Решение № 7840 от 16.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1227/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, депозирана чрез адв. М., против Решение № 76/22.01.2026 г. по НАХД № 20253110202958/2025 г. на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е отменено Наказателно постановление № 11-01-70/16.06.2025 г. на директор на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на В. Б. Р. са наложени 17 /седемнадесет/ административни наказания глоби, три от които в размер на по 200 лв., а останалите 14 в размер на по 500 лв. за административни нарушения по чл. 13, ал. 3, т. 3 вр. чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС.

Касаторът излага твърдения за немотивираност и неправилност на оспореното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, представляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно – процесуалния кодекс /НПК/. Счита, че мотивите на въззивния съд противоречат на събраните по делото доказателства. За да отмени процесното НП, съдът е приел, че във „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД със заповед на В. са приети Вътрешни правила за изграждане на системи за финансово управление. В последствие са изложени мотиви, че в дружеството липсват приети правила. В хода на съдебното следствие са представени Вътрешни правила за управление на цикъла на обществените поръчки, но не и вътрешни правила за осъществяване на предварителен контрол. При тези констатации ВРС е приел, че нарушението не е извършено, доколкото не съществуват правила за извършване на предварителен контрол, които да бъдат приложени, ако е налице нарушение, то същото е по чл. 13, ал.1 от ЗУКПС. Въззивния съд не е обсъдил, изследвал и коментирал приложените към преписката Вътрешни правила по СФУК, в които е разписано това задължение, не е спазил процесуалното си задължение, произтичащо от чл. 339, ал.3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН да изложи ясни, точни, изчерпателни и законосъобразни мотиви по всички основни фактически и правни въпроси, поставени за разрешаване пред нея. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено решение, с което да се потвърди издаденото НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. За с.з. касатора редовно призован не се явява представител. В депозирани писмени бележки сочи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. НП съдържа изискуемите реквизити съгласно чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Моли да се отмени решението на ВРС и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – В. Б. Р., представляван от адв. С., в молба с.д. № 11194/2026 г. поддържа, че касационната жалба неоснователна. Финансовата инспекция е установила, че в дружеството са налични Вътрешни правила за система за финансово управление и контрол, в които е уреден начина по който се реализира вътрешния предварителен контрол за законосъобразност. Вместо да констатира, че този контрол е извършен, което е видно от т.14 и 15 от Вътрешните правила, че управителят е този, който взема решение за извършване на определено действие, като и чл. 15 от Вътрешните правила е дадена дефиниция на одобрението, което може да представлява утвърждаване или заверка на определена транзакция, финансовата инспекция твърди, че такъв контрол въобще не е реализиран. Към момента на извършване на плащанията са били налични Указания на Министъра на финансите, утвърдени със заповед от 6.03.2020 г., съгласно които с приетите Вътрешни правила е извършена детайлизация, предоставени са на управителя на дружеството възможност за извърши преценка за законосъобразност на плащанията, която се финализира със „заверка на отделните транзакции“. Законът е предоставил оперативна самостоятелност на всеки ръководител на организациите по ЗФУКПС да преценява съдържанието на политиките и процедурите по предварителен контрол за законосъобразност. От събраните по делото доказателства е установено, че касаторът е вменил задължение на финансовия директор за текущ и последващ контрол, поради което е следвало да се обследва, кой именно е извършителят на описаното в НП нарушение. Моли да се отхвърли жалба и да се присъдят сторените по делото разноски.

Варненският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба от В. Б. Р., против НП № 11-01-70/16.06.2025 г. на Директора на АДФИ, с което за нарушаване разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, вр. чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС и на основание чл. 32, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ЗФУКПС на Р. са наложени следните наказания:

1.глоба в размер на 200 лв., която да заплати в полза на Държавния бюджет, за нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, във връзка е чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС.

2. глоба в размер на 200 лв., която да заплати в полза на Държавния бюджет, за нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, във връзка е чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС.

3. глоба в размер на 200 лв., която да заплати в полза на Държавния бюджет, за нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, във връзка е чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС.

4. глоба в размер на 500 лв., която да заплати в полза на Държавния бюджет, за нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, във връзка е чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС.

5. глоба в размер на 500 лв., която да заплати в полза на Държавния бюджет, за нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, във връзка е чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС.

6. глоба в размер на 500 лв., която да заплати в полза на Държавния бюджет, за нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, във връзка е чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС.

7. глоба в размер на 500 лв., която да заплати в полза на Държавния бюджет, за нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, във връзка е чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС.

8. глоба в размер на 500 лв., която да заплати в полза на Държавния бюджет, за нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, във връзка е чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС.

9. глоба в размер на 500 лв., която да заплати в полза на Държавния бюджет, за нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, във връзка е чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС.

10. глоба в размер на 500 лв., която да заплати в полза на Държавния бюджет, за нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, във връзка е чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС.

11. глоба в размер на 500 лв., която да заплати в полза на Държавния бюджет, за нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, във връзка е чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС.

12. глоба в размер на 500 лв., която да заплати в полза на Държавния бюджет, за нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, във връзка е чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС.

13. глоба в размер на 500 лв., която да заплати в полза на Държавния бюджет, за нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, във връзка е чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС.

14. глоба в размер на 500 лв., която да заплати в полза на Държавния бюджет, за нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, във връзка е чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС.

15. глоба в размер на 500 лв., която да заплати в полза на Държавния бюджет, за нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, във връзка е чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС.

16. глоба в размер на 500 лв., която да заплати в полза на Държавния бюджет, за нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, във връзка е чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС.

17. глоба в размер на 500 лв., която да заплати в полза на Държавния бюджет, за нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, във връзка е чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС.

От фактическа страна районният съд е установил, че със заповед № ФК – 10 – 736 от 02.08.2024 г. на заместник-директорът на АДФИ била назначена финансова инспекция на „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД със следната задача „Проверка за законосъобразност относно спазване на нормативните актове, уреждащи финансово-стопанската и отчетната дейност, както и нормативната уредба в областта на обществените поръчки при сключване на договор № 28-2020/14.08.2020 г. между „П. Йорд" ЕООД и ВиК - Варна, с предмет: „Извършване на СМР на сгради и съоръжения, стопанисвани от „ВиК Варна“ ООД, гр. Варна, и Допълнително споразумение № 1 към договора, в . т. ч. и изпълнението им“. При проверката се установило следното:На 15.01.2024 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършен разход на стойност 924,00 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. На 29.01.2024 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършен разход на стойност 56 980,19 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. На 06.02.2024 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършен разход на стойност 4 944,25 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. На 14.02.2024 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършен разход на стойност 18 452,94 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. На 16.02.2024 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършен разход на стойност 15 499,51 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. На 28.03.2024 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършен разход на стойност 294 121,67 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. На 29.03.2024 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършен разход на стойност 846,19 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. На 30.04.2024 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършен разход на стойност 278 944,75 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. На 28.05.2024 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършен разход на стойност 250 948,48 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. На 31.05.2024 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършен разход на стойност 140 292,22 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. На 07.06.2024 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършен разход на стойност 149 790,93 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. На 18.06.2024 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършен разход на стойност 175 105,68 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. На 20.06.2024 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършен разход на стойност 50 108,36 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. На 25.06.2024 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършен разход на стойност 2 059,31 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. На 11.07.2024 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършен разход на стойност 209 236,91 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. На 12.07.2024 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършен разход на стойност 650 864,28 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. На 26.07.2024 г., чрез подписване на нареждане за плащане е извършен разход на стойност 3 950,24 лв. без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. Контролните органи приели, че без да е приложена процедура за предварителен контрол за законосъобразност по чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС Р. подписал посочените нареждания за плащане и извършил разходи по договор № 28-2020/14.08.2020 г. на стойност 2 303 069,91 лв., като с всяко едно от извършените плащания е нарушена разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, във връзка с чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС. За констатираните нарушения е съставен АУАН срещу Р. за това, че като управител на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД е извършил 17 нарушения на чл. 13, ал. 3, т. 3 вр. чл. 3, ал. 1 ЗФУКПС. На 16.06.2025 г. Директорът на АДФИ, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал НП. За да отмени обжалваното постановление ВРС приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

Съдът е приел, че във „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД със заповед на управителя са приети Вътрешни правила за изграждане на системи за финансово управление и контрол във „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД. В чл. 22 от посочените вътрешни правила е посочено, че предварителният контрол за законосъобразност се извършва в съответствие с вътрешни правила за осъществяване на предварителен контрол.

ВРС приел още, че Вътрешни правила липсват, такива не са представени в хода на съдебното производство, а са представени Вътрешни правила за управление на цикъла на обществените поръчки, но не и вътрешни правила за осъществяване на предварителен контрол. Въззивния съд приел, че при подписване на 17-те процесни нареждания за плащане не е приложена процедура на предварителен контрол, доколкото такава изобщо не съществува в дружеството и липсват правила за осъществяването й и описаното от АНО нарушение не е извършено. Ако е налице нарушение – то същото е по чл. 13, ал. 1 ЗФУКПС. При тези мотиви НП е отменено.

Касационната жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и при наличието на правен интерес от оспорване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Настоящият касационен състав намира, че по отношение на основния за производството въпрос – допуснато ли е нарушение на материалния закон, и в частност на разпоредбите на чл. 13, ал. 3, т. 3 вр. чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС от страна на санкционираното лице, липсват изложени от страна на въззивната инстанция мотиви, почиващи на анализ на събраните доказателства и конкретните възражения на страните по делото.

В мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на извършена от него по вътрешно убеждение преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. Съдът също така следва да се произнесе и да отговори на конкретните фактически и правни доводи и възражения на страните.

В случая обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания при постановяването му.

Видно от съдържанието на проверявания съдебен акт, въззивния съд е изложил мотиви, които са взаимно противоречиви. Липсва анализ и коментар на събраните в хода на съдебното следствие и административно – наказателното производство доказателства, респективно не е дадена категорична и нееднозначна оценка на тяхната доказателствена стойност и съответно въз основа на тези доказателства не са изведени обосновани правни изводи.

Изложените мотиви от ВРС са взаимно изключващи се, което се приравнява на липса на мотиви. Налице е съществено процесуално нарушение, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, което съставлява основание за отмяна на решението на осн. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Необвързвайки правните си изводи с конкретен и подробен анализ на събраните по делото доказателства, районният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила, които са съществени по своя характер, защото пряко касаят разкриването на обективната истина. Като краен резултат решението не покрива критериите за фактически установявания, съвкупна оценка на доказателствата и формиране на изводи въз основа на пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото.

Предвид изложеното, и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, въззивното решение, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който да даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за законосъобразността на издаденото НП, като направи конкретен анализ на всички повдигнати в първоинстанционното производството възражения, и даде обоснован отговор, дали ги приема за основателни или не и на какво основание. Следва да се установи фактическата обстановка съответства ли на материалния закон, да се анализират спорните обстоятелства, да се обсъдят всички представени по делото писмени доказателства, като се направи подробен анализ на същите и се изложат мотиви, обосноваващи изводите на съда.

Предвид връщането на делото за ново разглеждане от ВРС, по отношение направеното искане за разноски е приложим чл. 226, ал. 3 от АПК, съгласно който при новото разглеждане на делото въззивният съд се произнася и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция, съобразно изхода на спора.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,