Решение № 299 от 11.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 87/2026 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба с вх. № 20260109165815 от „Итар БГ“ ЕООД срещу Отказ № 20251223135037/05.01.2026 г. на Агенция по вписванията – Търговски регистър, по заявление А4 № № 20251223135037, с което се иска вписване на нов едноличен собственик на капитала – „АБИТАНТЕ БАБАЯН ВЕНЧЪРС С.Р.Л.“, с идентификация MI-2707856, чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Република Италия. В жалбата се посочва, че отказът е неправилен. Досегашният едноличен собственик на капитала на „Итар БГ“ ЕООД е „И.В.“, с идентификация ••••••••, чуждестранно юридическо лице, регистрирано в САЩ, е прекратено на 31.12.2025 г. Към датата на прекратяването единствен акционер в американското дружество е италианското дружество – „АБИТАНТЕ БАБАЯН ВЕНЧЪРС С.Р.Л.“. След прекратяването „АБИТАНТЕ БАБАЯН ВЕНЧЪРС С.Р.Л.“ придобива дяловете на „И.В.“ в „Итар БГ“ ЕООД. Ето защо се иска вписване на „АБИТАНТЕ БАБАЯН ВЕНЧЪРС С.Р.Л.“ като едноличен собственик на капитала на „Итар БГ“ ЕООД. Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, е подала отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, като се излагат идентични съображения в подкрепа на постановения отказ. Претендира разноски. Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното: Видно то справка в ТРРЮЛНЦ, дружеството „Итар БГ“ ЕООД, ЕИК 205100476 е с капитал 100 лева и вписан ЕСК - "И.В.", идентификация ••••••••, Чуждестранно юридическо лице, Държава: САЩ Производството пред Агенцията е образувано по заявление А4 № 20251223135037 от „Итар БГ“ ЕООД, с което се иска вписване на нов едноличен собственик на капитала – „АБИТАНТЕ БАБАЯН ВЕНЧЪРС С.Р.Л.“, с идентификация MI-2707856, чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Република Италия. Към заявлението е представено пълномощно в полза на адв. Т. (стр. 8) и декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛЦ (стр. 9,10). Видно от представеното удостоверение за актуално състояние от Калифония, САЩ „И.В.“, идентификация •••••••• е прекратено на 31.12.2024 г. (стр. 108). Прекратяването е поискано от акционерите на дружеството, като е декларирано, че дружеството е напълно ликвидирано и се разпуска; известните активи на дружеството са разпредели на лицата, които имат на тях (стр.109). Към 31.12.2024 г. „АБИТАНТЕ БАБАЯН ВЕНЧЪРС С.Р.Л.“ е единственият акционер с „активни“ акции в дружеството (стр. 46), видно от представената счетоводна книга, подписана от двамата директори на „И.В.“, учредено в Калифорния на 01.02.2019 година – К.А. и М.Б.. Видно от удостоверение за актуално състояние на „И.В.“ , дружество, регистрирано под номер •••••••• в Калифорния, К.А. е главен изпълнителен директор , а М.Б. – секретар и главен финансов директор. (стр. 118). Дружеството е със седалище и адрес на управление: бул. Виктори 10510,офис 202, Северен Холивуд , Калифорния, ПК 91606. Към заявлението е представен договор между „И.В.“ АД, дружество, учредено съгласно законите на щат на САЩ, седалище и адрес на управление: 27240 Търнбери Лн Сте, 200, Валенсия 91355, Калифорния и „АБИТАНТЕ БАБАЯН ВЕНЧЪРС С.Р.Л.“ от 31.12.2024 г., по силата на който „И.В.“ прехвърля дяловете на „И.В.“ в „Итар БГ“ ЕООД на „АБИТАНТЕ БАБАЯН ВЕНЧЪРС С.Р.Л.“. Договорът е в обикновена писмена форма (стр.56-60). На 17.01.2025 г. е сключен „Акт за припознаване за прехвърляне на дялове на дружество с ограничена отговорност“ (стр. 66). Съгласно документа (стр. 68) К.А. в качеството на ликвидатор на „И.В.“ прехвърля на „АБИТАНТЕ БАБАЯН ВЕНЧЪРС С.Р.Л.“, представлявано от М.Б. (удостоверение за актуално състояние – стр. 95), дяловете на „И.В.“ в „Итар БГ“ ЕООД. Полагането на подписи от страните е удостоверено от нотариус Ф.Л., вписан в нотариалната колегия в Милано. Този акт е вписан в Агенцията по приходите в Милано, където се съдържа копие на документа (стр. 74). Документът е заверен с апостил. Преводът на документа е изготвен от Е.З.. Полагането на подпис от последната е удостоверено от нотариус Д.Ж., нотариус под № 101 на Нотариалната камера (стр. 76). На 17.01.2025 г. „АБИТАНТЕ БАБАЯН ВЕНЧЪРС С.Р.Л.“, взема решение за поемане на дружествените дялове от капитала на „Итар БГ“ ЕООД, за продължаване дейността на „Итар БГ“ ЕООД, приемане на нов Учредителен акт (стрл. 17). Представен е и нов учредителен акт (стр. 20). Не са представени декларации по чл. 129, ал. 2 ТЗ. На 05.01.2026 г. е поставен процесния отказ (стр. 87). Мотивите са, че не е представен договор за прехвърляне на дружествени дялове в предвидената за това форма съгласно чл. 129 от ТЗ. Отказът е връчен на страната на същия ден на посочения електронен адрес (стр. 89). На 09.01.2026 г. е подадена настоящата жалба. При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи: Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Промяна на обстоятелствата относно дружество с ограничена отговорност се заявява чрез подадено съответното заявление по образец А4 от заявител по чл. 15 ЗТТРЮЛНЦ, придружено от доказателство за платена държавна такса и декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТТРЮЛНЦ. Съгласно чл. 129, ал. 1 и ал. 2 ТЗ фактическият състав за вписване на прехвърляне на дялове на нови съдружници, вкл. и изцяло прехвърлянето на дяловете в дружество с ограничена отговорност включва прехвърляне на дружествения дялове, извършено с договор с нотариална заверка на подписа и съдържанието и представяне на декларации по чл. 129, ал. 2 ТЗ. Съгласно чл. 21, ал. 3 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (загл. изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) следва да се представи и 1) решение на общото събрание за промяна на обстоятелството; 2) препис от дружествения договор, съдържащ промяната; 3) препис от дружествения договор със заличени данни; 4) документът, установяващ съществуването на юридическо лице – съдружник, и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон (само за юридическо лице - съдружник, което не е учредено по българското право); решението на съответния орган на юридическо лице – съдружник, за участие в дружеството с ограничена отговорност; 5) поканите за свикване на общо събрание до съдружниците и доказателствата, че са връчени, с изключение на случаите, когато решението е взето неприсъствено, или от протокола за приемане на решението по т. 1 е видно, че всички съдружници са присъствали на общото събрание. В конкретния случай, в представения договор от 31.12.2024 г. за прехвърляне на дялове не е посочено място на сключване. Ако се приеме, че е сключен в чужбина, то по отношение на договорa за прехвърляне на дружествени дялове, сключен извън страната, като договор с международен елемент приложение относно изискването за форма, следва да намерят стълкновителните норми на Кодекса на международното частно право, доколкото от приложното поле на Регламент № 593/2008 за приложимото право към договорните задължения са изрично изключени въпросите, уреждани от правото, приложимо към дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания (чл. 1, ал. 2, буква „е“). Съгласно чл. 58, т. 6 вр. чл. 56, ал. 1 от КМЧП относно придобиването на членство в юридическо лице се прилага правото на държавата по регистрация на дружеството. Следователно, при придобиване на членство в процесното дружество се прилагат правилата на Търговския закон на Република България независимо дали придобиващият членството е чужд гражданин/чуждестранно юридическо лице, и независимо от мястото на сключване на договора за придобиване на дружествени дялове. Така за валидността на договора се прилага чл. 129, ал. 2 ТЗ, а именно – същият следва да бъде сключен в писмена форма с нотариално заверени подписи и съдържание. Дори да се приеме, че спрямо такъв договор приложение намират правилата относно изкисванията за правна сделки (чл. 61 от КМЧП) и договори (чл. 98 от КМПЧП), то отново се достига до извода, че договорът следва да е сключен в предвидената в чл. 129, ал. 2 от ТЗ от форма. Според посочените разпоредби от КМЧП за действителността на договора, правната сделка е необходимо спазването на изискванията за форма, установени от правото, приложимо към договора, съгласно разпоредбите на тази глава, или от правото на държавата, в която е сключен договорът. Следва обаче да се съобрази чл. 46, ал. 1 КМЧП, според което разпоредбите на Кодекса не засягат прилагането на повелителните норми на българското право, които с оглед на техните предмет и цел трябва да бъдат приложени, независимо от отпращането към чуждо право. В българското право формата за действителност на договора за прехвърляне на дружествен дял от дружество с ограничена отговорност е уредена в чл. 129, ал. 2 ТЗ, която след изменението от ДВ, бр. 105/30.12.2016 г., в сила от 3.01.2017 г., е утежнена – писмена с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Промяната е мотивирана с цел предотвратяване на т.нар. „кражби на фирми“, което е идентифицирано като значим обществен и икономически проблем. По тази причина изискването към формата по чл. 129, ал. 2 ТЗ представлява и „особена повелителна норма“ на българското право, която съобразно чл. 46, ал. 1 КМЧП следва да се съблюдава от българските правоприлагащи органи. Ето защо независимо от препращането към чуждо право изискванията на чл. 129, ал. 2 ТЗ към формата на прехвърлителните договори за дялове от дружества с ограничена отговорност, регистрирани в Република България, следва да се прилагат винаги на основание чл. 46, ал. 1 КМЧП, когато се иска правните последици на подобен договор да бъдат зачетени в Република България. Ако договорът е сключен в България, по общо правило към същия се прилагат правилата на чл. 129, ал.2 от ТЗ относно формата на сделката. В настоящия случай се установява, че „И.В.“ – идентификация ••••••••, чуждестранно дружество, държава САЩ – вписан едноличен собственик на капитала на „Итар БГ“ ЕООД, е „прекратен“ на 31.12.2024 г. след проведена ликвидация и всичките му активи са прехвърлени на лице, имащо право на това, т.е дружеството, считано от 31.12.2024 г. е заличено и не може да се разпорежда с активите си. Следователно, прехвърлянето на дружествените дялове следвало да е било извършено преди 31.12.2024 година. По делото обаче не са представени доказателства, установяващи този факт. Договорът за прехвърляне на дружествени дялове от 31.12.2024 г. не е в предвидената в чл. 129, ал. 2 ТЗ форма, поради което по сила на този договор „АБИТАНТЕ БАБАЯН ВЕНЧЪРС С.Р.Л.“ не придобива дяловете от капитала на „Итар БГ“ ЕООД. Представеният договор за прехвърляне на дружествени дялове от 17.01.2025 г. също не произвежда действие, защото е сключен след приключилата ликвидация на американското дружество. След приключване на ликвидацията и издаване на сертификат за прекратяване дружеството не може да се разпорежда с активите си. Следва да се отбележи, и че не се установява идентичност между дружеството, посочено като прехвърлител в договора от 31.12.2024 г., доколкото дружеството - прехвърлител е посочено само с име И.В. АД и седалище, без да е посочен идентификационен номер, установим от представеното удостоверение за актуално състояние. В допълнение, посоченото седалище на дружеството (27240 Търнбери Лн Сте, 200, Валенсия 91355, Калифорния) се различава от седалището, посочено в представеното УАС (седалище и адрес на управление: бул. Виктори 10510,офис 202, Северен Холивуд , Калифорния, ПК 91606). Поради това не се установява прехвърляне на дяловете на ЕСК на Итар БГ ЕООД, ЕИК 205100476, поради което постановеният отказ е правилен, а жалбата следва да се остави без уважение. Съгласно чл. 157, ал. 2 ТЗ при прекратяване на юридическото лице, което притежава целия капитал на дружество с ограничена отговорност, дружеството с ограничена отговорност следва да се прекрати. Това правило е приложимо, когато юридическото лице едноличен собственик на капитала се прекратява с ликвидация, като в настоящия случай. По разноските: Настоящата съдебна инстанция намира, че в това производство не се дължат разноски. Както е посочено в практиката на ВКС (определение № 60407 от 10.11.2021 г. по ч. т. д. № 1739/2021 г., ТК, ІІ ТО на ВКС) създадената нова, ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че „в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс“, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр. 105/2020 г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството – молителят. Водим от горното, Софийски градски съд,