Решение № 7672 от 26.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2053/2025 г.

Производство по реда на Глава ХIХ от ДОПК. Образувано е по жалба на Л. Л. К.,[ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], с която е оспорен Ревизионен акт № Р-16001624003666-091-001/21.05.2025 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [област], потвърден с Решение № 265/20.08.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-[област] при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018г. в размер на 6 392,67 лв. и лихви в размер на 4392,38 лв. Претендира се отмяна на акта поради неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Сочи се, че същият е издаден в нарушение на материалния, процесуалния данъчен закон и в противоречие със събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Счита се, че не е доказано основанието за извършване на ревизия по чл.122 от ДОПК и при извършването ѝ принципите на обективност и служебно начало на процеса по чл. 3 и 5 от ДОПК. Твърди се, че с оспорвания РА недопустимо са обложени разходи, а не приходи на жалбоподателя. На следващо място се сочи, че началното салдо за 2018 г. е неправилно определено и при пренебрегване на доказателствата, в т.ч. и на официални писмени документи. Сочат се неточности в констатациите и разминаване в твърденията на приходните органи. От последните, необосновано, според жалбоподателя, са приети за недоказани получени от родителите му и от други лица суми. Представена е писмена защита, в която се доразвиват защитните хипотези. Претендира се присъждане на разноски по делото. Ответникът - директор на дирекция ОДОП - [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. Н., оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в представените по делото писмени бележки. Претендира присъждане юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и на база събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001624003666-020-001/24.07.2024г. (л.946), издадена от началник на сектор при ТД на НАП-[област], като е определен ревизиращ екип и краен срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено по електронен път на 08.08.2024 г. Със ЗИЗВР № Р-16001624003666-020-002/19.12.2024 г. (л. 251-252), издадена от началник на сектор при ТД на НАП-[област] е определен срок за завършване на ревизията до 20.02.2025 г. Тази заповед е връчена електронно на ревизираното лице на 09.01.2025 г. Съгласно Заповед № Р-16001624003666-023-001/15.10.2024г. на началник сектор при ТД на НАП (л. 263), връчена електронно на 16.10.2024 г. ревизионното производство е спряно, считано от същата дата. Производството е възобновено със Заповед № Р-16001624003666-143-001/27.11.2024 г. (л. 256) на началник на сектор при ТД на НАП-[област], получена електронно на 04.12.2024 г. В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставен и ревизионен доклад от проверяващите органи по приходите № Р-16001624003666-092-001/06.03.2025 г. (л.108-124), срещу който, в срока по чл.117, ал. 5 от ДОПК, е депозирано възражение вх. № 54-16-4863/07.05.2025 г. (л. 23-24). В срока по чл.119, ал.1 от ДОПК е издаден оспореният РА, с който на жалбоподателят са определени задължения по ЗДДФЛ. В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция ОДОП-[област], който в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е постановил Решение № 265/20.08.2025 г. (л. 54-59), с което е потвърдил изцяло оспорвания в настоящото производство РА. В хода на извършената данъчна ревизия за данъчен период 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., органите по приходите са установили, че Л. Л. К. е местно физическо лице, което е данъчно задължено лице на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през ревизирания период. Прието е, че ревизираното лице е съдружник в „ЛЕМ ТРЕЙДИНГ 2“ ООД, [ЕИК] и е бил представляващ и управляващ заедно с Е. Л. К.- Маршавелова до 24.04.2018г. Л. Л. К. е физическо лице с регистрация, като ЕТ „Любомир К. – 1. “, [ЕИК], като фирмата е регистрирана 17.09.2014 г., като в масивите на НАП няма данни да е развивал дейност през периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. Ревизираното лице има участия още в дружествата - „ЛЕМ МОТОРС“ ЕООД, „МОТЕКС БГ“ ЕООД, „РОДОПИ ВИСТА ИНВЕСТ“ ООД, „КАЛМ ПЕТРОЛЕУМ“ ЕООД, „ТРАКИЯ СЪН ИНВЕСТ“ ООД и „ФЛЕКС ИН“ ООД. Установено е, че през ревизирания период К. има качеството на самоосигуряващо се лице, като е заявило дейност към ЛЕМ МОТОРС ЕООД, [ЕИК] от 01.01.2017 г., с осигуряване за всички осигурителни рискове. Не са подавани декларации обр. 6 по Наредба Н-8/2005 г. за окончателния размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ, ЗО. За 2018 г. К. не е работил по трудово правоотношение, като не са подавани справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени на лицето доходи от извънтрудови правоотношения и/или доходи от дивидент. Лицето няма регистрация по ЗДДС. Ревизираното лице е подавало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за ревизирания период. Във връзка с определяне на данъчните задължения по ЗДДФЛ от приходните органи са предприети действия по събиране на доказателства. На основание чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК, на РЛ са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение към източниците и размера на доходите му, както и направените разходи за издръжка на домакинството, притежавано движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и др., за ревизирания период, подкрепени с доказателства. През ревизирания период не са установени декларирани от РЛ доходи от трудови правоотношения и получените доходи за участие с личен труд, като общият размер на формираната годишна данъчна основа за 2018 г., е съответно в размер на 6 392, 67 лв. Констатирани са получени постъпления, като в съпоставката са взети постъпленията по сметката с посочено основание: „прехвърлени средства“, „захранване на сметка“, с наредител Л. Х. К. (баща на ревизираното лице) 15 210,00 лв. и възстановени суми от „ЛЕМ МОТОРС“ ЕООД - 22 000,00 лв. Извършените разходи са за: допълнителни парични вноски в дружествата, чийто собственик е лицето - общо 78 031,69 лв. Ревизиращите органи след направен анализ на всички представени от ревизираното лице документи и обяснения, приемат за налични парични средства в брой на 01.01.2018 г. сумата от 5000,00 лв. По време на ревизията Л. Л. К. декларира, че притежава парични средства в брой към 01.01.2018 г. в размер на 240 000,00 лв., като част от тях са му предоставени от родителите му, друга част - възстановени парични средства по предоставени от него заеми, доходи за периода 2014 - 2017 г., които са декларирани в подадените годишни данъчни декларации; паричните средства са съхранявани в банки и в метален сейф, регистриран в МВР. Ревизираното лице счита, че неоснователно не са му признати около 240 000,00 лв., предоставените суми от П. К., П. Ч., дарени средства от родителите му(които за периода „2010 г. - 2021 г. имат декларирани доходи общо около 1 270 000,00 лв.) . Органите по приходите приемат, че по време на ревизионното производство не са представени документи и доказателства, удостоверяващи действителното предоставяне на парични средства от родителите на ревизираното лице през 2017 г. в размер: „средно месечно около 10 - 12 хил.лв. или общо за годината около 145 000,00 лв.“, както и претендирането да се признаят получени от него средства от направена инвестиция за допълнителни резерви на дружеството от 100 000,00 лева във „ЛУКС ПРОПЪРТИ“ ООД, където е съдружник, както и документи за връщане на горепосочената сума през 2016 г. Не е признат представения договор за паричен заем, сключен между П. Л. К. /заемодател/ и Л. Л. К.. По отношение на паричен заем, който е предоставен от П. Р. Ч. и получен от Л. К. за сумата от 150 000,00 лв. На лицата, от които са получавани средствата са извършвани насрещни проверки и проверки в информационния масив на НАП относно декларираните от тях данни за получени доходи и направени разходи. За действителното предоставяне на парични средства от родителите и от брата на РЛ органите по приходите сочат, че не са установили данни. Ревизиращият екип е изследвал разполагаемите средства на лицето и наличните парични средства в банковите сметки в началото и в края ревизирания период, постъпленията и разходите, като проверката за имуществено съответствие или несъответствие е извършена, като сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки в началото на периода е намален с разходите и наличните парични средства в брой и банковите сметки в края на периода. Така е установено, че през ревизирания период по отношение на РЛ е налице несъответствие между декларираните и придобити от лицето доходи и неговото имуществено и финансово състояние. Установени са налични парични средства в брой на 01.01.2018г. - сумата от 5000.00 лв. В мотивите