Решение № 1074 от 22.5.2026 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 535/2025 г.

Производството е по реда на чл.156 - чл.161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от Е. Г. Р., с [ЕГН], с посочен адрес: [населено място], [улица], [община], [област], против Ревизионен акт №Р-16000924006049-091-001 от 13.05.2025 год., издаден от П. Д. С. - [длъжност], възложил ревизията и С. М. З. - [длъжност], ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение №236 от 18.07.2025 год. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт допълнително са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2023 год., в размер на ••• лева и прилежащи лихви, в размер на ••• лева.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че в законоустановения срок обжалва изцяло посочения ревизионен акт, потвърден изцяло с Решение №236 от 18.07.2025 год. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, Пловдив, като моли съда да го отмени изцяло, като постановен при съществени нарушения на административно производствените правила, неправилен, необоснован и незаконосъобразен, както и да му присъди направените в хода на делото разноски. Твърди, че въобще не са обсъдени доводите му, свързани с [гражданство] и с приложение на друг материален закон, като развива доводи в тази насока. Твърди също, че още при първия му разговор с ревизиращия екип обяснил, че има и българско, и ••• гражданство и работата му като [длъжност] му позволява да си избере, в коя от двете държави да работи и че до 2022 -2023 год. е бил почти постоянно в [държава], а и след това, времето, което прекарвал в България и [държава], било приблизително поравно. Твърди също, че предложил да изискат информация от ••• банки и данъчни, но му казали, че няма смисъл, както и че предложил да доведе хората, които са му дали заеми, за да кажат, кога и какви суми са му дали и че никога не е ставало въпрос за лихви, защото са му роднини и приятели от детинство, но му казали, че не можело. Твърди също така, че когато излязъл ревизионният акт, представил извлечение от една от банките, като обяснил, че има и други сметки, но му трябва време, за да представи документи.

Излага се довод, че неправилно бил приложен материалния и процесуалния закон към договорите за заем предоставени от ревизираното лице, като се сочи, че договорите за заем били сключени на територията на [държава], с физически лица - граждани на [държава] и че изпълнението на договора е на територията на [държава] и в този смисъл, приложимото право било това на [държава], а не на Република България, съгласно чл.90 от КМЧП. Сочи се, че съгласно чл.30 от КМЧП, приложимото процесуално право относно доказателствената тежест, също било ••• право, но въпреки това, РА се позовавал на разпоредбите на ГПК и ЗЗД, без да се сочи причина за това. Според жалбоподателя, отделен въпрос било, че в случая, при възникнали съмнения относно доказателствената стойност на договорите, ревизиращите органи са имали възможността и дори задължението, според ДОПК, да изискат допълнителни доказателства, включително и писмени такива, като счита, че в този смисъл е налице от една страна, неправилно приложение на материалния закон и от друга страна, съществено нарушение на процесуалните права.

На следващо място, относно това, дали ревизираното лице е местно физическо лице, в жалбата се сочи, че няма спор по въпроса, че ревизираното лице има и българско, и ••• гражданство, като счита, че в този смисъл, приложима била Спогодбата между Република България и [държава] за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите, Обн., ДВ, бр.123 от 22 декември 1997г., в сила от 17.09.1997г. (СИДДО), която въобще не била обсъдена в обжалвания акт и решението по него. Сочи се, че съгласно чл.4, ал.5 от ЗДДФЛ, „Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.“ и че в конкретния случай в РА било прието, че за ревизирания период 01.01.2022 год. - 31.12.2023 год., ревизираното лице е обект на облагане по ЗДДФЛ като местно лице за Република България, като било посочено, че лицето е титуляр на банкови сметки на територията на страната, през периода 18.03.2022 год. - 17.11.2022 год. и на 01.08.2022 год. е усвоило кредит и е закупило автомобил, както и че лицето работи по трудово правоотношение, а от 05.04.2023 год. извършва стопанска дейност, чрез дружество, във връзка с което е декларирал и внасял осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и дружеството осъществява дейност. Според жалбоподателя, от посочените обстоятелства не се установявали тесни лични и икономически връзки с Република България за 2021 год. и особено за 2022 год. и че самото наличие на банкови сметки няма как да установи център на жизнени интереси, а и нямало такова изискване. Сочи се, че управителите на дружества, които извършват дейност, подлежат на задължително осигуряване, включително и чуждестранни лица – управители и че в тази връзка, не било взето предвид и не било обследвано в достатъчна степен наличието и на гражданство в [държава]. В тази връзка се твърди в жалбата, че не било взето предвид, че съгласно информация за регистрираните презгранични пътувания peг.№292000-18074/03.10.2024 год. на ОД на МВР – Кърджали, лицето е пребивавало по-малко от 183 дни на територията на България през 2021 год., както и че е пребивавало по-малко от 183 дни на територията на България през 2022 год. и че всички тези доводи за неправилност на РА били посочени в жалбата, но не били обсъдени в обжалваното решение, дори не били и посочени и напълно били игнорирани.

Жалбоподателят счита, че направените констатации са неправилни и необосновани, не са взети предвид всички обстоятелства, касаещи ревизията и не са установени действителните правоотношения, направените изводи не почиват на правни норми или установени по надлежния ред факти и обстоятелства, като ревизиращият екип не е изпълнил задълженията си и не е спазил принципите залегнали в чл.2, чл.3, чл.5 и чл.6 от ДОПК, а именно - ревизиращият екип не извършил проверка за получени доходи през периода, предхождаш ревизията. Според жалбоподателя, това обстоятелство било съществено с оглед установяване на наличните средства на физическото лице в началото на ревизирания период, т.к. теоретично нямало пречка ревизираното лице да има приходи примерно ••• лева през 2021 год., които да са обложени и при това положение всички последващи изводи в РА, ще се явяват неправилни и необосновани. Излага довод, че с оглед обстоятелството, че ревизиращият екип има достъп до системите на НАП и може да извърши необходимите справки, както и да изиска всеки едни документ и дори бил длъжен да го направи, съгласно чл.5 от ДОПК, липсата на проверка в тази насока правела изводите в РА необосновани, а производствените правила нарушени.

На следващо място, жалбоподателят счита, че неправилно ревизията е извършена при условията на чл.122 от ДОПК, като способите за определяне на основата за облагане били смесени със случаите, при които се допуска извършване на ревизия по чл.122 и следващите от ДОПК. Счита също, че не било ясно какво е установил ревизиращият екип преди да се премине към производство по чл.122 от ДОПК и че с оглед извършените в хода на ревизията действия, било още по-трудно да се прецени, как ревизиращия екип е взел предвид справки и документи, касаещи ревизирания период, получени или изискани след датата на преминаване към ревизия по чл.122 при преценката, дали са налице условията на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК и как е направил тази преценка, без да съобрази доходи от предишни периоди и използвайки съмнителни източници на информация с неясно съдържание. Сочи, че практиката на съдилищата изисквала обоснован еднозначен извод, за наличие на основания за преминаване към ревизия по чл.122 от ДОПК, като счита, че в конкретния случай, не само че изводът за наличие на предпоставките по чл.122, ал.1 не бил обоснован по никакъв начин, но и не бил еднозначен, дори и при приетите в РА твърдения и направените изводи, като се сочи и цитира съдебна практика в този смисъл.

Жалбоподателят счита на следващо място, че липсват доводи, защо е прието, че ревизираното лице е разполагало с ••• лева към 01.01.2022 год. и че произволно приетата сума от ревизиращия екип без никаква обосновка, прави последващите изводи и изчисления неправилни и необосновани. Заявява, че прилага извлечения от банкови сметки в [държава], които установяват наличието на средства към 01.01.2022 год., като твърди, че представените документи водят до различни изчисления и различни резултати за проверявания период и че видно от тях, през 2022 год. ревизираното лице е разполагало със средства, които са достатъчни, за да се установи източника на доходи за ревизирания период.

Жалбоподателят отново заявява, че в законоустановения срок обжалва изцяло Ревизионен акт №Р-16000924006049-091-001 от 13.05.2025 год., издаден от П. Д. С. - [длъжност] и С. М. З. - [длъжност], издаден въз основа на Ревизионен доклад №Р-16000924006049-092-001 от 11.04.2025 год., съставен от С. М. З. - [длъжност] и Т. П. Т. - [длъжност], потвърден изцяло с Решение №236 от 18.07.2025 год. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, като моли съда да го отмени изцяло, като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилен, необоснован и незаконосъобразен и да му присъди и направените в хода на делото разноски. Към жалбата са приложени писмени доказателства - извлечение от банковата сметка на жалбоподателя в [държава], в банка •••, за периода 01.01.2014 год. - 31.12.2022 год., на ••• език, като в същата са направени и доказателствени искания.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят Е. Г. Р., с постоянен адрес: [населено място], [улица], [община], [област], не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - адвокат С. С. Х. от АК – [област], който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения. Моли съда да постанови решение, с което да уважи подадената от Е. Г. Р. жалба и да отмени обжалвания ревизионен акт, като и да присъди направените в хода на настоящото производство разноски, съобразно представения списък на разноските в съдебно заседание. Моли да му предоставен срок за представяне на писмено становище, в което да изложи подробни съображения в подкрепа на твърденията си.

В предоставения му от съда 14-дневен срок, представя писмени бележки, в които развива подрони доводи пи съображения в подкрепа на жалбата, до голяма степен идентични с тези, изложени в самата жалба.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован за съдебните заседания, не се явява и не се представлява.

От И. В. П. – гл.юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП, като пълномощник на ответника по жалбата, по електронната поща на съда, преди първото съдебно заседание, е постъпила молба, в която заявява, че оспорва подадената жалба, като необоснована и неоснователна. В същата моли, ако съдът прецени, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, да даде ход на делото по същество, като постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалвания ревизионен акт, като правилен и законосъобразен, предвид подробно изложените съображения в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, както и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл.161, ал.2 от ДОПК, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по настоящото дело.

По делото, на 15.12.2025 год., на електронната поща на съда, от същия пълномощник - гл.юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП, е депозирана още една молба, с почти идентично съдържание.

По делото, на 23.02.2026 год., на електронната поща на съда, от същия пълномощник - гл.юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП, е депозирана и още една молба, с почти идентично съдържание.

На 27.03.2026 год., на електронната поща на съда, от същия пълномощник - гл.юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП, е депозирана и още една молба, в която заявява, че е запознат с постъпилото заключение по делото и че няма въпроси към вещото лице, като в останалата й част, молбата е със съдържание, идентично с това на предходните молби.

От същия пълномощник на ответника по жалбата - И. В. П. – гл.юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП, е депозирана и писмена защита, в която излага подробни доводи и съображения в подкрепа на обжалвания ревизионен акт. В писмената защита отново моли, жалбата на Е. Г. Р., с [ЕГН], против Ревизионен акт №Р-16000924006049-091-001 от 13.05.2025 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана, а обжалваният акт, да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Отново моли да бъде присъдено в полза на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл.161 от ДОПК.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.152, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му, като съгласно ал.2 на същия текст, решаващ орган е съответният директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централното управление на Националната агенция за приходите, който решаващ орган, съгласно чл.155, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл.145 или от одобряване на споразумението по чл.154 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването на решението.

