Решение № 11 от 20.3.2026 г. на Окръжен съд - Габрово по дело № 19/2026 г.

Производството е по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба на „АПЕКС - СПЦ” ООД, гр. •••, ЕИК: •••, подадена чрез адв.И. Х. срещу постановения отказ № 20260217125008-2/24.02.2026г. от длъжностно лице от Агенция по вписванията по подаденото заявление вх. № 20260217125008/17.02.2026г. за вписване на промени в обстоятелствата, касаещи дружество „АПЕКС - СПЦ” ООД. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ. Твърди се ,че прехвърлянето на собствеността върху дружествените дялове е станало със сделки, сключени пред български нотариус. Договорите за продажба отговарят изцяло на изискванията на чл. 129, ал. 2 от ТЗ, като нотариусът е удостоверил подписите на участниците в нотариалното производство, които са се явили лично пред него, както и съдържанието на документите. При сключване на договорите, продавачите са били представлявани от пълномощници, които са се легитимирали пред нотариуса с пълномощни, заверени от нотариус в град •••, •••. Пълномощните имат заверка на подписите на упълномощителите, но нямат заверка на съдържанието, тъй като според законовите правила на •••, самостоятелна заверка на съдържание на частен документ не съществува. Заверката е извършена според правилата и формата на чешкия закон /358/1992 Sb. Notarsky fad/. Това обстоятелство е съобразено от нотариуса в България, пред когото са сключени договорите за продажба, който има задължението да проверява самоличността и представителната власт на явилите се пред него лица, както и спазването на особените изисквания на закона. Жалбоподателят счита, че относно формата на пълномощните като едностранни правни сделки, е приложима разпоредбата на чл. 61, изр. 2 от КМЧП, според която е достатъчно да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката, позовавайки се и на съдебна практика. Доколкото упълномощаването представлява едностранна сделка, имаща своето самостоятелно съществуване, независимо, че е във връзка със съществуващ или бъдещ договор, то по отношение на нея се прилагат изискванията за форма, установени от правото, което се прилага или би се прилагало към договора, или от правото на държавата по местоизвършване на волеизявлението. Така съгласно чл. 61 КМЧП формата на правните сделки се урежда от правото, което е приложимо към сделката. Достатъчно е обаче да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката /locus regit formam actus/. Изискванията за форма по чл. 37 ЗЗД за едновременна нотариална заверка на подписите и съдържанието на сделките учредили представителна власт, са неприложими към процесната овластителна сделка. Същата може да бъде извършена в чужбина според изискванията на българския закон в чл. 37 ЗЗД, но формата ще бъде спазена и ако са съобразени изискванията в държавата, в която тя е извършена. Отделно от това, сделката сключена от пълномощник без представителна власт не е нищожна /налице е висяща недействителност - чл. 42, ал. 2 от ЗЗД/, а още повече на порока може да се позове само мнимо представляваното лице. Обхватът на проверката, която се извършва от длъжностно лице по регистрацията по реда на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, изключва възможността в регистърното производство друг да се позове на правото, предоставено на мнимо представлявания. Сочи се ,че разпоредбата на чл. 98, ал. 5 от КМЧП, на която се позовава длъжностното лице, също предвижда като алтернативна възможност, че за действителността на едностранното волеизявление е достатъчно да бъдат спазени изискванията за форма, установени от правото, на държавата по местоизвършване на волеизявлението. Тази възможност по никакъв начин не се дерогира от правилото на чл. 56, във вр. с чл. 58 от КМЧП. Няма спор, че учредяването и функционирането на „АПЕКС - СПЦ“ ООД се урежда от правото на Р.България, като държава, в която същото е регистрирано. Но чл. 56 и чл. 58 от КМЧП не създават конкретни изисквания за формата на правни действия, касаещи статута на юридическите лица, поради което тези разпоредби не може да се считат за специални, както погрешно е приело длъжностното лице Прави се искане да бъде отменен обжалваният отказ и да бъдат дадени указания да се извърши исканото вписване. В подадения писмен отговор Агенция по вписванията е оспорила жалбата като неоснователна . С обжалвания отказ № 20260217125008-2/24.02.2026г, длъжностното лице по регистрация е приело ,че договорите за прехвърляне на дяловете са сключени в България в изискуемата от чл. 129 ТЗ форма - нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършени едновременно.