Решение № 59 от 7.5.2026 г. на Районен съд - Силистра по дело № 69/2026 г.

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Д. Д. ...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от управителя К. К. И., против Наказателно постановление № 19-2500294/15.01.2026г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, с което на ТД - жалбоподател, на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 800 (осемстотин) евро за нарушение на чл. 8 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. В жалбата е застъпена позиция, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Подчертава се, че на ангажирания по договор служител Ц. Т. Ц. за работа в чужбина е предоставена длъжностна характеристика на немски език и български език, писмени материали с инструкции и езикова подготовка, подписани от нея на 13.11.2025 г., и с проведен инструктаж по ЗБУТ седмица преди заминаването на служителката на 20.11.2025 г. Счита се, че с това работодателят е изпълнил духа на закона и служителят своевременно е бил информиран за естеството на задължения, които му предстоят да изпълнява в чуждата държава. Подчертава се, че в самото НП е фиксирано като признато от страна на наказващия орган „отсъствие на установими и вредни последици за наетото лице“, което според жалбоподателя сочи на маловажност на случая съгласно чл. 415в от Кодекса на труда поради чисто формалния характер на нарушението. Обстойно са изложени доводи в насока приложимост разпоредбата на чл.28 ЗАНН, като се подчертава, че необсъждането на същата от страна на АНО по естеството си представлява съществено нарушение, което обуславя и отмяна на НП, в каквато насока е и отправеното до съда искане. Алтернативно се моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 415в НК, във връзка с което са изложени доводи за липса на настъпили вредни последици за работника и своевременно отстраняване на нарушението след установяването му. Пред съда жалбата се поддържа по изложените в нея доводи, с изключение на искането за приложение на чл. 28 ЗАНН, чрез представител по пълномощие – адв. С.. Изразява позиция, че задължението на работодателя по визираната за нарушена разпоредба на чл. 8 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги фактически е било изпълнено предвид предоставените на ангажираната служителка писмени материали на български език с инструкции как да си упражнява дейностите, сторено една седмица преди заминаването . Подчертава, че соченият за нарушен нормативен текст не изисква точно определена форма за изпълнение на разпореденото с него предварително запознаване на работника писмено, а командированата работничка Ц. Т. Ц. е била запозната с всички аспекти на условията на полагане на труд в Германия точно в сферата на социалните услуги, включително е била обучавана за работа с инвалидна количка, представен е почасов, ежедневен и ежеседмичен график, длъжностна характеристика, трудов договор и всички необходими документи, които съдържат съответните елементи на минималните изисквания в Германия, които не са съществено различни от тези в другите европейски държави, включително и в България. Обръща внимание на това, че контролните органи на ИТ са приели за нарушение на чл.8 от цитираната Наредба това, че е следвало да се уговорят разходите за пътни, квартирни, като счита, че те нямат връзка с официалния уебсайт на полагане на минималните условия на труд в Г., а са други условия между работодател и работник, които са били договорени. Моли за отмяна на наказателното постановление по изложените съображения, алтернативно за приложение на чл. 415в КТ и присъждане на сторените по делото разноски. Административнонаказващият орган, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и иска нейното оставяне без уважение. Юрисконсултът подчертава, че не са налице нарушения на процесуалния закон, които да са довели до опорочаване на производството. Визира, че не се оспорва факта на издадените от работодателя документи, посочени от защитата, и че е налице своевременно запознаване на наетото лице с тях, но не е било изпълнено изискването да се изготви писмена справка в свободен текст, чрез връчване на която служителката да бъде запозната откъм условията на работа на приемащата държава, които са публикувани на единния официален национален уебсайт и уточняват или определят условията на работа в Г.. Счита, че незапознаването на служителя с условията на приемащата държава действително сочи за формалност на нарушението, като самата разпоредба не предвижда настъпване на някакъв вредоносен резултат, но въпреки този формален характер простъпката подлежи на санкциониране съгласно текста на чл.414, ал.1 КТ. Районна прокуратура - Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява, не е депозирано становище. Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима. Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка, преценка доводите на страните, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното: През 2025г. търговското дружество – жалбоподател „Д. Д. ...“ ЕООД, ЕИК ..., с предишно наименование „М. Х. ...“ ЕООД, с издадена Лиценз № Л- 3129-136 от МТСП/20.04.2021г., валиден до 19.04.2026г., за предоставяне на социална услуга „Асистентска подкрепа“, и с безсрочна регистрация съгласно Удостоверение № 3519/27.04.2023г., издадено от зам.-министъра на МТСП, осъществявало дейност по предоставяне на посреднически услуги за насочване и подпомагане за започване на на работа в други държави. На 15.06.2025г. между член от семейството на г-жа А. И. от гр.Б., Г., който бил физическо лице с увреждания, като възложител/клиент, и търговеца-жалбоподател, в качеството на изпълнител/доставчик, бил сключен договор за осигуряване на социални услуги, включващо санитарно-хигиенни, битови и социални условия на нормален жИ.т на потребителя физическо лице с увреждания, изразяващо се в текущо почистване, поддържане на лична хигиена на потребителя, хранене, битови услуги, помощ при общуване и социални контакти. Във връзка с изпълнение на тези ангажираности между ТД – жалбоподател и Ц. Т. Ц. от гр.С. бил сключен трудов договор № 01/10.11.2025г. за неопределено време за изпълнение на длъжността „социален асистент“, считано от 20.11.2025г., при 8-часово работно време, с договорено възнаграждение 1800 евро и място на работата в Г.. В издадената на основание чл. 121 КТ Заповед № 010/2025г. за командироване на посочената служителка било отразено конкретното място на изпълнение на работата в чуждата държава като адрес, връчена била длъжностна характеристика за дейността като социален асистент, списък на често използваните думи и изрази на немски език и превод на български. Работодателят предоставил и договора за услуга, с превод на български език, съдържащ обстойно посочени права, задължения, условия за осъществяване на специфичните дейности, почивки, заплащане в празничните дни, както и отделен график на почасовите ангажираности по обслужването на клиента, инструктаж и обучение по правилата на ЗБУТ, специфичните правила и инструкции за боравене с инвалидна количка при обгрижване на клиента. С подаване на електронен трудов запис в ТД НАП трудовият договор с Ц. Т. Ц. бил регистриран, като прекратяването на същия на дата 01.12.2025г. също било отразено при спазване на посоченото законодателно изискване. Поради постъпила на 03.12.2025 г. жалба от Ц. Т. Ц. до ГД „ИТ“ – С. по повод установеното от нея на място, че има двама възрастни души за обгрижване и няма информация за личен лекар (доколкото при прочита на жалбата се извежда това като конкретни оплаквания поради разхвърляното и неясно изложение откъм фактически данни), била осъществена проверка от контролните органи на Д„ИТ“ – Силистра предвид адреса и седалището на управление на ТД – жалбоподател в град С.. При същата били констатирани горепосочените обстоятелства, като било прието, че жалбоподателят, в качеството на работодател, извършващ командироване в рамките на предоставяне на услуги по реда на чл.121а, ал.1, т.1 КТ, не е изпълнил изискването на чл. 8 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, тъй като предварително писмено не е запознал служителя с условията на р а б о т а в приемащата държава, публикувани на единния официален национален уебсайт на съответната държава, в случая Г., не по-късно от един работен ден преди началната дата на командироването – 20.11.2025г. Констатациите от проверката, вписани в съставения Протокол № ПР254649017.12.2025г., намерили отражение като фактическите рамки на административното обвинение в съставения на ТД-жалбоподател АУАН № 19- 2500294/17.12.2025г., и квалифицирани като нарушение на посочената правна норма чл.8 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. С издаденото на база акта НП № 19-2500294/15.01.2026г., възпроизвеждащо словесната част на вмененото за нарушение и правната квалификация на описаното, на ТД, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро (1564.66 лева) на основание чл. 414, ал. 1 КТ. Съдът намира, че са спазени изискванията на закона АУАН и НП да са издадени в установените от закона срокове и от компетентни длъжностни лица, като са налице и задължителните реквизити досежно място, дата и обстоятелства, които според преценката на контролните органи сочат на извършено нарушение. По отношение описанието на същото обаче съдът приема, че цитирането текста на визираната за нарушена правна норма, без конкретика на специфичните условия, за които се сочи, че се съдържат на общодостъпния единен официален национален уебсайт на държавата Г. и се вменява, че не били предоставени на служителката за запознаване, не изпълнява изискването на закона да е налице описание на нарушението съгласно 42, ал. 1, т. 4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Непосочването на всички необходими данни, очертаващи фактическата страна на твърдяната неправомерна проява, води до обективната невъзможност да бъдат съпоставено това, което се визира за неизпълнено с изпълненото, за да е ясно има ли или няма нарушение и в какво точно се изразява то. Същевременно липсата на тази конкретика затруднява и възможността на наказаното лице да узнае/знае срещу какви факти следва да се защитава. Фактът на предоставените в хода на проверката писмени обяснения от управителя на санкционираното ТД, че не е „разработила информация за условията на работа в Г.“, не измества задължението на актосъставителя и респ. АНО да отразят детайлно с кои условия от тази неразработена информация командированата служителка не е била запозната поради наличните писмени доказателства, че са изпълнени изискванията за предоставяне на относимата към дейността с оглед нейната специфика информация в писмен вид на немски и с превод на български език. Същевременно от показанията на свидетелите се изяснява, че контролните органи към момента на проверката са разполагали с конкретните пунктове като условия на работа в Г., преведени на български език. Тази им известна информация обаче не залегнала в описателната част на обвинението при съставянето на акта респ. в НП, за да ясно в какво се състои сочената най - общо за несъобразена с нормата на чл.8 от Наредбата деятелност. При проследяване показанията на св.П. и на св.Б., пряко ангажирани с проверката на обстоятелствата по случая, се установява и разминаване относно това, което контролните органи са счели за непредоставена информация от условията за работа - „липса на договаряне на основно възнаграждение“, като се прави уточнение, че основната почасова заплата в Г. е 12,82 евро, или че не е изпълнено изискването за „начислението на заплатата, както и за споразумението“, което поддържа изначалната неяснота на обвинението. Така установеното разкрива наличие на съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните поради непосочването на всички относими към обвинението фактически данни, което е неотстранимо в съдебната фаза на административнонаказателното производството, и води до отмяна на наказателното постановление като несъобразено с изискванията на закона. С оглед изхода на делото, за осъщественото процесуално представителство на жалбоподателя пред настоящата инстанция от упълномощен адвокат, съгласно чл. 63д, ал.1 ЗАНН вр. 144 АПК вр. чл.78, ал.1 ГПК, следва да се присъдят направените по делото разноски, за заплатено адвокатското възнаграждение, с представени доказателства, в размер на 100 (сто) евро. Разноски от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган при Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра не се претендират. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 ЗАНН и чл.63д ЗАНН, съдът