Решение № 4163 от 18.8.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 3152/2025 г.

Ищецът „Виано клуб“ ООД (с предходна правноорганизационна форма ЕООД), ЕИК: 203697791 е предявил срещу Н. А. Й., ЕГН: •••••••••• искове с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД. В исковата молба се излагат съображения, че на ••• между страните е сключен срочен трудов догово𠹕••, съгласно който ответницата е назначена на длъжност „•••” със срок до •••. Съгласно чл. 10 от сключения между страните договор, същият се прекратява само чрез двумесечно предизвестие. Срокът на договора е продължаван с допълнителни споразумения всяка година, като с последното споразумение от •••, трудовият договор е продължен до •••. С допълнителни споразумения е изменяна и работната заплата, като съгласно последно споразумение от ••• основното трудово възнаграждение на ответницата възлиза в размер на 1000 лв. Ицещът твърди, че на 06.08.2024г. ответницата подала молба за напускане по взаимно съгласие, считано от 06.08.2024г., в която било посочено, че ако работодателят не е съгласен договорът да се прекрати на основание чл.325, ал.1 от КТ, то така подадената молба следва да се счита за двумесечно предизвестие за прекратяване на договора. Със Заповед № ••• Трудов договор № ••• бил прекратен, считано от същата дата, като ответницата изрично посочила в заповедта, че няма да спази двумесечното предизвестие, предвидено в трудовия договор. При прекратяване на договора, на работничката било изплатено обезщетение за неползван отпуск. Поради обстоятелството, че ответницата не спазила предвиденото в трудовия договор двумесечно предизвестие и не заплатила обезщетение за това, й била връчена покана чрез •••, с район на действие Окръжен съд Пловдив да заплати дължимата сума и лихвата към нея. Поддържа, че задължението на ответника за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие не е изпълнено, поради което претендира присъждане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Сочи, че размерът на обезщетението се равнява на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието, който страните били уговорили да е 60 - дневен или двумесечен. Поради изложеното се предявява исковата претенция, като се иска от съда да осъди ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение от ответницата. Претендира се и законна лихва от 15.11.2024 год. С допълнителна молба от 03.04.2026 год. се уточнява, че периода на лихвата за забава, който се претендира е от датата на изтичане срокът за доброволно плащане предоставен с връчената покана чрез ••• – 15.11.2024 год. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.02.2025 год., в общ размер на 37.17 евро. В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова молба от Н. А. Й., чрез особения й представител – адв. Т. П.. Поддържа, че ответницата не дължи на ищцовото дружество претендираните суми, тъй като отправила предложение правоотношението между страните да бъде прекратено, на основание чл. 325, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие, считано от 06.08.2024 г., но като алтернатива на искането си, в случай на отказ от страна на работодателя посочила молбата й да се счита за отправено от нея, на основание чл. 326 от КТ, двумесечно предизвестие. Твръди, че в молбата си ответницата нямала изявление, че няма да отработва предизвестието си. Сочи, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение с работника на основание чл. 326 КТ / чл.335, ал.1, т.2 КТ - при неспазване срока на предизвестието, като в заповедта си включил текста „Аз, Н. А. Й. декларирам, че няма да спазя двумесечното си предизвестие, което подадох“ - заповедта била подписана от страните, но не била изготвена от работника, следователно инициативата за неотработване на предизвестието принадлежала на работодателя, поради което счита предявените искове за неоснователни и недоказани. По отношение на размера на исковата претенция сочи, че полаганият от ответницата труд бил за 4-часов работен ден, поради което получавала възнаграждение в размер от 1/2 от договореното за пълен работен ден трудово възнаграждение от 1000 лева и същото възлизало на около 500 лева. Претендира в случай на уважаване на претенцията, присъдената на ищеца сума да е в размер не по-висок от 1000 лева. В срока по чл. 211, ал.1, вр. чл. 131, ал.1 ГПК от ответника Н. А. Й., чрез особения й представител – адв. Т. П. се предявява насрещен иск за сумата, след допуснато увеличение на исковата претенция в съдебно заседание от 18.05.2026 год., в размер на 1040.99 евро, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор от предизвестения работодател – правно основание чл. 220, ал. 2 КТ, както и иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД. за сумата от 303.94 евро - претендирано обезщетение за забава е от датата, в която работодателят е изпаднал в забава – 01.10.2024 год. до датата на подаване на насрещната искова молба – 24.04.2025 год. От „Виано клуб“ ООД е депозиран отговор на насрещна искова молба. В същия се посочва, че ищцата по насрещния иск подала молба за напускане по взаимно съгласие, като в случай на несъгласие от страна на работодателя, сама отправила искане договорът да се прекрати на основание чл. 325, ал. 1 от КТ. Твърди се, че ищцата по насрещния иск е напуснала работното си място в работно време, спряла да отговаря на телефонни обаждания от работодателя си. Поради изложените обстоятелства счита претенцията на Н. Й. за неоснователна. Иска се от съда да отхвърли исковата претенция. Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна: С Определение № 16462 от 22.12.2025 год., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е възникнало трудово правоотношение по повод на сключен срочен Трудов договор № •••. Трудовото правоотношение е прекратено по силата на № Заповед № •••, издадена от управителя на дружеството – ищец. Видно от приобщения по делото Трудов договор № ••• /9-13/ се установява, че ответницата Й. е нацначена на длъжност „•••“ при ответното дружество, страните са постигнали съгласие договорът да има срок на действие до •••, а срокът на предизвестието за прекратяването му да е два месеца. Първоначално определеното трудово възнаграждение е в размер на 305 лева, което се дължи за четири часов работен ден. С допълнителни споразумения към договора /л.16-18/, действието на договора е удължавано във времето, като с последното допълнително споразумение от ••• страните са се уговорили срокът на трудовия договор за бъде продължен до •••. С допълнително споразумение от ••• /л.20/ между тях е постигнато съгласие основното трудово възнаграждение на ответницата да бъде в размер на 1000 лева. Видно от приобщена по делото молба от ответницата Н. Й. /л.30/, последната, на 06.08.2024 год. отправя до работодателя си искане да бъде освободена от изпълняваната от нея длъжност „•••“ по взаимно съгласие, считано от датата на депозиране на молбата – 06.08.2024 год. При отказ трудовото й правоотношение да бъде прекратено от 06.08.2024 год., се иска молбата да бъде счетена за двумесечно предизвестие, считано от датата на подаването й. Със Заповед № •••, трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ и чл. 326, ал.1 КТ, считано от 06.08.2024 год. / л. 31/. Цитираната заповед е връчена на ответницата на дата същата дата. В заповедта е вписано изявление на Й., че същата декларира, че няма да спази двумесечното си предизвестие. С покана за доброволно изпълнение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК – чрез залепване на уведомление на 21.10.2024 год. /л.36,37/ Й. е поканена от ищеца в тридневен срок от съобщаването да заплати сумата от 2036 лева, представляваща обезщетение за неспазено двумесечно предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение между страните. От показанията на изслушания по делото свидетел – П. Н. А. /л.123,124/ се установява, че до август месец 2024 год. е заемала длъжността „•••“ във Виано клуб ЕООД. Свидетелят посочва, че е била уведомена от колеги, че Й. е напуснала работа през месец август 2024 год., след като е получила заплатата си, след което е нямало контакт с нея. След напускането на Й. А. е заела освободената от Й. длъжност „•••“. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, същите кореспондират със събрания писмен доказателствен материал. От приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ /л.115,116/ се установява, че брутното трудово възнаграждение на ответницата за последния пълен отработен месец, предхождащ, месеца през който е прекратено трудовото правоотношение между страните – м. май 2024 год. е 1098.37 лева. Брутното трудово възнаграждение за изчисляване на обезщетенията, съгласно НОСРЗ е в размер на 1018 лева. Съдът кредитира така обсъденото заключение на вещото лице, като счита същото за обективно, обосновано и компетентно изготвено. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от правна страна следното: По предявения иск по чл.220, ал.1 КТ. Съобразно нормата на чл. 220, ал. 1 КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. За да се уважи така предявената искова претенция, ищецът следва да установи, че трудовото правоотношение с ответника е прекратено на 06.08.2024 год., при настъпване на условия за дължимост на претендираното обезщетение, както и размера на дължимото обезщетение. В конкретния случай, не се установиха от събрания доказателствен материал твърденията на ищцовата страна, че трудовото правоотношение между страните е прекратено едностранно от ответника - работник, без спазване на уговорения с трудовия договор двумесечен срок на предизвестие. Видно от представената от самия ищец молба от Й. /л.30/, последната предлага на работодателя си прекратяване на трудовия договор между страните по взаимно съгласие от датата на депозиране на писмото – 06.08.2024 год. При отказ на работодателя с така отправеното предложение, се заявява желание за прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от работника с предизвестие – двумесечно, така както е уговорено с трудовия договор, като се посочва и началната дата, от която следва да се счита отправено предизвестието – 06.08.2024 год. От приобщената по делото доказателствена съкупност, няма и твърдения в тази насока, не се установи работодателят да е приел отправеното предложение за прекъсване на трудовоправното връзка между страните по взаимно съгласие. Следователно, следва да се приеме, че в този случай, до работодателя е било отправено предложение за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с двумесечно предизвестие, считано от 06.08.2024 год., за което от работодателя не се изисква изрично съгласие. Същевременно обаче, на същата дата, от която е и молбата за напускане на Й. – 06.08.2024 год., работодателят издава заповед за прекратяване на сключения между страните трудов договор, в която като основание посочва разпоредбите на чл. 335, ал.2, т.2 и чл. 326, ал.1 КТ, регламентиращи прекратяването на трудовото правоотношение по инициатива на работника при неспазване на срока на предизвестие. Съдебната практика е категорична, че обосновката на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение в заповедта, а не посочената правна квалификация определят основанието за уволнение и при противоречие между тях, съдът взема предвид именно изложението на фактите. Те могат да бъдат формулирани и в друг документ, към който препраща заповедта. В случая, макар и изрично молбата от 06.08.2024 год. да не е вписана в заповедта, то предвид обстоятелството, че двата документа са съставени на една и съща дата, а и от твърденията на самия ищец, изложени в исковата молба, става ясно, че фактите, са тези, изложени в молбата на Й. от 06.08.2024 год. и по-специално предложението й за прекратяване на трудовия договор с предизвестие. Издадената заповед от 06.08.2024 год. не би могла да се основава на инкорпорираното в самата заповед изявление на Й., че няма да спази двумесечното предизвестие, което е заявила, тъй като видно от оформлението на самия документ, това изявление следва издадената заповед, а не я предхожда. При прекратяване на трудовия договор по чл.326, ал.1 КТ работникът или служителят отправя писмено предизвестие до работодателя, като последният няма право да изразява съгласие или несъгласие по него. В този случай трудовият договор се прекратява по силата на закона, с изтичане на срока на предизвестието по арг. от чл.335, ал.1, т.1 КТ, освен ако работникът или работодателят не пожелаят да го прекратят и преди да изтече този срок. С разпоредбата на чл.220 КТ законодателят е предоставил възможност на всяка от страните по трудовия договор възможността да не спази срока на предизвестие, като заплати на другата страна обезщетение в определен от закона размер - брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. По този начин е предоставена възможност за заместване на първоначално дължимата престация - спазване на срока на предизвестието чрез отработването му, с друга такава - заплащане на определена парична сума. За да произведе действие разпоредбата на чл.220 КТ паричната сума трябва да е реално заплатена, ако сумата по чл.220 КТ не се заплати - прекратяване на трудовия договор не настъпва и остава дължима първоначалната престация, с изтичането на срока на която настъпва прекратяването / в този смисъл решение № 34/24.03.2017г. по г.д. № 2962/16г. ВКС IVг.о., решение № 193/28.11.2019г. по гр.д. № 767/19г. ВКС III г.о./. Законът свързва момента на прекратяване на трудовото правоотношение чрез едностранно предизвестие от работника/служителя единствено с изтичане на срока на предизвестието /чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ/, поради което и фактът дали в рамките на този срок работникът/служителят е работил или не е ирелевантен за настъпване ефекта на прекратяването. Така трудовото правоотношение с ответницата е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, но не при неспазен срок на предизвестието, при което е дължимо от ответницата обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ, а при изтекъл срок на предизвестието – на 06.10.2024 год., в която хипотеза претендираното от ищцовото дружество обезщетение не се дължи от ответницата. При декларирания впоследствие отказ за спазване на задължението за полагане на труд в срока на предизвестието – два месеца, писмено заявен от ищеца в заповедта за прекратяне на трудовото правоотношение работодателят е разполагал с възможността да прекрати трудовото правоотношение преди изтичане срока на предизвестието поради дисциплинарно нарушение от страна на Й. – неявяването й на работа в течение на два последователни работни дни, но не се е възползвал от тази възможност. Така при настъпило реално прекратяване на трудовото правоотношение поради изтичане на срока на отправеното от Й. предизвестие последната не дължи на работодателя обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, поради което и предявевната искова претенция следва да се отхвърли. При отхвърляне на главната искова претенция, следва да се отхвърли и акцесорната такава за заплащане на обезщетение за забава. По насрещния иск с правно основание чл. 220, ал.2 КТ. Предвид изводите на съда относно основанието, на което е прекратен сключения трудов договор между страните, то предявеният насрещен иск, с който се претендира от предизвестения работодател изплащане на обезщетение за неспазено от него двумесечно предизвестие при прекратяване на трудовия договор в срока на предизвестие, заявен от работника, също следва да бъде оставен без уважение. Както бе посочено по-горе в заповедта липсват посочени фактически основания за прекратяването на правоотношението, които се извеждат от депозираната молба от 06.08.2024 год., а именно че правоотношението се прекратява по инициатива на работника с предизвестие. Този извод се подкрепя и от последващото деклариране на отказа да бъде спазен този срок. При прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя не би било логично в него да бъде вписано така заявения отказ от Й.. Следва да се посочи и че от ищеца по насрещния иск не се ангажираха доказателства в подкрепа на изложените от застъпените от него твърдения. Акцесорният иск за обезщетение за забава върху претендираната сума също следва да бъде отхвърлен. По разноските: При този изход на спора, право на разноски , на основание чл. 78, ал.3 ГПК, имат и двете страни. Ответникът по главния иск не е сторил разноски в производството. Ответникът по насрещния иск не е доказал извършването на разноски във връзка с предявения насрещен иск. По делото не е представен договор за правна защита и съдействие, от който да се установи какво е реално уговореното възнаграждение между страните, дали на процесуалния представител е заплатено възнаграждение и за защита по предявената насрещна претенция, а от представеното извлечение от разплащателна сметка се установява единствено, че е заплатено възнаграждение по настоящото дело. Така мотивиран, съдът