Решение № 4 от 5.1.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 853/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от „Б.“ ООД- гр.София ЕИК ••••, представлявано от управителя Т. Т. Тотов, депозирана чрез адв.А. И. от САК, против Наказателно постановление №13-2500147/16.05.2025г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда"- гр.Пазарджик, с което за нарушение по чл.415 ал.1 от КТ, на основание чл.416 ал.5 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лева. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП. Жалбоподателят намира, че АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на чл.42 т.3 и т.4 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, като липсва описание на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателства за това. Счита, че АНО не е положил достатъчно усилия за пълното и всестранно изясняване на фактите, имащи отношение към конкретния случай. Прави извод, че по този начин са допуснати процесуални нарушения при издаване на атакуваното НП, които съществено засягат правото му на защита. Отделно от това, твърди, че вмененото нарушение не е извършеното от обективна страна, тъй като „Б.“ ООД и „Български пощи“ ЕАД не ползват обща работна площадка. По така изложените съображения моли обжалваното НП да бъде отмененото. В условията на евентуалност излага доводи за маловажност на случая и приложение на разпоредбата на чл.415в от КТ, доколкото към датата на издаване на НП не са произлезли вредни последици за работници и служители. Претендира сторените в производството разноски. В съдебно заседание, дружеството жалбоподател се представлява от пълномощника адв.И., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които доразвива в депозирано писмено становище по съществото на спора. АНО, редовно призован, се представлява от юриск.Н. С., която оспорва жалбата. Депозира писмени бележки, с които подробно обосновава становището си за неоснователност на жалбата. Моли НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и настоява разноските на другата страна да бъдат съобразени със нормативноопределения минимум. Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: В периода от 29.11.2024г. до 13.12.2024г. гл.инспектори към Дирекция "Инспекция по труда"- гр.Пазарджик- св.В. Д. и Т. Д. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект, стопанисван от „Б." ООД- гр.София, находящ се в гр.Пазарджик •••, в сградата на „Български пощи“ ЕАД. Проверката била извършена по повод постъпил сигнал на ЕЕН тел.112 за възникнал инцидент на 29.11.2024г. около 06:40ч. с пострадал Й. Г. М.. От снетите в хода на извършената проверка писмени обяснения от Й. Георгиев М., назначен с трудов договор №286/23.05.2023г. в дружество вБ." ООД на длъжността „охранител“, и Б. Г. В. /свидетел на инцидента/ . По този начин инспекторите при ДИТ- Пазарджик установили, че на 29.11.2024г., докато Й. Г.М. бил на работа от 06:30ч. до 18: 30ч., около 06:40ч., излизайки от входа на сградата, в която било разположено работното му място, стъпил в края на стълбата, подхлъзнал се, загубил равновесие и паднал върху дясната си ръка. Намиращите се на близката тролейбусната спирка хора му помогнали да стане и подали сигнал на тел.112. Пострадалият бил откаран в спешно отделение на МБАЛ- Пазарджик, където след направена рентгенова снимка, била установена контузия на раменния пояс и мишницата. След изясняване на тези обстоятелства проверката на инспекторите при ДИТ- Пазарджик приключила с издаването на протокол изх.№ПР244710/13.12.2024г., съгласно който на дружеството били дадени за изпълнение задължителни предписания. Предписание №5 било в насока от страна на работодателя да се предприемат, съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗЗБУТ, съвместни мероприятия за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и да се разработи писмена договореност при използване на работната площадка от няколко предприятия едновременно- „Български пощи“ и „Б.“ ООД- охранителната фирма на обекта. Срокът за изпълнение на това предписание бил определен до 02.01.2025г. Предписанието било връчено на пълномощник на управителя на фирмата, след което не било обжалвано и влязло в сила. Впоследствие, за времето от 20.02.2025г. до 12.03.2025г. св.Д. и колегата и Р. Т.- също гл.инспектор при ДИТ- Пазарджик извършили последваща проверка в обекта на „Б.“ ООД. На 20.02.2025г. те установили на място, че задължителното предписание от т.5 на протокол №ПР244710/13.12.2024г., не било изпълнено. Съответната констатация била обективирана в протокол №ПР2507650/12.03.2025г., където в т.3 било посочено, че „Б." ООД, в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекс на труда /КТ/ не изпълнил принудителна административна мярка по т.5 от Протокол № ПР244710 от 13.12.2024г. на гл. инспектор В. Д., да се предприемат съвместни мероприятия за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и да се разработи писмена договореност при използване на работната площадка от няколко предприятия едновременно- „Български пощи“ и „Б.“ ООД- охранителната фирма на обекта, съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗЗБУТ , със срок на изпълнение 02.01.2025г. Предвид това на 19.03.2025г., в присъствието на пълномощник на дружеството жалбоподател, св.Р. Т. съставила срещу „Б.“ ООД АУАН №13- 2500147/19.03.2025г., за това, че на 20.02.2025г., в обект на контрол, находящ се в гр.Пазарджик, •••, „Б." ООД, в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекс на труда /КТ/, не изпълнил принудителна административна мярка по т.5 от Протокол №ПР 244710 от 13.12.2024г. да предприеме съвместни мероприятия за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и да разработи писмена договореност при използване на работната площадка от няколко предприятия едновременно- между „Български пощи“ и „Б.“ ООД- охранителната фирма на обекта, съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗЗБУТ, със срок на изпълнение 02.01.2025г. Това деяние било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.415 ал.1 от КТ. В АУАН не били направени възражения от страна на представителя на нарушителя, като писмени такива не били депозирани в законоустановения за това срок. Въз основа на така съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушението и давайки му аналогична правна квалификация, директорът на Д "ИТ"- гр.Пазарджик издал срещу „Б.“ ООД атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1600 лева. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства, както следва: гласни- показанията на св.Р. Т., и писмени- протокол №ПР244710/13.12.2024г., протокол №ПР2507650/12.03.2025г., Констативен протокол №1/20.02.25г., заповед №3-0693/15.08.2022г., оценка на риск на работните места във фирма „Б.“ ООД- обект Централна поща на ул.Екзарх Йосиф гр.Пазарджик, призовка по чл.45 ал.1 от АПК, писмо от „Б.“ ООД изх. №882/09.12.24г. и писмо от „Български пощи“ ЕАД, РУ „Южен централен регион“- Пловдив. Посредством цитираните доказателствени източници се изяснява, че жалбоподателят извършвал физическата охрана на клона на „Български пощи“ ЕАД в гр.Пазарджик на основание сключен писмен договор, като за целта на служителите на „Б.“ ООД било отделено малко помещение /кабинка/, находящо се във вътрешността на сградата. Установено е, че оценка на риска на работните места в „Б.“ ООД била направена от фирма “СТМ Авицена“ ЕООД, съгласно изискванията на разпоредбата на чл.16 ал.1 т.1 от ЗЗБУТ. В същото време, от приложения по делото отговор от „Български пощи“ ЕАД става ясно, че между тях и фирма „Б.“ ООД не е било подписвано споразумение за съвместното използване на общата работна площадка. Доказано е също така, че проверката на инспекторите при ДИТ- Пазарджик е извършена именно по повод инцидент със служител на „Б.“ ООД, възникнал на същата обща работна площадка. Няма спор и за това, че проверката приключила с издаването на предписание работодателят да предприеме съответните мероприятия за разработване на писмена договореност с „Български пощи“ ЕАД при използване на работната площадка от няколко предприятия едновременно, което обаче не било изпълнено в рамките на определения за това срок до 02.01.2025г. С оглед на това съдебният състав намери за установени по категоричен начин факта на осъществяване на нарушението /неизпълнение на дадена административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, а именно даденото с протокола от 13.12.2024г. предписание №5/, времето на извършване на деянието- на 20.02.2025г., доколкото срокът на предписанието е изтекъл още на 02.01.2025г. и същото не е било обжалвано, и мястото на извършването му- в гр.Пазарджик, в обекта, стопанисван от работодателя. Материалната и териториална компетентност на актосъставителя и административнонаказавнащия орган, с оглед заеманите длъжностни качества, следват по силата на закона- чл.416 ал.1 от КТ, респ. чл.416 ал.5 от КТ, Устройствения правилник на ИА "ГИТ" и от представената от въззиваемата страна заповед №3-0693/15.08.2022г. В този смисъл процесните АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Процесуални нарушения в процедурата по съставянето и връчването им не са допуснати. И двата акта отговарят на изискванията съответно на чл.42 ал.1 т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН, тъй като съдържат описание на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и пълно и ясно изложение на обстоятелствата, при които то е осъществено. Налице е съответствие между фактическото описание на деянието и правната квалификация, под която е подведено. Предвид това релевираните в жалбата възражения в обратната насока са неоснователни и настоящият съдебен състав не ги споделя. С оглед горното съдът прецени, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в това число досежно задължителните реквизити на АУАН и НП, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да представляват формални основания за отмяната на санкционния акт. Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно. Въз основа кредитираната доказателствена съвкупност се установи безспорно, че с противоправното си бездействие „Б.“ ООД е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл.415 ал.1 от КТ, като не е изпълнило до изтичането на дадения от контролните органи срок /до 02.01.2025г., включително/ принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, а именнопредписанието да предприеме съвместни мероприятия за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и да разработи писмена договореност при използване на работната площадка от няколко предприятия едновременно- „Български пощи“ и „Б.“ ООД- охранителната фирма на обекта, съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗЗБУТ. Предписанието е било задължително за работодателя, доколкото е дадено на основание чл.404 ал.1 т.1 от КТ и не е било оспорено в законоустановения срок. Следователно е влязло в сила и е произвело правни последици, в който смисъл за дружеството жалбоподател е възникнало задължението за изпълнението му. С оглед естеството на нарушението, същото е извършено на 20.02.2025г., когато неизпълнението на предписанието е констатирано от св.Т., както правилно е посочено в АУАН и НП. Предвид това, съдът прие факта на извършване на нарушението за доказан. Доказано е също така, че санкционираното дружество притежава качеството на работодател по смисъла на § 1 т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ, поради което е годен субект на нарушението. Същевременно проверката е извършена в стопанисван от жалбоподателя офис, находящ се в гр.Пазарджик, където служителите, заемащи длъжността "охранител", са полагали наемен труд. Тук следва да се посочи, че съгласно чл.18 от ЗЗБУТ, когато един обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно място се използват от няколко предприятия или организации, работодателите съвместно по писмена договореност осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, информират се взаимно за рисковете при работа и координират дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове. Адресати на разпоредбата на чл.18 ЗЗБУТ са тези "предприятия или организации", които физически, фактически осъществяват дейност на един обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно място, т.е. достатъчно е да е установено, че на един обект се извършва съвместно някаква работа от повече от едно предприятие или организация. Смисълът на посочената разпоредба от закона е да се гарантират в максимална степен правата на работниците, като се координират дейностите, извършвани от различни работодатели в един и същ обект, и да се предотвратят възможностите работодателите взаимно да си прехвърлят отговорностите и задълженията по ЗЗБУТ. Целта е предприемането на действия от няколко работодатели за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, взаимна информираност за рисковете при работа и координация относно дейностите за предпазване на работещите от тези рискове, които се постигат единствено чрез договорености между работодателите на предприятията или организациите, работещи на един обект, обективирани в писмен акт, и пряко ангажиране на всеки работодател с оглед осигуряване на гарантираното от КТ и ЗЗБУТ право на здравословни и безопасни условия на труд. Ето защо въпросът, на който следва да се даде отговор, във връзка с приложението на материалния закон, е свързан с това дали в конкретния случай е било налице съвместно използване на работна площадка. Съдът намира за установено по делото, че „Български пощи“ ЕАД и „Б.“ ООД са използвали съвместно работна площадка на обекта в гр.Пазарджик на ул.Екзарх Йосиф №15, доколкото помещението, където е била разположената техниката и служителите на охранителната фирма, се е намирало в сградата на пощата. Поради това за двете дружества е възникнало задължение по чл.18 от ЗЗБУТ съвместно, по писмена договореност, да осигурят здравословни и безопасни условия на труд, да се информират взаимно за рисковете при работа и да координират дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове. Това не е било сторено от страна на „Б.“ ООД, в т.ч. и след даденото от инспекторите при ДИТ предписание в този смисъл. Обстоятелството, че охранителната фирма е имала изготвена оценка на риска на работните места, в която не е била направена препоръка по чл.18 от ЗЗБУТ, не освобождава работодателя от това му задължение, вменено от закона. Отделно от горното, във връзка с обективната съставомерност на конкретното нарушение следва да се отбележи, че задължителното предписание по чл.404 ал.1 т.1 от КТ е принудителна административна мярка, подлежаща на обжалване по реда на АПК- чл.405 изр.1 от КТ. По делото няма данни предписанието да е оспорено и/или отменено по административен и/или съдебен ред. Последица от необжалването е влизането му в сила, с което се преклудира възможността да се релевира инцидентно неговата незаконосъобразност. Затова при съдебното оспорване на НП по реда на ЗАНН правнозначим и подлежащ на изследване е единствено фактът на неизпълнение на влязло в законна сила предписание като основание по чл.415 ал.1 от КТ. Отрицателна предпоставка за ангажиране административнонаказателната отговорност би била отмяната на предписанието от съда или горестоящ административен орган, тъй като само тогава изпълнението му би било недължимо. В случая такава отмяна не се констатира. При това, след като процесното задължително предписание не е било обжалвано по надлежния ред пред съответния административен съд, то е станало задължително за изпълнение, независимо дали е било правилно, или не, като предметът на настоящето производство е органичен до проверката било ли е то изпълнено. Най-сетне, субективната съставомерност на нарушението се презумира, предвид обективния характер на отговорността на юридическите лица. Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за индивидуализация на административната санкция, предвидени в чл.27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като е счел, че следва да се определи наказание в размер малко над минималния. Разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ предвижда за процесното нарушение виновното лице да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. Определената на „Б.“ ООД имуществена санкция в размер на 1600 лева е индивидуализирана при съобразяване с обстоятелството, че дружеството не е изпълнило и още едно предписание, направено с протокола от 13.12.2024г., във връзка с което на съда е служебно известно, че срещу „Б.“ ООД е издадено друго НП. В този смисъл размерът на наложеното административно наказание е правилно определен. Съдът намира за неоснователно и възражението на дружеството жалбоподател, че случаят е "маловажен", поради което липсват основания за преквалификация на нарушението по чл.415в ал.1 от КТ. Съгласно Тълкувателно решение №3 от 10.05.2011г. на ВАС по тълк. д. №7/2010г. специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл.415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл.415в от КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл.28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание- парична санкция, но в многократно по-нисък размер. Съобразявайки всичко изложено, съдът счита, че настоящата фактическа обстановка не разкрива предпоставките за прилагане на чл.415в от КТ, доколкото по делото липсват доказателства задължението на фирмата по чл.403а ал.1 от КТ да е изпълнено веднага след предписанието. Напротив, въпреки дадения от контролните органи подходящ срок за изпълнение на предписанието, работодателят не е положил усилия за сключване на споразумение за съвместно използване на общата работна площадка. Предвид изложеното, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно индивидуализирано в размер на 1600 лева, представляващи левовата равностойност на 818.07 евро към датата на постановяване на настоящия съдебен акт, съгласно чл.4, чл.5, чл.11 ал.1 и ал.2 и чл.13 ал.1 т.2 вр. чл.12 ал.1 от Закона за въвеждане на еврото в РБългария. Поради тона атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди. С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на представителя на въззиваемата страна в полза на учреждението, чийто орган е издал акта по чл.58д от ЗАНН, следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл.63д ал.5 от ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. С ъ г л а с н о чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, броят на съдебните заседания и разпитаните свидетели, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 40.90 евро, представляващи равностойността на 80 лева към датата на постановяване на настоящия съдебен акт, съгласно чл.4, чл.5, чл.11 ал.1 и ал.2 и чл.13 ал.1 т.1 вр. чл.12 ал.1 от Закона за въвеждане на еврото в РБългария. Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН , съдът