Решение № 108 от 13.5.2026 г. на Районен съд - Разлог по дело № 703/2024 г.

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН. Образувано е по депозирана жалба от „АМКИ”АД, с ЕИК*, с адрес: *, представлявано от С.Х. – ИД, против НП №* от 09.10.2024 г. на ИА“ГИТ”-С., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.13, т.3 от Наредба №10 от 26.09.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на канцерогени и мутагени при работа му е наложено адм. наказание „Имуществена санкция” от 1`500.00 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, и вр. с чл.413, ал.2 от КТ. В жалбата се навеждат твърдения, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, като жалбоподателят моли съда да отмени същото. Твърди, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения на адм.процесуалните правила на ЗАНН. Счита, че са допуснати съществени нарушения на процедурата по съставяне и връчване на акта, които на собствено основание пораждат отмяната на акта като незаконосъобразен. Сочи, че обжалваното НП, следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, поради липса на вина, както и поради неправилно възприемане на фактическата обстановка от страна на НО. Счита, че е нарушен и материалния закон, тъй като не са посочени правилно разпоредбите, които са нарушени. Твърди, че НП не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно за детайлно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, кои са били присъстващите лица и док-ствата, които го потвърждават. Твърди, че описаното в НП извършено адм. нарушение, не е индивидуализирано по начин на извършване и не съдържа конкретно посочени действия по извършено изпълнително деяние на състав на адм. нарушение.

В СЗ дружеството-жалбоподател - редовно призован, не се явява законен представител. Представлява се от адв. Б.Б., която поддържа жалбата на всички посочени в нея основания и моли НП да бъде отменено. Излага подробни съображения в писмена защита. Претендира разноски за адв. възнаграждение.

АНО - редовно призован, не се явява. Представлява се от юрк. П., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения в писмени бележки. Претендира юрк. възнаграждение по делото. РП-Б., ТО-Р. - редовно и своевременно призована, не изпраща представител по делото и не изразява становище по жалбата.

Рг.РС, след като се запозна и прецени поо-лно и в съвкупност събраните док-ства при извършената проверка на обжалваното НП, намира за установено следното:

На 17.06.2024 г. е извършена проверка по раб. места от служители на Д“ИТ“-Б., относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство в обект: Цех за производство на резолвери, в *, стопанисван от „АМКИ“АД, ЕИК*, с адрес: *, с управител С.Р.Х. - ИД, а на 12.07.2024 г. проверка по документи, при която е установено, че за почистване /обезмасляване/ на метални повърхности в ултразвукова вана се използва перхлоретилен. Съгласно разширения информационен л.за безопасност, съответстващ на изискванията на Регламент /ЕС/ 2020/878 /REACH/, продуктът перхлоретилен /тетрахлоретилен/ с CAS №:*, е опасно хим. в-во, класифицирано като „токсично", с предупреждение за опасност Н351 - канцерогенно /кат.2/. При извършения оглед на работното оборудване, а именно ултразвукова вана се е установило, че при източника на о-ляне на вредни вещ-ва, не е изградена местна /локална/ вентилация, за което е изготвен и връчен Акт за спиране с изх. №*/17.06.20204 г.

След приключване проверката по раб. места дружеството е призовано по реда на чл.45 от АПК, за извършване на проверка по документи в Д”ИТ”-Б., с Призовка с Изх. №*/17.06.2024 г.

Част от изисканата с горепосочената призовка вътрешно-фирмена документация на предприятието вр. със създадената организация за осигуряване на ЗБУТ и по трудовите правоотношения е представена на 20.06.2024 г. в Д“ИТ"-Б..

За извършената проверка е съставен протокол с №* от 12.07.2024 г., с който на дружествотожалбоподател са дадени предписания за отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ.

Вр. с констатациите е изпратена покана с изх. №*/12.07.2024 г. до дружествотожалбоподател, за съставяне на АУАН, получена на 15.07.2024 г. лично от управителя - С.Р.Х. /видно от обратна разписка приложена на л.20 от делото/.

На 31.07.2024 г. св. С.Н.С., на длъжност Н-к о-л „БТКД” при Д“ИТ”-Б., в присъствието на св. С.С.С. и в присъствието на законния представител на дружеството - С.Р.Х., съставила АУАН №*/31.07.2024 г. с/у “А.М.К.И.“АД, ЕИК*, в който нарушението било квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.13, т.4 от Наредба №10 от 26.09.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на канцерогени и мутагени при работа. В предвидения в чл.44, ал.1 от ЗАНН, срок, пред НО не са постъпили писмени възражения с/у акта.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и атакуваното НП с №*/09.10.2024 г. НП е връчено на дружеството-жалбоподател ч/з законния му представител С.Х., лично на 02.12.2024 г., като в законоустановения срок е подадена разглежданата в настоящото производство жалба.

В потвърждение на приетото от фактическа страна са и приетите по делото писмени докства, които съдът приема като годни и достоверни за разкриване на обективната истина в процеса, поради което ги кредитира изцяло.

В хода на съд. следствие в качеството на свидетел е разпитана С.С.С.-Я., която заявява, че през м.06.2024 г. са извършили проверка в цех за производство на резолвери в *, съвместно с колежката й С.С., като по време на проверката е присъствал и мениджърът производство. Ултразвуковата вана се е намирала в коридора от лявата страна. Санитарните възли и достъпът до тях, са се намирали в същия коридор. Проверката е била извършена по повод постъпил сигнал от РИОСВ-Б., които при извършена от тях проверка са установили, че в този цех се използва перхлоретилен, който е забранен за употреба точно при работа с тази ултразвукова вана. Свидетелката сочи, че когато са отишли там, са изискали и е бил представен информационен л.за безопасност за перхлоретилена. След като прегледали този информационен л.за безопасност, видяли, че той е токсичен, канцероген, забранен за употреба и в случаите, в които се допуска негова употреба, трябва задължително да се използва местна локална вентилация. Заявява, че това е записано в информационния л.за безопасност на перхлоретилена. Заявява, че мениджърът на производството им казал, че го използват и към момента, тъй като в момента все още не са имали заместител. Св. твърди, че към момента на проверката по раб. места, мениджърът производство категорично декларирал, че използват перхлоретилена. При това раб. оборудване, в ултразвуковата вана не е имало изградена местна локална аспирация. При разговора с длъжностните лица, които са ги били придружили при огледа са разбрали, че те не са знаели, че перхлоретилена е забранен за употреба. Изискани са с призовка и съответно са били представени документи касаещи измерването на факторите на работната среда такива, но такива по повод извършване на измервания на химични агенти са липсвали. Издаден е акт за спиране на тази вана, който е подписан от мениджъра производство - И.А., който не е направил възражение при изготвянето на акта за спиране. Актът за спиране не е бил обжалван по адм. или съд. ред.

Като свидетел е разпитан и актосъставителят С.Н.С., която поддържа констатациите отразени в съставения АУАН. От показанията на актосъставителя се установява, че проверката е извършена на 17.06.2024 г., съвместно с колегата й С. в цех за резолвери, в г.Р., стопанисван от дружеството „АМСИ“ АД. Поводът за извършване на проверката е бил депозиран в ИТ-Б., сигнал от РИОСВ-Б., за това, че при извършена от тях проверка са установили, че в ултразвукова вана се използва перхлоретилен, който съгласно информационния л.за безопасност е класифициран като токсично, канцерогенно вещ-во и същият е забранен за употреба. Св. сочи, че при влизането им на територия на обекта на контрол, са осъществили контакт с представител на дружеството-мениджър производство, като същият ги съпровождал цялото време в хода на проверката по раб. места, като друг законен или упълномощен представител на дружеството не е имало. При проверката са извършили оглед на работното оборудване, а именно на ултразвукова вана, която използвала перхлоретилен за почистване на повърхностите на детайлите, при което установили, че при източника на о-ляне на вредни вещ-ва, не е осигурена местна локална вентилация. Сградата е била на 2 или 3 етажа, като влизайки, непосредствено в коридора от лявата страна се е намира ултразвуковата вана. Имало е и други помещения, където се е извършвало трудова дейност, бобини и т.н. Имало е стругове на първия и на втория етаж. Св. заявява, че абсолютно всеки, влизайки в обекта, е имал достъп до самата вана. По никакъв начин не е била заградена или да е имало знаци и така нататък. Св. заявява, че не си спомня мениджърът производство, да им е показал точно мястото, където се съхранява перхлоретиленът. Същият е бил през цялото времето с тях и им е обяснил, че след проверка от РИОСВ знаят, че е канцерогенно и че не могат да го употребяват, като търсят начин за замяна на това хим. в-во с друго, тъй като преди това не са знаели. Заявява, че информационен л.за безопасност са представили още по време на проверката по раб. места. Прегледали са го в офиса, като в същия е било записано, че при източника на отделяне на вредни емисии, е необходимо да има изградена местна вентилация. В цеха не е имало обща вентилация, а там, където е била ултразвуковата вана е нямало и местна локална аспирация. Св. сочи, че при проверката не и е направило впечатление да има изградена такава обща вентилация, но и мениджърът производството, защото са писали и акта за спиране на място, по никакъв начин не е реагирал, че има такава. Заявява, че актът за спиране го е изготвила в присъствието на г-н А.. Прочела го е пред него, след което той го е подписал и е получил екземпляр от самия акт за спиране. Актът за спиране като индивидуален адм. акт не е обжалван по съд. или адм. ред. Св. твърди, че в този момент, когато са отишли на проверката по раб. места, не се е извършвала дейност на ултразвуковата вана. Разговаряйки, г-н А. е казал, че когато има необходимост, тогава работят на ултразвуковата вана за почистване на самите метални повърхности. Представена е била и оценка на риска, при извършения преглед на която, установили, че не е оценен риска именно на това работно оборудване и съответно е описано в протокола за извършената проверка и съответно е дадено

предписание да бъде оценен риска на работното място - ултразвукова вана. В документацията по оценка на риска е липсвала карта за оценка на риска за раб. оборудване - ултразвуковата вана. Заявява, че при прегледа на документи, при представената вътрешнофирмена документация, от страна на дружеството не са представени вътрешни писмени актове на работодателя по смисъла на чл.37 от КТ, с които последният да е организирал реда, по който работещи в предприятието да осъществяват дейност на това работно оборудване с цел предпазване на същите при работа с този препарат. Не си спомня дали е представен някакъв списък кои и колко работници са подложени на експониране. Не са изискани писмени обяснения от мениджъра на фирмата вр. с това от кога не се използва ваната. Последваща проверка отново е направила тази година 2025, но вече нещата са били променени. Ваната не се намирала на това място.

Съдът кредитира показанията на свидетелите С. и С., тъй като същите са последователни, логични, без да съдържат каквато и да е било нестабилност на изложението или противоречия и без да са налице каквито и да е било данни за възможно заинтересованост в показанията на тези свидетели. Всеки един от тези свидетели възпроизвеждат обстоятелства, които пряко и непосредствено са възприели в хода на извършената проверка. Показанията им изцяло се подкрепят и от събраните по делото писмени док-ства.

На показанията на двамата свидетели противостоят показанията на разпитаните свидетели по искане на жалбоподателя – И.И., Р.Д. и В.А..

Свидетелят И.И.А. заявява, че е имало извършени проверки в дружеството. Първо са дошли от РИОСВ през м.05. някъде и те са казали, че вече не могат да използват перхлоретилен. След 2 или 3 седмици, до месец след това са дошли на проверка от Д“ИТ“. След като от РИОСВ са им казали, че не могат да използват перхлоретилен, са предприели мерки почти веднага в тази насока. До ден, два. Св. заявява, че самото работно място, на което са използвали перхлоретилена е представлявало една маса, която е била като корито и вътре е стояла ултразвуковата вана, около 200 на 100 горе долу и в нея са слагали и чистели резолверите. Точно над ултразвуковата вана, в стената се падал коминът на сградата и там имало вентилаторче, такова, което е било към комина, евентуално да дърпа изпаренията. Заявява, че този вентилатор, до колкото знае специално за ваната е бил поставен там. Бил е поставен от предния управител и си е било установено работно място когато той е постъпил на работа. Св. твърди, че 2-3 дни, до седмица след проверката от РИОСВ, са махнали масата и ултразвуковата вана, защото са им казали, че трябва да спрат перхлоретилена и че трябва да го затворят в склад с ключ. Имало е много изисквания.Трябвало е да имат склад за хим. материали. Почнали изграждането на такъв склад, премахнали ултразвуковата вана и почнали да търсят алтернативи, защото иначе се влошавало драстично качеството. Ваната я преместили в едно складче на първия етаж. Имали място и там я сложили, за да я съхраняват. Имали са още една ултразвукова вана, но тя е със спирт. Запазили са я като резервна, ако се развали тази, която използвали със спирта, на втория етаж е била тя. Наличният перхлоретилен от тази ултразвукова вана, сложили в пластмасови туби от около 20, 25 л., на които поставили специални етикети и го сложили на третия етаж, пак с ключ. Така е пишело в предписанието. По-късно са го предали като химичен отпадък на една фирма, която не е била тукашна. Проверяващите от ДИТ са дошли след РИОСВ, 2 или 3 седмици, до месец, като свидетелят заявява, че е присъствал по време на цялата проверка. Заявява, че те всичко огледали общо взето. Всяка една стая, кой, как работи. Разпитвали са даже персонала, а той е стоял настрани. Заявява, че по спомен са отишли в коридора и помни как им е описвал къде е стояла ултразвуковата вана. Каква е била масата им е описал, показал им е вентилаторчето, което е към комина. Мисли, че към момента на проверката ваната я е нямало. Перхлоретилена са го заменили от порядъка за месец, месец и половина, защото са пробвали различни препарати, които да разграждат масло. Св. сочи, че от РИОСВ са им препоръчали да използват „WD40“, обаче като отворили информационния л.е било посочено там, че задължително той причинявал рак. И тогава купили изопропилов алкохол. Около месец и половина два с такива различни препарати, обаче било много трудно, защото се указали много слаби и отивало много голямо количество. Особено като им казали и да не използват ултразвуковата вана, което той така и не разбрал защо, понеже тя си е отделна единица. Тя можела да си се използва с различни видове препарати. В нея е можело да сложиш и вода, тя просто създавала трептения. Мисли, че не е имало вана, мисли, че вече са я били премахнали от помещението, където е била към момента на проверката от ДИТ. Св. заявява, че и трите пъти като са идвали проверяващите, са снимали с телефона нещо, но не помни дали конкретно мястото са снимали, нито им е проверявал телефона, защото те обръщали внимание на различни аспекти в производството. Масата е била като корито, в което стои ултразвуковата вана и на стената имало пробит отвор към вентилатора на комина и самото вентилаторче е било вградено в стената. Този вентилатор е бил с цел да обслужва ултразвуковата вана. Вентилаторът е имал ключе, с което да се пуска и да се спира. Пускал се е, когато работи ултразвуковата вана. Но тъй като е бил свързан с комина, там си е имало естествен поток, който взимал горещия въздух от помещението и тръгвал към комина и той естествено е задвижвал това вентилаторче, като все едно работело постоянно, ама не е да се включи с копчето. Когато се е ползва ваната, се включвало, но постоянно е имало поток такъв. В тази вана конкретно, се е занимавал един човек с почистването. Св. заявява, че като мениджър производство, в негово присъствие са извършили огледа и в негово присъствие е изготвен актът за спиране на ултразвуковата вана. Заявява, че с този акт е спряна ултразвуковата вана с перхлоретилен, ако помни правилно. Заявява, че тогава му се е сторило странно, че спират нещо, което те вече са били спрели. Тази вана тогава е била в склада и тогава той е отчел това като акт, за да са сигурни, че повече няма да използват перхлоретилен. Свидетелят заявява, че при идването на представителите на ДИТ, не е имало ултразвукова вана в дъното на коридора, при влизането на помещението, на първия етаж, като масата са я били нарязали с ъглошлайф. Св. заявява, че прави разлика м/у видовете вентилации, тъй като има техническо образование – машиностроител. Ст. юрк. П.: Там, където се е намирала ултразвуковата вана местна локална аспирация не е имало. Според него това с вентилатора е било като принцип на действие като аспиратор. Св. Сочи, че от 2 години работи в дружеството. Тази вана са е използвали всеки месец за около седмица, седмица и половина. Почти веднага след проверката от РИОСВ са спрели да я използват, 2 или 3 дни, защото са бяха пуснати детайли в производство, които задължително трябвало да минат, за да се изпрати продукцията. Заявява, че след проверката от РИОСВ, от ДИТ са идвали 3 пъти до сега. Последния път било съвсем скоро. На първата проверка, на която са били дошли, вече са я били махнали ваната. За това му се е видяло, странно, че пишат в акта да я махнат.

По делото като свидетел е разпитан Р.П.Д., който заявява, че работи като резолвер във фирма „АМСИ“АД от 30 години. Работил е и като стругар. На фреза е работил. Сега в момента тунингова и мие резолверите в маслото. Използвали са ултразвуковата вана, на сега в момента не. Не използват перхлоретилен от началото на м.06.. Спрели са да го използват, защото имали проверка и махнали перхлоретилена и ултразвуковата вана. Ваната я преместили в склад. След тази проверка си е останала в склада и не е използвана. Заявява, че даже и в момента е там. Св. заявява, че перхлоретиленът също е в склад. Заявява, че доколкото знае, този перхлоретилен, който останал, се е върнал на производителя, който е дошъл да си го вземе. До ултразвуковата вана, в близост до нея има изграден вентилатор, който даже и в момента си стои. Заявява, че се използва на ток, близо е до ултразвуковата вана. Сочи, че когато не се пуска, от самата тяга на въздуха вентилаторът си се върти самостоятелно. Твърди, че понякога го е пускал, понякога не. Заявява, че не е присъствал по време на проверка на ДИТ в предприятието. Проговорило се, че има такава проверка след забраната за употреба на перхлоретилена. Не си спомня дали са дали някакво предписание от ДИТ.

По делото е извършена очна ставка м/у свидетелите С.Н.С., С.С.С.-Я. и И.И.А., като при очната ставка всеки от тези свидетели потвърди първоначално дадените от него показания, с изключения на това, че св. А. на въпроса на 17.06.2024 г. в цеха за производство на резолвери в *, имало ли е ултразвукова вана в помещението, водещо се за коридор, разположено на първия етаж от обекта, отговори: “Очевидно е имало, моите спомени са грешни. Моят личен спомен е, че Ви описвах къде е била ваната” след това отговори: “Моите спомени са, че нямаше”.

По делото в СЗ на 18.11.2025 г. са представени от процесуалния представител на АНО разпечатки от снимки - 10 броя, с дата 17.06.2024 г. - деня на извършената проверка. В тази връзка е извършен повторен разпит на свид. А., при който същия заявява, че по отношение на снимковия материал - това е датата, това е самата ултразвукова вана, където се е работело и мястото, което е описа предния път. Св. заяви, че неговите спомени явно са били от последващите проверки. Заяви, че след предходното СЗ, се е върнал в завода и е осъзнал, че вана са я махнали малко след проверката на 17.06.2024 г. Заявява, че не се е работело на 17.06.2024 г. Малко след това е била заскладена ултразвуковата вана и тази маса, на която се е намирала ваната, са я срязали, преработили са я и е в склада за хим. препарати. Самата вана е била заскладена тотално и не се използва. След проверката от РИОСВ, същия ден сложили на всички туби на препаратите етикети и ги качили на третия етаж. Трябвало е да са под ключ. 2-3 дни след проверката от РИОСВ, когато използвали перхлора, е имало около 200-250 мл. перхлор, за да довършат продукцията, която да изпратят до края на месеца. Препаратите към 17.06.2025 г. не са били към ваната. Сочи, че на тези снимки се вижда вентилаторът, който е описал. Заявява, че той още си стои там. Отгоре минава коминът. Заявява, че ваната се е намирала под него.

По делото е разпитан като свидетел и В.И.А., който заявява, че в дружеството работи от 2 г. и 3-4 месеца. Имали са проверка от РИОСВ и от ИТ миналата година. Проверката от РИОСВ била пролетта, някъде м.05. или м.06.. Било е установено, че използват перхлоретилен, който от 2020-2021 г. е бил забранен да се използва и е трябвало да търсят алтернативен препарат, както и да се обособи определено помещение-склад, в което да държат всички лепила и химикали, които използват като препарати. Перхлорът се е използвал за почистване на едните датчици-резолвъри, които правели. Почиствали се на първия етаж, непосредствено до входа. Били в едно като мивка, обособено с вентилация и ултразвукова вана. Ваната стояла на дъното на мивката и непосредствено на 10-20 см. зад ваната стои вентилаторът, който е в комина. Св. заявява, че този вентилатор е поставен преди много време, от преди той да работя там и предназначението му е било да обслужва ваната. Заявява, че в други помещения на сградата има вентилация. Точно в стаята, която е зад стената на коридора, там също имало вентилация, която вентилация не знае за какво е използвана. Твърди, че в момента вентилацията стои там. След проверката от РИОСВ, перхлорът веднага, по тяхно предписание, веднага са го качили в склада. В същия ден го качили на третия етаж в склада. По техни предписания, от фирмата, която им доставя, стикери им изпратили и залепили въпросния стикер, който е трябвало да се лепи на всяка тупа, съдържаща перхлор. Изпратили им такива стикери, които залепили на всички туби и всички туби били качени в този склад, който е бил моментално заключен. Била е поставена табела „СТРОГО ЗАБРАНЕНО ОПАСНИ ХИМИКАЛИ“. Св. заявява, че Ултразвуковата вана след проверката на РИОСВ не се е използвала. 2-3 седмици след това са имали проверка от ИТ. Те проверили ултразвуковата вана и написаха акт за спиране. От проверката на РИОСВ ваната не е работила. С изключение на 1-2 дни след проверката от РИОСВ, в които е нямало как да не завършат за месеца, което им е било останало. След тези 1-2 дни ваната въобще не е работила. Към датата на проверката от ИТ тази вана не е работела. Св. заявява, че той не е присъствал по време на цялата проверка. Заявява, че това, което си спомня е, че се е наложило да се извадят документи, които да се извадят и разпечатат и съответно той е отишъл до офиса да ги подготви да ги предостави. Заявява, че тогава, в този ден на проверката, не е имало в близост до ваната перхлор. Перхлорът е бил качен още в същия ден при проверката от РИОСВ. Бил е изцяло махнат. Не им и била изискана документация вр. с налична вентилация в сградата. След извършената проверка от РИОСВ, се е наложило още 1-2 дни употребата на ваната с цел довършване на продукцията. Заявява, че има техн. образование машинен инженер и може да каже, че за ултразвуковата вана е имало изградена аспирация за работа с перхлора. Св. заявява, че не може да каже със сигурност какво е местна локална аспирация.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите А., Д. и А. в частта, в която заявяват, че след като от РИОСВ са им казали, че не могат да използват перхлоретилен, са предприели мерки почти веднага в тази насока, като са спрели да го използват, до ден-два след проверката от РИОСВ, тъй като освен тяхната възможна заинтересованост, предвид ангажираността им по трудово правоотношение с жалбоподателя, същите се опровергават и от представения по делото Акт за спиране от 17.06.2024 г. /л.17 от делото/, който е съставен на И.И.А. в качеството му на Мениджър производство в дружеството-жалбоподател и е подписан от същия без възражения. По делото не са представени док-ства Актът за спиране да е обжалван по адм. или съд. ред в посочения в същия 14-дневен срок от връчването му. При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 02.12.2024 г., а жалбата е от 06.12.2024 г.), и е насочена с/у подлежащ на съд. контрол адм. нак. акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията: При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че в хода на адм. нак. процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Адм. нак. производство е започнало, протекло и приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното НП или ограничаващи правото на защита на санкционираното дружество.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от актосъставител по смисъла на чл.416, ал.1 от КТ, а атакуваното НП е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.416, ал.5 от КТ.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Посочени са датата на адм. нарушение /17.06.2024 г./, място на извършването му, обстоятелствата, при които е осъществено. Задълженото лице е следвало да приведе в съответствие източника на отделяне на вредни вещ-ва, с установените в чл.13, т.3 от Наредба №10 от 26.09.2003 г. изисквания. Неизпълнението на това задължение по необходимост се реализира ч/з бездействие. Последното създава едно трайно състояние, продължаващо или до момента на изпълнение на дължимото действие, или до неговото откриване от компетентните да го санкционират органи. В случая то е било факт и към момента на извършване на проверката - 17.06.2024 г. Нарушението е описано подробно и изчерпателно, като конкретно са посочени и обстоятелствата, при които е осъществено. Не се открива и пропуск при отразяване на релевантните към нарушението материалноправни норми. В АУАН и НП са цитирани текстовете на чл.13, т.4 от Наредба №10 от 26.09.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на канцерогени и мутагени или токсични за репродукцията вещ-ва при работа.

С оглед изложеното, съд. състав не констатира допуснати в хода на адм. нак. производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт, поради което намира за неоснователни релевираните възражения в тази насока от жалбоподателя.

Районният съд намира НП, предмет на настоящия съд. контрол и за материалноправно законосъобразно.

По същество преценката на адм.НО, че дружеството е нарушило забраната на чл.13, т.4 от Наредба №10 от 26.09.2003 г. е правилна. От събраните док-ства пред РГ.РС, в това число и гласни, не се установи жалбоподателят „АМКИ”, в качеството си на работодател, да е изпълнило изискванията на чл.13, т.4 от Наредба №10 от 26.09.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на канцерогени и мутагени или токсични за репродукцията вещ-ва при работа. Съгласно посочената разпоредба от Наредбата, във всички предприятия, места и дейности по чл.2 ЗЗБУТ, когато работещите са или могат да бъдат експонирани на канцерогени, мутагени или токсични за репродукцията вещ-ва при работа, работодателят прилага мерки, като отстранява канцерогените, мутагените или токсичните за репродукцията вещ-ва от източника и осигурява местни (локални) смукателни или общообменни вентилационни съоръжения, които осигуряват опазване на здравето на населението и околната среда. В случая, в упоменатото в акта и в НП работно място – ултразвукова вана е извършвана дейност по почистване /обезмасляване/ на метални повърхности, за което се е използвал перхлоретилен. Видно от представения от жалбоподателя в хода на проверката Информационен л.за безопасност, съответстващ на изискванията на Регламент /ЕС/ 2020/878/ REACH, приложен към делото /от л.23 до л.37/, продуктът перхлоретилен /тетрахлоретилен/ с CAS №:* е опасно хим. в-во, класифицирано като „токсично", с предупреждение за опасност Н351 - канцерогенно /кат.2/, в съответствие с Регламент (ЕО) 1272/2008 г. (CLP). В Информационния лист, изрично е посочено като предпазна мярка за безопасна работа с продукта е осигуряването на подходяща вентилация при работа с веществото. В приложението към информационния л.за безопасност /от л.38 до л.37/, в частта: “Технически и организационни условия и мерки” e посочено, че е необходимо да бъде осигурена смукателна вентилация на местата, където се появяват емисии (Е54). От събраните по делото гласни и писмени док-ства е установено, че в провереното помещение не е имало местна (локална) смукателна вентилация нито пък е имало общообменно вентилационно съоръжение. От показанията на свидетелите на жалбоподателя се установява, че до ултразвуковата вана има вентилатор, който е вграден в стената, където е имало пробит отвор към вентилатора на комина и който се е пускал, когато е работела ултразвуковата вана. Това обстоятелство обаче, не е достатъчно да се приеме, че са изпълнени изискванията на специалната разпоредба на закона - чл.13, т.4 от Наредба №10 от 26.09.2003 г. и представлява сериозно нарушение на нормите за ЗБУТ при използване на работното оборудване.

С оглед това, че в случая е ангажирана отговорност на юридическо лице, съдът не следва да обсъжда субективната страна и въпроса за вината, предвид обстоятелството, че отговорността на ЮЛ е обективна и безвиновна

Предвид изложеното, правилно и законосъобразно АО е приел, че „АМКИ“АД е извършило нарушение на чл.13, т.4 от Наредба №10 от 26.09.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на канцерогени и мутагени или токсични за репродукцията вещ-ва при работа, като на основание чл.416, ал.5 и във вр. чл.413, ал.2 от КТ, правилно е ангажирал административната отговорност на жалбоподателя, като е наложил наказание имуществена санкция в предвидения в закона минимален размер на 1`500.00 лева. Наложената санкция е съобразена с предпоставките по чл.27, ал.1-3 ЗАНН, и определеното наказание се явява адекватно на извършеното, на тежестта на нарушението, значимостта на нарушените обществени отношения и годно да реализира целите на наказанието, посочени в чл.12 от ЗАНН.

Според настоящия съд. състав не са налице основания за приложение на специалния състав на чл.415в, регламентиращ отговорността за маловажно нарушение и изключващ приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. Наличието на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, следва да се преценява от гледна точка признаците за маловажност, очертани в състава на нормата на чл.415в от КТ, а те са два: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на Кодекса на труда и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. Отсъствието на която и да е от кумулативно предвидените предпоставки изключва приложимостта на привилегирования състав. В случая обектът е функционирал и работниците са полагали труд в условия, неотговарящи на законовите изисквания, досежно възможните рискове за здравето и безопасността им. Санкционираното дружество не е отстранило нарушението веднага, след установяването му, като не е изградило местна /локална/ вентилация при източника на о-ляне на вредни вещ-ва, а именно работно място – ултразвукова вана, където е използван перхлоретилен за почистване /обезмасляване/ на метални повърхности. Касае се за високорискова дейност, свързана с хим. вещ-ва, представляващи източник на отделяне на вредни вещ-ва и само стриктното спазване от страна на работодателя на минималните изисквания установените в закона е гаранция за спазване правото на работниците и служителите за ЗБУТ, което в случая не е направено. Ето защо съдът не намира, че случаят може да се определи като маловажен и счита, че правилно е била ангажирана адм.наказателната отговорност на „АМКИ“АД, при категорично установено нарушение. Предвид това и гореизложените мотиви, съдът счита че обжалваното НП е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, следва на ИА“ГИТ”-С. да се присъди юрк. възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 130.00 до 190.00 лева. Производството по делото продължи в три СЗ, с разпит на 5 свидетели, като фактическата и правна сложност не е значителна, поради което следва да се присъди възнаграждение от 66.47 € /левова равностойност 130.00 лева/, който размер според съда съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото.

Що се отнася до претендираните разноски от жалбоподателя, предвид изхода на делото, искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, Рг.РС