Решение № 3497 от 24.7.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 296/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба на С. С. Щ. срещу отказ обективиран в Писмо А-368/2026 от 06.03.2026 г. и Писмо А-368/2026 от 11.03.2026 г. на Административен ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура – Бургас.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на постановения отказ. Като основания се сочат – отказ/непълно произнасяне по искането, нарушение на правото на достъп и на правото на ефективна проверка за законосъобразност, липса на индивидуализация на срока за съхранение, липса на произнасяне относно метаданните и регистровите записи, смесване на правния режим без ясен правен анализ, липса на тест за необходимост и пропорционалност, липса на указания за реда и срока за защита, както и шаблонен подход.

Ответникът – Административен ръководител – Районен прокурор на Районна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Административен съд – Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Административното производство е образувано по писма с вх. № PRB202632751722I/18.02.2026 г. (л. 72 от делото), вх. № PRB202632734197I/17.02.2026 г. (л. 78) и вх. № PRB202632733994I/17.02.2026 г. (л. 80), и трите заведени с втори общ вх. № 703/18.02.2026 г., адресирани от С. С. Щ. до Върховна касационна прокуратура (ВКП) на Република България. С тях заявителят е поискал да упражни свои права като субект на данни обработвани на основание Директива (ЕС) 2016/680, Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД. С първото заявление е поискал пълна информация за това обработва ли прокуратурата негови лични данни и какви категории, целите на обработването, правното основание за обработването, източникът на данните, категориите получатели на данните, сроковете за съхранение на данните, налице ли е автоматизирано вземане на решения или профилиране на данните, трансферират ли се данните извън Европейския съюз, искане за копие от личните данни, искане за заличаване и ограничаване на обработването, както и искане за корекция ако е необходимо.

С второто отново е поискана информация за категориите лични данни, обработвани от администратора, списък на преписки, производства и архивни единици, в които фигурират лични данни на заявителя, копия на документите съдържащи лични данни на лицето, категориите получатели, сроковете за съхранение и видове документи съдържащи лични данни на заявителя.

Третото заявление по същество представлява придружително писмо и не съдържа искане за достъп до лични данни.

Заявленията с общ вх.№ 703/18.02.2026 г. са препратени по компетентност с Писмо А-368/26 от 27.02.2026 г. (л. 69), включително и до Административния ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура – Бургас. Като основание за това в писмото е посочена т. 3 от Заповед № РД-04-121/12.05.2025 г. (л. 146), изменена със Заповед № РД-04-08/13.01.2026 г. (л. 147), както и че при извършена справка в УИС в съответните прокуратури са установени преписки касаещи заявителя.

Издадено е оспореното Писмо А-368/2026 от 06.03.2026 г. (л. 64 и сл.), с което заявителят е информиран за следното:

В Районна прокуратура – Бургас се обработват Ваши лични данни в досъдебни производства, прокурорски преписки и в частност кореспонденция, както следва: три имена, единен граждански номер, адрес, електронен адрес, телефонен номер.

1. Досъдебно производство вх. № 11701/2024 г. по описа на РП - Бургас: Същото е образувано за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, вр. т. 5, вр. т.6, вр. ал. 1 от НК. Същото към момента не е приключило;

2. Досъдебно производство вх. № ТОС-164/2016 г. по описа на РП - Бургас: образувано е за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 21 и т.5, вр. ал. 1 от НК. Бил сте привлечен в качествата на обвиняем. Същото е прекратено през 2017г. на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, за което сте бил надлежно уведомен.

3. Досъдебно производство № ТОК-193/2013 г. по описа на РП - Бургас: По същото е внесен обвинителен акт и е приключено в РС – Карнобат;

4. Досъдебно производство № ТОК-833/2015 г. по описа на РП - Бургас: образувано за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, като същото е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК;

Съгласно Номенклатурата за делата в Прокуратурата на Република България (ПРБ), срокът за съхранение на приключили ДП /НДП-07-02/ е 10 (десет) години и делата, за което са изтекли сроковете, са унищожени.

