Решение № 4932 от 23.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 6217/2023 г.

Производството е образувано по искова молба от „А.Д.” ЕООД, ЕИК •••••••, с която са предявени искове срещу „Л.Б.“ ЕООД, ЕИК •••••••, както следва: Главен иск по чл. 49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 68 951, 03 лв., представляващи разходи на ищеца за платена държавна такса в процедурата по промяна в предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди; Акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху присъденото деликтно обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 68 951, 03 лв. за периода от 28.09.2020 г. до датата на исковата молба, която възлиза на сумата от 18 655, 07лв. Ищецът поддържа, че е собственик на ПИ с идентификатор 11845.1.8 по КККР на с. Войводиново, община Марица, област Пловдив, с адрес на имота: с. Войводиново, местност „КАРА АЧА”, с площ 22 875 кв.м., въз основа на Нотариален акт № 38, том 1, рег. № 972, нот. дело № 38/2015 г. на нотариус Н.Х.-С., рег. № 229 на НК, вписан в СВ - гр. Пловдив с вх. рег. № •••••••, Акт № 161, том 13, дело № 2317/2015 год. Твърди, че към датата, на която е придобил правото на собственост, в нито един от документите, установяващи правото на собственост на неговите праводатели – нотариални актове, решение на поземлена комисия, удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания – подробно описани в исковата молба – не са били посочени каквито и да било ограничения на правото на собственост. Такива не са вписани и в кадастралната скица на имота. След придобиването правото на собственост, ищецът предприел действия по промяна в предназначението на процесния имот от земеделска земя в земя за неземеделски нужди с оглед инвестиционното си намерение за изграждане на крайпътен комплекс от бензиностанция, газстанция, магазин и заведение за хранене. В тази връзка, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗОЗЗ, заплатил държавна такса в размер на 68 951, 03 лв. Административната процедура приключила с влизането в сила на 26.05.2017 г. на Заповед № РД- 09-344/11.04.2017 г. на кмета на община „Марица“, с която е одобрен проект за ПУП-ПРЗ за разглеждания ПИ с идентификатор 11845.1.8 по КККР, променено е предназначението на земята и е образуван УПИ 1-13, отреден за производствена и складова дейност, обществено и делово обслужване, като в хода на одобряването на проекта не са постъпили никакви възражения от името на уведомените за това от община „Марица” заинтересовани лица. Същевременно, в графичната част на проекта на ПУП-ПРЗ, представляваща неразделна част от заповедта, за първи път е отразен преминаващ през имота нефтопродуктопровод (обозначен на скицата като съществуващ в имота „газопровод”), поради което, за реализирането на вече одобрения и влязъл в сила ПУП-ПРЗ, ищецът е бил принуден да търси допълнително съгласуване на проекта и да издирва собственика на изграденото в имота съоръжение. В отговор на изпратено от ищеца писмо ответникът „Л.Б.“ ЕООД не отрекъл, че е собственик на намиращия се в имота „магистрален тръбопровод ” и посочил, че същият, по силата на цитирана в писмото Наредба, се ползва със сервитут и съответна охранителна зона, поради което отказал да съгласува приложения ПУП-ПРЗ. Ищецът поддържа, че сервитутите, регламентирани с разпоредбата на чл. 64 от ЗЕ са изчерпателно посочени по вид и съдържание. Те възникват само в полза на лицата, които са лицензирани за извършване на съответната дейност. Правомерното упражняване на правата по тези сервитути от техния титуляр е обусловено от кумулативното наличие на посочените в чл. 64, ал. 4 ЗЕ и 64а от ЗЕ предпоставки, само при наличието на които експлоатационно дружество би могло законосъобразно и правомерно да се ползва от съществуващото в имота съоръжение (в случая – нефтопродуктопровод) и да изисква от собственика на засегнатия имот да се съобразява с наложените от сервитута ограничения на правото му на собственост. Твърди, че в разглеждания случай данни, които да сочат, че по отношение енергийното съоръжение, находящо се в ищцовия имот, сочените предпоставки са налице, не били открити в общодостъпните информационни масиви. Излага доводи, че приложимото законодателство въвежда с императивни норми и редица задължения в тежест на титулярите на сервитутните права: за вписване на сервитутните права в Имотния регистър към СВп.; за отразяването им в кадастъра; за обозначаването, заснемането и отразяването на границите на сервитутните зони в съответните специализирани карти и регистри, както и в кадастралните карти и регистри. Заявява, че нито едно от въведените задължения не било изпълнено от страна на ответника, поради което счита негово бездействие за противоправно, от което бездействие за ищеца са произтекли вреди. При липсата на каквито и да било данни за преминаващия през имота нефтопродуктопровод, тези вреди съставляват разходите, които ищецът е направил във връзка с процедурата по трансформация на придобитата земеделска земя в земя за неземеделски нужди, за изработване и одобряване на проект за ПУП-ПРЗ за изграждане на планиран обект. Намира, че писмото от „Л.