Решение № 332 от 30.1.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 4742/2024 г.

Производството по делото е прекратено поради направен отказ от иск с протоколно определение в осз от 10.01.2025г. на основание чл.233 ГПК по отношение на следните първоначално предявени искове с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС и чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС за приемане на установено в отношенията между страните, че В. И. В., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес гр. •••••, ул. „•••••“ № 6, ет.2, ап.12 дължи на ••••• гр. •••••, ••••• представлявана от управителя „•••••-1“ ЕООД, ЕИК •••••, със седалище и адрес на управление: гр.•••••, жк.“•••••“ бл.1, вх.5, ап.68 следните суми, за които е издадена Заповед № •••••г. по ч.гр.д.•••••/2024г. на РС ••••• за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно: 6, 21 лева, представляваща дължима месечна такса за управление към ЕС с адрес: гр.•••••, ж.к.“•••••“ 81, за м.01.2024 г., и фонд ремонт и обновяване в размер на 135 лева за периода от м. ноември 2021 до м. 01. 2024 г. на основание протоколно решение от ОС на ЕС, проведено на 07.10.2021г. В исковата молба се твърди, че с Договор за възлагане на управление и поддръжка на общите части от датата 14.10.2021 •••••/ЕС/ с административен адрес: гр. •••••, жк. ••••• бл.81 е възложила на ТД ••••• 2 ЕООД да извършва услугата „управление и поддръжка на общи части" на обект-ЕС, на осн. Чл.11 ал.1 т.11 от ЗУЕС. С последващ договор за управление ТД ••••• 2 ЕООД е преизбрано и за настоящ управител на тази ЕС. По силата на правоприемство от началото на 2024 вписано в TP дружеството ••••• 2 ЕООД е с правоприемник ••••• 1 ЕООД ЕИК •••••. С протоколно решение от 07.10.2021г. от проведено Общо събрание на собствениците на жилищна сграда в режим на ••••• и при наличие на изискуем кворум, е взето решение за избор на управител на ЕС това да бъде търговското дружество ••••• 2 ЕООД и размер на месечно възнаграждение на управителя сумата от 355, 20 лева разпределена по равно за всеки самостоятелен обект или по 4, 80 лева месечно. С протоколно решение от ОС на ЕС от 07.11.2023г. отново е избран същия управител за нов двугодишен мандат при месечно възнаграждение за управление от по 5, 40 лева за всеки обект като в същото решение е гласувано, че месечния размер считано от 01.01.2024 ще бъде актуализиран на 6, 21 лева за всеки обект занапред. С протоколно решение от ОС на ЕС проведено на 02.04.2019г. е била изменена такса Фонд Ремонт в рамките на три месеца /като това изменение не касае настоящата претенция/, след изтичането, на които тя отново си възстановява предишния размер от 5.00 лева за обект - апартамент, считано от 01.10.2019 и която е валидна и досега. През годините на ответника са начислявани само и единствено възнаграждение за управителя и фонд ремонт до края на 2023г., а от 2024 година като за един собственик съгласно измененията в ЗУЕС. Твърди се, че ответника и собственик на апартамент № 18 в ЕС с адм. адрес: гр. ••••• жк. „•••••“ бл.81, не е декларирал пред ЕС това си качество по смисъла чл.6 ал.1 т.16 от ЗУЕС за брой членове на домакинство, обитатели, наематели и/или отглеждани животни. В проведените с него опити за разговори същият отказва да изпълнява законовите си задължения. От редовно проведеното ЧГД № •••••/2024г. по описа на ВРС – 51 състав е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по заявлението на ищеца. Към момента на подаване на исковата молба претендираните суми не са платени от ответника. Твърди се, че при вземането на всички решения през годините на управление е спазен предвидения в закона срок и ред за обявяване и свикване на ОС, реда за неговото провеждане съгласно чл.15 от ЗУЕС, ведно с получаване на решението от проведеното ОС на ЕС на осн. чл.16 ал.7 от ЗУЕС, видно от приложените протоколи, както и че същите не са оспорени своевременно пред надлежния съд на осн. чл.40 ал.2 от ЗУЕС, поради което са влезли в законова сила към момента на предявяване на претенцията. Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски. В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор. Ответникът оспорва претендираните вземания като счита същите за неосноватлени. Твърди, че таксата за фонд ремонт и обновяване за претендирания период е заплатил по сметка на „••••• „ ЕООД на две вноски, като първата вноска на стойност 70 лева за периода 01.01.2021г. до 28.02.2022г. включително, а втората вноска на стойност 110 лева обхваща периода 01.03.2022 г. до 31.12.2023 г. Твърди, че другата претендирана сума в размер на 171, 79 лв. представляваща такса за управление и подръжка не е дължима от него на основание чл.51, ал.2 от ЗУЕС. Твърди, че с няколко писма е уведомил управителя на ЕС, че от 2017 год. притежаваното от него жилище не се обитава. Твърди, че за целия период на претенцията не е уведомяван за свикване на ОС и за взети решения от него. По отношение изпълнението на задълженията му към ЕС след изменението на ЗУЕС в сила от 01.01.2024 год. твърди, че е превел авансово сума в размер на 71, 20 лева. В проведените по делото осз представителят на ищеца поддържа предявения иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС по отношение на сумата в размер на 165, 58 лева и моли да бъде уважен. Ответникът чрез процеуслния си представител в проведените по делото осз моли за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС за сумата в размер на 165, 58 лева, тъй като ищецът не живял в ••••• от 2017г. и не дължал тази сума съобразно разпоредбите на чл.51 от ЗУЕС, които били в сила до 31.12.2023г. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: От Протокол за проведено ОС на собствениците на жилища в жилищна сграда, находяща се в гр. •••••, ж.к. 4 •••••, бул. ••••• бл. 81 от 07.10.2021 г., с рег.№ ••••• на Район ••••• от дата 02.12.2021 г., Писмо от Община ••••• до Управителя на „••••• – 2“ ЕООД с рег.№ •••••_001МЛ от дата 13.12.2021 г., Протокол за проведено ОС на собствениците на жилища в жилищна сграда, находяща се в гр. •••••, ж.к. •••••, бул. ••••• бл. 81 от 07.11.2023 г. се установява, че с протоколно решение от 07.10.2021г. от проведено Общо събрание на собствениците на жилищна сграда в режим на Етажна, е взето решение за избор на управител на ЕС това да бъде търговското дружество „••••• 2“ ЕООД с размер на месечно възнаграждение на управителя сумата от 355, 20 лева разпределена по равно за всеки самостоятелен обект или по 4, 80 лева месечно. Въз основа на решението на ЕС е сключен Договор за възлагане на управление и поддръжка на общите части от 14.10.2021г., с който •••••/ЕС/ с административен адрес: гр. •••••, жк. „•••••“ бл.81 възлага на ТД „••••• 2“ ЕООД да извършва услугата „управление и поддръжка на общи части" на обект-ЕС, на осн. чл.11 ал.1 т.11 от ЗУЕС. „••••• 2“ ЕООД е вписан в регистъра на управителите на ЕС, воден в район „•••••“, община ••••• като управител на •••••/ЕС/ с административен адрес: гр. •••••, жк. „•••••“ бл.81, избран на 07.10.2021г. с мандат две години. С протоколно решение от ОС на ЕС от 07.11.2023г. отново е избран ••••• 2“ ЕООД за нов двугодишен мандат при месечно възнаграждение за управление от по 5, 40 лева за всеки обект като в същото решение е гласувано, че месечния размер считано от 01.01.2024 ще бъде актуализиран на 6, 21 лева за всеки обект занапред. Въз основа на решението на ЕС е сключен Договор за възлагане на управление и поддръжка на общите части от 13.11.2023г., с който •••••/ЕС/ с административен адрес: гр. •••••, жк. „•••••“ бл.81 възлага на ТД „••••• 2“ ЕООД да извършва услугата „управление и поддръжка на общи части" на обект-ЕС, на осн. чл.11 ал.1 т.11 от ЗУЕС (приложен в кориците към ч.гр.д.•••••/2024г. по описа на ВРС). По силата на правоприемство от началото на 2024 вписано в TP дружеството „••••• 2“ ЕООД е с правоприемник „••••• 1“ ЕООД. Видно от 27 броя ведомости – отчети за наличие/липса на задължения през процесния период м.11.2023г. – м.12.2024г. за ап.18 са начислявани такса за управление в размер на 5, 40 лева, такса фонд ремонт и обновяване. Начислените такси за управление през периода м.11.2023г. – м.12.2024г. не са заплатени. От Писмо до Управителя на ••••• – 1 ЕООД от В. В. от 08.02.2019 г., ведно с фактура от Български пощи се установява, че ищецът е поканил ответното дружество да му представи разбивка на задълженията му и банкова сметка, по които да бъдат заплатени сумите. Посочил е адрес, на който иска да му бъдат изпратени и е заявил, че след изпращането на сумите, ще заплати същите. Видно от отговор на Изипей за извършена проверка по запитване от 17.10.2024 г. ответникът е превел суми на ищцовото дружество по неговата сметка като е посочил коректно IBAN. Останалите събрани по делото писмени доказателства съдът няма да коментира, тъй като те касаят доказването по исковете с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.6, ал.1, т.9 и т.10 от ЗУЕС по отношение, на които производството е прекратено. От материалите по ч.гр.д.•••••/2024г. на РС ••••• се установява, че ищцовото дружество е подало заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Заявлението е уважено като е издадена Заповед № •••••.г по чл.410 от ГПК за сумите, както следва: 171.79 лева, представляваща сбор от дължими месечни такси поддръжка и управление към ЕС с адв.адрес: гр.•••••, ж.к.“•••••“ 81, за периода м.11.2021 г.- м.01.2024 г., и фонд ремонт и обновяване в размер на 135.00 лева за периода от началото на ноември 2021 до края на декември 2023 г. на основание протоколно решение от ОС на ЕС, проведено на 07.10.2021г., визиращо дължимост на тези вноски и от собственици позоваващи се на чл.51 ал.2 и ал.3 от ЗУЕС /действащ към него момент/, включая и задълженията му за м. януари 2024 на основание изменение в ЗУЕС - чл.51 ал.1 пр.2 от ЗУЕС, ведно със законната лихва от 22.02.2024 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане; както и сумата от 428 лева представляваща сторени съдебно деловодни разноски в производството за платена държавна такса от 28 лева и 400 лева адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК. Срещу заповедта е подадено възражение от длъжника, като в законоустановения срок ищецът е подал иск по реда на чл.422 ГПК. От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Предявени са следните устновителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС за приемане на установено в отношенията между страните, че В. И. В., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес гр. •••••, ул. „•••••“ № 6, ет.2, ап.12 дължи на ••••• гр. •••••, ••••• представлявана от управителя „•••••-1“ ЕООД, ЕИК •••••, със седалище и адрес на управление: гр.•••••, жк.“•••••“ бл.1, вх.5, ап.68 следните суми, за които е издадена Заповед № •••••г. по ч.гр.д.•••••/2024г. на РС ••••• за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно: 165, 58 лева, представляваща сбор от дължими месечни такси за управление към ЕС с адрес: гр.•••••, ж.к.“•••••“ 81, за периода м.11.2021 г.- м.12.2023 г., ведно със законната лихва от 22.02.2024 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане. Исковете са допустими доколкото са предявени в преклузивните срокове по чл.415, ал.1 от ГПК. Съдът е обявил за безспорно между страните, че за безспорно между страните, че: Ответникът е собственик на апартамент № 18 в ЕС с адм. адрес: гр. ••••• жк. „•••••“ бл.81; с Договор за възлагане на управление и поддръжка на общите части от датата 14.10.2021 •••••/ЕС/ с административен адрес: гр. •••••, жк. ••••• бл.81 е възложила на „••••• 2“ ЕООД да извършва услугата „управление и поддръжка на общи части" на обект-ЕС. В тежест на ищеца по останалите за разглеждане искове е да докаже, че ОС на ЕС е взело решение за размера на такса за управлението на общите части на сградата; че ответникът дължи претендираните от ищеца суми за разходи за управление на общите части. Ответникът няма факти, които са в негова доказателствена тежест по останалите за разглеждане искове. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.1, т. 10 ЗУЕС собственикът на самостоятелен обект в сграда в режим на ••••• има задължение да заплаща вноските, определени за разходите за поддръжката и управлението на общите части. Според разпоредбите на чл. 51, ал.1 от ЗУЕС. „Разходите за управление и поддържане на общите части на ••••• се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.