Решение № 498 от 19.2.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 640/2025 г.

Производството е по чл. 118, ал. 1 вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Ц. Е. М. срещу решение № 1040-17-50/22.08.2025г. на директор на ТП на НОИ-Русе, с което е отхвърлена жалбата й с вх. № 1012-17-308#4 от 18.08.2025 г. срещу изчисленото и заплатено парично обезщетение за временна неработоспособност по болнични листове № № Е20251013107, Е20250326403, Е202551678745, Е20255160518, Е20250326526.

В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че компетентният орган неправилно е изчислил полагащото ѝ се парично обезщетение за временна неработоспособност въз основа на три трудови правоотношения, вместо на шест такива. Сочи, че нито едно от шестте трудови правоотношения не е прекратено към датата на депозиране на жалбата. В с.з., процесуалният представител на жалбоподателката, посочва, че полагащото се парично обезщетение за временна неработоспособност не е изплатено в реално дължимия размер и не е изчислено съобразно актуализацията на работната заплата на Ц. М., която била със задна дата - 01.01.2025 г. и оспорва средновневното обезщетение като начин на изчисляване. В представени писмени бележки навежда доводи за допуснати нарушения на материалния закон, касаещи извършената от инспектор към ТД на НОИ – Русе проверка. В с.з. проведено на 20.01.2026 г., жалбоподателката лично заявява, че няма никакви възражения по отношение на изплатеното парично обезщетение за временна неработоспособност по първия болничен лист (№ Е20251013107), а само по отношение на всеки следващ след него. Иска се отмяна на административния акт. Претендира се присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът – директор на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуален представител, в писмен отговор, съдебно заседание и писмени бележки, поддържа неоснователност на жалбата. Позовава се на чл. 41, чл. 42, ал. 3 от КСО, както и чл. 5, ал. 6 от същия кодекс. Претендира отхвърляне на оспорването и присъждане на разноски. В с.з. прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО от надлежна страна, адресат на ИАА, имаща право и интерес от обжалването.

От фактическа страна съдът установява следното:

Съгласно Трудов договор № 28/01.08.2023 г. (л.7 от делото), сключен между жалбоподателката и община Русе, Ц. Е. М. изпълнява длъжността „Юрисконсулт" с месторабота - Община Русе, Общинска Администрация Русе, Дирекция "Правни дейности", отдел "Обществени поръчки", с работно време 8 часа дневно или 40 часа седмично и основна месечна работна заплата в размер на 1 300,00 лв.

Освен това основно трудово правоотношение, с Ц. М. са сключени и следните срочни допълнителни трудови договори:

1. С Трудов договор № 84/19.09.2024 г. (л.8 и л.9 от делото) по Проект "Създаване на условия за качествена образователна среда чрез извършване на строително - ремонтни дейности, внедряване на мерки за енергийна ефективност, изграждане на достъпна среда и обособяване на STEM пространства в ДГ "Слънце" – гр. Русе, от същия работодател, на жалбоподателката е възложена длъжността „Юрист по проект“.

2. С Трудов договор № 91/20.09.2024 г. (л.10 и л.11 от делото) по Проект "Създаване на условия за качествена образователна среда чрез извършване на строително - ремонтни дейности, внедряване на мерки за енергийна ефективност, изграждане на достъпна среда и обособяване на STEM пространства в ОУ "Отец Паисий"– гр. Русе, от същия работодател, на жалбоподателката е възложена длъжността „Юрист по проект“.

3. С Трудов договор № 11/04.02.2025 г. (л.12 и л.13 от делото) по Проект "Подобряване енергийните характеристики на многофамилна жилищна стада на бл. "Ела" - гр. Русе, чрез прилагане на устойчиви интегрирани високоефективни енергийни мерки", от същия работодател, на жалбоподателката е възложена длъжността „Юрист по проект“.

4. С Трудов договор № 13/05.02.2025 г. (л.14 и л.15 от делото) по Проект "Подобряване енергийните характеристики на многофамилна жилищна стада на бл. "Л." - гр. Русе, чрез прилагане на устойчиви интегрирани високоефективни енергийни мерки", от същия работодател, на жалбоподателката е възложена длъжността „Юрист по проект“.

5. С Трудов договор № 15/06.02.2025 г. (л.16 и л.17 от делото) по Проект "Подобряване енергийните характеристики на многофамилна жилищна стада на бл. "Тиса" - гр. Русе, чрез прилагане на устойчиви интегрирани високоефективни енергийни мерки", от същия работодател, на жалбоподателката е възложена длъжността „Юрист по проект“ .

Всички пет допълнителни трудови договора са с работно време - непълно - до 80 часа месечно, като е уговорено, че работата ще се извършва извън рамките на установеното работно време по основния трудов договор, което се удостоверява въз основа на попълнен отчет за изработени часове за месеца и размер на часово трудово възнаграждение - 9,82 лв. В т. 8 на всеки от тях е предвидено условието, че служителят следва да отчита не повече от 80 часа месечно по управление и/или изпълнение на всички проекти, в които участва.