на органите по приходите посочени в РА в резултат на направената съпоставка между стойността на имуществото на ревизираното лице и направените от него разходи с декларираните и получени доходи е установено несъответствие за 2018 г. в размер на 63 926,65 лв. В резултат на установеното обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и след анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определена основа за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 6 392,67 лв., респ. приложено е облагане с 10 на сто данък (чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ). Установена е обща годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за ревизирания период, върху която е изчислен дължимият данък по ЗДДФЛ. Предвид декларирания и внесен данък, допълнително е установен данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ с прилежащите лихви. В съдебно заседание, проведено на 14.01.2026 г. са разпитани свидетелите Л. Х. К. и П. Л. К.. Св. Л. Х. К. потвърждава предоставянето на парични суми на сина си както преди, така и след 2017 г. Свидетелят потвърждава, че за 2017 г. е предоставил на сина си сумата от 145 000.00 лева, като в брой му е предоставял различни по размер суми от 10 000.00 лв. до 13 000.00 лв. Сумите, според свидетеля, са давани за фирмени нужди за семейния бизнес Свидетелят сочи, че децата му основно се занимават със семейния бизнес, като той се стреми постепенно да се оттегля. Когато се наложи се отзовавал с пари, за които бил наясно, че се използват за подпомагане на семейния им бизнес. Пояснява, че по-големите суми държали в два регистрирани в МВР сейфа. Св. П. Л. К. посочва, че е приятел със жалбоподателя от детска възраст. През месец януари 2011 г. му е предоставил сумата от 110 000.00 лв., като за същата има ордер и договор за наем, като до момента сумата не му е върната. По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, по което експертът е изследвал паричните суми предоставени на жалбоподателя от родини и трети лица, описани по време на ревизията и некредитирани в РА. Предвид тези суми е изготвен преизчислен паричен поток за ревизирания период. За същия и за пет години назад е извършен анализ на доходите на родителите на жалбоподателя, съгласно ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. В отговор на поставените му задачи ВЛ е дало заключение, че началното салдо за 2018г., ако се приемат за суми с доказан произход, паричните средства, описани по време на ревизията и некредитирани в обжалвания РА е в размер на 331 337 лв., респ. крайното салдо за процесната година е както следва: 2018г. – 262 410,35 лв. Видно от направения анализ експертизата е установено, че родителите на Л. Л. К. са имали възможност да му предоставят сумата от 145 000.00 лв. за 2017 г. Също така експертизата съгласно условието на поставената задача е приела за суми с доказан произход, предоставени заеми на 19.03.2010 г. от П. Р. Ч. /150 000, 00 лв./; на 28.01.2011 г. от П. Л. К. / 100 000.00 лв./, изплатени по съдебно решение на 16.06.2016 г. по от Д. К.; дарени от родителите на ревизираното лице за 2017 г. сумата от 145 000.00 лева. Така сумите с доказан произход са общо 416 000.00 лв. Разходи за издръжка и живот на домакинствата по данни от НСИ на годишна база за всяка от годините на анализирания период - 84 663.00 лева. При паричен поток за 2018 година формиран с начално салдо към 01.01.2018 г. в размер на 331 337 лева, разликата между приходите и разходите е положителна величина /остатък на парични средства/ в размер на 262 410,35 лева. Вещото лице стига до заключение, че не е налице превишение на разходите над приходите. При приемане, че паричните суми, описани по време на ревизията и некредитирани в обжалвания ревизионен акт се приемат за парични средства с доказан произход за ревизираното лице не се формира задължение по ЗДДФЛ. Горната фактическа обстановка съдът установи от приобщените писмени доказателства - заключение по приетата ССчЕ, което съдът изцяло кредитира като обективно, логично, обосновано и съответно на останалите по делото писмени доказателства. Фактическата обстановка се изяснява и от приобщените гласни доказателства, касаещи показания на свидетелите, които съдът също кредитира изцяло като обективни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви. Относно дължимата преценка за възможна тяхна заинтересованост, свързана с желанието да подкрепят тезата на