 3 от ТЗ, защото е страна по сделката. Това твърдение счита за изцяло несъстоятелно. Излага съображения, че разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от ТЗ изрично защитава правата, придобити от добросъвестни трети лица по възмездна сделка, извършена преди вписване на исковата молба по чл. 649, ал. 1 ТЗ. Качеството "трето лице" в контекста на тази разпоредба означава лице извън кредиторите и длъжника, което придобива право от длъжника. Ответникът В. Т. е именно такова лице - приобретател по възмездна сделка. Добросъвестността на приобретателя по възмездна сделка е релевантен факт, който изключва недействителността, освен ако не е налице презумпцията за недобросъвестност при свързани лица. Поддържа, че В. Т. не е свързано лице с „П.А.“ ООД или с неговия управител по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ. Липсата на свързаност и наличието на добросъвестност са от съществено значение за изхода на делото. В. Т. не е знаела и не е могла да знае за неплатежоспособността на „П.А.“ ООД към момента на сключване на сделката, нито към датата на сключване на предварителния договор.

3.2. Относно предварителния договор от 01.12.2019 г. и извършените подобрения: Посочва, че ищецът оспорва наличието и релевантността на предварителния договор и твърди, че същият е антидатиран. Това оспорване счита за неоснователно. Твърди, че предварителният договор от 01.12.2019 г. е реално сключен и е в основата на окончателната сделка. Датата 01.12.2019 г. е била неделя, което не е пречка за сключване на частен договор. Освен това, страните по един предварителен договор могат да договарят свободно всички клаузи, свързани с цена, срокове на плащане, срок за сключване на окончателен договор и др. Твърдението за антидатиране е голословно и не почива на доказателства. Напротив, фактът, че владението е предоставено още през 2019 г. без авансово плащане, е напълно логичен предвид уговорката за извършване на значителни подобрения от страна на приобретателя, които да повишат стойността на имота преди окончателното прехвърляне. В. Т. е извършила със свои средства всички строителни и ремонтни дейности в закупените помещения в периода от 01.12.2019 г. до 07.09.2022 г. с цел извършване на дейността й като козметик. В този период имотът беше на етап „груб строеж“, без мазилки, замазки, настилки, и всички направени от нея подобрения са довели до значително увеличаване на стойността му. Това обстоятелство е от изключителна важност за определяне на еквивалентността на престациите към датата на сделката.

3.3. Относно нееквивалентността на престациите:

Посочва, че ищецът твърди, че продажната цена е повече от два пъти по ниска от данъчната оценка, което било „категорична индиция“ за нееквивалентност. При сключване на договор страните по него имат вменена свобода на договоряне /по арг. чл.9 от ЗЗД/. Счита, че това е неправилно тълкуване. Данъчната оценка често не отразява пазарната стойност на имота, особено когато са извършени значителни подобрения. Истинската пазарна стойност на имота към 07.09.2022 г. следва да бъде определена, като се отчете състоянието на имота към 01.12.2019 г., т.е. преди извършването на подобренията. Уговорената цена от 72 600 лв. с ДДС е реална и пазарна към момента на договарянето, отчитайки състоянието на имота и бъдещите инвестиции на купувача.

Твърденията за „нетипични условия“, като дълъг срок за доплащане и неплатен остатък от цената, също счита за необосновани. Липсата на данни за плащане от страна на купувача не означава, че такова не е извършено. Представяните счетоводни документи от „Евросчет 69“ ООД ясно показват осчетоводяването на пълната продажна цена.

Счита, че позоваването на данъчната оценка от 2014 г. е неотносимо. Реалната пазарна цена се договаря между страните на базата на конкретни условия и състояние на имота, а не на базата на предишни оценки, които не отразяват настоящото му състояние и направените инвестиции.

4. По отношение твърденията за неоснователност на предявените искове по чл. 649, ал. 2, обусловени от иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ (искове по чл. 108 от ЗС и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД):

Счита, че твърденията на ищеца за основателност на предявените искове са неоснователни. Искът по чл. 108 от ЗС е неоснователен, защото купувачът В. Т. владее имота на законно основание, придобито чрез възмездна сделка, която не е недействителна. „П.А.“ ООД не е собственик на имота, тъй като това дружество го е продало на В.Т.. При липса на основание за уважаване на отменителния иск по чл. 647 от ТЗ, отпадат и предпоставките за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС.

Аналогично счита искът по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за неоснователен. За да бъде уважен този иск, е необходимо да е налице „отпаднало основание“ за придобиване на имота. При отхвърляне на отменителния иск по чл. 647 от ТЗ, основанието за придобиване на собствеността от В. Т. няма да отпадне, следователно искът по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД ще бъде неоснователен.

В обобщение, поддържа всички твърдения и възражения, изложени в първоначалния отговор на исковата молба. Счита, че предявеният срещу „П.А.“ ООД и В. К. Т. иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Предвид изложеното, моли съда да отхвърли като неоснователни всички твърдения и възражения на ищеца, изложени в допълнителната искова молба и да приеме, че предявеният иск е изцяло неоснователен и недоказан.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Страните не спорят, а и от представените доказателства по делото се установява, че с решение № 101/21.03.2024 г. постановено по т.д. 77/2024г. по описа на ОС - Стара Загора по отношение на „П.А.“ ООД /н./ е открито производство по несъстоятелност и същото е обявено в несъстоятелност. Молбата за откриване на производството по несъстоятелност е подадена от длъжника на 14.02.2024г.

С Решение № 380/29.10.2024г., постановено по в.т.д. 235/2024г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, влязло в законна сила на 13.11.2024г., за началната дата на неплатежоспособността на дружеството-длъжник е опредена датата 31.12.2021г.

С Определение № 342/07.05.2025г., съдът по несъстоятелността временен синдик в производството по несъстоятелност е назначен адв. В. П. М., който е встъпил в правомощията си, считано от 07.05.2025г. Определението е обявено в Търговския регистър по партидата на дружеството.

На 01.12.2019 г. в гр. К. между "П.А." ООД, в качеството на продавач и В. К. Т., в качеството на купувач е сключен предварителен договор за покупкопродажба на собствен на дружеството недвижим имот, придобит чрез покупка, находящ се в гр. К., ул. •••• № 30, а именно:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 35•••.504.595.2.1 по КККР на град К., община К., област Стара Загора, одобрени със Заповед РД-18-88 от 26.11.2015г. на Изпълнителен Директор на АГКК, с последно изменение на КККР със Заповед № 18-8396-21.10.2016г. на Началника на СГКК - Стара Загора, с адрес на имота: град К., п.к. 6100, ул. •••• № 30, ет. -1, обект 1, заедно със 130/569 кв.м. идеални части от Поземлен имот с идентификатор 35•••.504.595 с площ от 554 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Средно застрояване /от 10 до 15 м./, номер по предходен план:595, квартал 193, парцел l-първи, заедно с дистрибутивен склад, състоящ се от помещения в сутерена на кота -2,89 м. с площ от 89 кв.м., санитарни и помощни помещения на партерен етаж кота Ом.с площ 33,30 кв.м. и гараж със застроена площ 42 кв.м. на партерния етаж, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, като самостоятелния обект санитарните и помощни помещения и гаража са в незавършен, груб строеж, за сумата от 60 500 лв./шестдесет хиляди и петстотин -лева/ без ДДС. Недвижимият имот се продава изцяло в незавършен вид и на груб строеж, без мебели и техника.

В чл. 3 от предварителния договор, страните уговорили цена на, правото на собственост върху имота в размер на 72 600 /седемдесет и две хиляди и шестстотин/ лева, с вкл.ДДС и която цена да се плати по следния начин:

Сума в размер на 33 500 лв. с вкл. ДДС - по банкова сметка на дружеството-продавач преди деня на подписване на нотариалния акт за покупко-продажба, а остатъкът от цената в размер на 39 100 лева с вкл.ДДС - по банков път до 31.03.2023 год.

Видно от клаузата на чл. 2 от предварителния договор от 01.12.2019 г., предаването на владението върху имота от продавача на купувача е извършено в деня на подписване на предварителния договор, като до изповядване на сделката пред нотариус на купувача е дадена възможност да извърши за своя сметка всички строително-монтажни дейности и обзавеждане, за да приведе продавания недвижим имот в подходящ вид за извършване на козметични услуги.

Окончателно правото на собственост върху недвижимия имот е прехвърлено на купувача В. К. Т. на 07.09.2023 г., с Нотариален акт № 116, том II, рег. № 2243, дело № 288/2022 г. на нотариус Д.К., с рег. № ••• на НК, с район на действие Районен съд – К.. Видно от нотариалния акт, имотът е продаден на цена в размер на 60 500 лв. без ДДС /72 600 лв. с вкл. ДДС/, като данъчната оценка на същия е в размер на 127 676 лв. Нотариалният акт е вписан в Служба по вписванията на 07.09.2022 г.

По делото е представен нотариален акт № 198, том I, рег. № 1072, дело № 173/2014 г. на Нотариус Н.Б., с рег. № ••• на НК, с район на действие Районен съд – К., видно от който правото на собственост върху процесния имот е придобито от "П.А." ООД на 19.06.2014 г.

С оглед установяване на относимите обстоятелства по спора, съдът е назначил съдебно-оценителна експертиза. От заключението на същата се установява, че имотът е разположен в централната част на града. Районът е с концентрация на търговски сгради. В имота има съвременни подобрения – с ПВЦ дограма на прозорци, в добро състояние и функциониращ.

Собственичката е направила основни ремонти на партерен етаж и и използва помещението като козметичен салон. В избената част ремонт не е правен, помещението е на груба мазилка, без подобрения.

При изготвяне на оценката, вещото лице е взело предвид, че към момента на предаване на владението имотът се намира в етап на незавършено строителство (груб строеж), което обуславя ограничен кръг от потенциални купувачи, необходимост от допълнителни инвестиции за завършване на и понижена ликвидност на имота спрямо завършени аналози. Поради това, при определяне на пазарната стойност е приложен корекционен коефициент в размер на 0,9, отразяващ намаление от 10% спрямо стойността на съпоставими завършени обекти.

По метода на пазарните аналози, вещото лице е оценило пазарната стойност на процесния имот към 07.09.2022 г. на 68 500 евро. Пазарната стойност към 01.12.2019 г. на процесния имот възлиза на 51 700 евро.

В съдебно заседание вещото лице е заявило, че не са и представени документи кога са правени подобрения в помещенията. При направения оглед е установила, че са извършени много ремонти.

С оглед установяване на извършените подобрения в имота, са допуснати гласни доказателствени средства. От показанията на свидетелката М. Н. Р. се установява, че при закупуването на процесния имот, помещението било празно, нямало мазилка. В течение на времето с много ремонти същият е превърнат в козметично студио. Наново са правени, стени, тавани. Наскоро отново е правен ремонт – помещението е разделено на помалки такива. В. Т. изплащала имота с месечните си доходи. Неведнъж вземала заеми от свидетелката Р. за изплащане на имота и ремонти.

Свидетелят Д.К.Б. е поставил през 2019 г. дограма на прозорците на помещението, намиращо се на ул. •••• в гр.К.. Сложил дограма и на санитарно помещение и на салон. Помещението било празно - измазано, нямало ток, вода, настилка пода, дограма. Т. се представила като собственик на имота и споделила, че възнамерява да го ползва за козметично студио.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Настоящите искове са предявени от синдика в срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ – двугодишен от откриване на производството по несъстоятелност по отношение на „П.А.“ ООД /н./, следователно същите са допустими. Съгласно чл. 649, ал.2 от ТЗ, синдикът може да предяви и обусловените осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността, каквито са искът по чл. 108 от ЗС и евентуално съединеният с него иск по чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 647 ТЗ дава възможност на кредитор или синдика на несъстоятелното дружество да поиска да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността определен кръг увреждащи действия и сделки, при наличието на съответните, специфични за отделните фактически състави, елементи. Общата характеристика на регламентираните хипотези включва имуществено увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното съдържание като пряка последица от разпоредителни сделки или действия от страна на длъжника с притежаваното от него имущество, или при създаване на опасност от такова увреждане.

Непротиворечива е практиката на съдилищата, че пасивната легитимация по иск с правно основание чл. 647 ТЗ е същата както при иска по чл. 135 от ЗЗД. Ответници са длъжникът и третото лице, т. е. страните по относително недействителната сделка или действие, при наличие на задължително необходимо другарство между тях. Синдикът има правото да предяви отменителен иск, но в тази хипотеза той не представлява длъжника.

Конкретно, хипотезата на предявен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ визира възмездна сделки, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото, които са извършени в двугодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността.

Безспорно в случая се касае за възмездна сделка.

Относно времевия порядък на реализиране на разпореждането, отбеляза се, че молбата за откриване на производството по несъстоятелност е подадена на 14.02.2024г., за началната дата на неплатежоспособността на дружеството е опредена датата 31.12.2021г., а договорът за покупко-продажба е сключен на 07.09.2022 г., т.е. сделката попада в срока по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ.

