Решение № 4293 от 5.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 42363/2025 г.

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК. Съдът е сезиран с предявени от Р. С. Л., ЕГН •••••••••• срещу Народно събрание, ЕИК 000695018 обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, за признаването за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № 635/13.06.2025 г. на Председателя на Народно събрание, на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ и отмяната й, възстановяване ищеца на работа на длъжността заемана преди уволнението „Главен експертен сътрудник“ в Комисия по демографска политика, децата и семейството към Народното събрание на Република България, както и да му бъде заплатено обезщетение в размер на 22806,00 лв. (след изменението по чл. 214 ГПК) за времето, в което ищецът е останал без работа за периода от 13.06.2025 г. до 13.12.2025 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.08.2025 г., до окончателното плащане на вземането. Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения. По силата на Трудов договор № 118/10.02.2025 г. ищецът изпълнявал длъжността „Главен експертен сътрудник“ в Комисия по демографска политика, децата и семейството към Народното събрание на Република България. Било договорено брутно основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3638,00 лв., 20 работни дни платен годишен отпуск и допълнителен платен годишен отпуск в размер на 11 работни дни, както и срок на договора – до 5 работни дни от избирането на председател на съответната комисия в следващото Народното събрание и тримесечен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор, но не повече от остатъка от срока на договора. Бил в болничен от 09.06.2025 г. до 22.06.2025 г. На 16.06.2025 г. м,у била връчена процесната уволнителна заповед, с която трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 13.06.2025 г., а като причина било посочено, че е изтекъл уговореният срок. Уговореният срок бил до 5 работни дни от избирането на председател на съответната комисия в следващото Народно събрание, т. е. доколкото бил назначен със заповед на Председателя на петдесет и първото Народно събрание на Република България, следващото по ред Народно събрание било петдесет и второто, каквото все още не било свикано, дори не било избрано. Ето защо не било налице твърдяното в оспорената заповед основание, а именно „изтичане на уговорения срок“. Счита, че докато не бъде свикано 52-рото Народно събрание на Република България и не бъде избран Председател на комисията по Комисията по демографската политика, децата и семейството в същото това следващо Народно събрание, срокът на трудовия му договор не може да изтече. Същевременно прекратяване на трудов договор в период, в който служителят бил в отпуск по болест, било недопустимо, щом срокът на договора не бил изтекъл. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който същият изразява становище за неоснователност на исковата молба по съображения, подробно изложени в отговора. Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ: Тежестта на доказване по претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, т. е. задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело. В разглежданият случай ответникът следваше да установи наличието на фактическото основание по чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, а именно, че уговореният в трудовия договор срок е изтекъл. По делото е безспорно, а и от представения трудов договор № С- 118/10.02.2025 г., се установява, че между ответника в качеството на работодател и ищеца като служител е било налице трудово правоотношение, породено от посочения трудов договор, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „Главен експертен сътрудник“ в Комисия по демографската политика, децата и семейството на Народното събрание. Трудовият договор е сключен като срочен на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ за срок „до 5 работни дни от избирането на председател на съответната комисия в следващото Народното събрание“. В отношенията между страните по делото е безспорно, а и от представената Заповед № 635/13.06.2025 г., издадена от Председателя на Народното събрание, се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 8, ал. 1, т. 10 ПОДНС, обн. ДВ бр. 107 от 20.12.2024 г. и § 7, ал. 2 ДР на ПОДНС, вр. чл. 33, ал. 4 ПРАНС и във вр. с Решение за промени в състава и ръководството на Комисия по демографската политика, децата и семейството, прието от 51-вото Народно събрание на 05.06.2025 г. В заповедта от 13.06.2025 г. като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено „изтичане на уговорения срок“. Съгласно разпоредбата на чл. 73 КРБ, организацията и дейността на Народното събрание (НС) се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него. Приложим към уредбата на отношенията между страните по делото е приетият от НС Правилник за организацията и дейността на НС (ПОДНС), обн. в ДВ бр. 107/20.12.2024 г., който е в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник – арг. от § 15. от ДР на ПОДНС. По аргумент от чл. 79, ал. 1 КРБ, във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 25 ПОДНС, Комисия по демографската политика, децата и семейството, част от персоналния състав на която е бил ищеца по силата на процесното трудово правоотношение, е постоянна комисия на НС. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 10 ПОДНС, председателят на НС в изпълнение на правомощията по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, т. 1 КРБ назначава и освобождава служителите в парламентарните комисии по предложение на техния председател със срок до пет работни дни от избирането на председателя на съответната комисия в следващото НС. Съдържанието на посочената норма намира приложение в клаузата за срок, уговорената в сключения между страните трудов договор № 118 от 10.02.2025 г. Видно от неговото съдържание трудовото правоотношение е възникнало като срочно, а именно за срок до пет работни дни от избирането на председател на съответната комисия (в случая – Комисия по демографската политика, децата и семейството) в следващото НС. Така уговорения срок намира правното си основание в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ и неговата продължителност произтича пряко от мандата на съответния орган, за чието пряко и непосредствено осъществяване служат възложените на работника трудови функции. Същата създава яснота в трудовоправното положение на работника към момента на сключване на договора и определяемост на срока на неговото действие. В разпоредбата на чл. 64, ал. 1 КРБ е установен четиригодишен мандат на НС, който съгласно чл. 64, ал. 2 КРБ може да бъде продължен в случай на война, военно или друго извънредно положение до отпадането на тези обстоятелства. Съгласно чл. 64, ал. 4 КРБ, с полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното НС. Ноторен факт е, че мандатът на 51-вото НС е започнал на 11.11.2024 г. и е в ход към датата на предявяване на исковата молба – 01.08.2025 г., и до настоящия момент, както и че към датата на депозиране на исковата молба не е конституирано 52-ро НС. С оглед на изложеното настощият съдебен състав намира, че ищецът не е доказал наличието на предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ – изтичане срока на договора, поради което извършеното с процесната заповед уволнение е незаконосъобразно. Настъпването на прекратителното действие на срока по чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ е пряко обусловено от изтичане мандата на 51-вото НС, респ. Комисия по демографската политика, децата и семейството, в която ищецът е изпълнявал длъжността „Главен експертен сътрудник“, който мандат не е изтекъл нито към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, нито понастоящем. Законността на уволнението не би могла да се обоснове с разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Правилника за работата на администрацията на НС (ПРАНС), утвърден от председателя на НС с вх. № АД-850-09-4 от 02.05.2018 г. Това е така, тъй като посочената разпоредба, в приложимата си към момента на възникване на трудовото правоотношение между страните редакция, гласи, че служителите към кабинета на председателя на НС, към кабинетите на заместник-председателите на НС, към парламентарните групи и към постоянните комисии се назначават на срочни трудови договори на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ. Действително същата е допълнена със Заповед № АД-51- 550-05-118/05.06.2025 г. на председателя на НС, издадена на основание чл. 8, ал. 1, т. 11 ПОДНС, със следния текст: „Срокът им е съгласно чл. 8, ал. 1, т. 10 ПОДНС, но не по-късно от пет работни дни от датата на избиране на нов председател, зам.-председател на НС, председател на парламентарна група/постоянна комисия, или от преустановяване съществуването на парламентарна група/постоянна комисия, в рамките на мандата на съответното НС“. В Решение № 7 от 25.05.2010 г. на КС по к. д. № 5/2010 г. е прието, че ПОДНС е нормативен акт със задължителна сила за държавните органи, организациите и гражданите, който по силата на Конституцията стои паралелно със закона в йерархията на нормативните актове. Така в приложение на чл. 17, ал. 2 ГПК, съдът констатира, че с направеното допълнение в разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ПРАНС, подзаконовият нормативен акт влиза в пряко противоречие със разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 10 ПОДНС, която се съдържа в нормативен акт от по-висока степен. Ето защо и по аргумент от чл. 5, ал. 1 АПК приложение намира по-високият по степен акт, а именно ПОДНС. Извън изложеното, дори да можеше да прояви правното си действие, посоченото допълнение не би се приложило по заварените трудови правоотношение, доколкото на същото не е придадена обратна сила по смисъла на чл. 14 ЗНА. Ето защо съдът намира, че прекратяването на трудовото правоотношение в разглеждания случай е извършено незаконосъобразно. Предвид изложеното се налага извод за основателност на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, поради което същият следва да бъде уважен. По отношение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ: От крайния извод за незаконността на уволнението, извършено със Заповед № 635/13.06.2025 г. на Председателя на Народно събрание, на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, се извежда и такъв за основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, поради което този иск също следва да се уважи. По отношение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ: За да бъде уважен искът с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че са се осъществили следните факти: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е останал без работа в исковия период, респ. претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да получава трудово възнаграждение по трудово правоотношение в продължение на не повече от шест месеца след уволнението – в конкретния случай за периода от 13.06.2025 г. до 13.12.2025 г.; 3. причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа; 4. размера на полученото от него последно пълно месечно брутно трудово възнаграждение преди уволнението. Установяването на първата и третата предпоставка е обусловена от изхода на правния спор по първия конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за отмяна на уволнението като незаконно. Предпоставките по т. 2 и 4 следва да се установят от ищеца при условията на пълно и главно доказване – оставането на ищеца без работа следва да бъде установено в процеса на доказване от ищеца. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. по тълк. д. № 6 / 2013 г. на ОСГК на ВКС при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. Съгласно мотивите към това решение доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти /индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт. Фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /ДВ бр. 102/1993г./. Предвид задължението на работодателя по чл. 62, ал. 3 КТ за регистриране в тридневен срок на трудовите договори, удостоверението от НАП също е годно доказателство за установяване състоянието на безработица по трудово правоотношение. От представените по делото извлечение от трудовата книжка на ищеца се установи, че след вписаното прекратяване на процесното трудово правоотношение не са вписани други трудови правоотношения. В проведеното на 10.02.2026 г. о. с. з. ищецът представи трудовата си книжка в оригинал, като съдът извърши констатация, че представеното по делото извлечение от нея е идентично с оригинала. От представената служебна бележка от 15.12.2025 г., издадена от Агенция по заетостта се установи, че в периода от 13.06.2025 г. до 13.12.2025 г. ищецът е бил със статус „безработен“. От справка от НАП се установи, че последната осигурителна вноска на ищеца е внесена от НС за м.06.2025 г., както и че по отношение на ищеца няма данни за вписани други трудови правоотношения. От съвкупната преценка на посочените писмени доказателства следва категоричен извод, че в исковия период ищецът е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, което от своя страна се дължи на незаконното уволнение. От представената Служебна бележка от 17.11.2025 г., се установява че брутната работна заплата на ищеца за м. 05.2025 г. (последният отработен месец при ответника) възлиза на 3801,00 лв. Като взе предвид тази стойност, на основание чл. 162 ГПК съдът определи, че за периода от 13.06.2025 г. до 13.12.2025 г. обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ възлиза на 22806,00 лв., в съответствие с което на основание чл. 214 ГПК ищецът направи искане за изменение размера на иска чрез неговото намаляване, като съдът с протоколно определение от 10.02.2026 г. допусна исканото изменение. В тази връзка следва да се посочи, че съдът констатира допусната от него очевидна фактическа грешка в диспозитива на протоколното определение от 10.02.2026 г., с което съдът се е произнесъл по искането, направено по реда на чл. 214 ГПК, а именно посочено е, че искът следва да се счита предявен „за сумата от 22608 лв.“ вместо за „сумата от 22806 лв.“. Няма пречка грешката да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК с настоящото решение. Предвид изложеното искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ също се явява установен по основание и размер и следва да се уважи. По отношение на разноските: При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ищецът. Ищецът претендира и доказва разноски в размер на 1800,00 лв. за адвокатско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да му се присъдят в цялост. При това положение следва да се разгледа своевременно направеното от страна на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност за страната, в случай, че заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, да поиска от съответния орган да определи по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 Закона за адвокатурата. Преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото от доверителя на насрещната страна правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото. В разглеждания случай съдът съобрази, че делото е с предмет обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, броя на страните, неголемия обем на приобщената по делото доказателствена съвкупност – по делото са приети относително малък брой писмени доказателства, проведено е едно открито съдебно заседание, обемът на предоставената от процесуалния представител на ищеца защита се заключава в подаване на исковата молба, подаване на писмено становище във връзка с дадения от съда доклад, респ. изпълнение на дадените с него указания, активно участие в проведеното о. с. з., депозиране на писмена защита. Предвид изложеното съдът намира, че делото не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, същевременно обаче платеното адвокатско възнаграждение съответства на предоставената от процесуалния представител на ищеца адвокатска помощ и съдействие, респ. на извършената от него работа. Ето защо възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде оставено без уважение. Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 912,24 лв. – държавна такса за предявените искове в полза на държавата по сметка на Районен съд София, съразмерно на уважената част от предявените искове. На основание чл. 243, ал. 2 ГПК не следва да се допуска предварително изпълнение на настоящото решение в частта, с която е присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Така мотивиран, Съдът