Решение № 50 от 13.7.2026 г. на Районен съд - Свищов по дело № 111/2026 г.

наказателно дело № 20264150200111 по описа за 2026 година за да се произнесе, взема предвид: Жалба срещу Наказателно постановление № 04- 2600016/16.04.2026 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Велико Търново. Жалбоподателят „С,“ ЕАД гр. Свищов, представляван от М.Г.К. - изпълнителен директор обжалва наказателно постановление № 04- 2600016/16.04.2026 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Велико Търново, с което на дружеството е наложено наказание имуществена санкция в размер на 767 евро на основание чл. 416 ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ за нарушение на чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 404, ал.1, т. 12 от КТ. Счита същото за необосновано и незаконосъобразно, тъй като при определяне на наказанието административнонаказващият орган е допуснал нарушение на закона и съдопроизводствените правила. Излага, че при издаването на НП не бил отчетен фактът, че от даденото предписание било налице частично изпълнение, което било приравнено на пълно неизпълнение. Твърди, че в нарушение на разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Р. България, е определена наложената имуществена санкция. Правилото за превалутиране от левове в евро, съгласно чл. 12 от закона предвиждал числовата стойност в левове да се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен в шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая. Позовава се, че съгласно чл. 13 от същия закон, получената сума се закръгляла до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени НП като незаконосъобразно. Наказващият орган - Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Велико Търново, чрез процесуалният си представител - юрисконсулт К. взема становище за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, тъй като по безспорен начин били установени нарушението и нарушителя. При съставянето на АУАН и издаването на НП не били допуснати съществени процесуални нарушения. Представя писмени бележки в които излага съображение за законосъобразност на наказателното постановление. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като законосъобразно. Претендира разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. След като се запозна със становището на жалбоподателя, събраните доказателства, разпита актосъставителя и свидетелите по делото, съдът намери за установена следната фактическа обстановка: С Наказателно постановление № 04-2600016 от 16.04.2026 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Велико Търново, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 04-2600016/26.01.2026 г. на жалбоподателя „С,“ ЕАД гр. Свищов, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, представлявано и управлявано от изпълнителния директор М.Г.К. е наложено на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ административно наказание имуществена санкция в размер на 767 евро, за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в периода 14.01.2026 г. – 19.01.2026 г. по документи от страна на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново, във връзка с осъществяването на последващ контрол на „С,“ ЕАД гр. Свищов се установило, че работодателят не е изпълнил приложената принудителна административна мярка - даденото на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ задължително за изпълнение предписание под № 6 с Протокол за извършена проверка № ПР2543698/04.12.2025 г. на Д „ИТ“, град В. Търново гласящо: „6. На основание чл. 128 т. 2 от КТ работодателят да изплати на П.Б.П., ЕГН •••••••••• и на другите лица, чиито трудови правоотношения са прекратени, начисленото във ведомост за заплати трудово възнаграждение за извършената работа през м. септември 2025г., като изплащането му да се извърши по установения от законодателя в чл. 270 ал. 4 КТ ред – чрез превод или внасяне по платежна сметка на работника или служителя. Срок за изпълнение: 05.01,2026 г.“. За изпълнението на даденото с Протокол за извършена проверка изх. № ПР2543698/04.12.2025 г. на Д „ИТ“ град Велико Търново задължително за изпълнение предписание № 6 от работодателя чрез призовка на Д „ИТ“ град Велико Търново от 06.01.2026 г. са изискани писмени доказателства. Документи, удостоверяващи изплащане на П.Б.П. , ЕГН •••••••••• , трудовото правоотношение с който е прекратено, на начисленото във ведомост за заплати трудово възнаграждение за м. септември 2025г.., не били представени, работодателят не изпълнил даденото задължително за изпълнение предписание под № 6, дадено с Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2543698/04.12.2025 г. на Д „ИТ“ град Велико Търново, с което нарушил чл. 415 ал. 1 от КТ. Прието е, че нарушението е извършено при работодателя „С,“ ЕАД гр. Свищов на 06.01.2026 г. Открито е при проверката по документи на Д „ИТ“ град Велико Търново. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 20.04.2026 г., видно писмо изх. № 26032388/17.04.2026 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Велико Търново и известие за доставяне. Приложен по делото е АУАН № 04-2600016/26.01.2026 г., в който фактическото описание на нарушението е идентично с това в издаденото въз основа на акта наказателно постановление, както и посочените в АУАН като нарушени правни разпоредби съответстват на правната квалификация на нарушението в НП. АУАН се позовава на приложените като опис писмени материали:призовка от 06.01.2026 г. и известие за доставяне, протокол за извършена проверка № ПР2543698/04.12.2025 г., писмо за изпращане с изх. № 25112194/04.12.2025 г. и разписка за доставяне на Български пощи, протокол за извършена проверка № ПР2600099, писмени сведения от представляващия работодателя с вх.№ 26004261, разчетно – платежна ведомост за м. септември 2025 г., лично трудово досие на П.. Актът е връчен на лично на жалбоподателя срещу подпис, на 26.01.2026 г. В законоустановения срок от дружеството е подадено възражение до наказващия орган, в което е посочено, че дружеството е в затруднено финансово положение и налагането на санкция допълнително създаде затруднения и по този начин не би се постигнала целта на закона. На 06. 11.2025 г. по работни места, в периода от 13.11.2025 г. до 04.12.2025 г. по документи била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на на дружеството – работодател, за което бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР2543698/04.12.2025 г., видно от който при проверката били установени нарушения, обособени в 8 пункта и съответно в 8 точки били дадени задължителни за изпълнение предписания. Едно от констатираните нарушения било, че работодателят „С,“ ЕАД гр. Свищов не е изплатил на П.Б.П. начисленото във ведомост за заплати трудово възнаграждение за извършена работа през м.септември 2025г. , което изплащане да се извърши по установения в чл. 270 ал. 4 КТ ред – чрез превод или внасяне по платежна сметка на работника или служителя, фигуриращо под № 6. Посочено е, че е нарушен чл. 128 т. 2 от КТ. Дадени са предписания на работодателя за изпълнение, в срок до 05.01.2026 г. Протоколът е изпратен със съобщение по чл. 61, ал. 1, във вр. с чл.18а, ал. 8, изр. първо от АПК с изх.№ 25112194/04.12.2025 г, на Д „ИТ“, гр.Велико Търново до „С," ЕАД и видно от приложеното известие за доставяне е получен на 08.12.2025 г. С призовка от „С,“ ЕАД гр. Свищов били изискани заверени копия на документи – лични трудови досието, присъствени форми – графици и др., документи, удостоверяващи изпълнението на предписанията от предходна проверка, приключила с протокол № 2543698/04.12.2025 г. Същата е връчена изпратена по пощата, видно от приложената обратна разписка е получена на 07.01.2026 г. Във връзка с изисканите документи, от страна на работодателя „С,“ ЕАД, гр. Свищов са представени на Д „ИТ“ гр. Велико Търново следните документи в заверени копия: ведомост за заплати за месец октомври и ноември 2025 година на „С," ЕАД, град Свищов; присъствена форма за месеците октомври и ноември 2025г. , банково извлечение от 10.11.2025 година за изплащане на работни заплати за месец май и юни 2025 г. ; работни фишове на лица с прекратени трудови договори през м. май и юни 2025г. с начислени обезщетения по чл. 222 ал. 1 от КТ, платежни нареждания за превод - 71 броя, справки за актуално състояние от ТР, Регистър на заетостта на НАП, трудов договор и заповед за прекратяване на трудовия договор, както и съдържащи се в трудовото досие на П. длъжностна характеристика и др., както и писмени сведения с вх. №26009919/26.01.2026 г. от М.Г.К. – Изпълнителен директор на „С,“ ЕАД в която излага, че ръководството на дружеството полага усилия за възстановяване на производствения процес, като изплащането на неплатените трудови възнаграждения на персонала ще бъде до м. февруари 2026 г., а забавените обезщетения след м. май 2026 г, щели да бъдат заплатени също. Представено е и писмо от дружеството – жалбоподател , по електронната поща, с което изпращат доказателства за извършени частични преводи на заплати - платежни – 13 броя, с които не установява изпълнение на дадено предписание по т. 6 от Протокол за извършена проверка от 4.12.2025г.. Представен е и извлечение от регистър на заетостта, в което фигурират имена на служител и работодател – дружеството жалбоподател. Обект на втора /последваща/ проверка било изпълнението на предписанията, дадени с Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2543698/04.12.2025 г., за което бил съставен Протокол за извършена проверка изх. № ПР2600099 от 23.01.2026 г. Били установени нарушения, обособени в 20 пункта и съответно в 20 точки били дадени задължителни за изпълнение предписания. До приключване на тази последваща проверка от страна на дружеството не били предоставени платежни или други документи, доказващи изпълнение на дадените предписания включително предписание № 6 в Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2543698/04.12.2025 г., за които бил даден срок за изпълнение. Протоколът за извършена проверка с изх. № ПР2600099 от 23.01.2026 г. /със съдържащите се в него предписания/ бил връчен на управителя М.К. срещу подпис на дата 26.01.2026 г. Приложени са доказателства – Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ", гр. София издадена на основание чл. 5, ал. 3 от Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по труда“, Заповед № ЧР328/20.12.2023 г. на Изпълнителен директор на ИА ГИТ, на Д. А. А. на длъжност „главен инспектор", ведно с длъжностна характеристика за длъжността „главен инспектор " в Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Велико Търново; Заповед № ЧР-1238/09.10.2018 г. на Изпълнителен директор на ИА ГИТ, на Г. Р. П. на длъжност „главен инспектор", ведно с длъжностна характеристика за длъжността „главен инспектор ” в Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Велико Търново за установяване компетентността на актосъставителя за съставяне на АУАН и наказващия орган за издаване на НП. Видно от показанията на актосъставителя Г. П. - гл.инспектор в Д „ИТ“ гр. В.Търново, във връзка с подадени множество сигнали, изразени в забавяне изплащането на трудови възнаграждения, както и дължими обезщетения, дължими по КТ, служители на Инспекция по труда извършили проверка, по която били изискани писмени материали, удостоверяващи изплащането на начислени във ведомостите заплати. В конкретния случай за лицето П. П.– трудово възнаграждение за месец септември. Посочва, че е приложена принудителна административна мярка от 04.12.2025 г., като на работодателя е дадено задължително предписание под № 6 да изплати на П. дължимото трудово възнаграждение. Извършена била последваща проверка с цел удостоверяване на изпълнение на дадено предписание, като при проверката не били представени доказателства, удостоверяващи, че е изплатено дължимото трудово възнаграждение. Св. П. изнесе, че изцяло липсвало изпълнение на предписанието по отношение на това лице. Установили нарушението в присъствието на представляващия изпълнителен директор М.К., след което съставил процесния АУАН, и доколкото си спомнял тогава не били направени възражения. Допълни, че Предписанието относно лицето П. било под № 6 от Протокола от 04.12.2025 г., като от писмените сведения не били представени доказателства, удостоверяващи изпълнението на даденото задължително за изпълнение предписание, за което бил съставен и акта. Заяви, че по отношение на някои от работниците имало частични плащания във връзка с даденото предписание, но за П. не си спомня дали имало такова частично плащане. Св. П. присъствал на самата проверка и по работни места и документи. Според неговите показания, Принудителните административни мерки от 04.12.2025 г. не били обжалвани и са влезли в сила. Свид. Д. А. заяви, че е свидетел и на съставянето на акта и на проверката. Изнесе, че в Дирекция „Инспекция по труда“ постъпили много сигнали срещу дружеството „С,“ ЕАД за неизплатени трудови възнаграждения, както и дължими обезщетения, дължими по КТ за периода м. ноември, м. декември 2025 г. С колегата Г. П. извършили проверка, при която установили, че не е извършено плащане на П. П. на трудово възнаграждение, начислено във ведомостите за м. септември 2025 г. Дали предписание с протокола от 04.12.2025 г. трудовото възнаграждене да бъде изплатено в срок до 05.01.2026 г. Предписанието не било оспорено и влязло в законна сила. След това постъпили още сигнали, извършили втора проверка в периода 14-16.01.2026 г. Документи, удостоверяващи изпълнението на предписанието не били представени, работодателят дал обяснение, че не е изпълнил предписанието поради финансови затруднения на дружеството. Св. А. твърди, че не било налице частично изпълнение на предписанието по отношение на въпросното лице, затова и на 26.01.2026 г. колегата П. съставил акт за неизпълнение на предписанието, като датата на нарушението била 06.01.2026 г. Актът беше съставен в „Инспекция по труда“ и връчен на М.К.. При връчването на акта нямало писмени възражения, а били дадени обяснения, че дружеството е в затруднение, потвърдено и от изнесеното от св. Б.. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на постановлението. По същество е неоснователна. При извършената служебна проверка на обжалваното НП съдът констатира, че при съставянето на акта и при издаването на НП не са допуснати нарушения на ЗАНН, които да налагат отмяна на атакуваното НП. НП се явява законосъобразно от процесуално- правна страна, тъй както акта, така и НП са издадени от компетентни органи, оправомощени за това по съответния ред; спазени са формата и реда при издаването му и съдържа изискуемите по чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не са допуснати нарушения в административно-наказателното производство, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя, отразената в акта за нарушение фактическа обстановка е пренесена в издаденото постановление, налице е съответствие между словесното описание на нарушението и посочената като нарушена законова разпоредба, което като цяло определя неговата законосъобразност от формална страна. От събраните в хода на производството доказателства, се установява по безспорен начин извършеното нарушение от работодателя „С,“ ЕАД гр. Свищов, на чл. 415, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, тъй като същият не е изпълнил задължителното за изпълнение предписание под № 6, обективирано в протокола от № ПР2543698/04.12.2025 г. за извършена проверка на Д „ИТ“, гр. В. Търново, за което на дружеството е съставен АУАН, въз основа на който е издадено и процесното НП. Същевременно извършването на нарушението не се оспорва от работодателя. Същият признава и с жалбата срещу атакуваното НП и с възражението срещу АУАН, че само част от предписанията били изпълнени и поради финансова затрудненост на дружеството не са пристъпили към изплащане на дължимите трудови възнаграждения на работниците, в това число и на П. П.. Приложената принудителна административна мярка под № 6 има обстоятелствена и разпоредителна част, в които ясно е посочено какво е нарушило дружеството, и в какъв срок е следвало да отстрани нарушението. По делото са представени писмени доказателства- ведомости, фишове за изплатени работни заплати, но от същите не се установява, че дължимото трудово възнаграждение за месец септември 2025 в размер на 1028,65 лева след направени удръжки , е изплатена. Същото обстоятелство е констатирано и в проверките на Д „ИТ“- Велико Търново, които са дали предписание на работодателя в срок до 05.01.2026 г. същото да бъде изплатено и което предписание не било изпълнено в резултат на което бил и съставен АУАН № 04-2600016 от 26.01.2026 г., въз основа на който е издадено и процесното НП. Както в обстоятелствената част на АУАН, така и на НП, подробно е отразена фактическата обстановка, описан е повода, характера и съдържанието на даденото задължително предписание, както и срока, в който е следвало да се изпълни. Нарушението е осъществено с бездействие, предвид което същото е реализирано с изтичане на срока по даденото предписание, а именно: 06.01.2026 година. Ясно и точно е посочено основанието на което е издадено задължителното предписание за отстраняване на преди това констатирано нарушение, под формата на ПАМ, по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, и състава на реализираното нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. Наведеното възражение от страна на жалбоподателя, че наказващият орган не е взел предвид, че работодателят е изпълнил частично предписанието, съдът намира за неоснователно, тъй като обстоятелството, че работодателят е изпълнил частично вмененото му с предписанието задължение за изплащане на трудови възнаграждения и обезщетения за неизползван платен годишен отпуск за отминал период, не може да послужи като достатъчен аргумент за освобождаването му от отговорност. Нещо повече, към датата на издаване на НП липсват доказателства предписанието да е било изпълнено в частта, относно работника П. П.. Последното се установи не само от показанията на разпитаните свидетели – служители в Д „ИТ“ . В. Търново, но и от представените в два броя протоколи за извършени проверка, въз основа на подадени сигнали, както и от ангажираните писмени доказателства от страна на работодателя – ведомости, в които не фигурира такова плащане. При това положение правилно наказващият орган е санкционирал бездействието на работодателя. От материалноправна гледна точка административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 КТ, която предвижда отговорност при неизпълнение на задължителните предписания на контролните органи за спазване на трудовото законодателство. По отношение на възражението срещу АУАН, че работодателят има финансови затруднения, поради което е възпрепятстван за изплати обезщетението, следва да се отбележи, че КТ гарантира изплащането на трудовото възнаграждение, дори в случаите, когато е налице „финансово затруднение“ при работодателя. Касае се за облигационно задължение за парично плащане в тежест на работодателя, като обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. По направеното с жалбата възражение, че са нарушени разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България, относно числовата стойност на наложената имуществената санкция, съдът намира следното. Действително съгласно чл. 13, ал. 1 ЗВЕРБ, в съответствие с чл. 4 и 5 от Регламент (ЕО) 1103/97 след превалутиране съгласно чл. 12 получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване: 1. когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен; 2. когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица. Официалният валутен курс, фиксиран в Регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) 2866/98 относно обменния курс към еврото за България, е 1 евро = 1.95583 лева. При така определения официален валутен курс и спазване на правилата по чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, имуществената санкция в размер на 1500 лева / 1,95583 се равнява на 766,94 евро, като полученият резултат се закръглява до втория знак след десетичната запетая по математическото правило, или наказващия орган правилно е посочил санкцията в размер на 767 евро. Имуществената санкция е наложена на основание чл. 415, ал. 1 от КТ и е в минималния предвиден в закона размер, поради което не може да бъде намалявана. Така наложеното наказание според настоящия съдебен състав е съответно на извършеното нарушение и с размер необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Не са налице обстоятелства, които да отличат конкретното деяние от общите случаи на това нарушение. Нарушението не е маловажно по общия състав по чл. 28 от ЗАНН, както и не са налице кумулативно двата признака за квалифициране на нарушението като маловажно нарушение на трудовото законодателство за прилагане на привилегирован състав при определяне на наказанието по чл. 415 в, ал. 1 от КТ. Предвид вида и характера на обществените отношения, които са нарушени, а именно такива свързани с осъществяването на контрол за спазване на трудовото законодателство, в т.ч. контрол свързан с изпълнението на приложени принудителни административни мерки, в частност тези по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, констатираното нарушение - неизпълнението на принудителна административна мярка, приложена от контролния орган за спазване на трудовото законодателство, не може да се приеме за маловажен случай. Прилагането на принудителни административни мерки - тези по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, целят спазването на трудовото законодателство, което спазване представлява важен държавен и обществен интерес. Предвид гореизложеното съдът прие, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател за извършеното нарушение и че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН дружеството жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. В.Търново към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 130,00 лева /66.47 евро/, който съдът намира за съответен на фактическата и правна сложност на разглеждания спор и определен съгласно вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (изм. ДВ бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.). Водим от горното, съдът