Решение № 1459 от 12.6.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 7112/2025 г.

Предявен e иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС и такъв по чл.124, ал.1 от ГПК. Производството е образувано по повод на искова молба от П. Т. В. с ЕГН ••••••••••, с адрес с. И., А. А. К. с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. С. А. К. Х. с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Б., Н. Д. К. с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Б., М. Д. К.а – А. с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Б., „Сънрайс България“ ЕООД с ЕИК 102958312, със седалище и адрес на управление гр. Б., родена на •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••, М. Г. К. с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. С. А. А. К. с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. С. всички чрез адв. Х. К. от АК Бургас, гр. Бургас, ••••••••••••••••••••• против Етажната собственост „Бляк Сий Парадайс - Созопол“, с адрес гр. С. представлявана от управителя Е.Д.Т. с ЕГН •••••••••• с адрес гр. С. В исковата молба се твърди, че всички решения, взети на проведеното в ответната ЕС Общо събрание, са взети при наличие на съществени материалноправни и процесуалноправни нарушения при приемането им. Същите противоречали пряко на императивни норми на Закона за собствеността. Видно от приложените писмени доказателства към исковата молба, тези решения не касаят единствено и само процесната ЕС и прилежащите й общи части, а се отнасяли до територии, които били идеални части от ПИ с идентификатор 67800.4.20 по КККР на гр. Созопол, общ. Созопол, обл. Бургас. Сочи, че правомощията на ОСЕС съгласно чл.1 от ЗУЕС включвали приемане на решения относно управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост и прилежащите площи към сградата в режим на етажна собственост, които били част от територията на поземлен имот с комплексно застрояване, в който били построени сградите в режим на етажна собственост – сграда с идентификатор 67800.4.20.1, сграда с идентификатор 67800.4.20.2 и сграда с идентификатор 67800.4.20.3. Приемайки решенията от това общо събрание, етажната собственост е излязла извън сферата си на пълномощия и е приела недопустими и нищожни от правна гледна точка решения. С оспорените решения се засягали идеални части от целия поземлен имот, невключени в компетентността на етажната собственост. Посочва се, че тези решения възпрепятствали ищците да упражняват правото си на собственост свободно, достъпа до паркинга в комплекса, налагали се рестриктивни мерки върху собствените им имоти. Видно от приложените писмени доказателства било, че разпореждането с отделните недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти в сградите, намиращи се в имота, било осъществявано отделно от разпоредителните сделки с идеални части от поземления имот, тоест се касаело до две отделни и независими права на собственост. Счита, че всички решения, приети и отразени в протокола от Общо събрание на Етажната собственост в комплекс „Блак Сий Парадайс – Созопол“, гр. С. на 26.10.2025 г., изготвени и обявени на 01.11.2025 г., следвало да бъдат отменени като противоречащи на закона или алтернативно да бъде прогласена тяхната нищожност. всички решения, взети на проведеното на 26.10.2025 г. от Общо събрание на етажните собственици, както и в условията на евентуалност иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане на установено по отношение на ответната ЕС, че решенията, взети на проведеното на 26.10.2025 г. от Общо събрание на етажните собственици, са нищожни. Моли се за отмяна на всички решения, взети на проведеното на 26.10.2025 г. от Общо събрание на етажните собственици, както и в условията на евентуалност се предявява иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане на установено по отношение на ответната ЕС, че взетите решения на проведеното на 26.10.2025 г. от Общо събрание на етажните собственици, са нищожни. Претендират се разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната етажна собственост, с който се излага становище за недопустимост, както и за неоснователност на исковата молба. Оспорва активната легитимация на М. Д. К.а – А., Н. Д. К. и А. А. К., поради липса на доказателства за собственост на изброените в исковата молба самостоятелни обекти, тоест същите не били собственици или ползватели на самостоятелни обекти в сградите, които формирали ответната етажна собственост, чиито решения се атакували. В исковата молба ищците не посочвали нито едно основание за незаконосъобразност на взетите решения, което да обуслови основания за тяхната отмяна по реда на чл.40 от ЗУЕС. На следващо място се сочи, че е налице липса на правен интерес и недопустимост на евентуалния иск по чл.124, ал.1 от ГПК. Излага се подробно становище за неоснователност на предявените искове. Позовава се на разпоредбата на чл.25, ал.4 от ЗУЕС, като твърди, че е учредено сдружение по този ред за трите сгради в ПИ с идентификатор 67800.4.20. Общите части, които обслужвали няколко етажни собствености в един имот, каквито били дворът, паркингът, басейнът, подходи, портали и зелените площи в ПИ, попадали под режима на ЗУЕС. Решенията за ремонти, реконструкция и преустройство на тези общи части се приемали от общото събрание. Когато управлението било организирано чрез сдружение за няколко сгради, общото събрание на сдружението по същество изпълнявало тази функция, тоест органът бил компетентен да взима решения за общите части, обслужващи сградите, включени в сдружението. Поради изложеното, не била налице хипотеза на липса на компетентност на органа, която би могла да обуслови нищожност или незаконосъобразност на решенията. Сочи, че оспорените решения имали характера на актове на вътрешно управление в ЕС, а не разпореждане с вещни права по отношение на имота.Приетите решения били чисто управленски по смисъла на чл.11, ал.1, т.4 и 5 от ЗУЕС – определяне на бюджет, такси за поддръжка, фонд „Ремонт и обновяване“ и ред за събиране. Тези решения по никакъв начин не засягали собствеността върху земята и правото на достъп до общите части. Обсъждал се ремонт на стълбищни площадки, но не било прието конкретно решение за изпълнение, който ремонт бил отложен за пролетта на 2026 г. Относно стълбищните площадки и двор се касаело до типични ремонти и подобрения в общите части – стълбища, тревни площи и поливна система. Реално не било взето решение за изграждане на портал, като взето било единствено решение управителят да събере оферти за единичен и двоен портал и да проведе разговори за споделяне на разходи. Обсъждали се извършване на конкретни ремонтни и подобрителни дейности по стълбищни площадки, общи помещения, паркинг, дворно пространство, басейн и други. Приет бил правилник за вътрешния ред, уреждащ поведението в комплекса, ползването на общите части, включително басейн и паркинг. Правилникът за вътрешния ред бил типичен акт по чл.11, ал.1, т.6 от ЗУЕС, който уреждал вътрешния ред, ползването на общите части и поведението в комплекса. Той сам по себе си не променял собствеността и не лишавал лица от вещни права, а създавал режим за ползване и поведение. Липсвали конкретни основания за отмяна на решенията по чл.40 от ЗУЕС, не се твърдели конкретни нарушения при свикването и провеждането на общото събрание или други императивни материалноправни норми. Не се твърдели нарушения относно поканата и дневния ред, кворума и мнозинствата, съдържанието на протокола и начина на обявяването му и други. При наличие на сдружение на трите сгради, именно общото събрание на това сдружение било предвиденият от закона орган за управление на тези общи части. Несъгласието с вида на ремонта, размера на таксите или конкретното съдържание на правилника на вътрешния ред не водило да автоматична незаконосъобразност по смисъла на чл.40 от ЗУЕС, защото това било въпрос на управленска целесъобразност, а не несъответствие със закона. Сочи, че липсвали и основания за нищожност на взетите решения. В процесният случай било налице орган, който да вземе решение – учредено и вписано сдружение/етажна собственост за трите сгради в имота, налице било волеобразуване, като предметът на решенията не бил правно невъзможен, нито противоречал сам по себе си на закона или на добрите нрави. Моли за оставяне без разглеждане на исковете по чл.40 от ЗУЕС по отношение на всички ищци, за които не е доказано, че притежават качеството на собственик или ползвател на самостоятелен обект в сградите, управлявани от процесната ЕС и да бъде прекратено по отношение на тях производството по делото. При условията на евентуалност се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират се разноските. Правят се доказателствени искания. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По делото са предявени два обективно съединени иска в условията на евентуалност – за прогласяване на нищожността на взетите на 26.10.2025 г. от ОС на процесната ЕС решения, както и за отмяната им като незаконосъобразни по чл.40 от ЗУЕС. Съдът е указал на ищеца да уточни кой от исковете предявява като главен и кой като евентуален, в изпълнение на което ищците са уточнили, че считат искът по чл.40 от ЗУЕС за главен, а този за нищожност на взетите решения за евентуален. Съдът намира, че не е следвало изначално да бъдат давани указания за това уточнение, в този смисъл допусната е процесуална грешка, която обаче не оказва влияние върху възможността за постановяване на решение по същество на делото. Това е така предвид установеното в съдебната практика, че ако ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на евентуалност, то съдът се произнася по всеки един от исковете в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание, като при уважаването на иска на едно от основанията, съдът не дължи произнасяне по същество по останалите евентуални искове /Така Решение №117 от 31.05.2016 г. по гр.д. №5673/2015 г. на ВКС, Решение №97 от 08.02.2013 г. по т.д.№196/2011 г. на ВКС и др./. В случая са предявени два обективно съединени иска в условията на евентуалност, като главният следва да е този за нищожност на взетите решения на ОС на ЕС, доколкото нищожните решения не биха могли да бъдат отменени като незаконосъобразни, тоест нищожността е по – тежък порок, за чието наличие първо е необходимо да бъде следено и едва при неговата липса, да се пристъпи към обсъждане на въпроса за законосъобразността на взетите решения и тяхната отмяна. По иска за нищожност на взетите решения на ОС на ЕС: На първо място, съдът намира, че предявеният иск е допустим, като всички ищци са процесуално легитимирани по него, доколкото видно от твърденията, изложени в исковата молба, се счита, че се засяга правото на собственост върху поземления имот, върху който са изградени сградите, формиращи процесната ЕС, взели оспорените решения. Действително по делото липсват представени доказателства за това, че М. Д. К.а – А., Н. Д. К. и А. А. К. са собственици или ползватели на самостоятелни обекти, намиращи се в процесните сгради, изгладени в ПИ с идентификатор 67800.4.20. Въпреки това, видно от представените писмени доказателства, както и от приетото заключение на вещото лице по допусната съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като обосновано, пълно и ясно, посочените лица притежават идеални части от правото на собственост върху поземления имот, за който пък твърдят, че са взети решения на ОС на ЕС. Следва да се има предвид, че безспорно се приема, че процесуалната легитимация се определя в зависимост от твърденията, въведени от ищците с исковата молба, тоест същата касае твърдение за накърнено материално право, а въпросът дали такова действително е накърнено, е такъв по основателността на предявения иск. Също така се приема, че искът за нищожност по чл.124, ал.1 от ГПК може да бъде предявен от всяко едно лице, вкл. и трето на оспореното правоотношение лице, което има правен интерес от прогласяване на нищожността. В зависимост от конкретиката на различните хипотези, правен интерес може да има винаги, когато се твърди засягане на права на това трето лице от оспореното правоотношение, както и всяко едно навлизане или въздействие върху неговата правна сфера. В случая и доколкото се твърди, че лицата са собственици на поземления имот, което се установява и от представените писмени доказателства, съдът намира, че за лицата е налице правен интерес от предявяване на такъв иск, като това се отнася и до съсобствениците на поземления имот, които не притежават самостоятелен обект в някоя от изградените в него сгради. По тези съображения и възраженията в тази насока, направени от ответната ЕС, се явяват неоснователни по отношение на главния иск. По отношение на евентуалния, този въпрос ще бъде разгледан при неговото разглеждане, ако има нужда от това. По същество, съдебната практика приема, че етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление (т. е. не е персонифицирана), се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно - на етажните собственици и обитателите, чрез взетите от него решения. Тези решения са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица и насочени към постигане на обща цел, а не многостранна сделка. Законът урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен и е ограничен с преклузивен срок за предявяване на иска. /Така Решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК на ВКС/. Възможността за атакуване законосъобразността на тези решения, в т. ч. и досежно противоречието им с императивни правни норми – конкр. чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС, е ограничена във времето – до изтичане на срока по чл. 40 ЗУЕС. След изтичане на този срок, решенията се стабилизират и подлежат на изпълнение. /Така гр. д. № 658/2012 г. на 1 г. о. на ВКС, Решение № 122 от 6.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 1830/2018 г., I т. о., ТК/. Не е допустим и инцидентния контрол на неоспорени в срок решения на общо събрание. /Така Определение № 25 от 25.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4119/2018 г., II г. о., ГК/. С Определение № 89 от 22.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1464/2017 г. на ВКС, I Г. О. е прието, че ЗУЕС допуска разграничаване на иска за отмяна на решението на ОС на етажните собственици от иска за прогласяване на нищожността на взетото решение. Решението на ОС е незаконосъобразно, тогава когато ОС е свикано и/ или решенията са взети в нарушение на реда по ЗУЕС, и/ или ОС е упражнило своите правомощия в отклонение на изискванията от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС. Решението на ОС е нищожно, тогава когато: 1) редът на ЗУЕС е изключен, защото етажна собственост не съществува или дори да съществува, е налице отклонението от чл. 2 или изключението от чл. 3 ЗУЕС; 2) ОС на етажните собственици е упражнило правомощие, каквото от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС не произтича или 3) липсва (не е взето) решение на ОС, въпреки че така е отразено в протокола по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В случая са изложени доводи за нищожност на взетите решения на ОС на ЕС от 266.10.2025 г., а именно, че са упражнени правомощия на ЕС, които не са в компетентността на етажните собственици. Следва да се има предвид, че видно от представените от ответника писмени доказателства – Регистрационна карта №107 от 19.07.2012 г. за регистрация на сдружение на собствениците в Община Созопол, се установява, че за процесните сгради е учредено сдружение на собствениците по реда на чл.25, ал.1 и сл. от ЗУЕС. Законът предвижда двете форми на управление на етажната собственост - общото събрание на етажните собственици и сдружението на собствениците, да съществуват не само алтернативно, но и паралелно. Решението за учредяване на сдружение на собствениците може да бъде взето от собственици, представляващи не помалко от 67% от идеалните части от общите части на сградата /чл. 25, ал. 3 ЗУЕС/. В тази хипотеза - когато в сдружението не членуват всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, двете форми на управление съществуват успоредно, като при разрешаване на въпроси, които по принцип са от компетентността на общото събрание на етажната собственост, законът дава приоритет на този орган, тъй като само неговите решения могат да имат обвързващо действие по отношение на всички собственици. Това следва от разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ЗУЕС, според която решенията на сдружението се внасят за приемане от общото събрание на собствениците, когато се отнасят до въпроси от неговата компетентност, и в сдружението не участват всички собственици. Само в хипотезата, когато сдружението е учредено от всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, неговото общо събрание има правомощията на общо събрание на собствениците - чл. 33, ал. 5 ЗУЕС. С приемане на решението на сдружението на собствениците от общото събрание на собствениците на самостоятелните обекти в сграда, то става решение на общото събрание на собствениците и е задължително за всички етажни собственици, включително новите собственици, ползватели и обитатели на самостоятелни обекти в етажната собственост - чл. 11, ал. 4 ЗУЕС. В случая по делото не е установено дали всички етажни собственици участват в учреденото сдружение, което е от значение с оглед спазване на посочените по – горе правила, тъй като ако не всеки от съсобствениците участва в него, то решенията на сдружението се внасят за приемане от общото събрание на собствениците, когато се отнасят до въпроси от неговата компетентност. Така или иначе, видно от приложените към исковата молба писмени доказателства, на 26.10.2025 г. е проведено Общо събрание на етажната собственост в комплекс „Бляк сий парадайс Созопол“, гр. С. тоест видно от решението, същото е на етажната собственост, а не на сдружението. Съдът намира, че не се установява и вземането на решения, които да са извън компетентността на Общото събрание на етажните собственици. Тази компетентност е уредена в чл.17, ал.1 и сл. от ЗУЕС, като в ал.2 са посочени правомощията на ОС на ЕС. Следва да се посочи обаче, че списъкът на тези правомощия не е изчерпателен, доколкото други такива се намират и в други разпоредби на ЗУЕС /напр. чл.17, ал.4 и сл. от ЗУЕС, чл.18, ал.1, чл.23, ал.4 и др./. В разпоредбата на чл.23, ал.1, т.13 от ЗУЕС е посочено, че управителят /респ. управителният съвет/ осъществява други правомощия, възложени му от общото събрание. При тълкуване на посочената разпоредба се налага изводът, че общото събрание може да възложи и други правомощия, които не са сред изчерпателно определените в чл.23, ал.1 от ЗУЕС. Отделно от това, съгласно чл.48, ал.1 от ЗУЕС, ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части или подмяна на общи инсталации и оборудване се извършва по решение на общото събрание на собствениците. В случая е спорен въпросът дали поземленият имот, върху който са изградени намиращите се в имота сгради, е обща част /незастроената част от дворното място/. Видно от приетата по делото съдебно – техническа експертиза, както и от приетите писмени доказателства, не е налице пълен субективен идентитет между собствениците на самостоятелни обекти и тези на земята, като са налице собственици на земята, които не притежават самостоятелен обект в нито една от построените в имота сгради. Съдебната практика приема, че ако едно лице притежава идеални части от дворното място, но не e титуляр на вещни права върху самостоятелен обект в сградата, то към отношенията по повод на това дворно място не следва да се прилагат правилата за етажната собственост /Така Решение №71/25.05.2017 по дело №3936/2016 на ВКС, ГК, I г.о./. Също така се приема, че когато в едно дворно място има хоризонтално разположени две и повече сгради и те са собственост на отделни лица, не е налице етажна собственост. Етажна собственост възниква за всяка сграда поотделно, тъй като в нея различни лица притежават индивидуално право на собственост върху обособени обекти в сградата. Етажната собственост се отнася до вертикално изградена постройка, в която са разположени самостоятелни обекти на собственост. Освен това в хипотезата на т. н. наречената "хоризонтална етажна собственост" извън режима на земята, която по своята неделимост е аналогичен на обща част, не са налице другите характеристики на обща ЕС и наличие и на другите общи части между отделните сгради, визирани в чл. 38, ал. 1 ЗС, които съществуват само при вертикално изградена постройка, в неразривна връзка със самостоятелните обекти на собственост. Следователно между собствениците на отделните сгради съществува съсобственост върху дворното място, поради което отношенията между собствениците на всяка от тях следва да се разгледат и уредят по реда на чл. 32 ЗС, като се разпредели ползването между собствениците на всички, отделни сгради /В този смисъл и Решение № 816 от 7.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2028/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 1323/25.10.1984 г. по гр. д. № 484/84 г. на IV г. о., Определение № 270/07.11.2003 по гр. д. № 217/2003 г. на ВКС, I г. о. и др./. При това положение, следва да се приеме, че в случая незастроената част от дворното място не е обща част към построените в имота сгради, като е налице съсобственост. От друга страна обаче, следва да се има предвид и, че въпросът за правото на собственост на дворното място е отделен от този за правния статут на съоръженията от вертикалната планировка, като тревни площи, детски площадки, осветление, басейни и др. Приема се, че при преценката дали определено съоръжение от вертикалната планировка е принадлежност към сградите - етажна собственост или е самостоятелен обект на правото на собственост следва да се изхожда от нормативните изисквания за изграждане на съответния самостоятелен обект на правото на собственост и от принципите, залегнали в общото градоустройствено решение, одобрения инвестиционен проект и обяснителната записка към него. Когато в единния инвестиционен проект се предвижда изграждане на жилищни сгради и обекти с комплексно обществено обслужване с комуникационни зони, оформени като озеленяване, алеи, детски площадки, басейн, който не е предназначен за обществено ползване и не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост, тези елементи са принадлежност към етажната собственост. Това е така, защото тези елементи нямат самостоятелно съществуване като обекти на правото на собственост и не могат да бъдат придобивани самостоятелно. Същевременно те формират общия облик на етажната собственост и на самостоятелния обект на правото на собственост в нея (жилище, офис, магазин или друг обект за обществено обслужване). Съществуването на тези елементи се отразява и върху стойността на обекта още при изграждането му, а от това зависи и определянето на частта от общите части към всеки обект на етажната собственост. Наличието на такива елементи се отразява и на текущата цена на обектите в етажната собственост. Въпросът за принадлежността на тези елементи към етажната собственост е отделен и не зависи от въпроса как етажните собственици ще решат да поддържат и използват тези съоръжения, вземайки решения по чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 10 ЗУЕС. Изложеното не противоречи на чл. 64 ЗС, съгласно който носителите на правото на строеж могат да ползват терена доколкото това е необходимо да използват обекта си на собственост. Това право на суперфициарните собственици включва и правото на ползване и на елементите и съоръженията, които са принадлежност по смисъла на чл. 98 ЗС към сградите – етажна собственост, в които се намира обектът, а принадлежността следва главната вещ. Такива елементи, съставляващи принадлежност към обектите от етажната собственост, са озеленените площи, алеите, парковото осветление, детските площадки, басейните, които не отговарят на изискванията за самостоятелен обект на правото на собственост. До тези съоръжения етажните собственици следва да имат достъп в зависимост от това какво решение за начина на поддържането и използването им е взело общото събрание /Така Решение № 50083 от 6.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3118/2022 г., I г. о., ГК/. Именно на базата на изложеното, съдът намира, че не са налице основания за прогласяване нищожността на взетите на 26.10.2025 г. решения на процесното ОС на ЕС, доколкото се установява, че всяко едно от тях е в рамките на компетентността на Общото събрание на етажните собственици. Следва да се има предвид, че по – голямата част от въпросите, които касаят взетите решения, не се отнасят до дворното място – напр. решението по т.1 от дневния ред, част от взетите решения по т.2 от дневния ред /решение 5/, решенията по т.3 от дневния ред, както и това по т.4 от дневния ред. Нито едно от взетите решения не излиза вън от компетентността на общото събрание на ЕС, поради което и доводите в тази насока, наведени от ищците, се явяват неоснователни. Следва да се има предвид, че съдът дължи произнасяне единствено по наведените от ищеца доводи за нищожност на взетите решения, като не дължи служебно произнасяне с диспозитива на решението по незаявени основания за нищожност на взетите решения. Аргумент за това се съдържа и в Тълкувателно решение 1 от 27.04.2022 г., постановено по тълк.д.№1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като в мотивите изрично е обсъдено, че „Принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката. Ако искът се отхвърли поради неосъществяване на твърдяния от ищеца опорочаващ факт, само този факт се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо. Останалите опорочаващи сделката факти, ако има такива, не се преклудират и могат да бъдат предмет на нов иск“. По тези съображения искът за прогласяване нищожността на взетите решения като главен такъв следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По иска с правно основание чл.40 от ЗУЕС: Съдът намира, че по отношение на ищците М. Д. К.а – А., Н. Д. К. и А. А. К., искът се явява недопустим, доколкото липсват представени доказателства относно правото на собственост върху самостоятелен обект в някоя от построените в имота сгради. Наличието на собственост в ЕС, чието решение се оспорва, е абсолютна процесуална предпоставка, от категорията на положителните, която обуславя правото на иска по чл.40 от ЗУЕС, като в тежест на ищците е да установят тази процесуална предпоставка. Това задължение е било своевременно указано в доклада на съда, както и това, че не сочат доказателства за него, като въпреки дадените указания не бяха представени доказателства за наличие на собственост върху самостоятелен обект, поради което и производството по делото по отношение на посочените лица следва да бъде прекратено, а предявените от тях конкретно искове – оставени без разглеждане. По отношение на останалите ищци са налице доказателства, че същите притежават самостоятелни обекти в процесната ЕС, поради което и съдът следва да пристъпи към разглеждане по същество на предявения евентуален иск, предвид отхвърляне на главния. В тежест на ищците по предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е да установят в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните факти и обстоятелства, а именно че са собственици на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горните факти, както и да установи, че решенията са взети валидно и законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. В производството по иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС, съдът се произнася единствено досежно заявените от ищците основания за незаконосъобразност на оспорените с исковата молба решения на ОС на ЕС, при това единствено по отношение на доводите, релевирани в рамките на установения от закона преклузивен срок в посочената разпоредба от ЗУЕС /Така Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК, Решение № 654 от 1.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2008 г., III г. о., ГК и др./. На отмяна подлежат тези незаконосъобразни решения на ОС на ЕС, които пряко рефлектират в правната сфера на етажните собственици и създават задължения за тях, като предмет на отмяна могат да бъдат само позитивните решения, т.е. такива с които е прието положително решение. Не подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение или за които няма данни да са приети, тъй като съдът не разполага с правомощието да взема решения вместо общото събрание. Съдебният контрол по ЗУЕС е такъв по законосъобразност и по реда на този контрол не може да се замества волята на общото събрание. В горния смисъл е и задължителната съдебна практика - Решение № 39/19.02.2013 г. по гр.д.№ 657/2012 г. на ВКС, I г.о., ГК, Определение № 778/23.10.2014 г. по гр.д.№ 5867/2014 г. на ВКС, ІV г.