Решение № 6703 от 8.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 440/2025 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Делото е образувано по искова молба на Е. Б., [ЛНЧ], италиански гражданин, към момента на подаване на исковата молба изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ по ЧНД № 1114/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, подадена чрез процесуален пълномощник адвокат Я. К. Б., вписан в Адвокатска колегия -Пловдив, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието, с която е предявен иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. С исковата молба се претендира осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 10 580 лева, съответни на 5409,47 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на направените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че ищецът е бил в изключително тежко здравословно състояние, с призната 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, с водеща диагноза застойна сърдечна недостатъчност, както и с последици от прекаран инсулт, изразяващи се в парализа на лявата ръка, ограничена подвижност, невъзможност за самостоятелно обслужване и необходимост от постоянна помощ при извършване на ежедневни дейности. Поддържа се, че въпреки това състояние ищецът е бил приведен за изтърпяване на наказанието и е пребивавал в СБАЛЛС -София към Централния софийски затвор, където не са му били осигурени необходимите грижи, помощ, медицинско обслужване и условия, съобразени със здравословното му състояние. По отношение на първите два искови периода, (уточнени с допълнителна молба, л. 192), се твърди, че в периодите от 22.08.2024 г. до 02.10.2024 г. и от 02.12.2024 г. до 11.12.2024 г. ищецът е бил лишен от възможност да ползва личните си парични средства, след като картата му за пазаруване била открадната и не му била своевременно възстановена или заменена. Според изложеното това го е поставило в невъзможност да закупува необходимите му с оглед здравословното състояние диабетична храна, хигиенни материали и памперси, както и да осъществява телефонна връзка с близките си. Поддържа се, че поради това е бил поставен в условия на изолация, безпомощност, лоша хигиена и невъзможност своевременно да заявява нуждите и оплакванията си. По отношение на втория исков период от 12.12.2024 г. до 13.01.2025 г. се твърди, че при пребиваването му на територията на СБАЛЛС -София към Централния софийски затвор, затворническата администрация и медицинският персонал не са съобразили тежкото му здравословно състояние и необходимостта от постоянни грижи и помощ, като ищецът бил поставян за по-голямата част от деня неподвижен на легло, без необходимите грижи и без осигурени условия за поддържане на физическото и психическото му здраве. Поддържа се и че поради езикова бариера, тъй като ищецът не владеел български език, както и поради липса на осигурен превод, той не е могъл ефективно да комуникира със служителите на администрацията, медицинския персонал и други лишени от свобода, съответно своевременно да заявява нуждите и оплакванията си. По отношение на третия исков период от 15.02.2025 г. до 20.02.2025 г. се твърди, че ищецът отново се намирал в СБАЛЛС -София към Централния софийски затвор. Поддържа се, че на 15.02.2025 г. той паднал при опит да стане от леглото, вследствие на което получил фрактура на дясната раменна кост. Твърди се, че въпреки силните болки, голям хематом в областта на дясното рамо и подадените сигнали, не му бил извършен своевременен медицински преглед, не му били положени грижи, не бил обезболен и не било проведено лечение, свързано с травмата. Според ищеца в този период той бил оставен в невъзможност самостоятелно да се храни, да пие вода и да се обслужва, като помощ му оказвал друг лишен от свобода. Поддържа се, че едва след прекъсване на изтърпяването на наказанието на 20.02.2025 г. бил транспортиран със специализиран медицински транспорт до УМБАЛ „Св. Г.“ -Пловдив, където била установена спираловидна фрактура на дясната раменна кост, а на 25.02.2025 г. била извършена оперативна интервенция с поставяне на титаниев пирон. Въз основа на изложените твърдения се претендират следните обезщетения: За първия и втория искови периоди -от 22.08.2024 г. до 02.10.2024 г., от 02.12.2024 г. до 11.12.2024 г. и от 12.12.2024 г. до 13.01.2025 г. -сумата от 3000 лева, съответни на 1533,88 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на твърдяно незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация и медицинския персонал, изразяващо се в неосигуряване на необходимите грижи и помощ, съобразени с тежкото здравословно състояние на ищеца, както и в лишаването му от възможност да ползва личните си парични средства след отнемане на картата му за пазаруване. Поддържа се, че тези обстоятелства са довели до поставянето му в неблагоприятни условия, невъзможност да закупува необходимите му храна и хигиенни материали, включително памперси, продължителна изолация, лоши хигиенни условия, невъзможност да поддържа връзка с близките си и да заявява своевременно нуждите си, вследствие на което претърпял болки, страдания, страх, безпомощност, унижение, малоценност и незащитеност. За третия исков период - от 15.02.2025 г. до 20.02.2025 г. - се претендира сумата от 5000 лева, съответни на 2556,46 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на твърдяно ненавременно и неадекватно оказване на медицинска помощ след настъпилия инцидент, довел до фрактура на дясната раменна кост, като се поддържа, че поради липса на своевременен преглед, обезболяване, лечение и грижи ищецът е търпял силни физически болки и психически страдания, страх, беззащитност, обреченост и унижение. Претендира се и сумата от 2430 лева, съответни на 1242,44 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разход за закупуване на титаниев пирон за извършената оперативна интервенция на дясната раменна кост, както сумата от 150 лева, съответни на 76,69 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разход за използване на специализиран медицински транспорт. В хода на производството е установено, че първоначалният ищец Е. Б. е починал на 26.02.2025 г., след подаване на исковата молба. Поради настъпилата смърт производството е било спряно, а впоследствие възобновено, като на основание чл. 227 ГПК във връзка с чл. 144 АПК като страна по делото е конституирана малолетната му дъщеря Д.-Н. Е. Б., [ЕГН], действаща чрез своята майка и законен представител Г. Г. П., като процесуален правоприемник на починалия ищец. След възобновяване на производството делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като са конституирани страните -ищец малолетната Д.-Н. Е. Б., действаща чрез своята майка и законен представител Г. Г. П., ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието и контролираща страна Окръжна прокуратура -Пловдив. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален представител, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа се, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС, тъй като не е доказано нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, както и че не са установени твърдените незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация и медицинския персонал. В отговора се излага, че по отношение на Е. Б. са били предприемани действия, съобразени със здравословното му състояние, включително многократни прекъсвания на изпълнението на наказанието по медицински причини, както и че по време на престоя му в СБАЛЛС -София му е било осигурявано медицинско наблюдение и обслужване. Оспорват се твърденията за липса на грижи, за поставяне в неблагоприятни и унизителни условия, както и за ненавременно и неадекватно оказване на медицинска помощ след инцидента от 15.02.2025 г. Ответникът оспорва и наличието на причинна връзка между твърдените действия и бездействия на администрацията и претендираните неимуществени и имуществени вреди, включително разходите за оперативното лечение и специализирания медицински транспорт. В съдебно заседание ищецът малолетната Д.-Н. Е. Б., действаща чрез своята майка и законен представител Г. Г. П., се представлява от адв. Я. К. Б. (АК -Пловдив), който поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи като основателни и доказани. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Ответникът -Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален представител юрисконсулт Г., оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че в СБАЛЛС -София на Е. Б. са били осигурявани необходимите грижи и медицинско обслужване, което според ответника се потвърждава както от представената медицинска документация, така и от свидетелските показания. Сочи се още, че от приложените медицински документи се установява тежкото и терминално здравословно състояние на Бассони, като непосредствената причина за смъртта му е тежка дихателна недостатъчност, последвана от белодробен оток и изразени сърдечно-съдови изменения. Поддържа се, че твърдените неимуществени вреди не се намират в пряка причинно-следствена връзка с твърдените нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Прави се искане исковете да бъдат отхвърлени. Представителят на Окръжна прокуратура -Пловдив дава заключение, че искът е основателен в частта относно претендираните имуществени вреди и в тази част следва да бъде уважен, а в частта относно претендираните неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, установява следното от фактическа страна: Е. Б. е •••с [ЛНЧ]. С Решение № 218/20.03.2018 г. на Първоинстанционния съд в М., Република Италия, същият е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години. Посоченото решение е прието за изпълнение с протоколно определение от 26.09.2023 г. по ЧНД № 1114/2023 г. по описа на Окръжен съд -Пловдив, като е определен първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието. По Експертно решение № 737201/08.07.2024 г. на ТЕЛК -III състав при УМБАЛ „Пловдив“ АД на Е. Б. е определена 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, пожизнено. В решението са отразени множество заболявания, включително състояние след мозъчен инсулт с тежък дискоординационен синдром, застойна сърдечна недостатъчност, хронична бъбречна недостатъчност, захарен диабет тип 2, артериална хипертония и други придружаващи заболявания. От представената и приета по делото медицинска документация се установява, че здравословното състояние на Бассони е било тежко и комплексно. В медицинската документация са отразени хронична мозъчно-съдова болест, преживян исхемичен мозъчен инсулт, левостранна хемипареза, исхемична болест на сърцето, състояние след предходна клапна операция/оперативно клапно протезиране, наличие на имплантиран пейсмейкър, хронична сърдечна недостатъчност, хронична бъбречна недостатъчност, захарен диабет, артериална хипертония, анемичен синдром, както и впоследствие данни за злокачествено заболяване с метастатично разпространение. В приетата по делото справка за прекъсванията на изтърпяването на наказанието са отразени множество постановления на Софийска градска прокуратура по пр. пр. № 22026/2023 г., постановени поради заболяване на Е. Б.. В справката са посочени прекъсвания, свързани с постановления на Софийска градска прокуратура от 25.06.2024 г., 18.07.2024 г., 24.09.2024 г., 22.10.2024 г., 01.11.2024 г., 12.11.2024 г., 14.01.2025 г. и 20.02.2025 г., постановени по пр. пр. № 22026/2023 г. поради заболяване на Е. Б.. Последното отразено прекъсване е по постановление от 20.02.2025 г. по пр. пр. № 22026/2023 г. на Софийска градска прокуратура, считано от 20.02.2025 г., за срок от 90 дни. От представената и приета по делото административна преписка на Затвора -София се установява, че в нея се съдържат справки относно ползването на парични средства и карта за пазаруване от Е. Б., относно престоя му в СБАЛЛС - София към Централния софийски затвор, относно инцидента от 15.02.2025 г., както и относно прекъсванията на изпълнението на наказанието по здравословни причини. По отношение на картата за пазаруване и личните парични средства е представена справка за трансфери за периода от 22.08.2024 г. до 02.10.2024 г. за лишения от свобода Е. Б., с посочена карта № 3590053865. В справката са отразени операции по приходи, покупки и закупуване на фонокарти, включително на дати 23.08.2024 г., 26.08.2024 г., 27.08.2024 г., 30.08.2024 г., 05.09.2024 г., 09.09.2024 г., 10.09.2024 г., 17.09.2024 г., 18.09.2024 г., 20.09.2024 г., 23.09.2024 г., 24.09.2024 г., 26.09.2024 г., 27.09.2024 г. и 01.10.2024 г. Представена е по делото и справка за трансфери за периода от 02.12.2024 г. до 11.12.2024 г. за същото лице и за същата карта № 3590053865. В нея е отразен приход от 100 лева на 04.12.2024 г., без отразени покупки за този период. В приетата по делото административна преписка се съдържа кореспонденция във връзка с жалби и сигнали относно карта за пазаруване на Е. Б.. В писмо на Затвора -София, адресирано до Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Софийска градска прокуратура, Министерство на правосъдието и адвокат Я. Б., са изложени данни за извършена проверка по повод твърдяно изгубване на карта за пазаруване, както и данни за последващи действия във връзка с ползването ѝ. Приложена е и епикриза от СБАЛЛС -София, вътрешно отделение, в която е отразено, че Е. Б. е постъпил на 11.08.2024 г. и е изписан на 14.01.2025 г. В епикризата са посочени диагнози, включително хронична мозъчно-съдова болест, исхемичен мозъчен инсулт, левостранна хемипареза, исхемична болест на сърцето, състояние след оперативно клапно протезиране, хронична сърдечна недостатъчност, хронична бъбречна недостатъчност, захарен диабет и артериална хипертония. Отразено е, че пациентът е в тежко увредено и инвалидизирано състояние, с невъзможност за самостоятелно обслужване. В медицинската документация от СБАЛЛС -София са отразени назначени медикаменти, провеждано симптоматично лечение, проследяване на INR във връзка с прием на Синтром, както и препоръки за наблюдение и проследяване от кардиолог, нефролог и гастроентеролог. По делото е приложено писмо от 02.12.2024 г., подписано от С. Х., адресирано до медицински лица, в което се съобщава за промени в състоянието на Е. Б. и са изброени приемани лекарства, включително Insulatard, Tiogamma, Jardiance, Eliquis, Diazepam, Trifas, Trittico, Clopidogrel, Cavinton, Bisogamma, Telmisartan, Torasemide, Uromix, Sintrom, Cilostazol, Canephron и Lespefril. На 27.12.2024 г. адвокат Я. К. Б. е подал молба до Софийска градска прокуратура по пр. пр. № 22026/2023 г. В молбата се сочи, че Е. Б. е бил приведен в Затвора -София на 12.12.2024 г. и е настанен в СБАЛЛС -София. Изложено е, че здравословното му състояние е изключително тежко, че не може да се обслужва самостоятелно, че се нуждае от постоянна грижа и чужда помощ, както и че следва да бъде прекъснато изтърпяването на наказанието по здравословни причини. С писмо от 30.12.2024 г. Софийска градска прокуратура е изпратила до началника на Затвора -София молбата на адвокат Б. и е изискала становище дали, предвид заболяването на Е. Б. и здравословното му състояние, лицето може да се лекува в условията на затвора и по реда на чл. 313 НПК, като е даден тридневен срок за отговор. В представената по делото справка за прекъсванията на изтърпяването на наказанието впоследствие е отразено и постановление от 14.01.2025 г. на Софийска градска прокуратура за прекъсване изпълнението на наказанието поради заболяване. По делото е приета и приложена медицинска документация от СБАЛЛС -София относно престой на Е. Б. за периода от 14.02.2025 г. до 20.02.2025 г. В документацията е посочено, че лицето е постъпило на 14.02.2025 г. и е изписано на 20.02.2025 г. Отразени са множество придружаващи заболявания, включително хронична сърдечна недостатъчност, хронична бъбречна недостатъчност, анемичен синдром, захарен диабет и други. В обективното състояние е посочено, че пациентът е в тежко увредено и инвалидизирано състояние, със затруднено движение и необходимост от обслужване. В медицинската документация от СБАЛЛС -София за периода от 14.02.2025 г. до 20.02.2025 г. са отразени извършвани в лечебното заведение клинични прегледи от медицинския персонал на СБАЛЛС -София, лабораторни изследвания на кръв и урина, електрокардиографски изследвания, проследяване на жизнени показатели и назначаване на медикаментозна терапия. В документацията са отразени данни за провеждано медицинско наблюдение на пациента по време на престоя му в СБАЛЛС -София във връзка с тежкото му общо състояние и придружаващите заболявания. В заключителната част е посочено, че във връзка с прекъсване на изпълнението на наказанието лицето е насочено за лечение във външно лечебно заведение под наблюдението на специалисти. По реда на чл. 192 ГПК по делото са представени и приети медицински документи от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД -Пловдив. С писмо от 30.04.2026 г. лечебното заведение е представило заверени копия от документи, свързани с прегледа и лечението на Е. Б., включително лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичен блок, триажен лист, страници от регистратурата на пациенти, резултат от образно диагностично изследване, история на заболяване № 14789/2025 г., епикриза, аутопсионен протокол, фактура № 1200202882/25.02.2025 г. и квитанция към нея. От представената и приета по делото медицинска документация се установява, че на 20.02.2025 г., след прекъсване на изпълнението на наказанието, Е. Б. е транспортиран в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД -Пловдив и е прегледан по повод травма и болка в областта на дясната раменна кост. В медицинската документация е отразена диагноза „счупване на тялото /диафиза/ на раменната кост, закрито“, както и „фрактура диафиза хумери декстра“. В триажния лист е посочена дата 20.02.2025 г., час 19:33 ч., като пациентът е насочен към Клиника по ортопедия и травматология. В епикризата от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД -Пловдив е отразено, че Е. Б. е постъпил в Клиниката по ортопедия и травматология на 25.02.2025 г. и е изписан на 26.02.2025 г. Водещата диагноза е счупване на тялото /диафиза/ на раменната кост, закрито -фрактура диафиза хумери декстра. Като придружаващи заболявания са посочени състояние след мозъчен инсулт, левостранна хемипареза, хронична исхемична болест на сърцето, състояние след клапна операция, захарен диабет, хронична дихателна недостатъчност, анемия и хронична бъбречна недостатъчност. От епикризата се установява, че на 25.02.2025 г. е извършена оперативна интервенция -закрита репозиция и вътрешна фиксация на фрактурата на хумеруса с поставяне на хумерален интрамедуларен пирон. В документа е отразено, че операцията е извършена под образен контрол и е постигната добра анатомична репозиция. Назначено е следоперативно лечение, включително обезболяваща, антибиотична и антикоагулантна терапия, както и проследяване на състоянието на пациента. Към представената и приета по делото медицинска документация са приложени фактура № 1200202882/25.02.2025 г. и [жк], издадени от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД -Пловдив. В тях е посочено плащане за медицинско изделие -„остеосинтезен пирон, прав хумерален титаниев“, на стойност 2430 лева. Като получател е посочен Е. Б., а като платец -С. М. Х.. В приложената и приета по делото декларация за заплащане на медицинско изделие е посочено, че за пациента Е. Б. се заплаща медицинско изделие, необходимо за оперативното лечение, на стойност 2430 лева. Декларацията е подписана от С. Х.. От представената и приета по делото медицинска документация от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД -Пловдив се установява, че Е. Б. е починал на 26.02.2025 г. В съобщението за смърт и в медицинското свидетелство за смърт са посочени датата на смъртта -26.02.2025 г., и мястото на настъпването ѝ -УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД -Пловдив. По делото е представен и приет Аутопсионен протокол № А 43/2025 г. на Отделението по клинична патология при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД -Пловдив. В него е посочено, че аутопсията е извършена на 01.03.2025 г., като починалият е идентифициран като Е. Б., мъж на 75 години, с дата на смърт 26.02.2025 г. Като клинична диагноза са посочени счупване на тялото /диафиза/ на раменната кост, закрито -фрактура диафиза хумери декстра, бронх или бял дроб с неуточнена локализация, хронична исхемична болест на сърцето, неуточнена сърдечна недостатъчност, захарен диабет тип 2, хронична бъбречна недостатъчност и инсулт. В патологично-анатомичната диагноза по аутопсионния протокол са отразени недиференциран дребноклетъчен карцином на десен бял дроб, метастази в ляв бял дроб, хилусни лимфни възли, кости, надбъбречна жлеза и черен дроб, плевро-перикардни изливи, генерализирана атеросклероза, исхемична болест на сърцето, постоперативно състояние след кардиохирургична интервенция, остър венозен застой в черен дроб и слезка, тежък мозъчен оток и други патологични изменения. В частта „патологоанатомична епикриза“ е посочено, че се касае за 75-годишен мъж, приет в Клиниката по ортопедия и травматология по повод счупване в областта на дясната раменна кост. Отразено е, че е предприето оперативно лечение, но въпреки проведените лечебни мероприятия след операцията състоянието му прогресивно се е влошило. Като непосредствена причина за смъртта е посочена дихателна недостатъчност на фона на тежко подлежащо онкологично заболяване и изразени сърдечно-съдови изменения. По делото са представени и приети писмени доказателства от ответника с вх. № 8371/17.04.2026 г., представени на хартиен и електронен носител. По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. М. Х. и Ф. Н. Ш., проведен в открито съдебно заседание на 18.05.2026 г. Свидетелката С. М. Х. заявява, че е живяла с Е. Б. повече от 30 години на семейни начала и е поддържала постоянен контакт с него по време на престоя му в местата за лишаване от свобода. Посочва, че Бассони е бил в изключително тежко здравословно състояние, с множество хронични заболявания, ограничена подвижност и невъзможност за самостоятелно обслужване. Според показанията ѝ той е бил инвалидизиран, не е можел сам да се обслужва и е имал нужда от памперси, специална диабетична храна, лекарства и постоянна помощ. Свидетелката сочи, че два пъти е била изгубвана или открадната картата на Бассони за пазаруване, като през тези периоди той не е можел да ползва личните си средства, да закупува лекарства, памперси, диабетична храна и фонокарти за връзка с близките си. Твърди, че е подавала молби и сигнали до ГДИН във връзка с второто изчезване на картата, като впоследствие ѝ било съобщено, че се извършва проверка относно местонахождението ѝ. Посочва още, че при посещенията си е възприемала Бассони в безпомощно състояние, като по ръцете му е имало следи от ухапвания и кръв, които според нея били причинени от дървеници. Заявява също, че лично му е поставяла памперси по време на свижданията, както и че не ѝ било разрешено да внесе памперси без разрешение от началника на затвора. В показанията си свидетелката излага, че по време на престоя си в СБАЛЛС -София Бассони се е чувствал безпомощен, унизен и малоценен и е споделял за нечовешко отношение. Посочва още, че на 14.02.2025 г. лично го е транспортирала до Затвора -София във връзка с изпълнение на наказанието. Според показанията ѝ при свиждане на 16.02.2025 г. Бассони е бил докаран с инвалидна количка, като не е можел да повдигне ръката си, за да държи телефонната слушалка. Свидетелката твърди, че той ѝ е съобщил, че изпитва силни болки и в дясната ръка, която също не можел да движи. Свидетелката заявява още, че на 20.02.2025 г., след освобождаването му от Затвора -София, Бассони отново се е оплакал от силни болки в дясната ръка, която била силно подута. По думите ѝ тя го е транспортирала до спешното отделение на УМБАЛ „Свети Георги“ -Пловдив, където след извършено рентгеново изследване било установено счупване в областта на дясното рамо, придружено с отоци и синини. Свидетелката сочи, че впоследствие е била извършена операция, преди която лично е заплатила титанов пирон за оперативното лечение. Свидетелят Ф. Н. Ш., разпитан чрез видеоконферентна връзка със Затвора -София, заявява, че през процесния период е бил болногледач на етажа, на който се е намирал Е. Б. в СБАЛЛС -София. Посочва, че Бассони е бил в изключително тежко състояние, до степен да не може самостоятелно да се обслужва, придвижва или храни, като се е налагало да бъде обгрижван от болногледач и медицински сестри. Свидетелят сочи, че Бассони е извършвал физиологичните си нужди в леглото и след него е било почиствано. Ш. заявява, че медицинският персонал е преглеждал Бассони ежедневно, полагани са грижи за него и му е била назначавана медикаментозна терапия. Свидетелят твърди, че по време на престоя му в болницата не е възприел Бассони да е получавал травми, но при постъпването му е било установено, че изпитва силна болка в едната ръка. Изложената фактическа обстановка обусловя следните правни изводи: Исковата претенция е процесуално допустима, а разгледана по същество -частично основателна, при съобразяване на следната приложима правна уредба. Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая претенцията е насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието, със седалище в гр. София. На основание чл. 12, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, като затворите са нейни териториални служби. Поради това, когато се претендират вреди от действия или бездействия на администрацията на Затвора -София, както и на СБАЛЛС -София към Централния софийски затвор при или по повод изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, пасивно процесуално и материалноправно легитимиран ответник е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ е административна по своето естество. Тя не се изчерпва само с охрана и надзор, а включва и организиране на условията, при които лишеният от свобода упражнява признатите му от закона права, включително достъп до медицинска помощ, възможност за задоволяване на лични нужди, поддържане на връзка с близки лица, осигуряване на необходима грижа при тежко здравословно състояние, както и своевременно насочване към външно лечебно заведение при наличие на медицински показания. Именно в тази рамка следва да се преценяват твърдените по делото бездействия, свързани с ползването на карта за пазаруване и лични средства, с грижите към тежко болен лишен от свобода и с оказаното медицинско обслужване след травматичното увреждане. Специалната отговорност на държавата е уредена в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно който държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Тази отговорност е специална спрямо общия режим на отговорността по АПК и ЗОДОВ и се ангажира при установяване на нарушение на забраната за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение, както и при поставяне на лишения от свобода в неблагоприятни условия, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, беззащитност или малоценност. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС постановява, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, включително при липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в нормата е примерно, поради което съдът следва да прецени конкретния съвкупен ефект на твърдените условия и бездействия спрямо конкретното физическо, психическо и здравословно състояние на лишения от свобода. В настоящия случай спорът не е свързан с твърдения за пренаселеност или недостатъчна жилищна площ, а основно с твърдяно неосигуряване на адекватна грижа и медицинско обслужване на лишен от свобода в тежко здравословно състояние. От значение е и разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗИНЗС, която признава на лишените от свобода право на парични суми за задоволяване на лични нужди, както и право на телефонна връзка по ред и начин, определени от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Тази норма е релевантна по твърденията за затруднения при ползването на лични средства и карта за пазаруване, включително относно закупуването на хигиенни материали, храна и фонокарти. Съществена е и уредбата на медицинското обслужване. Съгласно чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, като за всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, съдържащо информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. Нормата въвежда позитивно задължение за администрацията не само да реагира при остри състояния, но и да организира наблюдение, лечение и грижа, съобразени с конкретното здравословно състояние на лицето. Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение, когато се налага лечение на инфекциозни заболявания или когато са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. По ал. 2 изпращането се извършва със заповед на началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница или медицинския център, а по ал. 3 при спешни случаи или за консултативни прегледи и специализирани изследвания изпращането може да се извърши с устно нареждане на началника на затвора. Съгласно ал. 4 охраната, транспортирането и лечението на лишените от свобода във външни лечебни заведения се организират и осъществяват под ръководството на началника на съответното място за лишаване от свобода. Особено значение за процесния период от 15.02.2025 г. до 20.02.2025 г. има чл. 143 от ЗИНЗС, съгласно който лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа, а болните с температура, с травми или други спешни състояния се приемат от лекар незабавно по всяко време. Същият стандарт е възпроизведен и в чл. 14 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, според който болните с температура или съмнения за инфекциозно заболяване, с травми, отравяния или други спешни състояния се приемат незабавно и по всяко време. Следователно при данни за травматично увреждане задължението на администрацията и медицинския персонал е за незабавна медицинска реакция, преглед и преценка дали състоянието може да бъде овладяно в лечебното заведение към мястото за лишаване от свобода или е необходимо насочване към външно лечебно заведение. Правната уредба следва да се тълкува и в съответствие с чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Забраната за нечовешко и унизително отношение е абсолютна и налага на държавата позитивно задължение да гарантира, че лицата, поставени под неин контрол, включително лишените от свобода, се държат при условия, съвместими с човешкото достойнство. При тежко болни лишени от свобода този стандарт включва не само формално наличие на медицински прегледи или документация, но и реална адекватност на грижата спрямо конкретното състояние, степента на зависимост, болката, риска от усложнения и възможността лицето да задоволява основните си жизнени и хигиенни потребности. В практиката си по чл. 3 от ЕКПЧ Европейският съд по правата на човека последователно приема, че държавата е длъжна да осигури на лишените от свобода условия, съвместими с уважението към човешкото достойнство, както и медицинска помощ, адекватна на здравословното им състояние. В решението си по делото Kuda v. Poland Съдът приема, че макар Конвенцията да не установява общо задължение за освобождаване на лишен от свобода по здравословни причини, държавата е длъжна да гарантира, че начинът и методът на изпълнение на наказанието не подлагат лицето на страдание или изпитания с интензитет, надхвърлящ неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода, както и че здравето и благосъстоянието му са адекватно защитени чрез предоставяне на необходимата медицинска помощ. В последователната си практика Европейският съд по правата на човека приема още, че при преценка съвместимостта на задържането с чл. 3 от Конвенцията следва да се държи сметка за конкретното здравословно състояние на лишения от свобода, степента му на зависимост от чужда помощ, адекватността на предоставеното медицинско обслужване и цялостните условия, при които се изпълнява наказанието. В този смисъл са и изводите по делото Mouisel v. France, в което е подчертано, че при тежко болни и физически увредени лишени от свобода държавата дължи особено внимателна преценка дали конкретните условия на задържане и предоставената медицинска грижа са съвместими с човешкото достойнство. За уважаване на иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС следва да бъдат установени кумулативно: действие, бездействие или акт на специализиран орган по изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС; вреда; и пряка причинна връзка между нарушението и вредата. При установено нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС настъпването на неимуществени вреди се предполага по силата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС до доказване на противното. Това законово предположение обаче не освобождава съда от задължението да установи самото нарушение, неговия характер, интензитет и продължителност, както и връзката му с конкретните претендирани вреди и с отделните процесни периоди. По отношение на имуществените вреди, претендирани като разходи за закупуване на медицинско изделие и специализиран медицински транспорт, същите подлежат на доказване по общия ред -както по размер, така и относно причинната връзка с твърдяното противоправно поведение. За тях не се прилага презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, която се отнася до неимуществените вреди. Ето защо съдът следва отделно да прецени дали направените разходи са доказани, дали са необходими във връзка с лечението на установената фрактура и дали се намират в пряка причинна връзка с твърденото забавено или неадекватно медицинско обслужване в СБАЛЛС -София. С оглед изложеното преценката за основателността на исковете следва да бъде извършена поотделно за всеки от процесните периоди: първо -относно твърдяното лишаване от достъп до лични парични средства и карта за пазаруване; второ -относно твърдяната липса на грижи и оставяне в безпомощно състояние през периода на престой в СБАЛЛС -София; и трето -относно твърдяното ненавременно и неадекватно медицинско обслужване след настъпилото травматично увреждане на 15.02.2025 г. Предметът на спора по делото се свежда до това дали през отделните процесни периоди Е. Б., лишен от свобода и настаняван в СБАЛЛС -София към Централния софийски затвор, е бил поставен чрез действия или бездействия на затворническата администрация и медицинския персонал в условия, несъвместими с чл. 3 ЗИНЗС, и дали от това са настъпили претендираните неимуществени и имуществени вреди. Ищецът основава претенцията си на три самостоятелни групи твърдения. Първата е свързана с картата за пазаруване и достъпа до лични парични средства. Твърди се, че на 22.08.2024 г. картата е била открадната, намерена у друго лице, впоследствие задържана от администрацията, а нова карта е издадена едва на 11.12.2024 г., поради което през първите два искови периоди от 22.08.2024 г. -02.10.2024 г. и от 02.12.2024 г. -11.12.2024 г. Бассони не е могъл да закупува диабетична храна, хигиенни материали и да поддържа връзка с близките си. Втората група твърдения се отнася до втория исков период от 12.12.2024 г. -13.01.2025 г., през който се поддържа, че Бассони е бил в СБАЛЛС -София в тежко здравословно състояние, неподвижен, зависим от чужда помощ и без осигурени достатъчни грижи за хранене, хигиена, движение и заявяване на нуждите му. Третата група твърдения е за третия исков период от 15.02.2025 г. -20.02.2025 г. Твърди се, че на 15.02.2025 г. Бассони е паднал в СБАЛЛС -София, получил е травма на дясната ръка и рамо, но въпреки силните болки и влошеното му състояние не му е била оказана своевременна медицинска помощ, не е извършена навременна диагностика и не е бил своевременно насочен към външно лечебно заведение. Поддържа се, че едва след прекъсване изпълнението на наказанието на 20.02.2025 г. той е бил транспортиран в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД -Пловдив, където е установена фрактура на дясната раменна кост, а впоследствие е извършена оперативна интервенция с поставяне на титанов пирон. Същинският спор по делото не е относно това дали Е. Б. е страдал от тежки и множество заболявания, тъй като това обстоятелство се установява по несъмнен начин от събраната медицинска документация. Спорът е дали при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ органи и длъжностни лица към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез администрацията на Затвора - София и СБАЛЛС - София към Централния софийски затвор, са осъществили противоправни действия или бездействия, съставляващи нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, дали вследствие на това са настъпили претендираните неимуществени и имуществени вреди и дали между твърдените нарушения и вредите е налице пряка причинно-следствена връзка. По отношение на периодите от 22.08.2024 г. до 02.10.2024 г. и от 02.12.2024 г. до 11.12.2024 г., свързани с твърдяно лишаване от достъп до лични парични средства и карта за пазаруване, съдът намира следното: Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право да разполагат с парични суми за задоволяване на лични нужди, както и да закупуват разрешени вещи и хранителни продукти по установения ред. Нарушение на това право би могло да ангажира отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС само ако се установи, че вследствие на действие или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията лишеният от свобода е бил поставен в положение, достигащо до нечовешко, унизително или уронващо човешкото му достойнство третиране по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧ. От събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин през периода от 22.08.2024 г. до 02.10.2024 г. Е. Б. да е бил лишен от възможност да ползва картата си за пазаруване или личните си парични средства. Напротив, от представената и приета по делото справка за трансфери по карта № 3590053865 се установяват множество операции по покупки и закупуване на фонокарти на различни дати през процесния период, включително на 23.08.2024 г., 26.08.2024 г., 27.08.2024 г., 30.08.2024 г., 05.09.2024 г., 09.09.2024 г., 10.09.2024 г., 17.09.2024 г., 18.09.2024 г., 20.09.2024 г., 23.09.2024 г., 24.09.2024 г., 26.09.2024 г., 27.09.2024 г. и 01.10.2024 г. Тези обективни данни от административната документация сочат, че през посочения период картата е била използвана и по нея са били извършвани транзакции, поради което не се установява ищецът да е бил фактически лишен от достъп до личните си средства или от възможност да закупува разрешени вещи и фонокарти. Действително по делото са налице данни за подавани сигнали и жалби относно проблеми, свързани с картата за пазаруване на Бассони, както и свидетелски показания на С. Х., според които картата е била открадната и той не е могъл да ползва средствата си. Съдът кредитира показанията на свидетелката в частта, в която същите установяват наличие на затруднения и подавани сигнали относно ползването на картата, доколкото в тази им част те намират опора в събраната административна документация и кореспонденцията по случая. В частта обаче, в която се твърди фактическо и продължително лишаване на Бассони от достъп до личните му средства през целия период от 22.08.2024 г. до 02.10.2024 г., съдът не кредитира показанията като достатъчни да установят по несъмнен начин твърдяното нарушение, тъй като същите се опровергават от обективните писмени доказателства. От справката за трансфери по карта № 3590053865 именно през този период се установяват многократни покупки и закупуване на фонокарти на различни дати, което сочи, че картата е била използвана и че Бассони е разполагал с възможност да ползва личните си средства. При това положение съдът не може да приеме за доказано по несъмнен начин наличието на противоправно действие или бездействие на администрацията, довело до фактическо лишаване на Бассони от достъп до личните му средства през периода от 22.08.2024 г. до 02.10.2024 г. Относно втория процесен период - от 02.12.2024 г. до 11.12.2024 г., от представената справка за трансфери се установява, че на 04.12.2024 г. по картата е постъпила сума от 100 лева, но за периода липсват данни за извършени покупки. Наред с това в административната преписка се съдържа кореспонденция във връзка с подадени сигнали относно липсваща карта за пазаруване и извършвана проверка по случая. Тези данни подкрепят извода, че през посочения период е било налице затруднение при ползването на картата и достъпа до лични средства. Независимо от това съдът намира, че по делото не се установява това затруднение да е достигнало до степен на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Процесният период е с продължителност от девет дни, като в рамките на този сравнително кратък период не се установява Бассони да е бил поставен в положение на пълна материална лишеност, невъзможност за задоволяване на базисни жизнени потребности или унизително третиране, достигащо минималното ниво на тежест по смисъла на практиката на Европейския съд по правата на човека. Само по себе си наличието на временни организационни затруднения при ползването на карта за пазаруване, дори и да са създали неудобства и притеснения за лишения от свобода, не е достатъчно, за да се приеме нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, когато не е доказано продължително, системно или съществено ограничаване на основни човешки потребности. В случая не е установено администрацията произволно да е ограничила достъпа на Бассони до личните му средства. Не се установява и в резултат на твърдяното затруднение да са настъпили конкретни неблагоприятни последици, надхвърлящи обичайния дискомфорт и неудобства, присъщи на изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Самото наличие на подадени сигнали и извършвана проверка по случая не е достатъчно да обоснове извод за осъществено нарушение на чл. 3 ЗИНЗС. Ето защо съдът приема, че по отношение и на двата процесни периода не е доказан първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС - наличие на действие, бездействие или акт на специализиран орган по изпълнение на наказанията, с който да е осъществено нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. При липса на доказано нарушение не може да намери приложение и презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС относно настъпването на неимуществени вреди. Не се установява и пряка причинно-следствена връзка между твърдените затруднения при ползването на картата и претендираните неимуществени вреди, изразяващи се в страх, унижение, безпомощност и малоценност. По изложените съображения предявеният иск за неимуществени вреди, основан на твърдяно лишаване от достъп до лични парични средства и карта за пазаруване през периодите от 22.08.2024 г. до 02.10.2024 г. и от 02.12.2024 г. до 11.12.2024 г., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По отношение на периода от 12.12.2024 г. до 13.01.2025 г., през който се твърди липса на грижи, оставяне в безпомощно състояние и неблагоприятни условия в СБАЛЛС -София, съдът намира следното: Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че към процесния период Бассони е бил в изключително тежко и трайно увредено здравословно състояние. От приетото по делото Експертно решение № 737201/08.07.2024 г. на ТЕЛК - III състав при УМБАЛ „Пловдив“ АД се установява, че на същия е определена 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, пожизнено. От медицинската документация и приложените епикризи се установяват множество тежки придружаващи заболявания - състояние след мозъчен инсулт с левостранна хемипареза, хронична сърдечна недостатъчност, хронична бъбречна недостатъчност, захарен диабет, артериална хипертония, анемичен синдром, както и общо инвалидизирано състояние с невъзможност за самостоятелно обслужване. През процесния период Бассони е пребивавал в СБАЛЛС - София към Централния софийски затвор, където му е било провеждано медицинско наблюдение и лечение. От приложената епикриза от СБАЛЛС - София, вътрешно отделение, се установява, че същият е бил хоспитализиран в лечебното заведение в периода от 11.08.2024 г. до 14.01.2025 г., като в медицинската документация са отразени назначена медикаментозна терапия, проследяване на INR във връзка с прием на Синтром, лабораторни изследвания, наблюдение и препоръки за проследяване от специалисти. По делото са представени и данни за многократни прекъсвания на изпълнението на наказанието по постановления на Софийска градска прокуратура, постановявани именно поради тежкото здравословно състояние на Бассони. Съдът съобразява и обстоятелството, че още преди процесния период изпълнението на наказанието на Е. Б. е било многократно прекъсвано с постановления на Софийска градска прокуратура именно по предложение на затворническата администрация и медицинските органи към СБАЛЛС - София, поради тежкото му здравословно състояние и необходимостта от лечение извън местата за лишаване от свобода. Този факт безспорно подчертава изключителната уязвимост на лицето, напредналата степен на инвалидизация и обективно ограничените възможности на пенитенциарната система да обезпечи пълноценно лечение на лице с толкова тежки и комплексни заболявания. Същевременно обаче той сочи, че администрацията не е бездействала напълно и не е проявявала цялостно безразличие към състоянието на Бассони, доколкото са били предприемани действия по компетентност за извеждането му от местата за лишаване от свобода с цел провеждане на лечение и медицинско наблюдение. Това обстоятелство следва да бъде отчетено при преценката дали е налице поведение, достигащо прага на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКПЧ, като представлява допълнителен аргумент срещу тезата за пълно изоставяне на ищеца и липса на каквито и да било грижи от страна на администрацията. При така установените факти съдът намира, че по делото не се установява поведение, достигащо прага на нарушение по чл. 3 ЗИНЗС на органите по изпълнение на наказанията. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение, а съгласно ал. 2 за нарушение се счита и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, включително липса на медицинско обслужване, условия за двигателна активност и други обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В практиката си по чл. 3 от ЕКПЧ Европейският съд по правата на човека последователно приема, че държавата дължи на лишените от свобода медицински грижи и условия на задържане, съобразени със здравословното им състояние, като при тежко болни и инвалидизирани лица следва да се преценява дали конкретните условия на изтърпяване на наказанието са съвместими с изискванията за човешко достойнство. Съдът в Страсбург приема също, че чл. 3 от ЕКПЧ не гарантира право на лечение по избор на лишения от свобода или на медицинско обслужване, идентично с това в извънпенитенциарните лечебни заведения, а изисква осигуряване на адекватна медицинска помощ и реален достъп до необходимото лечение с оглед конкретното здравословно състояние на лицето. В решенията си по делата „Гримайловс срещу Латвия“ и „Хелхал срещу Франция“ Европейският съд по правата на човека приема, че при тежко инвалидизирани лишени от свобода следва да се преценява не само формалното наличие на медицинско наблюдение, но и дали фактически е осигурена адекватна ежедневна грижа, съобразена с реалната степен на зависимост на лицето от чужда помощ. Съдът подчертава, че продължителното поставяне на тежко болен лишен от свобода в състояние на физическа безпомощност, без достатъчна подкрепа за елементарните му ежедневни нужди, би могло при определени обстоятелства да достигне прага на чл. 3 ЕКПЧ. Настоящият случай обаче се отличава от цитираната практика, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява Бассони да е бил оставен без медицинско наблюдение, без медикаментозна терапия или без ежедневна помощ при обслужването му. Напротив, от медицинската документация и свидетелските показания се установява, че същият е бил настанен в специализирано лечебно заведение към затвора, наблюдаван е от медицински персонал и е получавал ежедневни грижи и обслужване. В случая от събраните доказателства не се установява Бассони да е бил лишен от медицинско наблюдение, медикаментозна терапия или хоспитализация. Напротив, обективната медицинска документация сочи, че същият е бил настанен именно в специализираната болница към затвора, проследяван е, назначавано му е лечение и са предприемани действия по повод тежкото му здравословно състояние. Не се установява по делото да е налице отказ от медицинско обслужване или преустановяване на наблюдението на Бассони. Съдът обсъди и свидетелските показания на С. Х., в които се твърди, че Бассони е бил безпомощен, унизен, оставян без достатъчно грижи и че самата тя му е поставяла памперси при свиждания. Съдът кредитира показанията на свидетелката в частта относно тежкото здравословно състояние на Бассони, неговата зависимост от чужда помощ и силното му емоционално страдание, доколкото тези обстоятелства се подкрепят от медицинската документация. В останалата им част обаче показанията не са достатъчни да установят по несъмнен начин противоправно бездействие на администрацията, тъй като представляват основно субективна оценка за качеството и достатъчността на полаганите грижи. Същевременно съдът кредитира показанията на свидетеля Ф. Ш. като обективни, последователни и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото, включително на приложената медицинска документация от СБАЛЛС -София. Свидетелят изрично сочи, че Бассони е бил в изключително тежко физическо състояние, до степен да не може самостоятелно да се обслужва, да се храни или да става от леглото, като е имал нужда от постоянна чужда помощ. Свидетелят сочи, че според непосредствените му възприятия на Бассони са били полагани ежедневни грижи, че е бил ежедневно преглеждан от медицинския състав, че му е била провеждана медикаментозна терапия, както и че е бил хранен и обслужван от болногледачи и медицински сестри. Свидетелят сочи още, че лично е участвал в грижите за него в качеството си на болногледач на етажа, като е помагал при хранене и обслужване на лишения от свобода. Съдът отчита, че свидетелят не е външно лице, а непосредствен очевидец на условията в отделението и на ежедневното състояние на Бассони, като показанията му съдържат конкретни и непосредствени възприятия относно начина на обслужване, медицинското наблюдение и полаганите грижи. Същите кореспондират и с писмените доказателства по делото -епикризата и медицинската документация от СБАЛЛС -София, в които са отразени хоспитализация, назначена медикаментозна терапия, лабораторни изследвания, проследяване на INR, наблюдение на състоянието и медицинско обслужване. Именно тази съвкупна преценка на гласните и писмените доказателства не позволява да се направи извод, че Бассони е бил оставен без грижи, без медицинско наблюдение или в състояние на пълно изоставяне. Действително от показанията на свидетеля се установява тежкото, прогресивно и инвалидизиращо състояние на Бассони, както и неговата пълна зависимост от чужда помощ. Тези обстоятелства обаче произтичат основно от множеството му тежки заболявания и общото му физическо състояние, а не от доказано противоправно поведение на администрацията. Напротив, именно от показанията на Ш. се установява, че спрямо Бассони са били предприемани действия по обгрижване, хранене, обслужване и ежедневно медицинско наблюдение. При това положение съдът приема, че дори и ищецът да е изпитвал чувство на безпомощност, унижение и зависимост, тези преживявания се намират в пряка причинна връзка преди всичко с тежкото му здравословно и терминално състояние, а не с установено нарушение на чл. 3 ЗИНЗС от страна на органите по изпълнение на наказанията. От доказателствата по делото се установява, че още към процесния период Бассони е страдал от множество тежки, хронични и прогресиращи заболявания, довели до трайна инвалидизация, невъзможност за самостоятелно обслужване и необходимост от постоянна чужда помощ. Именно тези заболявания обективно са обусловили значителна част от физическите страдания, зависимостта от чужда помощ, чувството за безпомощност и влошеното му качество на живот. По делото не се установява чрез конкретни доказателства тези страдания да са били причинени или съществено задълбочени от противоправно поведение на затворническата администрация или медицинския персонал. За да е налице нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, не е достатъчно лишеният от свобода да изпитва физически и психически страдания, когато същите са обусловени от собственото му заболяване, а следва да бъде доказано, че държавните органи чрез свои действия или бездействия са засилили или задълбочили тези страдания до степен, несъвместима с човешкото достойнство. Т. доказване в настоящия случай не е проведено. Не се установява по делото Бассони да е бил поставен в условия на пълно изоставяне, отказ от обслужване или лишаване от елементарни грижи, нито че администрацията е проявила безразличие към състоянието му в степен, съставляваща нечовешко или унизително отношение. При така установените факти съдът приема, че по делото не се установява поведение на администрацията или медицинския персонал, достигащо прага на нечовешко, унизително или уронващо човешкото достойнство третиране по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКПЧ. При липса на доказано нарушение не може да намери приложение и презумпцията по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС относно настъпването на неимуществени вреди. При това положение не се установява поведението на администрацията да е довело до самостоятелни вредоносни последици, различни от обусловените от тежкото здравословно състояние на Бассони. В допълнение на горното и по отношение на твърдението за нарушение на чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) поради наличието на езикова бариера през разглеждания период от 12.12.2024 г. до 13.01.2025 г., съдът намира същото за неоснователно. Безспорно е установено по делото, че починалият Е. Б. е бил италиански гражданин, който не е владеел български език, поради което обективно е съществувала езикова бариера при комуникацията му с персонала на СБАЛЛС -София. Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗИНЗС, чуждестранните граждани, лишени от свобода, имат право да бъдат информирани на разбираем за тях език за правата и задълженията си, както и за правилата за вътрешния ред. Този стандарт произтича и от общите принципи на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), които изискват държавата да осигури на лишените от свобода реален достъп до медицинска помощ, което предполага и възможност за ефективна комуникация относно здравословното им състояние. Въпреки това, самото наличие на езикова бариера не съставлява автоматично нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. За да бъде ангажирана отговорността на държавата, ищецът следва да докаже, че именно тази бариера е станала пряка и непосредствена причина за конкретно увреждане, като например отказ или забавяне на медицинска помощ, или е довела до страдание, надхвърлящо минималния праг на тежест по смисъла на практиката на ЕСПЧ. В настоящия случай, от събраните по делото доказателства не се установява такава пряка причинно-следствена връзка. Напротив, установява се, че тежкото и напълно инвалидизирано състояние на Бассони е било добре известно на медицинския персонал, който е полагал грижи въз основа на обективните му медицински показатели, а не единствено въз основа на вербална комуникация. Фактът, че лицето е било хоспитализирано в специализирана болница, където му е провеждана медикаментозна терапия и са извършвани изследвания, сочи, че основните му здравословни нужди са били идентифицирани и адресирани от медицинския екип. Освен това, по делото е установено, че Бассони е имал ефективен канал за комуникация чрез своята близка, свидетелката С. Х., която е била в постоянен контакт с него и е действала от негово име, подавайки молби и сигнали до администрацията и прокуратурата. Именно в резултат на такава молба от 27.12.2024 г. е последвало и прекъсване на наказанието на 14.01.2025 г. Това показва, че въпреки езиковата бариера, нуждите и исканията на лишения от свобода са достигали до компетентните органи и са водели до конкретни правни последици . При липса на доказателства, че езиковата бариера е довела до конкретен отказ от лечение, неправилна диагноза или друго увреждане, което не би настъпило при наличието на преводач, съдът намира, че не е налице нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС на това основание и претенцията в тази част се явява неоснователна. По изложените съображения по-горе предявеният иск за неимуществени вреди, основан на твърдяна липса на грижи, оставяне в безпомощно състояние и неблагоприятни условия в СБАЛЛС -София за периода от 12.12.2024 г. до 13.01.2025 г., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По отношение на третия исков период от 15.02.2025 г. до 20.02.2025 г., свързан с твърдения за ненавременно и неадекватно медицинско обслужване след травматично увреждане, съдът намира следното: Безспорно по делото се установява, че към 14.02.2025 г. Е. Б. е бил отново настанен в СБАЛЛС -София в изключително тежко общо състояние, с трайна инвалидизация, невъзможност за самостоятелно обслужване и множество придружаващи заболявания. Именно това състояние е изисквало повишено внимание от страна на медицинския персонал и администрацията, особено при данни за травматично увреждане, силен болков синдром или невъзможност за движение на крайник. Съгласно чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Това общо позитивно задължение е конкретизирано в чл. 143, ал. 2 ЗИНЗС, според който болните с травми или други спешни състояния се приемат от лекар незабавно по всяко време. Същият стандарт е възпроизведен и в чл. 14 от Наредба № 2/22.03.2010 г. Съгласно чл. 135, ал. 1 ЗИНЗС лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение или когато са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания, като по ал. 4 охраната, транспортирането и лечението във външно лечебно заведение се организират и осъществяват под ръководството на началника на затвора. От събраните доказателства се установява, че на 20.02.2025 г., след прекъсване на изпълнението на наказанието, Бассони е транспортиран в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД -Пловдив, където още при прегледа е установена фрактура на дясната раменна кост. В триажния лист е посочен час 19:33 ч., като пациентът е насочен към ортопедия и травматология. В последващата медицинска документация е отразена диагноза „счупване на тялото /диафиза/ на раменната кост, закрито“ -фрактура диафиза хумери декстра, а на 25.02.2025 г. е извършена оперативна интервенция с поставяне на хумерален интрамедуларен пирон. Съдът отчита, че по делото няма пряк медицински документ от 15.02.2025 г., който да удостоверява точния момент на настъпване на фрактурата. Независимо от това, показанията на свидетелката С. Х. сочат, че още при свиждането на 16.02.2025 г. Бассони се е оплаквал от силна болка в дясната ръка и невъзможност да я движи, а при извеждането му на 20.02.2025 г. ръката е била подута и болезнена. Тези показания кореспондират с установената на 20.02.2025 г. фрактура и с последващото оперативно лечение. Показанията на свидетеля Ф. Ш. също са релевантни, доколкото същият сочи, че при постъпването на Бассони в болницата е била установена силна болка в едната ръка, макар свидетелят да не е бил запознат с естеството на увреждането. При тези данни съдът приема, че по делото е установено наличие на травматично увреждане или най-малкото на състояние със силен болков синдром и невъзможност за нормално движение на дясната ръка, което е изисквало своевременна специализирана преценка. Дори да не е безспорно установен точният момент на настъпване на фрактурата, установено е, че към 20.02.2025 г. тя е била налице, а преди това са били налице данни за болка и функционално ограничение на крайника. При такова състояние, особено при 75-годишно лице с тежка инвалидизация и невъзможност за самостоятелно обслужване, задължението на администрацията не се изчерпва с общо наблюдение и медикаментозна терапия, а включва своевременна организация на специализирана диагностика, включително образно изследване и ортопедична консултация. В допълнение следва да се отбележи, че от приетия по делото Аутопсионен протокол № А 43/2025 г. на Отделението по клинична патология при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив се установява, че установената фрактура на дясната раменна кост е имала патологичен характер, като е настъпила на фона на метастатично засягане на костната тъкан от недиференциран дребноклетъчен карцином на десен бял дроб с метастази в кости. Това обстоятелство допълнително подчертава изключителната уязвимост на лицето и обективно е налагало повишена бдителност от страна на медицинския персонал при всяка индикация за болка или функционално ограничение на крайник, тъй като при наличие на костни метастази дори минимална травма или натоварване може да доведе до патологична фрактура. Именно тази обективна уязвимост е следвало да обуслови незабавна специализирана диагностична реакция при проявата на симптоми на болка и невъзможност за движение на дясната ръка, независимо от механизма на настъпване на увреждането. Съдът приема, че липсата на своевременно организирана специализирана диагностика и лечение в периода до 20.02.2025 г. представлява нарушение на задълженията по чл. 128, чл. 135 и чл. 143 ЗИНЗС. Забавянето на организирането на специализирана диагностика и лечение след проявата на симптоми на травматично увреждане е поставило Бассони в състояние на продължителна болка и физическо страдание, несъвместимо с изискванията за хуманно третиране на лишените от свобода. В практиката си по чл. 3 ЕКПЧ Европейският съд по правата на човека приема, че забавянето или липсата на адекватна медицинска реакция при тежко здравословно състояние на лишен от свобода може да достигне прага на нечовешко и унизително отношение, особено когато лицето е в състояние на пълна зависимост и уязвимост. В този смисъл е и решението по делото Petukhov v. Ukraine, в което съдът подчертава значението на своевременната и адекватна медицинска намеса спрямо лица, намиращи се под пълния контрол на държавата. Неустановеността на точния час или механизъм на настъпване на счупването не изключва отговорността на администрацията, доколкото същата не се извежда от причиняване на самата фрактура, а от липсата на своевременна реакция след появата на обективни симптоми на травма -силна болка, невъзможност за движение и последващо установено счупване. Отговорността в случая се основава на неизпълнение на позитивното задължение за осигуряване на реален и навременен достъп до необходимата специализирана медицинска помощ на лице, намиращо се под пълния контрол на органите по изпълнение на наказанията. При така установеното съдът приема, че е налице противоправно бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което е нарушен чл. 3 ЗИНЗС. По силата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС при установено нарушение на чл. 3 ЗИНЗС настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. В случая ответникът не е ангажирал доказателства, които да оборят тази законова презумпция. Напротив, от събраните доказателства се установява, че Бассони е търпял значителни физически болки, безпомощност и допълнително психическо страдание в периода до извеждането му за специализирано лечение. По отношение на претендираните имуществени вреди, представляващи разход за специализиран медицински транспорт, съдът намира исковата претенция за основателна. Съгласно чл. 135, ал. 4 ЗИНЗС охраната, транспортирането и лечението на лишените от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се организират и осъществяват под ръководството на началника на затвора. Разпоредбата установява позитивно задължение на администрацията не само да разреши извеждането на лишения от свобода при необходимост от външно лечение, но и да организира самото транспортиране до съответното лечебно заведение. От събраните по делото доказателства се установява, че на 20.02.2025 г., след прекъсване на изпълнението на наказанието, Е. Б. е бил изведен от СБАЛЛС -София и транспортиран до УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД -Пловдив, където още при постъпването му е била установена фрактура на дясната раменна кост. Установява се също така, че предвид тежкото му общо състояние, трайната инвалидизация, невъзможността за самостоятелно придвижване и необходимостта от специализиран превоз, транспортирането е било осъществено чрез специализиран медицински транспорт, организиран от близките му, за което е направен разход в размер на 150 лева или 76,69 евро. Съдът съобразява, че още преди прекъсване на изпълнението на наказанието и извеждането на Бассони от СБАЛЛС -София са били налице индикации за силна болка и увреждане в областта на дясната ръка. В тази насока са показанията на свидетелката С. Х., според която още при свиждането на 16.02.2025 г. Бассони се е оплаквал от силна болка и невъзможност да движи дясната си ръка, а при извеждането му на 20.02.2025 г. ръката е била подута и болезнена. Показанията на свидетеля Ф. Ш. също сочат, че при постъпването на Бассони в болницата е била установена силна болка в едната ръка. Тези показания кореспондират с установената непосредствено след транспортирането фрактура на дясната раменна кост. При тези данни съдът приема, че транспортирането на Бассони до външното лечебно заведение е било осъществено непосредствено след вече проявено тежко здравословно състояние и необходимост от спешна специализирана медицинска помощ. С оглед установеното предходно забавяне в организирането на необходимото лечение съдът приема, че направеният разход за специализиран медицински транспорт се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с противоправното бездействие на администрацията и подлежи на обезщетяване по реда на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. По отношение на претендираните имуществени вреди в размер на 2430 лева или 1242,44 евро, представляващи разход за закупуване на медицинско изделие - „остеосинтезен пирон, прав хумерален титаниев“, съдът намира исковата претенция за неоснователна. Съгласно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС. По силата на чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение само за вредите, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Наличието на такава пряка причинно-следствена връзка представлява задължителен елемент от фактическия състав на отговорността. От събраните доказателства се установява, че поставянето на остеосинтезен пирон е било медицински необходимо за оперативното лечение на установената фрактура, независимо от момента на извършване на операцията. Необходимостта от самото медицинско изделие не е породена от забавянето на диагностиката или лечението, а от естеството на увреждането и избрания метод на оперативно лечение. Самото забавяне на лечението не е довело до възникване на необходимост от медицинското изделие, а единствено до удължаване на периода на болка и физическо страдание. Причинно-следствената връзка между установеното бездействие на администрацията и направения разход е прекъсната от приложимата обща нормативна уредба на здравното осигуряване и заплащането на медицинските изделия. Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗО НЗОК заплаща медицинската помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване, а съгласно чл. 30а и чл. 30б ЗМИ медицинските изделия се заплащат при условия и по ред, определени от специалния закон, включително до определени стойности и при включване в утвърдени списъци. По силата на чл. 30а, ал. 5 ЗМИ част или цялата стойност на определени медицински изделия може да остане за сметка на пациента. Следователно евентуалното възникване на задължение за доплащане за медицинско изделие произтича от общия нормативен режим на здравното осигуряване и реимбурсиране на медицинските изделия, а не от поведението на администрацията на местата за лишаване от свобода. По делото не са ангажирани доказателства, от които да може да се направи извод, че при своевременно организирано лечение този разход не би възникнал. В този смисъл е и константната съдебна практика, съгласно която имуществените вреди не подлежат на обезщетяване, когато биха настъпили независимо от незаконосъобразното административно поведение, поради действието на самостоятелен нормативен режим. Ето защо съдът приема, че в случая липсва изискуемата пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между установеното противоправно бездействие и претендираната имуществена вреда, поради което искът в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В заключение, след цялостна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че по отношение на първите две групи твърдения -относно твърдяното лишаване от достъп до лични парични средства и карта за пазаруване, както и относно твърдяната липса на грижи и оставяне в безпомощно състояние в СБАЛЛС -София -не се установява поведение на органите по изпълнение на наказанията, достигащо прага на нарушение по чл. 3 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКПЧ, нито наличие на пряка причинно-следствена връзка между поведението на администрацията и претендираните вреди. Различен е изводът относно периода от 15.02.2025 г. до 20.02.2025 г., през който се установява незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в липса на своевременно организирана специализирана диагностика и медицинска помощ при проявени симптоми на травматично увреждане на лице в изключително тежко и уязвимо здравословно състояние. Това бездействие е довело до удължаване на периода на силни физически болки, страдания и чувство на безпомощност и представлява нарушение на позитивните задължения на държавата по чл. 128, чл. 135 и чл. 143 ЗИНЗС във връзка с чл. 3 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКПЧ. Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен по реда на чл. 52 ЗЗД, приложим субсидиарно на основание чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, при съобразяване на всички конкретни обстоятелства по делото, включително характера и интензитета на нарушението, продължителността на търпените страдания, възрастта и здравословното състояние на пострадалия, както и отражението на нарушението върху човешкото му достойнство. В настоящия случай съдът отчита, че установеното нарушение касае сравнително кратък период, но засяга лице в изключително тежко и уязвимо състояние -75-годишен мъж с пожизнено определена 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, тежка инвалидизация, множество придружаващи заболявания и невъзможност за самостоятелно обслужване. Бассони е бил фактически напълно зависим от чужда помощ, в условията на лишаване от свобода, без близки около себе си и в състояние на обективна безпомощност. Именно поради това липсата на своевременно организирана специализирана диагностика и лечение е довела до особено интензивно преживяване на болките, страданието и чувството за беззащитност и унижение. Установеното нарушение е довело до удължаване на периода, през който ищецът е търпял силни болки и физическо страдание без своевременно осигурена специализирана медицинска помощ При тези данни съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен частично, като на ищеца бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди от установеното нарушение през периода от 15.02.2025 г. до 20.02.2025 г. в размер на 750 евро, при предявен размер от 2556,46 евро. Съдът намира, че така определеният размер представлява справедлив, балансиран и съразмерен паричен еквивалент на претърпените от ищеца болки, страдания и чувство на безпомощност, съобразен както с конкретния интензитет и кратката продължителност на установеното нарушение, така и с изключително тежкото здравословно състояние и степента на уязвимост на Бассони, при отчитане стандарта на живот в страната и утвърдената национална съдебна практика по чл. 284 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКПЧ. Съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен и по отношение на имуществени вреди, представляващи разход за специализиран медицински транспорт, в размер на 76,69 евро. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а именно: за разликата над присъдените 750 евро до пълния предявен размер от 2556,46 евро, тоест за сумата от 1806,46 евро, относно претенцията за неимуществени вреди за периода от 15.02.2025 г. до 20.02.2025 г.; изцяло относно претенцията за неимуществени вреди в размер на 1533,88 евро, предявена във връзка с твърдяното лишаване от достъп до лични парични средства и карта за пазаруване за периодите от 22.08.2024 г. до 02.10.2024 г. и от 02.12.2024 г. до 11.12.2024 г., както и във връзка с твърдяната липса на грижи и оставяне в безпомощно състояние в СБАЛЛС - София за периода от 12.12.2024 г. до 13.01.2025 г.; както и изцяло относно претенцията за имуществени вреди в размер на 1242,44 евро, представляващи стойността на закупения остеосинтезен пирон. С оглед частичната основателност на предявения иск, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху уважените размери на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба -26.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумите. Ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. От представените по делото договор за правна защита и съдействие и пълномощно се установява, че процесуалното представителство е осъществено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което съдът следва да определи адвокатско възнаграждение не по-ниско от минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Материалният интерес по делото възлиза на 10 580 лева, съответстващи на 5409,47 евро, представляващи сбор от всички предявени искове за неимуществени и имуществени вреди. При този материален интерес е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г., съгласно която минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 1300 лева плюс 9 % за горницата над 10 000 лева. В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 1352,20 лева, съответстващи на 691,37 евро. С оглед уважената част от исковете – общо 826,69 евро, включващи присъденото обезщетение за неимуществени вреди и уважената претенция за имуществени вреди за медицински транспорт, съразмерната част от минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 105,66 евро, които следва да бъдат присъдени в полза на процесуалния представител на ищеца адв. Я. К. Б.. По отношение на претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение от представителя на ответника, съдът намира, че такива не следва да се присъждат. Съгласно специалната разпоредба на чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС, в производствата по чл. 284 ЗИНЗС юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната администрация не се дължи, поради което претенцията е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, Административен съд Пловдив, XXX състав