Решение № 896 от 10.3.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 2007/2024 г.

Производството по делото е образувано по предявени от Ж. Я. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: град Б*, субективно евентуално съединени искове, както следва:

1. главен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между ищеца и ответника Община Б*, че последният не е собственик на Поземлен имот с идентификатор * по КККР, одобрени със Заповед № */25.02.2015 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, е от 23.06.2023 г., с адрес на имота: село Стр*, Община Б*, местност „П*“, площ от 522 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на територията: четвърта, номер по предходен план: *, при съседи: •••;

2. евентуално предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между ищеца и ответника К. И. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: град *, че последният не е собственик на Поземлен имот с идентификатор * по КККР, одобрени със Заповед № */25.02.2015 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, е от 23.06.2023 г., с адрес на имота: село Стр*, Община Б*, местност „П*“, площ от 522 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на територията: четвърта, номер по предходен план: *, при съседи: •••.

Твърди се в исковата молба и в уточнителни молби, че ищецът, като наследник на майка си Д. Ж*ва Р*, починала на 05.05.2015 г., съответно същата – като наследник на Ж* К* К* с предоставен имот по т. 18 от Протокол от 08.10.1956 г. на ТПС комисия на село Б* има признато право на възстановяване по отношение на процесния недвижим имот с идентификатор *, по силата на Решение № * от 12.05.1995 г. за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Стр* на ПК – град Б* Последното се заявява, в случай на идентичност на имота, предмет на неприключила реституционната процедура, с имот, предмет на решение на ТПК и внесен в ТКЗС. Евентуално, в случай, че имотът не е предмет на реституционна процедура, съответно не е внасян в ТКЗС, се навеждат твърдения за придобиване от ищеца на право на собственост по отношение на имота на основание давностно владение, чрез упражнявана фактическа власт върху същия в периода от 01.10.1957 г. до 12.02.1976 г. – от дядото на ищеца Ж* К* К*, в периода от 12.02.1976 г. до 05.05.2015 г. от майката на ищеца Д. Ж*ва Р*, което владение е присъединено към това на ищеца, упражнявано от 05.05.2015 г. до настоящия момент.

Заявява се, че владението по отношение на имота не е било отнето фактически в реални граници, като при опитите на ищеца за снабдяване с документи за право на собственост на основание давностно владение същият установил, че за имота е издаден Акт за частна общинска собственост № * от 08.06.2023 г. на основание чл. 2, ал. 2, т. 1, чл. 58, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗОС, чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ и Заповед № */25.02.2015 г. на ИД на АГКК.

Оспорва се правото на собственост на ответника Община Б* поради липсата на завършена процедура по възстановяване по отношение на имота, съответно неприложимост на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Оспорва се правото на собственост и на ответника К. И. К., възникнало на основание Заповед № * от 27.02.2024 г. на Кмета на Община Б*за определяне на същия за спечелил публичния търг с явно наддаване за продажба на процесния недвижим имот – частна общинска собственост и Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.03.2024 г., сключен между ответника Община Б*като продавач и ответника К. И. К. като купувач. Заявява се, че последният не е придобил правото на собственост върху имота, доколкото същото е придобито от несобственик – ответника Община Б*

По изложените съображения ищецът предявява исковите си претенции.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Община Б* в който излага становище за неоснователност на иска срещу него.

Оспорва се ищецът да е собственик на процесния имот, който представлява земеделска земя по чл. 2 ЗСПЗЗ, като същият подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и общината може да придобие правото на собственост по отношение на него по реда на чл. 19 от същия закон. Последното обуславя невъзможност ищецът да придобие имота по давност, с оглед на разпоредбата на чл. 86 ЗС. Твърди се наличие на предпоставките на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ за издаване на акт за общинска собственост за имота. По тези съображения моли за отхвърляне на иска.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника К. И. К., в който излага становище за неоснователност на предявения срещу иск.

Твърди се липса на идентичност на имота, за който ищецът заявява, че е предоставен на Ж* К* К* по т. 18 от Протокол от 08.10.1956 г. на ТПС комисия на село Б* и придобития от него като правоприемник на Община Б* Заявява се противоречие в твърденията на ищеца относно придобивното основание или възможността за придобие право на собственост по отношение на процесния имот - проведена реституционна процедура или давностно владение.

Наведено е възражение за нищожност на решението, обективирано в т. 18 от Протокол от 08.10.1956 г. на ТПС комисия на село Б* въз основа на което ищецът и неговите праводатели се легитимират като собственици на процесния имот, поради постановяването му от незаконен състав, съгласно изискванията за брой, характеристики и начин на избиране на членовете му, както и поради невъзможен предмет, доколкото посоченият имот е индивидуализиран само по две граници. По отношение на същото е уточнено, че се иска произнасяне от страна на съда в мотивите на крайния съдебен акт.

Оспорва се имотът да е бил владян през последните двадесет години, като същият бил необработван и пустеещ.

Поради посочените съображения се иска отхвърляне на предявените искове.

В открито съдебно заседание и в представена писмена защита ищецът, чрез процесуалния си представител, излага съображения за основателност и доказаност на предявените искове, като се иска тяхното уважаване. Заявява, че не поддържа направените след проведеното първо открито съдебно заседание оспорвания. Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание и в представена писмена защита ответникът Община Б* чрез процесуалния си представител, иска отхвърляне на предявения срещу него иск, доколкото от събрания в производството доказателствен материал не се установяват предпоставките, обуславящи неговото уважаване.

В открито съдебно заседание и в представена писмена защита ответникът К. И. К., чрез процесуалния си представител, оспорва предявения срещу него иск и иска неговото отхвърляне, доколкото същият е неоснователен и недоказан. Претендира разноски за производството.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приобщените в производството писмени доказателства се установяват следните обстоятелства:

Видно от Удостоверение за наследници изх. № * от 22.01.2024 г. на Община Б*/лист 9 - 11/, ищецът е наследник по закон на Д. Ж*ва Р*, починала на 05.05.2015 г. /нейн син/, съответно на Ж* К* К*, починал на 12.02.1976 г. /негов внук/.

Видно от т. 18 от Протокол от 08.10.1956 г. /лист 254 - 256/, Ж* К* е получил нива от 3 дка в местност „К*“, при граници: Г* П* и М* О*.

Съгласно Решение № * от 12.05.1995 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Стр* /лист 17 - 18/, на Д. Ж*ва Р* е възстановено право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници по отношение на лозе от 0,600 дка, находящо се в землището на село Стр* в местността П*.

Приобщени по делото са Акт за частна общинска собственост № * от 08.06.2023 г. на Община Б*/лист 14 - 15/, както и преписка по нейното съставяне /лист 235 - 244/, видно от които поземлен имот с идентификатор * е признат за частна общинска собственост, на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Съгласно Заповед № * от 27.02.2024 г. на Кмета на Община Б*/лист 80 - 81/, ответникът К. И. К. е определен за спечелил публичния търг с явно наддаване за продажба на поземлен имот с идентификатор *. По делото е представен и Договор № ОС – 27 от 25.03.2024 г. /лист 82 - 84/, сключен между Община Б* като продавач, и ответника К. И. К., като купувач, по отношение на процесния имот.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на четирима свидетели, от показанията на които, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:

Свидетелят Р* Д. В* твърди, че е съсед на процесния имот и всички имоти наоколо са частни, там никога не е имало ТКЗС. Заявява, че има впечатления от имота след 2008 г., когато контактувала с родителите на ищеца, което прекарвали там по цяло лято, като им давала вода и земеделски уреди, за да се грижат за лозето си. Сочи, че е виждала Ж. след смъртта на родителите му, но не е знаела, че е техен син, а мислела, че ходи при негов приятел. Случайно разбрала от ищеца, че има проблем с имота, като й казал, че щели да го продадат на друго лице. Едва по повод на делото узнала, че Ж. е син на хората, които са стопанисвали лозето. Посочва случай, когато е минавала през процесния имот с техника, като тогава имотът не е бил на никого.

Свидетелят Ж* Р* Р* твърди, че е братовчед на ищеца, като процесният имот бил част от по-голям такъв, разделен на три части. Имотите били един до друг, без огради, като собствениците знаели къде минават границите. Заявява, че и в неговия имот, и в процесния такъв имало лозе и овошки, като лично е пръскал лозето на ищеца. Сочи, че последно е ходил до имотите през 2024 г.

Свидетелят П* М* Г*ева – във фактическо съпружеско съжителство с ответника К. твърди, че при провеждане на публичния търг участвала заедно с последния, като наддавали за различни имоти. Видяла мястото за първи път в началото на 2024 г., като същото било обрасло с храсталаци, високи треви и диви орехи. Нямало ясни граници между имотите, лозе или следи от някаква обработка, както и нямало съседни имоти с лозя. Сочи, че с ответника не са виждали никого в имота. Последно видяла имота през пролетта на 2025 г., като същият представлявал изоставена П.на със следи от преминала машина, не приличал на обработваемо място.

Свидетелят И* Н* И* твърди, че познава ответника К., като последният го завел през лятото на 2024 г. да му покаже имота, който е закупил. Последният бил обрасъл с треви и диви орехи, в имота нямало лозя и постройки и не бил ограден.

В хода на процеса е изслушана Съдебно-техническа експертиза /лист 240 - 248/, съгласно заключението по която вещото лице е установило следните обстоятелства:

Хронологично действалите за територията, в която попада процесният имот, планове /кадастрални и устройствени/ са следните:

Първият одобрен план на територията, в която попада процесният имот с идентификатор * по КККР на с. Ст*, е планът на съществуващи стари имотни /ПСИГ/ по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ /възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в м. "П*", обявен в ДВ бр.123/23.10.1998 г., съгласно който процесният имот представлява № *, с площ 522кв.м., при граници по плана: имоти №№ ••• записан в регистъра „земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ", вид територия: селско стопанство, категория: четвърта, НТП - лозови насаждения, нов НТП - лозе, трайно предназначение на имота: земеделска;

Одобрен план за земеразделяне на землище с. Стр*, Община Б*, обявен в ДВ бр.55 от 18.06.1999 г., като процесният имот е идентичен на имота, описан в ПСИГ;

Карта на възстановената собственост /КВС/ на землище с. Стр*, приет от комисия на 28.09.1999 г. и предадена за поддържане на фирма „Геоид на 01.10.1999 г.

Съгласно КВС, процесният имот представлява № *, с площ 521,69 кв.м., в м. "П* и е идентичен на имота по ПСИГ и плана за земеразделяне, записан в регистъра „земи по чл. 19" - стопанисва Общината - Решение по ЗСПЗЗ от 08.10.1999 г., при граници: имоти № * - земи по чл. 19, стопанисва Общината - Решение по ЗСПЗ3 от 08.10.1999 г.; № * - Хр* И. Хр*в, с Решение № 200/14.04.2000 г.; № * - И* К* С*, с Решение № 214/09.08.2000 г.; № 0* - П* Б* З*, с Решение № 5/18.07.2000 г.

Със Заповед № */25.02.2015 г. на ИД на АГКК са одобрени КККР на с. Стр*, Община Б* видно от които процесният поземлен имот с идентификатор *, с площ 522 кв.м., в м. "П*", вид територия - земеделска; категория - четвърта, НТП - лозе, записан в регистъра на неидентифициран собственик при граници: поземлени имоти с идентификатори * - И* К* С*; * - П* Б* З*; * - неидентифициран собственик, * - Хр* И. Хр*в. Същият е изцяло идентичен на поземлен имот № *, с площ 522 кв.м., от ПСИГ, плана за земеразделяне и КВС на землището, записан в регистъра „земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ", стопанисвано от Общината, съгласно Решение от 08.10.1999 г.

В настоящия момент в действащите КККР, с последно изменение от 04.04.2024 г., процесният имот с идентификатор *, с площ 522 кв.м., в м. "П*“, вид територия - земеделска; категория - четвърта, НТП - лозе, записан в регистъра на К. И. К., с Договор № *26.03.2024 г., е при граници: поземлени имоти с идентификатори * - И* К* С*; * - П* Б* З*; * - П* М* Г*ева; * - Р* Д. В* - НА 2023 г.

След справка в Общинска служба по земеделие - В* и Община Б*се установява, че за територията, в която попада процесният имот, няма запазени планове и други материали, от които да се установят териториите, включени в ТКЗС и ДЗС, поради което не може да се установи дали процесният имот е бил включван в обособени блокове на ТКЗС или ДЗС.

За процесния имот с идентификатор *, с площ 522 кв.м., в м. "П* до настоящия момент няма съставени актове за държавна собственост.

Съгласно приет етап по чл. 18-Г от ППЗСПЗЗ, територията, в която попада процесният имот, е определена за възстановяване на имоти по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ - в съществуващи / възстановими стари реални граници. С Решение № 492/17.06.2008 г. на ОСЗ- Б*се възстановява правото на собственост на имоти в землището на с. Стр* на неидентифициран собственик, като по т. 53 от същото, и на лозе с площ 0.522 дка, четвърта категория, м."П*“, представляващ имот № *, при граници: имоти №№ *, *, * и *. Съгласно издадена Скица № * -26.06.2023 г. от Началника на СГКК – В*, поземлен имот с идентификатор *, с площ 522 кв.м., е записан в регистъра на „неидентифициран собственик", съгласно Решение № 492/17.06.2008 г. на ОСЗГ - В*. Имот № * от КВС, идентичен на поземлен имот с идентификатор *, с площ 522 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно ползване: лозе, IV категория в м. "П*“, при граници: ПИ *; 6*; *; * по КК. За същия е издаден АОС № */08.06.2023 г., вписан в СВ - В* с Акт № *, вх.рег. № */08.06.2023 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, чл. 58, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 от ЗОС, чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Заповед № */25.02.2015 г. на ИД на АГКК.

За територията на м. "П* няма одобрен и влязъл в сила ПНИ. Няма данни процесният имот да е бил предоставен за ползване по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно не е трансформирано право ползване в право собственост, както и не е издавана Заповед по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Съгласно Решение на комисия на с. Б*по Протокол от 08.10.1956 г., въз основа на 151- во Постановление на МС за земеустрояване и групиране на земите на ТКЗС, по т. 18 - Ж* К* отстъпва нива от 3 дка, а получава нива от 3 дка в м. "К*", б.с. на А* П*, при граници: Г* П* и М* О*. Видно от ПСИГ на м. "П*", процесният имот № * /идентификатор */, с площ 522 кв.м., записан в регистъра „земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, е при граници: имоти № * - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; № * - Хр* И. Хр*в; № * - И* К* С*; № 0* - на П* Б* З*.

Не се установява идентичност между процесния имот и имота, описан в Протокол от 08.10.1956 г., няма съвпадение по площ и граници.

С Решение № * от 12.05.1995 г. ПК - град Б*на Д. Ж*ва Р* се възстановява правото на собственост в съществуващи / възстановими/ стари реални граници в землището на с. Стр* на лозе с площ 0,600 дка в м. "П*“, без описани граници. Видно от ПСИГ м. "П*", имот № *, с площ 522 кв.м., записан в регистъра „земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ", е при граници: имоти № * - земи по чл. 19; № * - Хр* И. Хр*в; № * - И* К* С*; № 0* - на П* Б* З*. В Решението на ПК- Б*не са описани граници, поради което не може да се установи идентичност на процесния имот и имота, описан в Решение № * от 12.05.1995 г. ПК - град Б*

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на всички видове претенции, но по отношение на установителните искове е изрично регламентирана от законодателя. В качеството им на субсиди* форма на защита, тези искове са допустими само при условие, че степента на накърняване на спорното субективно право е с такъв интензитет, че същото би могло да бъде защитено само с внасянето на безспорност в отношенията.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2012 г. по т.д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, правният интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.

Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, налице е правен интерес за ищеца от предявяване на субективно съединени искове срещу двамата ответници /праводател и правоприемник/, доколкото извършването на прехвърлителна сделка от несобственик /разпореждането с чужда вещ/ е правно действие, с което последният в най-сериозна степен оспорва и отрича правото на собственост на действителния собственик, като конкретно отрича правомощието му да се разпорежда със собствената му вещ. В тази хипотеза, ако собственикът предяви иск само против приобретателя и по делото бъде установено, че последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание, защото праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото. Това ще наложи воденето на нов процес отделно срещу него, което би било процесуално неикономично. Затова действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик. Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост.

Съобразно наведените от ищеца фактически твърдения за наличие на самостоятелно право на собственост върху имота, като едновременно с това ответниците се легитимират с титули за собственост в тяхна полза, настоящият съдебен състав намира, че за ищецът е налице правен интерес от предявяване на отрицателните установителни искове за собственост.

Уважаването и на двата предявени в производството иска е обусловено от доказване от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на твърденията, с които обосновава правния си интерес от търсената защита, като установят наличието на свое защитимо материално право, доказвайки изложените в исковата молба твърдения, че е собственик или има възможност да придобие правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот на посочените в исковата молба основания – по реституция или на основание давностно владение, както и че процесният имот е идентичен с имотите, предмет на т. 18 от Протокол от 08.10.1956 г. на ТПС комисия на село Б* на Решение № * от 12.05.1995 г. за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Стр* на ПК – град Б* на Заповед № * от 27.02.2024 г. на Кмета на Община Б*и на Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.03.2024 г.

В доказателствена тежест на ответниците в производството, от друга страна, е следното:

По отношение на ответника Община Б*- да установи противопоставимо свое право на собственост, породено на твърдяното основание – за което е съставен Акт за частна общинска собственост № * от 08.06.2023 г., както и наведените правоизключващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

По отношение на ответника К. И. К. е да установи противопоставимо свое право на собственост, породено на твърдяното основание – Заповед № * от 27.02.2024 г. на Кмета на Община Б*за определяне на същия за спечелил публичния търг с явно наддаване за продажба на процесния недвижим имот – частна общинска собственост и Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.03.2024 г., както и наведените правоизключващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици; наличието на заявените пороци, обуславящи възражението за нищожност на решението, обективирано в т. 18 от Протокол от 08.10.1956 г. на ТПС комисия на село Б*

В своята практика ВКС последователно приема, че в случаите, когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, както и при конкуренция на твърдени от двете страни права върху един и същи обект, е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. По силата на диспозитивното начало в гражданския процес ищецът сам може да определи обема и интензивността на търсената защита. Отричайки претендираното от ответника вещно право със сила на пресъдено нещо, ищецът ще получи правна защита на своето материално право, засегнато от правния спор, което обосновава правния интерес от предявения отрицателен установителен иск. В тези случаи, доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация - въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. В този смисъл са Решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр.д. № 3637/2015 г., II ГО; Решение № 52 от 19.06.2018 г. по гр.д. № 2154/2017 г., II ГО; Решение № 68 от 24.07.2018 г. по гр.д. № 2767/2017 г., II ГО. Производството по делото ще подлежи на прекратяване поради недоказване на фактическите твърдения на ищеца, обуславящи правния му интерес, само в случай, че този интерес се обосновава с претенция ищецът да е титуляр на самостоятелно право, различно от спорното.

В настоящото производство, изслушаното заключение по допуснатата Съдебнотехническа експертиза обосновава извод за липса на идентичност между имота, спрямо който ищецът е заявил права, и процесният. Установената съдебна практика приема, че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация, е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост. Ако в различни периоди от време съседите /или техните наследници или правоприемници/ съвпадат, може да се направи извод, че и заключеният между тях имот не е променен. Площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, са също допълнителни белези, макар и да не са присъщи, доколкото зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана. Допустимите доказателствени средства по установяване идентичност на имотите са експертни знания на вещи лица, включително и за проследяването на съседите на имотите и тяхната съпоставка според отразеното по различните планове, разписни л*ве и документи за собственост /в този смисъл Решение № 672 от 7.03.2011 г. по гр.д. № 1584/2009 г. по описа на ВКС, I г.о./.

В случая, вещото лице по изслушаното заключение, неоспорено от страните, е достигнало до извод, включително след запознаване с приобщените по делото писмени доказателства - Протокол от 08.10.1956 г. на ТПС комисия на село Б* Решение № * от 12.05.1995 г. за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Стр* на ПК – град Б* че не се установява идентичност между процесния имот и имота, описан в Протокол от 08.10.1956 г., няма съвпадение по площ и граници, както и че не се установява идентичност между процесния имот и имота, описан в Решение № * от 12.05.1995 г. ПК - град Б*

Освен това, категоричен извод ищецът, респективно неговите родители, да са владяли и обработвали процесния имот не може да се обоснове и от ангажираните по делото гласни доказателства. Така например, ангажираните от ищеца свидетели Р* Д. В* и Ж* Р* Р* твърдят следното: първият от тях, че родителите на ищеца са стопанисвали имота в определени периоди от време, но че едва във връзка с настоящото дело е узнала, че ищецът е техен син, а вторият – че е имало общ имот, разделен впоследствие на три части, като няма реално установени граници между същите. От друга страна, показанията на водените от ответника свидетели П* М* Г*ева и И* Н* И* опровергават твърденията на ищеца за осъществявана непрекъсната фактическа власт по отношение на процесния имот и наличието в същия на лозови масиви.

От всичко изложено се налага изводът за липса на идентичност на процесния имот с имотите, предмет на т. 18 от Протокол от 08.10.1956 г. на ТПС комисия на село Б*и на Решение № * от 12.05.1995 г. за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Стр* на ПК – град Б* Последното води до невъзможност да се реализира защитата на притежаваното от ищеца самостоятелно право, което се твърди за оспорвано в производството.

По изложените съображения и доколкото липсата на посочената предпоставка се явява достатъчна за достигане до извод за неоснователност и недоказаност на предявения в производството главен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между ищеца и ответника Община Б* че последният не е собственик на процесния имот следва да бъде отхвърлен, без съдът да дължи произнасяне по наведените от страните оспорвания и възражения.

Отхвърлянето на предявения главен иск е предпоставка за разглеждане на евентуално предявения такъв с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между ищеца и ответника К. И. К., че последният не е собственик на процесния имот. Доколкото изложеното по-горе относно установяването на идентичност между имота, спрямо който ищецът е заявил права, и процесният е предпоставка за уважаване и на евентуално предявения иск, то поради визираните съображения последният също подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.

По разноските:

Предвид изхода от спора, право на разноски имат ответниците, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът Община Б*не е претендирал разноски за производството. Ответникът К. И. К. е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 1 022,58 евро, във връзка с което е представил доказателства за заплащането му, като същото следва да бъде възложено в тежест на ищеца.

Поетите от бюджета на съда суми за държавна такса и възнаграждение на вещото лице остават в тежест на съдебната власт, на основание чл. 83, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът