Решение № 269 от 15.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 10310/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С Решение № 10459/31.05.2024 г., постановено по гр.д. № 66831/2021 г. на Софийски районен съд, 150 състав, съдът е отхвърлил предявения от Е. Д. М., ЕГН ••••••••••, срещу Народното събрание на Република България иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за осъждане на Народното събрание на Република България да заплати на Е. Д. М., ЕГН ••••••••••, сумата от 23 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени вреди вследствие недопускането на Е. Д. М., ЕГН ••••••••••, да гласува в изборите за народни представители, проведени на 04.04.2021 г. Със същото решение съдът е осъдил Е. Д. М., ЕГН ••••••••••, да заплати на Народното събрание на Република България сумата от 300 лева, представляващи разноски за първоинстанционното производство. Срещу решението на СРС е постъпила въззивна жалба от ищеца Е. Д. М. чрез назначения за служебен процесуален представител адв. И. Ю.. Излагат се съображения, че решението на СРС е неправилно, тъй като е необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че невъвеждането в българското законодателство на възможността на лишените от свобода да упражнят правото си на глас представлява нарушение на правото на ЕС, за което България е осъждана от ЕСПЧ. Твърди се, че това право е гарантирано както в ЕКЗПЧ, така и в ХОПЕС, ДЕС и ДФЕС. Поддържа се, че с постановяване на осъдителна присъда се отнемат права. Предвид изложеното се моли да се отмени първоинстанционното решение и да се уважи предявеният иск в цялост. Претендират се разноски. В законоустановения за това срок е постъпил отговор от Народното събрание на Република България, с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че СРС е изследвал практиката на ЕСПЧ и правилно е заключил, че активното избирателно право не е абсолютно и може да бъде ограничавано при налагане на наказание лишаване от свобода. Твърди се, че в този смисъл е и практиката на СЕС. Сочи се, че от 16.04.2020 г. ищецът Е. М. изтърпява наказание лишаване от свобода от седемнадесет години и шест месеца за извършено тежко престъпление. Поддържа се, че лишаването от свобода в случая е резултат от наказанието, като ограничителната мярка е пропорционална на осъждането. Поддържа се, че е правилен изводът на СРС, че влошеното здравословно състояние на ищеца е резултат от негови собствени умишлени действия, за които ответникът не носи отговорност. Поддържа се, че ищецът не е доказал твърдяното емоционално състояние. Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото. Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран. За да се произнесе по жалбата съдът съобрази от фактическа страна следното: С доклада по делото е отделено като безспорно обстоятелството, че с присъда на Апелативен специализиран наказателен съд, 3 състав, оставена в сила с Решение № 242/16.04.2020 г. по к.н.о.х.д. № 1018/2019 г. на I I I Н.О. на ВКС, ищецът Е. М. е признат за виновен за извършването на тежко умишлено престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК (въоръжен грабеж в особено големи размери при условията на съучастие), за което на ищеца е наложено наказание лишаване от свобода за срок от седемнадесет години и шест месеца. В последното съдебно заседание пред СРС е отделено като безспорно и обстоятелството, че към 04.04.2021 г. ищецът Е. М. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвор – гр. София. Отделено е за безспорно и че ищецът Е. М. не е допуснат да упражни правото си на глас в изборите за народни представители от 04.04.2021 г. По делото е разпитан свид. М.Ц., който посочва, че познава от години ищеца Е. М.. Твърди, че на 04.04.2021 г. са били заедно в Софийски централен затвор. Свидетелят посочва, че ищецът Е. М. е искал да гласува на изборите, но не го е направил. Свидетелят твърди, че не знае защо ищецът не е гласувал. Поддържа, че заради отказа да гласува Е. М. е спрял да се храни здравословно и редовно. Това обстоятелство било известно на свидетеля, тъй като същият работел в кухнята на затвора и раздавал храната. Свид. Ц. твърди, че ищецът свалил между 8 и 10 кг., бил изнервен, затворил се и се отдръпнал. Преди това обичал да помага морално и интелектуално. Разпитан е и свид. М.П., който заявява, че познава ищеца Е. М.. Според свид. П. на 04.04.2021 г. ищецът не бил допуснат до изборите, които се провеждали. Поради това ищецът се чувствал дискриминиран. Свидетелят посочва, че ищецът му споделил за чувствата си, когато се чули по телефона. Това се случило, тъй като към датата на изборите ищецът не бил в затвора, а под домашен арест. Свидетелят е обяснил, че ищецът бил този, който търсел контакт и му се обаждал по телефона. По делото е постъпило и писмо от медицинския център към Затвор – гр. София. В същото е посочено, че ищецът е сред лицата, които не приемат предписаните им лекарства и умишлено се самоувреждат, като приемат големи количества сол, поотделно или смесена с кафе. По този начин лицата предизвикват високо кръвно, за да отложат явяването си в заседания по наказателни дела. Към писмото от медицинския център е представен и препис от амбулаторен журнал. При така установеното от фактическа страна въззивният съд приема от правна страна следното: От изявленията на ищеца Е. М. пред първоинстанционния и въззивния съд се установява, че СРС е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 2в ЗОДОВ. За уважаване на така предявения иск според практиката на СЕС в тежест на ищеца е пълно и главно да установи следните обстоятелства: