Решение № 12226 от 21.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 49995/2022 г.

Гражданско дело № 20221110149995 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 200 от КТ. Ищеца М. Б. К. с ЕГН ••••••••••, от ••••, чрез адв. А. В. от САК, със съдебен адрес •••, твърди в исковата си молба, че между нейният син и наследодател ••• с ЕГН •••••••••• и ответното дружество „••• съществувало трудово правоотношение, като същия бил назначен на длъжността „монтажник елекронни елементи“ с код по НКПД •••, с място на работа - локация •••, Индустриална зона •••, по трудов договор № •••., като преди този трудов договор същия имал временен трудов договор със същия работодател за времето от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г. В исковата молба се твърди, че на 17.05.2022 г. ••• управлявал лек автомобил марка/модел ••• като с него в автомобила пътувала пътничката ••••, тъй като двамата следвало да стигнат до гр. •••, където да се качат на служебен транспорт до завода в гр. •••. Около 04.20 часа претърпели ПТП, при което ••• бил откаран в спешен център на болницата в гр. •••, в тежко общо състояние, с черепномозъчна травма и кома – травми несъвместими с живота, които довели до смъртта му. С Разпореждане № 31661/11.07.2021 г. на ТП - ••• на НОИ по декларация от работодателя за трудова злополука вх. № ••• г. горепосочената злополука била призната за трудова на основание чл. 55, ал. 2 от КСО, като настъпила при придвижването по обичайния път от основното място за живеене към работното място с лек автомобил. Ищцата твърди, че приела изключително болезнено внезапната смърт на сина си •••, загубата на най – близкия и човек довела със себе си нестихващи душевни болки и страдания. Като счита, че за нея е налице правен интерес, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на осн. чл. 200 КТ сумата в размер на 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на трудовата злополука – 17.05.2022 г., до окончателното изплащане на дължимата сума, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски. Ответника ••• с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление •••, представлявано от •••, в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва предявеният иск, счита същия за неоснователен и прекомерно завишен по размер с оглед действително претърпените от ищцата болки и страдания и предвид факта, че с поведението си загиналият ••• е нарушил правилата за движение по пътищата по ЗДвП, с което значително е допринесъл за получаване на травмите, довели до смъртта му, налице са възражение за съпричиняване от страна на починалия ••• при условията на груба небрежност, както и относно степента на близост между починалия и ищцата, негова майка. Моли съда да отхвърли иска с окончателния съдебен акт по делото като неоснователен и недоказан, алтернативно да присъди обезщетение в по – нисък размер, както и да присъди направените по делото съдебни и деловодни разноски. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Видно от законовата разпоредба за ангажиране на отговорността на работодателя, имаща по същество обективен характер, следва да са налице кумулативни предпоставки: наличие на трудово правоотношение между страните по делото; професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт; вреда – имуществена или неимуществена, и причинна връзка между професионалното заболяване или трудовата злополука и вредата, като установяването на посочените обстоятелства е в доказателствена тежест на ищеца. Съдът намира, че в конкретния случай посоченият фактически състав е налице. Не се спори между страните, а това е видно и от събраните доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „монтажник елекронни елементи“ с код по НКПД •••, с място на работа - локация •••, Индустриална зона •••, по трудов договор № •••., въз основа на трудов договор № •••., като преди този трудов договор същия имал временен трудов договор със същия работодател за времето от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г. В хода на производството по делото се установи също така, че увреждащото събитие изпълнява критериите за трудова злополука, като този факт пълно се установява от административен акт на компетентната служба на НОИ – Разпореждане № 31661 от 11.07.2022 г. по реда на чл. 60, ал. 1 от КСО, което е влязло в законна сила 09.08.2022 г., което се установява от писмо с изх. № ••• г., прието като доказателство в проведеното на 12.05.2025 г. открито съдебно заседание, което не ес оспорва от страна на ответното дружество. От развилата се административна процедура по реда на чл. 57 и сл. КСО се установява, че инциндентът е настъпил при придвижване на пострадалия работник ••• по обичайния му път от основното му място за живеене към работното му място с лек автомобил, като крайният административен акт, с който е приключило производството сочи, че събитието има характер на трудова злополука. Спазен е редът за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ, определен в чл. 57 и сл. на КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Съгласно този ред, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр. Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО има двойнствено значение - от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. Отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна и безвиновна и е обусловена от настъпване на внезапно увреждащо събитие, което покрива законния критерии за трудова злополука съгласно чл. 55, ал. 1 и 2 от КСО, в резултат на което е причинена временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Фактическия състав на отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КСО не включва като елемент да е допуснато виновно и противоправно поведение от трето лице, макар често това да е типичната хипотеза. Ето защо доказването на деликт само по себе си няма пряк правопораждащ характер за правото на ищцата, но има връзка в насока за опровергаване твърденията на ответника за съпричиняване на вредата от пострадалоя работник. Като доказателство по делото е приобщено НОХД № 653 по описа за 2024 г. по описа на Окръжен съд гр. •••, в хода на което е изяснен въпросът за механизма на настъпване на събитието и противоправното и виновно причиняване на вредоносния резултат от трето за спора лице. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Видно от материалите по цитираното НОХД № 653 по описа за 2024 г. по описа на Окръжен съд гр. •••, наказателният съд е признал подсъдимия •••• год. в Република ••••, турски гражданин, за ВИНОВЕН в това, че на 17.05.2022 г., около 04,20-04,25 часа, в землището на гр. •••, на кръстовището на обходен път гр. ••• ••• и път ••• /гр. •••-гр. •••/ при управление на товарен автомобил марка „В••••, модел „••••/турски образец/, с прикачено полуремарке, марка „•••", модел „•••", с per. № •••, в нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като при максимално разрешена скорост от 60 км/ч, указана с пътен знак В 26, се движел с превишена скорост от 71,00 км/ч с посока гр. ••••, е допуснал пътнотранспортно произшествие, като блъснал л.а. „•••, с p e r. № •••, управляван от ••• на 25 г. от гр. •••, в резултат на което и по непредпазливост е причинил смъртта на •••, настъпила в 06,40 часа в ••• гр. •••. По делото е допусната и изготвена от вещото лице инж. Д. В. САТЕ, която е приета и приложена като доказателство по делото като неоспорена от страните, като от същата се установява, че на 17.05.2022 г., около 04:26 ч товарна композиция (турска регистрация) - влекач ••••• с рег.№ ••••• и прикачено полуремарке „••• •••" с per. № ••• с водач ••• се е движила по обходен път ••• ••• към кръстовище с път ••• (гр. •••-гр. •••) със скорост 19,76 m/s = 71 km/h. Лекия автомобил „•••" с рег.№ ••• и водач •••, който се е движил по път ••• в посока гр. •••, е намалил скоростта на автомобила преди стоп линията преди кръстовището и без да спира е ускорил автомобила за да навлезе в кръстовището. Водачът на товарната композиция, след като възприема траекторията на лекия автомобил и ускорителното му движение към кръстовището започва аварийно спиране с незначително завъртане на кормилния кръг на волана в посока обратна на часовниковата стрелка, за да отклони композицията в ляво. Траекториите на движение на двете превозни средства се пресичат и се стига до страничен – кос удар между челната час на товарния автомобил и лявата странична час на лекия автомобил в областта на предната и задната врата. В момента на удара товарната композиция се движи с 15,3 m / s или 55 km/h, а лекия автомобил с 11,06 m / s или 40 km/h. В следствие на контакта между превозните средства започва първата фаза от удара, при която предната част на товарния автомобил причинява деформации по купето на лекия автомобил и прониква към вътрешността на купето. Деформират се лява предна и задна врати, лява колонка на автомобила, като с нарастване на силата на удара се деформира покрива и пода на автомобила. В този момент, върху водача на автомобила действа импулс насочен в противоположна посока на удара и насочен напред, заради рязкото забавяне на скоростта на автомобила по посоката си движение, предизвикано от удара. Задейства се и въздушната възглавница на лекия автомобил, като в следствие на ударния импулс, тялото на водача се устремява рязко на ляво и напред. Главата на водача влиза в контакт с въздушната възглавница, с левия страничен прозорец и най-вероятно с горния край на рамката на вратата, тялото също се измества и контактува с вратата на автомобила. След първоначалната фаза започва ротационно движение на лекия автомобил с посока обратно на часовниковата стрелка и отместване от първоначалното направление на автомобила под ъгъл спрямо посоката на движение на товарния автомобил. Това движение на автомобила предизвиква центробежни сили върху тялото на водача и поради липсата на поставен предпазен колан, който да го задържи на седалката, тялото на водача изхвърча от автомобила и последва контакт на тялото със земята. С намаляване на силата на удара и вследствие на триенето на гумите с пътната настилка постепенно скоростта на двете превозни средства намалява и те се установяват в положението в което са намерени от органите на МВР. Задължителната сила на влязлата в сила присъда относно въпросите за авторството, вината и противоправността на деянието прави невъзможно опровергаването им в хода на настоящото дело, но подлежи на разглеждане въпросът за съпричиняването, който и ще бъде разгледан по долу в настоящото решение. В цитираната САТЕ вещото лице сочи, че при получаване на удари в областта на главата от съприкосновение с проникналите вследствие на удара части от автомобила, могат да се получат травми водещи до летален изход, а в допуснатата и приета като доказателство по делото СМЕ, изготвена от вещото лице д – р К. С. „основното увреждане – челно и в ляво теменно се установи Г-образно хлътнало, червено кафяво охлузване с дължина на лъчите 14,5 и 11 см и ширина по 7 – 8 см., най вероятното място на удара е горната част на предна лява врата", като „водещата травма е получена в момента на удара". Според заключението на СМЕ предпазния колан не е достатъчно ефективен при страничен удар и е възможно въпреки поставянето му да се получи тази травма. В проведеното на 29.05.2026 г. открито съдебно заседание по време на изслушването на вещото лице, изготвило САТЕ инж. Д. В. се изясни, че съвременните триточкови колани, с които са снабдени автомобилите препятстват свободното движение на тялото при челен удар, т. е. напред и не в такава степен при странични удари, тъй като няма опорна точка, която да задържа тялото от придвижване наляво или надясно. В случая тялото на пострадалия ••• се е придвижило рязко на ляво и напред като е контактувало с деформирани навътре към купето детайли – лява странична колонка и лява предна врата, което е още една индикация за липсата на ефективност на колана при процесния механизъм. Съща така по време на изслушването на приетата и неоспорена СМЕ в проведеното на 17.11.2025 г. открито съдебно заседание се изясни, че водещата травма, от която е настъпила смъртта е „тежката черепномозъчна травма с множествени счупвания черепните кости и разкъсване и кръвоизливи в мозъчната тъкан", като за същата има данни, че е получена от удар с горната част на предна лява врата, като вещото лице разясни, че „Основната травма е в ляво и там е счупването на черепа с всички тези описания. Основната у вреда е в ляво.". „Увредата на черепа е причинена от контакта, от инерционния удар. Уврежданията в дясната половина на тялото могат да бъдат получени както при изпадането на тялото от автомобила, така и при падане върху терена на тялото.", като обаче травмите по дясната половина тялото (счупена ключица и контузия на коляно) не са пряко застрашаващи живота увреждания. С оглед всичко казано по – горе, съдът счита, че при комплексното разглеждане на двете експертизи – СМЕ и САТЕ, се установява, че водещата черепно – мозъчна травма е получена в момента на конктакта вътре в купето при рязкото отместване на тялото към деформираните лява колонка и предна лява врата, а останалите по-леки травми и неживотозастрашаващи травми от дясно са резултат от изпадането на тялото извън купето на автомобила, и двете вещи лица разясняват еднопосочно, че при конкретната механика на удара първоначалното движение на тялото на починалия ••• напред и наляво към деформираните навътре към купето детайли (колонка и врата) на автомобила, не би било ефективно ограничено от поставен предпазен колан. От правна страна установените факти сочат за липса на обективна връзка между факта на непоставяне на колана от пострадалия ••• от една страна и настъпилата му смърт, поради изяснената механика на движението на тялото му първоначално по посока на удара наляво, което движение поначало не би било препятствано и при поставен колан, за който се изясни, че има задържащо действие предимно при челни удари, но не и при странични. Константната съдебна пратика приема, че съпричиняване следва да бъде отчитано само когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки и условия, които обективно са допринесли за увреждането му заедно с поведението на самия делинквент, като в процесния случай съдът счита, че непоставянето на колана не е улеснило или обусловило настъпването на смъртта, тъй като удар на главата на пострадалия във вътрешната част на купето отляво (в дефмрираните лява колонка и врата) би настъпил и ако коланът е бил поставил. Следователно, не е налице причинно – следствена връзка между вредоносния резултат, изразил се в смъртта на водача на лекия автомобил и деянието – непоставянето на колана, поради което и твърдението за съпричиняване в светлината на непоставен колан следва да бъде признато за недоказано. Между страните по делото не се спори, че при настъпване на ПТП пострадалото лице ••• като водач на увредения лек автомобил марка/модел „•••“ с рег. № ••• е навлязъл в процесното кръстовище срещу знак Б2 „Стоп" в момента, в който това не е било безопасно с оглед на скоростта на приближаващия се товарен състав. В мотивите на присъдата по НОХД № 653 по описа за 2024 г. на Окръжен съд гр. ••• се съдържа подробен анализ на въпроса защо първопричина за настъпване на тежкия резултат не е поведението на пострадалото лице, а на турския водач на товарния състав. Наказателният съд приема, че вредоносните последици са настъпили преди всичко в резултат на нарушението на правилата за движение, допуснато от водача на товарния състав, който при ограничение на скоростта от 60 км/ч, установено с пътен знак В26 в района на кръстовището, е приближил същото със скорост над 70 км/ч. В мотивите на присъдата е обосновано, че при движение в рамките на ограничението водачът на товарния състав би бил в състояние да спре преди местоудара или с други думи ако подсъдимият беше изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 2 ЗДвП не би настъпило процесното ПТП. Сходен извод се съдържа и в приетата по настоящото дело САТЕ, където е защитен извод, че при движение със скорост до 60 км/ч водачът на товарния състав би бил в състояние да спре или значително да намали вредните последици от ПТП. Относно характера на нарушението, допуснато от пострадалото лице, са налице изложени мотиви в присъдата на наказателния съд, където се сочи, че водачът ••• нарушил чл. 50, ал.1 ЗДвП като навлязъл в кръстовището срещу знак Б2 „Стоп", без да пропусне товарния състав, движещ се по пътя с предимство. От едно страна, това поведение е квалифицирано като съпричиняващо, но настоящият състав счита, че следва да се направи разграниечение между общото понятие за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и квалифицираната форма за съпричиняване по чл. 201, ал. 2, т. 1 от КТ при проявена груба небрежност. Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал.2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Практика на ВКС е безпротиворечива, според която не всяко нарушаване на правилата за безопасност или на трудовата дисциплина може да се квалифицира като съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Определението за груба небрежност се съдържа в решение № 510/30.11.2011 г. по гр. д. № 1923/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 291/2012 г. по гр. д № 951/2011 г. на ВКС, IV г. о. и др., а признаците за отличаване на грубата небрежност са посочени в решение № 348/2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 291/2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 62/2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г. на ВКС, IVг. о. и др. небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Следователно, грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения (решение № 50176 от 17.10.2022 г. по гр. д. № 36/2022 г. на ВКС, IV г. о.) При възражение по чл. 201, ал. 2 КТ работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. За да е налице груба небрежност следва пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Преценката е конкретна и зависи от фактите по делото (решение № 142/27.07.2022 г. по гр. д. № 3306/2021 г. на ВКС, III г. о.). Относимо към възражението на ответника за проявена от ищеца груба небрежност, съответно и към отговорността на същия за причинените вреди, се явява това какви конкретни действия е извършил ищеца непосредствено преди настъпването на злополуката и какво е отношението на същите към настъпването на вредоносния резултат. Намаляване на отговорността на работодателя поради съпричиняване законът допуска само при проявена груба небрежност, а не при всяко невнимателно или небрежно поведение на пострадалия работник. Тъй като липсва легална дефиниция за понятието „груба небрежност", значението й е изведено в съдебна практика, в която се приема, че небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност се отличава по степен, тъй като същата предстаевлява неполагане на грижа, която би положил и найнебрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност – така например в Решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г., Гражданска колегия, IV Г. О. на ВКС. Тази позиция е доразвита като се приема, че грубата небрежност представлява квалифицирана, съзнавана форма на непредпазливо поведени, поради което се родее със самонадеяното поведение. Небрежността се квалифицира като „груба" не само поради степенно натрупване (според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност), но и поради съзнателно отношение и предвиждане на вредоносните последици от страна на работника, които последици обаче той е разчитал да не настъпят - в този смисъл Решение № 1026 от 18.12.2009 г. по гр. д. № 4001/2008 г., Гражданска колегия, I Г. О. на ВКС, от което следва, че става дума за подценяване на външни фактори и надценяване на собствените способности. В процесния разглеждан по настоящото дело случай за съда не възниква съмнение, че поведението на пострадалото лице, изразило се в несъобразяване със знака Б2, е обусловило настъпването на ПТП, като остава да бъде изяснен въпроса относно това дали поведението му следва да се квалифицира като груба небрежност. Според настоящия състав поведението на пострадалия не може да се разглежда като самостоятелен, самоувреждащ каузален фактор, доколкото същото е в органична свързаност с поведението на водача на товарния състав, за което няма спор, че е противоправно и вредоносно. При приближаване на кръстовището пострадалият ••• действително е имал възможност да възприеме визуално приближаващият товарен състав, който е отстояло на 47 метра в момента, в който управляваният от него лек автомобил се е намирал на стоп – линията. Неправилната преценка на пострадалият •••, че ще може да извърши безпрепятствено преминаване през кръстовището е обусловена не само от надценяване на собствените си и на автомобила възможности, но и на превишената скорост на товарния състав, като в при изслушване на САТЕ вещото лице инж. Д. В. потвърди, че в случай, че товарният състав се е движил със скорост до 60 км/ч той би се намирал по – назад в траекторията си при навлизане на лекия автомобил в кръстовището, тоест двете МПС биха се разминали, а такъв извод е налице и в мотивите на присъдата, които, както вече бе маркирано по-горе, са задължителни за гражданския съд. Съвсем законосъобразното очакване на пострадалото лице •••, че товарният състав се движи със съобразена скорост, а не с превишена такава и съответно ще може да избегне удара, изключва извода за проявена груба небрежност, поради което и на въпроса относно проявената груба небрежност следва да се даде отрицателен отговор и направеното възражение в тази насока следва да се остави без уважение. По делото бяха събрани категорични доказателства, че между ищцата и починалият и син ••• е съществувала трайна, непрекъсната и дълбока връзка, която е била основана на обич и уважение. В проведеното на 12.05.2025 г. открито съдебно заседание по делото е разпитан свидетелят •••, чиито показания така или иначе се съдържат в кориците по делото и не е нужно да бъдат възпроизвеждане в настоящия съдебен акт. От същите може да се направи извод, че настъпилата внезапна смърт на ••• е приета изключително болезнено от ищцата К., негова майка. Въпреки, че от първия си брак същата има и други, по – големи деца, найсилна е била връзката и с по-малкия и син •••, и неговата загуба е довела до трайни душевни болки и страдания, още повече, че смъртта му е настъпила по изключително трагичен начин, като е изпразнил от съдържание живота на майка му. Въпреки, че не са живеели заедно, между двамата е изградената връзка на уважение и респект, и в тази насока неоснователно е възражението на ответника относно местоживеенето в различни населени места на пострадалия и ищцата. Следва да бъде отбелязано, че въпреки широкото разпространение по нашите географски ширини на феномена „четиридесетгодишни деца, живеещи с майките и бащите си до пенсия“, това далеч не е класическия и правилен модел на живота на един пълнолетен и възрастен индивид. Ако пострадалият ••• е живеел отделно и дори не в едно населено място с майка си, това не означава, че между тях не е съществувала друга, по – висша връзка. Не един и два са примерите, когато хората съхраняват връзките помежду си дори на разстояние от хиляди километри, още повече, че икономическото положение, сложило се в страната след 1989 г. принуди множество български граждани да потърсят своето препитание зад граница. От свидетелските показания се установи, че преживе между ищцата и нейния син е съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич и уважение, която е прекъсната за секунди. Със смъртта на пострадалото лице е поставен край на живота като най – ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването и от невъзвратими. С оглед гореизложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки чл. 200, ал. 1 КТ за възникване в тежест на ответника на задължение за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди, която по своята същност е безвиновна и обективна такава. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни признаци – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет на болките и страданията. Принципът на справедливост включва в най – пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания. С оглед характера на претърпените и все още търпяни от ищцата вреди, съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза общо на претендираната от ищцата сума от 150 000 лева, и въпреки извода по – горе, че човешкия живот няма еквивалент, този размер на обезщетението за претърпените от процесната трудова злополука травма неимуществени вреди ще репарира в известна степен претърпените от ищцата вреди. С оглед горното съдът намира, че искът с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за неимуществени вреди е изцяло основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука – 17.05.2022 г., до окончателното изплащане на дължимата сума. С оглед изхода на спора право на разноски има ищцата, като същата е била защитавана по делото безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде определено от съда. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните – при интерес от 100 000 лева до 500 000 лева – 8 650 лева плюс 4 % за горницата над 100 000 лева. С оглед уважаването на иска изцяло, на адвоката, осъществил представителството на ищцата се дължи сумата в размер на 10 650 лева (5 445, 26 евро). На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати направените от бюджета на съда разноски, в размер на 3 323, 40 евро, явяваща се равностойността на сумата в размер на 6 500 лева, от които 6 000 лева държавна такса, и 500 лева депозита за САТЕ. Така мотивиран, съдът