5. Преписка вх. № 19551/2022 г. по описа на РП - Бургас, по която сте жалбоподател, като същата е приключила с отказ за образуване на ДП, за което сте бил надлежно уведомен;

6. Преписка вх. № ТОК-149/2020г. по описа на РП - Бургас, по която сте жалбоподател, като същата е приключила с отказ за образуване на ДП, за което сте бил надлежно уведомен;

7. Преписка вх. № ТОК-946/2015г. по описа на РП - Бургас, по която сте бил лице по жалба, като същата е приключила с отказ за образуване на ДП;

Съгласно Номенклатурата за делата в ПРБ, срокът за съхранение на преписки, приключили с отказ за образуване на ДП /НДП-07-01/ е 5 (пет) години и горепосочената преписка/вх. № ТОК-946/2015г./ е унищожена.

Също така е уточнено, че сроковете на съхранение на личните данни в Районна прокуратура — Бургас, като администратор на лични данни са съобразени с определеното в нормативните актове и Номенклатурата на делата в ПРБ, която се поддържа в съответствие със Закона за Националния архивен фонд.

Посочени са и целите, за които се обработват личните данни на заявителя, а именно: предотвратяване, разследване, разкриване или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване.

В мотивите на своя акт, администраторът е приел, че Щ. е направил искане попадащо в хипотезата на чл. 56, ал. 2 ЗЗЛД. Приел е също така, че направеното със заявлението искане за изтриване представлява упражняване на правото „да бъдеш забравен“, дефинирано в съображение 65 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Администраторът е отказал изтриване на личните данни на заявителя, позовавайки се на чл. 17, § 3 б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679, според който правото на изтриване не се прилага, когато обработването е необходимо за спазване на правно задължение, което изисква обработване, предвидено в правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора или за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора.

Този отговор е изпратен на жалбоподателя на 06.03.2026 г. на посочената в заявлението ел. поща съгласно приложената по преписката разпечатка (л. 68).

В. Щ. с Писмо А-368/26 от 09.03.2026 г. (л. 83 и сл.) до Районна прокуратура – Бургас е направил искане за уточнения във връзка с изпратения му отговор с изх. № А-368/2026 г. (л. 64), а именно: структурирането на отговора в табличен вид, предоставяне на информация за метаданните, съдържащи лични данни на заявителя, както и данни за контакт с длъжностното лице по защита на личните данни по настоящото искане. Прокуратурата отговорила на искането с Писмо № А-368/2026 от 11.03.2026 г. (л. 81), в което посочила, че на поставените въпроси вече е даден ясен отговор с изпратеното по ел. поща на 06.03.2026 г. писмо до заявителя. Писмо А-368/2026 от 11.03.2026 г. (л. 81) е изпратено на посочената от заявителя електронна поща на 11.03.2026 г., съгласно приложената по преписката разпечатка (л. 82).

При така установеното от фактическа страна и след извършена проверка на оспорения акт във връзка с правомощията по чл. 168 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, за което оспореният административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 138, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) Главният прокурор ръководи и представлява прокуратурата и организира дейността на Върховната касационна прокуратура, Националната следствена служба и на административните ръководители в прокуратурата. В случая това е сторено със Заповед № РД-04-121/12.05.2025 г. (л. 146), изменена със Заповед № РД-04-08/13.01.2026 г. (л. 147) с т. 3, от която е определено, че административните ръководители на прокуратурите се произнасят по искания на лица по членове 15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 и чл. 53 и сл. от ЗЗЛД, чиито лични данни се обработват в съответните прокуратури. Видно от Писмо А-368/26 от 27.02.2026 г. (л. 69) и цитираната там справка от УИС в Районна прокуратура – Бургас са установени преписки касаещи жалбоподателя.

От представените по делото доказателства се установява, че с писма с вх. № PRB202632751722I/18.02.2026 г. (л. 72 от делото), вх. № PRB202632734197I (л. 78) и вх. № PRB202632733994I/17.02.2026 г. (л. 80), и трите заведени с общ вх.№ 703/18.02.2026 г. С. Щ. е подал до ВКП искания за достъп до информация за обработваните негови лични данни.

От съдържанието на изготвения от Районна прокуратура – Бургас отговор се установява, че на заявителя е предоставена информация за това дали и какви категории негови лични данни се обработват, а именно: три имена, единен граждански номер, адрес, електронен адрес, телефонен номер. Предоставена е също така информация за номерата и годините на образуване на досъдебните производства и преписките, по които се обработват негови лични данни, също така и в какво качество фигурира по тях и каква е правната квалификация на деянията, както и за това дали производството е приключило или не и респективно дали преписката или производството е унищожено или не. Посочени са и срокове за съхранение на личните данни съгласно Номенклатура на делата на Прокуратурата на Република България (ПРБ), а именно 10 години за приключили досъдебни производства (ДП) и 5 години за преписки, приключили с отказ от образуване.

Също така заявителят е уведомен за целите, за изпълнението на които се обработват неговите данни, а именно: предотвратяване, разследване, разкриване или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване.

В мотивите на отговора, администраторът на лични данни се е позовал и на чл. 36, Раздел X от Правила за мерките и средствата за защита на лични данни, обработвани в Прокуратурата на РБ, като е посочил, че на това основание на унищожаване или изтриване подлежат лични данни, за които са били постигнати целите, за които са били събирани или обработвани, изтекли са сроковете за съхранение на данните, периодичната проверка не мотивира необходимост от продължаване на съхранението, уважено е правото на изтриване на субекта на данни по чл. 56, ал. 2 от ЗЗЛД, получено е уведомление по чл. 56, ал. 10 от ЗЗЛД, личните данни трябва да бъдат изтрити или унищожени съобразно разпоредбите на чл. 25а от ЗЗЛД.

На тези основания административният орган е приел, че искането на жалбоподателя личните му данни да бъдат изтрити от базите данни на администратора е с правно основание чл. 56, ал. 2 от ЗЗЛД и съображение 65 от Регламент (ЕС) 2016/679. Администраторът е отхвърлил това искане като се е позовал на разпоредбата на чл. 17, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679 посочвайки, че обработва данните за спазване на правно задължение, което изисква обработване, предвидено в правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора или за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора.

Второто писмо А-368/2026 от 11.03.2026 г. (л. 81), с което административният орган е отговорил на исканите от жалбоподателя уточнения с Писмо А-368/26 от 09.03.2026 г. (л. 83 и сл.) не съдържа собствени мотиви, а по същество препраща към мотивите от първото писмо.

Правата на субекта на данните, свързани с тяхната обработка са посочени в чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 и чл. 55, ал. 1 ЗЗЛД.

Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗЛД субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, които го засягат, и ако това е така, да получи достъп до тях, както и информация за обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 3 – 5 и ал. 2, т. 1 – 3 ЗЗЛД, обработваните категории лични данни, личните данни, които са в процес на обработване, и всякаква налична информация за техния произход, освен ако тя е защитена от закон тайна.

Според чл. 53, ал. 3 ЗЗЛД администраторът отговаря на искането на субекта на данни или го информира писмено за действията, предприети във връзка с неговото искане, в срок до два месеца от получаване на искането. Срокът може да се удължи с още един месец, когато това се налага заради сложността или броя на исканията.

От съпоставката на направените искания и даденият отговор е видно, че на заявителя е предоставена част от поисканата от него информация. Административният орган е посочил категориите лични данни на жалбоподателя, които обработва, посочил е и целите, за които ги обработва. Посочени са също и досъдебните производства и прокурорски преписки, по които се обработват лични данни на лицето, качеството, в което то фигурира по тях, както и сроковете за съхраняване на тези данни, съгласно Номенклатура на делата на ПРБ. Посочени са фактически и правни основания за обработването. Постановен е изричен отказ от поисканото изтриване на обработваните лични данни на заявителя.

Видно от мотивите на писмото като цели за обработването на личните данни на жалбоподателя са посочени: предотвратяване, разследване, разкриване или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. Това са основания при наличието, на които се прилагат правилата за обработване и изтриване на лични данни, посочени в Глава осма от ЗЗЛД, които са транспонирани от Директива (ЕС) 2016/680 (чл. 1, т. 1 от същата). Правилата на директивата и съответно тези на Глава осма от ЗЗЛД се явяват специални спрямо тези на Регламент (ЕС) 2016/679, видно от съображения 9, 10 и 11 от Директива (ЕС) 2016/680. В Глава осма от ЗЗЛД се съдържат, както специални текстове за периодична проверка на необходимостта от съхранението на лични данни (чл. 46), така и относно основанията за отказ (чл. 54, ал. 3) и прилагането на НПК в производствата по разглеждането на заявления за достъп (чл. 58). Въпреки това, администраторът се е позовал на чл. 17, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679, за да откаже изтриването на лични данни на заявителя, като по този начин е постановил отказа си при неправилно приложение на материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен.

В този смисъл основателни се явяват и твърденията на жалбоподателя, че при постановения с писмото отказ е допуснато смесване на правния режим.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че администраторът не е индивидуализирал срока за съхранение на личните му данни. В обжалваното писмо са посочени преписките, по които се обработват личните данни на заявителя, годините на тяхното образуване, както и сроковете за тяхното съхранение. Доколкото преписките имат години на образуване, а в административния акт и в приложената Номенклатурата за делата в ПРБ сроковете са определени също по години съдът приема, че информацията е достатъчно пълна и ясна, за да се установи спазват ли се сроковете за съхраняване на лични данни.

Администраторът не е посочил и начина на съхранение на регистрите, в които се обработват личните данни на жалбоподателя. От разпоредбата на чл. 360ж ЗСВ, обаче следва да се приеме, че данните по тези регистри се съхраняват, както на хартиен, така и на електронен носител. Следователно администраторът, като е представил доказателства, че преписка с вх. № ТОК-946/2015г. е унищожена само на хартиен носител (л. 172), но не и че данните са изтрити от съответния електронен регистър (например разпечатка със съответното обозначение) не е представил надлежни доказателства за направеното от него твърдение.

Също така липсват и доказателства за твърдението, че са унищожени досъдебните производства, за които е изтекъл десет годишният срок за съхранение, съгласно Номенклатурата за делата в ПРБ. В подкрепа на това твърдение не са приложени нито протоколи за унищожаването на хартиените носители, както например за преписка с вх. № ТОК-946/2015г., нито доказателства за изтриването на данните от електронните регистри, в които фигурират.

Налице е липса на произнасяне по отношение на останалите, отправени от заявителя искания, а именно: не е посочено правното основание за обработването на данните, източникът на данните, категориите получатели на данните, налице ли е автоматизирано вземане на решения или профилиране на данните, трансферират ли се данните извън Европейския съюз, искане за корекция ако е необходимо. Също така има липса на произнасяне и по направеното допълнително искане с Писмо А-368/26 от 09.03.2026 г. (л. 83 и сл.), в което освен исканията за уточнения Щ. е поискал и информация за метаданните, съдържащи негови лични данни.

По отношение на липсата/непълно произнасяне по направените от жалбоподателя искания, съдът приема следното:

Независимо, че Щ. е подал две заявения на 17, 18 февруари 2026 г., съдържащи множество на брой и като сложност искания, както и е направил нови такива в искането си за уточнения (Писмо А-368/26 от 09.03.2026 г.), администраторът, както се посочи по-горе се е произнесъл само по част от тях, като не се е произнесъл по тези за посочено правното основание за обработването на данните, източникът на данните, категориите получатели на данните, налице ли е автоматизирано вземане на решения или профилиране на данните, трансферират ли се данните извън Европейския съюз, искане за заличаване и ограничаване на обработването, искане за корекция ако е необходимо, както и по това за предоставяне на информация за метаданните, съдържащи негови лични данни, формулирано в Писмо А-368/26 от 09.03.2026 г. (л. 83 и сл.). Съдът счита, че администраторът на лични данни е бил сезиран с конкретни искания, по които е дължал произнасяне.

От изложеното съдът приема за основателни твърденията на жалбоподателя за непълно произнасяне по направените от него искания, както и допуснати нарушения на материалния закон поради което отказът следва да бъде отменен, а преписката изпратена на администратора на лични данни за произнасяне по подадените от Щ. заявления.

С оглед изхода на делото и предявеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, следва Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да заплати на С. Щ. сумата от 5,11 евро (пет евро и единадесет евроцента), равняващи се на 10 лева (десет лева), представляваща внесена държавна такса.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав