Решение № 331 от 17.7.2026 г. на Софийски окръжен съд по дело № 12/2026 г.

Производството е образувано по искова молба на В. И. Н. срещу Прокуратурата на Република България. Ищецът твърди, че РП- Ботевград му повдигнала обвинение за това, че на 12.12.2022 г., около 16.30 часа, в земеделска нива, част от поземлен имот с идентификатор 27632.47.20, находящ се в местността „Ламбовското", кв. „Ябланица", в землището на град Етрополе, община Етрополе, област Софийска, с цел да принуди орган на властта - младши инспектор А. В. В., водач на патрулен автомобил в Районно управление - Етрополе при ОДМВР - София, да пропусне да извърши действие по служба - да не окаже съдействие на общински служители от звено „Общински инспекторат" при Община Етрополе във връзка с изпълнението на чл. 32 от Наредба № 15 за регистрацията и отглеждането на селскостопански животни в община Етрополе на Общински съвет - Етрополе да бъдат откарвани и настанени временно в общински капан безстопанствено пуснати коне, употребил сила, като блъснал полицейски служител А. В. В. с две ръце, свити в юмруци, в областта на гърдите, и го заплашил с думите „Ще ти натроша главата" и „Внимавай, не знаеш какво може да ти се случи" - престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК. Поддръжа, че с Присъда № 4 от 19.11.2024г. по НОХД № 23/2024г. на РС- Етрополе бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение, като същата не е протестирана и е влязла в законна сила на 05.12.2024г. Сочи, че цялото наказателно производство срещу него продължило две години, през които прокуратурата поддържала обвинението, което го карало да се страхува и да изпитва ужас, че ще бъде несправедливо осъден за престъпление, което не е извършил, и ще отиде в затвора. Намира, че поведението на представителите на прокуратурата и в досъдебното, и в съдебното производство било изключително нападателно, което му се отразило по много негативен и неприятен начин, и в резултат от това му били причинени огромни и неимоверни неимуществени вреди. Счита, че тези представители не са имали професионалния капацитет, опит и знания да достигнат до извода, че поддържат недоказано от самите тях обвинение, но въпреки това настоятелно са поддържали обвинението през значителен период от време. Така била увредена нервната система на ищеца, а до сега той изпитва чувство на уплаха, безпокойство, страхово - тревожни изживявания, проблеми със съня. От спокоен, социален и общителен човек, се превърнал в несигурен, съмняващ се, дистанциран и силно затворен в себе си човек. Голяма част от близките, познатите и приятелите му отказвали да общуват с него по време на процеса, а и към настоящия момент, тъй като го смятат за лош човек, който не спазва реда в държавата. Подчертава и силното унижение, потъпкването на личното му достойнство и чест и продължителното насаждане на негативен негов образ. Твърди, че по време на досъдебното и съдебното производство живял в постоянен стрес, притеснение и страх, дали няма да бъде осъден за нещо което не е извършил. В резултат променил несъзнателно отношението си към найблизките си хора, станал раздразнителен, нервен, сприхав, влизал в конфликти с близките си. Акцентира върху това, че живее в малък град, в който новината за повдигнатото обвинение и за образуваното наказателно производство се разпространила бързо, а това довело до сериозна промяна на ежедневието му - започнал да усеща подозрителни погледи, демонстративно отчуждение и шушукания, насочени към него. Това довело до дълбоко накърняване на личното му достойнство и обществен авторитет, до трайно чувство на срам, унижение и социална изолация, както и до силен и продължителен психоемоционален дискомфорт, надхвърлящ нормалните негативни преживявания, свързани с воденето на наказателно производство. Моли съда да осъди Прокуратурата на РБ да му заплати сумата от 15372 (петнадесет хиляди триста седемдесет и две) евро, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение, ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда (05.12.2024г.), която към момента на завеждане на делото (07.01.2026г.) е в размер на 197,88 евро, до окончателното погасяване на задължението. Претендира разноски. Преписи от исковата молба с доказателствата са връчени на ответника, и в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът счита, че в случая формално са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, с оглед приложеното към исковата молба незаверено копие на присъда № 4 от 19.11.2024 г., постановена по НОХД № 202471830200023 по описа на Районен съд – Етрополе, но въпреки това исковата претенция е изцяло недоказана по основание и размер. Изтъква, че няма данни, Присъда № 4 от 19.11.2024 г. по НОХД № 23 от 2024 г. да е влязла в законна сила, което води до липса на основание за исковата претенция. Твърди, че ищецът не бил ангажирал доказателства за твърденията си, че именно в резултат от обвинението за него са настъпили негативни последици от посочения вид - страх от осъждане, стрес, накърнена репутация, авторитет, социална изолация. Нямало и данни, с каква репутация се е ползвал ищецът преди повдигането на обвинение от страна на Прокуратурата, поради което е невъзможно да бъде извършена съпоставка. Прави извод, че по делото липсват доказателства за реално претърпени вреди от ищеца. Освен това счита, че липсва пряка причинно-следствена връзка между твърдените вреди и дейността на Прокуратурата. На следващо място поддържа, че размерът на иска е прекомерно завишен и несъобразен с икономически стандарти и условия на живот в страната, тъй като твърдените вреди не надхвърлят житейски обичайните в подобни случаи. Изразява становище, че исковата претенция не е съобразена с вида, характера и интензитета на наказателното производство, доколкото спрямо ищеца няма данни да е била взета мярка за неотклонение, което не е повлияло на обичайния му начин на живот. Продължителността на осъщественото спрямо ищеца наказателно преследване била кратка и съответствала на фактическата и правна сложност на делото, а това обстоятелство обуславя кратък период на търпене на неудобства. Намира, че за продължителността на делото в съдебната фаза ответникът не следва да носи отговорност, доколкото в тази фаза съдът е задължен да обезпечи своевременното движение и приключване на производството в качеството му на ръководно-решаващ орган. Подчертава, че няма данни за извършвани процесуално- следствени действия с участието на ищеца, които да са с особен интензитет, нито делото да е било медийно разгласено. Позовава се на съдебна практика, според която съдът присъжда обезщетения от порядъка на 15 000 лева за много по-тежки неимуществени вреди, търпени през по-продължителен период от време. Оспорва изцяло иска за обезщетение на неимуществени вреди в заявения размер и счита, че последният е прекомерен и несъответен на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и на принципа за справедлива обезвреда, заложен в чл. 52 от ЗЗД и на трайната съдебна практика по аналогични случаи. Оспорва претенцията за направените разноски по делото, част от които е и адвокатският хонорар, тъй като нямало доказателства за това. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за неговата прекомерност и моли съда да го определи в минимален размер. Представя доказателства. Възразява срещу част от доказателствените искания на ищеца. Присъединява се към искането му за изискване от РС- Етрополе на всички материали по НОХД № 23/2024 г.В открито съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от адв. Димитров, който оспорва отговора на исковата молба, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. Счита за доказано повдигането на обвинение за тежко престъпление по смисъла на НК срещу ищеца, който бил привлечен в качеството на обвиняем, а впоследствие наказателното производство е било прекратено. Намира за доказани и негативните емоции и преживявания, които е преживял във връзка с повдигнатото му обвинение, поради което прави извод, че е изпълнен съставът на ЗОДОВ. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се пред ставлява от адв. Б., който поддържа в цялост подадената искова молба и оспорва съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Моли съда да уважи исковата претенция като доказана по основание и размер. Счита за доказано, че спрямо ищеца е било повдигнато незаконно обвинение, като е бил внесен обвинителен акт против него в съда, а съдебното производство е завършило с постановяване на оправдателна присъда, влязла в законна сила. Акцентира върху продължителния период на наказателното производство (повече от три години), който счита за неразумен. Счита, че за продължителността на разследването вина носи прокуратурата. Сочи, че ищецът е бил задържан първоначално, макар и за кратък период, като освен неговото задържане е осъществено и друго посегателство освен върху личните му права чрез претърсване и изземване в неговия дом. Сочи, че мярката за неотклонение - „подписка“ - все пак налага някакво ограничение, свързано с непрекъснат контакт със съответния служител, който контролира мярката. Прави извод, че към незаконно повдигнатото обвинение има и допълнителни обстоятелства, които характеризират цялото производство като такова, което се е отразило по- тежко, отколкото едно обикновено незаконно обвинение. Позовава се на свидетелските показания за доказване на неблагоприятните неимуществени последици, претърпени от ищеца. Изтъква, че същият е изпитвал трудности в своето ежедневие, свързани с неговата работа, през продължителен период от време. Счита, че негативната реакция на хората се коренни в повдигнатото обвинение. Обръща внимание на критериите за определяне на обезщетение по справедливост, вкл. икономическата конюктура в страната. Излага становище, че според по- новата практика на ВКС се взема предвид икономическата конюктура не към момента на довършване на съответния деликт, а към момента на постановяване на съдебното решение. Намира, че значителното намаляване на покупателната стойност на парите и непрекъснато растящата инфлация са показатели, които следва да бъдат съобразявани не към момента на осъществяване на изпълнителното деяние на деликта, а към момента на приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция. Счита за основателен предявения размер на обезщетението и моли съда да го уважи изцяло. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ В открито съдебно заседание ответникът се представлява от прокурор Г., която оспорва изцяло предявения иск по основание и размер, като го счита за недоказан. Намира за безспорно, че с влязла в сила присъда по НОХД №23/2024 г. на РС- Етрополе ищецът В. И. Н. е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 269 ал. 1 от НК. Счита, обаче, че по делото не са доказани действителни, реално претърпени от ищеца вреди, каквито той твърди, а именно - страх, притеснение, унижение, болки, стрес и морални вреди. Изтъква, че свидетелите са негови близки родственици - съпруга и син, поради което е налице тяхна заинтересованост от изхода на делото в хипотезата на чл. 172 от ГПК. Подчертава, че ищецът не е бил задържан за продължителен период от време, а само за часове. Не е търпял най- тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, която да ограничи в максимална степен придвижването му в пространството. Тълкува свидетелските показания в смисъл, че ограничението на социалните контакти на ищеца се дължи по- скоро на негово лично решение, а не на реакция от страна на обществото. Намира сочената от ищеца обществена реакция срещу повдигнатото обвинение за нормална реакция на хора в малките населени места, които се познават, и тя не би следвало да се третира като утежняващо обстоятелство. Сочи, че ищецът не е останал без работа, т.е. не е търпял имуществени вреди вследствие на повдигнатото му обвинение. Не били приложени и медицински документи, които да сочат настъпила промяна във физическото или психическото му здраве, респ. приемане на медикаменти, предписани от медицински лица. Изразява становище, че размерът на предявената имуществена претенция е силно завишен, като не е съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и с трайната съдебна практика, както и с обществено- икономическите условия в страната и реално понесените болки и страдания. Оспорва претенцията на представителя на ищеца да бъдат взети предвид обезценяването на парите и инфлацията в страната. Вместо това сочи, че при определяне размера на неимуществените вреди съдът взима под внимание продължителността на наказателното производство, отражението на наказателното преследване върху ищеца, както и по какъв начин се е отразило то на психичното и на физичното му здраве. Счита, че продължителността на това наказателно производство и в двете му фази (досъдебно производство и съдебна фаза) е разумна, предвид фактическата и правната сложност на делото. Моли съда да остави исковата молба без уважение. Оспорва и акцесорната претенция за лихва. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Моли съда да остави исковата молба без уважение като неоснователна и недоказана. Съдът, след като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка. Видно от приложеното към настоящото дело НОХД № 23/2024г. на Етрополския районен съд и ДП № 33/2023г. на РУ- Етрополе, досъдебното производство е било образувано с постановление от 31.01.2023г. на заместник районен прокурор при РП- Ботевград, ТО- Етрополе за престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК. От документите по него се установява, че още на 12.12.2022г. е бил издаден протокол за предупреждение на В. Н. от мл. инсп. при РУ- Етрополе – да не нарушава законите, да не се саморазправя с лицето В. Тодоров, да не нарушава обществения ред и да не унищожава и поврежда чужда собственост. Във връзка с инцидента са били снети обяснения от присъствалите на място лица, като в обясненията на самия Н. се съдържа изявление, че бил бутнал с две ръце в гърдите единия полицай и му казал, че ще му счупи главата. Впоследствие, на 09.02.2023г. разследването е било прехвърлено към ОСлО при СОП и срокът за провеждането му е бил продължаван няколко пъти. С Постановление за привличане в качеството на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 28.11.2023г. (л. 26 от том 2 на ДП № 33/2023г., пр.пр. № 116/2023г. на РП- Ботевград) Н. е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК, като му е била взета мярка за неотклонение „подписка“. На 22.12.2023г. Н. е бил разпитан в това си качество, като се е възползвал от правото си да не дава обяснения. През периода 27.02.2023г. – 05.05.2023г. са разпитани свидетели. Назначавани са и множество експертизи, заключенията по които са приобщени към досъдебното производство. На 22.01.2024г. досъдебното производство е било изпратено от водещия го следовател на ТО- Етрополе към РП- Ботевград с мнение за предаване на съд на В. Н. за престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК. На 29.03.2024г. е изготвен обвинителен акт, който е бил внесен в РС- Етрополе на 02.04.2024г и по него е образувано НОХД № 23/2024г. по описа на този съд. По това дело е приложена справка за съдимост на ищеца, от които се установява, че същият е неосъждан. Проведени са четири открити съдебни заседания като разглеждането на делото е приключило на 19.11.2024г. с присъда, с която подсъдимият Н. е бил признат за невиновен и е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 269, ал. 1 от ГПК. Видно от намиращото се на настоящото дело заверено копие от тази присъда, същата е влязла в сила на 05.12.2024г. Разпитана е свидетелката М. Л. Н.а, съпруга на ищеца, която заявява, че знае за обвинението срещу съпруга й. През 2022г. бил задържан от служители на РУП, че е възпрепятствал служители на общината да извършват служебни задължения по залавяне на коне След около година получил призовка като подсъдим. Отначало не го приел сериозно, но впоследствие разбрал, че го заплашва до шест години затвор, което утежнило ситуацията. Семейството имало проблеми с парите и изтеглило заем, за да се водят делата. Свидетелката твърди, че работата им е много и отглеждат животни с помощта на двете си деца. Съпругът й психически изпаднал. Притеснявал се, че може реално да влезе в затвора. Затворил се в един фургон сам на фермата и не общува семейно с други хора. Не слиза в града, като това прави впечатление на хората. Не иска с никого да общува. Седи си горе и не комуникира с хората, вкл. не слиза до магазина, като това продължава и досега. И приятелите му вече не идват. Според свидетелката, преди обвинението той бил много контактен. Всички го познавали. Но след това имало случай да го питат, дали наистина е застрелял полицай. Започнал да се изморява и да не може да смогва. Работата станала много и неговите ангажименти били поети от останалите членове на семейството. Станал и по- раздразнителен. Възникнали конфликти в семейството. Големият му син също участвал, но заявил, че не може да работи с него. Относно процесния инцидент на 12.12.2022 г. човек от общината казал на свидетелката, че съпругът й е задържан в полицията около 17,00 ч. Бил задържан за часове. Тя отишла в полицията с малкия си син и чакали пред полицията. Впоследствие дошъл и големият й син с приятелката си. Сочи, че ищецът психически нямал желание да се вижда с хора, като споделя конкретен случай на И.ден. Седял си във фургона. Сега е пенсионер. Когато било повдигнато обвинението, той работел по отглеждане на животни във фермата. Ходел на работа. Според свидетелката, издържа се от пенсията и от това, което изкарат от животните. Разпитан е и свидетелят К. В.ов Н., син на ищеца, който заявява, че знае за наказателното дело на баща си по което обвинението било за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от една до шест години. Ищецът бил обвинен за побой над полицай на 12.12.2022 г. Към края на 2023 г. му бил връчен обвинителен акт. Бил задържан първоначално за 24 часа, но свидетелят не знае, колко реално е прекарал (споменава горе- долу 6-7 часа), защото разбрал за това от телефонно обаждане от съсед. Твърди, че ищецът не бил получил право да се обади нито на семейството си, нито на защитник. Бил се умърлушил. Отказал да разговаря. След пускането му пристигнали три автомобила на РУ да му вземат оръжието, за което имал разрешително. Свидетелят описва, че ищецът бил доведен като престъпник с три коли конвой и с белезници зад гърба. Ищецът преживявал делото драстично недобре. Първоначално след обвинението бил доста зле психически. Срамувал се. Хората питали, дали е застрелял полицай. В града всички разбрали. По телефона даже са се обаждали негови познати да питат, дали е застрелял полицай. Миналата година на празника на града поне пет човека го спрели да го питат, какво се е случило. По време на разговор започнал на моменти да гледа с празен поглед като в транс. Имал 2-3 приятели, които идвали вкъщи на кафе, но спрял да говори с тях и сега и те не идват. Той никъде не излиза, освен до майка си. Според свидетеля, тази промяна е заради обвинението, а преди това общувал с всички и го познавал целият град. Но сега социалните контакти спрели и той контактува само със семейството си. Според свидетеля, всичко това е заради чувството на срам. Ищецът не изпитвал притеснение, защото знаел, че не е виновен, но се притеснявал, защото не се знаело, какво ще предприеме насрещната страна – прокуратурата. Накрая приключили с думите „не поддържам обвинението“. Производството му се отразило психически и физически – изморява се, напрегнат е. Отразило му се и на храненето. Отслабнал. Преди това бил усмихнат, комуникативен и с всекиго се разбирал, но от тогава с никого не контактува, не излиза, не комуникира с никого. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното. Предявен е иск за обезщетение на претърпени неимуществени вреди с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Както е указано с доклада по делото, в тежест на ищеца е да докаже повдигнато срещу него от Прокуратурата на Република България обвинение в извършване на престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК, както и продължителността на поддържането му; признаването му за невиновен по така повдигнатото обвинение с влязла в сила присъда; конкретни претърпени от него неимуществени вреди (болки и страдания) от посочения вид – страх от осъждане и пребиваване в пенитенциарно заведение, уплаха, безпокойство, страхово - тревожни изживявания, проблеми със съня, унижение, накърняване на личното му достойнство и чест, стрес, притеснение, раздразнителност, нервност, социална изолация, накърняване на обществения му авторитет, чувство на срам и продължителен психо-емоционален дискомфорт, както и причинна връзка между така посочените неимущствени вреди от една страна и воденото срещу него наказателно производство от друга страна. Първите две релевантни обстоятелства (повдигане и поддържане на обвинение срещу ищеца и признаването му за невиновен с влязла в сила присъда) се доказват от документите по приложеното към настоящото дело НОХД № 23/2024г. на Етрополския районен съд и ДП № 33/2023г. на РУ- Етрополе, както и от завереното копие от влязлата в сила оправдателна присъда (л. 45 от делото). За доказване на претендираните от ищеца вреди и връзката им с обвинението са ангажирани показанията на свидетелите М. Н.а и К. Н., които сочат, че ищецът изпитвал притеснение по време на наказателното производство, както и че се затворил в себе си и се изолирал, като ограничил социалните си контакти и изпитвал неудобство от разговори на тази тема. Същевременно, не може да се приеме за доказана връзка между наказателното производство от една страна и физическото отслабване и липсата на тонус на ищеца от друга страна, тъй като в тази част показанията на свидетелите не отразяват обективни факти от действителността, а техни предположения и заключения. Също така, не може да се предполага връзка между наказателното производство и настоящото състояние на ищеца, респ. продължаващата му десоциализация, тъй като оправдателната присъда е влязла в сила преди повече от една година и половина. Поради това настоящият съдебен състав намира, че така събраните по делото доказателства установяват притеснение, страх от осъждане, негативно отражение върху настроението на ищеца и намалени социални контакти, както и причинна връзка между така посочените неимущствени вреди от една страна и воденото срещу него наказателно производство от друга страна. От друга страна следва да се има предвид, че обвинението по чл. 269, ал. 1 от НК е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до шест години. Това обстоятелство несъмнено е предизвикало основателен страх, дискомфорт и притеснение у ищеца, които дори не е необходимо да бъдат конкретизирани и доказвани (арг. от Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК и Решение № 18 от 20.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2721/2013 г., IV г. о., ГК), доколкото „… неизбежно следват по човешка презумпция“ (Определение № 737 от 26.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2448/2017 г., III г. о., ГК). По тези съображения следва да се приеме, че са били налице част от релевираните от него вреди, за които претендира обезщетение в настоящото производство, а именно - емоционален стрес, притеснения от неизвестността за бъдещето, тревожност, несигурност, напрежение и социална дезадаптация. Следователно, налице са реални вреди, които ищецът е претърпял в резултат от повдигнатото му обвинение. С оглед гореизложеното, искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е доказан по основание. По отношение на размера на обезщетението, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителната съдебна практика (т. 1 и т. 11 от ППВС № 4/1968 г.), на обезщетяване подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, като при определяне размера им следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, а в мотивите към съдебните решения обстоятелствата следва да бъдат посочени конкретно, както и значението им за размера на неимуществените вреди. В съответствие с горните насоки, за да определи справедлив размер на обезщетението в конкретния случай, съдът намира, че ищецът е търпял обичайните и типични по вид и интензитет вреди от незаконосъобразно обвинение, като не се доказаха изключителни или по- тежки вреди от обичайните такива. По този въпрос не следва да се споделят изложените доводи от процесуалния представител на ищеца в хода на устните състезания, че мярката за неотклонение - „подписка“ - все пак налагала някакво ограничение, свързано с непрекъснат контакт със съответния служител, който я контролира, тъй като по делото няма данни за такива контакти. Също така първоначалното му задържане за кратък период (няколко часа) и – евентуално – извършеното претърсване и изземване в неговия дом (за каквото по досъдебното производство няма данни) са типични процесуални действия в наказателното производство, поради което те не обуславят допълнителна или извънредна тежест на последното. Поради това съдът не намира основание да сподели тезата на адв. Б., че незаконното обвинение на ищеца се характеризирало с допълнителни утежняващи обстоятелства и че му се било отразило по- тежко. По тези съображения, като ориентир за определяне на размера на обезщетението за така установените болки и страдания може да се използва съдебната практика (Решение № 53 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3528/2018 г., III г. о., ГК), съгласно която „при определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид съдебната практика, която определя среден размер на обезщетение за незаконно обвинение за около 1000 лв. на година“. Този извод е направен при предположението, че става въпрос само за обичайните неблагоприятни последици, изразяващи се в нервно напрежение, страх и дискомфорт от възможно осъждане, каквито са и процесните. За да определи продължителността на периода, през който ищецът е търпял вреди, настоящият съдебен състав взе предвид съдебната практика (напр. Решение № 2082 на САС по в. гр. д. № 2844/2016 г.) съгласно която „за целите на ЗОДОВ моментът, от който се търпят вреди от незаконно обвинение не съвпада с момента на привличане на лицето като обвиняем“. По- конкретно, този въпрос е развит в Решение № 187 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 425 от 1.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3143/2015 г., IV г. о., ГК, Определение № 670 от 9.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2231/2019 г., III г. о., ГК и Определение № 150 от 22.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3703/2016 г., III г. о., ГК, като така цитираните съдебни актове приемат, че „Употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение“, а в последния от тези актове освен това е посочено, че „в случаите, когато първоначалното досъдебно наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител, при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва по-късно ищецът е бил уличен и/или срещу него е било повдигнато обвинение за същото престъпление, той търпи вреди от наказателното преследване и в периода преди уличаването му, респективно повдигането на обвинението срещу него, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което производството първоначално е образувано срещу неизвестен извършител“. В настоящия случай от докладните записки на ст. инсп. Георгиев и мл. инсп. В. (л. 5-7 от том 1 от досъдебното производство) се установява, че на 12.12.2022г. Н. е бил задържан за 24 часа. Също така на тази дата му е бил издаден и протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР (л. 9 от том 1 от досъдебното производство). Поради това, независимо че в началото на досъдебното производство са били снемани обяснения не само от него, но и от други лица, с оглед предмета на това производство и квалификацията на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение, следва да се приеме, че ищецът е бил „единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние“. Освен това, посочените по- горе действия обективно са засегнали неговата правна сфера, което също е аргумент в подкрепа на извода, че моментите на извършването им следва да бъдат включени в периода, през който ищецът е търпял вреди. Поради това съдът намира, че началният момент на този период е 12.12.2022г. От друга страна, обаче, св. Н.а заявява, че първоначално ищецът не приел случая на сериозно, дори след като получил призовка като подсъдим в съдебната фаза на производството. В същия смисъл са и показанията на св. Н., че ищецът „не изпитваше притеснение, защото знаеше, че не е виновен“, но се е притеснявал от възможното поведение на насрещната страна – прокуратурата, които съдът тълкува като установяващи негативни изживявания едва когато прокуратурата е придобила качеството на „насрещна страна“ в производството, т.е. на неговата съдебна фаза. Тези показания и извършеното от съда тълкуване съответстват и на обективните данни от досъдебното производство, че след събитията на 12.12.2022г. до момента на предявяване на обвинението (22.12.2023г. – л. 28 от т. 2 от досъдебното производство) не са били извършвани никакви процесуално- следствени действия с участието на ищеца, освен снемането на обяснения от него на 16.01.2023г. (л. 19 от том 1 на досъдебното производство). Тези обстоятелства дават основание за извод, че до момента на предявяване на обвинението срещу него, той е търпял неимуществени вреди в минимален обем. Поради това съдът намира, че релевантният период на търпените от ищеца вреди е от 12.12.2023г. (датата на процесния инцидент) до 05.12.2024г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда), т.е. почти две години, но през първата половина от него вредите, за които се претендира обезщетение в настоящото производство, са били минимални, което обуславя занижаване на размера на обезщетението. С оглед цитираната по- горе съдебна практика, това означава определяне на ориентировъчно обезщетение от порядъка на под 2000 лв. за търпене на установените (респ. презюмирани) по делото неблагоприятни последици за така посочения период на провеждане на наказателното производство. Отделно от това, относително занижаване на размера на обезщетението може да се обоснове и с факта, че спрямо ищеца е била взета само най- леката мярка за неотклонение (подписка), като няма данни за конкретни действия във връзка с нейното изпълнение и контролиране по смисъла на чл. 60, ал. 1 и 3 от НПК – противно на поддържаното от процесуалния представител на ищеца. Фактор в посока занижаване на абсолютния размер на обезщетението е и приключване на наказателното производство още в първа инстанция на съдебната му фаза и за кратък период от време. По този въпрос не следва да се споделят доводите на процесуалния представител на ищеца, че периодът на наказателното производство бил повече от три години и е продължителен и неразумен, тъй като, както се обоснова по- горе, периодът, през който ищецът е търпял неблагоприятни последици, е от 12.12.2022г. (датата на процесния инцидент) до 05.12.2024г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда), т.е. по- малко от две години. От друга страна, чистото съдебно минало на ищеца е фактор за завишаване на размера на обезщетението, тъй като липсата на предходни осъждания несъмнено е обусловила по- високо ниво на стрес отколкото би могло да се очаква при лице с такива осъждания (арг. от Решение № 288 от 15.10.2018 г. на ОС - Враца по гр. д. № 35/2018 г. и Решение № 170 от 13.02.2019 г. на ОС - Варна по гр. д. № 2518/2018 г.). Друг фактор за определяне на размера на обезщетението са обществено - икономическите условия и стандарта на живот в страната в периода на наказателното преследване (арг. от Решение № 335 от 12.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2549/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 28 от 6.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1639/2017 г., IV г. о., ГК, Решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о., ГК, Решение № 61 от 27.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3291/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 93 от 4.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3460/2017 г., III г. о., ГК). В случая този период е от 12.12.2022г. до 05.12.2024г.. г., като в неговите рамки минималната месечна работна заплата е нараснала от 710 лв. (ПМС № 37/24.03.2022 г.) до 933 лв. (Постановление № 193 на МС от 12.10.2023 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната), т.е. стандартът на живот е през този период е бил относително по- нисък от настоящия, което обуславя и по- нисък размер на обезщетението. По този въпрос съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ищеца, че според по- новата практика на ВКС трябвало да се вземе предвид икономическата конюнктура не към момента на довършване на съответния деликт, а към момента на постановяване на съдебното решение, във връзка със значителното намаляване на покупателната стойност на парите и растящата инфлация. Такава практика не е посочена, а и тя би противоречала на цитираната по- горе съдебна практика, която свързва размера на обезщетението с икономическите условия и стандарта на живот през периода на наказателното преследване, тъй като именно през този период (а не към настоящия момент) са били търпени подлежащите на обезщетяване вреди. На последно място, съдебната практика по сходни казуси очертава широк диапазон на присъжданите обезщетения за аналогични неимуществени вреди – от 3000 лв. за незаконно обвинение, поддържано в продължение на три години и половина по отношение на лице с чисто съдебно минало (Определение № 60795 от 8.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2280/2021 г., IV г. о., ГК) до 8000 лв. за незаконно обвинение, поддържано в продължение на три години и три месеца, с приложена мярка за неотклонение с нисък интензитет и то само за част от процесния период (Определение № 9 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1996/2021 г., IV г. о., ГК), респ. 4000 лв. за наказателно производство, продължило две години и един месец, при което обвиняемият е бил задържан за 72 часа, а впоследствие е бил оправдан още на първа инстанция (Определение № 60829 от 17.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2845/2021 г., IV г. о., ГК). Налице е и съдебна практика, според която е присъдено обезщетение от 15000 лв. за незаконно обвинение в тежко умишлено престъпление, поддържано в продължение на 11 години и 4 месеца и 24 дни, като спрямо ищеца е била взета най –тежката мярка за неотклонение – задържане под стража, която той е търпял 6 месеца и 18 дни, изменена в домашен арест, която той е търпял 1 година, 1 месец и 23 дни (Определение № 23 от 17.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2709/2021 г., III г. о., ГК). Същевременно, следва да се има предвид, че актуалната съдебна практика на САС (Решение № 443 от 11.04.2025 г. на САС по в. гр. д. № 2372/2024 г., Решение № 1400 от 28.11.2025 г. на САС по в. гр. д. № 1605/2025 г., Решение № 415 от 7.04.2025 г. на САС по в. гр. д. № 2907/2024 г.) присъжда обезщетения от порядъка на 1500 лв. за много по- тежки неимуществени вреди, търпени през по- продължителен период от време (съответно – осем години и половина и четири години и два месеца по първите два казуса) като в единия от горните случаи лицето е било задържано под стража в продължение на три месеца, а по третия казус обвинението е било за по- тежко наказуемо престъпление и производството е продължило повече от пет години. С оглед гореизложеното и при относителен превес на основанията за занижаване на размера на обезщетението спрямо посочения по- горе ориентировъчен размер от 2000 лв., но и при съобразяване с тенденцията за присъждане на все по- високи обезщетения, съдът намира, че справедливият общ размер на обезщетението във връзка с процесното незаконно обвинение, е 1000 евро. По тези съображения, предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди е основателен до размер от 1000 евро и следва да бъде уважен за тази сума, а за разликата до пълния предявен размер от 15372 евро – отхвърлен. Върху така присъденото обезщетение следва да бъде присъдена законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда (арг. от т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04. 2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/ 2004 г., ОСГК), която, както се посочи по- горе, е 05.12.2024г., без да е необходимо да се разграничава по периоди до завеждане на делото и след това. С оглед изхода на делото и направено искане в такъв смисъл, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски. Такива се установяват в размер на 5,11 евро – държавна такса, и 1000 евро – адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението за прекомерност на последното, направено от представителя на ответника, тъй като размерът му е по- нисък от ориентировъчния такъв по чл. 7, ал. 2, т. 4 от НВАР. Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца пълния размер на държавната такса от 10 лв., както и част от адвокатското възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, т.е. (1000/15372)*1000 = 65,05 евро Така мотивиран, съдът