Решение № 173 от 27.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 217/2025 г.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти

състав, в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ИВАНКА ШКОДРОВА

2. АНДРЕЙ АНГЕЛОВ

При СЕКРЕТАРЯ МАРИЯ КРАЙНОВА и с участието на ПРОКУРОРА И. А. от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,

След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия Г.а ВНОХД № 217 по описа за 2025 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С проверяваната в настоящото въззивно производство присъда на СГС (СпНС) са изцяло оневинени и оправдани всички петима подсъдими по делото – И. П., Д. Д., З. И., С. С. и Х. Я.. Всеки от тях е бил обвинен, че с останалите четирима е участвал в организирана престъпна група (ОПГ), целяща корист и извършване на престъпления по чл. 280, чл. 281 и чл. 301 от НК – в периода от началото на септември 2016 г. до 25.05.2017 г., а отделни подсъдими са обвинени и че в различни съучастия са извършили и вторични престъпления по чл. 281, по чл. (302, т. 1, б. „б“ вр.) 301, (ал. 3 вр.) ал. 1 и по чл. 304а от НК. След „изключване“ на редица доказателствени средства по делото и въз основа на данните от останалите анализирани от него доказателствени средства, СГС е приел, че всички обвинения са недоказани.

Присъдата е протестирана, в срок, с искане за отмяната й и за осъждане на всички подсъдими по всички обвинения. Мотивацията на протеста практически се изчерпва с предложението в рамките на въззивното производство да бъде проверена изцяло правилността на присъдата, като единствената конкретика е относно преоценка на подхода на СГС към показанията на свидетели на досъдебно производство (ДП) пред съдия и към допустимостта на използвани специални разузнавателни средства (СРС).

Срещу протеста са подадени възражения от адв. В. В. като защитник на подсъдимия Д. Д. и от адв. Ж. Н. като защитник на подсъдимия С. С..

Беше проведено въззивно съдебно следствие, което – предвид давността на разследваните събития от 2016 г., можа да установи единствено, че на инкриминираната за вторично престъпление спрямо него дата подсъдимият Д. Д. е бил на работа като граничен полицай на ГКПП Аерогара София (ВНОХД, л. 137 вр. 138-142, л. 143-151 и л. 158-162).

Във въззивните съдебни прения страните заеха следните позиции: Прокурорът се позова на неоценените от СГС показания на ДП пред съдия на определени свидетели и на „изключените“ от СГС данни от използвани СРС, за да поддържа искането в протеста за осъждане на всички подсъдими по всички обвинения. Всички защитници, към становището на всеки от които се присъедини съответният подсъдим, поддържаха позицията си за потвърждаване на оправдателната присъда с позоваване на редица нарушения на процесуални правила и на досъдебно производство, и от първоинстанционния съд, а също и на недоказаност на обвинителните твърдения както за съставомерни факти, така и за авторство.

За да провери изцяло обосноваността на оправдателната присъда, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД проучи самостоятелно съдържанието на всички събрани по делото доказателствени средства. Съдържанието на всяко едно поотделно беше подложено на анализ, а съдържанието на всички съвкупно – на съпоставка и синтез по правилата на формалната и житейската логика. При тази си дейност въззивният съд оформи окончателни изводи по (не)установеността на значими за съставомерност и за авторство факти, значението на които обоснова крайна позиция на въззивния съд относно извършването на твърдените престъпления и относно авторството на обвинените лица, която позиция съвпада с диспозитива на протестираната присъда. Мотивацията на въззивния съд обаче съществено се различава от тази на първоинстанционния съд.

По делото е проведена от СГС (СпНС) странна съдебна процедура, която – ако е целяла разумен срок за разглеждане на делото, е постигнала точно обратния резултат.

В съдебното заседание на 30.11.2020 г. (НОХД, т. 1, л. 265…275) е отсъствал адв. В. В. (защитник на подсъдимия Д. Д.) по уважителна причина – представен болничен лист за периода от 30.11.2020 г. до 29.12.202 г., но като продължение поради усложнения на заболяване на предходен болничен лист от 16.11.2020 г. (НОХД, т. 1, л. 286 вр. 287 вр. 293- 294). В това заседание е присъствал подсъдимият Д. Д., както и останалите подсъдими със защитниците си. В същото заседание е провеждано съдебно следствие и е бил разпитан свидетелят с тайна самоличност № 263 (СТС) – при възражения за такива действия на съда.

В следващото съдебно заседание на 18.12.2020 г. (НОХД, т. 1, л. 297-308) са отсъствали едновременно и защитникът адв. В., и подсъдимият Д. – и двамата по уважителни причини от здравословно естество (НОХД, т. 1, л. 296 за Д. и предходните два болнични листа за адв. В.). На Д. е била наложена изрично и карантина от медицински лица – било е предписано изолирането му в къщи от 08.12.2020 г. до 21.12.2020 г. И в това заседание е провеждано съдебно следствие и е бил разпитан свидетелят Я. Р..

Протоколите и за двете съдебни заседания са били връчени от СГС на отсъствалите защитник и подсъдим – което всеки от тях е заявил в следващото съдебно заседание на 11.01.2021 г. (НОХД, т. 1, л. 325-342) и съдебното следствие е продължило.

Разпит на СТС е бил проведен от СГС първоначално на 15.10.2020 г. (НОХД, т. 1, л. 237 …), когато е било открито съдебното следствие. То е започнало с разпита на свидетеля Х. Н. Х. (за когото защитниците и подсъдимите твърдят, че е в действителност СТС) и след това е продължило с разпита на Г. П. (сестра на подсъдимия И. П.) и с разпита на СТС. В това заседание е присъствал адв. В. (НОХД, т. 1, л. 237 ...) и то е преди заседанието на 30.11.2020 г. в отсъствие на адв. В.; на 30.11.2020 г. разпитът на СТС е бил допълнен с отговори на поставени му от страните на 15.10.2020 г. въпроси, включително – от адв. В..

При явяването си на 11.01.2021 г. (НОХД, т. 1, л. 325 …) адв. В. е поискал отвод на съдебния състав с позоваване на съдебен произвол; искането е било оставено без уважение и производството е продължило. Не е било уважено и искането на адв. В. (НОХД, т. 1, л. 341) с позоваване на непрекъсваемост на съдебното заседание да бъдат призовани едновременно за едно и също заседание и Х. Н. Х., и СТС, като първият присъства в залата по време на разпита на втория. СГС е решил, че не трябва „да подпомага“ насочеността на такова искане към разкрИ.е на самоличността на СТС – което означава, че СГС е преценил, че не следва да отмени поради отпаднала необходимост мярката за защита на СТС.

Право на свидетел е да заяви основанията си да изпитва страх за живота и здравето си и тези на негови близки; правомощие на прокурор и съд е да преценят налице ли е реална налична или потенциална опасност за живота и здравето на свидетеля и негови близки. Решението обаче за вземане на мярка за защита на свидетел, изразяваща се в запазване в тайна на неговата самоличност, и решението за продължаване на действието на такава мярка имат конкретно доказателствено измерение - липса на самостоятелна сила на показанията на СТС, съгласно изричната забрана на чл. 124 вр. чл. 141 от НПК.

По повод отсъствието на защитника адв. В. от съдебно заседание с разпит на свидетели и по повод отсъствието и на защитника адв. В., и на подзащитния му подсъдимия Д. Д. в друго съдебно заседание, в което също е разпитан свидетел, СГС е отправил до СЕС едно от няколкото си преюдициални запитвания по делото. За изчакване на решенията на СЕС делото е било спряно на 03.06.2021 г., с три отделни определения (НОХД, т. 2, л. 725- 741). Решенията на СЕС по преюдициалните запитвания на СГС са били постановени на 15.09.2022 г., на 08.12.2022 г. и на 16.02.2023 г. Делото на СГС е било възобновено на 17.02.2023 г. (НОХД, т. 3, л. 868). Т.е. за период от повече от една година и осем месеца действията по делото са били преустановени.

За ново, четвърто поред преюдициално запитване, делото е било спряно за период от повече от една година и един месец - от 12.04.2023 г. до възобновяването на 31.05.2024 г. (НОХД, т. 3, л. 921-933 вр. 1007).

Практическият резултат на нарушаването от страна на СГС по съществен начин на правото на защитник и подсъдим да участват в процеса е застой по делото – за повече от две години и девет месеца, което е несъпоставимо като срок с периода от един месец и десет дни, за който не са могли по здравословни причини да се явят пред съда защитник и подсъдим (от 30.11.2020 г. до 11.01.2021 г.)

Макар и решението на СЕС от 08.12.2022 г. да допуска провеждане на допълнителен разпит на свидетел на обвинението за спазване на правото на обвиняем и защитник да зададат свободно въпросите си към свидетеля, вече разпитан веднъж в тяхно отсъствие, поведението на СГС е нарушило правата по НПК на защитника адв. В. и на подсъдимия Д. да участват в процеса. Всеки от тях не се е явил по уважителна причина – заболяване от Ковид, а в заседанието на 18.12.2020 г. присъствието поне на защитника е било абсолютно задължително съобразно чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК.

Въззивният съд намира това нарушение от страна на СГС на процесуални изисквания на НПК за съществено.

Заключителната преценка на въззивния съд е за наложителност от оневиняване и оправдаване на подсъдимите по всички обвинения – което формално съвпада с диспозитива на присъдата, и тази преценка е оформена въз основа на самостоятелно от въззивния съд проучване на всички доказателствени материали по делото и независимо от изложените от СГС мотиви. Предвид това въззивният съд не използва като основание за отмяна на присъдата посоченото съществено процесуално нарушение на СГС само по себе си:

проверката по същество на делото е тази, която има същинско значение за своеобразно съхраняване на правата на подсъдимите поради оправдаването им, налагащо се и според въззивния съд.

Друго процесуално нарушение въззивният намира в мотивите на СГС. Под надслов „изключва“ практически е избегнат анализ на доказателствени средства. НПК не борави с термина „изключване“ на доказателствени средства, а предвижда допустими и недопустими доказателствени средства – „не се допускат“ (чл. 105, ал. 2 от НПК, като за отделни недопустими доказателствени средства има и конкретизация за причините („Не могат да бъдат свидетели …“ - чл. 118, ал. 1 от НПК). Но ако съд е събрал определени доказателствени средства, то всички те „подлежат на внимателна проверка“ – чл. 107, ал. 5 от НПК. По конкретното дело конкретният първоинстанционен съд е събрал показанията на свидетели – чрез прочитане на разпитите им на ДП (и пред разследващ орган, и пред съдия), както е и прочел и приел писмените материали по делото, което означава, че са събрани и доказателствата (фактическите данни) от протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства (ВДС) от прилагане на специални разузнавателни средства (СРС). Както съдържанието на прочетените показания от ДП, така и съдържанието на протоколите за ВДС от прилагане на СРС е следвало да бъдат подложени на внимателна преценка от СГС. Липсата на анализ на доказателствата (фактическите данни) в тези доказателствени средства е непълнота в мотивите на първоинстанционния съд по редица фактически въпроси. Предвид възлагането на въззивния съд от чл. 314 от НПК на тежестта да извърши цялостна проверка на присъдата, съдържанието на тези доказателствени средства е предмет на обсъждане в настоящото изложение.

Безспорно е доказано по делото, че подсъдимите П., И. и Д. са работили като гранични полицаи на ГКПП Аерогара София както през целия инкриминиран за ОПГ период, който е от началото на септември 2016 г. до 25.05.2017 г., така и към датите на инкриминираните няколко вторични престъпления, които са 24.09.2016 г., 08.04.2017 г., 12.05.2017 г. и 25.05.2017 г. За това са приложени кадрова справка и протокол за запознаване със специфична длъжностна характеристика за съответната длъжност – за всеки от тримата (ДП, т. 18: л. 37-38 и 39 – за Д.; л. 35 и 36 – за П.; л. 40-41 и 42 за И.).

Другите двама подсъдими - Х. Я. и С. С., са граждани на Бангладеш, постоянно пребиваващи в България, включително – към инкриминирания за ОПГ период и към инкриминираните за вторични престъпления дати, като и двамата имат ЛНЧ, а Х. Я. има и ЕГН и е женен за българската гражданка К. Я. Д..

Всички петима подсъдими подсъдими са обвинени, че са участвали в ОПГ, целяща корист и извършване на престъпления по чл. 280, чл. 281 и чл. 301 от НК.

Във връзка с повдигнатото пред съда обвинение срещу всеки от петимата подсъдими за участие през определен инкриминиран период в ОПГ с определени инкриминирани цели, в обстоятелствената част на обвинителния акт (ОА) са направени редица фактически твърдения (НОХД, т. 1, л. 5 …), във връзка с които по делото според въззивния съд няма никакви доказателствени средства с неограничена от законова забрана доказателствена сила. Това са твърденията за: среща през септември 2016 г. на подсъдимите С. С. и Х. Я. с подсъдимия И. П. и постигането на определена уговорка на тази среща – за създаване на ОПГ с определени цели; среща на следващия (спрямо неопределения първи) ден на И. П. със З. И. и Д. Д. – и уговарянето на И. и Д. от П. да се включат в тази ОПГ; начало на функционирането на ОПГ от петимата подсъдими от септември 2016 г.; набиране от С. и Я. на граждани на Бангладеш със студентски визи в Кипър за безпроблемно влизане в България през ГКПП Аерогара София (вкл. – чрез снабдяване с неистински актове за брак с българки или кипърки), настаняването им за временен престой в България и последващо незаконно преминаване в Сърбия или друга държава в Западна Европа - срещу определени парични суми (за всички подсъдими, с изключение на С. С., за когото има пълноценни доказателствени средства); свързване на Я. или С. с И. П. и уговаряне на дата и полет за пристигане от Кипър в България и на пропускащ граничен полицай, който да е някой от тримата (П., И., Д.); пропускане на чужденец от Бангладеш в България през ГКПП Аерогара София от някого от тримата български гранични полицаи-подсъдими – без извършване на задължителна проверка; разпределяне на получените от мигрантите суми за пропускането им в България чрез първоначалното им предаване от Я. или С. на И. П., а след това посредством П. – чрез разпределянето им между него, И. и Д.; разпределяне между С. и Я. от една страна и от друга страна – П., И. и Д., на отделно заплатените от мигрантите на Я. и С. суми за превеждането им до Сърбия.

За наличието на връзки между подсъдимите със съдържание, съответно на обвинителните твърдения за сдружаването им в ОПГ, по делото са събрани показанията на свидетел с тайна самоличност № 263 (СТС № 263; СТС). Този свидетел е разпитан десет пъти на ДП (т. 2), от които четири пъти – пред съдия от СпНС. СТС е разпитан и по НОХД (т. 1, л. 241 гръб-243 вр. 243-247; л. 269-274; л. 379-380). Относно разпитите на СТС от ДП, приобщени към доказателстваната маса чрез прочитането им от СГС (СпНС), въззивният съд отчита, че това е станало без съгласието на всички защитници (НОХД, т. 1, л. 377 гръб- 378). Поради това доказателствената сила на разпитите пред следовател от СлО-СпП е изрично ограничена от чл. 281, ал. 8 от НПК. Такова ограничение в националното ни процесуално право няма за разпитите на ДП пред съдия от СпНС (ДП, т. 7, л. 84-86; л. 99- 100; л. 104-106; л. 118-119). Общата характеристика на всички досъдебни разпити – и пред следовател от СлО-СпП, и пред съдия от СпНС обаче е, че свидетелят говори по начин, обуславящ извод, че заявената от него в съответния разпит информация не е придобита чрез лични преки възприятия, а от други неиндивидуализирани хора. Този извод се налага както предвид изрични изявления на СТС („от мой приятел, който е от Бангладеш, знам, че …“), така и от оформлението на изказа – „знам, че …“, след което описанието на събитията е в минало време. Поради това въззивният съд намира, че тези от досъдебните показания на СТС, които са с характеристики за опосреденост, не отговарят на изискването на чл. 117 от НПК: свидетелските показания могат да установяват (всички значими) факти, но - които свидетелят е възприел. Това е изначална пречка за допустимост на тези показания – тъй като те по аргумент за противното на изискването на чл. 117 от НПК не могат (т.е. не се допуска) да установяват заявените чрез тях обстоятелства. Други твърдения в показанията пред СпНС на СТС са заявени като придобита чрез непосредствени негови възприятия информация, но в тях има редица вътрешни противоречия, които са и съществени, и непреодолими. Найзначимите от тях се отнасят до определено време, а именно то следва да се съпостави с инкриминираните дати, защото отговорността трябва да се ангажира съобразно обвинителните твърдения за време, място и начин на извършване на престъпна деятелност. Конкретно във връзка с влизането на 08.04.2017 г. в България на иракския гражданин А. М. Х. СТС сочи категорично датата 10.04.2017 г., за което се позовава на нарочни водени от него записки, а същевременно в ОА е инкриминирана датата 08.04.2017 г. и за тази дата са наличните доказателства по делото. Други твърдения са направени от СТС още: за съвместна дейност на И. П., Х. Я. (Д., Д., Д.) и С. С. (Ш., Ш.); че в присъствието на СТС И. П. поискал мобилен телефон - от неконкретизиран човек, за шефката на И. П.; че СТС лично е присъствал, когато негов неконкретизиран приятел е давал парични суми на И. П. за пропускането на чужденци в България през ГКПП, на който работи П. (Аерогара София). Освен невъзможността да се провери достоверността на тези твърдения – поради отказа на СТС да индивидуализира конкретни хора, всички изявления на СТС с горепосочения смисъл следва да се отчитат и с оглед забраната на чл. 124 вр. чл. 141 от НПК. Т.е. въззивният съд намира, че изявленията на СТС трябва да се изследват с конкретното им съдържание при открИ.е за съответните допирни фактически точки на доказателствени средства с неограничена доказателствена сила - за да може да се прецени има ли съответствие между тези пълноценни доказателствени средства и показанията на СТС за конкретните фактически обстоятелства. Конкретно за твърдяното в обстоятелствената част на ОА сформиране на групата по горепосочения в настоящото изложение начин и между петимата подсъдими въззивният съд не откри такива пълноценни доказателствени средства.

Относно твърдяното в ОА време на сформиране на ОПГ – септември 2016 г., показанията на СТС са неотносими: той твърди (НОХД, т. 1, л. 269), че първата му среща с И. П. е на 10.04.2017 г., а същественото в обвинителните твърдения относно наличието на ОПГ е, че е била налице връзка между от една страна – живущи в България граждани на Бангладеш (С. С. и/или Х. Я.), и от друга страна – тримата български гранични полицаи на ГКПП Аерогара София, като връзката между бангладешките граждани и българските гранични полицаи се твърди да е бил именно И. П.. Поради това дори показанията на СТС не съдържат доказателствена информация за встъпителните твърдения в обстоятелствената част на ОА относно поредица от срещи и уговорки между Х. Я. и С. С. – с И. П., и после – между И. П. със З. И. и Д. Д..

Щателният преглед на доказателствените средства по делото от въззивния съд установи, че доказателствени средства с неограничена от процесуални забрани сила относно твърдяното в ОА сформиране на ОПГ през септември 2016 г. няма: налице са само данни в друг вид доказателствено средство, също ограничено по сила като показанията на СТС – използвани със съответно разрешение СРС чрез подслушване/подслушване и наблюдение на разговори между определени лица.

Относно приложените по делото СРС въззивният съд намира, че изготвените за тяхното прилагане протоколи за изготвяне на ВДС (ВДС) са допустимо доказателствено средство, включително - с отчитане на изискванията на Решение на СЕС от 16.02.2023 г. по отправено към него от СпНС преюдициално запитване. Всички искания по делото за разрешение за прилагане на СРС са изключително подробно мотивирани, а решаващите съдилища (включително – СпНС) имат достъп едновременно както до искането, така и до съответното разрешение. Съвместният прочит на искане и разрешение в случая позволява лесно и недвусмислено да се разберат точните причини за даване на съответното разрешение и какъв е срокът му. Т.е. липсата на индивидуализирани мотиви в разрешенията за използване на СРС не е в случая изначална и автоматична пречка за допустимостта им като доказателствени средства по настоящото дело – независимо от допустимостта от правото на Съюза на национално право (какъвто е случаят с чл. 174, ал. 4 от НПК) да изисква изрично мотивиране и на разрешението (Решение на СЕС от 13.06.2024 г. по отправено към него преюдициално питане от СпНс по настоящото НОХД). Липсата на подробно мотивиране в разпорежданията за разрешение за използване на СРС е нарушение на изискването на националното ни процесуално право в чл. 174, ал. 4 от НПК, но предвид установимостта на мотивите за разрешаване при съвместен прочит на искане и разпореждане за разрешение, въззивният съд намира процесуалното нарушение за несъществено. Поради това становище на въззивния съд за допустимост на използваните по делото СРС, съдържанието на получената чрез СРС информация бе подложено на изследване в настоящото въззивно изложение.

В ДП, т. 3-ВДС - т. „към т. 3-ВДС“, и т. 1-ВДС са приложени протоколите за съдържанието на подслушаните (някои и наблюдавани) разговори между И. П. и други лица. Във връзка с разрешение спрямо П. са били подслушвани три телефонни номера: № •••, предплатен и регистриран на Н. М., ползван от И. П.; № ••• – регистриран на името на, собствен на и ползван от И. П.; № ••• – регистриран на името на, собствен на и ползван от И. П., след като е бил предоставен чрез СРС от СпП на СТС, а след това от СТС – на И. П.. Информативни са разговорите в ДП, т. 3-ВДС, провеждани само между И. П. и СТС. Първоначалното разрешение е за периода от 10.04.2017 г. до 10.06.2017 г., т.е. – неотносимо към твърдените в ОА обстоятелства за сформирането на ОПГ през септември 2016 г. и за начало на работа на ОПГ от септември 2016 г. Или тези разговори могат да бъдат отнасяни само за тази част от целия инкриминиран период, която е от 10.04.2017 г. до 25.05.2017 г. Разговорите – по телефон и при лични срещи между И. П. и СТС, са информативни за предмета на делото като съдържащи изявления: за уговаряне да бъдат пропуснати от страна на И. П. като граничен полицай различни чужденци да влязат през ГКПП Аерогара София в България срещу заплащане на различни суми на П.; за това, че П. има съзнание, че „това се води престъпление“, а на 17.05.2017 г. е отказал да пропуска повече чужденци от Бангладеш – защото не дават, ще го уволнят, дебнат, искат да хванат (ДА „НС“); за това, че П. е и активна страна при тези разговори - защото той поръчва на СТС да му осигурява чужденци за преминаване с определен вид документи, пак той определя условията за препятстване на разкрИ.ето му, като поставя ограничение за брой преминаващи хора и честота на пропусканията и отново той заявява да се спрат пропусканията на „тия от Бангладеш“ („много ги следят“) и предпочита „да си пускаме Ирак с кипърски визи“; за това, че на 20.05.2017 г. П. категорично е определил дата за пропускане – двадесет и пети, „директно на Терминал 1“; за това, че П. ще дава пари и на шефката си, включително – за предстоящо пропускане на жената на СТС от България към Италия; за това, че И. П. говори за Д. (Х. Я.) – във връзка с пропускане на чужденци от Бангладеш, а също така говори за Ш. (С. С.), с когото П. не иска да работи. Относно лично познанство обаче между П. от една страна и от друга – С. С. и/или Х. Я., в разговор от 11.05.2017 г. П. е заявил „Аз Ш. нито го познавам, нито Д.“ (ДП, т. 3-ВДС, л. 46/87).

Обобщено, данните от подслушаните разговори на И. П. са, че той уговаря – само със СТС обаче, пропускането на чужденци срещу неследващи му се като граничен полицай парични суми, а в някои случаи – и при съзнание у П. за използването на неистински документи на чужденците; че знае прякорите на Х. Я. и С. С., независимо че не ги познава лично (каквото лично познанство принципно не е нужно между всички участници в ОПГ); същевременно П. заявява, че не иска да работи със С. – и не е ясно откога, за да се прецени спрямо инкриминирания в ОА период. За Д. Д. и З. И. няма въобще данни дори в тези СРС, че знаят за С. и/или Я.. В заключение, въззивният съд намира, че съдържанието на информацията от използването на тези СРС не ползва ОА за доказването на ОПГ с участието конкретно на С. С., Х. Я., З. И. и Д. Д. – защото се свежда до уговорки между И. П. и СТС.

Данните от подслушването на З. И. (ДП, т. 4-ВДС) и на Д. Д. (ДП, т. 6-ВДС) са без практическо доказателствено изражение за твърденията в ОА.

Данните от наблюдаваните (записани и заснети) разговори между СТС и С. С. (ДП, т. 5-ВДС) са информативни за участието на С. С. в трафик на чужденци от Азия през България за „всяка държава от Шенген“ и Англия - който трафик е „изцяло мрежова система, имиграционна система, всички са замесени“. Данните обаче касаят само С. С. и СТС – което не отговаря на изискванията на чл. 93, т. 20 от НК за обвързаност на поне трима души за наличие на ОПГ, преценено спрямо персонализацията на обвиненията в ОА срещу всички останали четирима подсъдими (Я., П., И., Д.).

В обобщение относно използваните СРС се обуславя извод, че в тях се съдържат данни за участието на И. П. и на СТС в съгласувано между тях пропускане от П. срещу подкупи на чужденци при осъзнавани от самия П. забрани за това, както и за участието на С. С. в организиран трафик на азиатци през България за Европа (без връзка с останалите четирима подсъдими). СРС обаче не предоставят данни за връзки между поне трима именно от подсъдимите, които връзки да имат характеристиките, изискуеми от чл. 93, т. 20 от НК. Спрямо тези данни от СРС е налице и категоричната забрана на чл. 177, ал. 1 от НПК да бъдат единствените обосноваващи обвинение и осъдителна присъда. Друг недостатък, и то - на най-информативните СРС (тези спрямо И. П.), е, че при прилагането им е участвал свидетел с тайна самоличност – за показанията на какъвто има изрична забрана от чл. 124 вр. чл. 141 от НПК за самостоятелна доказателствена сила.

В заключение относно фактическите твърдения в обстоятелствената част за сформирането и задействането на ОПГ през септември 2016 г. въззивният съд намери, че те не са доказани чрез съдържанието на доказателствените средства по делото – или поради липсата въобще на доказателства за съответните твърдени факти, или поради неотносимост на доказателствени средства към именно релевирани факти, или поради непълноценност на доказателствените средства вследствие на изрични законови забрани.

Поради липса на доказателствени средства със съдържание, способно да установи несъмнено всички твърдения в ОА за наличие на ОПГ чрез определени срещи, уговорки и действия на всички или на определени подсъдими, по необходимост изследването на наличната доказателствена съвкупност се пренасочва към изследване на данните за несъмнена доказаност (установеност) на твърдените вторични престъпления. При

установяване на такива вторични престъпления – които да са изрично и инкриминирани в ОА, е възможно (принципно) въз основа на характеристиките на съответните престъпления да се обосновава извод за наличието на определен умисъл у определени хора към определено време, който умисъл да предхожда извършването на първото по време вторично престъпление и да се простира и спрямо следващите вторични престъпления. Доказването на такъв умисъл у поне трима от подсъдимите принципно може да послужи за обосноваване по убедителен (несъмнен) начин на твърдението, че те са действали, сдружени в условията на ОПГ по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК за конкретно инкриминирания период с твърдените цели.

Изследването на всяко от вменените на отделни подсъдими вторични престъпления от въззивния съд установи следното относно тяхната доказаност:

Във връзка с влизането в България на 24.09.2016 г. на гражданите на Бангладеш М. М. и Р. С./Б. са обвинени като съучастници С. С. (за престъпление по чл. 281 вр. чл. 20, ал. 3 от НК) и Д. Д. (за престъпление по чл. 281 вр. чл. 20, ал. 2 от НК) - за това, че С. подбудил граничния полицай Д. (извършител) двамата бенгалци М. и С./Б. да „преминат в“ България „през ГКПП Аерогара София“, противозаконно, с цел имотна облага за всички петима подсъдими (като ОПГ), като и извършеното от С., и извършеното от Д. е било „организирано от ОПГ“.

Въззивният съд намира, че самоличността на двамата бенгалци е установена по делото, предвид следното:

При претърсването на 26.05.2017 г. на жилището на С. С. в ••• (ДП, т. 9, л. 91-97 врл. 98-100 вр. т. 14, л. 75-84а) са открити и иззети документи на редица лица, между които и:

Документ за самоличност (кипърски) № CY ••• на R. S., роден на ••• г. в Брахманбария, Бангладеш и студентска карта (кипърска) на същия човек от Александър Колидж в Кипър (ДП, т. 9, л. 98-100 вр. ДП, т. 14, л. 76 и л. 81). В студентската карта се сочат данните за националния (бангладешки) паспорт на Р. С. - № BJ •••. И кипърската лична карта, и кипърската студентска карта са със снимка на титуляра им.

Документ за самоличност (кипърски) № CY ••• на MD (съкратено изписване на М.) M. M., роден на ••• г. в Брахманбария, Бангладеш.

По адм.дело № 11406/2017 г. на АССГ (л. 17 гръб) е приложено копие на националния паспорт на М. М. – B F •••, издаден на 30.06.2015 г. в Дака и валиден до 29.06.2020 г., с данни за М.: персонален номер (в Бангладеш) 19941210257103542, роден на ••• ж. в Брахманбариа, Бангладеш. Копието е заверено от Дирекция „Миграция“ - МВР - България. За престоя си в България, до заминаването му обратно за Бангладеш М. е успял да се снабди и с нов национален паспорт, който е предал на 18.12.2017 г. на служител на СДВНЧ за съхранение – паспорт на гражданин на Бангладеш № BQ •••, издаден на 20.11.2017 г. в Дака и валиден до 13.11.2022 г., като именно с този паспорт М. е бил изведен принудително от България с полет за Бангладеш (бяла папка с твърди корици по НОХД с ръкописен надпис „Документи, получени от МВР - от Д-ция „Миграция“-МВР“ – папка 2 с меки корици, л. 120). Около месец по-рано М. е предал пак на служител в СДВНЧ, пак за съхранение, кипърската си лична карта – същата, която е иззета от дома на С. С. (същата бяла папка 2, л. 116).

Докладът от 12.05.2021 г. на полицейски служител в Кипърска полиция в изпълнение на ЕЗР от 28.04.2021 г. на СпНС (НОХД, т. 2, л. 769-771) съдържа следните данни: Кипърският полицай е установил, че М. М. с произход от Бангладеш, роден на ••• г. с паспорт BF ••• е отпътувал на 24.09.2016 г. от летище Ларнака (Кипър) за България и повече не се е връщал в Кипър; Р. С. от Бангладеш, роден на ••• г. (а не на ••• г.) с паспорт BJ 47745 е отпътувал също на 24.09.2016 г. от летище Ларнака (Кипър) за България и повече не се е връщал в Кипър.

Двамата бенгалци са задържани на 13.10.2016 г. около 10:50 ч. в София, пред ДАБ (Военна рампа) от българска полиция, след което спрямо всеки от тях са постановени две принудителни административни мерки (ПАМ): ПАМ за временно настаняване в Специализиран дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) за организиране на пътуването до страната по произход и ПАМ за принудително отвеждане до границата на Република България (ДП, т. 7, л. 13-14 и л. 10-11; ДП, т. 8, л. 20 и л. 22; адм.д. № 3993/2017 г. на АССГ – л. 10).

Първоначално - пред българската полиция, а също и впоследствие - за дълго време по наказателното дело, те се представяли с различно гражданство (твърдели, че са от Мианмар) и с различни данни за раждане, а Р. С. – и с различна фамилия (Б.). По тази причина дълго време по делото – цялото ДП на СлО-СП (04.04.2017 г. – 25.09.2018 г.) и голяма част от наказателното производство (вкл. – проверяваното дело на СпНС), относно влизането на двамата бенгалци писмата на разследващите органи и на първоинстанционния СпНС до съответните български полицейски структури със запитване за информация за гранични преминавания са били отправяни с недостоверните данни на М. и С./Б., а отговорите на тези запитвания са били, че няма информация за влизане в България на такива лица (ДП, т. 8, л. 95-96; НОХД, т. 2, л.л. 485, 544 и 569). С коректни данни едва СпНС е отправил запитване само относно М. М. (НОХД, т. 2, л. 569), но запитването на съда е било вече закъсняло - предвид 5-годишния срок за съхранение на информацията (ВНОХД на САС, л. 138). Своевременно спрямо напускането на България от страна на М. и с коректни данни е било само запитването на СпНС, в отговор на което са получени данни, че той е напуснал България на 23.01.2018 г. с полет за Бангладеш, в изпълнение на принудителна административна мярка (постановена още от 2016 г., при залавянето му на Военна рампа) за извеждането му от страната. Другото своевременно и с коректни данни запитване от страна на СпНС (НОХД, т. 2, л. 489 вр. 568), отново само относно М., е било до Интерпол и отговорът съдържа информация, която е изцяло в съответствие с данните от кипърския полицейски доклад в изпълнение на ЕЗР: М. Md М., род. на ••• г. с бангладешки паспорт BF 56, е имал разрешително за пребиваване на студент, изтекло на 07.12.2016 г., и е отпътувал от летището в Ларнака за София с полет FB 856. Така дълго време по делото не е била съобразявана своевременно информацията, придобита още на 26.05.2017 г. при претърсването на жилището на подсъдимия С.. Освен това не е била осъществена необходимата координация с административните съдилища – предвид известността за разследващите органи на факта, че всеки от двамата бенгалци е настанен в СДВНЧ, което предполага произнасяне на административен съд за продължаване на престоя им до настъпване на условията за депортиране, както и че опитват да получат статут на бежанец в България. Още през октомври 2017 г. (а ДП на СлО-СпП е било образувано на 04.04.2017 г.) по адм.д. № 11406/2017 г. на АССГ е било представено от Дирекция „Миграция“ на МВР заверено - спрямо оригинала, копие от паспорта на чужденеца (л. 17 гръб), по повод на който е водено делото – паспорт от Народна Република Бангладеш тип Р № BF •••, издаден в Дака на 30.01.2015 г. и валиден до 29.01.2020 г., на М . (фамилия) Md М. (лични имена) с персонален номер (в Бангладеш) 1994 1210 257 103 542, роден на ••• г. в Брахманбариа. Поради липса на координация с административните съдилища, не е могла да бъде съобразена своевременно нито от разследващи (шестима следователи от СлО-СпП), нито от прокурор и събраната своевременно за срока на ДП (04.04.2017 г. – 25.09.2018 г.) информация от Държавната агенция за бежанците (ДАБ): С Писмо от 10.05.2017 г. Агенцията уведомява АССГ по адм.д. № 3995/2017 г., че в Агенцията на 23.02.2017 г. е регистриран чужденец с имена Сидик (фамилия) Р. (лично име), роден на ••• г., гражданин на Бангладеш, с ЛНЧ в България •••; т.е. вече с оглед целта му да придобие статут на бежанец в България, той е предоставил коректните си данни в ДАБ, макар и пред полицията и разследващите да се е представял в същото време с друга страна на произход (Мианмар), друга рождена дата (••• г.) и друга фамилия (Б.). Търсеният от Р. С. хуманитарен или статут на бежанец в България му е бил отказан с решение № 9483 от 12.05.2017 г. на ДАБ – МС (адм.д. № 9203/2017 г. на ВАС, VІІ-мо отделение, л. 8-10).

Двете физически лица обаче, които са престоявали в Специализиран дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ), са същите, които са били разпитвани на ДП и са се явявали на заседанията по административните дела по повод продължаване на престоя им в СДВНЧ до настъпване на условията за изпълнение на ПАМ за извеждане от България. Това е видно от протоколите в СДВНЧ, приложени в НОХД в бяла папка с твърди корици с ръкописен надпис „Документи, получени от МВР - Дирекция „Миграция“, съдържаща две бели папки с меки корици със същия надпис (машинописен), номерирани като папка 1 и папка 2.

Папка 1 съдържа протоколи във връзка с настаняването, извеждането и връщането в Дома основно на Р. С./Б.. При настаняването му първоначално се е представил като Р. Б., от Мианмар, роден на ••• г. (листове: 145, 146, 152-155); после вече се е представил като Р. Сидик и от Бангладеш, но все така - роден на ••• г. (листове 203-205). Тази папка съдържа данни още относно С./Б. и М. М. за извеждането им от СДВНЧ за разпити и други следствени действия по ДП на СлО-СпП и по административни дела - листове, 158, 166 вр. 168, 174, 185, 191, 195. Пак в тази първа папка има още протоколи за връчвани на С./Б. документи и съобщения за съдебни актове по административни дела (листове 175, 189-190).

В папка 2 са приложени протоколи основно за М. М., но и общи за него и Р. С./Б. (л.л.: 35, 88, 94, 105, 107, 119). Пак в СДВНЧ М. М. лично е предал на служител за съхранение националния си паспорт – още на 18.12.1997 г. (папка 2, л. 121-122), както е предал и пластичната кипърска карта за самоличност № CY ••• (папка 2, л. 117 и л. 118) – която е същата карта, която е била иззета от жилището на подсъдимия С. С. на 26.05.2017 г. (ДП, т. 9, л. 98-100). Съпоставката на датите на извеждане на всеки от двамата за СлО-СпП установява съвпадението на тези дати с датите на провеждане на досъдебни разпити, досъдебни разпити пред съдия от СпНС и разпознавания по ДП на СлО-СпП, включително – на 12.04.2017 г. (когато М. и С./Б. са разпитани и пред съдия от СпНС), на 21.07.2017 г. (когато М. и С./Б. са разпитани по ДП на СлО-СпП) и 22.11.2017 г. (когато М. е разпитан по ДП на СлО-СпП).

Запитване относно влизането на М. и С./Б. в България на 24.09.2016 г. с коректни данни беше отправено по настоящото ВНОХД, но данни конкретно от българската гранична полиция не можаха да бъдат събрани – поради изтеклия 5-годишен срок на съхранение на информацията (ВНОХД, л. 138).

Налице е пълно съответствие между данни в редица документи, съставени от длъжностни лица, по служба, в необходимата форма и с необходимите реквизити, или в официални копия на такива документи: претърсване по ДП на дома на подсъдимия С. и оглед на веществени доказателства, иззети при това претърсване (ДП, т. 9, л. 91-97 вр. 98- 100 вр. т. 14, л. 76 и л. 81); кипърски полицейски доклад в изпълнение на ЕЗР на СпНС (НОХД, т. 2, л. 769-771); справка от Дирекция „МОПС“-МВР-България с данни, получени от Интерпол-Никозия (НОХД, т. 2, л. 568); административни дела на АССГ (приложени по НОХД на СпНС, някои конкретни – цитирани по-горе); Държавната агенция за бежанците при МС на Република България; Дом за временно настаняване на чужденци в София. Предвид това въззивният съд намира за несъмнено установена самоличността на двамата разпитани на ДП под имената М. М. и Р. Б. чужденци, за които приема, че това са бангладешки граждани, съответно – М. М., роден на ••• г. в Брахманбариа, с национален паспорт BF ••• (30.06.2015 г. – 29.06.2020 г.) и с национален паспорт BQ ••• (20.11.2017 г. – 13.11.2022 г.), и Р. С., роден на ••• г. с кипърски документи за самоличност, съдържащи данни за националния му паспорт BJ•••. За Р. С. въззивният съд приема да го изписва като С./Б. – предвид различния начин на посочването му в редица документи, който е производен изцяло на начина, по който чужденецът се е представял по различно време пред различни институции съобразно личните си цели.

По НОХД на СпНС нито М. М., нито Р. С./Б. са били разпитани – тъй като единият вече е бил извън България, а за другия няма никакви данни за местонахождение, където и да е: Р. С./Б. е бил освободен от СДВНЧ на 31.10.2017 г. (папка 1, л. 200), при което ръкописно е изписал адреса, на който ще пребивава в София; освобождаването му е било съобразно влязлото в сила на 10.11.2017 г. определение от 25.10.2017 г. по адм.д. № 11405/2017 г. на АССГ, с което се приема, че статутът на С./Б. се променя от незаконно пребиваващ в България чужденец в търсещо международна закрила лице, поради което

административният съд е постановил незабавното му освобождаване от СДВНЧ (адм.д.; папка 1, л. 197-199). На 23.01.2018 г. М. М. е бил освободен от СДВНЧ и принудително отведен до Аерогара София за изпълнение на принудителната административна мярка за извеждането му от България (НОХД, т. 3, л. 999-1001; папка 2, л. 126-127), като на 23.01.2018 г. е напуснал България с полет за Бангладеш с втория по време на издаване национален паспорт (НОХД, т. 2, л. 544 вр. т. 3, л. 999-1001).

СпНС е изчерпал възможностите за търсене, намиране и осигуряване на М. и С./Б. за разпит в съдебно следствие – изисквал е неколкократно периодично информация от Дирекция „КИС“ – МВР, от ГД „Гранична полиция“, от Интерпол чрез Дирекция „МОС“ - МВР; призовавал ги е чрез адвокатите, защитавали ги по административните дела; издал е на 28.04.2021 г. ЕЗР, изпълнена от полицай в Кипър; изискал е всички възможни справки относно местонахождение в страната – адресни, за родствени връзки, за регистрации в НОИ и НАП, за задържане в арест или затвор, от мобилни оператори. Данни за евентуалното местонахождение на когото и да е от двамата след освобождаването им от СДВНЧ не са били събрани и разпитът им непосредствено от СпНС не е бил възможен.

Поради това в съдебното следствие са били прочетени (НОХД, т. 3, л. 1086 гръб) досъдебните разпити на тези двама чужденци по ДП на СлО-СпП – от 12.04.2017 г. пред разследващ орган и пак на 12.04.2017 г. пред съдия от СпНС, от 21.07.2017 г. пред разследващ орган и от 22.12017 г. пред разследващ орган (само на М.).

М. и С./Б. са дали първично показания по досъдебното производство, образувано по повод задържането им на Военна рампа, което първо по време ДП е било водено от СДВР под наблюдението на СРП, а след това - присъединено към ДП на СлО-СпП (ДП, т. 8). По делото на СпНС са били прочетени показанията на С./Б. пред разследващ полицай (без тези пред съдия от СРС от 30.03.2017 г.) от 16.03.2017 г. и разпитът му за разпознаване от 04.04.2017 г., във връзка с който е протоколът за разпознаване на 04.04.2017 г. от Р. С./Б. на С. С.. По делото на СпНС са били прочетени и разпитите с показанията на М. М. от 16.03.2017 г. пред разследващ полицай, от 30.03.2017 г. пред съдия от СРС и от 04.04.2017 г. пред разследващ полицай за разпознаване, във връзка с който е протоколът за разпознаване на 04.04.2017 г. от М. М. на С. С..

Всички прочетени от първоинстанционния съд досъдебни разпити на М. и С./Б., дадени само пред разследващ орган, се приема, че са прочетени без съгласието на защитниците и подсъдимите – изводимо от контекста на възраженията им срещу събирането въобще дори на досъдебните показания пред съдия.

Показанията на Р. С./Б. на ДП, приобщени по НОХД на СпНС, са със следното съдържание:

В първите си по време показания от 16.03.2017 г. по ДП на СДВР (ДП, т. 8, л. 43-44) е заявил, че е напуснал родната си държава Бангладеш на 15.04.2016 г. и отишъл в Ларнака, Кипър, където се записал като студент в Александър Колидж. От свой сънародник (П., П.) разбрал, че ако отиде в България, оттам може да отиде в Сърбия и после в Италия. П. свързал С. с Ш. от България, за което свързване Б. заплатил на П. 4 000 евро. Със самолетния билет, даден му от П., С. пристигнал от Ларнака в София, където на летището го чакал Ш.. С. преминал паспортния контрол без проблеми и после с такси отишли до жилището на Ш., където С. живял известно време. Още в началото на престоя му домакинът му Ш. му взел бангладешкия паспорт и кипърската карта. След известно време Ш. казал на С. да отиде и да се регистрира в дом за настаняване на чужденци. С. изпълнил указанието, но пред този дом полицаи ги (бил с М. М. и още двама чужденци) спрели и понеже нямали документи за самоличност (били у Ш.), били задържани. Съобразно указанията на Ш., при задържането му от българска полиция С. заявил, че е от Мианмар, а не от Бангладеш (по онова време заради размирици в Мианмар принципно е могло да бъде получен в България от ДАБ-МС хуманитарен статут или статут на бежанец).

Малко след този първи разпит, пак по ДП на СДВР, С. бил разпитан на 04.04.2017 г. с цел разпознаване и на същата дата разпознал по снимки подсъдимия С. С. като Ш. (ДП, т. 8, л. 79 вр. 80-85).

Разпитан на 12.04.2017 г. – вече пред съдия от СпНС по ДП на СлО-СпП (ДП, т. 7, л. 35-36), С./Б. е допълнил горните си изявления със следните подробности: Искал да дойде от Кипър в България с цел да стигне до Италия или Германия. Още преди да дойде в България – на 24.09.2016 г., С./Б. от Ларнака поддържал връзка по телефона с намиращия се в България Ш. и така се споразумели при пристигане в България С. да даде на Ш. 3 000 евро за пристигането в България, а после и 1 200 евро за придвижване от България в Сърбия; сумите включвали и цената на самолетните билети, които трябвало да закупи Ш.. Пак по телефона С. получил указания от Ш. при пристигане на летище София да отиде за паспортна проверка на гише 39-41, където щял да го чака полицай, който бил човек на Ш.. На 24.09.2016 г. С. заедно с М. М. пристигнали на летище София, минали през гише 39-41 за паспортен контрол – където полицаят само погледнал паспорта на С. и нито го проверявал, нито му задавал въпроси, след което го пропуснал. За този полицай пред съдията от СпНС С. е заявил, че малко преди този разпит – пак на 12.04.2017 г., го е разпознал като подсъдимия Д. Д. (ДП, т. 7, л. 28-30). За това разпознаване е направено възражение още при предявяването на ДП на СлО-СпП – от адвокат П. Г. като защитник на подсъдимия Д. Д. (ДП, т. 36, л. 74-81): Защитникът твърди, че в ДП има справка от 11.04.2017 г. на служител от Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, в която авторът й уведомява СпП, че в хода на беседи с М. и Б. те категорично са разпознали Д. Д. – т.е., че и двамата (М. М. и Р. С./Б.) са видели снимка на подсъдимия Д., показана им от полицейски служител в хода на разузнавателна беседа преди разпознаването по снимки, проведено от разследващ орган на 12.04.2017 г.

Показания със същото съдържание са дадени от Р. С./Б. и в последния му по време разпит – на 21.07.2017 г. (ДП, 7, л. 173-175), като са налице известни несъществени за предмета на делото различия (например каква сума е дал на П./П. за посредничеството между С./Б. и Ш.). Има обаче и съществено противоречие между показанията на С./Б. от 12.04.2017 г. пред съдия от СпНС и от 21.07.2017 г. пред разследващ орган: в първия разпит С. е твърдял, че е уговарял пристигането си с Ш. по телефона, във втория – че докато бил в Кипър, С. не е контактувал с Ш., а само с П., на когото не знае други имена и не знае дори дали това е истинското му име; С. се свързал с Ш. по телефона едва когато С. кацнал на летище София.

М. М. е свидетелствал също най-напред по ДП на СДВР – на 16.03.2017 г. (ДП, т. 8, л. 45-46), в които първоначални по време показания е заявил следните обстоятелства: Напуснал Бангладеш, чийто гражданин е, на 25.11.2015 г. и отишъл в Ларнака, Кипър, където се записал като студент в Александър Колидж. Там М. се запознал със сънародника си П., който му казал, че ако отиде в България, оттам може да премине в Сърбия и да стигне в Италия. М. заплатил на П. 3 500 евро за това, че П. свързал М. с намиращия се в България Ш.. След няколкомесечен престой в Кипър, М. отпътувал с Р. С. – от Ларнака за София, където на летището ги чакал Ш., който с такси ги откарал до жилището си. Там М. пребивавал заедно със С./Б. в една стая, а имало и още двама чужденци. Няколко дни след пристигането си в София, М. заплатил на Ш. 3 000 евро – защото Ш. ги бил докарал от Ларнака до София. След още няколко дни М. заплатил още 1 200 евро – вече за организация на преминаването му в Сърбия. Още в началото на престоя си в дома на Ш. и по искане на Ш., М. му предал документите си за самоличност – карта за пребиваване в Кипър. Известно време след настаняването на М. и С./Б. в жилището на Ш., той им казал, че с другите двама чужденци трябва първо да се регистрират в дом за настаняване от открит тип. Когато всичките четирима пребиваващи в жилището на Ш. чужденци (вкл. – М. и С./Б.) отишли до такъв дом в София, били проверени от полицаи и поради липсата на документи за самоличност, всички чужденци били задържани.

В разпита си отново по ДП на СДВР, вече на 30.03.2017 г. и пред съдия (ДП, т. 8, л. 53-55) М. е заявил същите обстоятелства, с някои допълнения и уточнения: Пристигнал в България на 24.09.2016 г. – със самолет от Ларнака до София, като с него бил и С./Б.; по време на паспортния контрол показал на българския граничен полицай валидните си документи – национален паспорт и лична карта. Изрично е заявил „На самото летище никой не ми е помагал.“. След настаняването си в дома на Ш., М. му предал първо паспорта си, а след няколко дни – и личната си карта, т.е. и двата си документа за самоличност.

Пак по ДП на СДВР, на 04.04.2017 г., М. е бил разпитан с цел разпознаване и е разпознал като Ш. по снимки подсъдимия С. С. (ДП, т. 8, л. 86 вр. 87-92).

Вече по ДП на СлО-СпП, на 12.04.2017 г. М. е бил разпитан пред съдия от СпНС (ДП, т. 7, л. 50-51) и е заявил различия в обстоятелствата по пристигането му в България: В Кипър Р. С. свързал М. с Ш. (а не П., както М. е заявил по ДП на СДВР). М. говорил от Кипър по телефона с намиращия се в България Ш. и той казал на М. да пътува на 24.09.2016 г. до летището в София, където на Терминал 2 ще го чака полицай – М. да премине между будките за проверка 39 и 41, където щял да бъде „неговият“ (на Ш.) човек (полицаят) – каквото обстоятелство М. въобще не е заявявал по ДП на СДВР. На летището в София М. минал през указаните му номера гишета за паспортен контрол и намиращият се там полицай само погледнал паспорта на М. и го пропуснал веднага, без да говори с него и без да го проверява. При преминаването М. бил заедно с Р. Б., чието истинско име е Р. С.. По време на този разпит пред съдия от СпНС М. е заявил още, че същия ден – 12.04.2016 г. и преди този разпит, е разпознал по снимки полицая и Ш. (ДП, т. 7, л. 52- л. 54 и л. 55-57), от които фотоалбуми като разпознати са посочени съответно подсъдимият Д. Д. и подсъдимият С. С..

Пак по ДП на СлО-СпП, М. М. вече на 21.07.2017 г. е свидетелствал отново (ДП, т. 7, л. 176-178), като се установяват нови противоречия с предходни изявления: В този разпит М. твърди, че докато бил в Кипър, П. поддържал връзка с намиращия се в България Ш., а самият М. се свързал по телефона с Ш. едва в България – което е в противоречие и с първите по време показания на М. по ДП на СДВР (че още в Кипър М. бил свързан от П. с Ш.), и предходните по време показания на М. по ДП на СлО-СпП (че М., още докато бил в Кипър, е имал връзка с Ш. – но чрез Р. С., и че М. още в Кипър и по телефона е получил указания от Ш. – да пътува на 24.09.2016 г. и да мине за паспортен контрол на гишета 39-41 на Терминал 2 на летище София). В този разпит от 21.07.2017 г. има и вътрешно за самия разпит противоречие: Първоначално М. е заявил, че П. чрез разговорите си с намиращия се в България Ш. уредил пристигането на М. в България и че М. научил телефонния номер на Ш. едва в България, и веднага след тези изявления е протоколирано изречение, че още докато М. бил в Кипър, П. му бил казал да премине през това гише (39-41).

Практически, устойчиви във времето остават само изявленията на М. относно размера на платените суми (3 000 евро за придвижването от Кипър до България, 1 200 евро – от България до Сърбия), относно настаняването му със С./Б. в жилище на С. С., както и относно вземането на личния му паспорт и кипърската лична карта от домакина му Ш. (С. С.).

Най-същественото противоречие, относимо пряко конкретно към подсъдимия Д. Д., е между изявленията на М. в разпита му от 21.07.2017 г. (пред разследващ орган) и тези в разпита му от 12.04.2017 г. (пред съдия от СпНС): пред съдия М. е заявил, че полицаят нито говорил с него, нито го проверявал – само погледнал паспорта му; три месеца по-късно М. е заявявал несъобщени въобще преди това подробности: полицаят го питал говори ли английски, има ли роднини и кога се връща в Кипър, след което подпечатал паспорта на М. и го пропуснал.

Същите данни за съдържание на разговор между проверяващия го граничен полицай и него самия М. съобщава и в последния си разпит на ДП от 22.11.2017 г. (ДП, т. 180-183).

Показанията на М. М. и Р. С./Б. бяха изследвани от въззивния съд с отчитане на факта, че не е възможно те да бъдат разпитани непосредствено от решаващ съд и държавното обвинение разполага практически само с досъдебните им изявления, някои от тях – пред съдия. Въззивният съд намира, че е в противоречие с процесуални изисквания да се „изключват“ изцяло и предварително тези показания - което „изключване“ практически е равнозначно на липса на изискуемата от чл. 107, ал. 5 от НПК тяхна внимателна проверка. Необходимо е те да се проверят за съществените за правилното решаване на делото факти – има ли други доказателствени средства по делото за макар и само някои допирни фактически точки, а при наличие на такива – да се извърши съпоставка между досъдебните показания на двамата чужденци и тези други доказателствени средства и след това да се заеме обоснована позиция дали има съответствие, различия или съществени противоречия. По този начин следва да се реши въпросът за безспорното доказване/недоказване на съставомерно поведение на всеки от двамата обвинени във връзка със случая – Д. Д. и С. С.. Такива допирни фактически точки между показанията на двамата чужденци от една страна и от друга страна - други доказателствени средства, ще бъдат обсъдени по-нататък в настоящото изложение, като въззивният съд прие за неустановени тези факти, за които досъдебните показания на двамата бенгалци са едновременно и единствено, и решаващо доказателствено средство, особено – относно авторството.

Обвинението срещу Д. Д. и С. С. е за престъпна деятелност, изрично описана в обстоятелствената част на ОА като пропускане от страна на Д. Д. на двамата бенгалци М. и С./Б. да влязат в България, извършено на пункт за граничен паспортен контрол (ГКПП Аерогара София) от Д. в качеството му на граничен полицай, към което пропускане е бил подбуден от С. С. (НОХД, т. 1, л. 11-12). Вече в заключителната част на ОА тази деятелност словесно е определена като подпомагане на чужденци „да преминат в страната в нарушение на закона (ЗЧРБ)“, а числовото изписване на престъплението, обвързано с това словесно описание, е чл. 281 от НК. В диспозитива на присъдата пък С. и Д. са оневинени за „подпомогане“ на чужденци „да преминат границата на страната“ – определено числово като престъпление по чл. 281 от НК (като в ОА). Налице е вътрешно за ОА противоречие – между обстоятелствена и заключителна част, както и смесване в ОА на елементи от два престъпни състава. В диспозитива на присъдата пък, освен смесване на елементи от тези състави, е постановен текст за словесно описание на престъпната деятелност, който съответства на изложението в обстоятелствената част на ОА, но е различен от релевираното в заключителната част на ОА.

При тази затруднена изходна позиция за въззивния състав относно преценката за приложимото право съобразно фактическите данни в събраните доказателствени средства и съобразно фактическите твърдения в обстоятелствената част на ОА, въззивният съд изследва най-напред твърдените в обстоятелствената част на ОА факти, на които е придадено значение – защото именно те подлежат на доказване като релевирани и пак те са основата за формулировката в заключителната част на ОА на текстовото описание на престъплението. Т.е. въззивният състав изследва доказаността на поведение на Д. Д. и С. С., което е помогнало на М. М. и Р. С./Б. да дойдат в България на 24.09.2016 г. през ГКПП Аерогара София. Изследваното поведение на всеки от тези двама подсъдими се ограничава до твърдяното в обстоятелствената част на ОА относно този случай.

Доказано е по въззивното дело, че на 24.09.2016 г. Д. Д. е бил на работа на ГКПП Аерогара София, на Терминал 2 (ВНОХД, л. 142-143 вр. 158-159). Въззивният съд приема за доказано и че двамата чужденци от Бангладеш – Р. С./Б. и М. М. са влезли на територията на България именно на тази дата през този ГКПП в смяната на Д. Д. – предвид съответствието между данните от доклада на кипърския полицай в изпълнение на ЕЗР на СпНС (отпътуване от Ларнака за София, т.е. с директен полет, на 24.09.2016 г.) и данните, съобщени от самите М. и С./Б. в разпитите им пред съдия от СпНС и разпита на М. пред съдия от СРС.

Съдът намира за доказано и че М. и С./Б. са били посрещнати и приети в жилището му именно от подсъдимия С. С. – както предвид данните в техните показания, така и предвид открИ.ето именно на техните кипърски документи за самоличност при претърсването на жилището на С.. Това съответствие между различни по вид доказателствени средства преодолява относно авторството опорочеността на проведените разпознавания от М. и С./Б. конкретно на С. С. – и по ДП на СлО-СпП, и по ДП на СДВР. Разпознаванията от СлО-СпП са извършени на 12.04.2017 г. и без отчитане на факта, че по ДП на СДВР вече са били проведени такива, съвсем скоро преди това – на 04.04.2017 г., а тези по-ранни разпознавания в хода на ДП на СДВР пък са били предшествани от полицейско насочване. В справка от 08.12.2016 г. на служител на ДА „НС“ се твърди, че „в хода на извършената оперативно-издирвателна дейност на М. М. бе показан снимков материал на шест различни лица. Беседваното лице категорично разпозна бангладешкия гражданин С. К. С., род. ••• г., като идентичен с бенгалеца Ш..“ (ДП, т. 8, л. 9). Налице са категорични данни за нерегламентирано запознаване на един от разпознаващите със снимката на разпознавания в условията на полицейска беседа – т.е. без предвидените от НПК способи за гаранция относно ненасочване на разпознаването, които данни за единия разпознаващ обосновават съмнение за същите полицейски действия и с другия разпознаващ. Поради това въззивният съд намира разпознаванията от М. и от С./Б. на С. С. по ДП на СДВР за неизвършени по предвидения в НПК ред, поради което не обосновава становището си за доказани факти с тези разпознавания. Тази нередност на разпознаванията по ДП на СДВР конкретно от М. и от С./Б. на С. С. резултира и върху разпознаванията от 12.04.2017 г. по ДП вече на СлО-СпП - тъй като към датата на тяхното извършване двамата разпознаващи вече са били запознати със снимката на С. С. - веднъж в хода на оперативна полицейска беседа, и втори път – по ДП на СДВР. Поради това въззивният съд намира за недопустими съобразно изискването на чл. 105, ал. 2 от НПК разпознаванията и по ДП на СДВР, и по ДП на СлО-СпП, извършени от М. М. и от Р. С./Б. на подсъдимия С. С.. Посрещането на М. и С./Б. от страна на С. С. и настаняването им в негово жилище обаче са доказани – предвид открИ.ето на личните им документи в жилището на С., в съответствие с което са и показанията на всеки от двамата.

Разпознаванията, протоколирани като извършени на 12.04.2017 г. по ДП на СлО-СпП от разпознаващи М. М. и от Р. С./Б. на подсъдимия Д. Д., също са сочени като проведени след такова прехождащо ги полицейско „разпознаване“ – първото твърдение за това е направено още при предявяване на 30.04.2018 г. на ДП, от адвокат П. Г. като защитник на Д. Д. (ДП, т. 36, л. 74-81). По делото е приложена справка от 15.05.2017 г. от Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР (ДП, класифицирани материали (КМ) – п. 4, л. 21-27), в която се докладва на СпП оперативна и придобита чрез СРС информация, включително и това, че: „Със справка от 11.04.2017 г. ДВС-МВР е уведомила наблюдаващия прокурор от Специализирана прокуратура за данните на лицата, които биха могли да разкажат за каналът, по който са пристигнали незаконно в България, като в резултат същите са разпитани пред съдия от СпНС. В хода на проведените беседи с лицата същите споделят, че са били преведени от засечените служители на МВР, като категорично разпознават двама от полицейските служители – И. А. П. и Д. Е. Д..“ (ДП, КМ – п. 4, л. 23). На такава справка от 11.04.2017 г. изрично се позовава и защитникът адв. П. Г.. Макар да не е приложена по делото конкретната справка от 11.04.2017 г., е налице официална изходяща от Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР информация в справката от 15.05.2017 г., че и на М., и на С./Б. преди или най-късно на 11.04.2017 г. са били показани снимките на И. П. и Д. Д. – при неизяснени и неизясними вече условия. Разпознаване на Д. Д. за първи път в протокол по реда на НПК е документирано по ДП на СлО-СпП и това е на 12.04.2017 г.; по ДП на СДВР от М. и С./Б. е бил „разпознаван“ по реда на НПК само С. С. - на 04.04.2017 г. Неяснотата на условията на полицейското „разпознаване“ преди или на 11.04.2017 г. прави невъзможно да се изключи насочване на М. и С./Б. към на снимката именно на Д. Д. при разпознаването на 12.04.2017 г. по ДП на СлО-СпП – поради което разпознаванията на Д. Д. от М. и С./Б. по ДП на СлО-СпП са недопустими съобразно чл. 105, ал. 2 от НПК. Това прави невъзможно и приемането за несъмнено доказано на твърденията на М. и Б., че са били пропуснати от конкретен граничен полицай, а именно - Д. Д., поради липсата на каквито и да е други доказателствени средства по въпроса.

По изложените горе съображения въззивният съд намери разпознаванията от М. и С./Б. на Д. Д. за недопустимо доказателствено средство – съобразно забраната на чл. 105, ал. 2 от НПК и заради компрометирането им от предхождащо ги запознаване със снимката на Д. в полицията при неясни условия, препятстващо извода за липса на насочване. Дори да бяха допустими обаче, тези разпознавания биха били единствените и решаващи доказателствени средства за обвързване на пропускането им в страната именно с подсъдимия Д. Д. като длъжностно лице (граничен полицай). Няма други доказателствени средства за проверка на достоверността на такава връзка на Д. Д. с тези две пропускания.

Твърдените във връзка с влизането на М. и С./Б. в България в обстоятелствената част на ОА факти са:

Пристигането на двамата бенгалци в България на 24.09.2016 г. било уговорено по телефона – от една страна между всеки от тх, намиращ се в Кипър, и от друга страна от С. С., намиращ се в България. Въззивният съд намира за установена такава уговорка – независимо от противоречията в показанията на всеки от двамата бенгалци по въпроса, са налице достатъчно обективни факти, които са еднопосочни по съдържание и значение: двамата са били посрещнати на летището в София от С., той ги е откарал с такси в дома си, където ги е приел да пребивават известно време и където е задържал националните им по произход и кипърските им документи за самоличност, а след това ги е насочил към СДВНЧ; най-категоричният и безспорен факт в тази насока са данните от претърсването на жилището на С. С., разгледани съвкупно и с показанията на всеки от двамата бенгалци. Поради това е без именно съществено значение дали телефонните разговори между намиращите се още в Кипър М. и С./Б. и намиращия се в България С. С. са били пряко между тях или опосредявани и от друг човек.

Липсват каквито и да е доказателства по делото във връзка със следните твърдения в ОА по-нататък относно този случай:

Че подсъдимият С. и подсъдимият П. се срещнали лично след средата на септември във фоайето на хотел „Рамада“ - София, на която среща П. се задължил да определи дата, полет и гише за преминаване през ГКПП Аерогара София, при това – след съгласуване с Д. Д. и З. И.;

Че И. П., Д. Д. и З. И. се срещнали и тримата обсъдили и решили, че удобна е датата 24.09.2016 г. – смяна на Д. Д., както и да поискат конкретна сума от С. С. – една за Д. Д., и друга за поделяне между И. П., З. И. и Д. Д.;

Че на лична среща И. П. предал на С. С. горното решение на тримата и П. поискал, а С. приел да даде на И. П. 2 000 евро – за Д. Д., и още 500 евро – за разделяне между тримата гранични полицаи, след настаняването на мигрантите в осигурено им от С. жилище.

Двамата чужденци са били разпитани на ДП, включително пред съдия (и от СРС с участието на разследващ полицай, и от СпНС с участието на следовател), но на нито един от тези разпити, както и на разпитите само от разследващ орган на ДП не е присъствал обвиняем и/или негов защитник – на нито един разпит, въпреки направените искания от защитници след привличането на обвиняемите. Ако за разпитите на тези свидетели, проведени преди привличането на обвиняемите (което е на 25.05.2017 г., като постановленията са предявени на четирима от обвиняемите на 26.05.2017 г. и на 31.05.2017 г. на З. И.), може да се приеме, че свидетелите са разпитани в изпълнение на задължението на разследващите органи съобразно чл. 219, ал. 1 от НПК да привлекат обвиняем едва когато са събрали достатъчно доказателства за вина на определено лице в извършване на престъпление от общ характер, то за разпитите на свидетелите М. и С./Б. от 21.07.2017 г. и за разпита на свидетеля М. от 22.11.2017 г. следва да се съобразят исканията на защитници и на обвиняеми на ДП – тези свидетели да бъдат разпитани в присъствието на обвиняеми и защитници, които да могат да зададат въпросите си. При досъдебен разпит на обвиняемия С. С. на 26.09.2017 г. (ДП, т. 4, л. 44) защитникът му адв. Ж. Н. е направил изрично искане да бъде проведена очна ставка между обвиняемия С. и задържаните в Бусманци (СДВНЧ) М. и С./Б., наред с други доказателствени искания.

Становище по исканията на защитника е взето от наблюдаващия прокурор от СпП Р. С. с постановление от 12.10.2017 г. (ДП, т. 4, л. 74-75). Прокурорът е уважил част от исканията на адв. Н. и не е уважил друга част. В обстоятелствената част на постановлението е заето становище, че: „следва да се изиска справка от Дирекция „Миграция“ относно статута на посочените от обв. С. чужди граждани в България, изискване на информация относно датите, на които са пристигнали в България, период на престоя им в България и установяване на местонахождението им към момента. След установяване на местонахождението в страната, следва да бъдат призовани за разпит М. Ш. Б. М. Х., лицата, чийто паспорти са намерени в жилището на обв. С., както и всички лица, за които се установи, че се намират в България и да се разпитат относно посочените от обв. С. обстоятелства. Да се преразпитат М. М. и Р. Б. относно твърденията на обв. С., че са били настанени в жилището му от лицата М. Б. и М. Р. и че лицето Б. им е задържал бангладешките паспорти. По отношение на искането за провеждане на очна ставка между свидетелите М. М. и Р. Б. и обв. С., намирам същото за неоснователно, като в случая за проверка на твърденията на обв. С. следва да се проведат повторни разпити на тези свидетели.“. В заключителната част на постановлението прокурорът е постановил: „Уважавам частично искането на адв. Ж. Н., защитник на обв. С. С. и на обв. С. за събиране на доказателства за проверка на дадените обяснения на обв. С. С. на 26.09.2017 г. и указвам на водещите разследването при СлО при СпП да извършат посочените в обстоятелствената част действия по разследването, като провеждането на разпитите на лицата М. Ш. Б. и М. Х. да се осъществи с участието на защитника на обв. С. С. по ДП. Не уважавам искането на адв. Н. за провеждане на очна ставка между свидетелите М. М. и Р. Б. и обв. С. и отказвам да бъде проведена очна ставка между свидетелите и обв. С..“

По някакъв начин в това постановление прокурорът е пропуснал в заключителната част да се произнесе изрично относно присъствието на адв. Н. на преразпитите на М. и Б. - които в обстоятелствената част прокурорът е счел за необходими, а изрично се е произнесъл само относно присъствието на защитника на разпитите на свидетелите Б. и Х.. След това постановление има разпит само на М. М. – на 22.11.2017 г. (ДП, т. 7, л. 180-183), но няма данни да е бил уведомен защитникът и той не е присъствал; С./Б. не е бил разпитван след постановлението от 12.10.2017 г. – на 25.10.2017 г. АССГ е постановил незабавното му освобождаване от СДВНЧ във връзка с прекратяване на настаняването му там и освобождаването е изпълнено на 31.10.2017 г., след което няма никакви данни за негово местонахождение по делото.

Със следващо постановление от 23.01.2018 г. (ДП, т. 4, л. 79) по повод искане на обв. С. С. в протокола за предявяване на ДП да се проведе очна ставка между него и М. М., същият прокурор е заявил в обстоятелствената част „С оглед на горната разпоредба (чл. 107, ал. 3 от НПК) и спазване на принципа за разкрИ.е на обективната истина са проведени разпити на свидетелите М. М. и Р. Б. по искане на обв. С. и неговия защитник, в които същите са преповторили първоначалните си показания. С оглед на горепосоченото не е необходимо провеждането на очна ставка между св. М. и обв. С., тъй като обв. С. от една страна не е посочил какви обстоятелства ще се изясняват с този доказателствен способ и от друга страна показанията на двамата свидетели са в пълно съответствие с останалия доказателствен материал и няма основания за проверка на достоверността им чрез провеждането на очна ставка с обв. С..“. Следва заключителна част, в която прокурорът е постановил: „Не уважавам искането на обв. С. С. за провеждане на очна ставка със свидетеля М. М. и отказвам да бъде проведена очна ставка между двамата.“.

В действителност на С./Б. не е провеждан нов разпит и в постановлението няма никакво споменаване на искането на защитника да присъства на тези повторни разпити. Така практически е избегнато присъствие на защитника на последния разпит на М., а очната ставка е била алтернативен способ защитник, а и обвиняем, да могат да зададат въпроси към М.. Следователно всички събрани по делото – само на ДП, показания от М. М. и Р. С./Б. са проведени без участието на обвиняем и/или защитник, като по този начин към настоящия момент в делото са налице само досъдебни показания (независимо дали само пред разследващ органи, или пред съдия), при депозирането на които не е присъствал нито защитник, нито обвиняем и въпроси към тези свидетели от обвиняемите и защитниците им не е могло да бъдат зададени. Тези въпроси не могат да бъдат зададени и сега – предвид обективната невъзможност да се установи местонахождението на свидетелите и присъствието им пред решаващ съд въпреки опитите за установяване на следи от тяхното движение след напускането на България. Предвид лишаването на ДП на обвиняемите и на защитниците им от възможността да поставят въпросите си към М. М. и към Р. С./Б. и предвид невъзможността тези двама свидетели да бъдат разпитани пред решаващ съд (с участието на подсъдимите и защитниците им), по въпроса за обвързване конкретно на Д. Д. като длъжностно лице (граничен полицай) с пропускането на М. и С./Б. в България през граничен пункт въззивният съд приема, че досъдебните показания на двамата чужденци от ДП пред съдия като единствени и същевременно – решаващи за авторството на този подсъдим, е недопустимо да обосноват изводи за осъдителна присъда (което становище е съобразено и с Решение на СЕС от 08.12.2022 г. по дело С-348/21). Останалите прочетени техни досъдебни показания, дадени само пред разследващ орган (РП по ДП на СДВР, следовател по делото на ОСлО-СпП), са с непълноценна и несамостоятелна доказателствена сила съобразно чл. 281, ал. 8 от НПК. Разпознаванията от двамата бенгалци на Д. се приемат от въззивния съд за недопустими доказателствени средства.

Дори в приложеното спрямо подсъдимия С. С. СРС - чрез подслушване на телефона му с № 0876 475 349 (ДП, т. 5-ВДС - два разговора на 28.04.2017 г. със СТС № 263), няма никакви данни С. дори да знае за Д. Д. (при това да е във връзка с обвинението за 24.09.2016 г.) или пък – да е във връзка с някого от тримата обвинени български гранични полицаи и/или с Х. Я. (във връзка с обвинението за ОПГ и за деяние на 08.04.2017 г., подлежащо на обсъждане по-нататък). В тези разговори са налице изявления на С. за организираност на миграцията на чужденци през България за Европа: „Това е система. Зад мен.“ и „Това е изцяло мрежова система, имиграцинна система. … всички са замесени“. Изявленията са направени в хода на разговорите на С. със СТС във връзка с изпращането на хора (по изискване на снимките „трябва да бъдат бели“) със самолет само от София до всяка държава от Шенген (най-лесно - в Дания) и до Англия за 3 500 евро на всеки човек (с изключение на децата), а също и от Кипър през България с автобус до Хърватска за 4 000 или 5 000 (неуточнена валута) на човек. Пак в тези разговори има изявления на С., които не само не обслужват обвинението по делото, но и го разколебават: категорично неколкократно отрицаване от страна на С. човек на име И. да получава парите за такова изпращане, а също и категорично изявление на С. във връзка конкретно с пресичането на граница, че (той самият) не работи незаконно и не иска да работи незаконно, че всичко е законно. Тези два разговора съдържат също така данни, че самият СТС № 263 участва в обсъждания трафик на чужденци от летище София за Западна Европа, като осигурява билети и документи.

Няма и други доказателствени източници по въпроса, съдържащи данни за пропускането на М. и С./Б. именно от Д. Д. (при това - именно по подбуждане от С. С., именно с цел имотна облага, именно при условията на формален паспортен граничен контрол) – нито признания от Д. Д. в такъв смисъл, нито пък някакви изявления от С. С., И. П. или З. И. (първият твърди, че видял обвинените трима гранични полицаи Д., П. и И.ов едва в ареста, а П. и И.ов са се възползвали от правото си да не дават обяснения), нито каквито и да е други доказателствени средства.

Относно насочването на М. и С./Б. към определено гише – 39-41, към момента няма никаква възможност за проверка на твърденията на свидетелите, че Д. Д. е бил именно на това гише и че именно той е подпечатал паспортите им – времето за събиране на достоверни официални данни за конкретно работно място и за граничен полицай на него с номер на печат, пропуснал определен влизащ в България чужденец с конкретен паспорт, е безвъзвратно отминало; по адм.д. № 11406/2017 г. на л. 17 гръб има копие на националния паспорт на М., но поради липсата на координация на разследващите с други държавни институции, не е правен оглед на страниците на този именно паспорт, с който М. е влязъл в България (тъй като по време на ДП по-късно М. се е снабдил и с друг паспорт – BQ •••). Документите на двамата чужденци са били на разположение по време на ДП до определен момент, докогато е и можело да се проверят страниците им за гранични полицейски печати и да се търси има или няма връзка с Д. Д.; безспорно е само, че с националните си паспорти и с кипърските си карти двамата бенгалци са влезли в България през ГКПП Аерогара София, на 24.09.2016 г.

В показанията и на М., и на С./Б. липсват каквито и да било данни който от тях да е възприел каквито и да било обективни белези за контакт между Д. Д. и С. С. – било лично физически, било опосредено чрез техническо средство. Липсват данни за такъв контакт и в другите налични по делото доказателствени средства, включително – в използваните СРС, макар че тяхната доказателствена сила (ако имаше такива по въпроса) би била практически без значение, поради липсата на други доказателствени средства за съпоставка и съобразно забраните по чл. 124 и чл. 177 от НПК.

Налице е невъзможност да се приеме за доказано по несъмнен начин (съобразно изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК), че именно Д. Д. като граничен полицай е пропуснал на 24.09.2016 г. през ГКПП Аерогара София в България двамата чужденци от Бангладеш М. М. и Р. С./Б.; поради това въззивният съд намира, че няма необходимост от изследване на въпросите при такова пропускане нарушил ли е и ако да – какви правила (законови, вътрешноведомствени или неопределими като правно естество и противоречащи на вътрешноведомствена Инструкция), както и искал ли е и приемал ли е неследваща му се облага.

В заключение в ракурса както на обвиненията за вторично престъпление срещу Д. и С., така и на обвиненията за ОПГ срещу петимата подсъдими: Въззивният съд намира, че липсват каквито и да е доказателства по делото, можещи да обвържат И. П., З. И. и Х. Я. с влизането на 24.09.2016 г. в България на М. М. и на Р. С./Б.. Налице са данни, че на М. и С./Б. е било съдействано от С. С.. Няма безспорни по смисъла на НПК доказателства, че именно Д. Д. и именно от гише 39-41 е проверил и подпечатал националните паспорти на двамата чужденци, при това – по предварителна уговорка със С. С. за определена неследваща се облага. Доказано е само, че тези двама чужденци са влезли в България през надлежен граничен пункт, на който и по времето на влизането им е бил на работа по разпределение като граничен полицай Д. Д.; доказано е също така, че тези двама чужденци са били посрещнати и временно настанени от С. С. в обитавано от него жилище.

Влизането на М. М. и на Р. С./Б. в България е чрез преминаване на граница - през граничен пункт за паспортен контрол, което е именно определеното за това място, като самото обвинение твърди, че граничен полицай е подпечатал паспортите им и ги е пропуснал – което пък е именно необходимото разрешение на надлежен орган на власт. Поради това е изключено приложното поле на чл. 280 от НК (една от релевираните цели на ОПГ). Въззивният съд намира за изключено и приложното поле на вменената конкретна форма на изполнително деяние по чл. 281 от НК относно тази фактология – подпомагане на чужденец да преминава в страната (макар и „през ГКПП“). Както смисловото тълкуване на разпоредбата, така и систематичното й тълкуване (намираща се след тази на чл. 280 от НК, отнасящ се за влизане в България) налага извод, че тя се отнася за движението на чужденци след граничния пункт и вече вътре в страната, не и на граничен пункт. Именно за преминаване през граничен пункт са обаче фактическите твърдения в обстоятелствената част на ОА, макар и в заключителната му част да е механично изписана част от текста на чл. 281 от НК (подпомагане на чужденец да преминава в страната); за преминаване през граничен пункт е оправдателният диспозитив на присъдата и макар поради това той да е в несъответствие със заключителната част на ОА, същественото е, че по този начин диспозитивът е в съответствие именно със значимата релевирана в обстоятелствената част на ОА фактология. Обвинение за подкуп (една от релевираните цели на ОПГ) за това вторично престъпление няма срещу никого от петимата подсъдими, а ако имаше – би било изправено пред същите трудности относно доказването му, които са налице за доказване на авторството на Д. Д. въобще за пропускане на чужденците, а оттам – и за последващо доказване на негови действия в нарушение на службата му и/или подкуп.

Съобразно използваната от самото него терминология за описание на деянието, за държавното обвинение би било по-сполучливо да насочи правната квалификация към подкуп по чл. 301 и следващите от НК, или дори - към по-общата норма на чл. 282 от НК (която по ред на изброяване в НК непосредствено следва избраната в ОА норма на чл. 281 от НК). Конкретно за влизането в България на М. М. и Р. С./Б. такива обвинения няма. Налице са фактически твърдения в ОА относно подсъдимия С. С. – че е посрещнал на летището в София двама свои сънародници от Бангладеш, че ги е откарал с такси до жилище в ж.к. „Свобода“, в което им е осигурил ползване на стая (до задържането им на 13.10.2016 г. на Военна рампа в София) – която деятелност би могла да бъде насочваща към правна квалификация за другата форма на изпълнително деяние по чл. 281 от НК („противозаконно подпомагане на чужденец да пребивава в страната“), но и такова обвинение няма.

Предвид това се обуславя извод, че по така повдигнатото им пред съд обвинение за престъпление по чл. 281 от НК в съучастие нито Д. Д., нито С. С. може да бъде признат за виновен и осъден – тъй като обвинението следва да е единство между твърдени факти и обвързана с тях чрез посочване като число конкретна правна норма от НК с описание на състав на престъпление и предвидено именно за това престъпление (за тази инкриминирана деятелност) наказание, т.е. правната квалификация на обвинението трябва да съответства на вменените съставомерни факти, а те пък трябва да бъдат доказани по несъмнен начин.

В заключение, относно дотук обсъжданото влизане в България на тези двама чужденци, въззивният съд намира релевираната фактология за недоказана относно съществени факти, можещи да се насочат към определена правна квалификация, за недоказана в персонален аспект спрямо конкретно обвинените лица и за несполучливо правно определена в заключителната част на ОА спрямо фактическите податки в делото. Поради това, макар и по различни от тези на първоинстанционния съд съображения, въззивният състав намира за правилно оневиняването и оправдаването и на С. С., и на Д. Д. относно вмененото на всеки от тях като извършено в съучастие помежду им престъпление по чл. 281 от НК.

Релевираната в ОА фактическа деятелност във връзка с чужденците М. и С./Б. не е в състояние да обслужи обвинителната теза и по отношение на ОПГ. Във връзка с Х. Я. конкретно относно това деяние нито има твърдения в ОА, нито има някакви доказателства. Липсват каквито и да е доказателства по делото, можещи да обвържат И. П. и З. И. с влизането на 24.09.2016 г. в България на М. М. и на Р. С./Б.. Обвинението, че именно Д. Д. и именно от гише 39-41 е проверил и подпечатал националните паспорти на двамата чужденци, при това – по предварителна уговорка със С. С. за определена неследваща се облага, също е недоказано. Налице са данни само, че на двамата чужденци е било съдействано от С. С. да дойдат (но през определено за това място и с разрешение на надлежен орган на власт) в България и да престояват тук – без обвинение за вторично престъпление чрез такава деятелност. Или персоналната ангажираност на обвинените лица е доказателствено ограничена само до един човек (С. С., но - с несъответна правна квалификация на обвинението) – поради което не е изпълнено изискването на чл. 93, т. 20 от НК за доказване на сдружаване на три или повече лица по това конкретно деяние.

Във връзка с влизането в България на 08.04.2017 г. в 21:01 ч. през ГКПП Аерогара София на иракския гражданин А. М. Х. са обвинени като съизвършители И. П. и З. И. – че противозаконно са подпомогнали чужденеца Х. „да премине в“ България (отново – през ГКПП, отново – след разрешаване от граничен полицай) в нарушение на закона (ЗЧРБ – поради изтекъл срок на валидност на удостоверението за хуманитарен статут и поради цел на влизането в България – преминаване към друга държава), като това са извършили с цел имотна облага за всички петима подсъдими и деянието им е било „организирано от група – организирана престъпна група“. Тази вменена на тези двама подсъдими фактическа деятелност е квалифицирана правно в ОА (отново) като престъпление по чл. 281 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Х. не е разпитан въобще – нито на ДП, нито пред решаващ съд, за времето на престоя му в България от влизането му 08.04.2017 г. през ГКПП Аерогара София до излизането му на 07.05.2017 г. през ГКПП Аерогара София (ДП, т. 17, л. 46-47).

На 08.04.2017 г. той е влязъл в България с изтекъл срок на валидност на националните (иракски) паспорти: единият с № •••••••••, издаден на 01.03.2008 г. в Багдад и валиден до 29.02.2016 г., а по-ранният с № 2844617 е бил издаден на 07.07.2007 г. и е бил валиден до 06.07.2011 г. (НОХД, папка „Документи получени от ДАБ-МС“, л. 30 вр. 31-32).

След влизането му на 08.04.2017 г. в България му е била издадена на 24.04.2017 г. карта на чужденец с хуманитарен статут № 852006622 от Дирекция „БДС“, валидна до 27.03.2019 г. и към настоящия момент – вече унищожена (ДП, т. 17, л. 130 вр. НОХД, т. 2, л. 256).

Към влизането му на 08.04.2017 г. в България, Х. е имал предоставен на 22.06.2010 г. от Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) – МС хуманитарен статут на чужденец (ДП, т. 17, л. 39; НОХД, т. 2, л. 573-574 вр. 575); имал е както личен номер на чужденец в България – 7000043428, така и ЕГН - ••••••••••. Производството в ДАБ-МС за прекратяване на хуманитарния му статут е образувано на 19.06.2017 г. – което е след влизането му в България на 08.04.2017 г. и дори след излизането му на 07.05.2017 г. Решението за прекратяване на хуманитарния му статут е от 04.10.2017 г. (ДП, т. 17, л. 39; НОХД, папка „Документи получени от ДАБ-МС, л. 18-19 и л. 1-2 или НОХД, т. 2, л. 566) – което също е след 08.04.2017 г. и след 07.05.2017 г.

Т.е. към инкриминираното влизане на 08.04.2017 г. в България на иракския гражданин Х. той е имал действащ хуманитарен статут на чужденец.

Становището на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР е, че при действащ хуманитарен статут на чужденец, но с изтекъл срок на валидност на удостоверението за пътуването на такъв чужденец, той следва да бъде пропуснат да влезе в България – но не с националния му паспорт и ако няма ПАМ, ограничаваща влизането му поради опасност за националната (на България) сигурност или е осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление (НОХД, т. 3, л. 1074-1076). Становището е било дадено от тази дирекция на МВР по повод изрично запитване на адв. Е. Н. като защитник на подсъдимата З. И..

При влизането му в България на 08.04.2017 г., Х. е бил проверен и пропуснат в 21:01 ч. от подсъдимия И. П., на когото е предоставил за проверка удостоверението си за пътуване зад граница на чужденец № •••, издадено в България, а подсъдимият П. е направил справка за чужденеца в подсистемата на АИС - БДС (ДП, т. 17, л.л.: 54-55 и 56; 59 вр. 60 вр. 65 вр. 75; НОХД, т.2, л. 606 – справката под № 57).

Проверката и пропускането на Х. от страна на И. П. са били извършени по служба: Той е бил разпределен на работа като граничен полицай (контрол на ІІ линия) на Терминал 2 на летище София от 20 ч. на 08.04.2017 г. до 08 ч. на 09.04.2017 г. (ДП, т. 23, л. 31 гръб-32), на гишета 49, 47 и са му били предоставени печати с номера 108 и 113 – срещу подписа му. По същото разпределение, З. И. е работила като „ГКПП“ – първата в списъка за тази смяна (04-та) на 08/09.04.2017 г. В края на формуляра за разпределение на личния състав за 08/09.04.2017 г. на Терминал 2 на летище София изрично е отбелязано (т. VІ), че личният състав е инструктиран, който инструктаж е отразен и подписан от З. И. и в Плана за провеждане на инструктаж (ДП, т. 28, л. 21).

Заключението на видеотехническата лицево-идентификационна експертиза (ВТЛИЕ – ДП, т. 11 вр. папка 1 от класифицираните материали по ДП на СДВР) е въз основа на изследване на записите на видео-камерите от охранителната система на Летище София на 08.04.2017 г. за времето от 20:45 ч. до 21 ч., като в интервала от 20:55:31 ч. до 21:00:41 ч. има 18 снимки, които са общи за И. П. и А. Х. – с изричното уточнение, че „най-вероятно е заснето“ съответното лице. Вероятността на заключението се дължи на резолюцията на извлечените изображения (снимки), на отдалечеността на и на гледната точка на камерата - които водят до загуба на детайли в изображението и това не дава възможност за категорична идентификация, а само за разпознаване със степен на вероятност или съвпадения по общи признаци.

Предвид пълното съответствие на данните от: Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ (КИС), от ГКПП Аерогара София (за направени справки в информационни системи), от дневниците за извършени в АИС-МВР справки, от дневните за разпределение на личния състав и инструктажен план на ГКПП - Аерогара София – от една страна, със заключението на ВТЛИЕ (макар и вероятностно), съдът намира за несъмнено доказано по делото, че именно подсъдимият П. на 08.04.2017 г. е проверил документите и е пропуснал в България иракския гражданин А. М. Х., като при това пропускане началник на смяната, в която е работил И. П., е била З. И..

Относно обстоятелствата на влизането му в България, свързани конкретно с И. П. и със З. И., на които е придадено значение в обстоятелствената част на ОА, показанията на Х. не са били събрани на ДП и не могат да се съберат пред решаващ съд, въпреки опитите за намиране на данни за местонахождението му от страна на досъдебните органи и на СпНС, включително – чрез Интерпол (ДП, т. 17, л. 132-134; НОХД: т. 2, л. 670 вр. 653; т. 3, л. 984, л. 1049, л. 999-1001). По време на друго влизане в и излизане от България след инкриминираната дата – влязъл на 08.12.2018 г. през ГКПП Капитан Андреево шосе и излязъл на 19.12.2018 г. през ГКПП Аерогара София, ДП на ОСлО-СпП вече е било приключено (ОА е внесен в съд на 25.05.2018 г.) и е било на производство първото НОХД по делото (№ 1393/2018 г. на СпНС), но то е било приключено с определение в разпоредително заседание от 26.09.2018 г., което пък е било отменено от АСпНС на 17.10.2018 г. (ВЧНД № 436/2018 г.), постановяващ прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на недостатъци в ОА; за времето от 17.10.2018 г. до следващото внасяне в съд на ОА на 27.03.2019 г. Х. е влязъл отново в България, пребивавал е в страната десетина дни и е излязъл отново на 19.12.2018 г., без да бъде търсен и разпитан.

По тази причини за този пункт от обвинението изначално липсва най-важният първичен доказателствен източник – показанията на самия чужденец, относно обстоятелствата на пропускането му в България на 08.04.2017 г.

В обстоятелствената част на ОА във връзка с този чужденец и с подсъдимите са направени редица фактически твърдения: Че през април 2017 г. намиращия се в Истанбул Х. разговарял по телефона с намиращия се в България подсъдим С. С., като Х. поискал, а С. приел да подпомогне чужденеца да влезе в България – защото документът за статут на чужденеца бил с изтекъл срок на валидност; Че С. се свързал със свидетеля с тайна самоличност № 263 по делото (СТС), като С. помолил СТС той да се срещне с И. П. – за предаване на личните данни на чужденеца и уговаряне на дата и място на влизане на Х. срещу заплащане от чужденеца на съответния граничен полицай на 500 щатски долара и предоставяне на мобилен Айфон; Че С. се обадил на И. П. и му дал номера на СТС за среща между последните двама за съгласуване пропускането на чужденеца; Че И. П. се срещнал със СТС пред хотел „Рамада“, при което СТС предал на П. личните данни на Х. и П. се съгласил да пропусне чужденеца въпреки изтеклия на 27.03.2016 г. срок на валидност на удостоверението му за чужденец с хуманитарен статут № •••; Че после се срещали СТС със С. С., а И. П. – със З. И., за уточняване на пропускането; Че Х. при влизането си на 08.04.2017 г. носел удостоверение на чужденец с хуманитарен статут № ••• с изтекъл срок на валидност на 27.03.2016 г., след което бил проверен на гише за паспортен контрол от И. П. в присъствието на З. И., като и двамата разгледали документа на чужденеца и го пропуснали да влезе, без да извършат проверка; Че на 09.04.2017 г. С. С. предал на И. П. – опосредено, чрез СТС, 500 щатски долара и мобилен Айфон.

За всички тези твърдения в обстоятелствената част на ОА по делото няма никакви доказателства, различни от такива с ограничена доказателствена стойност съобразно чл. 124 и чл. 177 от НПК. Дори в приложените ВДС за СРС чрез подслушване няма данни за контакт (било пряк физически, било технически опосреден) между С. С. и И. П., и няма данни за твърдяната уговорка между И. П. и З. И.. В показанията на СТС по случая (НОХД, т. 1, л. 269) има изявления за Х., но в тях се съдържа и непреодолимо вътрешно противоречие: СТС твърди, че за пръв път се срещнал с И. П. на 10.04.2017 г. и именно във връзка с А. М. Х., а в предходно заседание СТС изрично е заявил, че си е записвал конкретните данни за случаите, за които говори (НОХД, т. 1, л. 242 гръб); пропускането на 08.04.2017 г. на Х. обективно предхожда твърдяната от СТС дата на негова първа среща с П., представляваща и уговаряне на пропускането на Х. – което е непреодолим анахронизъм между показанията и безспорните доказателства. Освен това, инкриминираният от прокуратурата в ОА документ на чужденеца е различен от документално удостоверения чрез данните от Дирекция „КИС“ - МВР: представеният при проверката му на 08.04.2017 г. от Х. документ е индивидуализиран чрез сигнатурата му като удостоверение № 860 051 475 (за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут), издадено в България (ДП, т. 17, л. 54-55 и л. 56), което е различно от инкриминираното в обстоятелствената част на ОА удостоверение с № ••• (НОХД, т. 1, л. 14). Няма данни представеният от Х. документ със сигнатура 860 514 475 да е бил с изтекъл срок на валидност към 08.04.2017 г. – такива не са събирани, но вменения в ОА на И. П. като проверен от него документ е различен от действителния, проверен от П..

Отчитайки естеството, съдържанието и степента на доказателствена сила на горепосочените доказателствени средства и особено - липсата на показания от чужденеца, въззивният съд намира, че обвинението както срещу И. П., така и срещу З. И. във връзка с влизането на 08.04.2017 г. в България на иракския гражданин А. М. Х. е изцяло необосновано. Единственият доказан факт във връзка с това обвинение е, че на 08.04.2017 г. двамата подсъдими са били на работа, като конкретно П. е и проверил по различно от релевираното в ОА удостоверение и пропуснал в България иракски гражданин, разполагащ с действащ хуманитарен статут към пропускането му. Поради този статут съдът намира, че към тази дата влизането на Х. в Република България е било разрешено; ако е имало документ с изтекъл срок, то въззивният съд споделя заявено от защитници становище, че при такова пропускане следва да се търси административно-наказателна отговорност, но лицето следва да бъде пропуснато и да му се даде възможност за снабдяване с нов документ (което между другото Х. е и направил преди да бъде отнет хуманитарният му статут - чрез снабдяването на 24.04.2017 г. с картата № 852 006 622 на чужденец с хуманитарен статут – ДП, т. 17, л. 130). Въззивният съд допълва още и че правната квалификация на релевираната от самата прокуратура фактическа деятелност по начало е смесица от терминологията на чл. 280 и чл. 281 от НК и е приета правна квалификация по неприложима форма на изпълнително деяние на чл. 281 от НК. По същите съображения, които бяха изложени в заключителната част на обсъждането на доказаността на обвинението във връзка с М. и С./Б., въззивният съд намира, че реално доказаните относно влизането на Х. факти не са достатъчни да докажат нито обвиненията срещу И. П. и З. И. за престъпление по чл. 281 от НК (С. С. не е обвиняван във връзка с този случай), нито обвиненията срещу всеки от петимата подсъдими за участие в ОПГ, проявна форма на дейността на която ОПГ да е (и) фактологията относно Х.. Дори да бяха доказани твърдените в обстоятелствената част на ОА относно 08.04.2017 г. факти, правната квалификация не би позволила признаване във вина: изключено е приложното поле на чл. 280 от НК въпреки използването на терминология от състава на престъпление по този текст, смесена с терминология от друг текст; изключено е приложното поле на вменената форма на изпълнително деяние по чл. 281 от НК; няма обвинение за този случай по чл. 301 или по чл. 282 от НК. Всичко това в съвкупност обосновава въззивния съд да приеме, че по това обвинение оневиняването и оправдаването на И. П. и З. И. съответства на доказателствената ситуация спрямо правната квалификация по делото.

Във връзка с влизането на 25.05.2017 г. в България през ГКПП Аерогара София на бангладешкия гражданин К. М. Н. Х. (Х.) са обвинени И. П. и Х. Я. – че в съучастие (извършител; подбудител и помагач) са подпомогнали чужденеца Х. да „премине в страната“ (отново – реално само през ГКПП) – в нарушение на закона (ЗЧРБ), противозаконно (при знание за целта на чужденеца да използва България като транзитен пункт за миграция към друга държава и при знание, че чужденецът използва неистински документ за твърдяната цел на пребиваване в България), с користна цел (облага за всички петима подсъдими), а също и при организираност на деянието от група – ОПГ. Тази посочена в заключителната част на ОА фактическа деятелност е определена (отново) като престъпление по чл. 281 (ал. 2, т. 2, вр.), ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Фактическите твърдения в обстоятелствената част на ОА относно това влизане (НОХД, т. 1, л. 15-16) са персонализирани само спрямо И. П. и Х. Я.; няма никакви фактически твърдения за деятелност на С. С., З. И. и Д. Д. във връзка с влизането на Х..

Х. е влязъл в страната на 25.05.2017 г. в 18:04 ч., при което е представил националния си паспорт от Бангладеш № AF •••, издаден на 30.06.2013 г. и валиден до 29.06.2018 г., т.е. – валиден и към преминаването му. Х. е бил проверен от подсъдимия И. П. (ДП, т. 17, л. 54-55 вр. л. 73-81 и л. 88 – писмо на Д „КИС“ с приложения); П. е бил разпределен на работа на Терминал 1 на Летище София на 25.05.22017 г. от 08 ч. до 20 ч. (ДП, т. 34, л. 98) и е бил инструктиран (ДП, т. 29, л. 59). От документите на Д „КИС“ е видно, че чужденецът е представил на П. валидния си национален паспорт. Проверката в останалите информационни масиви относно Х. установява, че към влизането му на 25.05.2017 г. той е разполагал освен с валиден национален паспорт още и с валидно разрешение за пребиваване в Кипър като студент с номер на чужденец 5729438, изтекло на 30.06.2017 г. (НОХД, т. 2, л. 568), че е пристигнал в София от Ларнака. Документите от РДГП – Аерогари, ГПУ-София (Летище София) установяват, че на чужденеца е бил извършен контрол на втора линия от И. П. (НОХД, т. 2, л. 750 вр. 751-753) - видно от стр. 90-та на Дневник за извършени проверки на втора линия, където чужденецът е вписан под № 1362 (в писмото на ГПУ-София. В едно от придружителните писма на РДГП в отговор на запитване на СпНС относно 25.05.2017 г., относно Х. и относно И. П. е допусната техническа грешка относно датата, тъй като е посочен 29.05.2017 г. вместо действителния 25.05.2017 г.; грешката е изцяло преодолима предвид наличието й само в това писмо и посочването на коректната дата както в множество други писма-отговори, така и в изпратените по делото копия на оригинални документи, включително – дневници.

Докладът от 12.05.2021 г. на полицай в Република Кипър в изпълнение на ЕЗР от 18.03.2021 г. на СпНС (НОХД, т. 2, л. 769-771) установява, че Х. е отпътувал на 25.05.2017 г. от летище Ларнака за България и повече не се е връщал в Кипър.

Видео-техническата и лицево-идентификационна експертиза (ВТЛИЕ – ДП, т. 11) на записите на видео-камерите на Летище София на 25.05.2017 г. в интервала от 18 ч. до 21 ч. заключава, че има пет снимки, които са общи за И. П. и Х. – с уточнението, че „найвероятно е заснето“ съответното лице, като вероятността се дължи на резолюцията на извлечените изображения (снимки) и на отдалечеността и на гледната точка на камерата, които водят до загуба на част от детайли в изображението, което не дава възможност за категорична идентификация, а само за разпознаване със степен на вероятност или съвпадения по общи признаци.

Съвкупността от дотук посочените фактически данни в документи и в заключението на ВТЛИЕ (макар и вероятностно) обуславя извод, че е несъмнено установено по делото, че на 25.05.2017 г. бангладешкият гражданин К. М. Н. Х. е влязъл в България през ГКПП Аерогара София, като документите му (валиден национален паспорт, валидно разрешение за пребиваване в Кипър) са били проверени от И. П. като граничен полицай на служба.

Показанията на Х. са събрани на ДП пред съдия (ДП, т. 7, л. 144-145). Чужденецът твърди, че е дошъл в България с цел туризъм, като искал след това да отиде до Събрия и после да се върне отново до Кипър, откъдето искал да подаде документи за туристическа виза за Германия, която била крайната му цел. За пътуването до България му помогнал негов живущ в България приятел – Джакир (прякор на подсъдимия Х. Я.). Помощта на Я. се изразявала в: потвърждение за запазен самолетен билет и хотелска резервация (по-скоро хостел за пренощуване); изпращане на таксиметров шофьор на летището, който да посрещне Х.. Х. преминал през паспортен контрол на летището при едър полицай с кръгло лице, на когото показал националния си паспорт и на когото казал, че е в лятна ваканция и идва да посети България; полицаят сложил печат в паспорта на Х. и го пропуснал да влезе в България. След това Х. бил откаран от таксиметровия шофьор, организиран от Я., до хотел, чието име Х. не помни. В този хотел при Х. дошъл Я., на когото чужденецът дал 1 000 евро – защото Я. казал, че с неговата помощ ще е по-лесно за Х. да дойде в България; билетът от 400 евро бил по-рано платен от Х. на Я..

Показанията на Х. установяват, че той няма никакви възприятия за каквато и да е връзка между Х. Я. и И. П.: Х. свидетелства за всеки от тях (за И. П. – само по външно описание), но без каквато и да е връзка помежду им, която да е възприета от свидетеля по някакви обективни признаци.

В случая показанията на Х. не са нито единствено, нито едновременно с това решаващо доказателство за обвинителните фактически твърдения – защото тези показания не съдържат никакви данни за връзка между П. и Я..

Няма възможност за разпит пред решаващ съд и на този свидетел – въпреки опитите на СпНС да установи каквито и да било данни за каквото и да е местонахождение на свидетелите-чужденци по делото, включително – Х., включително – чрез Интерпол (НОХД, т. 2, л. 670 вр. 653; т. 3, л. 984, л. 990, л. 999-1001, л. 1004-1005). Отговорът на Дирекция „Миграция“ (НОХД, т. 3, л. 999-1001) установява конкретно относно Х. освен обстоятелствата по влизането му на 25.05.2017 г. още и че на 29.05.2017 г. той е напуснал България през разрешено място – ГКПП Калотина шосе, като до датата на отговора (28.04.2023 г.) няма данни за негови следващи влизания в България през определените за това места и няма установени адреси в чужбина. ГД „ГП“-МВР допълва тази информация с данните, че на 29.05.2017 г. Х. е преминал през ГКПП Калотина с автобус „Мерседес“ № ••• в посока Сърбия. От Сърбия Х. е излязъл на следващия ден – 30.05.2017 г. в 19:19 ч. през ГКПП Mali Zvornik – чийто насрещен граничен пункт е в Босна и Херцеговина (ДП, т. 17, л. 132-133).

Данни относно Х. са налице в един от общо шестте телефона на подсъдимия С. С., иззети по делото (ДП, т. 12). В Айфон-а с IMEI 013622002558472 има снимки на два документа за самоличност, всеки със снимка на Х. (ДП, т. 12, л. 156 вр. л. 213): бангладешкия паспорт AF ••• (30.06.2013 г. – 29.06.2018 г.) и издадено в Никозия кипърско разрешение за временно пребиваване CY 0073926 (29.07.2016 г. – 30.06.2017 г.) – т.е. и двата валидни за времето на влизане, престой и излизане от България на Х. от 25.05.2017 г. до 29.05.2017 г. Паспортът, сниман в телефона на С. С., е същият, който Х. е представил на И. П. за проверка, с който е бил пропуснат в България на 25.05.2017 г. и данните за който са въведени лично от И. П. в системата при проверката на Х.. Конкретно срещу С. С. във връзка с този случай в ОА не са правени никакви обвинителни фактически твърдения в обстоятелствената част на ОА и не са повдигани никакви обвинения.

Във връзка с влизането на Х. в България в обстоятелствената част на ОА са направени редица фактически твърдения, за които няма никакви доказателства по делото, които да са различни от СРС (подслушване на разговори на СТС с други лица - по разрешения за СТС; разпити на СТС), т.е. за тези твърдения няма доказателствени средства, които да са с пълноценна доказателствена стойност, неограничена от забраните на чл. 124 и чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от НПК. Това са твърденията: Че Х. изпратил снимките на документите си именно на телефона на Х. Я. (в противоречие с това твърдение е заключението на техническата експертиза на един от телефоните на С. С., посочена по-горе); Че във връзка с Х. имало среща между П. и Я. във фоайето на хотел „Рамада“ в София, на която Я. показал снимките на чужденеца в телефона си на П., а П. поел ангажимент да определи датата и полета за пристигане на чужденеца на Аерогара София (в противоречие с това твърдение в разпита си Х. твърди, че сам определил деня и полета за пристигането си); Че на следваща среща П. уведомил Я., че може да посрещне чужденеца в смяната си на 25.05.2017 г. и тогава П. поискал за пропускането на чужденеца 2 000 евро, както и че П. поискал Я. да снабди чужденеца с неистински документ за граждански брак с българка; Че П., преди пристигането на Х., получил от изпратено от Я. неустановено лице в залата за посрещачи неистинско удостоверение за граждански брак на Х. с българска гражданка; Че на 25.05.2017 г. Х. се отправил към гишето, на което работел И. П. именно по указания на Я.; Че при явяването на Х. на гишето за проверка той бил разпознат от И. П. – по показаната му преди това снимка на телефона на Я.; Че П. не извършил проверка на втора линия съгласно вътрешна инструкция (в противоречие с което е вписаното в гореобсъждания дневник).

Последващото движение на Х. – кратък престой в България, излизане от България и влизане в Сърбия, излизане от Сърбия и влизане в Босна и Херцеговина, само по себе си е крайно недостатъчно да обоснове несъмнена доказаност на знание у И. П., че целта на влизането на Х. в България е била именно транзитно преминаване през страната ни с цел мигриране към друга държава.

Налице са данни, че Х. Я. е улеснил влизането и престоя на Х. в България: свидетелят твърди, че Я. му изпратил потвърждението за билета, осигурил му посрещане от такси на летището и му осигурил престой в хостел. Обвинение за подпомагане на този чужденец да пребивава в страната ни при определени условия, правещи пребиваването престъпно, обаче няма нито срещу Я., нито срещу С..

И за този случай се установява съвкупност от определени характеристики на обвинителните твърдения в обстоятелствената част на ОА и на словесното и числово формулиране на обвинението в заключителната част на ОА: почти пълна доказателствена необезпеченост на фактите, които са най-значими както за съставомерност по именно повдигнатото обвинение, така и за авторството на именно обвинените лица; категорично несъответствие на нивото на доказателствена „обезпеченост“ с изискванията на чл. 303 от НПК за несъмнено доказване; наличие дори на фактически данни в противоречие с обвинителни твърдения; повдигане на обвинение с правна квалификация, несъответна на твърдяната фактическа деятелност за определена форма на изпълнително деяние; повдигане на обвинение с несъответна персонализация предвид съдържанието на доказателствата и нерелевиране на данни от събрани доказателства към съответното лице; като цяло - неумело насочване на правната квалификация поне съобразно обвинителните твърдения, ако не съобразно доказателствата. Всичко това обоснова въззивният съд да приеме за недоказано обвинението срещу И. П. и Х. Я. за извършено от тях в съучастие престъпление по чл. 281 от НК чрез „преминаване в страната“ на чужденеца К. М. Н. Х., осъществено при преминаването му през държавната ни граница на ГКПП Аерогара София на 25.05.2017 г.

Недоказаността на обвинителните твърдения във връзка с влизането в България на Х. рефлектира и върху обвинението за сдружаване на петимата подсъдими в ОПГ, тъй като във връзка с този чужденец липсва несъмнена доказаност на обвързани действия на Я. и П., на С. и Я., на С. и П. и въобще – на съвместни действия между които и да било дори двама от петимата подсъдими.

Пак във връзка с влизането на 25.05.2017 г. в България през ГКПП Аерогара София на бангладешкия гражданин К. М. Н. Х. (Х.) са обвинени: И. П. – за престъпление по чл. (302, т. 1, б. „б“ вр. чл.) 301, (ал. 3 вр.) ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, и Х. Я. – за престъпление по чл. 304а от НК.

За този подкуп в обстоятелствената част на ОА са направени следните значими за съставомерност фактически твърдения: Че на 12.05.2017 г. при лична среща между двамата П. поискал, а Я. обещал да даде на П. 2 000 евро (4 000 лева) – за да пропусне П. като граничен полицай Х. в България през ГКПП Аерогара София, с цел на Х. – миграция през България в Германия; Че на 25.05.2017 г. след влизането в България на Х. подсъдимият Я. помолил СТС № 263 да се срещне с П. и да му предаде 4 000 лв. – в изпълнение на уговорката между П. и Я. от 12.05.2017 г., като Я. обещал на СТС № 263 да „му върне на следващия ден“ сумата от 4 000 лв.; че СТС № 263 уведомил полицейските органи за предстоящата му среща с П.; Че полицейските органи веднага получили разрешение по реда на ЗСРС и дадените им от СТС № 263 банкноти на обща стойност 4 000 лв. били белязани, предадени обратно на СТС № 263 и той ги предал на П.; Че предаването станало в колата на П., който преброил парите и ги оставил в жабката на колата си; Че след излизането на СТС № 263 от колата, П. бил задържан, от ръцете му били иззети обтривки, а от колата му при претърсването й били иззети парите; Че ФЗХ е заключила, че по обтривките от лявата и от дясната ръка на П. има флоуресциращо вещество с химичен състав, идентичен с това по белязаните банкноти (80 броя, всяка с номинал от 50 лв.), които са истински (заключение на техническа експертиза за истинност).

В обстоятелствената част на ОА е налице вътрешно съществено противоречие относно хронологията на твърдените събития (НОХД, т. 1, л. 15): Твърди се, че първоначалната и обща уговорка между П. и Я. (без подробности за сума, дата и гише на пропускане) била проведена на неустановена дата „след средата на м. май 2017 г.“ – което обективно няма как да стане, при положение, че следващото твърдение в следващия абзац на ОА е, че следващата среща между Я. и П., на която уговорили подробностите била „след няколко дни на 12.05.2017 г.“.

За среща между П. и именно Я. на 12.05.2017 г. по делото няма събрани доказателства дори чрез използване на СРС. В ДП, т. 2-ВДС (част втора има) данни за разговор на 12.05.2017 г. от 16:05 ч. до 16:08 ч. в хотел „Рамада“ – София (л. 13-15/23 вр. 16/23), но аудио- и видеозаписът са за среща между СТС и неизвестен мъж, проведена на английски език.

За връзка на Х. Я. с трафик на мигранти през България има данни само в изходящи от СТС № 263 изявления, при това – направени в подслушани и наблюдавани при разрешено използване на СРС телефонни разговори с неизвестни хора (ДП, т. 2-ВДС, ч. 2).

В ДП, т. 1-ВДС се съдържат подслушани телефонни разговори на И. П. от телефон № ••• с IMEI 355 316 082 722 258, предаден на П. от СТС. В тези разговори не се съдържат никакви данни за среща между П. и Я., включително - в двата разговора от 12.05.2017 г. (л. 13/16-15/16).

В ДП, т. 3-ВДС има аудио- и видеозапис на среща между И. П. и СТС на 12.05.2017 г. от 15:01 ч. до 15:14 ч. – в намиращ се в подземен гараж автомобил (л. 51-62/87), като видеозаписът е почти изцяло неинформативен. Срещата между СТС и П. на 12.05.2017 г. е от 15:01 ч. до 15:14 ч. (л. 51/87-62/87), т.е. – след двата разговора в ДП, т. 1-ВДС. Разговорът е проведен между И. П. с ползван от него телефон ••• (регистриран на името на друг човек) и СТС. Разговорът в тази среща съдържа данни за уговаряно между СТС и И. П. пропускане в България на 17-ти или 18-ти (вероятно май 2017 г.) на пристигащи на летището чужденци, когато П. е на работа, за което СТС предлага на П. „всички парите“, а П., въпреки опасенията си („много личи, бе, човек, ще ни, пак ще ни хванат ще ни се карат“); потвърждава, че „иска“ „за тия от Ларнака“ по 2 000 (неуточнена валута) – както преди е казал СТС; П. отхвърля предложението на СТС за повече от двама човека. После двамата уговарят неколкократно пропускане на жената на СТС от България за Италия и обратно; за това пропускане П. ще даде на своя колежка 1 000 (неуточнена валута) само първия път и поставя на СТС условие – да бъде пропускана не цялата му „фамилия“ от шестима души, а „три по три“ или „тя и трите деца“, а „другите двама после“ – „щото много на очи бие. И ще кажат, защо, ще кажат, нещо става…“. По-нататък се изяснява от П., че той иска капаро от СТС само тогава, когато парите не са за него (П.). Има и изявления на П., че знае за забрана граничните полицаи да пропускат в България идващи от Непал, Бангладеш, Индия и Пакистан чужденци с определени („такива“) карти – „защото знаят, че искат да бягат“, „защото знаят, че бягат през Сърбия и за Европа“, „карат ни да ги връщаме“, „карат да не ги пускаме. Непал, Бангладеш, Индия, Пакистан.“.

Разговорът съдържа и данни за предадени от СТС на П. 200 евро – за „като капаро, не на старо парите на шефка“ – без яснота за имена и без повече уточнения на обстоятелствата.

Този разговор съдържа обаче и следните данни: Има изрично питане от страна на П. към СТС - във връзка конкретно с кола, като е записано и дословно изречение от страна на П. във връзка с кола „Аз нали ти казах да ми намериш. Ти не ми намери.“. После СТС обещава да намери на П. изгодна карта за Интернет, макар и на името на иракчанин.

В обобщение, от този разговор са налице данни за съгласие на И. П. като граничен полицай да пропуска през ГКПП, на което работи, чужденци, за които има съзнание за вътрешни изисквания, забраняващи пропускането им при определени условия в България, срещу което да получава от СТС парични суми. За приемане на установеност (доказаност) на факти с такова съдържание, доказателствената сила на този (и подобни му) разговори на П. е ограничена от изричната забрана на чл. 177, ал. 1 от НПК; обвинението не е

представило по делото други доказателствени средства с пълноценна доказателствена сила, в подкрепа на които да могат да се използват данните от СРС. За разлика от изискването за несъмнена доказаност на обвинението, за разколебаването му е достатъчно обосновано съмнение – а именно такова въвежда този разговор чрез записаните изявления на П. за негови търговски отношения със СТС, включително и изрично – и относно лек автомобил.

Конкретно относно твърдението в обстоятелствената част на ОА, че И. П. е поискал, Я. се е съгласи да осигури и П. е получил на летището от неустановено изпратено от Я. лице на 25.05.2017 г. и преди пристигането на Х. неистински документ за граждански брак на Х. с българка, разследването по делото е ограничено практически само до данните от Столична община – район „Сердика“ (ДП, т. 19, л. 6). Данните от Общината са, че акт за граждански брак № 0028 за сключен на 28.01.2017 г. граждански брак между К. М. Н. Х. от Бангладеш, род. 07.10.1994 г., и Н. Д. К. с ЕГН ••• от Горна Оряховица няма: Съществува акт № 0028, но от 11.02.2017 г. и се отнася за други лица (С. Б. А. и Р. А. Ф. – ДП, т. 19, л. 7); граждански брак между Х. и Н. Д. К. с посочените техни данни няма регистриран, тъй като посоченият ЕГН на жената е некоректен (математически неточен, тъй като отговаря за мъжки пол), а по справка с НБД „Население“ има лице с имена Н. Д. К., но с ЕГН ••••••••••; справката пък с ПП „Актопис“ и с деловодната система е установила, че няма данни за подавани заявления от посочените лица за издаване на дубликати от удостоверения за сключен граждански брак. Първичната информация в делото за това удостоверение е въведена от СТС (ДП, т. 10, л. 78 вр. 79 и 80), чрез предаването от него на копие на удостоверението. Само от СТС (в разпити и в протокола за доброволно предаване) изхождат данните, че И. П. е поискал такъв документ, за да го има в себе си с цел да може да пропусне Х. на 25.05.2017 г. – а показанията на анонимен свидетел не могат да бъдат единственото обосноваващо доказателствено средство за съответните факти в полза на обвинението и за осъдителна присъда. Същевременно няма доказателствени средства с неограничена от закона сила за уговорка между П. и Я. за изготвяне на такъв неистински документ, както и за предоставянето му на П. на летището в деня на пристигането на Х., но преди това пристигане: за това по делото са налични само събрани в показанията на анонимния свидетел и при използване на СРС данни, за които важат забраните на чл. 124 и на чл. 177, ал. 1 от НПК да бъдат единствените доказателствени средства, обосноваващи съответните факти. Поради това не може да се приеме за доказано, особено пък – по изискуемия от чл. 303 от НПК несъмнен начин, че П. е поискал на 12.05.2017 г., а Я. е приел по искане на П. на Х. да бъде изготвено неистинско удостоверение за граждански брак с българска гражданка, което да бъде представено на П. по време на проверката от него на Х. на 25.05.2017 г. на ГКПП Аерогара София (с цел въвеждане от П. на данните от такова удостоверение в електронната система – „при необходимост“).

И. П. се е възползвал от правото си да не дава обяснения. Х. Я. е дал обяснения (НОХД, т. 3, л. 1101 гръб-1102), в които твърди, че не познава никого от тримата подсъдимибългарски гранични полицаи, а С. С. познава като сънародник от пазара в София-Илиенци. Помагал е на хора от Бангладеш, пристигнали в България, като ги е уреждал да се хранят добре, но не е уреждал идването на кипърски студенти в България – хората могат и сами да си намерят всичко с Интернет, откъдето и той самият знае с какви документи се пътува от една страна в друга. Я. живял седем години в Кипър, където се запознал с българка и се оженил за нея, а след като тя забременяла и се върнала в България, и той се озовал тук. Намирайки се в България, Я. контактува със свои сънародници, тъй като имали обичай да си помагат. В обясненията си Я. не е правил никакви конкретни изявления относно обвинението за подкуп.

Предвид дотук изложеното, въззивният съд намери за несъмнено доказани по делото са следните фактически твърдения в обстоятелствената част на ОА във връзка с двамата обвинени в подкуп подсъдими:

Че СТС уведомил полицейските органи за предстоящата му среща с П., те получили разрешение по реда на ЗСРС и дадените им от СТС банкноти на обща стойност 4 000 лв. били белязани и предадени обратно на СТС. В ДП, т. 2-ВДС, част 1-ва на л. 14-15 е приложен протоколът за белязване на банкнотите и запазването на сравнителна проба за сравнение и идентификация, като накрая банкнотите са били предадени на служител на Д „ВС“ – МВР;

Че СТС предал тези пари на П., в колата му, П. ги преброил и ги оставил в жабката, а парите били иззети от колата при процесуално-следствено действие по ДП – претърсване и изземване. В протокола за претърсване на 26.05.2017 г. (от 00:14 ч. до 01:20 ч.) на л.а. Ауди А6 с № ••• (ДП, т. 9, л. 31-33 вр. 34-38) в подлакътника на колата са открити и иззети 80 банкноти по 50 лева. В ДП, т. 3-ВДС (л. 83-87/87) има аудио- и видеозапис на срещата между СТС и П. на 25.05.2017 г. от 21:13 ч. до 21:18 ч. в колата на П.; данните от записа на тази среща са, че СТС предава на П. пари, които П. преброява и казва, че са осем по пет – четири хиляди. Няма никакви изявления на когото и да е от двамата за конкретната цел на получаване на тези пари от П.;

Че след излизането на СТС от колата, П. бил задържан, от ръцете му били иззети обтривки и ФЗХ е заключила, че по обтривките от лявата и от дясната ръка на П. има флоуресциращо вещество с химичен състав, идентичен с това по белязаните банкноти (80 броя, всяка с номинал от 50 лв.). И. П. е бил задържан и обискиран на 25.05.2017 г. от 22:30 ч. до 23:40 ч. в София на кръстовището на бул. „Александър Стамболийски“ и ул. „Булина ливада“ в непосредствена близост до магазин „Фантастико“ (ДП, т. 9, л. 5-6). Пак при това му задържане на мястото на обискирането му от него са били взети образци за сравнително изследване чрез обтривки от дясна длан и от лява длан, както и контролна проба (ДП, т. 9, л. 8). Образците за сравнително изследване от П. и иззетите от колата му банкноти са били изследвани сравнително от ФХЕ, която е заключила, че по обтривките от двете ръце на П. е установено флуоресциращо вещество, идентично по химичен състав с веществото по банкнотите (ДП, т. 13, л. 2-8);

Че банкнотите са истински - заключение на техническа експертиза за истинност (ДП, т. 14, л. 56-58).

Доказаността на дотук посочените тези факти обаче е недостатъчна според въззивния състав, преценена спрямо пълния състав на вмененото престъпление – тъй като парите са обвързани освен с И. П. само още със СТС и не е несъмнено доказана целта на предаването им. Защитеният свидетел ги е предал на ДАТО за белязане; пак той ги е предал на И. П. в колата му; след това като иззети по делото веществени доказателства те са били препредавани по делото - от ДАТО на Д „ВС“ – МВР (ДП, т. 14, л. 63), от следовател при СпП на счетоводител при СпП (ДП, т. 14, л. 127-130); след това са били предадени отново на СТС от водещ (някой от шестимата) разследването, в изпълнение на постановлението на наблюдаващия прокурор (НОХД, т. 1, л. 248 вр. 411 вр. 421-422). Информацията за връщане на парите на СТС е била предадена на първоинстанционния съд от прокурор чрез предоставяне за запознаване само от съда с класифицираната информация по мярката за защита на СТС и не е била предоставена пряко на страните; информацията е била придобита от СпНС по повод изрично искане на 31.08.2020 г. на адв. Х. Г. като защитник на подсъдимия И. П. (НОХД, т. 1, л. 227) и е била съобщена на страните в края на съдебното заседание на 15.10.2020 г. (НОХД, т. 1, л. 248). Въпреки това уведомяване, защитникът адв. Х. Г. е подновил искането си във връзка с тези пари – вече да бъдат предявени като веществени доказателства при приключване на съдебното следствие (НОХД, т. 3, л. 1097), но присъстващият тогава прокурор е заявил „Нямам представа къде се намират. … Аз не познавам грам делото, не знам къде се намират тези 4 000 лева, не знам дали са по делото, не знам дали са върнати. Нямам никаква представа.“.

Налице са само изходящи от СТС твърдения, че тези пари са дадени от него на И. П. като подкуп за пропускането на К. М. Н. Х. на 25.05.2017 г. в изпълнение на уговорка от 12.05.2017 г. между П. и Х. Я., както и че Я. щял да върне на СТС после такава сума по равностойност, т.е. че СТС е опосредил предаването на парите между Я. и П..

В обобщение относно съдържанието на доказателствените средства относно фактическите твърдения в ОА във връзка с обвинението срещу И. П. и Х. Я. за подкуп се обуславят следните изводи: За изключително съществени за съставомерност факти обвинението категорично не е доказано, а това са целта за получаване от страна на П. на иззетите от колата му 4 000 лв. и връзката на тези пари конкретно с Х. Я..

Доказването на твърдяната от обвинението цел е разколебано от представено от самото обвинение доказателствено средство – изявление на П., неотречено и неопровергано от СТС в подслушан разговор между тях двамата – за предходна уговорка помежду им СТС да намери кола на П.. За разлика от изискуемата от чл. 303 от НПК несъмнена доказаност за признаване във вина и осъждане, за разколебаване на обвинението е достатъчно обосновано съмнение. За такова съмнение доказателствената сила на СРС не е ограничена от закона. Поради това данните от този разговор обосновават извода, че е възможно да е достоверно твърдението, че И. П. е получил 4 000 лева като връщане на предходно дадени от него пари на СТС за закупуване на кола, която обаче СТС не купил. Наличието на такава възможност категорично изключва от своя страна несъмнената доказаност на целта на предаване на парите така, както я твърди обвинението.

Няма никакви пълноценни доказателствени средства с каквото и да е съдържание относно съществени твърдения на обвинението, съпътстващи твърдението, че парите принадлежат на СТС. Прокуратурата твърди, че П. и Я. имали уговорка Я. да даде тези пари на П., но практически ги дал СТС, а после Я. щял му ги върне. За това са налице само и единствено показанията на СТС (НОХД, т. 1, л. 242 гръб), в които той заявява, че присъствал, когато Я. уговорил П. да бъде пропуснат човек от Бангладеш срещу 2 000 евро за П., но това станало на 11.05.2017 г. и СТС сочи датата с твърдението „Записвал съм си всичко това…“. Показанията на СТС, освен че нямат самостоятелна доказателствена сила за среща между Я. и П. с уговорка за подкуп за П. от 2 000 лв. съобразно чл. 124 вр. чл. 141 от НПК, не са и в подкрепа на конкретното твърдение в ОА – че подкупът бил уговорен на 12.05.2017 г.; за 11.05.2017 г. няма инкриминирани действия на П. – нито в обстоятелствената част на ОА, нито в заключителната му част.

В заключение, относно двете отправени срещу И. П. и Х. Я. обвинения за подкуп, взаимно свързани помежду си чрез обща фактология, въззивният съд намери, че не е установено по изискуемия несъмнен начин: че И. П. е поискал при среща на 12.05.2017 г. от Я. паричен подкуп, а получената от И. П. на 25.05.2017 г. от СТС парична сума от 4 000 лв. е дадена и приета именно с цел подкуп; че именно Х. Я. се е ангажирал да даде тези пари като подкуп на П., но Я. бил заместен от СТС, който дал на П. свои пари, а впоследствие Я. щял да му (на СТС) ги върне. Това обуславя извод за обоснованост на оневиняването и правилност на оправдаването и на П., и на Я., по повдигнатите им обвинения, съответно за престъпление по чл. 302, т. 1, б. „б“ вр. чл. 301, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 304а от НК. Недоказаността тези рестъпления да са извършени от страна на П. и Я. рефлектира съответно и върху обвинението за участие на петимата подсъдими в ОПГ с цел и подкупи – и тази релевирана деятелност не обосновава обвинението за наличие на ОПГ.

Във връзка с твърдението в обстоятелствената част на ОА, че обвинителните фактически твърдения се подкрепят от заключенията на изброени пак там технически експертизи, въззивният съд намери следното:

Техническите експертизи на ползваните от Х. Я. (ДП, т. 16, л. 8-75) компютър Компак и мобилен телефон Леново, иззети при претърсването на дома му, заключават, че в устройствата има данни за обменени чрез Интернет-приложения между Я. и други лица карти с геолокации на границата на България със Сърбия и с Румъния, както и запазени снимки от лични документи на различни лица, копия на лични документи на чужденци, покани за декларации за пребиваване в България от името на български граждани и резервации за самолетни билети за полети от Ларнака до София от името на чужди граждани. Информацията обаче не може да се обвърже освен с Х. Я. и с още някого от останалите подсъдими – поради неустановяване на връзка между поне трима подсъдими, един от които в случая конкретно да е Я., съдържанието на която връзка да отговаря на изискванията за ОПГ по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК.

Техническите експертизи на ползваните от С. С. (ДП, т. 12) два преносими компютъра (Леново и Алкател), флаш-памет Кингстън, пет мобилни телефона (Айфон, Самсунг и Нокиа), иззети при претърсване на жилището му, заключават, че в устройствата има съхранена информация за обменени чрез Интернет-приложения между С. и други лица карти с геолокации за преминаване на границата от България в Сърбия и съхранени снимки от лични документи, данни за лица и копия на лични документи на чужденци, студентски визи от Кипър на бангладешки граждани и издадени в България визи. И тук липсва възможност чрез пълноценни доказателствени средства за обвързване на тази информация освен със С. и с поне двама от останалите обвинени по делото, а друга част от информацията пък не е била използвана със съответно на установената фактология обвинение (т.е. с данните, че С. е подпомагал чужденци да пребивават в страната, която деятелност да подлежи по-нататък на изследване за противозаконността й).

Видеотехническата експертиза (ДП, т. 11, л. 28-114) е изследвала записи на камери, за които е характерно, че има загуба на част от детайли на изображението, което не дава възможност за категорична идентификация, а само за разпознаване със степен на вероятност на определени лица или съвпадения по общи признаци. Това заключение само по себе си не е в състояние да установи определено авторство, а дори да можеше, липсва несъмнена установеност на значими за съставомерност действия на съответното вероятно разпознато лице, обсъдена по-горе при изследване на доказаността на ОПГ и на отделните вторични престъпления. Освен това, конкретно във връзка с Д. Д. изследваните записи, като направени през март и април 2017 г., са след инкриминираното спрямо него вторично престъпление (24.09.2016 г.). Записите пък от 08.04.2017 г. – за която дата има обвинение срещу И. П. и З. И., съдържат данни само за вероятностно заключение относно идентичността на И. П. и А. М. Х., чието значение бе обсъдено по-горе във връзка с вторичното престъпление от тази дата.

Обвинението е ангажирало като доказателствени средства и показанията на други освен дотук обсъдените свидетели, за чието значение въззивният съд намира следното:

Панна Рари, извършил разпознаване на Х. Я. и на И. П. (ДП, т. 7, л. 16-18 вр. л. 19-21 и л. 22-24), е преминал през границата (ГКПП Аерогара София), т.е. влязъл е в страната, на 18.08.2016 г. Инкриминираният за ОПГ период е с начало – началото на септември 2016 г.; конкретно обвинение за вторично престъпление във връзка с този свидетел няма. Поради това въззивният съд намира неговите показания за неотносими към предмета на делото.

В. Ц. – служител от Дирекция „Вътрешна сигурност“-МВР, е разпитван трикратно на ДП като свидетел. По делото са налице данни, че той е провеждал през септември 2017 г. разузнавателна беседа със задържания тогава Д. Д. (ДП, т. 3, л. 107); освен това е налице възлагане от прокурора на три дирекции - Д „ВС“-МВР, ГД „ГП“-МВР и ДА „НС“, на „определени действия по подпомагане на разследването по ДП“ при изготвяне на съвместен план между трите дирекции, включително – за довеждане пред водещия разследването на свидетели-очевидци за разпит. Провеждането на разузнавателна беседа при невъзможност вече да се определени нейният предмет (което би позволило определяне в свидетелските показания на Ц. относно непосредствените му (лични) възприятия за кои факти възприятията му са от разузнавателна беседа) обуславя извод за недопустимост на показанията на Ц. съобразно забраната на чл. 118, ал. 2 от НПК. Освен това, тези показания са изцяло преразказ на това, което доброволен заявител с тайна самоличност е споделил на Ц. относно С., Я., П. и И. по превеждане на нелегални мигранти през ГКПП Аерогара София, договаряно по телефона и мобилни приложения. За тези факти първичното, отговарящо на изискванията на чл. 117 от НПК доказателствено средство, следва да са показанията на доброволния заявител – но предвид тайната му самоличност, те не биха могли да имат пълноценна доказателствена сила (чл. 124 вр. чл. 141 от НПК). Последният разпит пък на Ц. е преразказ и анализ – от самия Ц., на видеоматериали от 08.04.2021 г. около 21 часа - за които съответното пълноценно (в смисъл на липса на забрани от рода на тези по чл. 124 и чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от НПК) доказателствено средство е съответната техническа експертиза; нейната непълноценност от информационна гледна точка е обсъдена по-горе - при изследване на доказаността на твърдяно престъпление във връзка с влизането в България на 08.04.2017 г. на А. М. Х. и на значението на сочените в ОА технически експертизи.

Я. Я. – служител на Дирекция „Вътрешна сигурност“-МВР, очевидно възпроизвежда съдържание на СРС, т.е. показанията му не отговарят на изискването на чл. 117 от НПК свидетелят да възпроизвежда възприети от него факти, т.е. лично, непосредствено да е видял и/или чул.

Т. М. – от същата дирекция, поискала информация за гранични полицаи от ГКПП Аерогара София, извършили определени пропускания – относно трима неинкриминирани граждани на Ирак. Поради това нейните показания нямат връзка с предмета на доказване.

И. Г. от ДА „НС“-МВР е извършвал като оперативно-издирвателни действия възложено му от прокурор установяване на настоящия (към 23.05.2017 г.) адрес на Х. Я.. И това обстоятелство е извън кръга на значимите за предмета на делото факти – както във връзка с обвинението за ОПГ, така и за обвиненията за отделните вторични престъпления.

Я. Р. – началник от 2011 г. и към 2016-2017 г. на ГПУ-София към РДГ Аерогари, свидетелства за необходимостта от и съдържанието на „Рисков профил“ –

вътрешноведомствен документ относно разпознаване на граждани от определени държави и как да се извършва проверката им за преценка да бъдат ли пропуснати да влязат в България през границата на ГКПП Аерогара София. Тези показания биха имали значение – във връзка със съдържанието на съответния рисков профил (ДП – КМ, п. 3), но при преценка дали съответен граничен полицай е извършил нарушение по служба и какво. По изложени погоре съображения относно отделните вторични престъпления, сведени най-общо или до неустановяване на авторството на съответния обвинен подсъдим, или до неустановяване на съставомерни спрямо конкретното обвинение действия на определен подсъдим, съдържанието на рисковия профил и на показанията на Я. Р. е без реално практическо изражение за предмета на делото.

МД (или Мд- съкратено изписване на М. в документи за самоличност) С. А. е братовчед на С. С.. В показанията му няма никакви изявления във връзка с предмета на делото.

Неинформативни за предмета на делото – фактическа деятелност и авторство в ОПГ и вторични престъпления, са показанията на Д. Ц. и Е. Д.-М. – гранични полицаи на ГКПП Аерогара София.

Г. П. – сестра на подсъдимия И. П. (НОХД, т. 1, л. 240 гръб-241) и С. Б. - фактически съжител на Г. П. към 2016 г. (НОХД, т. 2, л. 452 гръб-453), разпитани по искане на адв. Х. Г. като защитник на подсъдимия И. П., свидетелстват в полза на изтъкнатата от този защитник теза за причината И. П. да вземе инкриминираните 4 000 лв. – конкретно и именно от СТС: предходна уговорка между П. и СТС последният да намери кола на П., за което П. му предоставил по-рано определена парична сума; поради ненамирането на такава кола, СТС трябвало да върне на П. равностойна сума на дадените му преди това от П. пари и част от такова връщане била инкриминираната сума от 4 000 лв.

Х. Н. Х. (НОХД, т. 1, л. 238 гръб-239), разпитан по искане на адвокат Х. Г. като защитник на подсъдимия И. П., е отказал да свидетелства, позовавайки се на избягване на самоуличаване. Т.е. практически неговите показания са неинформативни за конкретните обвинения по делото. За този свидетел защитниците твърдят, че това е СТС. В същото съдебно заседание на 15.10.2020 г. е проведен разпит и на СТС – в отсъствието на всички страни и след разпита на Х. (НОХД, т. 1, л. 241 гръб-243). Защитникът адв. Х. Г. е направил искане (НОХД, т. 1, л. 241 гръб) СГС (СпНС) да установи дали Х. и СТС са едно и също лице. Изричен отговор на първоинстанционния съд на това искане няма. С последващо определение е оставено без уважение искането на адв. В. В. като защитник на подсъдимия Д. Д. (НОХД, т. 1, л. 341) – да бъде призован Х. повторно, с цел да присъства в залата в същото време, в което се провежда разпит на СТС; отказът на СГС (СпНС) да призове отново Х. е мотивиран с избягване на негово самоуличаване. При изрично изявление на СТС – че се страхува за живота си, прокуратурата е в правомощието си да продължава да скрива неговата самоличност. Обосновано е обаче твърдението на защитника адв. Д. – че в действителност самоличността на този свидетел не е тайна, поне за подсъдимия И. П., доколкото самото обвинение твърди (при това - подкрепено с обсъдени по-горе доказателствени средства), че именно СТС е предал на И. П. инкриминираните като подкуп пари. Същевременно в подкрепа на тезата на И. П. относно причината да приеме конкретно инкриминираната сума конкретно на 25.05.2017 г. са събрани доказателствени средства (показанията на Г. П. и И. Б.) с неограничена процесуално доказателствена стойност и неопровергани по начин, че да се твърди именно несъмнена доказаност на обвинителните твърдения относно първоначалния произход на парите (Х. Я.) и конкретната цел на получаването им от П. (подкуп за пропускането на К. М. Н. Х. на 25.05.2017 г.). Освен липсата на процесуални ограничения на доказателствената стойност и неопровергаността на тези показания, в тяхна подкрепа е съдържанието на подслушан при използване на разрешено СРС разговор между СТС и И. П., за техни предходни взаимоотношения по поръчка от П. за СТС на кола, предплатена на СТС от П..

В обобщение относно тези свидетели, въззивният съд намери, че показанията им или са неотносими към инкриминиран период и инкриминирани в предмета на доказване обстоятелства, или са недопустими, или съдържат данни, опровергаващи или внасящи съмнение в основателността на обвинителните твърдения.

И защитници, и подсъдими са правили редица възражения – както срещу процедурата, така и срещу доказаността на обвиненията; както на ДП, така и по време на първоинстанционния процес. Такива възражения са направени писмено и от двама защитници срещу протеста, по повод на който в настоящото въззивно дело се проверява първоинстанционната присъда. Оформената самостоятелно от въззивния съд позиция, изложена по-горе, съдържа становище по тези възражения. В обобщение, въззивният съд намира тези възражения за основателни, с изключение на твърдението за неустановеност на самоличността на свидетелите М. М. и Р. С./Б.. Пак по изложените дотук съображения, въззивният съд намира протеста за неоснователен.

Заключителното становище на настоящия въззивен съд относно (не)доказаност на твърдени от държавното обвинение факти и съставомерността им за вменените престъпления е следното: Латентният доказателствен потенциал на делото (основно в данните от СРС и в показанията на СТС) към настоящия момент се е превърнал в безвъзвратно изгубена възможност за несъмнено доказване на деяния и авторство – предвид качеството на процесуално-следствените действия и съдържанието на реално събраните доказателствени средства при обективна невъзможност към момента да бъдат събрани други и предвид отчитане на ограниченията на чл. 177, ал. 1 от НПК и чл. 124 вр. чл. 141 от НПК. Не е възможно да се докажат несъмнено съобразно изискването на чл. 303 от НПК твърдените от държавното обвинение факти, които са съставомерни за повдигнатите обвинения, и не е възможно да се докаже несъмнено авторството на конкретно обвинените лица за конкретно вменената им деятелност, отговаряща и на изискванията за съставомерност. Правното квалифициране в обвинителния акт на фактическите податки в делото не е съобразено дори със собствените на прокуратурата фактически твърдения за определени събития и определени лица. Предвид това оневиняването и оправдаването на всеки от петимата подсъдими по делото по всяко от предявените срещу него обвинения е съобразено със значението и съдържанието на допустимата доказателствена съвкупност и с процесуалните изисквания на НПК за признаване на някого за виновен. Това налага – макар и по различни от съображенията на първоинстанционния съд, потвърждаване на присъдата от въззивния съд.

Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД