Решение № 535 от 4.5.2026 г. на Административен съд - Монтана по дело № 361/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по жалба и уточнение по нея от Д. Н. К. [ЕГН] от [населено място], обл. Монтана, [улица], в частта против Ревизионен акт № Р-04001224006606-091-001/23.07.2025г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от В. Т. Д. на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново, възложил ревизията и Д. Г. И. на длъжност Главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново – ръководител на ревизията, потвърден в оспорената част с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 138/15.10.2025 г. на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – Велико Търново при ЦУ на НАП, с който са определени допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2021г. данък в размер на 180,39 лв. и лихви в размер на 72,99 лв.; за 2022 г. данък в размер на 289,32 лв. и лихви в размер на 86,36 лв. и за 2023 г. данък в размер на 3310,07 лв. и лихви в размер на 548,63 лв. или общо дължим данък от 3779,78 лв. /три хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/ и лихва в общ размер от 707,98 лева /седемстотин и седем лева и деветдесет и осем стотинки/. В жалбата и уточнението се навеждат доводи и аргументи за оспорване на ревизионния акт, поради непризнаване начално салдо на налични парични средства към началото на ревизирания период – 01.01.2018г. в размер на 28034,66лева, формирани от доходи от трудови правоотношение в периода от 01.01.2012г. до 31.08.2016г. в размер на 21000,00лв. и банков заем от „Райфайзенбанк“ АД от 2016г. в размер на 7034,66лв., за което е налице споразумение за заем за останалата непогасена главница към 05.08.2019г. от 7444,35лв. които не са погасени и са налични към 01.01.2018г. Твърди се, че именно непризнаването на това начално салдо е довело до грешни изводи от органите по приходите, които на тази база са формирали годишна данъчна основа по смисъла на чл.17 от ЗДДФЛ и са определени данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ и лихви върху него. Излагат се доводи, че органът по приходите е длъжен да извърши обективна и пълно проверка на доходите и разходите на лицето за конкретния период, независимо от това кога са били реализирани доходите, за да се установи началното салдо, както и, че данъчната администрация не може да откаже признаване на спестени средства, като цитира съдебна практика на ВАС. Заявява се, че неоснователно в Решението по жалба срещу ревизионен акт се твърди, че не е декларирала начално салдо за всяка година, което означава, че средствата са били изразходени. Представените справки за доходи от трудови правоотношения, споразумението с банката и договори, доказват произхода и наличността на средствата като начално салдо към 01.01.2018г. Резултатите от съпоставките на НАП за 2018-2020г. не могат автоматично да се приемат като доказателство за липса на средства, тъй като отразяват само изменение на имуществото, а не конкретни парични потоци. Нарушен е принципа на доказване и справедливост по чл.6, ал.1 ДОПК. Счита, че е доказала наличността на твърдяната сума от 28034,66лева, като налична към 01.01.2018г. Моли за отмяна на РА в оспорената част. В съдебно заседание Д. Н. К. [ЕГН] от [населено място], редовно призована се явява лично. Поддържа жалбата си, оспорва заключението на вещото лице с оглед ползваните статистически данни. Подробни доводи излага в представена по делото писмена защита в насока изложеното в жалбата и представено писмено становище в хода на производството. Претендира сторените по делото разноски. В съдебно заседание ответната страна – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си главен юрисконсулт В. В. оспорва жалбата и развива доводи, че ревизионния акт е законосъобразен съобразно събраните по реда на ДОПК писмени доказателства и липсата на ангажирани такива от жалбоподателя в насока разполагаемите парични средства към 01.01.2018г. В представена писмена защита твърди, че резултатът от съпоставките за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2020г. извършени в хода на ревизията, не оказват влияние върху следващите процесни данъчни периоди 2021-2023г., тъй като извършените съпоставки не представляват изследване на движението на паричните средства в брой – парични потоци, а сравнение между стойността на имуществото на лицето с размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него. В този смисъл получения при съпоставката резултат не представлява налични парични средства в брой или липса на такива, а отразява изменението на имуществото на лицето в това число на паричните средства за съответната година, поради което и изводите на вещото лице са неправилни. Методът на съпоставка между всички получени постъпления – доходи и финансирания и имущественото състояние на лицето, в т.ч. направените разходи на годишна база е различен от метода за изследване на паричния поток, поради което не могат да се приемат за верни изчисленията на вещото лице. Законосъобразността на определената данъчна основа за ревизираните периоди не е оборена от ревизираното лице чрез посочване на други обстоятелства и представяне на съответните доказателства. При безспорна установеност на обстоятелствата по чл.122, ал.1,т.1,т.2 и т.7 от ДОПК, органът по приходите са овластени да определят данъчната основа по особения процесуален ред, предвиден от ал.2 на чл.122 от ДОПК. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски по воденото съдебно производство съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия административен орган, като е потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 138/15.10.2025 г. на Директор Дирекция ОДОП – Велико Търново, което е връчено по електронен път на оспорващият на 16.10.2025г., видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път на л.16 по делото. Жалбата е подадена чрез ОДОП до Административен съд - Монтана чрез куриерска компания „Спиди“ на 29.10.2025г. и е заведена с вх.№54-12-1082#6/30.10.2025г. по описа на ОДОП В. Търново, видно от л.5 по делото т.е. е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, поради което е процесуално допустима. Административен съд – Монтана, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК въз основа на събраните по делото доказателства поотделно и в своята съвкупност провери законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, намери следното: От фактическа страна съобразно приетите по делото писмени доказателствени средства, назначената и изготвена съдебно – счетоводна експертиза се установява следното: Със Заповед №Р-04001224006606-020-001/11.12.2024г. на В. Т. Д. на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново (л.183 по делото) явяваща се компетентен орган по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, предвид приетата по делото Заповед №688/25.06.2024г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново е възложено извършване на ревизия на Д. Н. К. [ЕГН] от [населено място], обл. Монтана, [улица], ет.3, ап.9, за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2023г. относно: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ; задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ; ДОО за самоосигуряващи се; ЗО и УПФ, която да бъде извършена за срок от три месеца от връчване на заповедта. Заповедта за възлагане на ревизия е надлежно връчена с разписка на ревизираното лице 08.01.2025г. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №Р-04001224006606-020-002/08.04.2025г. на В. Т. Д. на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново (л.185 по делото) е продължен срока за извършване на ревизията до 06.06.2025г. Заповедта за изменение е надлежно връчена с разписка на ревизираното лице на 23.05.2025г., видно от л.186 по делото. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР, са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество. На Д. К. е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №Р-04001224006606-040-001/07.01.2025г., видно от том втори л.2 и 3 по делото, получено от нея с разписка на 08.01.2025г. видно от том втори л.3 по делото, с което от органите по приходите са изискали предоставяне на документи и писмени обяснения, попълване и представяне на декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК / обр.Кд-14/, относно данни за имуществото, всички източници на доходи, приходи, източници на формиране на собствения капитал, източници на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност и участие в управителни и надзорни органи на юридически лица за ревизираните периоди, както и справка за наличните парични средства в брой към 01.01.2018г. и към началото и края на всеки един от ревизираните периоди, както и за установяване на разходите за издръжка и живот, за комуналните разходи – ток,вода, газ, телефон и др. В отговор от Д. К. в ТД на НАП Велико Търново офис Монтана с вх.№54-12-29/05.02.2025г., видно от том втори л.5 по делото са представени на приходните органи Справки по образец №1, 2 и №5, декларации за разкриване на банкова сметка и застрахователна тайна, декларации, че не е сключвала трудови договори, договори за управление и контрол, договори за наем, не е получавала доходи от извънтрудови правоотношения и доходи от участия в търговски дружества; няма получени доходи от източник извън страната; няма извлечения от банкови сметки; не е получавала доходи от дарения, наследство, хазартни игри и др.; няма извършени разходи за пътувания в чужбина и др. В нарочна декларация е посочила, че за периода 01.01.2018г. до 31.12.2023г. има участие в търговско дружество „К.-Я. 2010“ ЕООД [ЕИК], като притежава 100% от капитала на търговското дружество и е внесла допълнителни парични вноски в размер на 15000,00лв, видно от том втори л.11 по делото. Не са представени данни и доказателства за налични парични средства в брой както към 01.01.2018г., така и към началото и края на всеки един от ревизираните периоди. До Д. К. е връчено и последващо искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №Р-04001224006606-040-002/21.05.2025г., видно от том втори л.13 по делото, получено от нея с разписка на 23.05.2025г. видно от том втори л.14 по делото, по което не са постъпвали данни от ревизираното лице. В хода на ревизията, са били предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице и от трети лица; извършени са справки, присъединени са доказателства и са съставени протоколи за извършени насрещни проверки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, са подробно описани в РД. Въз основа на извършената ревизия и на основание чл. 117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – Д. Г. И. на длъжност главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Е. Л. П. на длъжност главен инспектор по приходите, е съставен и подписан Ревизионен доклад /РД/ № Р-04001224006606-092-001/23.06.2025г. (л.84-130 по делото). С Ревизионния доклад, в резултат на извършените процесуални действия, приетите за установени факти и обстоятелства и направените изводи, ревизиращият екип е предложил по отношение на ревизираното лице Д. Н. К. да бъдат установени размери на задължения и лихвите за просрочие към тях за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС "Контрол" като електронен документ и е подписан с електронни подписи от Д. Г. И. и Е. Л. П., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител. РД е надлежно връчен на оспорващата по електронен път на 25.06.2025г., видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ на л.131 по делото. Срещу ревизионния доклад е подадено възражение по реда на чл.117, ал.5 от ДОПК, видно от л.65-69 по делото с което се оспорва приетата от органите по приходите налични парични средства в размер на 5000,00лв. към 01.01.2018г., като се твърдят налични парични средства в размер на 28034,66лв. представляващи спестявания от трудови доходи в размер на 21034,66лв. и остатък от изтеглен заем в „Райфайзенбанк България“ ЕАД от 7000,00лв., като се представят 5бр. справки за осигурителен доход за социално осигуряване по данни от декларации от Наредба Н-13 към КСО за периода от м.01.2012г. до м.08.2016г., както и споразумение с „Райфайзенбанк България“ ЕАД от което се установява, че към 05.08.2019г. има предсрочно изискуема главница в размер на 7444,35лв. Твърди, че тези парични средства не са изразходени до началото на ревизирания период и представляват наличен ресурс, който следва да бъде признат като начално салдо. Представила е и договори за продажба на 4бр. МПС, като е посочила, че получената сума не е отразена в паричните постъпления, поради което следва да бъдат взети предвид. В срока по чл.119, ал.2 от ДОПК, от компетентните органи по чл.119, ал.2 от ДОПК - В. Т. Д. на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново, възложил ревизията и Д. Г. И. на длъжност Главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново – ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт №Р-04001224006606-091-001/23.07.2025г. л.41-48 по делото, който е надлежно връчен на оспорващата на 28.07.2025г. видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ на л.53 по делото. С обжалвания РА № Р-04001224006606-091-001/23.07.2025 г. по реда на чл. 122 от ДОПК на жалбоподателката са определени следните допълнителни задължения: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 2019 г. в размер на 116,54 лв. и лихви в размер на 68.81 лв.; данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. в размер на 3779,78 лв. и лихви в размер на 707.98 лв.; задължения за вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за 2019 г., 2020 г. и 2023 г. в размер на 2285,67 лв. и лихви в размер на 1400,04 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващи се лица за 2019 г., 2020 г. и 2023 г. в размер на 624.50 лв. и лихви в размер на 376.89 лв., както и вноски за ЗО за самоосигуряващи се липа за 2019 г.. 2020 г. и 2023 г. в размер 999,20лв. и лихви в размер на 677.55 лв. С жалба, наименувана възражение вх.№54-12-1082#2/24.09.2025г. и изискано уточнение по същата на л.18-24 по делото, оспорващата обжалва частично Ревизионен акт №Р-04001224006606-091-001/23.07.2025г. по административен ред с доводи за непризнаване начално салдо на налични парични средства към 01.01.2018г. в размер на 28034.66лв. по което са депозирани и възраженията, с оглед начисления данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2021г., 2022г. и 2023г. общо в размер на 3779,78 лв. и лихви в размер на 707,98 лв. В останалата част РА не е обжалван и е влязъл в законна сила. С Решение по жалба срещу ревизионен акт № 138/15.10.2025 г. издадено от Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е потвърден Ревизионен акт №Р-04001224006606-091-001/23.07.2025г. в обжалваната част, с който са установени допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2021г. данък в размер на 180,39 лв. и лихви в размер на 72,99 лв.; за 2022 г. данък в размер на 289,32 лв. и лихви в размер на 86,36 лв. и за 2023 г. данък в размер на 3310,07 лв. и лихви в размер на 548,63 лв. или общо дължим данък от 3779,78 лв. /три хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/ и лихва в общ размер от 707,98 лева /седемстотин и седем лева и деветдесет и осем стотинки/. При ревизията е установено, че жалбоподателката е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ с постоянно местоживеене в България, [населено място], обл. Монтана, [улица], което не е подавало годишни данъчни декларации (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди от 01.01.2018г. до 31.12.2023г. Като лице упражняващо свободна професия и регистрирано с БУЛСТАТ 180233761, е извършвало през част от ревизираните периоди дейност - козметични услуги. Д. К. е и едноличен собственик на капитала и управител на „К. - Я." ЕООД с [ЕИК], регистрирано в Търговския регистър на 22.03.2023 г. Приходната администрация, чрез своите ревизионни органи е установила, че лицето Д. Н. К. има доходи с неустановен произход, налице били данни за укрити приходи или доходи, както и че получените приходи и доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период - обстоятелства, визирани в чл. 122, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. До започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и са налице данни за укрити приходи или доходи. При съпоставка между имуществото на жалбоподателката и извършените от нея разходи, от една страна, и доходи и източници на финансиране, от друга страна, са установили несъответствие за част от ревизираните периоди. За обжалваните периоди 2021 г., 2022 г. и 2023 г. е установено, че направените от ревизираното лице разходи превишават получените от него доходи, за които превишения е прието, че представляват недекларирани доходи по смисъла на чл. 123, ал. 1 от ДОПК и са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. При наличие на гореизложените факти органите по приходите приемат, че основата за облагане с данък върху доходите на физическото лице за ревизираните периоди – 2021, 2022г. и 2023г. следва да бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. За обективно установяване на обстоятелствата от значение за извършваната ревизия, органът по приходите е извършил процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения ревизионен доклад, неразделна част от ревизионния акт по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Събрани са доказателства за наличните недвижими имоти и МПС –та на жалбоподателката, в това число извършената покупка на автомобил, представени са и застрахователни полици в застрахователни дружества, изискани са данни от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана, относно притежаваните автомобили; от ОД на МВР – Монтана данни за задгранични пътувания, както и такива от Община Монтана сектор „Местни данъци и такси“ за платени МДТ през ревизирания период. Представени са и сведение от трети лица – доставчици на комунални услуги в т.ч. „Електрохолд Продажби“ЕАД и от „Изипей“ АД, видно от том втори л.21-169 по делото. Ревизионният орган е приобщил по реда на ДОПК доказателства от данъчно-осигурителното досие на ревизираното лице, документи, съставени по повод на настоящото ревизионно производство както и присъединени документи /доказателства/, съставени и приети по извършени допълнителни проверки с адресат същото лице. На база събраните в хода на ревизията доказателства, органите по приходите са направили съпоставка между имуществото на жалбоподателката и направените от нея разходи и декларираните и получени доходи през ревизирания период и са установили, че стойността на имуществото на лицето и направените от него разходи явно и съществено превишава размера на получените доходи и финансирания през ревизираните 2021г., 2022г. и 2023г. че не е доказан произходът на част от изразходваните парични средства, като при извършената съпоставка е установено превишение на разходите спрямо доходите за 2021г. в размер на 1803,91лв.; за 2022г. в размер на 2893,20лв. и за 2023г. в размер на 33100,67лева. Установеното несъответствие е прието за доход с неустановен приход източник и е формирана основа за облагане и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Относно разполагаеми парични средства в брой жалбоподателката не е декларирала налични парични средства в брой по връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №Р-04001224006606-040-001/07.01.2025г., получено от нея с разписка на 08.01.2025г. видно от том втори л.3 по делото, поради което ревизиращия екип е приел като налични парични средства в брой в размер на сумата от 5000,00лева в началото на ревизирания период 01.01.2018г., за спорните периоди 2021г.,2022г. и 2023г. органите по приходите са приели, че ревизираното лице не е разполагало с наличност в брой към началото на тези периоди. При извършената съпоставка, за периодите с несъответствие между направените от ревизираното лице разходи и получените от него доходи, органите по приходите са приели, че Д. К. е имала доходи от други източници на средства - получени социални помощи и суми чрез „Изипей" АД, съответно в размер на 480,00 лв. за 2021 г., в размер на 1288,51 лв. за 2022 г. и в размер на 1823,40 лв. за 2023 г., подробно описани в РД. Същевременно, при съпоставката на имуществото на ревизираното лице и направените него разходи и декларираните и/или получени от него доходи, органите по приходите са приели, че Д. К. е имала разходи за издръжка и живот съответно в размер на 1355.68 лв. за 2022 г. и в размер на 393,54 лв. за 2023 г., с оглед извършените плащания чрез „Изипей“ АД; комунални разходи, съгласно изисканите и приложени данни в Информационната система за обявени продажби от регистрирани по ЗДДС лица към ревизираното лице и плащания чрез „Изипей" АД, към „Нет-Сърф.Нет"ООД, „А1 България" ЕАД и „Електрохолд продажби" ЕАД. за 2021 г. - 580.01 лв., за 2022 г. - 462.09 лв. и за 2023 г. - 1204,22 лв.; разходи за придобиване и ремонт на превозни средства в размер на 17000.00 лв. за 2023 г., представляващи разходи за придобиване на МПС [Марка] от „Трейд ин“ ЕООД по издадена фактура № 2000000728/04.12.2023 г.; разходи за придобиване на друго движимо имущество в размер на 997.74 лв. за 2023 г., представляващи закупена техника по приложени писмени доказателства от „Спиди" ЕАД и разходи за пътувания, екскурзии и др. в размер на 1527.00 лв. за 2022г. по предоставени данни за извършени плащания чрез ,,Изипей“ АД. Разходи за платени данъци, осигурителни вноски, такси и други, съответно за 2021 г. - 24.30 лв., за 2022 г. - 799.06 лв. и за 2023 г. - 224.30 лв. съобразно представените данни от Община Монтана и Други разходи, съответно за 2021 г. - 1405,00 лв.; за 2022 г. - 140,00 лв. и за 2023 г. - 15110,00 лв., като са взети предвид плащания, направени от Д. К. чрез „Изипей"АД, като за 2023г. са внесени средства в размер на 15000,00 лв. в касата на дружеството „К. - Я." ЕООД. в което ревизираното лице е управител и едноличен собственик на капитала, което обстоятелство лицето е декларирало в представена писмена декларация вх. № 54-12-29/05.02.2025 г. във връзка с връченото ИПДПОЗЛ № Р- 04001224006606-040-001 /07.01.2025 г. Ревизиращия екип е приел за неоснователни възраженията на ревизираното лице за налични парични средства към 01.01.2018г. в размер на 28034.66лв. във връзка с представени доказателства - справки за осигурителния доход за периода 01.01.2012 г. - 31.08.2016 г. представляващи спестявания от трудови доходи в размер на 21034,66лв. и споразумение с „Райфайзенбанк България“ ЕАД по повод отпуснат през 2016 г. потребителски кредит, за който се твърди остатък от 7000,00лв., тъй като същата касае период за който органите по приходите не са установили несъответствие при извършената съпоставка между имуществото на ревизираното лице и извършените от него разходи, от една страна, и доходи и източници на финансиране, от друга страна. Посочените от ревизираното лице доказателства касаят неревизирани предходни периоди, а от приложените документи при ревизията е установено, че сумите на доходите на ревизираното лице през периодите, предхождащи ревизираните, не са в големи размери, като междувременно лицето е извършвало и разходи през тези периоди. Посочено е, че дори и да се приеме, че е възможно жалбоподателката да е получавала доходи в по-голям размер, то липсват доказателства за наличието и съхранението на средства в посочения размер. При съпоставката на стойността на имуществото на ревизираното лице и направените от него разходи с декларираните и/или получени от него доходи, органите по приходите са приели, че Д. К. не е имала налични парични средства в брой в началото и края на обжалваните ревизирани периоди 2021 г., 2022г. и 2023 г., като е имала такива в банкови сметки в размер, съгласно събраните доказателства от банковите институции. Отделно е посочено, че резултатите от съпоставките за периодите от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г., извършени в хода на ревизията, не оказват влияние върху следващите процесни данъчни периоди 2021г. - 2023г., тъй като извършените съпоставки не представляват изследване на движение на парични средства в брой – парични потоци, а сравнение между стойността на имуществото на лицето с размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него. В този смисъл получения при съпоставката резултат не представлява налични парични средства (в брой) или липса на такива, а отразява изменението на имуществото на лицето (в това число на паричните средства) за съответната година. Когато имуществото (включително паричните средства) се е увеличило със сума, надвишаваща получените доходи и финансирания, по силата на чл. 123. ал. 1,т.1 или т. 2 от ДОПК се приема, че е налице подлежащ на облагане с данъци доход, чийто размер съответства на установеното при съпоставката несъответствие на имуществото спрямо доходите. Когато обаче доходите и финансиранията надвишават имуществото, това не означава, че разликата представлява налични в края на годината парични средства в брой. Наличните парични средства по банкови сметки на жалбоподателката и движението по тях са установени по представената информация от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД; „Райфайзенбанк България“ ЕАД, чийто правоприемник е „ОББ“ АД, в това число и приложеното споразумение от 05.08.2019г. между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и Д. Н. К. сключено поради неплащане на погасителните вноски по договор за банков кредит от 06.07.2016г. станал предсрочно изискуем по водено изпълнително дело, поради неплащане на месечни вноски от 15.07.2018г. до 15.12.2018г. в размер на 1147,27лв. и предсрочно изискуема главница с дата на настъпване на предсрочната изискуемост 11.01.2019г. от 7444,35лв., както и дължимите възнаградителна лихва от 273,75лева, наказателна лихва от 225,69лв. и законна лихва от 27.02.2019г. до окончателното изплащане на дълга и съдебно деловодни разноски от общо 331,82лв. или уговорената сума по споразумението е в общ размер от 8887,71лв. без такси за ЧСИ, дължима от жалбоподателката, видно от л.215-217 по делото. Видно от приложеното писмо на „ОББ“ АД на л.236 по делото потребителския кредит е погасен чрез доброволни вноски на каса поради необслужването му на 05.10.2020г. От приложения по делото договор за потребителски кредит №1606271833237850 от 06.07.2016г., видно от л.208-214 по делото, „Райфайзенбанк България“ ЕАД е отпуснала на Д. К. потребителски кредит в размер на 13292,50лв., като изрично в чл.1 от договора е посочено, че кредита ще бъде използван за рефинансиране на кредит и потребителски нужди, като крайния срок за неговото погасяване е посочен 15.07.2021г. Видно от приложените на л.236-240 по делото писмени доказателства от „ОББ“ АД правоприемник на „Райфайзенбанк България“ ЕАД с подаване на искането за кредит Д. К. собственоръчно е посочила като цел на кредита - рефинансиране и ремонт, като нетен доход от работна заплата е посочила 678,00лв. и наличието на непогасени кредити в „УниКредит“ от 811,00лв. и два в „Ти Би Ай“ от 1200,00лв. и 300,00лв. От приложената справка от ЦКР на л.242 и 243 по делото се установява, че за периода от 31.01.2021г. до 31.12.2023г. Д. К. е имала непогасен кредит към „Ти Би АЙ Банк“ ЕАД в размер на 225,00лв. прехвърлен на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в размер на 544,00лв. на 31.08.2021г. и издължен на същата дата. Всички доходи в това число от продажбата на МПС в хода на ревизията са установени от приложените договори за покупко – продажба на МПС. В съдебното производство са приложени подадени годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ от Д. К. за 2016г. и 2017г., справка за осигуряването й за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2023г. и справки за изплатени доходи – трудови и др. за периодите от 2016г. до 2018г. и от 2019г. до 2023г., на л.246-261 по делото. Органите по приходите са извършили съпоставка за ревизираните периоди между имуществото на жалбоподателката и извършените от нея разходи, от една страна, и доходи и източници на финансиране, от друга страна, и са установили несъответствия. Установено е, че направените от ревизираното лице разходи превишават получените от него доходи за 2021г., 2022г. и 2023г. (не са установени такива за периода от 2018г. до 2020г.). При горната фактическа обстановка, в предвид обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за всяка една от годините, включени в ревизирания период, и съпоставка на доказаните приходи/доходи с извършените разходи, органите по приходите са направили извод за наличие на предпоставките визирани в чл. 122, ал. 1, т.2 и т. 7 ДОПК, а именно налице са данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, поради което са пристъпили към определяне на данъчните основи по години по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателката е връчено уведомление № Р-04001224006606-113-001/21.05.2025 г., видно от том втори л.18 по делото с което ревизираното лице е информирано, че основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за период 01.01.2018 г. - 31.12.2023 г. и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за период 01.01.2018 г. - 31.12.2023 г ще бъде определена по реда на чл. 122 – 124а от ДОПК. На жалбоподателя са определени срокове за представяне на доказателства и вземане на становище, каквито не са постъпвали. От изготвената и приета в хода на съдебното производство съдебно - счетоводна експертиза оспорена в едната част от страните по делото, съдът също не я кредитира в тази част, тъй като по аргумент от чл.202 от ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, предвид факта, че същото е ползвало статистически данни без наличието на конкретни писмени доказателства за извършените разходи, както и изграждане на заключението въз основа на предположения и единствено по заявеното от жалбоподателя без да са ангажирани годни писмени доказателства за наличието на спестените парични средства от трудово правоотношение и получен кредит, по отношение извършените изчисления от 2012г. до 2017г. и заявеното начално салдо към 01.01.2018г в размер от 28034,66лева, формирани от доходи от трудови правоотношение в периода от 01.01.2012г. до 31.08.2016г. в размер на 21000,00лв. и банков заем от „Райфайзенбанк“ АД от 2016г. в размер на 7034,66лв. В останалата част по отношение извършените изчисления за 2021г., 2022г. и 2023г. за които са ползвани изисканите от приходните органи писмени доказателства приложени по делото относно установеното превишение на разходите спрямо доходите за 2021г. в размер на 1803,91лв.; за 2022г. в размер на 2893,20лв. и за 2023г. в размер на 33100,67лева, съдът кредитира заключението като обосновано и мотивирано в съответствие със събраните по делото писмени доказателства. В хода на настоящото съдебно производство други доказателства не се представят, въпреки дадената от съда възможност на жалбоподателката да ангажира такива свързани с твърденията й относно наличните парични средства към 01.01.2028г. заявени като спестени. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР на оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на частично оспорения Ревизионен акт № Р-04001224006606-091-001/23.07.2025г., на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК и чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното: Оспорването на РА № Р-04001224006606-091-001/23.07.2025г., потвърден с Решение № 138/15.10.2025 г. на Директора на дирекция ОДОП – Велико Търново, като направено в законово установения срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № 688/25.06.2024 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл. 113, ал. 3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел "Ревизии", с месторабота в ИРМ - Монтана видно от л.187-188 по делото. В случая Заповед за възлагане на ревизия № Р-04001224006606-020-001 от 11.12.2024г., е издадена от В. Т. Д.. на длъжност Началник сектор в отдел "Ревизии", като издателят на заповедта за възлагане на ревизия е сред органите по приходите, посочени в т. I от Заповед № 688/25.06.2024 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Възложената ревизия на Д. Н. К. е извършена от определените със ЗВР № Р-04001224006606-020-001 от 11.12.2024г. органи по приходите – Д. Г. И. - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията и Е. Л. П. – главен инспектор по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-04001224006606-092-001/23.06.2025г. (л.84-130 по делото). Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-04001224006606-091-001/23.07.2025г. е издаден от В. Т. Д. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и от Д. Г. И. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията. С оглед на изложеното и съобразявайки цитираните по-горе заповеди на директора на ТД на НАП Велико Търново, издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП Велико Търново, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Както посочените по-горе заповеди за възлагане на ревизия и за изменение, така и съставения Ревизионен доклад № Р-04001224006606-092-001/23.06.2025г. и издаденият въз основа на него РА № Р-04001224006606-091-001/23.07.2025г., са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R/. В случая от представените доказателства се установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и съответно не са налице основания да се считат за нищожни. Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК във вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание. Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви в оспорения РА. С оглед спецификата на ревизионното производство и съгласно разпоредбата чл. 120, ал. 2 от ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, поради което фактическите и правни основания, посочени в РД, съставляват мотиви на ревизионния акт по смисъла на чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК. В случая в РД в необходимата и достатъчна степен са обосновани фактическите и правни основания въз основа на които са определени спорните задължения в тежест на ревизираното лице. Освен това, издателите на РА, противно на твърдяното от жалбоподателя, са изложили подробни и ясни мотиви като са обсъдили и възражението му против РД. Обстоятелството, че оспорващият не е доволен от анализа на доказателствата и формираните фактически и прави изводи, не може да обуслови извод за немотивираност. Изтъкнатите доводи по-скоро касаят събирането и цененето на доказателствата и в тази връзка имат отношение към материалната законосъобразност на акта. Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. При съобразяване на заповед за възлагане на ревизията и заповед за изменение за заповед за възлагане на ревизия № Р-04001224006606-020-002/08.04.2025 г. за удължаване срока на ревизията до 06.06.2025 г., се установява, че ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи на 23.06.2025 г., в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Съответно спазен е и срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт. Видно от приложеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път на л.131 по делото, ревизионният доклад, заедно с всички приложения и доказателства към него, подробно описани в него, са били връчени на ревизираното лице на 25.06.2025 г., като по него ревизираното лице е депозирало възражения, ведно с писмени доказателства, като част от възражението е прието за основателно при издаване на РА. В жалбата се сочат и допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на принципите за обективност и на доказване и справедливост по чл. 3 и чл. 6 от ДОПК, което възражение на жалбоподателката не е обосновано с конкретни твърдения в тази насока. Изложени са само общи съждения, че органите по приходите не са установили обективно и в пълнота, съответно не са преценили всички факти и обстоятелства от значение за изменение на имуществото на ревизираното лице и движението на паричните потоци, с оглед твърдяното наличие на разполагаеми налични средства към 01.01.2018г. Съдът намира това възражение за неоснователно. Жалбоподателката е била запознавана с всички действия и актове на приходната администрация, при предоставена възможност да реализира защитата си. От преписката не се установява при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата; при формирането на фактическите и правните изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите органи или да са извършени действия, надвишаващи законовите им правомощия. Предвид особения характер на производството, следва да бъде отбелязано, че задълженото лице е било и надлежно уведомено за установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК и на същото е предоставена възможност да представи писмени обяснения, както и доказателства за обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство. От своя страна, органите по приходите са изпълнили служебното си задължение да съберат доказателства за установяване на истината относно действителното имуществено и финансовото състояние на жалбоподателката за ревизирания период, като са извършили редица процесуални действия, подробно описани в РД. Няма основание да се приеме и че някое от тези действия, извършени за изясняване на правнорелевантните факти и обстоятелства, не е в съответствие с реда и средствата, предвидени в ДОПК за тяхното установяване. Преценката на събраните в хода на ревизионното производство доказателства – относимостта и значението им за установените публични вземания, е въпрос на материална законосъобразност на РА. Правото на защита на данъчно задължения субект не е накърнено, съответно не е налице съществено процесуално нарушение, което може да обуслови отмяната на РА на това основание. Отделно от това, следва да бъде отбелязано, че съдът констатира, че в РД и РА не се сочи изрично основанието по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Изрично са посочени само основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК е посочено за първи път в решението на директора на дирекция ОДОП- Велико Търново. Това обаче е допустимо, предвид правомощията на директора да разгледа и разреши спора по същество (така чл. 155, ал. 2 и 3 от ДОПК), което означава да потвърди акта и на друго основание, щом са налице доказателства по преписката, обосноваващи такъв извод. Казаното разрешение не води до накърняване правото на защита на задълженото лице, доколкото то е запознато със събраните в хода на ревизионното производство доказателства, въз основа на които са изградени изводите на органите по приходите и на решаващия орган, поради което не се установяват съществени процесуални нарушения при провеждане на ревизионното производство от естество да доведат до отмяна на ревизионния акт само на това основание. По съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон: Ревизионното производство, приключило с издаването на частично обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл. 122 – 124а от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка, да се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК /на които хипотези в случая се основава провеждането на ревизионното производство по реда на чл. 122 – чл. 124а от ДОПК/, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, са налице данни за укрити приходи или доходи, респ. когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. В нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Указания за разпределението на доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото производство със съдебно разпореждане и в о.с.з от 23.12.2025 г. В случая, за провеждането на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 - 124 от ДОПК, органите по приходите са приели, че са налице нормативно регламентираните предпоставки по чл. 122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Съответно жалбоподателката оспорва като необоснован извода на органите по приходите, че определянето на данъчната основа за ревизираните периоди следва да бъде осъществено по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като твърди, че в хода на проведеното ревизионно производство, органите на приходната администрация не са доказали при условията на пълно главно доказване наличието на обстоятелства, сочещи съществуването на основание по см. на чл. 122, ал. 1 от ДОПК за определяне на основата за облагане за установяване на задължения за данък по ЗДДФЛ за ревизираните периоди 2021,2022г. и 2023г., в която част е оспорен РА. Съдът приема, че събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства установяват и доказват предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, като основание за провеждане на ревизионно производство по реда на чл. 122 - чл. 124а от ДОПК. Наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК е обосновано в РА с констатацията за получени от жалбоподателката доходи от извършване на козметични услуги в годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, за ревизираните периоди до 2020г. включително, тъй като до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и са налице данни за укрити приходи и доходи, в която част РА не е обжалван и е влязъл в сила. На следващо място, установява се и наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Подходът на органите по приходите при издаването на РА е следвал разбирането за дохода като положително имуществено изменение, поради което не е изследвано само движението на парите в брой, тъй като не само касовите операции определят имущественото състояние на данъчно задълженото лице. В табличен вид в РД за всеки отчетен период са взети предвид разполагаемите средства и наличните парични средства в банковите сметки в началото на периода и в края му; постъпленията и разходите. Констатациите на ревизиращите органи, съгласно изложеното в обстоятелствената част на ревизионния доклад и в издадения въз основа на него ревизионен акт, са обосновани именно с установено несъответствие на имущественото и финансовото състояние на Д. К. от гледна точка на получени от нея доходи и направени през 2021г., 2022г. и 2023 г. множество разходи, представляващи внесени средства по банковите сметки на ревизираното лице, предоставени суми в търговско дружество „К.- Я.“ ЕООД, получени и платени суми във връзка с покупка и/или продажба на движимо и недвижимо имущество, извършени разходи за пътувания в чужбина, застраховки и пр., което с ревизията е определено като получени доходи с недоказан произход. Конкретно, прието е, че направените разходи от лицето превишават декларираните и получени средства, както следва: за 2021г. в размер на 1803,91лв.; за 2022г. в размер на 2893,20лв. и за 2023г. в размер на 33100,67лева. В хода на ревизията е направен подробен анализ на представените документи, писмени обяснения, декларации, отговори на отправени запитвания до трети лица, получена информация от други контролни органи и е констатирано, че жалбоподателката не разполага с доходи, които да покрият размера на извършените от нея разходи. Това само е достатъчно, за да се направи извод за наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и съответно ревизията да бъде извършена по реда, предвиден в този нормативен текст. В конкретния случай, за да оправдае разходното превишение лицето е поддържало след връчване на РД, че е разполагало към 01.01.2018 г. със значителна по размер сума, представляваща спестени парични средства в размер на 28034,66лв. включваща спестявания от трудови доходи в размер на 21034,66лв. и остатък от изтеглен заем в „Райфайзенбанк България“ ЕАД от 7000,00лв, която сума е била налична в брой. Следователно, основният спорен въпрос, който се очертава и който има значение за преценка обосноваността на изводите на РА, а оттам и за приложението на материалния закон, се отнася до това какво е било началното салдо на ревизираното лице към 01.01.2018 г. Ревизиращият орган е определил начално салдо в размер на 5000,00лв, а жалбоподателката при възражения срещу получения РД е посочва, че към 01.01.2018 г. е разполагала с парични средства в брой над този размер, а именно 28034,66лв. включваща спестявания от трудови доходи в размер на 21034,66лв. и остатък от изтеглен заем в „Райфайзенбанк България“ ЕАД от 7000,00лв. Съдът намира, че при формирането на началното салдо към 01.01.2018 г. не следва да се включи сумата от 28034,66лв., тъй като не е доказано парични средства в този размер да са налични към началото на ревизирания период. Във връзка с това следва да бъде отбелязано, че в хода на ревизионното производство въпреки, че са били изискани доказателства за размера и произхода на наличните парични средства в брой в към 01.01.2018 г. , видно от том втори л.2 по делото, такива не са били представени. В депозираното възражение след връчване на ревизионния доклад Д. К. е заявила, че разполага с налични парични средства в началото на ревизирания период, което обаче поражда съмнения по отношение заявените впоследствие наличности. Не е логично да бъдат съхранявани суми в подобен размер и да няма яснота каква е била тяхната наличност към даден момент. На първо място, твърди се, че сумата в размер на 21034,66лв. са спестявания от трудови доходи, без обаче конкретно да се посочва за какъв период са спестени, видно от приложената разпечатка от информационната система на НАП на „Справки – данни за осигуряването“ на Д. К.; подадени годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗЗДФЛ за 2016г. и 2017г. и справка за изплатени доходи за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2023г. на л.246-261 по делото е видно, че след 2016г. К. е самоосигуряващо се лице с минимален осигурителен доход, като от 2012г. до 2016г. е осигурявана по трудово правоотношение с доход над МРЗ за страната. От приложената справка от НАП за периода 2016 – 2018г. липсват данни за изплатени доходи със справките по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ. По отношение на представеното споразумение за заем относно останалата непогасена главница към 05.08.2019г. от 7444,35лв. които не са погасени и се твърди, че са налични към 01.01.2018г., следва да се посочи, че същите по никакъв начин не установяват спестени от жалбоподателя пари в брой, а напротив видно от приложеното споразумение от 05.08.2019г. между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и Д. Н. К. същото е сключено поради неплащане на погасителните вноски по договор за банков кредит от 06.07.2016г. при което е станал предсрочно изискуем по водено изпълнително дело, поради неплащане на месечни вноски от 15.07.2018г. до 15.12.2018г. в размер на 1147,27лв. и предсрочно изискуема главница с дата на настъпване на предсрочната изискуемост 11.01.2019г. от 7444,35лв., както и дължимите възнаградителна лихва от 273,75лева, наказателна лихва от 225,69лв. и законна лихва от 27.02.2019г. до окончателното изплащане на дълга и съдебно деловодни разноски от общо 331,82лв. или уговорената сума по споразумението е в общ размер от 8887,71лв. без такси за ЧСИ, дължима от жалбоподателката, видно от л.215-217 по делото. Видно от приложеното писмо на „ОББ“ АД на л.236 по делото потребителския кредит е погаден чрез доброволни вноски на каса поради необслужването му на 05.10.2020г. Отделно от това от договора за потребителски кредит №1606271833237850 от 06.07.2016г., видно от л.208-214 по делото, „Райфайзенбанк България“ ЕАД е отпуснала на Д. К. потребителски кредит в размер на 13292,50лв., като изрично в чл.1 от договора е посочено, че кредита ще бъде използван за рефинансиране на кредит и потребителски нужди, като това е било изрично вписано и в искането за кредит от Д. К., където е посочила като цел на кредита - рефинансиране и ремонт. Отделно е декларирала и наличието на непогасени кредити в „УниКредит“ от 811,00лв. и два в „Ти Би Ай“ от 1200,00лв. и 300,00лв. По отношение на тези парични средства, съдът счита, че по делото не се установи да са били налични към 01.01.2018 г., тъй като не е доказано нито спестяването им, нито съхраняването им /за такъв продължителен период от време/, още повече че ревизираното лице е извършвало и разходи в тези периоди. Налице са единствено общи твърдения от страна на жалбоподателката, като липсва нужната конкретика по тези и твърдения. Освен това, тези твърдения не кореспондират с конкретно ревизирания период, за които е установено превишението, тъй като от 2018г. до 2021г. са изминали три години. При така направените уточнения и предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото не е доказано твърдените от жалбоподателката суми в общ размер на 28034,66лв., да са били налични към 01.01.2018 г., тъй като не е доказано нито спестяването им през годините, нито тяхното съхраняване. Ако и жалбоподателката да е спестил определена сума в себе си в брой, то по делото не бяха ангажирани, каквито и да било достоверни източници на данни за конкретен размер на такава сума към 01.01.2018 г. Като допълнителен аргумент в тази връзка съдът, счита за необходимо да посочи, че е нелогична и житейски неоправдана тезата, лицето да е разполагало с посочените суми, в периодите преди 2018 г. и да е вземало на заем суми от различни кредитни институции. Ето защо, в съответствие с правилата на процесуалния закон /чл. 154 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 170 от АПК/, следва да се приеме, че ревизираното лице не е установило твърденията си относно разполагаеми средства в началото на 2018 г. Същественото е, че ревизираният субект следва да установи твърдения благоприятен за него и положителен факт от обективната действителност, че към посочената дата е разполагала с декларираната сума в брой. В този смисъл, съдът намира, че формираното от приходния орган начално салдо към 01.01.2018 г. в размер на 5000,00 лв. е обосновано, съгласно събраните по делото писмени доказателства. Неоснователно в жалбата се възразява, че тази сума е произволно посочена. Приетият в РД/РА размер на началното салдо е в съответствие с утвърдената практика на приходната администрация при ревизии на физически лица по чл. 122 от ДОПК, която се възприема и в преобладаващата част от съдебната практика, според която дори лицето да не представи доказателства относно размера на разполагаемата сума в началото на ревизирания период, какъвто е настоящият случай, съгласно действащия Наръчник за извършване на проверки и ревизии на физически лица, който е задължителен за органите по приходите, следва да се приеме, че същото е разполагало с парични средства в брой в размер на 5000,00 лв. При така установеното начално салдо, съдът счита, че правилно са разрешени и въпросите за правилността при определяне на паричните потоци на задълженото лице за ревизираните периоди и наличието на превишение на паричните разходи над получените приходи за 2021г. в размер на 1803,91лв.; за 2022г. в размер на 2893,20лв. и за 2023г. в размер на 33100,67лева. С оглед на всичко изложено до тук, крайният извод на съда е, че жалбоподателката не обори презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК по пътя на пълното насрещно доказване. Констатациите на приходната администрация от своя страна почиват на надлежно събрани доказателства в хода на редовно проведено ревизионно производство. Този извод не може да бъде променен и от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което е изготвено във вариант на данъчна основа, която би била налице, ако се приеме тезата на жалбоподателя за включване на твърдените в жалбата суми като начално салдо за 2018 г., а по изложените по-горе аргументи съдът не ги приема. С оглед на това, при условията на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК съдът не кредитира въпросното заключение. При така установените факти, несъответствието между доходите и разходите на жалбоподателката за 2021, 2022г. и 2023г. е установено убедително и последователно. Това несъответствие, освен че сочи на предпоставките на чл.122, ал. 1, т.7 от ДОПК представлява и определена по реда на ал. 2 от същата разпоредба данъчна основа и презумиран доход по чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК. Ето защо, съдът счита, че обосновано в РА е прието, че в случая са налице предпоставките за определяне на задължения на ревизираното лице за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за посочените години, при възприемане размера на установената сума по превишението на разходите над приходите, като подлежащи на облагане недекларирани доходи с неустановен произход. Въз основа на изложеното съдът намира, че в оспорената част Ревизионен акт № Р-04001224006606-091-001/23.07.2025г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от В. Т. Д. на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново, възложил ревизията и Д. Г. И. на длъжност Главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново – ръководител на ревизията, потвърден в оспорената част с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 138/15.10.2025 г. на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – Велико Търново при ЦУ на НАП е правилен и законосъобразен. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК Д. Н. К. [ЕГН] от [населено място], обл. Монтана, [улица]следва да бъде осъдена, да заплати разноски в официалната валута на страната – евро, при спазване на условията на чл. 12 и чл. 13 от Закон за въвеждане на еврото в Република България на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение изчислено върху материалния интерес по делото на осн. чл.7, ал.2, т.2 във вр. чл.8, ал.1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съобразно представен списък с разноски в размер на 382,45евро (триста осемдесет и две евро и четиридесет и пет евроцента), както и 2,56 евро (левова равностойност от 5,00 лева) държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист. Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд Монтана, първи съдебен състав