Решение № 180 от 20.8.2026 г. на Районен съд - Свищов по дело № 432/2026 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 128 т. 2 КТ , чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 221 ал. 1 КТ, чл. 422 ал. 1 ГПК , вр. чл. 415 ал.1 от ГПК вр. чл. 245 ал. 2 КТ вр. чл. 86 от ЗЗД. Ищецът В. Н. М., чрез адв. Х. Т. от ВТАК твърди, че е работил по трудово правоотношение за ответника „С.“ ЕАД, по силата на Трудов договор № 119/20.05.2010 г. Постоянната му месторабота е била в Република България, област Велико Търново, община Свищов, град Свищов, улица „Западна индустриална зона“. Поради забавено плащане на трудовите възнаграждения, на основания чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, на 12.01.2026 година подал заявление за прекратяване на трудовото му правоотношение и е поискал да бъде освободен от заеманата длъжност, считано от 13.01.2026 година. Навежда твърдение, че със Заповед № 85 /12.01.2026 година, „С.“ ЕАД е прекратил трудовото му правоотношение. Със справка от 29.01.2026 година, ответното дружество било удостоверило, че дължи на ищеца следните парични суми за неизплатено трудово възнаграждение, както следва: За месец 10.2025 г. – 1188,44 € (хиляда сто осемдесет и осем € и четиридесет и четири €); За месец 11.2025 г. – 1188,44 € (хиляда сто осемдесет и осем € и четиридесет и четири €); За месец 12.2025 г. – 1188,44 € (хиляда сто осемдесет и осем € и четиридесет и четири €); За месец 01.2026 г. – 312,85 € (триста и дванадесет € и осемдесет и пет €). Неизплатеното му обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, било в размер на 1389,77 € (хиляда триста осемдесет и девет € седемдесет и седем € цента), дължимо от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 13.01.2026 г.. Ищецът твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят „С.“ ЕАД не бил изпълнил задълженията си, вменени му от КТ, а именно да заплати дължимите работни заплати и обезщетения, поради което подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по повод на която в Районен съд – Враца е било образувано ч.гр.д. № 1699/2026 година и била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК рег. № 1484/11.03.2026 година, срещу която ответното дружество подало възражение, независимо от издадения документ за дължими суми. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на „С.“ ЕАД, че дължи на В. Н. М., следните суми, предмет на издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК рег.№ 1484/11.03.2026 година по ч.гр.д. № 1699/2026 г. по описа на Районен съд – Враца, II гражданско отделение: Сумата от 3878,17 € (три хиляди осемстотин седемдесет и осем € и седемнадесет цента), представляваща неизплатени трудови възнаграждения, както следва: за месец октомври 2025 г. – 1188,44 €; за месец ноември 2025 г. - 1188,44 €; за месец декември 2025 г. - 1188,44 €; за месец януари 2026 г. - 312,85 €; ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.03.2026 г. до окончателното изплащане; Сумата от 1389,77 € (хиляда триста осемдесет и девет € и седемдесет и седем цента), представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.03.2026 г. до окончателното изплащане; сумата от 45,93 € (четиридесет и пет € и деветдесет и три цента), представляваща мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за месец октомври 2025 г. за периода от 01.11.2025 г. до 09.03.2026 г. ; сумата от 34,23 € (тридесет и четири € и двадесет и три цента), представляваща мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за месец ноември 2025 г. за периода от 01.12.2025 г. до 09.03.2026 г.; сумата от 22,47 € (двадесет и два € и четиридесет и седем цента), представляваща мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за месец декември 2025 г. за периода от 01.01.2026 г. до 09.03.2026 г.; сумата от 4,87 € (четири € и осемдесет и седем цента), представляваща мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за месец януари 2026 г. за периода от 13.01.2026 г. до 09.03.2026 г. и сумата от 21,65 EUR (двадесет и едно € и шестдесет и пет цента), представляваща мораторна лихва върху обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ за периода от13.01.2026 г. до 09.03.2026 г.. Претендира разноски за заповедното и исково производство, като се претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В хода на устните състезания се явява лично и с адв. Х. Т.. Заявява, че поддържа исковата молба. Взема становище, че претенцията е основателна по вид и по размер. Безспорно се доказало в производството, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати възнаграждение, лихвите към тях и обезщетението за безработица, така както са формулирани в исковата молба. Сочи, че с изричен писмен документ работодателят е доказал пред работника и в случая пред съда, че дължи паричните суми, подробно посочени и отразени в петитума на исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да уважи исковата молба и отхвърлите възражението направено от ответната страна. Моли да осъди ответната страна на основание чл. 38, вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата да заплати на адвоката, осъществил процесуално представителство по делото – адвокатско възнаграждение, съгласно минималното адвокатско възнаграждение според наредбата. Ответникът „С.“ ЕАД , чрез пълномощника адв. Р. П. в законоустановения срок е подал писмен отговор по чл.131 от ГПК. Взема становище, че предявеният иск е допустим - подаден е в срока по чл.358 ал.1 т.2 и т.З КТ, но по същество е неоснователен по размер. Не отрича, че са съществували трудови правоотношения между дружеството и ищеца, които са прекратени на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Твърди, че неправилно е изчислена претендираната лихва за забава. В хода на устните състезания не взима становище. С писмена молба заявява, че поддържа отговора на исковата молба. Относно лихвата за забава излага, че същата се претендира от първо число на месеца, но заплатите се изплащат на 25- то число на следващия месец, с оглед на което и неоснователно се претендира лихва в така посочените размери: лихвата следва да се изчисли, както следва, съгласно лихвен калкулатор на НАП: за м.10.2025г. - от 26.11.2025г. до 09.03.2026г. - размер -36,93€. За м.11.2025г. - от 26.12.2025г. до 09.03.2026г. - размер -25,14€. За м.12.2025г. - от 26.01.2026г. до 09.03.2026г. —размер -14,41€. Съдът след като обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение № 1484/ 11.03.2026 г. по ч.гр.д. 1699/2026г. на РС – Враца -„С.“ ЕАД следва да заплати на В. Н. М. ЕГН: •••••••••• сумата 3 878,17 EUR, представляваща главница - Неизплатено трудово възнаграждение, както следва: За месец 10.2025 г. – 1188.44 €. За месец 11.2025 г. – 1188.44 €. За месец 12.2025 г. – 1188.44 €. За месец 01.2026 г. – 312.85 € за периода от 01.11.2025 г. до 13.01.2026 г., ведно със законната лихва за период от 09.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 1 389,77 EUR, представляваща друго - Неизплатено обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, в размер на 1389.77 €, дължимо от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 13.01.2026 г., ведно със законната лихва за период от 09.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 45,93 EUR , представляваща мораторна лихва - Мораторна лихва върху главница от 11884.44 € за неизплатено трудово възнаграждение за месец 10.2025 година в размер на 45.93 € за периода от 01.11.2025 г. до 09.03.2026 г., 34,23 EUR (тридесет и четири € и 23 цента), представляваща мораторна лихва - Мораторна лихва върху главница от 11884.44 € за неизплатено трудово възнаграждение за месец 11.2025 година в размер на 34.23 € /тридесет и четири € и двадесет и три € цента/. за периода от 09.03.2026 г. до 09.03.2026 г., 22,47 EUR (двадесет и два € и 47 цента), представляваща мораторна лихва - Мораторна лихва върху главница от 11884.44 € за неизплатено трудово възнаграждение за месец 12.2025 година в размер на 22.47 € за периода от 01.01.2026 г. до 09.03.2026 г., 4,87 EUR (четири € и 87 цента), представляваща мораторна лихва - Мораторна лихва върху главница от 312.85 € за неизплатено трудово възнаграждение за месец 01.2026 година в размер на 4.87 за периода от 13.01.2026 г. до 09.03.2026 г., 21,65 EUR, представляваща мораторна лихва - Мораторна лихва върху главница от 1389.77 € за неизплатено обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ , в размер на 21.65 за периода от 13.01.2026 г. до 09.03.2026 г.. Не се спори между страните, а и от представения по делото трудов договор № 119 от 20.05.2010 година /л. 4 от делото/ се установява, че между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, като ответника бил назначен в ответното дружество и е заемал длъжността „експерт търговия – ресурсно осигуряване“, Дирекция Търговска дейност, в „С.“ ЕАД. Със Заявление вх.№ В-085/12.01.2026 г. ищецът на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ е уведомил ответното дружество, че желае да прекрати трудовия договор и да бъде освободен от заеманата длъжност, считано от 13.01.2026 г. Видно от представената Заповед № 85/12.01.2026 г. трудовият договор е прекратен по желание на ищеца, поради забавено изплащане на трудово възнаграждение. Посочено е още, че на основание чл. 221, ал. 1 от КТ на ищеца следва да се заплати една брутна работна заплата, както и че не се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. С приложеното заявление вх. № В-146 от 23.01.2026г. ищецът отправил искане до ответното дружество да му бъде предоставено удостоверение с данни свързани с трудовото му правоотношение, което било прекратено на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ /поради забавено изплащане на трудово възнаграждение/. Видно от представената справка за дължими суми от трудови възнаграждения и обезщетения към 13.01.2026 г. с изх. № и- 167/29.01.2026 г. ответното дружество дължи на ищеца суми към 13.01.2026 г., както следва: 10.2025 – 1188,44 €, 11.2025 г. – 1188,44 €, 12.2025 г. - 1188.44 €, 01.2026 г. - 312,85 €, както и обезщетение по чл. 221, ал. 1 1389,77 € или общо 5267,94 €. Разпитани са по делото бяха свидетелите К. М. К. и Г. М. Б., посочени от ищеца. Св. К. заяви, че били колеги с ищеца. Той заемал длъжността „Експерт търговия“, но в момента не работел при ответника, тъй като напуснал работа през месец януари, поради неизплатени заплати. Запознат бил, че ищецът имал неизплатени заплати от октомври или ноември месец, за което имал издадена служебна бележка за дължими суми. Не знаел дали към момента ответникът му е превел някаква сума за тези неплатени заплати. Св. Б. заяви, че били колеги с ищеца, който към момента не работел в „С.“. Бил в администрацията, снабдяване. Напуснал заради неизплатени заплати. Обясни, че и той самия напуснал поради същата причина. Не бил запознат колко пари имал да получава ищеца, но мисли, че са около 5 месечни заплати и обезщетение. Знаел, че ищецът разполага с документ, че му се дължат заплатите. Всеки път, като се видели той му споделял, че няма изплатени заплати. При така установената фактическата обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. В тежест на ищеца е да докаже, че при прекратяване на трудовото му правоотношение не били изплатени начислените трудови възнаграждения за посочения период в посочените размери, както и обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в посочения размер, като и доказателствената тежест, във връзка с установяване на основания за изчисляване на претендираната лихва и размера й. Ответникът от своя страна носи доказателствената тежест за установяване факта на плащането. Не се спори между страните, а и се установи от приложените по делото писмени и гласни доказателства, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, което е прекратено със Заповед № 85/12.01.2026 г., на ответното дружество, считано от 13.01.2026 г., поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение. Неплащането на трудово възнаграждение и обезщетението по чл. 221 ал. 1 от КТ признато от ответното дружество, като с отговора на исковата молба, така и с представената по делото справка, в която са посочени дължимите суми за месец октомври 2025 – 1188,44 €, месец ноември 2025 г. – 1188,44 €, месец декември 2025 г. - 1188.44 €, месец януари 2026 г. - 312,85 €, както и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ 1389,77 € или общо 5267,94 €. По отношение на иска с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 221 ал. 1 КТ. Съгласно чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да заплаща в уговорените срокове дължимото се трудово възнаграждение при положен възмезден труд, съответно при прекратяване на трудово правоотношение в зависимост от основанието да изплати дължимите обезщетения. Ответното дружество не оспорва дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ. В случая ищецът –работник е представил заповед за прекратяване на трудовото си правоотношение, в което е вписано и дължимото обезщетение по чл.221 от КТ, същото е посочено в размер на 1389,77 € в представената справка за дължими суми, издадена от ответника. Няма спор между страните по отношение размера и периода по отношение на лихвата за забава върху претендираното обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 1389,77 €, поради което иска за установяване на вземане за мораторна лихва претендирания размер на 21,65 € за периода от 13.01.2026 г. – 09.03.2026 г. върху обезщетението по чл. 221 ал. 1 КТ следва да се уважи като основателен и доказан. От страна на ответното дружество няма наведени твърдения за изплащане на възнагражденията и обезщетението или възражения за недължимост спрямо тях. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 128 т. 2 КТ за установяване вземане в размер на 3878,17 € - неплатено трудово възнаграждение за месеците октомври, ноември и декември 2025г. и януари 2026г. и иск по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 221 ал. 1 КТ за установяване вземане за неплатено обезщетение по чл. 221 ал.1 КТ в размер на 1389,77 € следва да се уважат. Относно исковете по чл. 422 ал. 1 ГПК , вр. чл. 415 ал.1 от ГПК вр. чл. 245 ал. 2 КТ, вр. чл. 86 ЗЗД. На основание чл. 245, ал. 2 КТ вр.чл. 86 ЗЗД и доколкото, както се посочи по-горе ответникът в производството не е изплащал в пълен размер дължимото се трудово възнаграждение, то съгласно правилото на чл. 245, ал. 2 КТ следва неизплатената част да се присъди със законна лихва, считано от датата на падежа на това задължение. От страна на ответника е направено възражение по отношение периода на претендираната лихва за забава, като се възразява, че претенцията не е изчислена коректно, считано от първо число на месеца, тъй като заплатите се изплащат на 25- то число на следващия месец и за начална дата на забава следва да се приема 26- то число, за което не ангажира доказателства. Видно от представения трудов договор в него няма посочен падеж на плащането на трудовото възнаграждение, а само е определено то да се изплаща месечно, поради което следва да се приеме, че падежът за плащане е най-късно до края на месеца на полагане на труда, при което и от следващия ден 1-во число на месеца след полагане на труда работодателя - ответник изпада в забава. Ето защо и съдът намира, че именно за периодите от 1-во число на месеца след полагане на труда до 09.03.2026 г. работодателя дължи лихви за забавено плащане на неизплатените трудово възнаграждение за процесните месеци, поради което възражението на ответника в тази насока намира за неоснователно. Чрез лихвения калкулатор на НАП съдът съд установява, че акцесорните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 245, ал. 2 от КТ върху главниците са в по – високи размери от претендираните, а именно 46,76 €, върху ТВ за месец октомври 2025 г. за периода от 01.11.2025 г. до 09.03.2026 г.; 34,97 € върху трудовото възнаграждение за месец ноември 2025 г. за периода от 01.12.2025 г. до 09.03.2026 г.; 22,78 € -мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за месец декември 2025 г. за периода от 01.01.2026 г. до 09.03.2026 г. и 4.94 € - мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за месец януари 2026 г. за периода от 13.01.2026 г. до 09.03.2026 г., но в тази връзка няма искане за увеличение на иска, поради което исковете за установяване на вземане за мораторна лихва следва да се уважат в претендираните размери. По отношение на разноските: Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. При този изход на делото право на разноски има ищеца. Същият претендира разноски за адвокатско възнаграждение, както в заповедното, така и в исковото производство. По делото са представени договори за правна защита и съдействие, с които ищецът упълномощава адв. Х. Т. да го представлява в настоящото производство, като изрично е уговорено, че процесуалното представителство е на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на адв. Х. Т. следва да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 700 евро, на основание чл. 7, ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и 150 евро в заповедното производство. Ответникът следва да заплати на РС Свищов ДТ в размер на 216,00 евро, както и 2,56 евро –такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Водим от горното , съдът