Решение № 1701 от 13.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1206/2025 г.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ от И. И. Й. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лева от незаконното обвинение за престъпление по НК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането; сумата от 7390,44 лева мораторната лихва за забава върху дължимата главница за обезщетение за неимуществени вреди за периода от 10.01.2024г. – денят на привличане като обвиняем до 02.02.2025г. – денят, предхождащ депозирането на исковата молба; 1500 лв. обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение, разходи за адвокатското възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; сумата от 225,16 лева, представляваща мораторната лихва за забава върху дължимата главница за обезщетение за имуществени вреди за периода от 04.01.2024 г. – денят на плащането, до 02.02.2025 г. - денят, предхождащ депозирането на исковата молба; 1200 лв. обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение за адвокатското възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането; сумата от 119,45лева мораторната лихва за забава върху главницата за обезщетение за имуществени вреди, за периода от 15.05.2024 г. – денят на плащането, до 02.02.2025 г. - денят, предхождащ депозирането на исковата молба. Ищецът излага в исковата молба, че наказателното производство по ДП № 38-РП/2023г. по описа на Военноокръжна прокуратура – Сливен, пр. пр. № 223/2023г. е образувано на 20.07.2023 г. с постановление на прокурор при Сливенска военноокръжна прокуратура срещу трима курсанти от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна, за това, че за времето от 22:30 ч. на 06.01.2023 г. до 04:30 ч. на 07.01.2023 г. напуснали без разрешение мястото на службата си и по този начин се отклонили групово от военна служба – престъпление по чл. 380, ал. 2 от НК. С Постановление на ВОП – Сливен на 10.01.2024 г. е привлечена в качеството на обвиняема курсант от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна, специалност: „Организация и управление на военните формирования на тактическо ниво“; Специализация „Медицинско осигуряване на Въоръжените сили“, обучаем във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна, за това, че на 07.01.2023 г. за времето от 00:14 ч. до 04:42 ч., в гр. Варна, заедно с курсант К.Г.Г. с ЕГН •••••••••• и курсант Д.Т.Р. с ЕГН ••••••••••, без разрешение напуснала частта си – ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна, като по този начин групово се отклонила от военна служба за срок по-малък от едно денонощие – престъпление по чл. 380, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1 от НК. С Протокол на 11.01.2024г. на обвиняемата е предявено разследването, като на 15.01.2024г. е съставено обвинително мнение от военен разследващ полицай РС „Военна полиция“ – Варна, на основание чл. 235 от НК, с постановление да се представи пред наблюдаващия военен прокурор, с мнение за предаване на съд на обвиняемите за извършено престъпление по чл. 380, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1 от НК. Внесено е предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и е образувано Административно наказателно дело № 20246500200007 по описа за 2024 г. на Военен съд – Сливен. С Решение № 3 от 04.04.2024г. Военен съд – Сливен по АНД № 7/2024г. се произнася и на основание чл. 378, ал. 4 от НПК признава обвиняемата И. И. Й. за невиновна в това, че на 07.01.2023 г. за времето от 00:14 ч. до 04:42 ч., в гр. Варна, без разрешение напуснала частта си – ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна, като по този начин групово се отклонила от военна служба за срок по-малък от едно денонощие – престъпление по чл. 380, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, във вр. с чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК, я оправдава по предявеното обвинение. Гореописаното решение на Военен съд – Сливен е обжалвано от подсъдимата, с искане същото да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което обвиняемата да бъде призната за невиновна на основание чл. 334, ал. 1, т. 3 от НПК, но на различно от приетото от Военен съд – Сливен основание. Същото решение е протестирано и от Военно - окръжна прокуратура – Сливен с твърдение, че решението е неправилно, с искане обвиняемата да бъде призната за виновна и да бъде наказана по реда на Глава 21 от НПК за извършеното