Решение № 194 от 27.7.2026 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 141/2026 г.

Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на Е. Д. М. от гр. С. , подадена на 27.02.2024г. чрез затвора гр. С., срещу Решение № 15678/15.08.2024г. , постановено от Софийски районен съд по гр.дело № 51293/2023г. по описа му, с което съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от жалбоподателя срещу Софийски градски съд иск с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС, вр. чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 24000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 04.09.2023 г. – 11.09.2023 г. в резултат на съществено нарушение на ПЕС, довело до болки и страдания поради това, че ответникът не е образувал производство по чл. 416, ал. 8 НПК по подадена от ищеца жалба № 284742/2023 г. . Твърди се от жалбоподателя, че обжалваното решение е неправилно като постановено превратно, произволно,незаконно, в нарушение на интегритета и при груба злоупотреба с права. Отказа на СГС да образува производство по чл. 416,ал.8 НПК е лишило жалбоподателя от правосъдие в нарушение на чл. 47, 20,21,54 ХОПЕС, а СРС незаконно потвърдил това нарушение. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска или връщане на делото за ново разглеждане. Подадена е и въззивна жалба от адвокат И. Ю. в качеството му на назначен от съда на основание чл. 95 и сл. ГПК процесуален представител на Е. Д. М. срещу същото решение. С въззивната жалба се твърди, че неправилно е прието с обжалваното решение, че с връщане от СГС на жалбата на ищеца с правно основание чл. 416,ал.8 НПК не е било нарушено правото му на достъп до ефективни правни средства. Липсва правно основание за това връщане, обуславящо законосъобразността му, което го прави произволен съдебен акт. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. С подаден в срок писмен отговор въззиваемата страна Софийски градски съд чрез пълномощник съдебен помощник М. П. оспорва като неоснователна въззивната жалба с твърдения за правилност на атакуваното решение поради липса на доказано в процеса нарушено право на ЕС. Навежда и довод за недопустимост на решението с оглед разпоредбата на чл. 126 ГПК предвид наличието на подадени от Е. М. искови молби с идентичен предмет , по които са образувани в СРС гр.дела № 51291/23г., № 51292/23г/, № 51294/23г. и № 51295/23г. , като единствената разлика е в номера на жалбата, с която Е. М. твърди да е сезирал СГС с искане по чл. 416,ал.8 НПК. Страните и размерът на претендираното обезщетение по посочените дела са идентични с гр.дело № 51293/23г., по което е постановено обжалваното решение, като се твърди, че входирането на идентични като съдържание молби в един и същи ден в СГС не обосновава извод, че евентуалното бездействие по тях от страна на ответника , поражда различни вземания за обезвреда в полза на ищеца. Твърди също недопустимост на исковото производство предвид факта, че СГС не се е произнесъл като последна съдебна инстанция и предвид практика на СЕС във връзка с обезщетения за вреди от нарушено право на ЕС, то искове срещу орган на национална юрисдикция, който не се е произнесъл като последна съдебна инстанция, са недопустими. Навежда и довод, че производството по НДОХ 646/2015г. по описа на СНС във връзка, с което е подадена процесната молба с правно основание чл. 416,ал.8 НПК е все още висящо, намира се в Апелативен съд С. и постановената по него присъда все още не е влязла в сила, като се описва подробно хронологията на това наказателно производство. По това дело са постъпвали от ищеца като подсъдим множество искания с правно основание чл. 416,ал.8 НПК, докладвани своевременно на съдията-докладчик, който е приел, че компетентен да се произнесе по тях е Апелативен съд С., като правоприемник на АСНС и е разпоредено изпращане на молбите на този съд, съответно е налице произнасяне от СГС по подадените от М. молби и не е допуснато нарушение на чл. 5 от ЕКЗПЧОС и сочените от ищеца норми, като за него не са настъпили и неблагоприятни последици , предвид липсата на влязъл в сила съдебен акт. Претендира разноски с приложен списък. В проведеното съдебно заседание участието на жалбоподателя Е. М. е осигурено чрез видеоконференция по реда на чл. 135а ГПК, като поддържа жалбата и излага съображения по същество. Подаденият от СГС отговор се поддържа чрез писмено становище с изложени доводи по съществото на спора. Представителят на ОП Монтана излага съображения за правилност на обжалваното решение. Във въззивното производство са приети писмени доказателства – преписи от присъда и решение на ВКС, изпратени от САС по висящото пред този съд ВНДОХ № 404/2023г.. Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното: Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срока по чл. 259,ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо постановено в производство с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ по предявен от Е. Д. М. срещу СГС иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от съществено нарушение правото на ЕС, допуснато от СГС при разглеждане на негова жалба вх. № 50770/24.08.2023г. по регистратурата на ВКС, изпратена по компетентност на СГС и заведена в този съд с вх. № 284742/04.09.2023г. с правно основание чл. 416,ал.8 НПК. Ищецът е сезирал първоинстанционния съд с искова молба с твърдения, че ответникът противозаконно не е образувал производство по жалбата му с правно основание чл. 416,ал.8 НПК, с което ищецът е бил лишен от ефективни правни средства за защита, нарушен е принципът на правовата държава и зачитане правата на човека по чл. 2 от ДЕС, чл. 67 ДФЕС, членове 47, 51,52,53 и 54 ХОПЕС, както и чл. 5,ал.4, 13,14,17,18 ЕКЗПЧ. Оспорено като незаконно е основанието, посочено от СГС в разпореждането за връщане жалбата му, с твърдения, че делото КНОХД 1018/2019г. на ВКС за грабеж от 12.03.2010 в гр. С. за 136072 лева с пострадал О.Б. е решено и е приключило на 16.04.2019г. с решение на ВКС от същата дата и не е висящо пред САС, факт който бил известен на СГС. С извършените от СГС действия по жалбата на ищеца съзнателно и целенасочено се цели увреждане на ищеца , лишаване от правосъдие, като правото е използвано за цели различни от целите на правосъдието. С действията на СГС са нарушени оправданите очаквания на ищеца и е подложен на жесток психически тормоз, изтърпял болки и страдания, унижение, отчаяние, страх, безнадеждност, безпокойство, безизходица, безпомощност. Нарушени е здравето му – от стреса получил хипертония, паник атаки и изпаднал в депресия. При така поддържаните от фактическа страна обстоятелства е поискал от съда да осъди ответника да му заплати сумата 24 000 лева обезщетение за търпени неимуществени вреди , търпени от него в периода 04.09.-11.09.2023г. от незаконното връщане на жалбата му с правно основание чл. 416,ал.8 НПК. С постановеното по делото решение съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява с действията си по жалбата на ищеца, СГС да е допуснал съществено нарушение на правото на ЕС, поради което и е отхвърлил иска като неоснователен. По допустимостта на иска с оглед наведеното от ответника възражение по чл. 126 НПК, въззивният съд приема следното: Разпоредбата на чл. 126,ал.1 ГПК предвижда, че когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск. По делото е безспорно установено, че по искови молби на Е. Д. М. срещу СГС са образувани граждански дела по описа на РС С. с номера 51291, 51292, настоящето 51293, както и 51293, 51294, като исковите молби са с вх. № от 15.09.2023г. с идентично съдържание като фактически основания с единствена разлика номера на жалбата, от неразглеждане на която твърди да търпи вреди и периода на вредите, като по така образуваните производства се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 24 000 лева. Установено е , че гр.дело № 51291 / 2023г. към настоящия момент е висящо на етап администриране на искова молба, видно от справката на л. 67 от делото, гр.дело 51292/2023г. е прекратено с влязло в сила на 22.02.2024г. определение, като са налице данни за прекратяване и на гр.дело 51295/2023г. , а гр.дело № 51294/2023г. е със статус „обявено за решаване“ . В случая единственото висящо пред РС С. дело , образувано преди настоящето с оглед номера е 51291/2023г. , но липса приложен препис от исковата молба, за да се установи налице ли е идентичност на фактическите твърдения, основание на предявените по това дело и настоящето искове, поради което и възражението на ответника за приложение разпоредбата на чл. 126,ал.1 ГПК е неоснователно. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установена следната фактическа обстановка: Ищецът Е. Д. М. се намира в Централен софийски затвор, като по делото няма доказателства дали задържането му е с основание мярка за неотклонение или влязла в сила присъда. Безспорно е установено, че същият е подсъдим по НДОХ 646/2015г. по описа на Специализирания НС/закрит/ , а сега по описа на СГС, като по реда на инстанционния контрол постановената по това дело присъда от 09.01.2018г. е била отменена в една част с присъда от 05.06.2019г. на Апелативен специализиран наказателен съд / закрит/ по ВНДОХ 102/2018г. , а в друга потвърдена. Постановената от въззивната инстанция присъда от 05.06.2019г. е била предмет на инстанционен контрол пред ВКС по КНДОХ 1018/2019г. , като е постановено Решение от 16.04.2020г. , с което въззивната присъда от 05.06.2018г. е отменена в една част, потвърдена в друга и делото е върнато за ново разглеждане в отменените части от друг състав на въззивния съд . Безспорно е установено, че след връщане на делото същото е образувано под № 404/2023г. по описа на Апелативен съд С. и към настоящия момент няма данни да е приключило. С жалба вх. № 507700 от 24.08.20203г. по регистратурата на ВКС Е. Д. М. е заявил искане до СГС по чл. 416,ал.8 НПК влязлата в сила по отношение на него присъда по ВНДОХ 102/2018г. на АСпНС, потвърдена с решение на ВКС от 16.04.2020г. по КНДОХ 1018/2019г. да бъде прекъсната тъй като е приведена в изпълнение без правно основание, произволно и противозаконно е осъден по непредявено обвинение. С писмо, получено в СГС тази молба /жалба/ на М. е изпратена по компетентност на СГС, където е заведена с вх. № 284742/04.09.2023г. . Същият ден зам.председател на СГС с разпореждане е върнал жалбата на Е. М. с мотиви, че делото /НДОХ 646 от 2015г./ не е приключило с влязъл в сила съдебен акт и се намира в САС по реда на инстанционния контрол. Установено е също така от ръкописния текст на гърба на последната страница от процесната жалба / л. 294 гръб от първоинстанционното дело/, че преди тази жалба Е. Д. М. е подал до СГС 7 жалби със същото правно основание. От показанията на разпитания в първата инстанция свидетел Е.Д.П. , изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора гр. С., се установява, че му е известно, че М. е подал жалба до СГС с искане да бъде освободен , тъй като присъдата му е приведена в изпълнение без основание защото бил осъден от ВКС по непредявено обвинение, по която жалба СГС му отказал правосъдие. Ищецът му е споделял, че вече 11 години очаква правосъдие и е подложен на страшен психически стрес , казвал му е , че изпитва болка, страдание, унижение от институциите. Споделял му е, че е увредено здравето му , опадали са му зъбите, има панически атаки, високо кръвно, не може да се храни, да спи , не може да се грижи за семейство си, преживява голям стрес. При така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното : При изложените фактически констатации и при направените искания, правното основание на предявения иск е чл. 2в ал. 1 от ЗОДОВ във вр. чл. 4 § 3 от ДЕС, като от нарушаване правото на ЕС се претендират от ищеца неимуществени вреди. Искът с посоченото правно основание е средство за защита на страна, която твърди, че е нарушена норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти, като нарушението следва да е достатъчно съществено и да е налице причинно-следствена връзка между него и причинените вреди. В конкретния случай се твърди нарушение на правото на достъп до правосъдие /загуба на доверие в правосъдието/ липса на ефективни правни средства за защита и злоупотреба с права . Достъпът до съд е заложен в текста на чл. 6 и чл. 13 от ЕКПЧОС, съответно чл. 47 от ХОПЕС, чрез правото на справедлив процес и правото на ефективни правни средства за защита. В този смисъл съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС "всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения... има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона". С чл. 13 ЕКПЧОС е предвидено правото на ефективни правни средства за защита на "всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в Конвенцията, са нарушени, да има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции". Чл. 5,т. 4 от ЕКПЧОС предвижда, че всяко арестувано или лишено от свобода лице има право да обжалва законността на неговото задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай, че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице. Съгласно чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз като израз на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес е предвидена възможността всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, да има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в член 47 условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Правата защитавани в Хартата и ЕКПЧОС са идентични, като съобразно чл. 53 от Хартата никоя разпоредба на Хартата не трябва да се тълкува като ограничаваща или накърняваща права на човека и основни свободи, които в съответните им приложни полета са признати от правото на Съюза, от международното право и от международните конвенции, по които Съюзът или всички държавичленки са страни и поспециално от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което сочи, че тълкуването на правата по ЕКПЧОС дадено с решения на ЕСПЧ е приложимо и по отношение на правата предвидени в ХОПЕС. Цитираните по-горе принципи следва да са гарантирани на национално равнище. В конкретната хипотеза следва да се прецени дали с действията на СГС, изразяващи се в постановяване на разпореждане за връщане искане /жалба/ на Е. Д. М. с правно основание чл. 416,ал.8 НПК е нарушено правото на достъп до съд и по конкретно предвиденото в чл.5,т.4 ЕКПЧОС право. Предвидената в чл. 416,ал.8 НПК национална норма предвижда, че съдът, който е постановил влязлата в сила присъда или определение, се произнася по жалба на осъдения, че присъдата или определението са приведени в изпълнение без правно основание. Жалбата не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго. Ако намери искането за допустимо, съдът го разглежда в 7-дневен срок в открито съдебно заседание с участието на прокурор и с призоваване на осъдения и се произнася с определение, което е окончателно. Когато намери искането за основателно, съдът освобождава осъдения. Тази разпоредба е нова, приета със ЗИДНПК обнародван в ДВ бр. 48 от 02.06.2023г. и е в сила от 06.06.2023г. . Към датата на подаване жалбата на ищеца /24.08.2023г. по регистратурата на ВКС/ съдебна практика по приложението й не е създадена. В случая постановилият разпореждането за връщане жалбата съдия е приел, че искането е недопустимо с мотиви за висящо съдебно производство пред въззивния съд, като безспорно е установено, че НДОХ № 646/2015г. на Специализирания наказателен съд /закрит/, а сега СГС е изпратено по реда на инстанционния контрол на Апелативния специализиран наказателен съд / закрит/ сега Апелативен съд С. и към 04.09.2023г. е висящо пред този съд под номер 404/2023г. . Това разпореждане на зам.председателя на СГС е съобразено с разпоредбата на чл. 416,ал.8 НПК, която предвижда разглеждане на искането с насрочване на заседание само ако искането е допустимо. Правилността на така извършената преценка за допустимост не може да бъде проверявана в настоящето производство, а само по реда на инстанционния контрол чрез обжалване . Следва да се има предвид и постановеното от ВКС по спор за подсъдност между САС и СГС определение № 65/30.01.2024г. по н.ч.д. № 21/2024г. , с което именно във връзка с искане на Е. Д. М. по чл. 416,ал.8 НПК е определен компетентния да разгледа искането му съд, а именно СГС и делото е изпратено на този съд за произнасяне по жалбите на Е. Д. М., съответно правото на достъп до съд на ищеца не е нарушено с процесното разпореждане от 04.09.2023г.. Дори формално с връщане на жабата му да е допуснато нарушение на правото на ЕС, то същото не е достатъчно съществено, а именно явно и значително, след като не е ограничило правото на ищеца да подава нови искания по чл. 416,ал.8 НПК. Не е установена по делото и вследствие постановения от СГС на 04.09.2023г. акт ищецът да е претърпял конкретни вреди в исковия период- 04.09.-11.09.2023г. . Установените такива от показанията на свидетеля Е.П. не индивидуализират нито конкретното разпореждане, нито периода, посочен в исковата молба, а общо се сочи психическия стрес, на който ищецът е подложен вече 11 години от пребиваването си в затвора. Предвид гореизложеното по делото не са установени материално правните предпоставки на чл. 2в ЗОДОВ, поради което и предявеният иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди търпени в периода 04.09-11.09.2023г. от ищеца поради съществено нарушаване право на ЕС, допуснато от СГС с връщане на 04.09.2023г. на искане по чл. 416,ал.8 НПК е неоснователен. Обжалваното решение като краен резултат е правилно и следва да се потвърди. При този изход от спора право на разноски има ответникът, който е претендирал юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 евро.