На жалбоподателката били издадени пет броя болнични листове за временна неработоспособност, както следва:

1. Е20231013107 – за периода от 11.03.2025 г. до 12.04.2025 г.;

2. Е20250326403 – за периода от 13.04.2025 г. до 12.05.2025 г.;

3. Е20251678745 – за периода от 13.05.2025 г. до 18.05.2025 г.;

4. Е20251690518 – за периода от 19.05.2025 г. до 20.06.2025 г.;

5. Е20250326526 – за периода от 21.06.2025 г. до 20.07.2025 г.

Видно от Справка за изплатени парични обезщетения и помощи от ДОО чрез НОИ (л.9 – гръб и л.10 от преписката), паричните обезщетения, дължими по горепосочените болнични листове, били изплатени на Ц. М. по личната ѝ банкова сметка.

На 23.06.2025 г. в ТД на НОИ – Русе, постъпило заявление от община Русе, във връзка с подадени некоректни данни за болничен и Приложение № 9 на Ц. М., с искане за задължително предписание за коригиране на данни на Декларация обр. 1 и Декларация обр. 6 за месец март 2025 г. (л.22 от преписката).

Със Заповед № ЗР-5-17-02019186/24.06.2025 г. (л.21 от преписката), ръководителят на ТП на НОИ – Русе възложил извършване на проверка по разходите на ДОО на община Русе от старши инспектор по осигуряването – И. М. И..

Извършената на 10.07.2025 г. проверка установила, че Ц. Е. М. е назначена на работа по основен трудов договор и по срочни допълнителни трудови договори в осигурителя община Русе, по проект "МВУ № BG-RRP-4.023-2113 "Подобряване енергийните характеристики на многофамилна жилищна сграда бл. "Ела"- гр. Русе, чрез прилагане на устойчиви интегрирани високоефективни енергийни мерки" и проект "МВУ N° BG-RRP-4.023-2169 "Подобряване енергийните характеристики на многофамилна жилищна сграда бл. "Тиса" - гр. Русе, чрез прилагане на устойчиви интегрирани високоефективни енергийни мерки", съгласно трудови договори №. 11/04.02.2025 г. и № 15/06.02.2025 г., сключени на основание чл. 110 от КТ, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ - до завършване на определена работа, на длъжност "юрист по проект" при непълно работно време - до 80 часа месечно, като работата ще се извършва извън рамките на установеното работно време по основния трудов договор, въз основа на попълнен отчет за изработените часове за месеца, с размер на часовото възнаграждение - 9.82 лв.

По реда на чл. 17 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО (НПОПДОО) в ТП на НОИ - Русе с вх. № Р14-17-000-00-0016219589/10.04.2025 г. от осигурителя било подадено Приложение № 9 (с поредни номера от 1-3) за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по първичен болничен лист № Е20231013107, издаден на Ц. М., за периода от 11.03.2025 г. до 12.04.2025 г. вкл. (л.28, л.29 и л.30 от преписката). По представеното удостоверение било изплатено парично обезщетение на жалбоподателката за м. март 2025 г. - 13 работни дни. От община Русе били представени още и два допълнителни трудови договора, разчетно - платежна ведомост за м. март 2025 г., график за отчитане на работното време за дейности по изпълнение на двата проекта за м. март 2025 г. и др. Във връзка с тях, старши инспектор по осигуряването установил, че разплащателните ведомости на осигурителя за м. март 2025 г., Ц. М. фигурира на длъжност "юрист проекти", както следва:

• първи работен ден - 04.03.2025 г.; последен работен ден - 31.03.2025 г. - 5 отработени дни, 2 работни дни във временна неработоспособност за сметка на работодател, 13 работни дни във временна неработоспособност с обезщетение от НОИ с осигурителен доход – 324,06 лв.;

• първи работен ден - 04.03.2025 г.; последен работен ден - 31.03.2025 г. - 5 отработени дни, 2 работни дни във временна неработоспособност за сметка на работодател, 13 работни дни във временна неработоспособност с обезщетение от НОИ с осигурителен доход - 284.78 лв.

Установено било още, че данните в представените графици за отчитане на работното време за дейности по изпълнение на двата проекта съответстват на данните от разчетно - платежните ведомости за м. март 2025 г., както и че при извършена справка в информационната система на НАП/НОИ за м. март 2025 г. за жалбоподателката били подадени некоректни данни в Регистъра на осигурените лица, като в т. 15 на декларация обр. №1 не бил посочен последен ден в осигуряване. За извършената проверка бил съставен констативен протокол № КП-5-17-02026762/10.07.2025 г. (л.14 от преписката).

Във връзка с констатациите на проверката, а именно некоректно подадена информация по чл. 5, ал. 4 от КСО в Регистъра на осигурените лица, били издадени Задължителни предписания № ЗД-1-17-02026857/10.07.2025 г. (л.13 от преписката), с които на община Русе било указано да коригира подадената информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Ц. Е. М., като лице работещо по трудово правоотношение в осигурителя при условията на 1-часов работен ден с код за вид осигурен - 04, както следва:

• за м. март 2025 г. - с данни в т.16.1. (отработени дни) - 5 раб.дни;. т. 16.А. (дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодател) - 2 раб. дни; т.16.2. (дни във временна неработоспособност) - 13 раб. дни; т.21 (осигурителен доход) - 324.06 лв.; т.14 (ден, от който осигуряването е възникнало) - 04.03.2025 г.; т.15 (последен ден в осигуряване) - 31.03.2025 г.

• за м. март 2025 г. - с данни в т.16.1. (отработени дни) - 3 раб.дни;. т. 16.А. (дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодател) - 2 раб. дни; т.16.2. (дни във временна неработоспособност) - 13 раб. дни; т.21 (осигурителен доход) - 284,78 лв.; т.14 (ден, от който осигуряването е възникнало) - 04.03.2025 г.; т.15 (последен ден в осигуряване) - 31.03.2025 г.

С писмо рег. № 48-01-409/17.07.2025 г. (л.12 от преписката), във връзка с подаване на коректни данни за болнични и Приложение № 9 относно Ц. М., община Русе поискала от директора на ТП на НОИ – Русе да преразгледа случая за м. март 2025 г. Последвало преизчисление на дължимия на жалбоподателката размер на парично обезщетение по представените болнични листове.

Недоволна от преизчисления размер на изплатеното ѝ парично обезщетение, Ц. М. депозирала пред административния орган жалба вх. № 1012-17-308#4/18.08.2025 г. (л.6 и л.7 от преписката). В нея тя подчертала, че от 11.03.2025 г. до него момент била в непрекъснат болничен поради временна неработоспособност. Посочила, че на 17.04.2025 г., на основание болничен лист за временна нетрудоспособност № Е20231013107, издаден за 33 календарни дни, ѝ била изплатена сумата от 1 674,42 лв., представляваща обезщетение за 22 работни дни за месец април, тоест първоначално определеното среднодневно обезщетение се явява в размер на 76,11 лв. на работен ден. С болничен лист за временна нетрудоспособност № Е20250326403 първичният болничен лист бил удължен за още 30 дни, въз основа на което на 15.05.2025 г. по банковата ѝ сметка постъпила сума от 431,29 лв., което според нея се явявало обезщетение за 17 работни дни за месец май. Така среднодневното ѝ обезщетение за временна неработоспособност спаднало от 76,11 лв. до 25,37 лв. на работен ден. Посочила още, че по отношение на следващите болнични листове, с които се продължава отпуска ѝ за временна неработоспособност, по всеки един от тях се изплаща сумата от 25,37 лв. за работен ден. Възразява и че дори след направените от осигурителя корекции на подадената информация към НОИ, определеното ѝ ново среднодневно обезщетение - 61,70 лв., все още не наближава сумата от 76,11 лв., която ѝ е изплатена по първичния болничен лист.

С писмо изх. № 1012-17-308#6/22.08.2025 г. (л.4 от преписката), директорът на ТП на НОИ – Русе, уведомил община Русе, че от подадената информация по чл. 5, ал. 4 от КСО и представените приложения № 9 към издадените болнични листове за периода 11.03.2025 г. - 20.07.2025 г. било видно, че към началната дата на временната неработоспособност (11.03.2025 г.), жалбоподателката е била осигурена по три правоотношения, като две от тях били прекратени, считано от 31.03.2025 г. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 42, ал. 3 от КСО административният орган указал, че в зависимост от вида на прекратените правоотношения, следва да се подадат коректно попълнени приложения № 9 към издадените на Ц. М. болнични листове, с цел определяне и изплащане на дължимото парично обезщетение.

Последвало издаване на оспореното в настоящото производство Решение № 1040-17-50/22.08.2025 г., с което е отхвърлена жалбата на Ц. М. с вх. № 1012-17-308#4 от 18.08.2025 г. срещу изчисленото и заплатено парично обезщетение за временна неработоспособност по болнични листове № № Е20251013107, Е20250326403, Е202551678745, Е20255160518, Е20250326526. В мотивите си органът е посочил, че в хода на извършената проверка в ТП на НОИ - Русе било констатирано, че за болничен лист № Е20231013107 (11.03.2025 г. - 12.04.2025 г.), на 10.04.2025 г. от осигурителя - Община Русе били подадени три броя приложения № 9. По отношение на същия болничен лист, обезщетението на жалбоподателката било изчислено съгласно чл. 41 от КСО, като при липса на данни в Регистъра на осигурените лица за месеца на възникване на правото, бил приет среднодневен осигурителен доход в размер на 76,11 лв. Така, съобразно чл. 31, ал. 4 от НПОПДОО при наличие на три правоотношения било извършено пропорционално разпределение от 0.3333 за всяко или по 25,37 лв. дневно. За болнични листове №№ Е20250326403, Е20251678745, Е20251690518 и Е20250326526 органът посочил, че от осигурителя е подадено само едно приложение № 9 — по основното правоотношение. Изложил още, че след извършената корекция и подадено заявление от осигурителя, обезщетението е преизчислено, като новият среднодневен размер бил определен на 77,12 лв., разпределен пропорционално: 0.8888 — 61,70 лв.; 0.1111-7,71 лв. и 0.1111-7,71 лв. Изложил мотиви, че съгласно чл. 42, ал. 3 от КСО, когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на трудово правоотношение, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяването, като в конкретния случай, обезщетението по прекратените правоотношения се дължи до 30.04.2025 г., само ако осигурителят е подал коректни приложения № 9. Подчертал, че НОИ извършва разплащанията изключително въз основа на данните, подадени от осигурителя, без да има правомощия да преценява служебно дали едно правоотношение е реално прекратено, ако това не е отразено в подадената информация. Така, стигнал до извода, че след 01.05.2025 г., за останалия период от болничните листове, когато лицето вече е осигурено само по едно активно правоотношение, обезщетението се изплаща в пропорция 0.8888, съответстваща на дневен размер от 61,70 лв. и приел, че размерът на изчислените и изплатени парични обезщетения е правилно определен, съгласно приложимите нормативни разпоредби, поради което оставил жалбата без уважение.

За изясняване на спорните факти и обстоятелства, по делото бе назначена и приета съдебно-икономическа експертиза (л.74 и сл. от делото), от която се установява следното: 1. За жалбоподателката в НАП са регистрирани: един трудов договор № 28/01.08.2023 г. по чл.67, ал.1, т.1 от КТ и пет трудови договора (допълнителни) по чл.110 от КТ, подробно описани в Приложение № 1 на заключението (л.91 от делото), съответстващи на приложените по делото и посочени по-горе; 2. До 26.11.2025 г. (датата на отговора от НАП до вещото лице) община Русе не е подавала информация за прекратени трудови договори на жалбоподателката; 3. Дължимите осигурителни вноски (лични и за сметка на работодателя) по основния трудов договор и петте допълнителни трудови договора, сключени между Община Русе и Ц. М., са внесени от работодателя по сметки на НАП, като за периода от 01.09.2024 год. до 30.09.2025 год. от Община Русе са декларирани данни по чл.5, ал.4 от КСО за Ц. М. с декларация обр.1 "Данни за осигуреното лице", съдържащи информация за дължимите осигурителни вноски; 4. Вещото лице е изготвило справки за общият размер на осигурителния доход – бруто и нето, за общественото осигуряване на жалбоподателката, за 18 - месечен период, предхождащ месеца на настъпване на временната неработоспособност на същата, след което, съобразно относимите разпоредби на КСО, е раздело нетния доход в размер на 28 748,06 лв., на 374 броя календарни дни и се е получило средно дневно обезщетение за периода в размер на 76,87 лв.; 5. В т.6.1. от заключението експертът е посочил изплатените суми по процесните болнични листове, а именно: Е20231013107 – 1696,83 лв., Е20250326403 – 1218,62 лв., Е20251678745 – 246,81 лв., Е20251690518 – 1480,86 лв. и Е20250326526 – 1234,04 лв. В тази точка, е посочено още, че програмният продукт на НОИ дава изчисляване на средно дневно обезщетение, при нетен доход от 18 - месечен период назад, в общ размер на 28 845,87 лв. и работни дни - 374 дни за този период, при което се получава 77,128 лв. обезщетение на ден, като е извършено пропорционално разпределено между налични три правоотношения: 0,8888 - 61,70 лв.; 0,1111-7,71 лв. и 0,1111-7,71 лв.; 6. В т.6.2. от заключението експертът е изчислил дължимото обезщетение по процесните болнични листове, а именно: Е20231013107 – 1691,14 лв., Е20250326403 – 1214,57 лв., Е20251678745 – 307,48 лв., Е20251690518 – 1476,00 лв. и Е20250326526 – 1230,00 лв. Вещото лице подчертава, че по всички болнични листове са изчислени по-малки суми за изплащане по болничните листове на Ц. М., като само за болничен лист № Е20251678745 е следвало да й се плати с 60,67 лв. повече, в сравнение с тези изчислени и изплатени от ТП на НОИ – Русе; 7. Жалбоподателката не е излязла от кръга на осигурените лица и не е загубила право на парично обезщетение съгласно чл. 40, an. 1 от КСО; 8. Вещото лице е изготвило справка – Приложение № 38 към заключението (л.161 от делото), от която е видно, колко Приложения № 9 са подадени за процесните болнични листове. Експертът разяснява, че за болничен лист № Е20250326403, за периода от 13.04.2025 г. до 12.05.2025 г., е подадено Приложение № 9 по три правоотношения - по едно основно правоотношение (основен трудов договор) и по две други правоотношения - допълнителни такива, като по второто и третото Приложение № 9 е посочено грешно, че правоотношението е прекратено, тъй като е следвало да се подаде, че правоотношението е прекъснато. Този извод е мотивиран с обстоятелството, че така се извършва отразяването, ако правоотношението не е прекратено, но осигуряването е прекъснато и не е възобновено преди деня на настъпване на риска. Според експерта, не е следвало да се подават тези Приложения № 9 - 2 и 3, тъй като Графиците за отчитане на работното време за дейности по изпълнение на проектите от Ц. М. за месец март 2025 г. (Приложения № 17, 23, 30, 32 и 34 към заключението) са саморъчно изготвени от жалбоподателката, същата се е подписала за изготвил с дата 07.03.2025 год. и в Графика сочи, че няма да има отработени часове, т. е. тя е в болничен. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при изчисленията си е ползвало данни от програмния продукт на община Русе и не му е известно, а и не са му предоставени данни от осигурителя за актуализация на трудовото възнаграждение на жалбоподателката. Поддържа становището си, че има само прекъсване на осигуряването по отношение на допълнителните трудови правоотношения и объркването е резултат на подаване на Приложение № 9 и заявява: „По тези декларации те получават информация, че на лицето е платено по основния договор и по всички пет договора, там, където тя има часове. Това е безспорно, платено е, осигурена е. Това се прекъсва на 11.03., когато излиза първият болничен. Там общината подава в единия от болничните „прекратяване“, незнайно защо, вместо „прекъсване“, ... И моите изчисления, и тези на НОИ са на база цялата информация, която е предадена от осигурителя. Ако те променят по някакъв ред с корекция всичко това, било на актуализиране на данните по основното трудово възнаграждение, по допълнителните, защото те трябваше да направят и осигуровки….. Те трябваше да имат корекция по декларация 1, но те не са подали…. Стана ясно , че сме сметнали нетния доход на госпожата, който аз съм намерила в общината. Не трябва да са по брутния, а по нетният…. Ако са подадени приложения 9 от работодателя и той каже, че на г-жа М. ще й платим по основния договор и по петте други по това приложение. Тук в приложението, където ви отбелязват по колко правоотношения, тук ще ви напишат 6, но този ще е размерът 76.87 лв….. То е станало само до март месец преди излизането й в риска. След това тя няма как по тях да иска пари да й се плащат по проекти. Тя е в болничен, няма как по тях да й се плати. Затова общината й пуска тези приложения само по основния договор. За нея е прекъсване, защото тя не работи по тези 80 часа на месец, които тя ще работи може би, но надали…. Основният първи болничен, подадени са справките-декларации по основното, по часовете, които вие сте употребили до него момент до излизането ви в риска, платено ви е, осигурено ви е…. Така, както са подадени данните от осигурителя, са точни и верни. НОИ ги изчислява по един начин с разлика от мен 0.26 лв., това е. Ако тя беше направила някакви други подавания с приложение 9, тогава тази ставка от 77.26 лв. се раздели на шестте, тя пак е толкова…. По основния са ви платили нето 1253 лв., всичко нето за февруари 1741 лв. Получила е като болничен 1600 лв. и 2 дни са й осигурили общината, те са за сметка на работодателя. Значи тя е получила почти на 100 %, когато е изпаднала в болничен…. Без подадена декларация 1 данни за осигуреното лице не се отразяват в компютъра и затова те не могат да вземат данните за другите месеци, защото не са подадени…. Но те шестте договора да й платят, ще й платят по 77.12 лв. или по моите изчисления по 76.87 лв. Това няма да промени заплащането, среднодневното няма да се промени.“

По делото беше разпитан и един свидетел – Н. Д. Г., ст.експерт, участвал в изчислението на процесното обезщетение, който заяви: „Отпускането на паричните обезщетения в този случай, когато е налице повече от едно трудово правоотношение, става въз основа на данните, подадени от осигурителя. Приложение № 9 от осигурителя, подадени са в случая три броя, с което казват, че лицето е на три осигурявания в осигурителя – един основен и два допълнителни. Личи си от вида осигурен – 01 основен договор, 04 допълнителни трудови договори. Въз основа на тази информация ние отпускаме парично обезщетение, което се изчислява, доходът е 18 месеца назад, всички осигурявания, които тя е имала през този период 18 месеца назад. Изчислява се среднодневно брутно обезщетение, 80% от него и среднодневно нетно обезщетение, което е ограничител. В случая ние плащаме нетното обезщетение, тъй като то е по-ниско и е ограничител. Още в самото начало се разделя се на три в пропорция за всеки договор, по трите осигурявания. По наредбата се изплаща по всяко осигуряване, което има лицето към време на временната нетрудоспособност, не се изплаща общо. Затова се разделя в пропорция на три и по всяко осигуряване се изплаща, на база заявенето от работодателя. Ако бяха 6 щяхме да делим на 6, колкото са. То е едно среднодневно обезщетение 100 %, дали ще го разделим на 3, на 6. Първо се изчислява среднодневно обезщетение и след това се разделя в пропорция по осигуряването и се изплаща вече, където има право, какъвто е случая. В случая към момента на временната нетрудоспособност е била осигурена на три основания, другите три са били прекъснати и затова към тях не е имала право. При коригиране на данни, ако има грешка, до три години се преизчислява обезщетението и се изплаща според новите данни. Ако има грешка…. Ако работодателят е решил да преизчисли основното възнаграждение, по принцип по кодекса работодателят трябва да ни уведоми, че има някакво преизчисляване. Инициативата е от осигурителя…. Когато работи един ден, тя затова декларация обр.1 така се подава, начало на осигуряване - край на осигуряване. Т.е. зачита му се по този договор един ден в осигуряване и той излиза от кръга на осигурените лица по този договор след като има прекъсване или прекратяване на осигуряването. Чл. 10 е за прекъсване на осигуряването, също се подава декларация 1 и лицето излиза от кръга на осигурените лица и следващите дни не му се зачитат за осигурителен стаж…. В програмния продукт на НОИ не се попълват данни от нас, данните се вземат от: приложение 9 се изпраща електронно от осигурителя, болничният се изпраща електронно от лекаря, декларация 1 – от НАП…. Пропорциите се изчисляват на база на часовете, които работи лицето в месеца, както е подадена декларация 1. То е 0,88 не може да се раздели на 100. Пропорцията е алгоритъм на програмата, до четвърти знак, не се смята ръчно. Доходът, който се взема, е брутното осигурително възнаграждение по ДОО. По основния договор се изплаща обезщетение докато има болнични. Където е прекъснато осигуряването преди временната неработоспособност не е изплащано обезщетение, защото тя излиза от кръга на осигурените лица.“

По делото, от жалбоподателката, е представена справка за актуално състояние ЕЕТЗ от НАП (л.18 и л.19 от делото), от която се установява, че нито едно от шестте трудови правоотношения на Ц. М. с община Русе не е прекратено.

Съдът, при така установените релевантни за правния спор факти, прави следните правни изводи:

Предвид направеното уточнение в с.з. на 20.01.2026 г. от страна на жалбоподателката, съдът намира, че предмет на оспорване в настоящото производство е Решение № 1040-17-50/22.08.2025г. на директор на ТП на НОИ-Русе, в частта, с която е отхвърлена жалбата й с вх. № 1012-17-308#4 от 18.08.2025 г. срещу изчисленото и заплатено парично обезщетение за временна неработоспособност по болнични листове № № Е20250326403, Е202551678745, Е20255160518, Е20250326526.

Съдът намира, че решението е издадено от материално и териториално компетентен орган – от директора на ТП на НОИ – Русе. Според чл. 117, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от КСО, ръководителят на съответното териториално поделение на НОИ се произнася с решение по подадените жалби за неправилно определяне или изплащане на парични обезщетения по глава четвърта, раздели І и ІІ или помощи. Легалната дефиниция на понятието "съответното ТП на НОИ" по § 1, т.1 от ДР на Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ гласи, че за физическите лица това е ТП на НОИ по постоянния им адрес. В случая няма спор, че жалбоподателката е с постоянен адрес в гр.Русе.

Спазена е и изискуемата писмена форма като решението е мотивирано съобразно изискването на чл.117, ал.3 от КСО.

Основният спор по делото е правилно ли е изчислено дължимото на жалбоподателката обезщетение за временна неработоспособност, съобразно сключените между нея и осигурителя едно основно и пет допълнителни трудови правоотношения,респ. средновенотото такова съгласно чл.41 от КСО.

Съобразно чл. 54к от КСО, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. В конкретния случай, това е Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО). Съобразно нормата на чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО, преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 от наредбата се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2 от наредбата. В този смисъл, преценката на правото на парично обезщетение се извършва от компетентния административния орган на база данни, съдържащи се в гореизброените източници на информация.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО предвижда, че за всеки болничен лист осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 9 с данни относно правото на парично обезщетение. За лицата, осигурени по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване при един осигурител, за всеки болничен лист се представят отделни удостоверения за всяко от правоотношенията/основанията за осигуряване. Преценката на правото на парично обезщетение се извършва от административния орган на база данните, съдържащи се в източници на информация по чл. 54к от КСО, като тези представени в коментираното приложение № 9 към болничните листове са с особена значимост, предвид това, че изхождат от самите осигурители, на които законът вменява задължението да предоставят актуална информация за осигурителния статус на осигуряваните при тях лица.

Според разпоредбата на чл. 10 от НПОПДОО, при промяна в ползването/прекратяването на законоустановен отпуск и/или прекратяване на правоотношението/осигуряването осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ ново удостоверение по образец съгласно приложение № 9 или ново удостоверение по образец съгласно приложение № 10 с данни относно промяната в обстоятелствата, свързани с изплащането на обезщетението, включително на банковата сметка за изплащане на паричните обезщетения. От своя страна, чл. 13, ал. 1 от НПОПДОО, гласи, че удостоверенията, съгласно приложения № 9, 10 и 11 с данни относно промяна в обстоятелствата, свързани с изплащането на обезщетенията, се представят в НОИ от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси – в срок до 3 работни дни от получаване на декларация или заявление-декларация по чл. 5 и/или от настъпване на съответните обстоятелства по чл. 10.

В конкретния случай безспорно се установява, че жалбоподателката има сключени с община Русе общо шест трудови правоотношения – едно основно и пет допълнителни с непълно работно време - до 80 часа месечно, като е уговорено, че работата ще се извършва извън рамките на установеното работно време по основния трудов договор, като се удостоверява въз основа на попълнен отчет за изработени часове за месеца и размер на часово трудово възнаграждение - 9,82 лв. В т. 8 на всеки от тях е предвидено условието, че служителят следва да отчита не повече от 80 часа месечно по управление и/или изпълнение на всички проекти, в които участва.

Безспорно е още, че за периода от 01.09.2024 год. до 30.09.2025 год. от Община Русе са декларирани данни по чл.5, ал.4 от КСО за Ц. М. с декларация образец 1. От издадените справки от НАП, анализирани и приложени към заключението на вещото лице, се установява, че за жалбоподателката е подадена една Декларация обр.1 за отчетен период месец март 2025 г. - за основния трудов договор № 28/01.08.2023 год. и пет Декларации обр. 1 по допълнителните трудови договори, с вид осигурен 4, т.е. за работещи по втори или допълнителен трудов договор, като в тях не е посочено прекъсване на осигуряването на жалбоподателката от осигурителя. Представени от осигурителя са и процесните болнични листове. Необходимите за всеки болничен лист удостоверения - приложения № 9 по чл. 8 от НПОПДОО, също са депозирани пред органа.

По преписката са представени три на брой удостоверения – Приложение № 9 (от л.28 до л.30 от преписката), подадени по първичния болничен лист № Е20231013107 (обезщетението по който не се оспорва по делото) относно периода от 11.03.2025 г. до 12.04.2025 г. В т. 6 от съдържанието им са отбелязани поредните им номера от 1 до 3. От т.4, от съдържанието на приложенията с поредни номера 2 и 3 е видно, че с тях, осигурителят е представил данни, че жалбоподателката е лице осигурено съгласно Декларация обр.1 с код 4, т.е. за работещи по втори или допълнителен трудов договор. В приложение пореден номер 1, в т. 4 е отбелязан код 1, т.е. осигурен по основен трудов договор. Освен това и с трите приложения № 9, съгласно т. 5 от тях, е подадена информация към компетентния орган, че броят на правоотношенията/основанията за осигуряване при осигурителя са три. В нито едно от приложенията по първичния болничен лист не са попълнени т.7 и т.8, т.е. няма данни правоотношението/осигуряването на жалбоподателката да е прекратено или осигуряването – прекъснато.

Три броя удостоверения - Приложение № 9 (от л.25 до л.27 от преписката), с поредни номера от 1 до 3, са подадени и по болничен лист № Е20250326403, относно периода от 13.04.2025 г. до 12.05.2025 г. От т.4, от съдържанието на приложенията с поредни номера 2 и 3 е видно, че с тях, осигурителят е представил данни, че жалбоподателката е лице осигурено съгласно Декларация обр.1 с код 4, т.е. за работещи по втори или допълнителен трудов договор. В приложение пореден номер 1, в т. 4 е отбелязан код 1, т.е. осигурен по основен трудов договор. Освен това и с трите приложения № 9, съгласно т. 5 от тях, е подадена информация към компетентния орган, че броят на правоотношенията/основанията за осигуряване при осигурителя са три. В приложение № 9, пореден номер 1, по болничен лист № Е20250326403, т.7 и т.8 не са попълнени, както и в по-горе разгледаните удостоверения по първичния болничен лист. В приложения № 9, поредни номера 2 и 3, по болничен лист № Е20250326403, т.7 е попълнена с информацията, че считано от 31.03.2025 г. правоотношението/основанието на лицето е прекратено. Точка 8, относно прекъсване на осигуряването е останала непопълнена.

По останалите три болнични листове е подадено само по едно удостоверение – Приложение № 9, което се установява и вещото лице в изготвеното от него заключение.

Във връзка с данните подадени с приложение № 9, е необходимо да се посочи, че от представените по делото писмени доказателства е безспорно установено, че нито едно от трудовите правоотношения на жалбоподателката с осигурителя не е прекратено.

Изложеното до тук води до извода, че след като не е налице нито едно прекратено правоотношение, то с горепосочените приложения № 9 осигурителят е подал некоректна информация по чл. 5, ал. 4 от КСО до компетентния орган.

Както бе посочено по-горе, всички пет допълнителни трудови договора са с работно време - непълно - до 80 часа месечно, като е уговорено, че отработените часове се удостоверяват въз основа на попълнен график за отчитане на работното време от самото лице. Тъй като жалбоподателката е в болничен от 11.03.2025 г., то видно от приложените към експертизата графици за месец март 2025 г., след тази дата няма отчетени работни часове. Следователно, трудовото правоотношение не е прекратено, но служителят временно не е полагал труд по него, т.е. налице е прекъсване. Този извод се подкрепя и от направеното в с.з. изявление от вещото лице: „...Тя е в болничен, няма как по тях да й се плати. Затова общината й пуска тези приложения само по основния договор. За нея е прекъсване, защото тя не работи по тези 80 часа на месец…“.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.2 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, работодателите, осигурителите, предприятията по чл. 1, т. 6 и техни клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации по образец № 1, в която се съдържат и данни за дните в осигуряване, осигурителният доход, брутно трудово възнаграждение, задължителните осигурителните вноски за осигурените лица, включително самоосигуряващите се, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", начисленият облагаем доход и начисленият данък за доходи от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ, алтернативният данък по чл. 41а от ЗДДФЛ и други данни, свързани с осигуряване на лицата. Както бе посочено по-горе, в подадените от община Русе Декларации обр. 1, както по основния, така и по допълнителните трудови договори, не е посочено прекъсване на осигуряването на жалбоподателката от осигурителя. Освен това в с.з. експертът заявява: „По тези декларации те получават информация, че на лицето е платено по основния договор и по всички пет договора, там, където тя има часове. Това е безспорно, платено е, осигурена е. Това се прекъсва на 11.03, когато излиза първият болничен.“ Следователно, не е налице правно основание да се приеме, че жалбоподателката е излязла от кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 40, ал. 1 от КСО. Така, въпреки допуснатите пропуски от страна на осигурителя по отношение на необходимите удостоверения – приложение № 9, то при извършените от органа изчисления за определяне размера на обезщетението на жалбоподателката са взети предвид всички декларирани от него с декларация обр. 1 трудови правоотношения с Ц. М., а именно общо шест – едно основно и пет допълнителни.

Тук е необходимо да се посочи, че видно от назначената по делото експертиза, в сравнение с изчислените и изплатени от ТП на НОИ – Русе, вещото лице е изчислило по - малки суми за изплащане по болничните листове на Ц. М., т.е платено в повече, като само за болничен лист № Е20251678745 е следвало да й се плати с 60,67 лв. повече. От заключението става ясно още, че програмният продукт на НОИ дава изчисляване на средно дневно обезщетение, при нетен доход от 18 - месечен период назад в общ размер на 28 845,87 лв. и дни работни - 374 дни за този период, при което се получава 77,128 лв. обезщетение на ден, докато експертът е определил нетен доход от 18 - месечен период назад в общ размер на 28 748,06 лв. като е използвал размера на трудовото възнаграждение по всеки от процесните трудови договори (Приложение № 40 от експертизата – л.163 от делото), разделен на работните дни – 374 за този период, при което е получил средно дневно обезщетение за периода в размер на 76,87 лв.

Следователно, по три от процесните болнични листове, компетентният орган е определил и изплатил обезщетение в размер, който е в полза на жалбоподателката и съдът не може да влоши положението й. Само по отношение на болничен лист № Е20251678745 на Ц. М. е следвало да се плати с 60,64 лв. повече.

В това производство, независимо от заключението на приетата ССчЕ в крайния и обобщен вариант при зададения предмет на оспорване на размери по конкретни болнични листи и сочещо на изплатено в повече на три от тях, но по-малко по отношение на № Е20251678745, при забраната за уженвяване положението на оспорващия и наличието на други норми и процедури за връщане на недължимо платено или прихващане по КСО и ДПОК, частично основателна е жалбата, макар общите изчисления.

Неоснователно е възражението за неправилно изчисление на среднодневното парично обезщение поради наличието на ограничението по чл.41 ал.1 изр. последно от КСО- Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

Неоснователно е и възражението за липса на индексация на трудовото възнаграждение по основния трудов договор с оглед въведени изменения с ЗДБРБ и ЗДСл и отразяването им на среднодневното нетно възнаграждение.Това евентуално изменение на трудовото правоотношение в частта за възнаграждението е относимо само към него, но не и към чл.41 ал.1 КСО и общите правила за изчисляване на обезщетението за безработица, поради разликата между трудовото и осигурителното отношение.

При така изложените мотиви, съдът приема, че обжалваният индивидуален административен акт следва да бъде отменен, само в частта по оспорения болничен лист № Е202551678745, а преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне. В останалата му част, по оспорените болнични листове №№ Е20250326403 – за периода от 13.04.2025 г. до 12.05.2025 г., Е20251690518 – за периода от 19.05.2025 г. до 20.06.2025 г. и Е20250326526 – за периода от 21.06.2025 г. до 20.07.2025 г., оспореното решение е законосъобразно и оспорването като неоснователно в тази част следва да бъде отхвърлено.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал.1 и ал.3 от АПК, и на двете страни следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски, съобразно уважената, съответно отхвърлената част от оспорването. Съгласно представен списък, жалбоподателката е направила разноски в общ размер на 652, 22 евро (1275,63 лева), от които: д.т. – 5,11 евро (10 лева); депозит за вещо лице – 204,52 евро (400 лева); допълнителен депозит за вещо лице – 186,94 евро (365,62 лева) и 255,65 евро (500 лева) за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие (л.60 от делото) и банково извлечение за платено такова (л.171 от делото). Ответникът претендира разноски в общ размер на 289,20 евро, от които: за юрисконсултско възнаграждение - 102,26 евро и депозит за вещо лице – 186,94 евро.

След направено от жалбоподателката уточнение на жалбата, предмет на настоящото производство е решение № 1040-17-50/22.08.2025г. на директор на ТП на НОИ-Русе, в частта му, с която е отхвърлена жалбата й с вх. № 1012-17-308#4 от 18.08.2025 г. срещу изчисленото и заплатено парично обезщетение за временна неработоспособност по болнични листове № № Е20250326403, Е202551678745, Е20255160518 и Е20250326526, т.е. по четири от общо пет болнични листове. Предвид изхода на спора, на Ц. М. следва да се възстановят направените в производството разноски, в размер съответстващ на уважената част от оспорването, а именно относно един болничен лист, т.е. сума в размер на 163,06 евро, представляваща 1/4 част от претендирания общ размер. Съответно на ответника следва да бъдат възстановени направените в производството разноски, в размер съответстващ на отхвърлената част от оспорването, а именно относно три болнични листове, т.е. сума в размер на 216,90 евро, представляваща 3/4 част от претендирания общ размер.

Направено е възражение от ответната страна за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по КСО, какъвто е настоящия случай, възнаграждението е 500 лв., какъвто е договорен между адвоката и жалбоподателката. Освен това решаването на спора по същество, не е лишен от фактическа сложност и изисква внимателен и подробен анализ на събраните доказателства и приложимата правната уредба. По изложените съображения, възражението за прекомерност се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.

Настоящото решение съгласно разпоредбата на чл. 119 КСО, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 1 от КСО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, на основание съдът