Решение № 199 от 13.2.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 5189/2025 г.

Ищецът “Изи Финанс” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица”, ж.к.”Иван Вазов”, ул.”Балша” № 17, ап.1, представлявано от управителя Борислав Иванов Николчев, твърди, че на 21.03.2023г. между нето, в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател, бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 430130. Договорът е бил сключен при условията на ЗПФУР. Сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са публикувани общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорната информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получана втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. По принцип преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записва. По този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: •••••••••• и сления имейл: Stamen •••@•••. Активиращия код е 5600. Сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл.10 от ЗПК във вр.с чл.9 от ЗПФУР и чл.18, ал.2 от ЗПФУР във вр.с чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл.3, т.35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014г. Съдът следва при преценка на доказването на факта на сключването на договора, да се придържа към акта на ЕС. Ищецът прилага по 2 броя дискове – за съда и за ответната страна, с доказателствената стойност на оригинални договори за кредит, съгласно чл.184, ал.1, изр.2 от ГПК. По този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин. В хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Доколкото няма сигнал, че документът за самоличност е откраднат то е явно, че именно ответникът е предоставил снимките. Ищецът представя и справка от сайта на МВР, от която се вижда, че личната карта е активна, поради което не би следвало тя да е предмет на престъпление. Представя и снимки от проведен видеоразговор по време на който е извършена идентификация на кандидата, както и самия видеоразговор. Макар и по повод друг договор за кредит, то след като заявката се подава през вече регистриран профил на сървъра на дружеството и след като самоличността веднъж е установена, то е явно, че подалия заявката е ответника, като приложените доказателства са относими и към този договор. Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 1 500.00 лева. Съгласно чл.2, ал.2 от Договора сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: по касово на каса на „Изи Пей” АД. Видно от чл.4, ал.3, т.2 от Договора за кредит, вземането за главница в размер на 1 500.00 лева е разсрочено на 17 месечни погасителни вноски, от които първите 16 са в размер на 88.24 лева и 17-та последна вноска в размер на 88.16 лева. Ответникът е извършил плащания, с които е погасил главница в размер на 176.48 лева, с което са погасени вноските за 20.04.2023г. и 20.05.2023г. Цялото вземане е падежирало, преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Поради това счита, че вземането му за главница в размер на 1 323.52 лева за периода 19.06.2023г. – 12.08.2023г. е основателно и следва да бъде уважено. При изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на договора. Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от него лихвения процент е в размер на 40.115%. Погасена е договорната лихва за периода 21.03.2023г. – 20.05.2023г. Остава да се дължи от ответника договорна/възнаградителна лихва за периода 21.03.2023г. – 12.08.2024г. в размер на 349.22 лева. Кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима погасителна месечна вноска по погасителния план, а именно 12.08.2024г. и към момента не е погасен. Поради това и на основание чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава от датата на падежиране на целия кредит – 12.08.2024г. Крайната дата на претендираната лихва за забава – 22.04.2025г. е произволно избрана, така, че да е преди датата на входиране на заявлението в съда. Поради това претендира вземане за лихва за забава в размер на 127.28 лева за периода 12.08.2024г. до 22.04.2025г. Към момента ответникът остава да дължи по договора за предоставяне на кредит от разстояние № 430130/21.03.2023г. общо сумата от 1 800.42 лева, от които: 1 323.52 лева – главница; 349.22 лева – договорна лихва за периода 20.05.2023г. – 12.08.2024г. и 127.28 лева – лихва за забава за периода 12.08.2024г. – 22.04.2025г. Ищцовото дружество за тези дължими суми по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 430130/21.03.2023г., подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 2645/2025г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради което същата е била счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той е направил по настоящото дело. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С. И. П., че му дължи по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 430130/21.03.2023г. общо сумата от 1 800.42 лева, от които: 1 323.52 лева – главница; 349.22 лева – договорна лихва за периода 20.05.2023г. – 12.08.2024г. и 127.28 лева – лихва за забава за периода 12.08.2024г. – 22.04.2025г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 2645/2025г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото дело разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и тези направени по заповедното производство. Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК. Ответникът С. И. П. в срока за отговор не е представил такъв, не се явява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съдът като взе предвид, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, каквото е и желанието на ищеца, като предявения иск следва да се уважи изцяло, като се признае за установено по отношение на С. И. П., че дължи на ищцовото дружество по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 430130/21.03.2023г. общо сумата от 1 800.42 лева, от които: 1 323.52 лева – главница; 349.22 лева – договорна лихва за периода 20.05.2023г. – 12.08.2024г. и 127.28 лева – лихва за забава за периода 12.08.2024г. – 22.04.2025г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 30.04.2025г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 2645/2025г. по описа на РРС. Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното производство – ч.гр.дело № 2645/2025г. по описа на РРС, разноски в размер на 132.65 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски в размер на 116.93 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, съдът