Б.“ ЕООД до „А.Д.” ЕООД, с което отказва съгласуване на влезлия в сила проект за ПУП-ПРЗ, обективира поведение, което по своето правно значение представлява нарушение на общата забрана да не се вреди другиму и ангажира отговорността на ответника за поправяне на причинените на ищеца вреди. Конкретните противоправни действия/бездействия, с които ответникът е увредил ищеца се изразяват в: 1. неоснователен отказ от съгласуване на одобрения и влязъл в сила след предписаната в закона процедура ПУП-ПРЗ за изграждане на подробно описания в исковата молба обект, тъй като дори да се приеме съществуването на сервитут в полза на ответника, посочената в писмото от 28.09.2020 г. площ на сервитута и охранителната зона са силно завишени и изразеното пълно несъгласие с проекта не съответства на заявеното ограничено вещно право; 2. неправомерно бездействие на ответника за изпълнение на вменените му с нормативни актове задължения за вписване на сервитутните права Имотния регистър към СВп., за отразяването им в кадастъра, за обозначаването, заснемането и отразяването на границите на сервитутните зони в съответните специализирани карти и регистри, както и в кадастралните карти и регистри, подробно описани в исковата молба и уточнителната молба от 18.08.2023 г. Заявява, че ако ищецът бе разполагал с данни за съществуването на сервитут и неговите параметри в процесния поземлен имот, той би могъл да предприеме действия за реализирането на друг вид инвестиционен проект в имота. Ето защо, предявява иск за присъждане на обезщетение в размер на претърпяната вреда – загуба под формата на разход за платената държавна такса - в размер на 68 951, 03 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и иск за сумата от 18 655, 07 лв. – законна лихва върху търсеното обезщетение от 28.09.2020 г. - датата на писмото на ответника до датата на исковата молба – 29.05.2023 г. Ответникът „Л.Б.“ ЕООД, в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Признава, че е собственик на нефтопродуктопровода Бургас – София, който преминава през процесния имот с идентификатор 11845.1.8 по КККР, собственост на ищеца. Оспорва обаче твърдението, че невъзможността на ищеца да установи наличието на съоръжението, преминаващо през имота, се дължи на виновно бездействие на ответното дружество. Заявява, че е извършил геодезическо заснемане и е заявил за нанасяне в АГКК нефтопродуктопровода Бургас - София още преди приемането на сочения от ищеца чл. 31а от ЗКИР . Заснемането е извършено от лица със съответната правоспособност по ЗКИР и е заплатено изцяло от „Л.Б.“ ЕООД. След приключването на заснемането в землището на всяка община, ответникът в качеството му на възложител, е внасял в Агенцията по геодезия, картография и кадастър документацията (геодезическите заснемания), както на хартиен носител, така и в електронен вид. АГКК е трябвало да отрази заснеманията в кадастралната карта, което не е сторено по независещи от ответника и неизвестни за него причини. Специално геодезическото заснемане на землището на община Марица, в това число с. Войводиново, е внесено за нанасяне в кадастъра със Заявление № 99-9139/27.03.2013 г., а удостоверението, че внесените документи отговарят на специалните изисквания на закона е издадено от АГКК с изх. № 99-9139-16-10- 4401/15.04.2013 г. На следващо място, твърди, че ищецът е знаел за наличието на процесното съоръжение още по време на процедурата по одобряването на процесния ПУП - ПРЗ през 2017 год. Счита, че в случая е налице неизпълнение на нормативни задължения за предварително съгласуване на проекта от страна на възложителя (ищеца) и административния орган, одобрил проекта на ПУП - ПРЗ (кмета на община Марица). Оспорва да дължи възнаграждение за учредяване на сервитут по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ, тъй като посочената разпоредба касае случаите на възникване на нов сервитут, а процесния е заварен, т.к. съоръжението е било въведено в експлоатация още през 1975 г. Оспорва да е имал задължение за вписване на заварения сервитут в Имотния регистър. Поддържа, че това е било негово право, но не и задължение. Оспорва твърдението, че противоправно не е съгласувал проектите на ищеца досежно процесния имот и по този начин без основание е препятствал строителството в обекта. Заявява, че сервитутната зона е 36 метра от двете страни на нефтопродуктопровода, но размерът й в случая е без значение, т.к. ищецът при всички случаи е следвало да съгласува ПУП-ПРЗ в имота. Заявява, че след като ищецът разкрие инвестиционните си намерения и ПУП- ПРЗ бъде преработен така, че да не засяга безопасната експлоатация на нефтопродуктопровода, проектът би могъл да бъде съгласуван от ответника. По реда на чл. 219 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирана Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), която изразява становище за липса на противоправно поведение у служители на агенцията, в причинна връзка с което за ищеца да са настъпили вреди. Поддържа, че трасето на нефтопродуктопровода не са обект /предмет/ на кадастралната карта, съгласно ЗКИР и не следва да се отразява в нея. Счита, че увреждащото ищеца бездействие е осъществено от ответника. Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: Между страните не е спорна собствеността на ищцовото дружество „А.Д.” ЕООД върху ПИ с идентификатор 11845.1.8 по КККР на с. Войводиново, община Марица, област Пловдив, с адрес на имота: с. Войводиново, местност „КАРА АЧА”, с площ 22 875 кв.м., придобит чрез договор за покупко-продажба, обективиран в приложения по делото Нотариален акт № 38, том 1, рег. № 972, нот. дело № 38/2015 год. на нотариус Н.Х.-С., рег. № 229 на НК, вписан в СВп. - гр. Пловдив с вх. рег. № •••••••, Акт № 161, том 13, дело № 2317/2015 год. Ищецът е стартирал процедура за трансформация на придобитата земеделска земя в земя за неземеделски нужди, като е подал заявление до община „Марица” за изработване и одобряване на проект за ПУП-ПРЗ за промяна на предназначението на земеделска земя по 3О33 за изграждане на обект: „Крайпътен комплекс - Бензиностанция, газстанция, заведение за обществено хранене, магазин, гараж” в поземлен имот с идентификатор: 11845.1.8, м. „Кара Ача”, по КК на с. Войводиново, община Марица, обл. Пловдив. В резултат е издадена Заповед № РД-09-344/11.04.2017 год. на кмета на община „Марица“, влязла в сила на 26.05.2017г. (л.37), с която е одобрен проект за ПУП-ПРЗ за ПИ 11845.1.8, е променено предназначението на процесния имот и е образуван УПИ 1-13, отреден за производствена и складова дейност, обществено и делово обслужване. Издадено е Решение № КЗЗ-12/06.07.2017 год. на Комисията за земеделските земи към МЗХГ, влязло в сила на 18.10.2017 г. (л. 35), с което е променено предназначението на ПИ с идентификатор 11845.1.8 по КККР на с. Войводиново от земеделска земя в земя за собствени неземеделски нужди за изграждане на обект: „Крайпътен комплекс - бензиностанция, газстанция, заведение за обществено хранене, магазин, гараж”. С банков превод от 17.10.2017 год. (л. 36) на основание чл. 30, ал.1 от 3033 ищецът е заплатил държавна такса в размер на 68 951.03 лв. на МЗ във връзка с процедурата по промяна на предназначението на земята. В графичната част на проекта на ПУП-ПРЗ (л. 38), неразделна част от Заповед № РД-09-344/11.04.2017 г. на кмета на община „Марица“, е отразен преминаващ през имота „газопровод”, в следствие на което, с писмо от 15.09.2020 г. до ответника „Л.Б.” ЕООД ищецът е поискал съгласуване на проекта за ПУП-ПРЗ на процесния ПИ с идентификатор 11845.1.8. В отговор от 28.09.2020 г. (л.46) ответникът е уведомил ищцовото дружество, че в посочения участък магистралния тръбопровод има сервитут от по 36 м. от двете страни на тръбопровода и охранителна зона съгласно Наредбата за устройство и безопасна експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи и отказва да съгласува представения от ищеца ПУП за имота. От приложената към писмото на ответника ръчна скица към геодезическо заснемане на изградено трасе на нефтопродуктопровод и прилежащия му сервитут в землище на с.Войводиново, общ.Марица, обл.Пловдив, през процесния имот е маркирана линия, обозначена като „трасе нефтопродуктопровод“. Същото се потвърждава и от приложеното към отговора на ответника обяснителна записка и скица към геодезическо заснемане В удостоверение, издадено на 24.11.2022 г. от СВп. - гр. Пловдив за извършени вписвания, отбелязвания и заличавания за имот на осн. чл.45, буква „б“ и „в“ от ПВ, при извършена проверка по партидата на ищеца и праводателите му не се установява да е вписан сервитут. Липсват данни за носители на други вещни права по данни от КРНИ и в приложената по делото скица № 15-416723/18.04.2022 г. на ПИ с идентификатор 11845.1.8 (л. 34). В отговор на молба на ищеца от 01.12.2022 г. за предоставяне на информация за подземни комуникации на територията на община „Марица“, главният архитект на последната го уведомява, че общината не разполага с база данни за подземен кадастър и насочва за получаване на необходимата информация към експлоатационното дружество „Лукойл-България” ЕООД. От представената с отговора на исковата молба докладна записка от 15.02.1975 г. на приемателна комисия до Министъра на снабдяването и държавните резерви, с приложен към нея протокол акт обр. 16 за приемане на обект „Магистрален продуктопровод Бургас - Пловдив“ се установява, че процесния продуктопровод е въведен в експлоатация през 1975 год. От обяснителната записка и приложената към нея скица за геодезическото заснемане на изграденото трасе на нефтопродуктопровод и прилежащия му сервитут в землището на с. Войводиново, общ. Марица, обл. Пловдив, извършено през м. ноември, 2012 г. от „Кадастър-НИ“ ООД по възлагане на „Лукоил България“ ЕООД се установява, че петролопродуктопроводът и прилежащия му сервитут от по 36 м. от двете му страни, са обозначени върху процесния ПИ. Със заявление вх. № 99-9139/27.03.2013 г. ответникът е представил на СГКК -- гр. Пловдив, посоченото геодезическо заснемане на трасето на изградения нефтопродуктопровод и прилежащия му сервитут, в землищата на селата Костиево, Радиново, Царацово, Труд, Желязно, Войводиново, Калековец, Скутаре, Трилистник, Маноле, Манолско Конаре и Ясно поле, общ. „Марица“, обл. Пловдив, с искане за издаване на удостоверение чл. 52. ал. 5 от ЗКИР и чл. 63 от Наредба № 3 от 28.04 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (ДВ бр. 41/13.05.2005 г.). С писмо изх. № 99-9144/05.04.2013 г. от АГКК във връзка с подаденото заявление, на ответника е указано, че „извършването на услуги по одобрените кадастрални карти се извършва след заплащането на такси по Тарифа 14 на МРРБ“. На 15.04.2013 г. на ответника е издадено удостоверение от АГКК-СГКК - гр. Пловдив в потвърждение на това, че в качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ на изграденото трасе за нефтопродуктопровод и прилежащия му сервитут, е представил на АГКК необходимата документация за горепосочения обект, съгласно изискванията на чл. 52, ал. 4 от ЗКИР, чл. 116, ал. 1 и чл. 175, ал. 5 от ЗУТ и Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. От приетото по делото заключение на назначената СТЕ се установява, че нефтопродуктопроводът, преминаващ през имот с идентификатор 11845.1.8. е част от магистрален продуктопровод Бургас - Пловдив, приет и въведен в експлоатация с протокол обр. 16 на приемателна комисия, назначена със Заповед № 58/20.01.1975 г. на МС на НРБ и утвърден от зам.-председателя на МС. Инвеститор на строежа е ДСО „Петрол" - София, а главен изпълнител - ДСО „Минстрой" - София (л. 75). Процесният нефтопродуктопровод в частта на процесния имот е с диаметър 325 mm, дебелина на тръбата 8 mm и работно налягане 3, 4 МРа. Посочените технически параметри се потвърждава от приетото по делото писмо от директора на Главна дирекция „инспекция за държавен технически надзор“ /л.301/. Съгласно списъка, публикуван в Приложение към чл. 1, ал. 1 от ПМС № 181/20.07.2009 г. (обн. ДВ бр. 59/28.07.2009 г.), като стратегически обекти в сектор „Енергетика" по т. 2.16 са посочени преносни газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи. Чл. 64 от ЗЕ (обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г.) визира възникването на сервитути при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти. Техническите параметри на сервитутите се определят по ред и начин, предвидени Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти (обн. ДВ бр. 88 от 08.10.2004 г.), съгласно която в раздел III a са посочени условията и редът за упражняване на сервитутните права, учредени за обекти за добив, съхранение, пренос и преобразуване на нефт и нефтопродукти, а в Приложение № За към чл. 7, ал. 1, т. 4 са посочени минималните размери на сервитутните зони за тези енергийни обекти. Въз основа на горепосочения комплекс от нормативни разпоредби, за нефтопродуктопровода на ответника преминаващ през имот с идентификатор 11845.1.8 на ищеца, се полагат сервитутна зона по 36 м. от двете му страни, мерени от оста на тръбопровода, охранителна зона по 50 м. от двете му страни, минимално разстояние до сгради и промишлени обекти - 36 м. Констативната част на СТЕ вещото лице е посочило документите, източник на информация за изготвяне на заключението, като въз основа на тях е констатирало следното: В решение № А02А/14.08.1995 г. на ПК - община „Марица" за възстановяване правото на собственост върху имот № 001001 с площ 30.877 дка., постановено въз основа на коригиран план за земеразделяне (КПЗ) на землището на с. Войводиново (обн. ДВ бр. 89 от 28.10.1994 г.) не са посочени ограничения на собствеността съгласно чл. 23, ал. 2, т. 6 от ППЗСПЗЗ (л. 13); Нефтопродуктопроводът не е отразен в действащите КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-99/12.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, обн. ДВ бр. 105 от 09.12.2008 г., в които имот № 001008 по КВС е нанесен с идентификатор 11845.1.8 и площ 22874 кв.м. с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване – нива и собственик „А.Д." ЕООД (л. 34); Съгласно общия устройствен план (ОУП) на община „Марица" и Правила и норми за прилагането му, изработени от архитектурно проектантско бюро „Е. К." ЕООД и одобрени с Решение № 170 от 10.12.2010 г. на Общинския съвет на община „Марица" (обн. ДВ бр. 12 от 08.02.2011 г.), през имот с идентификатор 11845.1.8 минава нефтопровод с отразени сервитутни граници от двете му страни (точкови линии), който представлява част от нефтопродуктопровода на „Л.Б." ЕООД, като в ОУП е нанесено цялото трасе на тръбата, положена на територията на община „Марица". С Решение № 345 по протокол № 11 от 27.09.2016 г. на общинския свет на община „Марица" (обн. ДВ бр. 28 от 04.04.2017 г.) е одобрено изменение на ОУП и е разрешено изработване на ПУП - План за улична регулация (ПУР), ПУП - План за регулация и застрояване (ПРЗ) и ПУП - Парцеларен план на елементите на техническата инфраструктура на ПИ с идентификатор 11845.1.8. В решението е дадено и следното указание: с подробните устройствени планове и парцеларните планове на трасетата на техническата инфраструктура да се определят и сервитутните им ивици, да се представят трасировъчни данни и площи на новообразуваното УПИ и ПИ, ако има такива (л. 156). От гореизложеното се заключава, че обстоятелството за наличие на обект на техническата инфраструктура, засягащ територията на имот с идентификатор 11845.1.8, е било известно към датата на одобряване на изменението на ОУП и преди възлагане на разработката на ПУП. Това се потвържава от вещото лице и при изслушването му в ОСЗ, проведено по делото на 17.05.2024 г. От приложените по делото документи от преписката по Заповед № РД- 09-344/11.04.2017 г. на кмета на община „Марица“ (л. 132-211) относно изработването и одобряването на разглеждания ПУП, вещото лице е установило, че: копията на одобрения проект за ПУП - ПРЗ на л. 38 и л. 135 не дават добра нагледна представа за регулацията и застрояването на новообразувания УПИ - за производствена и складова дейност, обществено и делово обслужване, тъй като са черно-бели, а за коректното тълкуване на същите от основно значение са цветовите означения, установени с Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове (посл. изм. ДВ бр. 11 от 10.02.2015 г.); планът за застрояване не отразява задължителните линии на застрояване (проектните сгради), а показва само ограничителната линия на застрояване, означена с черна прекъсната линия с точка (неотговаряща на изискванията); с проекта за ПУП не е изпълнено изискването на чл. 112, ал. 2, т. 10 от ЗУТ, в който смисъл е и указанието на общинския съвет в Решение № 345 от 27.09.2016 г., „с подробните устройствени планове на трасетата на техническата инфраструктура да се определят и сервитутните им ивици“ (л. 156). Констатирано е също, че нанесената върху ПР и ПЗ линия, означена като съществуващ газопровод, не съответства на положението на нефтопродуктопровода, определено чрез геодезическо заснемане от м. ноември 2012 г. (л. 106-107). Заповедта на кмета на общината за одобряване на ПУП-ПРЗ е издадена, без да е изпълнено условието за съгласуване на проекта с експлоатационното дружество, собственик на нефтопровода, съгласно чл. 128, ал. 6 от ЗУТ, за което също има изрично указание в Решение № 345 от 27.09.2016 г., на общински съвет „Марица“. Одобреният със Заповед № РД-09-344/11.04.2017 г. ПУП - ПРЗ за процесния имот не е бил публикуван на интернет страницата на община „Марица" към датата на изготвяне на СТЕ, въпреки разпоредбата на чл. 129, ал. 5 от ЗУТ, в редакцията й към датата на издаване на заповедта. Извън горното, вещото лице е посочило, че на терен трасето на нефтопродуктопровода е означено с маркировъчни стълбове, съгласно изискването на чл.35, ал.1 от Наредба за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи. Спрямо границите на процесния имот най-близко разположените знаци се намират на 38 метра от източната му граница и на 267 метра от западната. Близкият маркиран стълб е отразен със знак и пояснителен текст „колонка петрол трасе“ на чертежите към комуникационно-транспортния план /л.171, 189/ и на скиците на геодезическото заснемане /л.195 и 196/, което потвърждава наличието на информация за съществуването на подземен тръбопровод в близост до процесния имот в периода на разработката на ПУП. Видно от представеното от ТЛП със становище от 13.06.2024г. по делото писмо на зам.-министъра на МРРБ от 13.07.2015 г., на ДНСК, Националното сдружение на общините в РБ и АГКК се дава разяснение относно издаването на удостоверения но чл. 54а, ал. 3 от ЗКИР, съгласно което „условията за нанасяне на зоните на ограничения в кадастралната карта следва да се определят с наредбата по чл. 31 от ЗКИР. Към настоящия момент за зоните на ограничения не се издава удостоверението по чл. 54а, ал. 3 от ЗКИР, поради липса на нормативно определяне на вида и съдържанието на данните за тях. включително и начина за идентифицирането им. До нормативно регламентиране на изискванията за нанасянето им и до създаване на техническа възможност за това, съответната СГКК следва да издава удостоверение, че собственикът/възложителят е предал на СГКК необходимите данни за зоните на ограничения. За обектите/строежите, които подлежат на въвеждане в експлоатация, но съгласно ЗКИР не подлежат на нанасяне в кадастралната карта, СГКК следва да издава документ, с който да удостовери. че собственикът/възложителят е предал на СГКК данните за обекта/строежа и че същите са нанесени в поддържания от общинската администрация кадастрален план или специализирана карта за устройствено планиране“. Ангажирани са от страна на ответника писмени доказателства с молба по делото от 22.04.2024г., като от скица от 21.01.2022г. на поземлен имот, находящ се на територията на с. Радиново в същата община Марица, обл. Пловдив, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - Пловдив, е видно, че продуктопроводът е отразен и е видим на кадастралната скица на имота. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното: По правната квалификация на иска: Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 51 от ЗЗД и акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД. Съгласно трайната съдебна практика и ППВС №7/1959 г. исковете по чл. 45 от ЗЗД срещу юридически лица са недопустими. Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД, но не и на основание чл. 45 ЗЗД. Същите носят отговорност за вредите, причинени от техни работници, служители или други физически лица, на които са възложили работа по силата на договор и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди, но са налице несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените лица (в този смисъл и т. 7 от ППВС № 7/1959 г.). Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на осн. чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД, а доколкото с исковата молба ищецът навежда твърдения за осъществени спрямо него от ответника противоправни действия /неоснователен отказ от съгласуване/ и бездействия /неправомерно бездействие на ответника за изпълнение на вменените му с нормативни актове задължения за вписване на сервитутните права в СВп., Имотния регистър, за отразяването им в кадастъра, за обозначаването, заснемането и отразяването на границите на сервитутните зони в съответните специализирани карти и регистри, както и в кадастралните карти и регистри/, следва да се приеме, че искът е за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника за действия на лица, на които последният е възложил извършването на съответната работа по съгласуване на процесния ПУП-ПРЗ за изграждане на подробно описания в исковата молба обект, респективно за вписване, отразяване и пр. на процесния сервитут по предвидения в нормативната уредба начин. С оглед на изложеното, главният иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 68 951, 03 лв. – разходи на ищеца за платена държавна такса в процедурата по промяна в предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди. Акцесорен е искът по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху присъденото деликтно обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 68 951, 03 лв. за периода от 28.09.2020 г. /датата на писмото на ответника с което отказва съгласуване на ПУП-ПРЗ за процесния имот на ищеца/ до датата на исковата молба, която възлиза на сумата от 18 655, 07 лв. Искътовете са допустими, а по същество съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на възложителя не отпада, ако извършителят не е спазил дадените му указания. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни деяния и тя има обезпечително- гаранционна функция. Тази отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, а от вината на натоварените с извършването на работата лица (така ППВС № 7/1958 г.). За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е необходимо ищецът да докаже – и това му е указано с доклада по делото - фактите, обосноваващи деликтната отговорност - противоправно поведение /действие или бездействие/, в причинна връзка с което са настъпили твърдените вреди, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя – настъпването на вредите при или по повод на възложена от него работа. Правният режим на процесните обществени отношения се съдържа в Закона за енергетиката от 2003 г. /ЗЕ/ и Закона за енергетиката и енергийната ефективност от 1999 г. /отм. - ЗЕЕЕ/, където Раздел II “Сервитути” /чл.64 до 68/ урежда законовите сервитути в полза на енергийните предприятия. Уредбата се отличава със значителна динамика през годините, но при внимателно запознаване със същата, могат да бъдат откроени следните основни положения: При нови въздушни и подземни електропроводи, топлопроводи и газопроводи, изградени след влизане в сила на ЗЕ, сервитутното право се учредява след настъпване на две условия: а/ наличие на влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя положението на съответните имоти, като видът и местоположението на енергийните обекти и площта на служещите имоти, включени в границите на сервитутите по този закон, се определят с общи и подробни устройствени планове и б/ изплащане на еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитута. За изградени в периода от м.07.1999 г. /влизане в сила на отм.ЗЕЕЕ/ до м.12.2003 г. /влизане в сила на ЗЕ/ енергийни обекти сервитутите възникват по силата на закона с отреждането на терена- чл.60, ал.2, т.2 от ЗЕЕЕ /отм./. Също се дължи обезщетение, но то не е условие за възникване на сервитута - чл.60, ал.3 от ЗЕЕЕ /отм./. За заварени, вече изградени към м.07.1999 г. енергийни обекти - сервитутът възниква по силата на самия закон - пар.26 от ПР на Закона за енергетиката и чл.60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ /отм./. Именно последната хипотеза е приложима в процесния случай, доколкото безспорно по делото е установено, че процесният „Магистрален продуктопровод Бургас - Пловдив“ е въведен в експлоатация още през 1975г. Следва да се приеме за установено по делото, че по силата на посочената правна уредба в полза на собственика на продуктопровода е възникнало и съществува и към момента сервитутно право, чието съдържание и технически характеристики се установяват от изслушаната по делото техническа експертиза - сервитутна зона по 36 м. от двете му страни, мерени от оста на тръбопровода, охранителна зона по 50 м. от двете му страни, минимално разстояние до сгради и промишлени обекти - 36 м. Важно е да се отбележи, че в съдебната практика трайно и безпротиворечиво се приема, че възникването и съществуването на този тип законни сервитути не зависи и не е обвързано по никакъв начин с тяхното отразяване или вписване в различни карти и регистри – последното има само декларативно, но не и конститутивно, нито оповестително-защитно действие. /в т.см. Определение № 431 от 17.05.2017 г. по гр. д. № 320/2017 г., г. к., III г. о. на ВКС, Решение № 12 от 19.05.2009 г. по т. д. № 676/2009 г., т. к., II т. о. на ВКС/. Следователно, всеки последващ собстеник на имота, през който минава процесния продуктопровод, е обвързан по силата на закона да търпи ограниченията в правото си на собственост по предвидения в закона начин и не се предвижда това негово задължение да възниква или да му е противопоставимо едва след отразяването на трасето на продуктопровода в специалните карти и регистри по чл.32 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, в кадастъра или по партидата на собственика на имота в СВп, респ. на самия имот в имотния регистър. Противоправното действие, което според ищеца е осъществено от ответника, е неоснователен отказ от съгласуване на одобрения и влязъл в сила ПУП – ПРЗ за изграждане на подробно описания в исковата молба обект, тъй като дори да се приеме съществуването на сервитут в полза на ответника, посочената в писмото от 28.09.2020г. площ на сервитута и охранителната зона са силно завишени и изразеното пълно несъгласие с проекта не съответства на заявеното ограничено вещно право. Противоправността на посоченото действие следва да се приеме за недоказана, предвид установените от заключението на СТЕ размери на сервитутната и охранителните зони от двете страни на магистралния тръбопоровод – 36 м. за сервитутната, както е посочено и в писмото от 28.09.2020г. на ответника. От приложената към СТЕ скица е видна частта от УПИ 501.13 – производствена и складова дейност, обществено и делово обслужване, попадаща в сервитутната зона на тръбопровода, в която не се допуска строителство. При липса на други данни – а именно за това, че планираното от ищеца строителство не попада в границите на сервитутната зона, не може да се направи извод за неоснователност на отказа или недобросъвестно поведение от страна на ответника имащо за цел пълно блокиране на инвестиционните намерения на ищцовото дружество. Противоправното бездействие, релевирано като основание за ангажиране отговорността на ответника, според изложеното в исковата молба и уточнителната молба от 18.08.2023г. се изразява в следното: неизпълнение на законоустановеното задължение за изготвяне на ПУП, с който се определят конкретните имоти, засегнати от енергийното съоръжение, размерът и разположението на сервитута върху тези имоти и съответната му сервитутна ивица, което представлява нарушение на нормата на чл. 64, ал.4, т.1 от ЗЕ; неизпълнение на законоустановеното задължение за заплащанена еднократно обезщетение на собственика на засегнатия от сервитута имот, което представлява нарушение на нормата на чл. 64, ал.4, т.2 от ЗЕ; неизпълнение на законоустановеното задължение за вписване на твърдяното сервитутно право в имотния регистър по местонахождението на служещия имот, което представлява нарушение на нормата на §26, ал. 3 от ПЗР на ЗЕ (ДВ, бр. 107/2003 год.); неизпълнение на законоустановеното задължение за отразяване на твърдяното сервитутно право в кадастъра при условията и по реда на Закона за кадастъра и имотния регистьр (ЗКИР), което представлява нарушение на нормата на чл. 64а, ал.1 от ЗЕ; неизпълнение на законоустановеното задължение за обозначаването, заснемането и отразяването на границите на сервитутните зони в съответните специализирани карти и регистри, както и в кадастралните карти и регистри в случаите по чл. 34, ал.1 от ЗКИР, вкл. и при промяна на сервитутната зона и при прекратяване на сервитута в урбанизираните територии и извън тях, което представлява нарушение на нормата на чл.11., ал.1от Наредба№16/2004 год.; неизпълнение на задължението за вписване на твърдяното сервитутно право и съответната му сервитутна зона в кадастъра и специализираните карти и регистри, което представлява нарушение на нормата на чл. 31а, ал. 1 от ЗКИР. Както вече съдът отбеляза по-горе, за заварени, вече изградени към м.07.1999 г. енергийни обекти - сервитутът възниква по силата на самия закон, съгласно пар.26 от ПР на Закона за енергетиката и чл.60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ /отм./. Ето защо, в този случай разпоредбата на чл.64, ал.4, т.1 и 2 от ЗЕ са изцяло неприложими – същите са относими само що се касае до сервитутите на нови въздушни и подземни електропроводи, топлопроводи и газопроводи, изградени след влизане в сила на ЗЕ. Не са налице първите две посочени от ищеца основания за ангажиране отговорността на ответника и неизпълнението на посочените задължения не е противоправно, т.к. ответникът изобщо не е имал задължение да предприема действия във връзка с одобряването на подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти и изплащането на обезщетение. Относно вписването и отразяването на процесния сервитут в кадастъра, СВп, имотен регистър и в кадастралните карти и регистри в случаите по чл. 34, ал.1 от ЗКИР, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.64 от ЗЕ в редакцията й преди изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2012г. „Сервитутите по този закон се отразяват в кадастъра и се вписват при условията и по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.“. Съгласно чл.31а от ЗКИР Зони на ограничения върху поземлени имоти, които произтичат от сервитут или ограничение, възникнало въз основа на нормативен акт, административен акт или договор, се отразяват в кадастъра и/или в специализираните карти и регистри по чл. 32.