от нея деяние, като на основание чл. 78а от НК да й бъде наложено наказание „Глоба“, като едва в съдебно заседание прокурорът не поддържа протеста, но не го и оттегля, а иска потвърждение на първоинстанционния съдебен акт, тъй като деянието е извършено, но с незначителна степен на обществената опасност, а случаят е малозначителен. С Решение № 10 от 27.06.2024 г. по образувано Въззивно административно наказателно дело № 20246000600034 по описа за 2024 г., Военно-апелативен съд - София потвърждава Решение № 3/04.04.2024 г. по АНД № 7/2024 г. по описа на Военен съд – Сливен, което е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране, и така с посоченото въззивно решение ищцата е окончателно оправдана по повдигнатото й обвинение, с което е предадена на съд. Наказателното преследване продължило повече от шест месеца /от 10.01.2024 г. – предявяването на обвинение против нея и привличането й като обвиняем, до 27.06.2024 г. – постановяването на Решение № 10 от 27.06.2024 г. на Военно-апелативен съд, с което се потвърждава Решение № 3/04.04.2024 г. по АНД № 7/2024 г. по описа на Военен съд – Сливен, с което признава обвиняемата И. И. Й. за невиновна, като на основание чл. 304 от НПК, във вр. с чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК я оправдава по предявеното обвинение за престъпление по чл. 380, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1 от НК/. Воденото наказателно производство се отразило силно негативно на ищеца. Нейното нервно-психическото и емоционално състояние се влошили, били засегнати личността, достойнството и здравословното й състояние, също били застрашени обучението и бъдещата й репутация в редиците на Българската армия, както и реално налице била евентуална невъзможност в бъдеще изобщо да упражнява професията си, за която тепърва още учи, а евентуалното й осъждане поставя под въпрос бъдещата й работа, при това още в самото начало на професионалната й кариера, с оглед на несъвместимостта по ЗОВСРБ с факта на осъждането, предвид обучението й като курсант въз основа на сключения Договор за военна служба № 817/06.08.2021 г., и всичко това нарушило силно нейния нормален начин на живот и контакти. През тези шест месеца интензивно и до сега била под постоянен стрес и нервно напрежение, в резултат от интензивно провежданите процесуални и следствени действия, престъплението, което се разследвало и повдиганото обвинение. Самочувствието й се понижило, била игнорирана в голямата им част от приятели, колеги и обкръжаващи я лица от обичайното й иначе социално обкръжение. Обвинението и всички действия по досъдебното производство, както и свързаните с него мерки, рефлектирали върху социалния й живот и личната емоционална сфера на ищеца, довели до характерова промяна, изразяваща се в отказ от общуване, затвореност, тревожност, каквито проявления доверителят ни нямала преди това. Изпитвала силно психическо и нервно напрежение – безпокойство, нервност, тревожност, започнала да не може да спи и стояла будна по цяла нощ, докато преди това не е имала проблеми със съня. От жизнен, контактен, енергичен, работещ, позитивен и ангажиран човек се превърнала в нещастен, притеснен и унизен човек и личност, съсипана физически и психически, изпитваща притеснения и негативни емоции. Претърпяла и имуществени вреди изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно Договор за правна защита и съдействие серия № 391508/04.01.2024г. и извлечение от преводно нареждане № 963FTRO24004DKD/04.01.2024г. от името и за сметка на ищеца е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. на адвокат П.Б.Н. за защита на обвиняем по ДП № 38-РП/2023 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – Сливен във връзка с Постановление на ВОП – Сливен за привличане на обвиняем на 10.01.2024 г., както и за защита и съдействие пред Военен съд – Сливен по АНД № 7/2024г. Заплатено е и последващо адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие № 34 от 09.05.2024 г., сключен с Адвокатско дружество „А. и У.“, в размер на 1200 лв. с ДДС на Адвокатско дружество „А. и У.“ за защита и съдействие по образуваното пред Военен Апелативен съд – София въззивно наказателно дело, образувано въз основа на подадената въззивна жалба и подаден протест против Решение № 3 от 04.04.2024 г. по описа на Военен съд – Сливен по АНД № 7/2024 г., видно от Договор за правна защита и съдействие № 34 от 09.05.2024 г., сключен с Адвокатско дружество „А. и У.