Този извод не се променя от представения предварителен договор от 01.12.2019 г. доколкото с него не се прехвърля собственост. Видно от клаузата на чл. 3 от същия е предвидено част от продажната цена да бъде изплатена към деня на подписване на нотариалния акт за покупко-продажбата, т.е. близо три години по-късно – на 07.09.2022 г., а остатъкът – до 31.03.2023 г. Доказателства за заплащане на цената или част от нея към момента на подписване на предварителния договор не са представени.

Освен това, за да бъде зачетена датата на предварителния договор, същата следва да е достоверна. Доколкото не се установява да е извършена нотариална заверка на подписи или дата, нито вписване или възпроизвеждане в официален документ, или настъпила фактическа невъзможност за подписване, съдът не е обвързан с посочената в него дата. Наред с това следва да се съобрази и факта, че счетоводното отразяване на сделката при дружеството – продавач е извършено на 07.09.2022 г., т.е. към момента на подписване на нотариалния акт, когато е съставена фактура № 1000002455/07.09.2022 г. и включването и в дневника за продажби на "П.А." ООД за м. септември 2022 г.

С оглед изложеното, съдът намира, че не е обвързан от датата на сключване на предварителния договор за покупко продажба на недвижим имот от 01.12.2019 г., като приема че датата на извършване на оспореното разпореждане с процесния недвижим имот е датата на съставяне на нотариалния акт - 07.09.2022 г.

В практиката на съдилищата по приложението на иска по чл. 647 от ТЗ се приема, че е достатъчно сделката да е намалила масата на несъстоятелността, без да е необходимо длъжникът да е знаел за увреждането. Предмет на доказване е извършеното от длъжника действие, с което той е разпоредил имуществото си при хипотезите на чл. 647 от ТЗ. (в този смисъл решение от 27.05.2004 г. на ВтАС по в. гр. д. № 96/2004 г.). Съгласно съдебната практика, оценката на престациите се извършва към момента на сключване на сделката. В Решение № 111 от 2.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 893/2010 г., I т. о. изрично се посочва, че действителността на сделката се преценява към момента на извършването и съществуващите към този момент условия.

В случая заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-оценителна експертиза недвусмислено установява, че към датата на сделката - 07.09.2022г., пазарната стойност на недвижимите имоти, предмет на същата, е повече от два пъти по-висока от уговорената между страните цена. Покупко-продажната цена по атакуваната сделка е в размер на 60 500 лв. или 30 933,16 евро, докато пазарната стойност на недвижимите имоти към 07.09.2022г. е в размер на 68 500 евро.

Значителната диспропорция между покупко-продажната цена и пазарната стойност на недвижимия имот категорично доказва, че дадените от несъстоятелния длъжник по атакуваната сделка недвижими имоти значително надхвърлят по стойност получената за тях цена - с цели 221 %.

Независимо от установената очевидна нееквивалентност между пазарната стойност на недвижимите имоти и уговорената за тях цена по атакуваната сделка, съгласно процесния нотариален акт, към датата на неговото сключване е заплатена едва част от общата продажна цена, равняваща се на 27 916,67 лв. без ДДС или 14 273,57 евро, като останалата част от сумата, равняваща се на 32 585,33 лв. без ДДС или 16 660,61 евро е следвало да бъде заплатена в срок до 31.03.2023г. - повече от половин година след датата на сключване на нотариалния акт. За този остатък по делото не са представени доказателства да е бил действително заплатен от купувача. Само по себе си разсроченото заплащане на цената правно и житейски обосновава по-висока цена на договора. В търговския и гражданския оборот това се приема за стандартна практика, която компенсира продавача за допълнителния риск и забавянето в получаването на средствата. Така, на практика продавачът кредитира купувача и носи риска от обезценяването на парите във времето, пропуснатите ползи от това, че продавачът не може да използва сумата веднага, както и риска от евентуална неплатежоспособност на купувача. В случая, доколкото не се касае за продажба на строящ се обект, отложеното заплащане на цената би обосновало по-висока продажна цена. В случая е уговорена цена, която не само е по-ниска от пазарната стойност на имота към датата на сделката, но и от данъчната оценка.

На следващо място, показанията на свидетелите не доказаха нито обема, нито размера на твърдените за извършени от ответницата Т. подобрения. По делото не са представени документи или други доказателства за извършени от нея разходи за подобрения в имота. Твърденията и доказателствата за евентуално получавани средства в заем за извършване на ремонти са неотносими, доколкото от тях не се установява нито за какво са били използвани тези средства, нито дали тези заеми са реално получени.

С оглед установеното явно несъответствие между стойността на даденото и полученото по процесната сделка и доколкото същата е сключена в двугодишния срок преди подаването на молбата по чл. 625 от ТЗ, но не порано от датата на неплатежоспособността, налице са визираните от закона предпоставки за обявяване на процесната сделка за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „П.А.“ ООД - в несъстоятелност, на основание чл. 649 от ТЗ, във връзка с чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ.

Уважаването на конститутивния иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ предпоставя основателност и на предявения по реда на чл. 649, ал. 2 ТЗ обусловен иск с правно основание чл. 108 ЗС за връщане на процесния недвижими имот в масата на несъстоятелността на „П.А.“ ООД - в несъстоятелност.

С оглед изложеното съдът намира, че следва да обяви за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „П.А.“ ООД - в несъстоятелност разпоредителната сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №198, том I, рег. № 1072, дело № 173/2014 г. на Нотариус Н.Б., с рег. № ••• на НК, с район на действие Районен съд – К., вписан в Служба по вписванията - гр. К. като акт № 157, том 18, с вх. рег. № 5491/07.09.2022г. и дв. вх. peг. № 5490/07.09.2022г.

С оглед основателността на предявения иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, съдът следва да признае за установено по отношение на В. К. Т., с ЕГН ••••••••••, че „П.А.“ ООД (в несъстоятелност) е собственик на посочените недвижими имоти в Нотариален акт № 198, том I, рег. № 1072, дело № 173/2014 г. на Нотариус Н.Б., с рег. № ••• на НК, с район на действие Районен съд – К., вписан в Служба по вписванията - гр. К. като акт № 157, том 18, с вх. рег. № 5491/07.09.2022г. и дв. вх. peг. № 5490/07.09.2022 г. и и да осъди В. К. Т., да предаде в масата на несъстоятелността на „П.А.“ ООД (в несъстоятелност) владението на следните недвижими имоти, а именно:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 35•••.504.595.2.1 (тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем, точка, петстотин и четири, точка, петстотин деветдесет и пет, точка, две, точка, едно) по КККР на град К., община К., област Стара Загора, одобрени със Заповед РД-18-88 от 26.11.2015г. на Изпълнителен Директор на АГКК, с последно изменение на КККР със Заповед № 18-8396-21.10.2016г. на Началника на СГКК - Стара Загора, с адрес на имота: град К., п.к. 6100, ул. ••••, ет. -1, обект 1, с предназначение на самостоятелния обект: за склад, брой нива на обекта: 2, посочена в документа площ: 165 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: Ниво 1: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма и Ниво 2: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма, който самостоятелен обект в сграда се намира на етаж-1 на сграда с идентификатор 35•••.504.595.2, брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: 1, предназначение на сградата: Хангар, депо, гараж, която сграда е разположена в Поземлен имот с идентификатор 35•••.504.595, ведно със 130/569 кв. м. идеални части от правото на собственост върху Поземлен имот с идентификатор 35•••.504.595 по КККР на град К., община К., област Стара Загора, одобрени със Заповед РД-18-88 от 26.11.2015г. на Изпълнителен Директор на АГКК, с адрес на имота: град К., п.к. 6100, ул. •••• № 30, площ от 554 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Средно застрояване /от 10 до 15 м/, номер по предходен план: 595, квартал: 193, парцел: 1, при съседи: Поземлени имоти с идентификатори: 35•••.504.8715, 35•••.504.589, 35•••.504.594 и 35•••.504.9038, който имот, съгласно документ за собственост, представлява: 130/569 кв. м. идеални части от Дворно място с площ от 569 кв.м., находящо се в гр. К., ул. •••• № 30, съставляващо УПИ 1-595, кв. 193 по плана на града, при граници: север - ул. ••••, изток - УПИ П-594, запад - ул. „Съединение“, юг - УПИ V-589, заедно с Дистрибутивен склад, изграден чрез строително преустройство на пететажна сграда с площ от 165 кв.м., състоящ се от помещения в сутерена на кота -2,89 м., с площ от 89 кв.м., санитарни и помощни помещения на партерен етаж - кота 0 м. с площ от 33,30 кв.м. и гараж със застроена площ от 42 кв.м., находящ се на партерния етаж, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.

По отговорността за разноски:

На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ, ответниците „П.А.“ ООД (в несъстоятелност) и В. К. Т. следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт в размер на 2 553,52 лв. (1 305,59 евро), съобразно уважените искове по чл. 647 ал. 1 т. 3 от ТЗ и чл. 108 от ЗС.

Водим от горните мотиви, съдът