Продавачите по сделката - чуждестранни физически лица са представлявани от пълномощници. Пълномощните са заверени нотариално в чужбина. От волеизявленията на нотариуса се установява, че са удостоверени само подписите на упълномощителите. Упълномощителната сделка следва да отговаря на изискванията за форма на българското материално право и по специално на чл. 37 ЗЗД вр. чл. 129 ТЗ по следните съображения:Съобразно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 КМЧП юридическите лица сс уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани. Заявителят е регистрирано в Република България търговско дружество, предвид което и приложим закон за последното е българският материален закон.С нормата на чл. 58 КМЧП е очертан обхватът на приложимото съобразно чл. 56 КМЧП право по регистрация на дружеството включително и досежно придобИ.ето и загубването на членство и свързаните с това права и задължения.Нормата е специална и в очертания със същата предметен обхват, включително досежно прехвърлянето на дялове, права и задължения на страните по последната сделка и настъпване на промяната в членствените правоотношения като последица от сключване на договор за продажба на дялове, определя за приложим закона по регистрация на юридическото лице и изключва останалите общи разпоредби на КМЧП - чл. 61 КМЧП. В тази връзка приложението на нормата на чл. 98, ал. 5 КМЧП за действителността на едностранно волеизявление във връзка със съществуващ или бъдещ договор следва да се съобрази с гореизложеното, тъй като приложимото право е правото на сключване на бъдещия договор. В тази връзка и предвид наличието на специалните разпоредби на чл. 56, вр. чл. 58 КМЧП алтернативната възможност за прилагане на изискванията за форма на правото на държавата по местоизвършване на едностранното волеизявление /пълномощното/ се дерогира. Така съгласно чл. 98, ал. 5 вр. чл. 56 и 58 КМЧП за действителността на едностранно волеизявление във връзка със съществуващ или бъдещ договор е необходимо да бъдат спазени изискванията за форма, установени от правото по регистрация на дружеството, а именно - чл. 37 ЗЗД във вр. чл. 129 ТЗ. Обжалваният отказ е незаконосъобразен. Обхватът на проверката , която следва да се извърши от ДЛР е посочен в чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно тази разпоредба проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. С подаденото заявление А4 вх.№ 20260217125008/17.02.2026г. са заявени за вписване промени по партидата на “АПЕКС - СПЦ“ ООД относно :избор на управители; прехвърляне на дружествени дялове;освобождаване на съдружници; приемане на съдружници; приемане на нов дружествен договор. Към заявлението са представени дружествен договор, договори за продажба на дружествени дялове от двама от съдружниците А. В. и К. Б. , които са с нотариална заверка от 17.02.2026г. на подписите на пълномощниците, представлявали продавачите и на купувачите и с нотариална заверка на съдържанието, пълномощно от 11.02.2026г. от Ксения Белан, за упълномощаване на Е. В., пълномощно от 10.02.2026г. от А. В. за упълномощаване на А. В., с нотариална заверка от нотариус в ••• . Представени са и декларации по чл.141, ал.8 ТЗ от А. В. и Е. В., по чл.13,ал.4 ЗТР от М. М.; декларации по чл.129 от ТЗ от М. М., А. В. и К. Б., молба от А. В. и Е. В. за закупуване на дружествени дялове от капитала на “АПЕКС - СПЦ“ ООД, протокол от проведено ОС на дружеството на 17.02.2026г. за приемане на нов дружествен договор , декларация- съгласие и образци от подписите на представляващите дружеството А. В. и Е. В. с нотариална заверка на подписите, протокол от ОС на дружеството от 17.02.2026г. за избор на управители , продажба на дружествени дялове и приемане като съдружници на А. В. и Е. В.,освобождаване като съдружници на А. В. и К. Б. В двата договора от 17.02.2026г. за продажба на дружествени дялове, при извършената от нотариуса проверка е удостоверено ,че представените пълномощни от А. В. от 10.02.2026г. и от Е. В. от 11.02.2026г., са с нотариално удостоверяване на подписа на упълномощителя , извършено от длъжностно лице в гр.•••, ••• . Съгласно чл.129, ал.2 ТЗ прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения за трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял. Представените от заявителя договори за прехвърляне на дружествени дялове са в изискуемата от чл.129,ал.2 ТЗ форма – нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени от български нотариус на 17.02.2026 г. , като е изпълнено и изискването от от управителя на дружеството и прехвърлителите да са представени декларации по чл.129,ал.2 ТЗ. Българският нотариус, извършил едновременното нотариалното удостоверяване на подписите и съдържанието на договора за продажба на дружествени дялове на 17.02.2026 г. , е проверил представителната власт на пълномощника на продавача по всяка от сделките по чл.129 ТЗ, в съответствие с чл. 589, ал. 2, изр. последно вр. чл. 578, ал. 4 ГПК. Не подлежи на контрол от длъжностното лице по регистрация в охранителното производство за вписване на заявени обстоятелства извършената проверка и удостоверяване от нотариуса на тези обстоятелства. Това може да се изведе и от липсата на въведено изискване при сключване на договор за прехвърляне на дружествен дял от пълномощник, самото пълномощно задължително да бъде представяно в търговския регистър съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3, т. 10 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, която предвижда при промяна на обстоятелствата по група „Основни обстоятелства“ за дружество с ограничена отговорност, че към заявлението се прилагат: молбата за приемане на нов съдружник, решението на общото събрание, съответно едноличния собственик на капитала, за приемането му, договорът за прехвърляне на дружествен дял с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, декларацията по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Търговския закон, или документи, установяващи наследяване на дружествен дял; както и молбата от наследника за приемането му за съдружник. Също така участието в прехвърлителните сделки на упълномощен представител на продавачите на дружествени дялове А. В. и К. Б., което упълномощаване е извършено на територията на чужда държава – •••, следва да се съобрази ,че доколкото упълномощаването съставлява едностранна сделка, имаща своето самостоятелно съществувание, независимо, че е във връзка със съществуващ или бъдещ договор, то по отношение на нея се прилагат изискванията за форма, установени от правото, което се прилага или би се прилагало към договора или от правото на държавата по местоизвършването на волеизявлението - чл. 98 , ал.5 от КМПЧ . С оглед на това е налице валидно упълномощаване и когато е спазена формата за овластяване с такива правомощия в съответната държава по местоизвършване на едностранното волеизявление. В съдебната практика се приема ,че когато пълномощието за сключване на сделка, с която се учредяват, променят или прекратяват права, е дадено в чужбина, не е необходимо волеизявлението да бъде автентифицирано според изискванията на българския закон, ако това не е обичайният начин за автентифициране на писмените изявления в тази държава-.р. по гр. д. № 829/2009 г. по описа на ВКС, четвърто ГО. Независимо, че решението касае придобИ.е, променяне или прекратяване на права върху недвижим имот, то правилата за спазване на формата за действителност на едностранното волеизявление съгласно КМЧП, са идентични. В този смисъл е и р. по гр. д. № 2151/2019 г., четвърто ГО на ВКС, съгласно което "Когато българският закон изисква сделката да е с нотариален акт, а пълномощното за продажба на недвижим имот е дадено в чужбина, не е необходимо упълномощаването да е с нотариално удостоверени подпис и съдържание, извършени едновременно съгласно чл. 37 от ЗЗД , ако е спазена формата за овластяване с такива правомощия в съответната държава" /в този смисъл и р. на ВтАС по в. т. д. № 120/2024 г , решения на СГС по по т. д. № 512/2025 г. по т.д.№626/2024 г. по т.д. №923/2024 г., на ВнАС по в.т.д.№686/2022г. и др./.Също така, както е посочил и жалбоподателят, сделките, сключени без надлежна представителна власт не са нищожни и на порока би могъл да се позове само мнимо представляваният / в случая липсват данни за такова противопоставяне/ . По изложените съображения заявителят е представил необходимите документи за извършване на исканото вписване на промени по партидата на „АПЕКС - СПЦ’’ ООД, гр. •••, ЕИК:••• по заявление № 20260217125008/17.02.2026г. На основание изложеното обжалваният отказ на ДЛР следва да бъде отменен, предвид на което съдът