о. Съдът намира, че взетите решения по т.1, 2, 3 и 4 от дневния ред, не са незаконосъобразни, съобразно твърденията, релевирани в исковата молба. Същите касаят бюджета на процесната ЕС, попълването му и определяне на такса за поддръжка и управление на общите части, респ. вноската за Фонд „Ремонт и обновление“, поддръжка на вертикалната планировка в комплекса /Решение №4/, търсене на оферта за изграждане на портал към плажа /Решение №5/, решения относно складовото помещение към басейна в комплекса /Решение №6 и 7/. Относно взетото решение по т.4 от дневния ред – приемане на правилник за вътрешния ред в ЕС /Решение №8, 9 и 10 от протокола от ЕС/, следва да се има предвид, че съгласно чл.11, ал.1, т.1 от ЗЕУС, общото събрание на ЕС приема, изменя и допълва правилник за вътрешния ред. В ал.3 е посочено, че Общото събрание е длъжно да приеме правилник за вътрешния ред в етажната собственост. В случая с приетия окончателен вариант на Правилника за вътрешния ред е уредено, че право на ползване на едно паркомясто има всеки собственик на самостоятелен обект (апартамент или студио), притежаващ идеални части от земята. Паркиране се допуска само на леки автомобили. Собствениците, които са придобили идеални части след изграждането и оборудването на паркинга (включително чрез дарение, покупко-продажба или друго правно основание), придобиват право на ползване на паркомясто след заплащане на дължимата сума, определена по същия начин и при същите условия, по които първоначално са финансирани разходите за изграждането на паркинга и съоръженията към него (портали, настилки, осветление и др.). До извършване на плащането ползването на паркинга не е разрешено. Управителят води списък на собствениците, уредили задължението си за участие в изграждането, които имат право на ползване паркомясто /чл.47 от приетия Правилник/. В насока на това, че паркоместата се явяват част от вертикалната планировка е и установеното от вещото лице, че в одобрените за сградите проекти са предвидени зелени площи, паркинг за автомобили, външни стълби и басейн. Като елемент от вертикалната планировка, паркоместата се явяват принадлежност към процесната ЕС, поради което и биха могли да се предвидят правила за тяхното ползване от страна на етажните собственици. Какви ще бъдат конкретно тези правила, следва да се определи от етажните собственици, доколкото съдът не може да замести тяхното решение, поради което и самото съдържание на правилника на вътрешния ред не може да бъде определено от съда в рамките на производството по чл.40 от ЗУЕС. Следва да се има предвид, че и в Решение № 50083 от 6.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3118/2022 г., I г. о., ГК изрично е посочено, че до съоръженията от вертикалната планировка етажните собственици следва да имат достъп в зависимост от това какво решение за начина на поддържането и използването им е взело общото събрание. Именно обаче поради това и не би могло в правилника за вътрешния ред да се предвидят правила, които да ограничават ползването на паркоместата от някои етажни собственици, включително и под условие на изпълнение на парични или други задължения. Всеки етажен собственик трябва да има достъп до всички общи за тях части от собствеността, като е недопустимо предварително с правилника за вътрешния ред да се въвеждат ограничения в тази насока, поради което и приемането на посоченото по – горе правило противоречи на същността и функциите на правилника на вътрешния ред, така както е уредена законодателно материята относно ползването и управлението на общите части. В тази връзка, съдът приема за основателни доводите, изложени в исковата молба, че с правилника се засягат правата на ищците да ползват свободно собствеността си, както и възпрепятстват достъпа до паркинга в комплекса. Следва да се има предвид, че предмет на производството по чл.40 от ЗУЕС е решението на общото събрание, с което се приема правилника за вътрешния ред на основание чл.11, ал.1, т.1 от ЗУЕС, поради което и съдът не разполага с правомощия да отмени само отделна негова част, като следва да бъде отменено решението, с което същият се приема. Поради това и не съществува пречка, като дори е необходимо, етажните собственици да приемат последващ правилник за вътрешния ред, който да отговаря на изискванията на закона. По тези съображения, предявеният по реда на чл.40, ал.1 от ЗУЕС конститутивен иск се явява частично основателен и следва да се уважи в частта относно взетите решения по т.4 от дневния ред на проведеното на 26.10.2025 г. Общо събрание. В останалата част искът по чл.40 от ЗУЕС следва да бъде отхвърлен. При този изход на спора на ищците следва да бъдат присъдени направените от разноски, с изключение на М. Д. К.а – А., Н. Д. К. и А. А. К. по отношение на които производството по иска по чл.40 от ЗУЕС бе прекратено. Представени са доказателства за разноски в размер на 40, 90 евро – заплатена държавна такса за производството, от които следва да се присъдят съобразно уважената част по иска по чл.40 от ЗУЕС – 10, 23 евро. На ответника също следва да бъдат присъдени направените разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. Представени са доказателства за заплатени 300 евро – внесено възнаграждения за вещото лице по допусната съдебно – техническа експертиза, от които следва да се присъдят 225 евро. Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас