Присъда № 8 от 28.1.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 12/2026 г.

и на основание данните по делото и Закона

МОТИВИ към присъда № 8 от 28.01.2026 г. по НОХД № 12/2026 г. по описа на РС – Плевен. Изготвени на дата 25.02.2026 година

Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимия Г.К.Г., с ЕГН: •••••••••• от гр. •••••••, общ. Плевен, обл. Плевен, ж.к. „••••••“, бл. •••, вх. *, ап. *, за извършено престъпление от общ характер, за това, че през периода месец април 2024 г. – месец септември 2025г. в гр. Плевен, като осъден с Определение № 24/21.09.202г. по гр.д. № 3783/2020г. PC-Плевен, изменено с Решение № 1210/2023г. по гр.д.№ 3016/2023г. по описа на PC- Плевен, в сила от 24.08.2023г., да издържа свой низходящ Кр.Г.К., роден на 08.3.2011г., съзнателно не изпълнил задълженията си в размер на две или повече вноски - 18 месечни вноски, всяка една в размер на 300 лева, или всичко на обща стойност 5400 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Районна прокуратура – Плевен, редовно призована, се представлява от наблюдаващия делото прокурор Ил.Ив..

Подсъдимият Г.К.Г. - редовно призован, се явява лично и със служебен защитник адв. Д.С. от АК – гр. Плевен.

Пострадалата Б.Кр.Т. – законен представител на Кр.Г.К. - редовно призована, се явява лично и с адв. М.Б. от АК - Плевен.

Свидетелката Т. и упълномощения адвокат в лицето на адв. М.Б., изразяват категорично становище, че няма претенции към подсъдимия Г.Г. и не желаят да участва в настоящото производство и да бъде конституирана като граждански ищец и частен обвинител, тъй като подсъдимият Г. е заплатил дължимите суми за издръжка.

Съдът даде ход на делото за провеждане на Разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.

Пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия.

На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Съдът извърши проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.

Съдът прикани страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.

Прокурорът изрази становище по чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК, като не направи искания.

Защитникът на подсъдимия Г.К.Г. – адв. Д.С. от АК – Плевен изрази становище напълно аналогично на прокурора, като единствено по т. 4 заяви, че желаят делото да протече при условията на съкратено съдебно следствие по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК. На основание чл. 252 от НПК моли съда, да се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК веднага след приключване на настоящото разпоредително

заседание.

Подсъдимият Г.К.Г., изразява съгласие с казаното от защитника си по въпросите по чл. 248 от НПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от НПК, Съдът с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съдът приема следното:

По т.1.Делото е подсъдно на Съда.

По т.2.Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

По т.3.Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и пострадалата.

По т.4.С оглед изявленията на страните, че желаят съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, допуска разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.

По т.5.Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по делегация.

По т.6.Не се налага изменение на мярката за неотклонение „Подписка”, взета спрямо подсъдимия Г.К.Г..

По т.7.Не се налага събирането на нови доказателства.

По т.8.С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на настоящото разпоредително заседание ще се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, не следва да се насрочва дата за призоваване на свидетелите посочени в списъка на лицата за призоваване приложен към обвинителния акт.

По. т. 9 Не са налице основания за обединяване или разделяне на делото.

Съдът посочи, че Определението подлежи на обжалване в частта му по т.3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен съд – Плевен в седемдневен срок, считано от днес.

Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимия Г.К.Г. – адв. Д.С. и на подсъдимия Г.К.Г. намери за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:

Първата - служебно от съда.

Втората - по искане на подсъдимия.

В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно - когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът счете, че искането на подсъдимия Г.К.Г. и на защитника му – адв. Д.С. е направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди предварително изслушване на подсъдимия.

На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди предварително изслушване на страните в частност на подсъдимия.

Подсъдимият Г.К.Г. признава изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие.

На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия Г.К.Г. правата му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.

Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимия Г.К.Г., дали признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дали е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Отговорът на подсъдимия Г.К.Г.:

„Признавам се за виновен, съжалявам за извършеното. Признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не се събират нови доказателства за тези факти. “

При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което подсъдимият направи в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, след като се убеди, че са налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК.

След даване ход на съдебното следствие и докладване на осн. чл. 276, ал. 1 от НПК внесеният от страна на РП – Плевен обвинителен акт против подсъдимият Г.К.Г., съдът запита подсъдимия дали поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и желае ли да даде обяснение по обвинението.

Отговорът на подсъдимия Г.К.Г. бе следният:

„Разбирам обвинението за какво е. Признавам изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК.”

Съдът на основание чл. 283 от НПК прочете и приобщи към доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в досъдебно производство ЗМ № 302/2025 г. по описа на Второ РУ – Плевен/пр. преписка № 2410/2025 г. по описа на РП – Плевен/, които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.

След като не се направиха искания за нови съдебно следствени действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.

Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.

При направените от подсъдимия, цялостно признание на фактическите обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно следствие, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна извършването на престъпното деяние, при възведената правна квалификация по отношение на подсъдимия.

Прокурорът навежда доводи, че спрямо подсъдимия следва да се приложи привилегирования състав на чл. 183 ал. 3 от НК, като не му бъде наложено наказание, с оглед обстоятелството, че същият преди постановяване на присъдата е изпълнил изцяло задължението си за заплащане на издръжка на своите низходящи – Кр.Г.К. за периода на обвинението.

Адвокат Д.С. от АК – гр. Плевен, назначена за служебен защитник на подсъдимия Г.К.Г. не оспорва обвинението против подзащитния като взема становище да бъде признат за виновен в извършеното престъпление по чл.183, ал. 1 от НК и на основание чл.183, ал.3 от НК да не бъде наказан.

Подсъдимият Г.К.Г. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и прави признание по чл. 371, т. 2 от НПК, като признава всички факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Лично и чрез защитника си адв. Събева пледира за преквалификация на деянието по превилегирования състав на чл. 183, ал. 3 от НК, като не му бъде налагано наказание, с оглед обстоятелството, че е изпълнил изцяло задълженията си за издръжка на детето си за инкриминирания период.

Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа страна, така както и се твърди в същия, следното:

С Определение № 24/21.09.202г. по гр.д. № 3783/2020 г. на РС- Плевен, изменено с Решение № 1210/2023 г. по гр.д. № 3016/2023 г. по описа на PC- Плевен, в сила от 24.08.2023г., PC-Плевен е осъдил подсъдимия Г.К.Г. да издържа свой низходящ - Кр.Г.К., роден на 08.03.2011г., да заплаща чрез Б.Кр.Т. - майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 300лв.

След влизане на съдебния акт в сила, за времето от месец април 2024 г. до месец септември 2025 г., подсъдимият Г.К.Г. не е изплатил нито една от издръжките на детето.

Макар да е извършвал плащания, той не е изплащал редовно месечните издръжки за детето, като изплатените от него суми обхващат периода от месец септември 2020 г. до месец март 2024 г., включително.

Така за периода от месец април 2024 г. до месец септември 2025 г. не били изплатени издръжки за 18/осемнадесет/ месеца на обща стойност 5400/пет хиляди и четиристотин/ лева.

От събраните по делото доказателства е видно, че PC-Плевен е осъдил подсъдимия Г.К.Г. да заплаща на основание чл.143, ал. 2, вр. чл. 139 от СК на свой низходящ - непълнолетния Кр.Г.К. ежемесечна издръжка в размер на 300 лева до настъпване на законни причини за нейното изменение и прекратяване. Следователно след като подсъдимият Г.Г. е бил осъден е следвало всеки месец, чрез майката и законен представител - свидетелката Б.Кр.Т. да плаща дължимата издръжка. Въпреки това, подсъдимият Г.Г. не е изпълнявал това си задължение, като грижите за детето, в това число и средствата необходими за ежедневните му нужди са били поемани основно от майката.

Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, във вр. чл. 373, ал. 3 от НПК.

Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът изложи е безспорно и несъмнено установена, за което се цениха направените в съдебно заседание самопризнания от подсъдимия, подкрепени от приложените към досъдебното производство и приобщени по надлежния ред - чл. 283, във вр. чл. 373 от НПК писмени доказателствени средства. Гласните доказателства, са пряко и косвено са относими към фактите, релевантни за обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им.

Поради изложеното и съдът прие, че направеното от страна подсъдимия Г.К.Г. признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на присъдата.

От правна страна, съдебният състав е мотивиран да приеме следното:

Анализът на фактическата обстановка, изведена в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, сочи за безспорно установено осъществяването от страна на подсъдимия Г.К.Г. деяние, което от обективна и субективна страна, консумира изцяло признаците на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 от НК.

По въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК:

• Налице ли е деяние, извършено ли е то от подсъдимия и каква е правната му квалификация:

Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс се свързва с наличието на съдебно решение без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията. Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя, който е задължен да намери начин за престиране на сумите при условията, посочени в решението на съда.

С чл. 183, ал. 1 от НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете като е осигурена наказателноправна защита на интересите на низходящия, с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на родителя за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете.

За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна - това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото задължения лице.

Престъплението по чл. 183 от НК е формално и продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой низходящ става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Чрез разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК се държи наказателно отговорен този, който като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски.

Подсъдимият се е задължил да заплаща ежемесечна издръжка на детето си Кр.Г.К. в размер на 300 лева. Съзнателно обаче той не е изпълнявал задължението си за периода от месец април 2024 г. до месец септември 2025 г. - включително. Необходимият минимум от неплатени поне две месечни вноски, за да възникне отговорността по чл. 183, ал. 1 от НК очевидно е налице.

• Съставлява ли деянието престъпление и правната му

квалификация: Съгласно чл. 9, ал. 1 от НК престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.

Налице е съзнателно неплащане на дължимите месечни вноски за своя низходящ – Кр.Г.К. за периода от месец април 2024 г. до месец септември 2025 г. - включително. Общият размер на задължението на подсъдимия е в размер на 5400 лв. за своя низходящ Кр.Г.К..

Съгласно съдебната практика за реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 от НК от обективна и субективна страна са без значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др.

Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Издръжката е изискуема през течението на целия месец, за който се отнася, тъй като цели задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което е присъдена.

От събраните доказателства се установява, че подсъдимият не е изпълнявал това свое задължение, следователно са налице всички съставомерни признаци от обективна страна на чл. 183, ал. 1 от НК.

Съдът приема изцяло гласните и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, въз основа на чието логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

В кредитираната доказателствена съвкупност няма противоречия, касаещи обстоятелства по предмета на доказване и годни да разколебаят преценката на съда за вината на подсъдимия и участието му в престъпленията, за които е привлечен под наказателна отговорност.

При така установената безспорна фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективните признаци от състава на престъпленията по чл. 183, ал. 1 от НК, за това, че през периода месец април 2024 г. – месец септември 2025г. в гр. Плевен, като осъден с Определение № 24/21.09.202г. по гр.д. № 3783/2020г. PC-Плевен, изменено с Решение № 1210/2023г. по гр.д.№ 3016/2023г. по описа на PC-Плевен, в сила от 24.08.2023г., да издържа свой низходящ Кр.Г.К., роден на 08.3.2011г., съзнателно не изпълнил задълженията си в размер на две или повече вноски - 18 месечни вноски, всяка една в размер на 300 лева, или всичко на обща стойност 5400 лева.

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА с престъпното си бездействие

подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като през инкриминирания период от време не плаща издръжка на свои низходящи.

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият извършва престъпленията, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици, тъй като с бездействието си да плаща на своите низходящи издръжка, която знае, че дължи, съзнава обществено опасния характер на стореното от него и предвижда настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации с престъпното си бездействие подсъдимият Г.К.Г. осъществява състава на престъплението, визирано в чл. 183, ал. 1 от НК, поради което съдът го признава за виновен по повдигнатото му обвинение.

Поощрителната разпоредба на чл. 183, ал. 3 от НК предвижда деецът да не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си, без да са настъпили други вредни последици за пострадалия. Указано е, че тази разпоредба не се прилага повторно.

Кумулативните условия за приложение разпоредбата на ал. 3 на чл. 183 от НК са четири:

• деецът да е изпълнил цялото си задължение, т.е. да е заплатил на пострадалия всички месечни вноски, които дължи;

• заплащането да е преди постановяване на присъдата от първата инстанция;

• за нуждаещия се да не са настъпили други вредни последици, т.е. неизпълнението на задължението за издръжка да не поставя пострадалия в особено затруднено материално положение;

• деецът да не се е ползвал от привилегията на този законов институт.

От събраните по делото доказателства е видно, че тези предпоставки в конкретния случай са налице, т.е. изпълнена е целта на посочената разпоредба - да се стимулира дееца да заплати възможно по-скоро дължимите издръжки, поради което съдът намира, че на основание чл. 183, ал. 3 от НК на подсъдимия не следва да бъде налагано предвиденото наказание за извършените престъпни деяния.

Предвид изложеното, съдът не налага наказание на подсъдимия Г.К.Г. за извършеното престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЯНИЕТО – ниска правна

култура и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващи се в занижено чувство за родителски дълг у подсъдимия.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Г.К.Г. да заплати направените деловодни разноски в размер на 96,38 евро по сметка на ОД на МВР – Плевен.

С оглед така направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този размер.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: