Решение № 2495 от 16.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2177/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от Народното събрание на РБ, срещу решение № 22150/03.12.2025г., постановено по гр. д. № 43652/2025г. на СРС, 168 с-в. Решението се обжалва в частта, в която е признато за незаконно и отменено, на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ уволнението на С. З. К. ЕГН ••••••••••, гр. •••• чрез адв. М.Г. пълномощник съд. адрес: адв. М.Г. гр. Добрич, ул. ••••, извършено със заповед № 633/13.06.2025г., издадена от Председателя на Народното събрание, с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца; възстановена е, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, С. З. К. ЕГН •••••••••• гр. ••••, на заеманата до уволнението длъжност „главен експерт сътрудник“ към Комисията по туризъм в Народното събрание; и Народното събрание на Република България гр. София, пл. "Народно събрание" № 2, представлявано от председателя на Народното събрание Рая Назарян, чрез юрк. С. е осъдено да заплати на С. З. К. ЕГН •••••••••• гр. Каварна, ул. ••••, на основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ сумата от 21 625,75 лева, представляваща обезщетение за оставането без работа поради незаконосъобразно прекратяване на трудовия договор за периода от 16.06.2025 до 24.11.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.08.2025г. до окончателното плащане. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението в обжалваната част. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Счита, че трудовият договор на ищцата е бил прекратен поради изтичане на срока, посочен в чл. 33, ал. 4 ПРАНС. Моли решението да бъде отменено в обжалваните части и исковете да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски. Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: В исковата молба се твърди, че на 07.02.2025 г. К. е била назначена на длъжност „главен експерт сътрудник“ към Комисията по туризъм в Народното събрание, по силата на трудов договор № 117/07.02.2025 г. Трудовото й правоотношение било прекратено на 13.06.2025 г. със заповед № 633/13.06.2025 г., издадена от Председателя на Народното събрание. Оспорила е законността на уволнението, като твърди, че то е извършено на основание „изтичане на уговорения срок“, съгласно чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, но без да са били изпълнени двете кумулативни предпоставки, заложени в трудовия договор, а именно: избирането на председател на комисията по туризъм да се осъществи по време на мандата на следващото Народно събрание. Изложила е съображения, че към момента на прекратяването на трудовия договор, 51-вото Народно събрание е все още действащ орган и не е сформирано следващото, 52-ро Народно събрание. Поради изложеното намира уволнението за незаконосъобразно и заповедта за прекратяване на трудовия договор за незаконна. В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът, въззивник в настоящето производство, е оспорил предявените искове. Изложил е твърдения, че трудовият договор на ищцата е сключен на основание чл. 8, ал. 1, т. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) и чл. 68, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда. Трудовото правоотношение било прекратено със заповед № 633/13.06.2025 г., издадена от Председателя на Народното събрание. Уволнението било законосъобразно, тъй като срокът на трудовия договор на ищцата бил обвързан с изтичането на мандата на председателя на Комисията по туризъм в рамките на мандата на 51-вото Народно събрание. Посочил е, че на 05.06.2025 г. с решение на 51-вото Народно събрание е бил освободен досегашният председател на Комисията по туризъм и е бил избран нов председател. Намира, че трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, поради изтичане на уговорения срок. За да постанови обжалваното решение СРС е приел, че срочният трудов договор не може да се обвърже с "мандат", който не съществува като фиксиран срок в закона. Приел е, че вътрешните правила на работодателя (в т.ч. ПРАНС и заповедта за изменението му от 05.06.2025 г.), които се опитват да дефинират длъжността на експерта в комисията като „мандатна“ и обвързана с личността на председателя на комисията, влизат в пряко противоречие с чл. 68, ал. 1, т. 5 от КТ. Счел е, че редакцията на т. 1 от трудовия договор, подписан между страните, а именно „за срок: до 5 работни дни от избирането на председател на съответната комисия в следващото Народно събрание“, въвежда прекратителен срок, обвързан с настъпването на бъдещо сигурно събитие – конституирането на следващото (52-ро) Народно събрание и изборът на неговите органи. Доколкото към момента на издаване на атакуваната Заповед № 633/13.06.2025 г., 51-вото Народно събрание е действащ законодателен орган, събитието „избиране на председател в следващото НС“ не е настъпило. С оглед изложените съображения е намерил предявените искове за основателни. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. С оглед въведените в жалбата възражения, правният спор и пред първоинстанционния и пред въззивния съд се концентрира около обстоятелството дали е изтекъл предвидения в трудовия договор срок. От приетия като доказателство трудов договор № 117/07.02.2025г., сключен между страните по делото, се установява, че ищцата е била назначена като главен експертен сътрудник с място на работа Комисия по туризъм за срок „до 5 работни дни от избирането на председател на съответната комисия в следващото Народно събрание“. Така уговореното в трудовия договор налага извод, че същият е сключен като срочен на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 5 от КТ срочният трудов договор се сключва за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган. Следователно продължителността на трудовия договор на ищцата, сега въззиваема, произтича пряко от мандата на съответния орган, а съгласно Конституцията на Република България Народното събрание има четиригодишен мандат. В Конституцията на Република България е залегнал принципът на мандатност на органа на законодателната власт - Народното събрание - чл. 64, ал.1. В чл. 79, ал.1 от Конституцията се посочва, че "Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии". Предвид факта, че постоянните комисии към НС се избират от неговия състав, не е възможно съществуването им извън мандата на Народното събрание, от чиито състав са излъчени - с прекратяването на мандата на НС престава и съществуването на излъчените от неговия състав постоянни комисии. Съгласно представената длъжностна характеристика, въззиваемата оказва експертна и техническа помощ на съответната постоянна комисия по туризма към 51- то НС. Не се спори, че към настоящия момент не е изтекъл мандатът на 51 – то НС, нито е конституирано 52-ро Народно събрание. След като не е прекратен мандатът на 51-то НС, то не е престанало и съществуването на комисията, подпомагана от ищеца. След като не е изтекъл предвидения в трудовия договор срок, извършеното прекратяване на правоотношението на това основание е незаконосъобразно. В първото по делото заседание пред СРС въззивникът е представил заповед № АД-51-550-05- 118/05.06.2025 г. на председателя на Народното събрание, издадена на основание чл. 8, ал. 1, т. 11 ПОДНС, с която е прието следното добавяне в текста на чл. 33, ал. 4 от Правилника за работа на администрацията на НС – „Срокът им е съгласно чл. 8, ал. 1, т. 10 ПОДНС, но не по-късно от пет работни дни от датата на избиране на нов председател, зам. - председател на Народното събрание, председател на парламентарна група/постоянна комисия, или от преустановяване съществуването на парламентарна група/постоянна комисия, в рамките на мандата на съответното Народно събрание“. Съгласно старата редакция, на чл. 33, ал. 3 ПРАНС служителите към кабинета на председателя на Народното събрание, към кабинетите на заместник-председателите на Народното събрание, към парламентарните групи и към постоянните комисии се назначават на срочни трудови договори на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ. Именно това е приложимата разпоредба към момента на сключване на трудовия договор с ищцата. Настъпването на прекратителното действие на срока по чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ е пряко обусловено от изтичане мандата на 51- то Народно събрание, който мандат не е изтекъл към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Цитираната по – горе заповед не може да произведе действие по отношение на трудовия договор на ищцата, тъй като липсва съгласие на ищцата за промяна в съдържанието на договора. Това не може да стане едностранно, със заповед на председателя на НС. Не е налице валидно сключено споразумение или допълнение към трудовия договор в този смисъл. Работодателят не може едностранно да променя условията по трудовото правоотношение. На следващо място, заповедта не може да произведе валидно правно действие и поради следното. Така направеното допълнение в чл. 33, ал. 4 от ПРАНС противоречи на ПОДНС и по – конкретно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 10, която предвижда назначаването и освобождаването на служителите в парламентарните комисии по предложение на техния председател със срок до 5 работни дни от избирането на председателя на съответната комисия в следващото Народно събрание. ПОДНС е нормативен акт от по - висока степен. В Решение № 7 от 25.05.2010 г. на КС по к. д. № 5/2010 г. е прието, че ПОДНС е нормативен акт със задължителна сила за държавните органи, организациите и гражданите, който по силата на Конституцията стои паралелно със закона в йерархията на нормативните актове. От друга страна ПРАНС е подзаконов нормативен акт. Ето защо, съдът намира, че с направеното допълнение със заповед № АД-51-550-05- 118/05.06.2025 г. на председателя на Народното събрание подзаконовият нормативен акт – чл. 33, ал. 4, последно изр. от ПРАНС, влиза в противоречие с ПОДНС и по – конкретно чл. 8, ал. 1, т. 10. Не могат да бъдат споделени доводите във въззивната жалба, че нормата на чл. 33, ал. 4 от ПРАНС допълва разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 10 от ПОДНС, а не и противоречи. Както беше посочено, със заповедта се добавя в края на нормата на чл. 33, ал. 4 ПРАНС относно срока „ не по – късно от пет работни дни от датата на избиране на постоянна комисия или от преустановяване съществуване на постоянна комисия в рамките на мандата на съответното Народно събрание“, а в чл. 8, ал. 1, т. 10 от ПОДНС относно срока е посочено „до 5 работни дни от избирането на председателя на съответната комисия в следващото Народно събрание“. Ето защо, правилно СРС е приел, че предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, като е отменил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и е възстановил ищцата, въззиваема в настоящето производство, на заеманата преди уволнението длъжност. Във въззивната жалба не са наведени никакви конкретни оплаквания по отношение на присъденото обезщетение за оставане без работа и неговия размер. Други оплаквания във въззивната жалба липсват, поради което съдът е ограничен до посоченото в нея. Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се потвърди в обжалваните части. По разноските: Пред СРС не е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна в това производство, поради което същото е преклудирано. На въззиваемия, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение. В проведеното пред СГС заседание процесуалният представите на жалбоподателя е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от другата страна в размер на 1860 евро, което съдът намира за основателно, поради следните съображения. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, без събиране на доказателства, процесуалния представител на въззиваемата не се е явила в съдебно заседание, като е депозирала писмено становище. От друга страна, съдът взе предвид, че не е обвързан от праговете, посочени в Наредбата за възнаграждение за адвокатската работа. В Решения на Съда на ЕС (напр. решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на CEO), които са задължителни и за националните съдилища, сочат на общ извод, че националната юрисдикция (в случая съда) не е задължена да се съобразява с ограниченията, наложени относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с акт на адвокатско сдружение (в случая с Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС) и забраната съдът да определя възнаграждение под минимума, определен с такъв акт, тъй като това ограничаване „би могло да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС“. Ето защо, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размера на 400 евро. Водим от горното, съдът