Решение № 1274 от 8.7.2026 г. на Административен съд - Шумен по дело № 124/2026 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. ДОПК.

Образувано е по жалба на „Финес- Т“ЕООД- [населено място], община Каолиново, обл. Шумен, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], община Каолиново, обл. Шумен, [улица], представлявано от управителя И. С., срещу Ревизионен акт № Р-03002724006024-091-001/31.10.2025г. и Ревизионен акт за поправка на РА № П-03002725207828-003-001/06.11.2025г., издадени от Началник на сектор „Ревизии“ и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-[населено място], потвърдени изцяло с Решение № 287/11.02.2026г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централно управление на НАП Варна, с които е установено данъчно задължение за данък по ЗКПО в размер на 14112,82лв. главница и 4738,12лева лихва за данъчни периоди 2020г., 2021г. 2022г. и 2023г. и по ЗДДС в размер на 33894,96лв. главница и лихва 12212,34лв. за данъчни периоди от м.12.2020г. до м.12.2023г.

С жалбата се твърди, че ревизионният акт е незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон и административно- производствените правила, въз основа на предположения и необективно разглеждане на установената фактическа обстановка. Навеждат се доводи, че неправилно е приложен особеният ред по чл.122 ДОПК, че липсват доказателства за укрити приходи, че органите по приходите неправилно са приели за недоказани реално извършени разходи за материали, строително- монтажни работи, гориво за личен автомобил на управителя, ползван за дейността, услуги и стоки за вендинг автомати, както и че неправилно са използвани данни, предоставяни пред Комисията за регулиране на съобщенията, които са прогнозни, като основание за формиране на облагаеми приходи.

В съдебно заседание оспорващият се представлява от процесуален представител адв.Б. от АК Шумен, която поддържа подадената жалба и моли ревизионният акт да бъде отменен, като претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът– Директор на Дирекция „ОДОП“– Варна, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Н. в първо съдебно заседание, оспорва жалбата и счита ревизионния акт за правилен и законосъобразен.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-03002724006024-091-001/31.10.2025г. поправен с Ревизионен акт за поправка на РА № П-03002725207828-003-001/06.11.2025г., издадени от Началник на сектор „Ревизии“ и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-[населено място], потвърден изцяло с Решение № 287/11.02.2026г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централно управление на НАП Варна, с които е установено данъчно задължение на дружеството жалбоподател за данък по ЗКПО за данъчни периоди 2020г., 2021г. 2022г. и 2023г. и по ЗДДС за данъчни периоди от м.12.2020г. до м.12.2023г.

Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК на 24.02.2026г., чрез административния орган, при връчено Решение на 11.02.2026г. и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорване, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за жалбоподателя, като по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в приходната администрация орган, който го е потвърдил. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и постановения от горестоящия орган резултат, както и подаването на жалба в рамките на предвидения в чл.156 ал.1 от ДОПК срок, налагат извод за нейната допустимост.

В настоящото производство, съгласно чл.160 ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган, в съответната форма и спазени ли са процесуалните и материално правните разпоредби по издаването му. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, съдът намира за установено следното:

Ревизираното дружество „Финес-Т“ ЕООД било регистрирано по ЗДДС от 25.01.2013г., като през ревизирания период упражнявало търговска дейност, изразяваща се в производство и продажба на тютюн, стоки чрез вендинг автомати, и предоставяне на услуги по осигуряване на достъп до интернет.

Ревизионното производство било образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03002724006024-020-001/19.11.2024/стр.648 от том 2/, изменяна със Заповеди Р- 03002724006024-020-002/ 20.02.2025, Р-03002724006024-020-003/ 23.04.2025, от инспектори по приходите при ТД на НАП Варна за задължения за корпоративен данък и данък върху добавената стойност. В хода на ревизията били изискани счетоводните регистри, първичните счетоводни документи, банкови извлечения и били извършени множество насрещни проверки на трети лица- доставчици по процесните фактури.

Ревизията била извършена по реда на чл.122 от ДОПК, поради установени от данъчните органи обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и т.4 ДОПК- налице били данни за укрити приходи или доходи и липсва, или не е представена счетоводна отчетност или воденото счетоводство на дружеството не позволява установяване на данъчната основа по общия ред. Органите по приходите приели, че счетоводството на „Финес-Т“ЕООД е водено в нарушение на Закона за счетоводството, тъй като представените оборотни ведомости, главни книги и счетоводни регистри не съответстват на подадените годишни данъчни декларации и не позволяват проследяване на стопанските операции и определяне на данъчната основа. При съпоставка между данните от фискалните устройства, дневниците по ЗДДС, счетоводните регистри и годишните декларации били установени неотчетени приходи, недекларирани издадени фактури и несъответствия между декларираните обороти и реално отчетените продажби, включително при предоставяните интернет услуги и продажби чрез вендинг автомати. Ревизиращите органи приели още, че част от отчетените разходи не са документално обосновани или не са свързани с независимата икономическа дейност на лицето.

По отношение на облагането по ЗКПО било прието, че са налице укрити приходи и непълно счетоводно отчитане, като финансовият резултат бил преобразуван чрез включване на неотчетени продажби и признаване само на доказаните разходи, а данъчната основа била определена по особения ред на чл.122 ДОПК. През ревизирания период дружеството е реализирало приходи от предоставяне на интернет и телевизионни услуги, продажби чрез вендинг автомати, продажба на тютюн, получени държавни помощи и финансирания, както и приходи от лихви, като при проверката били установени неотчетени приходи и неправилно формиран счетоводен финансов резултат.

За 2020г. било прието, че освен декларираните приходи дружеството не е отчело приходи от предоставени електронни съобщителни услуги, държавно финансиране и начислени лихви по банкови сметки, като след извършеното преобразуване на финансовия резултат била определена данъчна печалба, по-висока от декларираната и допълнително задължение за корпоративен данък. Общо приходите възлизали на 96 844,84лв., формирани от продажба на тютюн- 50 107,54 лв., интернет и TV услуги- 31 216,66 лв., продажби чрез вендинг автомати- 58,58лв. и финансирания- 15 462,06лв., при признати разходи 47 909,18лв., съответно данъчната основа по чл.122 ДОПК била в размер 48 935,66лв., а корпоративния данък за довнасяне- 3 673,36 лв.

За 2021г. ревизиращият екип увеличил счетоводния финансов резултат със суми от неотчетени приходи от интернет услуги, приходи от продажби чрез вендинг автомати, непризнати разходи и получени финансирания, като приел, че част от отчетените разходи не следва да бъдат признати за данъчни цели поради липса на документална обоснованост и несвоевременно счетоводно отчитане. Общо приходите възлизали на 123 213,88лв., включващи продажба на тютюн- 40 707,85лв., продажби на стоки- 18 610,94лв., интернет и TV услуги- 49 276,00лв., финансирания- 13 979,64лв. и лихви 639,45лв., при признати разходи 73 919,58лв., съответно данъчната основа била в размер на 49 294,30лв. и корпоративен данък за довнасяне- 4 096,03лв.

За 2022г. било установено неотчитане на приходи от абонаментни такси за интернет и телевизия, продажби чрез вендинг автомати, приходи от държавни помощи и лихви, като едновременно с това са извършени увеличения на финансовия резултат с непризнати разходи, поради което била формирана данъчна печалба вместо декларираната от дружеството загуба. Общо приходи възлизали на 115 177,55лв., от които продажба на тютюн- 22 577,43лв., продажби на стоки- 13 583,99лв., други продажби- 1 333,33лв., интернет и TV услуги- 38 976,00лв., финансирания- 37 145,54лв. и лихви- 1 561,26лв., при признати разходи 62 074,85лв., данъчна основа 53 152,71лв. и корпоративен данък за довнасяне 5 315,27лв.

За 2023г. органите по приходите приели, че дружеството не е отчело в пълен размер приходите от основната си дейност, включително приходи от електронни съобщителни услуги, продажби чрез вендинг автомати, държавни помощи и банкови лихви, както и че неправилно е намалило финансовия си резултат с разходи, които не отговарят на изискванията на чл.10 ЗКПО. Общо приходите възлизали на 85 687,97лв., включващи нетни приходи от продажби 55 344,97лв., от които тютюн- 5 235,00лв., стоки- 24 309,97лв. и интернет/TV услуги- 25 800,00лв., както и финансирания- 28 125,72лв. и приходи от лихви- 2 217,28лв., при признати разходи- 41 045,84лв., съответно данъчната основа е 41 045,13лв., а корпоративния данък за довнасяне- 3 840,26 лв.

При преобразуването на счетоводния финансов резултат за всяка от ревизираните години приходната администрация извършила увеличение със сумите на неотчетените приходи и данъчно непризнатите разходи, както и намаление със законово признатите корекции, в резултат на което определила данъчни финансови резултати, различни от декларираните от дружеството. Въз основа на така извършеното преобразуване било прието, че за всички ревизирани данъчни периоди са налице допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО. Била определена данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК за облагане с КД в размер на 41045,13лв., определена като разлика между приходите в размер на 85687,97лв. и разходите в размер на 44642,84лв. Органите по приходите обосновали тези изводи както с резултатите от насрещните проверки и анализа на счетоводните документи, така и с данните, получени от Комисията за регулиране на съобщенията относно броя на абонатите и предоставяните електронни съобщителни услуги, както и с информацията от банковите извлечения, доставчиците и останалите събрани доказателства.

По ЗДДС било установено неправомерно упражняване на право на данъчен кредит по едни и същи фактури в повече от един данъчен период, включително по фактура № 1000001601/07.09.2021г., издадена от „Глобъл Комюникейшън ТВ“ ЕООД, както и по фактури № 0000002007/04.10.2021г. на „Лешник“ЕООД, № 2000002850/12.10.2021г. на „Елитком“ООД, № 0000010184/07.05.2021г. на „Квант Сервиз“ ООД и № 0011575870/05.05.2022г. на „Аличко-2015“ООД, поради което данъчният кредит бил отказан на основание чл.72 ал.1 ЗДДС. При насрещните проверки на доставчици като „Ешрефоглу“ООД и „Билла България“ЕООД било установено, че фактурите за напитки, десерти и други стоки са действително издадени и платени в брой, но не са били заведени в счетоводството на дружеството, въпреки че закупените стоки съответстват на дейността по експлоатация на вендинг автомати. Закупени стоки по процесни фактури не били използвани за извършваните от жалбоподателя облагаеми доставки и на основание чл.69 ал.1 и чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС било отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди 12.2020г., 03- 06 и 12.2021г., 08, 10 и 12.2022г., 07, 08 и 10.2023г. Ревизиращият екип установил и неправилно деклариране на продажби по издадени фактури към клиенти, включително фактури № 0000000158/18.02.2021г. към „Теру Кредит“ ООД и № 0000000159/18.02.2021г. към „Петроком“ ООД, като било прието, че съответният ДДС бил начислен чрез отчетените продажби от фискалното устройство, но приходите не са били правилно счетоводно отразени.

В срока по чл.117 ал.1 от ДОПК от проверяващите органи по приходите бил издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-03002724006024-092-001/04.09.2025г., в който като извод било посочено, че така констатираните нарушения в счетоводното отчитане, неосчетоводените покупки и продажби, неправомерно упражненото право на данъчен кредит и укритите приходи обуславят увеличение на данъчната основа по ЗКПО и издаване на ревизионен акт за допълнително установените публични задължения по ЗКПО и ЗДДС. РД бил връчен по електронен път на ревизираното лице на 04.09.2025г., като в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, удължен по искане на РЛ, постъпило възражение/стр.83 и сл. том 1/.

Ревизионното производство приключило с издаването на Ревизионен акт № Р-030002724006024-091-001/31.10.2025г., от Началник на сектор възложил ревизията и главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията при ТД на НАП-[населено място], с който по особения ред на чл.122 ДОПК, били установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за довнасяне в общ размер на 14 112,82лв. (за 2020г.– 3 092,22лв., за 2021г.– 1 927,99 лв., за 2022г.– 5 252,35лв. и за 2023г.– 3 840,26лв.) и лихви– 4 738,12 лв., както и задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчните периоди от месец декември 2020г. до месец декември 2023г. в общ размер на 42 291,60лв., от които главница– 30 081,03 лв. и лихви– 12 210,57лв. След постановяване на ревизионния акт бил издаден Ревизионен акт за поправка № П-03002725207828-003-001/06.11.2025г. по реда на чл.133 ал.3 ДОПК, с който била отстранена очевидна фактическа грешка при отразяване на резултата по ЗДДС за данъчните периоди м.08.2021г. и м.09.2021г. Прието е, че сумата от 9,70 лв., погрешно отчетена като подлежаща на възстановяване за м.09.2021г., всъщност е била приспадната от дължимия данък за м.08.2021г., поради което са коригирани таблици в ревизионния акт, като общият размер на установените задължения бил увеличен с 9,70 лв. главница и 1,77 лв. лихва.

Ревизионният акт бил обжалван пред Директора на Дирекция „ОДОП“- [населено място] по административен ред с жалба на 17.11.2025г., като от РЛ били направени възражения за процесуални нарушения и необективни изводи на данъчните органи и приложени доказателства- договор за наем и СМР.

С Решение № 287/11.02.2026 г. Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна потвърдил РА, като приел, че ревизията е проведена законосъобразно по реда на чл.122 ДОПК. В решението подробно са обсъдени констатираните от ревизиращия екип несъответствия между данните от годишните данъчни декларации, оборотните ведомости и счетоводните регистри, липсата на аналитична отчетност. Прието било, че правилно са коригирани приходите и разходите на дружеството по ЗКПО, включително поради неотчетени приходи от интернет/TV услуги, вендинг автомати, както и поради непризнати разходи, счетени за несвързани или недоказани. По ЗДДС директорът потвърдил отказа на данъчен кредит по дублирани фактури и доставка на гориво, и допълнителното начисляване на данък за съответните периоди, като възприел изводите за неправомерно упражнено право на приспадане и за неотчетени облагаеми доставки. С решението бил потвърден РА, поправен с акта за поправка, установяващ данъчни задължения за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 14 112,82лв. и лихви 4 738,12 лв., както и за ДДС 33894,96лв. и лихви 12 212,34лв.

В хода на съдебното производство е назначена и приета съдебно- счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвена и в съответствие с всички събрани доказателства. От приетото по делото заключение се установява, че счетоводството на дружеството не позволява определяне на данъчните задължения по общия ред, поради което са били налице предпоставките за извършване на ревизия по реда на чл.122 ДОПК. Дружеството осъществява текущо счетоводно отчитане и изготвя своите отчети в съответствие с изискванията на ЗСч и Националните счетоводни стандарти, като счетоводството се води от правоспособен счетоводител/счетоводно предприятие. Въпреки това, вещото лице е установило, че приходите по годишните оборотни ведомости и главни книги не съответстват с приходите по ГДД по чл.92 от ЗКПО, осчетоводени са разходи, които не са осчетоводени в правилния отчетен период, съществува несъответствие с крайните салда на счетоводна сметка 302 “Материали“ към 31.12. на 2020г., 2021г. с началните салда на 01.01.2021г., 2022г., има фактури, осчетоводени в неправилни отчетни периоди, като едни и същи фактури са включвани два пъти. В хода на ревизионното производство от РЛ не били представени справки за налични материални запаси- по вид, количество и стойност и място на съхранение към края на всяка година, хронологичните счетоводни регистри на счетоводните сметки 302 “материали“, 303 “продукция“ и 304 “стоки“, не са представени хронологични и аналитични регистри от счетоводните сметки 499 “други кредитори“, 501 “каса“ и 503 “разплащателна сметка“, както и ведомости за заплати през ревизирания период. Налице са данни за укрити приходи.

Според заключението на вещото лице процесните фактури отговарят на изискванията на Закона за счетоводството относно съдържанието на първичните счетоводни документи и удостоверяват реално извършени стопански операции, но част от тях не са намерили своевременно отражение в счетоводството на жалбоподателя, а са осчетоводени през следващи отчетни периоди, което е обусловило непризнаването на съответните разходи в ревизионното производство. Експертизата приема за несвързани с икономическата дейност част от покупките от „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД и други доставчици, касаещи домашни хранителни продукти, препарати и други стоки с характер на лично потребление.

Срещу РА в неговата цялост, който е потвърден с Решението на горестоящия административен орган е подадена жалба, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.

І. По валидността, формата и процесуалната законосъобразност на РА:

Видно от приобщените по делото доказателства, заповедите за образуване и движение на ревизионното производство са издадени от компетентен орган. Производството е приключило в определения срок с ревизионен акт, издаден от компетентните органи в предписаната от закона форма.

Към материалите по делото са приобщени разпечатки от електронни документи, които представляват възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл.3 ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, които материализират електронно изявление, подписано при условията на чл.13 ал.1 от с.з. От електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях, в първото по делото открито съдебно заседание на 26.03.2026г., съдът констатира, че разпечатаните документи- ЗВР, ЗИВР, РД и РА са идентични с представените в електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени като техни автори. Законът придава значение на подписан документ на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. В настоящия казус, при проверка валидността на положените върху документите подписи се установи, че същите са придружени от издадено от доставчика на удостоверителни услуги удостоверение за [жк], отговарящо на дефиницията по чл.3 т.15 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. и съгласно чл.4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Решението, с което РА е потвърден, също е издадено в рамките на нормативно установения срок от компетентен орган- Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна.

Установява се, че ревизионният акт съдържа регламентираното с разпоредбата на чл.120 ал.1 от ДОПК съдържание, а представляващия неразделна част от него ревизионен доклад притежава съдържанието по чл.117 ал. 2 от ДОПК, с оглед на което съдът приема за спазена установената от закона форма.

В обобщение на горното и при дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр.§2 от ДР на ДОПК, съдът приема, че оспореният РА е валиден процесуален административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи- възложител на ревизията и ръководител на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не се установяват основания за прогласяване на нищожност на РА. Ревизионният доклад и ревизионният акт са съобщени на РЛ, като по този начин му е осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем, която то е реализирало своевременно.

II. По приложението на особения ред на ревизията:

В хода на ревизията били връчени Искания за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице № Р-03002724006024-040-001/ 20.11.2024г. и № Р-03002724006024-040-002/ 20.03.2025г., с които била изискана цялата оригинална счетоводна документация, като от РЛ били представени изисканите фактури за покупки и продажби, част от банкови извлечения, годишни оборотни ведомости и главни книги за 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г. Било установено, че с фискални устройства били регистрирани обороти от продажби за ревизирания период, които не съответстват на отчетите за извършени продажби, отразени в дневник за продажбите по ЗДДС. При извършена съпоставка на отчетените приходи от продажби в подадената годишна декларация по чл.92 от ЗКПО, с приходите по представените годишни оборотни ведомости и главни книги били установиха несъответствия, както и фактури, издадени от РЛ, които не са включени при определяне на финансовия резултат. Представените счетоводни регистри не кореспондират с годишните отчети и ГДД по чл. 92 от ЗКПО, което довело до правилния извод, че записванията по счетоводните сметки и отчитането на стопанските операции не е извършвано текущо и хронологично. Било връчено уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК № Р-0300032724006024-113-001/ 11.07.2025г./стр.276 от том 1/ и Уведомление по чл.17 ал.1 т.2 от ДОПК с № Р-03002724006024-139-001 / 11.07.2025г., както и искания за представяне на документи от трети лица- доставчици по оспорените фактури. Предвид установеното от данъчните органи е прието наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК по т.2 - налице са данни за укрити приходи или доходи и по т.4 от ДОПК- липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. Това е било прието и от горестоящия административен орган при предприето обжалване.

В жалбата на РЛ се прави твърдение за липсата на основанията по чл.122 ал.1 т.2 и т.4 от ДОПК за ревизия при особени случаи. Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК, доказателствената тежест за установяване наличието на въпросните основания е за ревизиращите органи. Нови доказателства в тази насока не са представени в хода на съдебния процес, като анализа на приобщените в хода на ревизионното производство, предвид приетата ССЕ, която сочи, че счетоводството на дружеството не позволява определяне на данъчните задължения по общия ред, налага извода за действителна установеност на посочените основания по чл.122 ал.1 т.2 и т.4 от ДОПК, свързана с укриване на приходи и липса на счетоводни документи.

ІІІ. По отношение на материално- правната законосъобразност на РА, съдът установи следното:

1. По приложението на ЗКПО, съдът установи, че след анализ на събраните доказателства в хода на ревизионното производство, както и въз основа на информацията, налична в информационните системи на НАП, ревизиращият екип е формирал данъчна основа за облагане с корпоративен данък по реда на чл.122 и сл. от ДОПК по години, като включил нетни приходи от продажби на тютюн, на стоки от вендинг автомати, на финансирания от правителствени дарения от ДФ Земеделие и от ДРСЗ Варна, продажба на интернет и TV услуги, като за стойността на последните приел декларираните пред Комисията за регулиране на съобщенията за съответните периоди/ стр.164 и сл от том 1/.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че органите по приходите неправилно са определили приходите въз основа на информация, предоставена от Комисията за регулиране на съобщенията, понеже данните били прогнозни. Съгласно чл.4. ал.1, във връзка чл.38 ал.1 от Закона за електронните съобщения, предприятията, са длъжни да предоставят на комисията годишен отчет за дейността по предоставяне на електронни съобщителни мрежи и/или услуги за изминалата година. Поради което, данните за брой на абонати не са прогнозни, а съответни на фактическите и декларирани от дружеството през съответната година. Поради което, съдът намира, че сведенията, получени от КРС, представляват допустимо доказателствено средство, събрано по реда на ДОПК. Освен това, същите не са използвани като единствено основание за определяне на данъчната основа, а са анализирани съвместно със счетоводните документи, данните от фискалните устройства, насрещните проверки, банковите извлечения и останалите доказателства по административната преписка.

С обжалвания РА били установени допълнително приходи от продажби на стоки, закупени по фактури, издадени от „.Ешрефоглу" ООД, „Лешник" ЕООД, „Метро“, „Кауфланд”, „Билла България" ЕООД и други, описани по доставчици в РД и в ССЕ. Процесните стоки не били отразени в счетоводството на РЛ и предвид липсата на доказателства за тяхната наличност в края на отчетния период, правилно е било прието, че са продадени при определена от данъчните органи надценка. От РЛ не са представени инвентаризационни описи, протоколи за бракуване, отчети и др, които биха доказали направеното възражение в жалбата за бракуване или реализация на стоките на доставни цени.

При ревизията правилно не са били признати част от направени разходи за заплати, осигуровки /предвид липсата на разплащателни ведомости/, закупени стоки, за строителни материали/ за СМР на обект на дружеството/ и за външни услуги, други разходи /покупка на хидромасажен панел, пропан-бутан и др./. Съгласно чл.26 т.1 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, несвързани с дейността. На основание чл.77 ал.1 от ЗКПО, разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

Съдът не споделя възражението относно отказа да бъдат признати за данъчни цели разходите през 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г. за доставка на пропан- бутан по фактури, издадени от „Бул Ер Агро”ЕООД, които представлявали разходи за закупено гориво за лек автомобил, собственост на управителя на дружеството и служил за транспортна дейност за поддръжка на вендинг машини и обслужване на абонати в община Каолиново. Безспорно е установено, че дружеството не притежава превозни средства, като действително това обстоятелство не представлява самостоятелно основание за непризнаване на разхода или отказ на данъчен кредит. Съгласно практиката на Върховния административен съд /Решение № 3875 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10356/2020 г., VIII о. и др./, от значение е дали автомобилът е бил използван за независимата икономическа дейност на дружеството и дали разходът е документално обоснован. В настоящия случай не са представени договор, въз основа на който дружеството ползва автомобила, пътни листове, или други доказателства, удостоверяващи използването му именно за нуждите на стопанската дейност през периоди съответни на издадените фактури. Следователно, за посочените разходи не е доказано да са били действително извършени с оглед дейността на „Финес- Т“ЕООД, като с тях се цели увеличаване на общите разходи и съответно- намаляване на отчетените печалби от осъществяваната дейност, поради което с основание е направена корекция на декларирания счетоводен финансов резултат със спорните суми.

Неоснователни са и възраженията относно непризнатите разходи за данъчни цели за строителни материали по фактури, издадени от „Гама 2004"ЕООД и „Темакс- търговски център за дома 1"ЕООД и по проформа фактура № 2/11.08.2020г., издадена от „Брадърс Билдинг"ООД с предмет на доставката- СМР. Установено в хода на ревизията е, че дружеството няма материални активи, представляващи недвижим имот. В подкрепа на твърденията си, че разходите са действително направени във връзка с дейността на дружеството, същото е приложило към жалбата си по административен ред Договор за наем от 01.01.2019г., по силата на който му се предоставя за ползване имот- цех за консервиране и пакетиране на зеленчуци с офис и магазин в [населено място] на етап „груб строеж“. Според договора, наемателят има право да извърши основен ремонт, когато той е наложителен, за което няма данни. В раздел „наемна цена“ е посочено, че имотът се предоставя срещу задължението наемателят да извърши за своя сметка всички довършителни работи в имота и докато траят ремонтните работи, не се дължи плащане на наемна цена. По своята правна същност, този договор е ненаименован договор и съчетава елементи на договор за наем и изработка. Съгласно чл.228 от ЗЗД, наемната цена е съществен елемент на договора за наем. Тя трябва да бъде или точно определена, или определяема, като в случая предвид пълната липса на конкретизация на дължимите довършителни дейности и техния срок, съдът намира, че няма уговорена насрещна престация и договорът е нищожен поради липса на предмет, в следствие на което не може да породи правни последици и да докаже извършването на разходи за дейността на РЛ. Представен е и Договор за СМР с „Брадърс Билдинг“ООД-[населено място], по който дружеството жалбоподател не е страна. Възложител е физическото лице И. С., поради което договорът е ирелевантен по делото.

С оглед на изложеното, неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че ревизионният акт противоречи на материалния закон поради непризнаване на разходи, свързани с дейността на дружеството. В производството по чл.122 ДОПК данъчната основа се определя въз основа на всички относими доказателства, като тежестта за доказване на действителния размер на разходите е върху данъчно задълженото лице. В случая жалбоподателят не е провел пълно и главно доказване относно всички спорни стопански операции, поради което правилно органите по приходите са определили данъчните задължения въз основа на наличните надеждни доказателства.

2. По приложението на ЗДДС, съдът установи, че в резултат на ревизионното производство са били установени нетни приходи от продажби на интернет и TV услуги, както и неправилно декларирани суми по касов отчет, които представляват облагаеми доставки по ЗДДС и бил отказан данъчен кредит, като законосъобразно е начислен допълнителен ДДС. Неоснователно е възражението относно отказания данъчен кредит по част от процесните фактури. От доказателствата по делото се установява, че в отделни случаи правото на приспадане е упражнено повторно за едни и същи фактури, а в други случаи– след изтичане на преклузивния срок по чл.72 ЗДДС, за което липсват изложени възражения в жалбата. Тези констатации на данъчните органи се подкрепят от заключението на СТЕ, като съдът изложи мотиви по- горе в решението относно осъществените облагаеми продажби на стоки, покупка на гориво и строителни материали.

Вещото лице е изчислило задълженията на дружеството, предмет на Ревизионния акт във вариант, възприет в ревизионния акт и е констатирало, че определените от органите по приходите данъчни основи и публични задължения съответстват на извършените при ревизията изчисления, като са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 14 112,82 лв. и лихви 4 738,12 лв., както и задължения по ЗДДС в размер на 30081,03лв. и лихви 12 210,57 лв./ за довнасяне/. Този вариант се кредитира от съда. По втория вариант на заключението, изготвен съобразно възраженията на РЛ в жалбата, след признаване на част от непризнатите при ревизията разходи като документално обосновани и свързани с дейността на дружеството, не възникват допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за ревизираните данъчни периоди, а по ЗДДС остават дължими единствено 2 305,20лв. главница и 725,82лв. лихви, съответстващи на отказан данъчен кредит по фактури, по които правото на приспадане е упражнено повторно или след изтичане на срока по чл. 72 ЗДДС. Този втори вариант не се подкрепя от доказателствата по делото и съдът не го кредитира.

В обобщение на изложеното, съдът намира, че Ревизионният акт е издаден от компетентни органи, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и при правилно приложение на разпоредбите на ДОПК, ЗКПО и ЗДДС, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Страните своевременно претендират разноски по делото. На данъчната администрация вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правна помощ. В чл.37 ал.1 ЗПП е регламентирано, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл.24 изречение второ от Наредбата по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 130 до 450лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и процесуална активност на юрисконсулта следва да се присъди в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева или 153, 39 евро и 100€- депозит на експертиза.

По тези съображения съдът