“ и Фактура № 0000094435 от 15.05.2024 г., както и извлечение от сметката на получателя, удостоверяващо заплащането на договорения адвокатски хонорар. Плащането на горепосочените два адвокатски хонорара е извършено от банкова сметка на Д.А. Й. – майка на ищеца, но двете плащания са от името и за сметка на нейната дъщеря И. И. Й.. Общият размер на адвокатските възнаграждения, заплатени от името и за сметка на ищеца е 2700 лв. Ответникът Прокуратурата на Република България е представил писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на иска. Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните, и прецени събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: От доказателствата, намиращи се в АНД№7/2024г. НА ВС Сливен, към което е приложено ДП №38-РП/2023г., се установява следното: Досъдебното производство е образувано с постановление от 20.07.2023г. за това, че на 07.01.2023г. трима курсанти от ВВМУ напуснали без разрешение мястото на службата си и по този начин се отклонили групово от военна служба. Установява се, че в досъдебното производство ищцата дала обяснения, при които е признала, че в нарушение на установените правила, тя и двама нейни колеги посетили близко питейно заведение и тъй като към този момент не са допуснати до гарнизонен отпуск и не разполагали с пропуск, напуснали учебното заведение, като използвали картите за достъп на съквартирантките на ищцата, допуснати до ползване на отпуск, които се намирали в учебното заведение. Посредством техните пропуски напуснали учебното заведение и около 04,30ччаса се прибрали. Заявила съжаление от допуснатото нарушение. С постановление за привличане на обвиняем от 10.01.2024г. ищцата е привлечена като обвиняема за престъпление по чл.380, ал.2, предл.2 вр.с ал.1 от НК, като на същата дата постановлението й е надлежно връчено. С постановление от 29.01.2024г. е внесено във ВС-Сливен досъдебното производство. Производството пред ОС Сливен по АНД№7/2024г. е приключило с оправдателна присъда, постановена на 04.04.2024г., с което ищцата е оправдана по повдигнатото обвинение. От мотивите към присъдата се установява, че от събраните доказателства е прието за доказано извършване на престъплението, в което е обвинена, но е прието, че деянието е малозначително съобразно чл.9, ал.2, пр.2 от НК, като е взето предвид, че обвиняемите са млади хора, в началото на обучението си и са все още с неизградени воински качества и нагласа за спазване на реда. Освен това при отклонението си не са употребили алкохол или друго и са били в състояние на следващия ден да носят нарядна служба. В мотивите е взето предвид, че са им наложени вече административни наказания, които са обявени пред личния състав, същите са изтърпени и са постигнали целите си и не са събрани данни за други нарушения. С присъдата ищцата е оправдана по повдигнатите обвинения, като същата е обжалвана от нея. В жалбата са изложени съображения, че не е доказано извършване на престъпление, а не че същото е явява малозначително. С решение №10/27.06.2024г. е потвърдена оправдателната присъда, като е прието за доказано от събраните доказателства извършване на деянието, в което ищцата е обвинена, като е прието, че правилно е приложена разпоредбата на чл.9, ал.2, пр.2 от НК и че е налице малозначителност на деянието. Решението е влязло в сила на 27.06.2024г. От доказателствата се установява, че наказателното производство, образувано срещу ищцата, е продължило от 10.01.2024г., когато е привлечена като обвиняема, до 27.06.2024г. или около 6 месеца. Установява се, че ищцата е сключила с Министерство на отбраната договор за военна служба №817/08.06.2021г. , с който са поети от държавата разходите за обучение, храна и вещево доволствие, медицинско обслужване на ищцата, като тя се е задължила да спазва правилниците за устройство и дейността на ВВМУ, ВМА и МУ Варна. Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Свидетелката Д. Й., майка на ищцата, разбрала за воденото срещу нея наказателно производство през юли месец 2023г., когато дъщеря й се обадила казала, че я викал военен полицай във ВМУ за допълнителни обяснения във връзка с инцидента от 07.01.2023 г. За първи път получила призовка на 4 януари 2024г. С която е повикана за разпит във Военна полиция на 10 януари, като имала 3 работни дни, в които да си подсигури защита. Шокът бил изключително голям, защото смятали, че за извършеното нарушение напускане на Военно морско училище за което е наложено административно наказание, като е понижена в звание, нещата са приключили и след това бил страшен стрес за нея, че се повдига подобно ново обвинение и се образува наказателно производство. Това се случило в средата на изпитната сесия. Като военен лекар паралелно се обучава във ВМУ в МУ-Варна- учи за лекар. Специалността е тежка, на всички е известно. На 9 януари имала изпит, на 10 януари трябвало да се яви във Военна полиция за разпит. В момента, в който получила призовка, по никакъв начин не можела да продължи подготовката си за изпита и била скъсана на този изпит. Дъщеря й била абсолютна отличничка от малка. Винаги била гордост в училището и за класните й ръководители и за училищното ръководство и дори във ВМУ първата година. С всякакви задачи, дори и такива които не са й вменени по задължения се занимава, просто, за да бъде полезна. Тотално я сринало това нещо. Във Военна полиция била снимана като престъпник и са й взимани отпечатъци. Спряла да учи и да контактува с хора. За шест месеца отслабнала с 10 кг. Комуникацията с нея била адски трудна. Стреса за нея бил страшен, защото месеци наред била в неизвестност. Била викана за разпит във ВМУ. Постоянно се носели слухове, че други десетина и повече курсанта също се викат за разпит, като никой не си позволявал да говори защо се случва това нещо. Дори била предупредена да не разпитва от по-горни курсове. Не можела да спи. В такова състояние нямало как да се подготви нормално за изпити. След повдигане на обвинението се страхувала от всичко, което следва. Казвала че осъждането й затова, че е излязла за 3 ч. на дискотека значи да бъде изгонена. Чувала слухове, че трябва да заплати обучението си до тук. Казвала,ч е ще започне работа, за да изтегли заем и да си плати. През този период винаги ходела на лекции и упражнения. Не се опитвали да търсят психолог, тъй като това можело да се приеме във ВВС като нестабилно състояние на човека и да бъде е приет за някой, който не е годен за военна служба. Знае, че се било разчуло за случая. Тя се чувствала отритната и контактувала с тесен кръг от хора. Свидетелят Й., брат на ищцата, знае за инцидента със сестра му , при който излязла в на седми януари 2023г. излязла през нощта да празнува с нейни приятели. Споделила, че излязанерто било в нарушение правилата на ВМУ, за което била наказана като я понижили в звание. Сравнително нормално приела вината си и разбрала че е сгрешила и сравнително спокойно приела наложеното наказание. Мислела, че всичко е минало, но оттам започнал истинският ад. През втората половина на 2023г. Започнали да я викат на вътрешни разпити с военен полицай, като тя още не знаела какво се случва, а през 2024 г. м.януари е привикана във Военна полиция. Призовката й връчили точно преди един голям изпит, от което била много зле и стресирана. Не можела да учи, затворила се в себе си, постоянно плачела, животът й просто се сринал. Тази кариера гонела от дете и когато разбрала, че искат да я съдят, си мислела, че всичко е пропаднало. Не можела да се концемнтри,което продължава до сега. Сринала се тотално, не комуникирала с никого, дори и с него. Имала проблеми със съня, какавитоп шпреди нее имала. Познава се с нейни колеги още от първи курс и ходили сме да пият кафе. Те му споделили че сестра му е много зле- отбягва училището и когато преминава през коридорите хората прекратяват разговорите, тъй като тя е темата на разговор, казвали му, че има по-висши от нея в училището, които дори не я познават, но чуят ли името й казват – а, ти ли си онази, която е извършила толкова голямо нещо. Казали му, че в училището е много зле третирана, дори и малтретирана, тъй като се е разчуло, че тя е подсъдима. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение първо от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. От доказателствата по делото се установява, че срещу ищцата е повдигнато обвинение за извършено престъпление по АНД№7/2024г. на ВС- Сливен, по което е постановена оправдателна присъда. Следователно е налице една от кумулативните предпоставки, обуславящи ангажиране отговорността на държавата в лицето на съответния орган, с който длъжностното лице, пряк причинител на вредата, е в служебни отношения. Съдът приема, че ответникът е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй като негови длъжностни лица с актовете си образуват наказателно производство срещу лицата, за които има достатъчно данни за извършено престъпление, извършват необходимите действия по разследването и повдигат обвинение, като представителят на прокуратурата поддържа обвинението пред съда. Отговорността за обезщетение съгласно българското гражданско право е ограничена до преките и непосредствени вреди съгласно чл.4 от ЗОДОВ. Уважаването на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от същия закон е обусловено от провеждането на пълно главно доказване по отношение на две обстоятелства – че са причинени твърдените вреди и че тези вреди са възникнали в резултат от необосновано въздействие върху правната сфера на ищеца. От събраните в наказателното производство доказателства се установява, че ищцата, като курсант в ВВМУ- Варна, е напуснала без разрешение мястото на службата, като е била наясно, че според правилата на учебното заведение няма право да го напуска в определени часови интервали преди наряд. Същата е извършила нарушението в такъв времеви интервал, когато изрично е било забранено напускането му, поради което картата й за пропуск не се е намирала в нея. Въпреки че знаела това, което изрично признава в своите обяснения в досъдебното и съдебното производство, тя използвала картите за достъп на съквартирантките си, които имали право да напускат района на университета, тъй като нямали наряд, с оглед предварително утвърден график. В наказателното производство безспорно е установено извършване на посочените нарушения на установените правила на ВВМУ, за което на ищцата е наложено дисциплинарно наказание, което е обявено пред личния състав и е изтърпяно. От събраните доказателства безспорно се установява извършване на дисциплинарно нарушение от ищцата, както и че същото представлява и съставомерно деяние по чл.380, ал.2, пр.2 вр.с ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение. Производството по делото в двете му фази е приключило за около 6 месеца, като ищцата е надлежно оправдана. В присъдата е прието, че макар да са установени признаците на престъплението от обективна и субективна страна, то е налице малозначителност на деянието и е оправдана. Наличието на оправдателна присъда дава основание за присъждане на обезщетение за вреди, но при преценка на размерът му следва да се направи разграничение на вредите, настъпили в резултат от наложеното дисциплинарно наказание, което е обявено пред личния състав на учебното заведение, и тези, настъпили в резултат от образуваното наказателно производство. В тази връзка съдът взема предвид безспорния факт, че за извършеното нарушение е наложено дисциплинарно наказание, което е разгласено, поради което за него са знаели колегите на ищцата, преподавателите и други длъжностни лица, свързани с учебния процес. Поради това отношението им към нея и коментарите във връзка с извършеното нарушение, са закономерна последица на първо място от неговото извършване и на второ от разпространението на информацията за наложено дисциплинарно наказание. Няма данни по делото информацията за образуваното наказателно производство да е била разпространена сред личния състав на учебното заведение, за да се приеме, че във връзка с него е уронено доброто име и авторитет на ищцата. Същата е била наясно, че се обучава във военно учебно заведение, във връзка с което е сключила договор за военна служба, който й е предоставил редица привилегии, като безплатно обучение и възможност за професионална реализация след неговото завършване. Това обучение е свързано с редица ограничения, регламентирани в правилниците на съответните учебни заведения, които го организират. С подписването на договора за военна служба ищцата е поела задължение да спазва установените правила, като в самия договор е предвидено, че при преждевременното му прекратяване, курсантът следва да заплати разходите за обучението си. В тази връзка ищцата основателно се е притеснявала, че ако бъде осъдена е възможно да се наложи да заплати разходите за своето обучение, които е договорено да се платят от държавата при определени условия, неспазването на които е логично да доведе до прекратяване на договора. Следва да се вземат предвид показанията на свидетелите, близки на ищцата, които съдът кредитира, като ги преценява по реда на чл.172 от ГПК, тъй като са логични и житейски оправдани. От тях се установява, че ищцата изпитвала притеснения, че може да се наложи да връща парите за обучението си, но тези притеснения не са в причинно-следствена връзка с наказателното производство, а са резултат от собственото й поведение в нарушение на установените правила Поради извършеното от нея нарушение на правилника и наложеното дисциплинарно наказание е възможно да е чувала негативни коментари от колеги, познати и съседи, но не и да се приеме, че същите са в причинноследствена връзка с наказателното производство, по което е оправдана. Предвид изложеното е недоказано наличието на причинно -следствена връзка между наказателното производство и твърдените от ищцата вреди, изразяващи се в това, че била игнорирана от колеги, приятели и обкръжаващи я лица, че се понижило самочувствието й, че се затворила, ограничила социалните си контакти, че са уронени нейния авторитет и добро име, при положение, че за същото деяние й е наложено дисциплинарно наказание, което е разгласено сред личния състав на учебното заведение. Съдът приема, че изброените в исковата молба неимуществени вреди са в значителна степен настъпили в резултат от наложеното дисциплинарно наказание поради извършеното от нея деяние, представляващо нарушение на правилата на учебното заведение. Съдът приема, че воденото срещу едно лице наказателно производство, явяването му в съдебни заседания, за разпити и обяснения в досъдебното производство, би могло да му причини неудобства, притеснение и страх, че може да бъде осъден. В случая следва да се вземе предвид продължителността на наказателното производство от 10.01.2024г. до 27.06.2024г. или около 6 месеца, през които ищцата не е задържана, информация за делото не е разгласявана. Установява се, че органите на досъдебното производство са извършвали процесуални действия за установяване на обективната истина, във връзка с наличните данни за извършено нарушение на правилата на военната служба, за която ищцата е сключила изричен договор. Деянието е покривало признаците на престъпен състав, предвиден в НК, които са доказани в хода на производството, но е прието, че е налице маловажен случай, поради което ищцата е оправдана. За посочените неимуществени вреди, изразяващи се в страх и безпокойство от воденото наказателно производство следва да се присъди обезщетение в размер на 2000,00лева, като искът следва да се отхвърли до пълния предявен размер от 50 000лева. Отговорността на държавата за причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконни действия на правозащитни органи се поражда от момента на влизане в сила на оправдателната присъда / в тази насока и т.4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г./. От този момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение, а именно от 27.06.2024г. Дължимата лихва за забава върху главницата за присъденото обезщетение за неимуществени вреди съдът определя по реда на чл.162 от ГПК за периода от 27.06.2024г. до 03.02.2025г. в размер на 168,33лева, за която сума искът следва да се уважи и да се отхвърли до пълния размер от 7390,44лева. В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, какъвто е и договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Както е посочено по горе, установени са предпоставките за присъждане на обезщетение за вредите, настъпили в причинно-следствена връзка с наказателното производство. Към исковата молба, както и в наказателното производство са представени договори за правна помощ за претендираната сума, която следва да се присъди. Предвид изложеното следва да се направи извод за установяване настъпване на имуществените вреди, за които ищцата претендира обезщетение, поради което искът следва да бъде уважен до пълния предявен размер. Съдът определя дължимата лихва за забава върху посоченото обезщетение по реда на чл.162 от ГПК в размер на 226,99лева за периода от 27.06.2024г. до 03.02.2025г., като същият следва да се отхвърли до пълния предявен размер и за периода от датата на плащането на сумите до влизане в сила на оправдателната присъда. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете. Представени са доказателства за направени разноски в размер на 1822,60лева. за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като с оглед уважената част от исковете следва да се присъдят разноски в размер на 1/12 или 151,88лева. Предвид изхода на спора и съгласно чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ не следва да бъде осъждан ищеца да заплати разноските по производството, тъй като искът не е отхвърлен изцяло, а частично. Мотивиран от горното, съдът