В случая, Решение №236 от 18.07.2025 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - град Пловдив при ЦУ на НАП е било изпратено на жалбоподателя Е. Г. Р. със съпроводително писмо с Изх.№Ж-16-249 от 05.08.2025 год. на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив/л.91/, с препоръчана пощенска пратка, като видно от Известие за доставяне, обр.243, с баркод [номер] на „Български пощи“ ЕАД ПС – [населено място]/л.90/, решението на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, е получено на адреса на жалбоподателя, от член на домакинството му - •••, на датата 11.08.2025 год., което е удостоверено с подписа на получилото пратката лице, както и с подписа на куриера, доставил пощенската пратка и на ръководителя на пощенския офис. Жалбата против ревизионния акт е подадена с препоръчана пощенска пратка на куриерска фирма „Еконт експрес“, видно от приложената товарителница с баркод [номер]/л.3/, чрез директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, като е регистрирана в деловодството административния орган с Вх.№Ж-0002-91/25.08.2025 год., видно от положения и попълнен щемпел върху същата/л.4/. От изложеното следва, че жалбата е подадена на 14-ия/четиринадесетия/ ден след получаването на препис от Решение №390 от 30.08.2024 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, т.е. спазен е 14-дневният преклузивен срок за обжалване на ревизионния акт, регламентиран в чл.156, ал.1 от ДОПК, като жалбата е подадена от ревизираното лице, т.е. от лице с правен интерес, по установения в закона ред, в писмена форма и с изискуемото се съдържание. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът след като съобрази становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на ревизионния акт в обжалваната му част, приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №P-16000924006049-020-001 от 19.11.2024 год., издадена от П. Д. С. - [длъжност] в ТД на НАП - Пловдив/л.146/, по отношение на жалбоподателя Е. Г. Р., с адрес по чл.8 от ДОПК и адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], [община], [област], с [ЕГН], с обхват на ревизията по видове задължения и по периоди, както следва: 1. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ – за периода от 01.01.2022 год. до 31.12.2023 год., като е определено ревизията да бъде извършена от екип от ревизори: 1. С. М. З. - [длъжност] (ръководител на ревизията) и 2. Т. П. Т. - [длъжност], с краен срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед, което е сторено на 30.11.2024 год., по електронен път, видно от приложеното по преписката Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.144/.

Ревизията не е приключила в определения срок, като въз основа на Искане №Р-16000924006049-049-001 от 25.02.2025 год. от С. М. З. - [длъжност] при ТД на НАП – Пловдив, ръководител на ревизията/л.143/, е последвало издаването на Заповед №P-16000924006049-020-002 от 25.02.2025 год., за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) на същия [длъжност] в ТД на НАП - Пловдив/л.141/, с която, срокът на ревизията е удължен до 28.03.2025 год., която заповед връчена на ревизираното лице по електронен път на 25.02.2025 год., видно от приложеното Удостоверение за връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.139/.

В хода на производството, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип е съставен Ревизионен доклад (РД) №P-16000924006049-092-001 от 11.04.2025 год./л.125-л.135/, за което е изготвено и Уведомление №P-16000924006049-115-001 от 11.04.2025 год. за съставен ревизионен доклад, до възложилия ревизията [длъжност] в ТД на НАП - Пловдив/л.124/. Ревизионният доклад, ведно с приложенията към него, са изпратени на електронната поща на ревизираното лице, като видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.121-л.123/, ревизионният доклад, ведно с приложенията към него, е бил връчен електронно на ревизираното лице на датата 15.04.2025 год., като в удостоверението изрично е отразено, че електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратена на 11.04.2025 год., е активирана на 15.04.2025 год. и документът е изтеглен от посочения имейл – [електронна поща], на същата дата.

Ревизираното лице Е. Г. Р. е подало възражение срещу констатациите, изложени от ревизионния екип в ревизионния доклад, с Вх.№54-16-4672/30.04.2025 год. на ТД на НАП - Пловдив офис [област]/л.117/, в което е заявило, че ревизионният доклад е неправилен, незаконосъобразен и необоснован, издаден при неправилно тълкуване на материалния закон. Във възражението е посочено, че получените парични заеми от трети лица от [държава] са отразени като погасени, а реално те не са погасени и към момента са дължими към заемодателите. Към възражението са представени обяснения от заемодателите/три на брой/ и превод на същите, като доказателство за горепосоченото/л.117-л.120/.

Впоследствие, след преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства, на направените изводи и основанията за тях, на предложението за установяване на задълженията, на изложеното във възражението срещу ревизионния доклад и представените с него доказателства, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, е издаден и оспореният в настоящото производство Ревизионен акт (РА) №P-16000924006049-091-001 от 13.05.2025 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.110-л.114/, като същият е връчен на ревизираното лице по електронен път, на датата 14.05.2025 год., видно от приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.107/. В мотивите за издаване на РА е описано подаденото възражение против РД от ревизираното лице, оспорените от него констатации и изложените доводи, като ревизиращият екип не е приел за основателни направените от лицето възражения, съответно са изложени и мотиви за това, вкл. и подробни мотиви, защо е прието, че ревизираното лице е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ.

С този Ревизионен акт №P-16000924006049-091-001 от 13.05.2025 год. на ТД на НАП – Пловдив, на жалбоподателя Е. Г. Р., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [община], [област], с [ЕГН], са били установени задължения за довнасяне по ЗДДФЛ, а именно - дължим данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, както следва:

За 2023 год. - дължим данък за довнасяне - ••• лева и задължения за лихви за невнесените в срок суми към 13.05.2025 год. – ••• лева/посочени в Таблица 1 към Ревизионния акт/.

Против този Ревизионен акт №P-16000924006049-091-001 от 13.05.2025 год. на ТД на НАП – Пловдив е била подадена в срок жалба от ревизираното лице, чрез пълномощник - ••• Е. С. Р., с приложено пълномощно/л.102/, регистрирана с Вх.№Ж-16-240 от 27.05.2025 год. на ТД на НАП – Пловдив. Със съпроводително писмо с Изх.№Ж-16-240#2 от 29.05.2025 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.98/, така подадената жалба е изпратена на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, като е регистрирана в Дирекция „ОДОП” – Пловдив с Вх.№Ж-16-240#1 от 02.06.2025 год. на Дирекция „ОДОП“ – град Пловдив/л.99-л.101/. В жалбата са изложени доводи и съображения за незаконосъобразност на така издадения ревизионен акт, основно относно това, дали ревизираното лице е местно физическо лице, както и доводи, че ревизиращият екип не е извършил проверка за получени доходи през периода, предхождащ ревизията - преди 01.01.2021 год. и че неправилно ревизията е извършвана при условията на чл.122 от ДОПК, като способите за определяне на основата за облагане са смесени със случаите, при които се допуска извършване на ревизия по чл.122 и следващите от ДОПК. С жалбата е поискано от директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив да бъде постановено решение, с което обжалваният ревизионен акт да бъде отменен изцяло, като към тази жалба също са приложени писмени доказателства – извлечения от банкови сметки, на ••• език/л.104-л.106/.

По повод тази жалба, директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП се е произнесъл в срок с Решение №236 от 18.07.2025 год./л.92-л.96/, с което Е ПОТВЪРДИЛ Ревизионен акт/РА/ №P-16000924006049-091-001 от 13.05.2025 год. на ТД на НАП – Пловдив, издаден на жалбоподателя Е. Г. Р., с адрес по чл.8 от ДОПК и адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], [община], [област], с [ЕГН], за допълнително установените задължения по ЗДДФЛ и лихвите върху тях, както следва:

Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2023 год., в размер на ••• лева и задължения за лихви върху тази сума към 13.05.2025 год., в размер на ••• лева.

Както бе посочено и по-горе, ревизията на Е. Г. Р. по ЗДДФЛ обхваща периода от 01.01.2022 год. до 31.12.2023 год. Установено е входа на ревизията, че Г. Р. е управител и съдружник от 27.09.2021 год. в [дружество] ООД и едноличен собственик на капитала от 30.01.2023 год. на [дружество] ЕООД и че за ревизирания период, лицето не е подавало годишни данъчни декларации (ГДД) по чл.50 от ЗДДФЛ. Установено е също, че ревизираното лице през периода 18.03.2022 год. - 16.11.2022 год. е осигурено по трудово правоотношение в [дружество] ЕООД, а от 05.04.2023 год. се осигурява като собственик на [дружество] ЕООД.

Констатациите в ревизионния доклад/РД/ са формирани въз основа на документи, които са събрани в хода на ревизията, както и при извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), документирана с Протокол №П-16000924069294-073-001 от 11.10.2024 год., присъединен с Протокол №Р-16000924006049-П73-001 от 13.02.2025 год., а с Протокол №Р-16000924006049-П73-002 от 19.02.2025 год. са присъединени справки от Информационната система (ИС) на НАП.

Установено е, че ревизираното лице/РЛ/ е предоставило средства на [дружество] ЕООД за периода 01.02.2023 год. - 31.12.2023 год., в общ размер на ••• лева. С цел изясняване произхода на средствата на Е. Р., органите по приходите са връчили искане за представяне на документи писмени обяснения от задълженото лице/ИПДПОЗЛ/. В отговор е представено писмено обяснение от РЛ, че средствата послужили, за извършените вноски в дружеството, са „получени заеми от роднини в [държава] за създаване на [дружество] ЕООД и за да започне [дейност].“, като са приложени договори с три физически лица: с М. С. от 02.11.2022 год., за ••• [парична единица] (••• лева); с О. К. от 02.11.2022 год., за ••• [парична единица] (••• лева) и с Г. К. от 02.11.2022 год., за ••• [парична единица] (••• лева). От ревизиращия екип е отчетено, че в приложените договори не е определен начин на предаване на средствата, няма срок за връщане, както и не е определена лихва и в тази връзка, сумите по тези договори не са приети от органите по приходите за реално предоставени.

Ревизираното лице е декларирало също, че средствата по описаните заеми, както и лични спестявания, са пренасяни в Р. България на части, до ••• евро в брой и съответно са предоставени в касата на дружеството [дружество] ЕООД, като лицето не е представило доказателства за пренасянето на средствата и тяхното превалутиране в лева. Е. Р. е посочил, че „пренасянето на парични средства в размер на ••• евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за и от трета страна, подлежи на деклариране пред митническите органи и тъй като са внасяни на части суми под ••• евро, те не подлежат на митническо деклариране.“. От РЛ са получени банкови кредити (по сметка в [банка], в размер на ••• лева на 02.08.2022 год. и на 20.03.2023 год., в размер на ••• лева и е извършен превод по сметка в [банка]“, в размер на ••• лева), с които се е разпореждало, като с тях са покривани разходи за издръжка на домакинство, плащане на стоки за бита и др., на територията на Р. България.

В хода на ревизията, с цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на жалбоподателя, са извършени процесуални действия, описани в констативната част на изготвения РД, неразделна част от РА по смисъла на чл.120, ал.2 от ДОПК. Установено е, че през ревизирания период Е. Р. е придобил лек автомобил [марка] [модел], за сумата от ••• лева, предоставял е средства на [дружество] ЕООД, в размер на ••• лева и е погасявал предоставени му заеми от банкови институции и физически лица в предходни периоди. При извършената ПУФО на Е. Р., с искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, е изискана информация за източниците и за размера на получените доходи по години, притежаваното имущество и финансови активи, изискани са били данни за налични парични средства в брой към 01.01.2022 год. и доказателства за произхода им, доказателства за получени и върнати парични заеми - разписки, РКО, банкови извлечения и други. Изискани са били данни и документи за извършени разходи от лицето за ревизирания период - закупено недвижимо и движимо имущество, за живот и издръжка, за почивка и развлечения, платени данъци и други. Органите по приходите са изискали от РЛ документи, удостоверяващи произхода на паричните средства, но това не е било сторено, не са били представени доказателства - документи относно наличието на суми в началото на периода 2022 год. и съответно, органите по приходите са приели, че Е. Р. е разполагал с налични парични средства, в размер на ••• лева.

Констатирано е наличие на предпоставката на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, според която, „декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период“, което води до определяне на данъчните основи за ревизирания период по реда на чл.122, ал.2 от същия кодекс. С оглед на това, на основание чл.124, ал.1 от ДОПК на лицето е връчено уведомление, че при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, поради което основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за ревизирания период ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК/л.174-л.176/.

Така, след описание на относимите обстоятелства по ал.2 на чл.122 на ДОПК и след съпоставка на извършените парични разходи, свързани с получените приходи/доходи, ревизиращият екип е определил доходи с неустановен произход за 2023 год., в размер на ••• лева и съответно, посоченият доход с неустановен произход е послужил на органите по приходите за определяне на годишната основа за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ за 2023 год., а въз основа на нея са определени допълнителните задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2023 год., в размер на ••• лева и задължения за лихви върху тази сума към 13.05.2025 год., в размер на ••• лева.

Както бе посочено и по-горе, ревизираното лице Е. Г. Р. е обжалвал изцяло установените с РА задължения по ЗДДФЛ, като е изразил несъгласие с констатациите и формираните изводи на органите по приходите. Заявил е, че счита, че ревизионният акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалноправните и процесуални разпоредби с аргумент, че при извършването на ревизията неточно са интерпретирани доказателства, събрани в хода на производството, като това е довело до неправилно определяне на задължения с обжалвания акт. Възразил е срещу определеното с РА начално салдо, като е посочил, че е разполагал със средства от спестявания от работа в [държава] и такива, предоставени му от роднини, като счита, че органите по приходите са направили само предположения, че не е притежавал парични средства, но тези предположения не са доказателства, събрани по реда на ДОПК. Твърди, че всички представени документи в хода на ревизията установяват по безспорен начин, че средствата, с които е разполагал, имат законен произход, като е посочил, че е пребивавал в [държава] повече от 183 дни през 2021 год. - 2022 год., а през 2022 год. е пътувал многократно до Р. България. С жалбата е настоял ревизионният акт да бъде отменен.

С постановеното по повод тази жалба Решение №236 от 18.07.2025 год., директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП е възприел изцяло констатациите на ревизиращия екип, съответно е възприел изцяло и формираните въз основа на тези констатации изводи на органите по приходите, относно формираната данъчна основа и съответно, относно определения данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2023 год., поради което с решението е потвърдил издадения РА№P-16000924006049-091-001 от 13.05.2025 год. на ТД на НАП – Пловдив.

Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП е посочил най-напред в мотивите към решението, че разпоредбата на чл.122 в ДОПК се намира в част, озаглавена „Ревизия при особени случаи” и че при такава ревизия органите по приходите разполагат с правомощието да определят данъчната основа по собствена преценка и да приложат установения в съответния материален закон размер на данъка към нея, както и че за да се приложи чл.122 от ДОПК при установяването на дължимия данък, следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред. Посочил е, че тези особени случаи са уредени изчерпателно от чл.122 от ДОПК и се установяват обективно от органа по приходите в условията на пълно доказване, за да премине ревизията по реда на чл.122 от ДОПК и с цел постигане на обективност и достоверност при определяне на задълженията и отговорностите на задължените лица, нормата на чл.122 регламентира: случаите на приложимост на извършване на ревизии при особени случаи; критериите, по които се извършва формирането на данъчната основа; процедурата по вменяване на задължението; възможността за налагане на обезпечителни мерки; правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса. На следващо място, в мотивите е посочено, че случаите, в които се допуска извършването на ревизия при особени случаи, са изчерпателно изброени в чл.122, ал.1 от ДОПК и че наличието на един от тях е достатъчно основание за приложимостта на нормата, както и че основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК са от категорията на абсолютните положителни процесуални предпоставки за протичането на производството по реда на чл.122 от ДОПК. Посочено е също, че в ал.2 на същата правна норма са посочени критериите, по които се определя основата за облагане в тези случаи и че приложимостта на тази алинея се обуславя от наличието на доказан фактически състав, съдържащ се в разпоредбите на ал.1.

По-нататък, в мотивите към решението е посочено, че за да е налице предпоставката на т.7, цитирана в ревизионния доклад и ревизионния акт, за облагане на задълженото лице по реда на чл.122 от ДОПК, органът по приходите следва да е направил съпоставка между декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице и имущественото и финансовото състояние на лицето за ревизирания период и че под имуществено и финансово състояние следва да се има предвид придобитото от лицето имущество за ревизирания период - движимо, недвижимо и парични средства в наличност, както и че имуществото се остойностява по направените за неговото придобиването разходи, като това са действително направените разходи. Посочено е също, че тази сума се съпоставя със сумата на декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице и че за да е налице основанието по чл.122, ал.1, т.7 от същия кодекс, при сравнението следва да се получи несъответствие, като това несъответствие не трябва да е малозначително, а напротив - да насочва ясно и недвусмислено към извода, че наличното имуществено и финанси не е възможно да бъдат налице, ако лицето вярно и честно е представило своите доходи, приходи и т.н. Пояснено е, че изготвянето на съпоставка на извършените от ревизираното лице разходи и на получените от него средства за съответната година е способ за установяване размера на недекларираните доходи, при липса на други доказателства.

Горестоящият орган е счел за необосновани твърденията на лицето за неправилно отразяване от страна на органите по приходите на притежаваните от него средства в началото на ревизирания период. Посочил е, че при съпоставката на притежаваните имущества и направените разходи с декларираните и/или получени доходи, на първо място се определя началното салдо, а в случая, лицето не е представило информация в хода на ревизионните действия и при предходната ПУФО. Описано е, че при процесното производство е извършена служебна проверка в ИС на НАП, отнасяща се за 2020 год. и 2021 год. - „Справка за изплатените доходи (от трудови и различни от трудови) на физически лица“, „Справка за осигуряване“, „Актуални трудови договори“ и др. и че от тях е видно, че жалбоподателят няма изплащани възнаграждения и декларирани доходи за 2020 год. и 2021 год. и че лицето не е представило доказателства и информация за наличните суми към 01.01.2022 год.

Горестоящият орган е приел за безспорно, че жалбоподателят е извършвал разходи без да доказва наличието на доказани средства за това и че правилно органите по приходите не са приели твърденията на ревизираното лице за получени средства от [държава], в размер на ••• лева, под формата на заеми от физически лица (живущи в [държава], без индивидуализиращи данни за тях в договорите). Посочил е, че не е представена информация от жалбоподателя за място и дата на предаване на паричните средства, по какъв начин са получени парите, разписка за получаване на същите, заемодателите какви доходи имат; че не са посочени индивидуализиращи данни за лицата, предоставили заемите, допълнителни доказателства за реалност на предоставените заеми; писмено потвърждение от същите за предоставените суми; към момента каква част от тях са върнати на лицата и какъв е уговорения срок за връщане на същите. В мотивите е посочено, че предоставянето на заеми в такива размери без клаузи за надеждно връщане или обезпечение довежда до мисълта, че въпросните документи са съставени в хода на ревизията, с цел доказване на средства за извършените разходи и че следва да се отбележи и това, че предмет на едно облигационно правоотношение е конкретно благо, което кредиторът цели да придобие. Отбелязано е, че интересът на кредитора е неговото отношение към това благо или иначе казано, всяко облигационно отношение е насочено към определен имуществен интерес и при положение, че липсва какъвто и да е материален интерес и не е налице каквото и да било действие, предприето от страна на заемодателя с оглед запазване на интересите му, е видно, че въпросните твърдения за заеми не обективират действително установени отношения, а са с цел да послужат в хода на ревизионното производство, в полза на жалбоподателя.

В мотивите към решението е прието, че представените с жалбата банкови извлечения за движения по сметка на ••• език за периода 2015 год. - 2020 год., не обуславят наличието на средства, а единствено показват движения - разплащания с карта и вноски, като е посочено, че средствата по банковата сметка са в [парична единица] и са в минимални размери (покриващи ежедневни разходи), както и че справките са без начални и крайни салда за периода и не доказват наличието на средства към 01.01.2022 год., още по-малко наличност на средства в Р. България.

Така, в мотивите е изведен извод, че в случая, нови доказателства, оборващи констатациите в акта, не се представят, а съгласно чл.124, ал.3 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства. Предвид установената липса на преки доказателства за получените доходи, горестоящият орган е приел, че жалбоподателят не е провел пълно насрещно доказване на твърденията и доводите си за реално получени и обложени доходи, които да покриват направените разходи за вноски в дружеството му и по банкови сметки, поради което е приет, че изводите в доклада, съответно и в акта, са обосновани.

Така, с оглед на описаните факти и обстоятелства, директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е стигнал до окончателния извод, че ревизиращият екип законосъобразно е установил наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК за ревизирания период и са определени доход и обща данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2023 год., подлежаща за облагане с допълнителен данък по ЗДДФЛ, поради което обжалваният ревизионен акт е обоснован. Отбелязъл е, че за установените дължими данъци са начислени и съответните лихви на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ и чл.175 от ДОПК. Предвид изложеното и на основание чл.155, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с решението си директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е потвърдил изцяло обжалвания ревизионен акт.

В съдебно заседание на 03.11.2025 год., от процесуалния представител на жалбоподателя са представени и са приети като доказателства по делото, два броя декларации, съответно от лицата О. К. и от Г. К., с нотариално заверени подписи пред нотариус в [държава] и представени с легализиран превод и апостил на български език/л.360-л.369/.

В представената декларация с Рег.№21353 от 19.09.2025 год., с нотариална заверка на подписите пред [нотариус] Н. А., [жк], [населено място], деклараторът О. К., с ••• идент. №[номер], гражданин на [държава], роден на [дата], притежател на л.к. №[номер], валидна до 06.11.2033 год., с адрес: [държава], [област], [община], [жк], [улица], е заявил, че е предоставил заем, в размер на ••• (•••) [парична единица], на Е. К., с ••• идент. №[номер], гражданин на [държава], роден на [дата], притежател на л.к. №[номер], валидна до 11.03.2030 год., с адрес: [държава], [област], [община], [жк], [улица], гражданин на Република България: Е. Г. Р., с [ЕГН], с л.к. № [номер], издадена от МВР - Кърджали на 27.11.2019 год., с постоянен адрес: [област], [община], [населено място], [улица]. Заявил е също, че тази сума е предал на лицето на 02.11.2022 год. в [населено място], [държава], изцяло и в брой, като не се договорили за лихвата и се договорили заемът да му бъде върнат до 20.08.2027 год.

В представената декларация с Рег.№21352 от 19.09.2025 год., с нотариална заверка на подписите пред [нотариус] Н. А., [жк], [населено място], деклараторът Г. К., с ••• идент. №[номер], гражданин на [държава], роден на [дата], притежател на л.к. №[номер], валидна до 16.04.2034 год., с адрес: [държава], [област], [община], [жк], [улица], [адрес], е заявил, че е предоставил заем, в размер на ••• (•••) [парична единица], на Е. К., с ••• идент. №[номер], гражданин на [държава], роден на [дата], притежател на л.к. №[номер], валидна до 11.03.2030 год., с адрес: [държава], [област], [община], [жк], [улица], гражданин на Република България: Е. Г. Р., с [ЕГН], с л.к. № [номер], издадена от МВР - Кърджали на 27.11.2019 год., с постоянен адрес: [област], [община], [населено място], [улица]. Заявил е също, че тази сума е предал на лицето на 02.11.2022 год. в [населено място], [държава], изцяло и в брой, като не се договорили за лихвата и се договорили заемът да му бъде върнат до 10.09.2026 год.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя са допуснати до разпит в съдебно заседание, двама свидетели, при режим на довеждане, а именно лицата Е. М. А. и С. М. Б..

В показанията си свидетелят Е. А. заявява, че живее в [населено място], [област], но има [гражданство] – ••• и живее и в [държава], както и че от [год.] е в [държава] и от там познава Е. Р., тъй като живеят ••• в [населено място]. Твърди, че от [година] Е. Р. има [фирма] в [държава] •••, но преди две години продал бизнеса си в [държава] и се върнал тук в България, в [населено място]. Твърди също, че Е. Р. се е върнал в Р. България от [година] и предполага, че той има ••• гражданство, тъй като е имал бизнес в [държава] и едва ли щели да му разрешат да има [фирма]. Заявява, че се виждат с Е. Р. и че тук същият има [фирма], като решил да се установи в [населено място] •••. Свидетелят Е. А. в показанията си сочи, че Е. Р. се е върнал в Р. Българя, защото в [държава] станало по-трудно и че тук е по-добре за децата и за бизнеса, като заявява, че той самият също решил да се прибере и да живее в Р. България•••. На поставен му въпрос отговаря, че мисли, че Е. Р. сега живее в [населено място].

В показанията си свидетелят С. М. Б. заявява, че живее в [населено място], но постоянният му адрес е в [населено място], [община], [област] и че познава Е. Г. Р. и са приятели от [години], като имат и общи приятели. Заявява, че Е. Р. преди живеел в [държава], но сега бил в [населено място] и че се върнал в Р. България и живее в [населено място] от [година]. Заявява също, че той е [длъжност] и често си идвал •••, като пояснява, •••. На поставен му въпрос отговаря, че не знае •••, но че в [държава] също имал [фирма], •••. Твърди, че след като му се родило дете, Е. Р. решил да се прибере и да живее в България, като свидетелят мисли, че същият сега живее в [населено място]. Пояснява, че Е. Р., освен че е собственик на фирмата, [работи като [длъжност]].

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя по делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, с вещо лице – [специалност], което, след като се запознае с материалите по делото и с представените и приложени писмени доказателства и банкови извлечения от ••• банкова институция, с превод на български език, да даде отговор на следните въпроси:

1. Какви суми са постъпили по сметката на ревизираното лице в [държава], преди ревизирания период към 31.12.2021 год. и каква е била наличността по тази сметка към същата дата?;

2. Какви суми са постъпили по сметката на ревизираното лице в [държава], през ревизирания период 01.01.2022 год. – 31.12.2023 год.?;

3. Като вземе отговорите на предходните два въпроса и приетите за установени приходи и разходи на ревизираното лице, да извърши съпоставка на приходите и разходите на ревизираното лице за 2022 год. и 2023 год., като направи и вариант, в който се приемат за установени предоставените заеми от физически лица, за които ревизираното лице е предоставило документи?

Вещото лице – [специалност] А. Ш. Ш., след запознаване с материалите по делото и с представените и приложени писмени доказателства и банкови извлечения от ••• банкова институция, с превод на български език, е представило заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза/л.713-л.720/, поддържано и в съдебно заседание, което заключение, след дадени отговори в съдебно заседание на поставени допълнителни въпроси от страните, като безпристрастно, всестранно, пълно и обективно изготвено, е прието от съда като неразделна част от протокола от съдебното заседание, проведено на 31.03.2026 година.

По поставения му първи въпрос, в констативно-съобразителната част на експертизата вещото лице е посочило, че в така зададеният въпрос се съдържат два подвъпроса, а именно: 1. Какви суми са постъпили по сметката на ревизираното лице в [държава] преди ревизирания период към 31.12.2021 год.? и 2. Каква е наличността по тази сметка към 31.12.2021 год.?

Вещото лице е посочило, че са представени банкови дневни движения на титуляр Е. К. в банка ••• в [държава], като е зададен период на извлеченията начална дата 01.01.2014 год. и крайна дата 31.12.2022 год., в превод на български език, като преводът е направен от [дружество] ООД и че реално е дадено движението по тази банкова сметка за период приблизително от 5/пет/ години, от разкриването и на 19.10.2017 год. до 31.12.2022 год. Вещото лице е посочило, че по първият подвъпрос може да се разсъждава, понеже като основание за постъпленията по сметката за този петгодишен период, има и кредити, отпуснати от самата обслужваща банка, така и от физически лица, както и от други дейности, главно услуги, вероятно извършвани от ревизираното лице в [държава], както и че има суми, които са внесени в брой, както от Е. К./Е. Р./, така и от други физически лица. Отбелязало е, че се наблюдава тенденция на извършвани банкови преводи от и към Е. К., както и от и към сметка на ЕТ „Е. К.“.

По вторият подвъпрос вещото лице е посочило, че наличността по тази сметка към 31.12.2021 год. е (- •••) [парична единица] или, салдото по тази конкретна сметка е било отрицателно, т.е. Е. Р. е дължал на банката ••• BGN.

По втория поставен му въпрос, в констативно-съобразителната част на експертизата вещото лице е описало, че предоставените банкови дневни движения са за периода от 19.10.2017 год. до 31.12.2022 год. и че за този период се наблюдават постъпления от отпуснати банкови кредити, плащания от юридически лица и от физически лица. Посочило е, че за периода 01.01.2023 год. - 31.12.2023 год. няма предоставени банкови документи от [държава] и че приходите по сметката, предоставена от Е. К./Е. Р./ за 2022 год., са в размер на ••• [парична единица], изчислени по фиксинг на БНБ към 30.12.2022 год./100 [парична единица] са ••• BGN/ или в размер на ••• лева или ••• EUR.

По третия поставен му въпрос, в констативно-съобразителната част на експертизата вещото лице е описало, че приходната и разходната част по предоставените от Е. К./Е. Р./ банкови дневни движения за 2022 год., за тази конкретна сметка са в размер, съответно: приходи – ••• [парична единица] или ••• BGN или ••• EUR и разходи – ••• [парична единица] или ••• BGN или ••• EUR. Вещото лице е отразило, че за 2023 год. не е предоставена информация за приходи и разходи от [държава]. Посочило е, че по предоставените към делото договори са отпуснати заеми от физически лица - граждани на [държава], както следва: от М. С. - ••• [парична единица] или ••• BGN по фиксинг на БНБ към 02.11.2022 год./10 [парична единица] са ••• BGN/ или ••• EUR; от О. К. - ••• [парична единица] или ••• BGN или ••• EUR; от Г. К. - ••• [парична единица] или ••• BGN или ••• EUR и че всички договори са издадени и подписани на 02.11.2022 год. в [държава] и според тях, сумите са предоставени на Е. Р. в брой.

Така, в отговора на първия поставен му въпрос, в заключението вещото лице е посочило, че: какви суми са постъпили по сметката, в таблица на Excel, приложена във флаш памет, експертизата е проследила за периода от 19.10.2017 год. до 31.12.2022 год. ежедневното движение по сметка на Е. К./Е. Р. в банка ••• от [държава], чийто обобщен вид е следният:

Година Приходи [парична единица] Разходи [парична единица] Салдо [парична единица] Равностойност

BGN EUR

___________________________________________________________________

2017 ••• ••• ••• ••• •••

2018 ••• ••• ••• ••• •••

Година Приходи [парична единица] Разходи [парична единица] Салдо [парична единица] Равностойност

BGN EUR

____________________________________________________________________

2019 ••• ••• - ••• отрицателно

2020 ••• ••• ••• ••• •••

2021 ••• ••• - ••• отрицателно

2022 ••• ••• ••• ••• •••

В отговора е посочено, че всички постъпления по тази сметка са плащания от физически и юридически лица, както и краткосрочни кредити, отпуснати от обслужващата банка и че от съкратената информация, съпътстваща разпечатките на дневните движения по тази разплащателна сметка, експертизата счита, че лицето Е. К./Е. Р./ е извършвал [дейност] на територията на [държава], както и такива на територията на Р. България. Посочено е, че основанията за получаваните преводи от физически и юридически лица са записани като „сервиз“, превода от ••• на български е буквален, но се предполага, че става въпрос за [дейност], извършвани от Е. Р., от самия него, в качеството му на физическо лице.

В отговора на втория поставен му въпрос, в заключението вещото лице е посочило, че сумите постъпили по представената банкова сметка за периода 01.01.2022 год. - 31.12.2022 год., са от най-различно естество и че в приложената флаш памет, в таблица от Excel, експертизата е разнесла информацията от всички преводи към Е. К./Е. Р./за периода 01.01. - 31.12.2022 год., които по своята същност са преводи от физически и юридически лица, като основание за получените преводи основно са за извършвани [дейност] на юридически лица, а именно - [дружество], [дружество] и [дружество], както и на множество физически лица, като от оскъдните данни записани, като основание за тези плащания са посочени такива, като месечна такса за обслужване и най-вероятно става въпрос за [дейност]. Вещото лице е посочило, че има входящи преводи, за които е записано като основание „заем“, както и постъпления от физически лица, носещи фамилия К., както титуляра на сметката. Вещото лице е уточнило, че за периода 01.01.2023 год. - 31.12.2023 год. експертизата не може да даде отговор, защото няма представени данни от банкови извлечения на Е. Р., от [държава].

В отговора на третия поставен му въпрос, в заключението вещото лице е посочило, че от предоставените банкови дневни движения от ••• на титуляр на разплащателната сметка Е. К./Е. Р./, експертизата счита, че Е. Р., в качеството си на физическо лице, е получавал приходи от дейност, извършвана на територията на [държава] и че в представената по-горе таблица се виждат приходите и разходите по тази конкретна разплащателна сметка по години. Вещото лице е посочило, че съпоставката по приходи и разходи показва, че приходите превишават разходите за 2022 год. и тази конкретна сметка е с дебитно салдо в размер на ••• [парична единица], изчислено по фиксинг на БНБ към 30.12.2022 год., чиято равностойност е ••• BGN или ••• EUR. Вещото лице сочи, че експертизата счита, че е невъзможно да се направи точен анализ, нито да се направи вариант за цялостната картина на паричните потоци, поради факта, че не са представени всички финансови документи, а от това, което е представено в превод на български език, експертизата прави извод, че физическото лице Е. К./Е. Р./ оперира с повече от една разплащателна сметка в [държава], отделно има плащания от ЕТ Е. К. към Е. К. и обратно, което навежда на мисълта, че съществува и юридическо лице или търговец, което извършва идентична услуга и осъществява търговска дейност. Вещото лице е посочило, че счита, че в конкретната банкова сметка са отразени само една част от всички приходи и разходи, извършвани от жалбоподателя на територията на [държава], вероятно и на територията на Р. България и е следвало, в рамките на продължилото близо година ревизионно производство, Е. Р. да е представил пълното финансово състояние за този пет годишен период.

Вещото лице е отразило, че приложените към делото договори за получени заеми от физически лица в [държава] от 02.11.2022 год. са, както следва: М. С. - ••• [парична единица] или ••• BGN по фиксинг на БНБ към 02.11.2022 год./10 [парична единица] са ••• BGN / или ••• EUR; О. К. - ••• [парична единица] или ••• BGN или ••• EUR; Г. К. - ••• [парична единица] или ••• BGN или ••• EUR.Вещото лице е заявило, че не може да се произнесе дали тези договори са юридически издържани, но ако се допусне, че тези заеми са получени, то би следвало Е. Р. да е получил, като обща сума по кредитите, отпуснати от по-горе от изброените физически лица, в размер на ••• BGN или ••• EUR.

По-нататък вещото лице сочи в отговора, че Е. Р. е обяснил на ревизиращият екип, че тези пари са внесени в Р. България на части под ••• EUR и поради това не са декларирани пред митническата администрация. Вещото лице счита, че това може да се приеме за достоверно, но тук възниква въпроса, защо няма документ за продадената валута, като банково бордеро или бордеро от обменно бюро за покупко-продажба на валута при тяхното превалутиране, било то [парична единица] или евро, като по този начин би доказал документално, че тези пари са внесени в касата на дружеството, на което е управител. Вещото лице счита също, че това е необходимо не само за документалната страна на тези сделки, но и за да се покаже реалната цена на пренесената валута, защото обикновено курс купува е по-нисък от официалния курс на БНБ за конкретната валута, както и за деня, в който е осъществена сделката и в този аспект счита, че ако представи вариант за приети тези предоставени заеми, информацията няма да е достоверна, поради липсата на доказателства на каква цена е продадена валутата и на коя дата. Вещото лице пояснява, че тези операции би следвало да бъдат проследени и осчетоводени в цялост от счетоводството на дружеството и да бъдат представени в срока на ревизионното производство.

Вещото лице заявява в отговора, че за периода 01.01.2023 год. - 31.12.203 год. не може да отговори на поставения въпрос, поради липсата на финансови документи, като счита, че ако е имало такива, то е следвало да бъдат представени по време на ревизионното производство.

В съдебно заседание, вещото лице-[специалност] А. Ш. поддържа изготвеното заключение, като изрично уточнява, че представените от жалбоподателя извлечения от банкова институция в [държава], на ••• език, с легализиран превод на български език, не са банкови извлечения, а това са дневни движения, които са разпечатани от личната му сметка, най-вероятно от интернет банкирането на жалбоподателя. Пояснява, че банковите извлечения съдържат по-подробна информация за оборотите, които са натрупани по банковата сметка, а предоставените от жалбоподателя извлечения са дневните движения, които показват, ден за ден, какво е извършвано като транзакции от тази сметка конкретно, която е предоставена и че най-вероятно има и други сметки, което се вижда и в дневните движения и затова на електронния носител/флаш памет/ към заключението, ги е описало ден за ден, за да могат да се натрупат оборотите по години за периода от 19.10.2017 год. до 31.12.2022 год., като уточнява, че за 2023 год. няма никаква информация.

На поставен му въпрос от процесуалния представител на жалбоподателя, дали са включени всички тегления в брой към разходната част и в таблицата по т.1 от заключението, вещото лице отговаря, че задължително са включени, но това, че са тегления в брой, е единствено известно при положение, че нямаме поглед над това, какво е плащано в брой от страна на жалбоподателя и че това е анализ, който трябва да се направи в счетоводство, защото няма спор, че тегления има, но най-вероятно има и плащания в брой, върху които нямаме поглед, за да се каже какво е платено. На въпрос - може ли да получи сумата, теглена от АТМ, ПОС-терминал и теглене в брой, в зависимост от различните отбелязвания в извлеченията?, вещото лице отговаря, че дори и да се получи сума, това нищо не показва, а показва само тегления в брой и оттам нататък движението на средствата не е ясно накъде е и че може да се изчисли, ако се представят банкови извлечения. На поставен въпрос от процесуалния представител на жалбоподателя, защо представените документи от ••• банка не са банково извлечение?, вещото лице отговаря, че банковите извлечения показват обороти дебит, обороти кредит и крайно салдо за деня или за месеца в зависимост от това, какъв е планът на съответния клиент на банката, т.е. той може да поиска всеки ден да получава извлечение или пък в края на месеца, като пояснява, че в България, според счетоводството, нормата за дневно движение представлява и се равнява на това, което е представено от жалбоподателя, но представеното от жалбоподателя не е банково извлечение. На въпрос, дневните движения отразяват ли всичко, което е отразено като суми в извлечението?, вещото лице отговаря, че го отразяват, но не показват оборотите дебит и кредит и че оборотите по сметката за месеца показват цялото движение по сметката. Пояснява също, че всяка година, от 01 януари оборотите се нулират и се показва за цялата година какви са били те, показват постъпленията по сметката и по кредита или кредитите и така дават крайното салдо. На въпрос, дали в представените извлечения има само дневни движения?, вещото лице отговаря, че там има само дневни движения с дневно салдо и че за да може да отговори на въпроса, какви суми са постъпили по сметката, трябва да изчисли за пет години какво се е натрупало ден за ден, т.е. когато няма оборотите за годината или месеца, а има всеки ден какво е влязло и излязло по сметката, е необходимо да се сметнат сумите по дни и това трябва да се натрупа за всичките пет години. На въпроса, какви суми са постъпили по сметката, а не какви суми са теглени в брой, вещото лице отговаря, че дори и да се каже какви суми са теглени в брой, не може да се покаже след това движението на тези пари в брой, тъй като не е ясно къде отиват и че жалбоподателят може да има контрагенти в [държава], с които се разплаща в брой, възможно е да ги е внесъл в Република България. Според процесуалния представител на жалбоподателя, парите които са изтеглени, не могат да бъдат разход на счетоводно равнище, което в случая пък не е приложимо и парите, изтеглени в банка, отиват в каса и това не означава, че остава без пари, а означава, че има пари в брой и поставя въпрос, дали има също така направени разходи и по такси от тегления?, на който вещото лице отговаря, че тук се говори за това, какъв е разходът по банковата сметка и че за нея разходът теглене в брой е разход, а приход и разход в каса, това са два различни парични потока, един е по банковата сметка и съвсем различен е по каса, т.е. тегления, извършени по сметката, се явяват разход за банката, но се явяват приход за каса. Вещото лице сочи, че в счетоводството има баланс, т.е. разходът на банката като тегления в брой си е разход за банковата сметка, а това, че са приход за каса вече е обект на друго обследване, т.е. трябва да се проследят касовите плащания.

Процесуалният представител на жалбоподателя отбелязва, че вещото лице е посочило, че има преводи между ЕТ „Е. К.“ и Е. К., и поставя въпрос, дали може да бъдат посочени тези преводи конкретно по дати и суми?, вещото лице отговаря, че не може, тъй като не му е поставена такава задача, а на въпрос, към коя дата са изчислени обменните курсове?, вещото лице отговаря, че са изчислени към 31 декември. На поставен от процесуалния представител на жалбоподателя въпрос, възможно ли е да се изчислят курсовете към датата на теглене в брой, тъй като през 2017 година курсът е бил ••• лева за ••• [парична единица], а през 2021 година има движение на [парична единица], което варира от ••• лева до ••• лева, т.е. в един момент ••• [парична единица] са ••• лева, а в друг момент са ••• лева?, вещото лице отговаря, че това е така, но ги е изчислило по фиксинг, по официалния курс на БНБ и че дори и да са превод между двете - юридическо или физическо лице, дори и да са изтеглени в брой, оттам нататък се губи следата, няма документ, с който да се докаже по какъв курс ги е продал, съответно дали са [парична единица], дали са евро, дали от [парична единица] в евро ги е обменил. На поставен въпрос, възможно ли е да каже, през ревизирания период, колко преводи има от сметката на жалбоподателя в Република България и колко в [държава]?, вещото лице отговаря, че нова не му е зададено като задача и че към България няма да може, както и че в представените и преведени извлечения информацията е доста оскъдна и не се виждат преводи до 2022 година, като там са основно преводи към физически лица. На въпрос, във връзка с това, че в ревизионното производство е направено възражение, че жалбоподателят не е местно лице и броят на преводите в [държава] сочи за това, къде е развивал дейността си, дали може да се уточни, колко преводи има в България и колко в [държава]?, вещото лице отговаря, че в заключението е записано, че лицето е развивало дейността си в [държава] и че за да отговори на този въпрос, ще е необходимо да се предостави цялото счетоводството от [държава] за пет години назад, както и счетоводството от България, за да се анализират. Заявява, че е необходима пълна информация за банкови сметки, налични в [държава], както и тези в България, за да се сравнят двете счетоводства.

Процесуалният представител на жалбоподателя отбелязва, че в заключението се говори за дружество, но ревизията не е на дружество, а на физическо лице, като поставя въпрос, дали при физическото лице се прилага или не се прилага Закона за счетоводството и съответно, дали се изисква документална обоснованост?, вещото лице отговаря, че тези пари са внесени в дружеството от него и трябва да се докаже на каква цена.

При така установената по делото фактическа обстановка и след проверката за допустимост на жалбата, при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Началото на ревизията е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №P-16000924006049-020-001 от 19.11.2023 год., издадена, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от П. Д. С. - на [длъжност] при ТД на НАП – Пловдив. Тази Заповед за възлагане на ревизия на посочения [длъжност] при ТД на НАП – Пловдив, е издадена по отношение на жалбоподателя Е. Г. Р., с [ЕГН], с посочен адрес: [населено място], [улица], [община], [област], като в заповедта е посочен точният обхват на ревизията по видове задължения, както и по период, посочен по-горе и същата е надлежно връчена, по електронен път, на ревизираното лице.

Видно от приложената Заповед №РД-09-1979 от 30.09.2021 год. на директора на ТД на НАП - Пловдив/л.166-л.167/, издадена на основание чл.7, ал.3 и чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, с т.I от тази заповед са определени органи по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.112 от ДОПК/включително и в случаите на връщане на преписките за издаване на нови ревизионни актове, на основание чл.155, ал.4 от ДОПК/, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, да издават резолюции за възлагане извършването на проверки, като изпълняват и правомощията по чл.63, чл.114, ал.2 и чл.119, ал.2 от ДОПК, като в таблицата към тази т.I, на ред 13, като такъв орган по приходите, е посочен П. Д. С., на [длъжност] в при ТД на НАП – Пловдив, с място на работа – ИРМ – [област]. Тази заповед е изменяна впоследствие неколкократно, последно със Заповед №РД-09-518 от 22.03.2024 год. на директора на ТД на НАП – Пловдив/л.154/, като в същата, в таблицата към т.1, на ред 13, като орган по приходите, който да издава заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.112 от ДОПК/включително и в случаите на връщане на преписките за издаване на нови ревизионни актове, на основание чл.155, ал.4 от ДОПК/, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, отново е посочен П. Д. С., на [длъжност] при ТД на НАП – Пловдив, с място на работа – ИРМ – [област].

Ревизията не е приключила в първоначално определения срок, поради което е последвало издаването на Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №P-16000924006049-020-002 от 25.02.2024 год. на същия [длъжност] при ТД на НАП – Пловдив – П. Д. С., с която срокът на ревизията е бил удължен до 28.03.2025 год., като и тази заповед е била връчена на ревизираното лице по електронен път и е получена от ревизираното лице, видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”.

В хода на ревизията, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип е съставен Ревизионен доклад №P-16000924006049-092-001 от 11.04.2025 год., също връчен на ревизираното лице по електронен път, видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”, като въз основа на него и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден и оспореният в настоящото производство Ревизионен акт/РА/ №P-16000924006049-091-001 от 13.05.2025 год. на ТД на НАП - Пловдив, като този РА отговаря на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл.120, ал.1 от ДОПК и също е връчен по електронен път на ревизираното лице, видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”. От страна на ревизираното лице Е. Г. Р., както бе посочено и по-горе, е било подадено възражение против констатациите в ревизионния доклад, а впоследствие е било предприето в срок обжалване по административен ред на ревизионния акт, като в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК е последвало и издаването на Решение №236 от 18.07.2025 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - град Пловдив при ЦУ на НАП, с което, ревизионният акт е потвърден за установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2023 год. и за лихвите за просрочие върху тези задължения.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото Заповед №РД-09-2277 от 30.11.2023 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив/л.158-л.159/, в сила от 01.12.2023 год., Заповед №РД-09-3377 от 22.11.2024 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив/л.152-л.153/, в сила от 01.12.2024 год., с които, на основание чл.11, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите и предвид организацията на работа в дирекция „Контрол”, отдел „Ревизии”, са определени длъжностни лица, които да изпълняват функциите на ръководители на екипи в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив; Заповед №РД-09-3451 от 28.11.2024 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив/л.148/ и Приложение №1 към нея/л.149-л.151/, с която, на основание чл.11, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите и предвид организацията на работа в дирекция „Контрол”, отдел „Ревизии”, е отменено утвърденото със Заповед №РД-09-788 от 13.05.2022 год./ведно с измененията й/ разпределение по сектори и екипи на органите по приходите от отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол” и е утвърдено ново разпределение на органите по приходите по сектори и екипи/вкл. ръководители на екипи/ в отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“, с месторабота в [населено място] и тези е изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали, съгласно Приложение №1 заповедта.

Извършените процесуални действия и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в същия кодекс, спазени са и основните принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл.119, ал.2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издадат ревизионния акт и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия), което в случая е сторено, като оспореният ревизионен акт е издаден от П. Д. С., в качеството му на орган, възложил ревизията, съгласно цитираните по-горе заповеди на директора на ТД на НАП - Пловдив и от С. М. З. – ръководител на ревизията, на [длъжност], определен да изпълнява функцията „ръководител на екип“, съгласно посочените по-горе Заповед №РД-09-2277 от 30.11.2023 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив, за срок от 01.12.2023 год. до 30.11.2024 год. и съгласно Заповед №РД-09-3377 от 22.11.2024 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив, в сила от 01.12.2024 год., до провеждането на подбор. Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание, а такива, между впрочем, не се твърдят или сочат и в подадената срещу ревизионния акт жалба.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът намира следното:

Както бе отбелязано и по-горе, с жалбата се оспорва издадения на жалбоподателя ревизионен акт, с който са установени посочените задължения, като незаконосъобразен, като един от въведените в жалбата доводи е, че в случая неправилно е прието, че през ревизирания период жалбоподателят е бил местно физическо лице, съответно, твърди се, че през ревизирания период 2022 год. – 2023 год., жалбоподателят Е. Р. не е бил местно лице за Република България по отношение на което да са приложими разпоредбите на данъчното законодателство на страната. В обжалвания ревизионен акт са изложени подробни мотиви в насока, защо ревизиращият екип приема, че ревизираното лице е местно физическо лице и съответно е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина през данъчните периоди, попадащи в обхвата на ревизията, като тези доводи и аргументи се споделят от настоящия съдебен състав. Правилно е прието, че ревизираното лице Е. Г. Р. е обект на облагане по ЗДДФЛ за ревизираните данъчни периоди, тъй като е със статут на местно лице за Р. България по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ, въз основа на следното: Съгласно чл.3 от ЗДДФЛ данъчно задължени по този закон са: 1. местни и чуждестранни лица физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон; 2. местните и чуждестранни лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон. В разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДДФЛ изрично е указано, че местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Според разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което има постоянен адрес в България. Установено е безспорно, че ревизираното лице Е. Г. Р. е с постоянен адрес в [населено място], [община], [област]. Освен това, на основание чл.4, ал.1, т.4 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, чийто център на жизнени интереси се намира в Р. България, а съгласно чл.4, ал.4 от ЗДДФЛ, за целите на ал.1, т.4 от същия текст от закона, центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната, като при тяхното определяне следва да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност и мястото, от което управлява собствеността си.

По отношение на центъра на жизнените интереси на ревизираното лице Е. Г. Р., за ревизирания период е установено управление на собствеността, респ. и на паричните средства от Р. България.

В тази връзка, от ревизиращите органи е направена справка за банкови и платежни сметки на физическо/юридическо лице от регистъра на банковите сметки и сейфове на БНБ и е установено, че Е. Г. Р. е титуляр на банкови сметки на територията на страната в [банка] ЕАД - •••, в лева, с дата на откриване - 01.08.2022 год.; •••, в лева, с дата на откриване - 20.03.2023 год. и •••, в евро, с дата на откриване - 20.03.2023 год., всичките без дата на закриване към датата на справката.

Установено е също, че Е. Г. Р. е упълномощено лице по банкови сметки на територията на страната в [банка] (•••, в лева, с дата на откриване - 17.03.2023 год. и •••, в евро, с дата на откриване - 24.03.2023 год.) и в [банка] (•••, в евро, с дата на откриване - 07.10.2024 год. и •••, в лева, с дата на откриване - 07.10.2024 год.).

По отношение на осъществяваната трудова, професионална или стопанска дейност е установено, че през периода 18.03.2022 год. - 17.11.2022 год., ревизираното лице работи по трудово правоотношение в [дружество], с [ЕИК].

Установено е също така, че съгласно подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с Вх.№[номер[ от 06.04.2023 год., ревизираното лице се е самоосигурявало като управител на дружество с ограничена отговорност [дружество] ЕООД, с [ЕИК], считано от 05.04.2023 год. до момента на издаване на ревизионния акт. Относно [дружество] ЕООД е установено също, че дружеството/предприятието/ е регистрирано в регистрите на HAП от 30.01.2023 год., с адрес на управление в [населено място], [община], [улица], [адрес]. През ревизирания период – на 05.04.2023 год., в дружеството има назначено едно лице на трудов договор - С. Т. Ю., с [ЕГН]. От направената справка в ТР относно публикувани ГФО е установено, че [дружество] ЕООД е подало Заявление Г2 за обявяване на годишни финансови отчети - Баланс и ОПР за 2023 год. От извършената справка в информационната система на НАП относно подадени от дружеството ГДД е установено, че за 2023 год. [дружество] ЕООД е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО, с Вх.№[номер]/[дата], с декларирана данъчна печалба, в размер на ••• лева. При извършена справка в информационната система на НАП е било установено също така, че за ревизирания период, ревизираното лице, като самоосигуряващо се лице, е декларирало и платило съответните задължителни осигурителни вноски.

На следващо място, от констатирано е било, че ревизираното лице, на 01.08.2022 год. е усвоило кредит в размер на ••• лева, от [банка] ЕАД, по Договор за кредит №[номер] от 01.08.2022 год., като на следващия ден - 02.08.2022 год., за същата сума е закупило лек автомобил, [Марка], от [дружество], т.е. през ревизирания период, Е. Г. Р. е придобил движимо имущество на територията на Р. България.

От ревизиращите органи е прието, че изложените данни сочат, че [дружество] ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител на дружество е ревизираното лице Е. Г. Р., осъществява своята стопанска дейност на територията на Р. България и е данъчнозадължено лице по смисъла на ДОПК. Органите по приходите са приели също, че установените обстоятелства относно управление на паричните средства от Р. България, осъществяваната стопанска дейност посредством регистрирано в Република България търговско [дружество] ЕООД, налагат несъмнен извод, че личните и икономически интереси на Е. Г. Р. са свързани с Р. България и че съответно, центърът на жизнените му интереси, като критерий за определяне на местно лице по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.4, ал.1, т.4 от ЗДДФЛ, е в Р. България. Горните изводи на ревизиращите органи, предвид изложените обстоятелства, се споделят в пълна степен и от настоящия съдебен състав.

Съдът намира, че правилно е прието също така, че така установеното не се опровергава от обстоятелството, че лицето има и ••• гражданство, като в [държава] ревизираното лице било регистрирано с имената Е. К., за което е представено удостоверение за идентичност на имената и за придобиването на ••• гражданство, издадено от Министерство на вътрешните работи на [държава], с легализиран превод на български език. Представеният документ за ••• гражданство сам по себе си не е достатъчен за да се счете, че лицето е местно за тази държава, като дефинирането на „центъра на жизнени интереси“ на дадено лице предполага установяването на центъра на „личните интереси“ на лицето, представляващи семейството - съпруг/а, в коя държава работи, къде са децата му, къде учат и т.н., установяването и на центъра на негови „икономически интереси“, представляващ мястото, т.е. държавата, където самото лице осъществява своята икономическа дейност, а в случая, тази държава за ревизираното лице, през ревизирания период, е Р. България.

Другият от въведените в жалбата доводи е, че в случая, неправилно ревизията е била извършена при условията на чл.122 от ДОПК, като способите за определяне на основата за облагане били смесени със случаите, при които се допуска извършване на ревизия по чл.122 и следващите от ДОПК. Във връзка с този довод, съдът намира следното:

Ревизионното производство на Е. Г. Р. е предхождано от проверка за съпоставка на доходите и имуществото на физическото лице (ПИСДФЛ), приключила с Протокол №П-16000924069294-073-001/11.10.2024 год. С Протокол №Р-16000924006049-П73-001/13.02.2025 год. са приобщени доказателства от извършената проверка на Е. Г. Р..

При извършената проверка на жалбоподателя Е. Р., с искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, е изискана информация за източниците и размера на получените доходи по години, притежаваното имущество и финансови активи, изискани са данни за налични парични средства в брой към 01.01.2022 год. и доказателства за произхода им, доказателства за получени и върнати парични заеми - разписки, РКО, банкови извлечения и други. Изискани са данни и документи за извършени разходи от лицето за ревизирания период - закупено недвижимо и движимо имущество, за живот и издръжка, за почивка и развлечения, платени данъци и други. Органите по приходите са изискали от ревизираното лице документи, удостоверяващи произхода на паричните средства, но това не е било сторено, не са били представени доказателства - документи относно наличието на суми в началото на периода 2022 год. и органите по приходите са приели, че Е. Р. е разполагал с налични парични средства, в размер на ••• лева.

От органите по приходите е било констатирано наличие на предпоставката на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, според която, „декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период“, което води до определяне на данъчните основи за ревизирания период по реда на чл.122, ал.2 от същия кодекс. С оглед на това, на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, на лицето е връчено уведомление №P-16000924006049-113-001/10.02.2025 год., че при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, поради което основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за ревизирания период ще бъде определена по реда на чл.122 - 124 от ДОПК. С това уведомление на лицето е предоставена възможност в 14-дневен срок да представи доказателства и да изрази становище.

Едновременно с това уведомление, на ревизираното лице е връчено и Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК №P-16000924006049-139-001/10.02.2025 год., с което е уведомено за правата и задълженията му в производството по ДОПК, като му е връчено и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №Р-16000924006049-040-003/10.02.2025 год., с което е изискано представяне на декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК за 2023 год. Към искането са били приложени образец от декларацията, както и указания за нейното попълване. Ревизираното лице обаче не е представило становище и декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК.

След анализ на събраните в хода на ревизията и приобщени доказателства, от органите по приходите е извършена съпоставка между имуществото на Е. Г. Р. и извършените от него разходи от една страна и получените доходи и източници на финансиране от друга страна за ревизираните периоди – 2022 год. и 2023 год., като в резултат на извършената съпоставка е установено, че за 2023 год., направените от ревизираното лице разходи превишават получените от него доходи, като конкретният размер на установеното превишение е в размер на ••• лева, за която сума е прието, че представлява недеклариран доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. Така посоченият доход с неустановен произход е послужил на органите по приходите да определят годишната основа за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ за 2023 год.

Разпоредбата на чл.122 от ДОПК се намира в част, озаглавена „Ревизия при особени случаи”. При такава ревизия органите по приходите разполагат с правомощието да определят данъчната основа по собствена преценка и да приложат установения в съответния материален закон размер на данъка към нея. За да се приложи чл.122 от ДОПК при установяването на дължимия данък следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред. Тези особени случаи са уредени изчерпателно от нормата на чл.122 от ДОПК и се установяват обективно от органа по приходите в условията на пълно доказване, за да премине ревизията по реда на чл.122 от ДОПК. С цел постигане на обективност и достоверност при определяне на задълженията и отговорностите на задължените лица, нормата на чл.122 регламентира: случаите на приложимост на извършване на ревизии при особени случаи; критериите, по които се извършва формирането на данъчната основа; процедурата по вменяване на задължението; възможността за налагане на обезпечителни мерки; правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса. Случаите, в които се допуска извършването на ревизия при особени случаи, са изчерпателно изброени в чл.122, ал.1 от ДОПК. Наличието на един от тях е достатъчно основание за приложимостта на нормата. Основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК са от категорията на абсолютните положителни процесуални предпоставки за протичането на производството по реда на чл.122 от ДОПК, като в ал.2 на същата правна норма са посочени критериите, по които се определя основата за облагане в тези случаи. Приложимостта на тази алинея се обуславя от наличието на доказан фактически състав, съдържащ се в разпоредбите на ал.1.

За да е налице предпоставката на т.7 от ал.1, цитирана в доклада и ревизионния акт, за облагане на задълженото лице по реда на чл.122 от ДОПК, органът по приходите следва да е направил съпоставка между декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице и имущественото и финансовото състояние на лицето за ревизирания период. Под имуществено и финансово състояние следва да се има предвид придобитото от лицето имущество за ревизирания период - движимо, недвижимо и парични средства в наличност. Имуществото се остойностява по направените за неговото придобиването разходи, като това са действително направените разходи. Тази сума се съпоставя със сумата на декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице. За да е налице основанието по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, при сравнението следва да се получи несъответствие, като това несъответствие не трябва да е малозначително, а напротив, да насочва ясно и недвусмислено към извода, че наличното имуществено и финанси не е възможно да бъдат налице, ако лицето вярно и честно е представило своите доходи, приходи и т.н. Изготвянето на съпоставка на извършените от ревизираното лице разходи и на получените от него средства за съответната година е способ за установяване размера на недекларираните доходи, при липса на други доказателства. Установеното в случая несъответствие е онагледено с изготвена за целите на ревизията Таблица, видно от констативната част на ревизионния доклад, като несъответствието се дължи основно на това, че задълженото лице е предоставило парични средства на представляваното от него [дружество] ЕООД, които видно от изготвената таблица са в размер на ••• лева, както и на направени погасителни вноски по кредит, възлизащи на ••• лева.

Необосновани са твърденията на лицето за неправилно отразяване от страна на органите по приходите на притежаваните от него средства в началото на ревизирания период. При съпоставката на притежаваните имущества и направените разходи с декларираните и/или получени доходи на първо място се определя началното салдо. В случая, ревизираното лице не е представило информация в хода на ревизионните действия и при предходната ПУФО. При ревизионното производство е извършена служебна проверка в ИС на НАП, отнасяща се за 2020 год. и 2021 год. - „Справка за изплатените доходи (от трудови и различни от трудови) на физически лица“, „Справка за осигуряване“, „Актуални трудови договори“ и др., като от тях е установено, че жалбоподателят няма изплащани възнаграждения и декларирани доходи за 2020 год. и 2021 год., а освен това, лицето не е представило доказателства и информация за наличните суми към 01.01.2022 год. По отношение на представените от ревизираното лице договори за заем с граждани на [държава], съответно от 02.11.2022 год., сключен с М. С., в размер на ••• [парична единица] или левова равностойност на ••• лева; от 02.11.2022 год., сключен с О. К., в размер на ••• [парична единица] или левова равностойност на ••• лева и от 02.11.2022 год., сключен с Г. К., в размер на ••• [парична единица] или левова равностойност на ••• лева, общо в левова равностойност в размер на ••• лева, правилно от органите по приходите е прието, че не се доказва възможността Е. Г. Р. да е получил тези парични средства от изброените лица. Съдът намира, че правилно органите по приходите не са приели твърденията на ревизираното лице за получени средства в [държава], в посочения размер от ••• лева под формата на заеми от физически лица, живущи в [държава], като по отношение на тези договори са установили, че същите са идентични и в тях няма информация за място и дата на предаване на паричните средства, както и индивидуализиращи данни за лицата, предоставили заемите, липсва информация за уговорени условия за срокове за връщане, размер на вноски и дължима лихва, евентуално обезпечение по договора, както и не са представени доказателства за получени от Е. Г. Р. суми – разписки за получаване на сумите, квитанции, банкови документи и други, с които да се удостовери получаването на паричните средства, както и липсват данни, какви доходи имат посочените в тези договори заемодатели. Правилно е прието, че не са представени неоспорими доказателства, че Е. Г. Р. в действителност е получил паричните средства, предмет на описаните договорите за заем. Освен горното, следва да се добави, че договорите са частни свидетелстващи документи, подписани от лицата, сочени за издатели, поради което се ползват с формална доказателствена сила, че удостоверените с тях изявления са направени от лицата, посочени за техни издатели. Тези документи обаче нямат материална доказателствена сила и не доказват, че съдържанието им, включително и датата, като част от съдържанието, съответстват на обективната действителност. Договорите нямат достоверна дата, която да е противопоставима на третите лица, неучаствали в съставянето им, които могат да бъдат засегнати при антидатиране.

Представените в хода на ревизията договори за заем не съставляват безспорни доказателства и не удостоверяват реалното предаване на посочените в тях парични суми. За същите не са налице категорични доказателства от кръга на тези по чл.181 от ГПК, установяващи достоверността на датите, респективно съставянето им на сочените в тях дати. Посредством договорите се установява съществуваща между страните облигационна връзка, но не и действителното й реализиране. Договорът за заем е реален договор, което предполага и предаването на сумата в собственост на получателя на заема. Този извод следва императивно от нормата на чл.240 от Закона за задълженията и договорите и трайната практиката на ВАС. От събраните в хода на ревизионното производство доказателства обаче, не може да се направи извода, че сумите по разглежданите договори за заем реално са били предоставени на заемателя. В случая, освен формално сключени договори за заем, не е установено и доказано наличието на действително осъществило се облигационно отношение между жалбоподателя Е. Г. Р. и заемодателите М. С., О. К. и Г. К..

Предоставянето на заеми в такива размери без клаузи за надеждно връщане или обезпечение води до извод, че въпросните документи са съставени в хода на ревизията единствено цел доказване на средства за извършените разходи. Следва да се отбележи и това, че предмет на едно облигационно правоотношение е конкретно благо, което кредиторът цели да придобие, като интересът на кредитора е неговото отношение към това благо или иначе казано, всяко облигационно отношение е насочено към определен имуществен интерес. При положение че липсва какъвто и да е материален интерес и не е налице каквото и да било действие, предприето от страна на заемодателя с оглед запазване на интересите му, отново се налага изводът, че тези твърдения за получени заеми не обективират действително установени отношения, а са единствено с цел да послужат в хода на ревизионното производство, в полза на жалбоподателя. Поради тези съображения, съдът намира, че правилно е прието от органите по приходите, че представените договори не доказват, че посочените в тях суми реално са били предоставени на Е. Г. Р., на посочените в тях дати.

Жалбоподателят Е. Г. Р. е дал писмени обяснения, че е взел заемите от негови близки в [държава], за да създаде [дружество] ЕООД и да започне [дейност], като средствата не били декларирани пред митническите органи, т.к. са били пренесени на части, в размер до ••• евро. Същевременно обаче, от негова страна не са представени никакви доказателства за продажба, т.е. обмяна, на евентуално внесената от [държава] валута - било то от обменно бюро или от банка, и получаване на български лева, като е предено ясно, че в Р. България разплащанията през ревизирания период, в частност през 2023 год., са се извършвали в български лева, а не в [парична единица] и няма как с тези [парична единица], жалбоподателят да е осъществявал стопанска дейност на територията на Р. България.

На следващо място, представените с жалбата банкови извлечения за движения по сметка в ••• банка, за периода 2015 год. - 2020 год., също не обуславят наличието на средства, а единствено показват движения - разплащания с карта и вноски. Средствата по тази банкова сметка са в [парична единица] и са в минимални размери, покриващи ежедневни разходи. Справките са без начални и крайни салда за периода и не доказват наличието на средства към 01.01.2022 год., още по-малко пък наличност на парични средства в Р. България.

Така, съдът намира, че в случая нови, доказателства, оборващи констатациите в ревизионния акт, не се представят, а съгласно чл.124, ал.3 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства. Предвид установената липса на преки доказателства за получените доходи, настоящата инстанция приема, че жалбоподателят не е провел пълно насрещно доказване на твърденията и доводите си за реално получени и обложени доходи, които да покриват направените разходи за вноски в дружеството му, погасителни вноски по получен кредит в Р. България и по банкови сметки, поради което изводите в доклада, съответно и в акта, съдът намира за обосновани.

Във връзка с горното съдът не кредитира представените в съдебно заседание на 03.11.2025 год., два броя декларации с нотариална заверка на подписите, изготвени и заверени пред нотариус в [населено място], [държава], съответно декларация с Рег.№21353 от 19.09.2025 год., с декларатор О. К. и с Рег.№21352 от 19.09.2025 год., с декларатор Г. К.. Тези две декларации са съставени и подписани едва сред подаването на жалба против процесния ревизионен акт до съда, което е станало на 25.08.2025 год., а и след образуването на настоящото съдебно производство в АдмС – Кърджали на датата 03.09.2025 год. В тези две декларации за първи се заявява, че сумите по двата договора за заем, по които заемодатели са двамата декларатори, са предадени изцяло и в брой на посочената дата, за първи път се заявява, че не е договорена лихва и за първи път се сочат дати, на които заемите да бъдат върнати. Според съда, тези две декларации са съставени и подписани единствено и само с цел да послужат в хода на вече образуваното съдебно производство по обжалване на ревизионния акт, в полза на защитната теза на жалбоподателя и нищо повече.

Така, с оглед на описаните факти и обстоятелства, съдът намира, че ревизиращият екип законосъобразно е установил наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК за ревизирания период и са определени доход и обща данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2023 год., подлежаща за облагане с допълнителен данък по ЗДДФЛ.

На следващо място, по отношение установения при ревизията данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за 2023 год., съдът намира следното:

На основание чл.16, ал.1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно, съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ, а съгласно чл.17 от ЗДДФЛ, общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл.25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в ЗДДФЛ данъчни облекчения. Съгласно чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл.17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

Жалбоподателят Е. Г. Р. не е подал данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2023 год. и не е декларирал суми от годишни данъчни основи по чл.17 от ЗДДФЛ. В хода на ревизията е извършена съпоставка за съответствие между придобитото имущество, направените от лицето разходи и получените доходи през 2023 год., при която е установено несъответствие в размер на ••• лева. От ревизираното лице не са били представени доказателства относно произхода на средствата, с които е финансирано установеното несъответствие. Налице е укрит и недеклариран доход от друг източник, подлежащ на облагане. Съществената отрицателна разлика между доказано извършените разходи и декларираните и установени като получени от ревизираното лице средства е безспорно доказателство за получени, но недекларирани доходи.

Общият принцип, заложен в чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ е, че подлежат на облагане доходите от всички източници, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Установеният в хода на ревизията облагаем доход на лицето от други източници, определен по реда на чл.122, ал.2 от ЗДДФЛ, при установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7, във връзка с чл.123, ал.1, т.1 от ДОПК, е в размер на ••• лева.

Така, данъчната основа от доходи, установени по реда на чл.122 - 124 от ДОПК е, както следва: 1. Доход, установен по реда на чл.122 - 124 от ДОПК – ••• лева; 2. Следващи се ЗОВ, установени върху осигурителния доход по чл.124а от ДОПК – ••• лева; 3. Годишен доход за облагане с ДДФЛ - ••• лева (т.1 минус т.2); 4. Годишно данъчно задължение по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ – ••• лева (10% от ••• лева).

Съгласно чл.67, ал.5 от ЗДДФЛ, дължимият данък по чл.48, ал.1, предл.1/първо/ от с.з. се внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Предвид това, на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.67, ал.5 от ЗДДФЛ и чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, за допълнително установения данък, в размер на ••• лева се дължат лихви за закъснение, изчислени в размер на ••• лева, определени за периода от 02.05.2024 год. до 13.05.2025 год./датата на издаване на ревизионния акт/, съгласно приложен към същия лихвен лист.

Съдът намира, че приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), не оборва и не опровергава констатациите на ревизиращия екип, респ. не опровергава направените от органите по приходите при ревизията изводи, които са в съответствие с доказателствата и данните по преписката и са направени при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. В констативно-съобразителната част на ССчЕ, в частта по първия поставен въпрос/задача/, а именно - преди ревизирания период - към 31.12.2021 год., каква е била наличността по представените от ревизираното лице дневни извлечения от банковата сметка в посочената банка в [държава], вещото лице е посочило, че наличността по тази сметка към 31.12.2021 год., е (- •••) [парична единица] или, салдото по тази конкретна сметка е било отрицателно, т.е. Е. Р. е дължал на банката тази сума, която в левова равностойност възлиза на ••• BGN. В констативно-съобразителната част на ССчЕ, в частта по третия поставен въпрос/задача/, вещото лице е описало, че приходната и разходната част по предоставените от Е. К./Е. Р./ банкови дневни движения за 2022 год., за тази конкретна сметка, са в размер съответно: приходи – ••• [парична единица] или ••• BGN или ••• EUR и разходи – ••• [парична единица] или ••• BGN или ••• EUR, а за 2023 год. не е предоставена информация за приходи и разходи от [държава]. В заключението, при отговора на този въпрос вещото лице е посочило, че съпоставката по приходи и разходи показва, че приходите превишават разходите за 2022 год. и тази конкретна сметка е с дебитно салдо в размер на ••• [парична единица], изчислено по фиксинг на БНБ към 30.12.2022 год., чието равностойност е ••• BGN или ••• EUR. Със заключението по допусната ССчЕ не са установени нови факти и обстоятелства по делото, които да оборват или да опровергават констатациите на ревизиращия екип, респ. не са установени такива факти и обстоятелства, които опровергават направените от органите по приходите при ревизията изводи, а освен това, вещото лице е посочило, че не са налични достатъчно годни доказателства, за да може да даде коректни отговори на поставените въпроси.

Относно показанията разпитаните в съдебно заседание двама свидетели, съдът счита, че в същите не са дадени отговори на въпроси, които имат значение за изясняването на спора по делото и които да не са изяснени от приобщените по делото писмени доказателства, респ. които да водят до някакви различни изводи. Ясно е, че свидетелските показания, като доказателствено средство, са неточни и несигурни, т.к. се основават на субективни възприятия на съответния свидетел, които търпят различни промени или може да са повлияни от различни фактори, като грешка, самозаблуда, внушения или желание да се излъже. В настоящия случай, според съда тези свидетелски показания по-скоро са в подкрепа на извода, че личните и икономически интереси на жалбоподателя Е. Г. Р. през ревизирания период са свързани с Р. България и съответно, че центърът на жизнените му интереси, като критерий за определянето му като местно лице по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.4, ал.1, т.4 от ЗДДФЛ, е в Р. България.

Така, предвид гореизложеното, съдът намира, че при обсъждане последователно и в тяхната съвкупност на всички доказателства по делото, се потвърждават констатациите, направени от органите по приходите, респ. и направените изводи, както и намира, че въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, правилно и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона, в случая - ЗДДФЛ, е определена данъчната основа по чл.17 от з.с., за 2023 год. и съответно, правилно са изчислени задълженията на ревизираното лице, за дължим данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за тази отчетна ревизирана година.

Всичко изложеното до тук, според настоящия съдебен състав, налага извода, че оспореният в настоящото съдебно производство части, Ревизионен акт №Р-16000924006049-091-001 от 13.05.2025 год. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден изцяло с Решение по жалба срещу ревизионен акт №236 от 18.07.2025 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/„ОДОП“/ - Пловдив при ЦУ на НАП, е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и процедура, т.е. без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите разпоредби на материалния закон и правните принципи и следва да остане в сила, а подадената срещу него жалба, с изложените в нея доводи и аргументи, се явява неоснователна и недоказана и като такава, с решението по настоящото дело същата, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, с решението по делото съдът следва да присъди деловодни разноски в полза на ответника по жалбата, т.к. искане за присъждането им е своевременно направено с депозираните преди съдебните заседания, три броя молби от процесуалния представител на ответника по жалбата – гл.юрк. И. П., както и в представената писмена защита. Във всички тези молби е направено искане, в полза на Дирекция „ОДОП“ – град Пловдив да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно Наредба №1 на ВАдвС от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (!?). В тази връзка, настоящият съдебен състав намира за нужно за пореден път да разясни, най-вече на процесуалните представители на Дирекция „ОДОП“ – град Пловдив, осъществяващи в някаква степен процесуално представителство и защита по образувани дела срещу ревизионни актове на ТД на НАП - Пловдив, че в българското законодателство, считано от 22.02.2025 год., т.е. повече от една година и два месеца, не съществува наредба с наименование „Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения“. Съществува Наредба №1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 18.02.2025 г.), която освен това, отдавна вече не регламентира и не предвижда минимални възнаграждения на адвокатските възнаграждения. При това положение, неясно защо, по всички дела, водени в настоящия административен съд, с депозирани молби от процесуалните представители на Дирекция „ОДОП“ – град Пловдив се правят постоянно искания за присъждане на юрисконсултски възнаграждения, определени съгласно Наредба №1 на ВАдвС от 09.07.2004 год. "за минималните размери на адвокатските възнаграждения".

На следващо място, така направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, но тази разпоредба е изменена и същата вече не предвижда и съответно не регламентира, че на администрацията, вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение, в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Изменението е обнародвано в ДВ, бр.17 от 13.02.2026 год., в сила от 21.02.2026 год. и според действащата от тази дата редакция на тази норма – чл.161, ал.1, изр.3 и 4 от ДОПК, „На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.“, т.е. същата препраща към нормата на чл.37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, от своя страна, регламентира, че „Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.“. Тази наредба, приета на основание чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, е Наредбата за заплащането на правната помощ/НЗПП/Приета с ПМС №4 от 06.01.2006 г., обн., ДВ, бр.5 от 17.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г., с последно изменение и допълнение - обн., ДВ, бр.53 от 01.07.2025 г./. Съгласно разпоредбата на чл.24 (Изм., ДВ, бр.53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.) от Наредбата за заплащането на правната помощ, „По административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лева. По административни дела с материален интерес възнаграждението е от 130 до 450 лева.“. Настоящото дело е административно и то безспорно е такова с материален интерес, който материален интерес се съизмерява с определените на жалбоподателя, с обжалвания ревизионен акт, допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и за лихви върху тези задължения. Предвид значителния материален интерес - установени задължения за за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, в размер на ••• лева за 2023 год. и за начислени лихви върху тези задължения, общо в размер на ••• лева, съдът в настоящия състав намира, че юрисконсултското възнаграждение в полза на Дирекция „ОДОП“ – град Пловдив следва да бъде присъдено в максималния, предвиден в чл.24, изр.2/второ/ от Наредбата за заплащането на правната помощ размер, а именно – в размер на 450.00/четиристотин и петдесет/ лева, които се равняват на 230.08 евро.

Така, предвид горното, съдът намира, че в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/„ОДОП“/ - Пловдив при ЦУ на НАП, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно цитираните по-горе разпоредби, възлизащо в размер на 230.08 евро/двеста и тридесет евро и осем евроцента/.

Ето защо, по изложените по-горе съображения и на основание чл.160, ал.1, предл.ІV/четвърто/ от ДОПК, Административният съд