Решение № 301 от 19.4.2026 г. на Районен съд - Добрич по дело № 2729/2024 г.

Производството е образувано по искова молба на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: •••, партер, представлявано от управителя Б. И. Н. срещу Б. Д. А., ЕГН ••••••••••, ••••. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, чл.240 от ЗЗД, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №220/2024г. по описа на Районен съд Добрич: 511.29 евро /1000.00 лева/ , представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние №•••/02.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението; 111.35 евро /217.80 лв./ – договорна лихва, начислена за периода от 02.05.2023г. до 28.12.2023г.

В исковата молба се твърди, че между ответника и „Изи Финанс“ ЕООД, е възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на кредит от разстояние №••• на 02.05.2023г. Сочи се, че всички изисквания на ЗПФУР са били спазени. При кандидатстване за кредита, ответникът е посочил тел. ••••••••• и имейл адрес: ••••••• Активиращият код е •••• Изтъква се, че сключването на договора чрез електронна платформа, е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК вр. с чл. 9 от ЗПФУР вр. с чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ.

По силата на съглашението, ищецът е предоставил на ответника заемна сума от 1000,00 лева на същата дата. Последният се е задължил да върне сумата, ведно с дължимите лихви, на двадесет и четири вноски, до 22.12.2024г. Твърди се, че страните са уговорили възнаградителна лихва от 40,15%. Заявява се, че падежът на последната вноска по кредита е уговорен на 22.12.2024г.

Районен съд Добрич е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д №220/2024г. по заявление на ищеца.

Настоящото производство е образувано в изпълнение на указанията на заповедния съд.

Иска се да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №220/2024г. по описа на Районен съд Добрич:

-1000.00 лева, представляваща дължима главница по договор за паричен кредит №•••, сключен на 02.05.2023г. между Б. Д. и „Изи Асет Мениджмънт” АД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.01.2024г. до окончателното плащане;

• 217.80 лева, представляваща договорна лихва за периода от 02.05.2023г. до 28.12.2023г.

Претендират се и разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника. Исковете се оспорват по основание и размер. Заявява се, че договорът е недействителен на осн. чл.22 от ЗПП във вр. чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПП/, както и е нищожен, поради липса на съгласие. В тази връзка се сочи, че липсват доказателства, установяващи съгласието на ответника за сключване на съглашението.

Отделно се излагат съображения, че не е настъпила предсрочна изискуемост, респ. не е отправено и достигнало до знанието на кредитополучателя изявление от страна на кредитора.

Прави се искане за отхвърляне на претенциите.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение №74/19.01.2024г. на ДРС по ч. гр. д. №220/2024г по описа на ДРС, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: 1000.00 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние №•••/02.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението; 217.80 лв. – договорна лихва, начислена за периода от 02.05.2023г. до 28.12.2023г.

Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение. Ето защо, съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, са допустими, тъй като са предявени в срок и имат за предмет, същите вземания, т.е. налице е пълен идентитет на основанията и сумите, които се претендират в заповедното и в установителното производства.

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 430 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса, изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на установено от ищеца валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит, по който е изправна страна; настъпил падеж за плащането на цялата сума по него; размера на претендираното обезщетение за забава - главница върху която се изчислява, период и стойност на лихвения процент. Респективно, следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.

Установява се, че въз основа Договор за предоставяне на кредит от разстояние № •••/02.05.2023г., ищцовото дружество като заемодател, е предоставило на ответника като заемател кредит под формата на паричен заем, в размер на 1000 лева, /предоставена е разписка от извършено плащане от „Изи Финанс” ЕООД с №2000000350989261 от 02.05.2023г. на л.106 по делото, като сумата е получена лично от Б. Д. на каса на Изи Пей/, който следва да бъде издължен на 20 месечни вноски, всяка в размер на 50.00 лв. в срок от 01.06.2023г до 22.12.2024г., при фиксиран ГЛП - 40.15 % и ГПР - 48.44 %. Предвижда се и неустойка в размер на 409.50 лева, при непредставяне на обезпечение. Така, дължимата обща сума по договора е в размер на 1346.50 лв., а при непредставяне на обезпечение е в размер на 1756.00 лв.

По делото не е спорно, че ищецът не е направил нито едно плащане по процесния договор за кредит за главница и договорна лихва.

Ответникът с отговора по ИМ е оспорил, че между страните е възникнало

облигационно правоотношение, касателно процесният договор за заем. В тази връзка, съдът е назначил СТЕ. От заключението по нея /приложено на л.120-147/, вещото лице е отговорило положително на всички въпроси, а именно: Изпълнена ли е процедурата по кандидатстване за договор за кредит №•••/02.05.2023г.?; Ответникът има ли регистриран профил в системата на дружеството, предоставил ли е лични данни в хода на тази процедура?; Изпратени ли са му имейли в хода на процедурата по сключване на договора за кредит?; Изпратен ли му е SM S с уникален код за сключване на договора за кредит на посочен от ответника телефонен номер? и Активиран ли е договора за кредит?, а именно: От предоставената от ищеца информация може да се направи извод, че процедурата по кандидатстване за кредит по догово𠹕•• е изпълнена. Ответникът е предоставил личните си данни в хода на процедурата за отпускане на кредит, но не може да се даде категоричен отговор на въпроса дали ответникът има регистриран профил в системата на ищеца, тъй като в представения оптически носител се съдържа само email кореспонденция, която не е доказателство, че ответникът има регистрация в системата на ищеца. В хода на процедурата по сключване на договора за кредит ответникът е получавал имейли от ищеца. Във файл с име 3. Поща на minizaem.bg - Vie ste odobren za zaem ot MiniZaem.bg се съдържа информация, че на ответника му е изпратен SMS е уникален код за сключване на договора за кредит. В предоставената кореспонденция се съдържат данни, от които да се направи извод, ч е договорът за кредит е активиран, но липсват данни за това, че ответникът е получил сумата.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обективно, компетентно и неоспорено от страните.

Отделно от заключението по СТЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 19.03.2026г, съдът е изслушал аудиофайла, представен с ИМ от ищеца, със запис на разговора между страните по повод сключване на процесния договор, както и е изгледал видеофайла в видеозапис на горепосочения разговор. Съдът е приобщил като веществено доказателство по делото, 1 брой си-ди /диск/ с прикачени към него аудиофайл с №••••••••• с продължителност 1.31 минути и видеозапис с продължителност 02.07 минути. Горепосочените доказателства не са оспорени от ответника.

Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия случай, кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна. Предвид изложеното, както и на база заключението на вещото лице по СТЕ, съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит №•••/02.05.2023г., сключен чрез средствата за комуникация от разстояние.

Ответникът имат качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор, съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което, за неговата валидност и последици, важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В отговора на ответника по исковата молба, е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка, следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява, кои суми точно ще дължи. В конкретния случай, е посочено, че ГПР е 48.44 %, а възнаградителната лихва - 40.15 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това, кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Горепосоченото, поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

При сключването на договора е предвидено, че неустойката по чл. 3, ал. 2 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер е 409.50 лева (при отпусната заемна сума от 1000лева), а видно от погасителния план към всяка от първите шест месечни вноски за тази неустойка се прибавя допълнително сумата от 68,25 лева. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение (банкова гаранция или поръчители) и срока за представянето му (петдневен), създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая, е предвидено, неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно затова, процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност, съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая, липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.

Независимо, че в конкретния случай ищецът изрично завява, че не предявява претенция за неустойка, по действителността на договора и неговите клаузи, съдът е длъжен, дори да се произнася служебно и без направено насрещно възражение. В този смисъл, е без значение, дали по делото се търси неустойка или не, защото клаузата за неустойка е част от договора за потребителски кредит, който, за да отговаря на изискванията за редовност, следва да е в съответствие с реквизитите по чл. 10,11 и 12 от ЗПК и липсата на което и да е от тези императивни изисквания води до неговата недействителност. Законодателят е предвидил в чл. 23 ЗПК, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В този смисъл, съдът съобразява постановеното Решение от 21.03.2024 г. по дело № С-714/22 на СЕС.

В случая, предоставената в заем сума е в размер на 1000.00 лева, т. е. това е чистата стойност на заема. По делото няма спор, че ответникът не е извършвал плащания по договора. Последният, на осн. чл. 23 от ЗПК, дължи само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи, която чиста стойност в настоящия случай възлиза на предоставената в заем сума от 1000 лева.

С оглед гореизложеното, предявеният иск за главница следва да бъде уважен в претендирания размер от 1000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.01.2024г. до окончателното плащане. В останалата част, искът за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца и договорна лихва в размер на 217.80, начислена за периода от 02.05.2023г до 28.12.2023г., подлежи на отхвърляне, тъй като се основава на недействителен договор /чл. 23 от ЗПК/.

Разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат и в двете производства, съразмерно с уважената част от иска, по аргумент от разрешението в т. 5 от Решение по дело № С-714/22 на СЕС, за да не се поставят в тежест на потребителя процесуалните разноски при установена нищожност на договорна клауза. В този смисъл е и Решение №129/30.07.2024 г. по т. д. № 630 по описа на ВКС за 2023г., Търговска колегия, I търговско отделение.

Ответникът е представляван от особен представител на разноски на ищеца.

Водим от горното, съдът