жалбоподателя, съдът счита, че така събраните доказателства са относими към спорните по делото обстоятелства и са допустими за изясняване на съответните факти, като те се преценяват съвкупно с целия събран доказателствен материал. В случая показанията на двамата свидетели са съответни на писмените обяснения, дадени в хода на ревизионното производство, както и на останалите събрани по делото доказателства. Съдът изцяло кредитира изложените с тях факти, като те съответстват на логическите правила и житейската логика, както и на приобщените писмени доказателства, които касаят установяване обективно настъпилите обстоятелства за извършени дарения на жалбоподателя парични средства от свидетелите. Съдът съобрази, че се касае за конкретно поведение на много близки роднини, като за тълкуване на действителните уговорки помежду им следва да се изходи и от нивото на тяхното правно знание и житейски опит, начина им на живот и семейния бизнес, който поддържат заедно в дълъг период от време. Тези обстоятелства, разгледани поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото, са индикация за действителните отношения между жалбоподателя и роднините му. Изяснените със свидетелските показания факти и обстоятелства, преценени съвкупно с другите доказателства, изясняват установяване на основният факт по предоставяне на парични средства на Л. Л. К. през ревизирания период. При така установената фактическа обстановка, на база събраните в хода на съдебното производства доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът прие следното от правна страна: Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, тя е основателна поради следните съображения: Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Настоящият съдебен състав намира, че РА е издаден от компетентни органи по приходите съобразно нормата на чл.119 ал.2 от ДОПК и в предвидената за това форма. По делото са приложени заповеди, издадени от териториалния директор на ТД на НАП-[област], с които са делегирани съответните права на издателите на ЗВР и ЗИЗВР, РД, РА, ведно с доказателства за валидността на електронните подписи на органите по приходите, участвали в ревизията, в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис. По отношение на съответствието на обжалвания РА с материалния и процесуалния закон, съдът счита, че е налице незаконосъобразност на същия, която се е изразила в следното: За да определят данъчната основа, ревизиращите органи са изследвали разполагаемите средства на жалбоподателя и наличните парични средства в банкови сметки, постъпления и разходи, като проверката на имущественото съответствие или несъответствие е извършена като сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки в началото на периода е намален с разходите и наличните парични средства в брой в банковите сметки в края на периода. В тази връзка е направен извод, че през ревизирания период Л. Л. К. е изразходвал парични средства, без да е доказал източниците на доходите, послужили за покриване на разходите му. Правилен е изводът на органите по приходите, че жалбоподателят е местно физическо лице и за процесния период е задължено лице по чл.3 ал.1 и чл.6 от ЗДДФЛ. По отношение на него ревизиращите органи са приели, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на посочената разпоредбата е на органа по приходите, който съгласно изискванията на чл.170, ал.1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК следва да докаже наличие на съответните обективни признаци от същата. От събраните в съдебното производство доказателства се установява, че посочените предпоставки за провеждане на ревизионното производство при основанията на чл.122, ал.1, т.7 ДОПК не са били налице. От разпитаните по делото свидетели и кредитираните им показания, както и от приобщените писмени доказателства се установи, че имущественото и финансовото състояние за ревизирания период е давало възможност Л. Л. К. да разполага с достатъчно налични средства. При издаването на РА, ревизиращите не са взели предвид, при определяне на процесното начално салдо, предоставените на жалбоподателя големи суми в брой от физически лица, негови близки, които изрично са заявили, че такива суми са предоставяни на лицето в брой и на части преди ревизирания период. В случая ревизиращите органи са подходили изцяло формално при определянето на началното салдо на жалбоподателя и без основание са установили единствено 5 000.00 лв. в брой на 01.01.2018 г. Този извод е оборен в хода на съдебното производство от приобщените по искане на жалбоподателя доказателства. Липсват основания да не бъдат признати сумите, които са предоставяни от близките на лицето, като негови налични средства през съответните периоди, доколкото са налице доказателства, които в своята съвкупност установяват реалното им предаване в рамките на ревизирания период. Отделно от това, конкретно по отношение на родителите на Костов в съдебното производство се доказаха материалните им възможности да предоставят [рег. номер].00 лв. годишно. Общият размер на получените от жалбоподателя парични средства са установени от приетата по делото ССчЕ, която се кредитира от съда по посочените по-горе основания. Вещото лице, е взело предвид паричния поток, изготвен от ревизиращите органи и е включило сумите, предоставени на жалбоподателя от родителите му, от П. Р. Ч., от П. Л. К. и Д. П. К.. Така в началното салдо за 2018 г. са включени сумите от 2010г. – 150 000.00 лв., за 2011 г. 110 000.00 лв., за 2016 г. 11 000.00 лв. и 145 000,00 лв. В заключение началното салдо за 2018 г., според експертизата е в размер на 331 337 лв. Съответните суми, посочени в заключението, следва да се вземат предвид при определяне на началното сало към 2018 г., тъй като те се явяват разполагаеми парични средства за жалбоподателя. Експертът, изготвил заключението е работил на база свидетелските показания, дадени в съдебното производство, които съответстват на писмените обяснения на предоставялите паричните суми лица, дадени в хода на ревизията. Видно от заключението се получава превишаване на доходите и наличните средства над плащанията на ревизираното лице за ревизирания период. След като не са налице констатираните от ревизиращите органи превишения на разходите над приходите за РЛ през годините, предмет на ревизията, то липсва и законосъобразно определена данъчна основа за облагане. Така направените от приходните органи констатации за дължими от жалбоподателя данък върху годишната данъчна основа, определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК се явяват незаконосъобразни и необосновани. По отношение на неточностите в РА, които са обсъдени в жалбата, съдът намира за възраженията в същата за основателни. В случая е нарушен принци-път за „обективност“, възведен в чл.3 от ДОПК, безусловно налага задължение за органите по приходите в производствата по ДОПК да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като административните актове по същия този кодекс, следва да се основават на действителните факти от значение за случая, а истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса. Според разпоредбата на чл.110, ал.2 ДОПК, ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, т.е. това не е производство, в което единствената цел на органите на приходна администрация е да намерят някакъв формален повод, предположение или неправилно тълкуване на отделни правни норми, за да вменят на всяка цена задължения на ревизирания данъчен субект. В конкретния случай е сторено именно това. Очевидно подходът на приходната администрация изключва съвкупната преценка на всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства. Ако такава преценка бе направена, несъмнено органите по приходите биха стигнали до същите фактически и правни изводи, а именно, че приходите и разходите за процесните обследвани през ревизирания период, така, както са констатирани от самите органи по приходите в годишен аспект, не налагат нито извършване на ревизия при особени случаи по реда на чл.122 от ДОПК, нито допълнително определяне на нов данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ. Изложените до тук съображения, налагат да се приеме, че в процесното ревизионно производство, органите по приходите не са изпълнили задълженията си по чл.3, чл.5 и чл.6 ал.1 ДОПК за обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за установяване на задълженията на задълженото лице към бюджета. С оглед гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а оспореният РА да бъде отменен като незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото в размер на 1160,76 евро, представляващи 5,11 евро платена ДТ, 255,65 евро депозит за вещо лице и 900.00 евро адвокатско възнаграждение, съобразно представения по делото списък на разноските. Воден от горното и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 от ДОПК, Административен съд – [област], XVIII състав,