Решение № 125 от 12.10.2026 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 176/2026 г.

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Образувано е по жалба, подадена от „Интерлайнер“ ЕООД, ЕИК 206864726, със седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул.“Добротица“ №34 вх.В ет.3 ап.5 срещу отказ на Агенция по вписванията рег. № 20260810155024 от 10.08.2026 г. за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „Интерлайнер“ ЕООД. В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на постановения отказ. Моли се за отмяна на обжалвания отказ и да бъде постановено вписване на исканата промяна. Претендират се и сторените разноски. Агенция по вписванията не представя отговор по жалбата. След преценка на представените при регистрацията на заявлението доказателства и въз основа на справка с данните на електронния сайт на Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от лице, разполагащо с правен интерес в рамките на законоустановения седемдневен срок от постановяване на отказа - арг.чл. 25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. Внесена е изискуемата държавна такса, на основание чл.19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Същата е допустима, поради което следва да се разгледа по същество. Със заявление с вх.№ 20260810155024/10.08.2026г. е поискано вписване по партидата „Интерлайнер" ЕООД, на следните обстоятелства: прехвърляне на дружествени дялове, представляващи 100 % от капитала на дружеството, от Едноличния собственик на капитала К. К. на новоприетия съдружник В. К. Л., дружество, регистрирано съгласно законите на Република Кипър, вписано в Регистъра на дружествата и интелектуалната собственост на град Никозия с идентификационен код НЕ 480067, със седалище и адрес на управление на адрес Стасандру 7, сграда ЕЛЕНИКО, 2-ри етаж, офис/апартамент 202; Увеличаване на капитала на Дружеството чрез парична вноска, извършена от едноличния собственик на капитала В. К. Л.. Обхватът на проверката на длъжностното лице по регистрацията е очертан в чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ. След проверка дали заявлението е подадено в предвидените за това форма и ред, и дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано, на основание чл.21, т.3 от ЗТРРЮЛНЦ проверката обхваща дали заявлението изхожда от оправомощено лице, а на основание чл. 21, т. 5, предложение второ, дали заявеното за вписване обстоятелство отговаря на изискванията на закона. Ако ДЛР констатира, че някое от предвидените в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ изисквания не е налице, дава указания за отстраняване на нередовностите в посочения срок и при неотстраняването им постановява мотивиран отказ съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. За да е законосъобразен отказът, постановен по реда на чл. 22, ал. 5, изр. посл. ЗТР, той следва да се предхожда от законосъобразно дадени от длъжностното лице указания, както и от изтичане на срока, предвиден в закона, в който заявителят може да отстрани нередовностите на подаденото заявление, и съответно от липсата на предприети от заявителя действия за изпълнение на дадените указания. В случая е подадено заявление в предвидената форма. В мотивите на обжалвания отказ се сочи, че представеното пълномощно от купувача се отнася за дяловете в друго дружество - „Аурум Ново ЕООД". Представеното пълномощно е единствено с нотариална заверка на подписа, при което не е изпълнена формата, изискуема от чл.129, ал.2 от ТЗ. Представените декларации по чл.129 от ТЗ са съставени в месеца, предхождащ този на подаване на заявлението за вписване. Обстоятелствата по чл.129, ал.2, вр. ал.1 ТЗ, следва да бъдат удостоверени към момента на заявяване на промените в ТРРЮЛНЦ, доколкото задълженията, които се декларират и по-точно липсата на такива имат месечен характер. Действително към процесното заявление е приложено пълномощно от В. К. Л. за придобиване на дружествени дялове от капитала на друго търговско дружество. Последното обаче представлява отстраним порок, като длъжностното лице е следвало на основание чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ да даде указания за отстраняването му, като представи необходимите за целите на вписването пълномощно. С подадената до съда жалба срещу отказа на ДЛР е представено пълномощно, с което приобретателят на дяловете В. К. Л. упълномощава С. П. П., да придобие от името на дружеството дяловете от капитала на „Интерлайнер" ЕООД чрез сключване на договор по чл. 129 от Търговския закон с едноличния собственик на капитала К. К.. Представен е и договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието за прехвърляне на дружествените дялове, с което е покрито изискването относно формата му по чл. 129, ал. 2 ТЗ, като в нотариалното производство нотариусът е извършил съответната проверка, както относно притежаваните права, така и относно представителната власт на пълномощника на продавачите. Съдът намира, че това е за достатъчно за вписване на заявената промяна, изразяваща се в прехвърляне на дяловете. Сделката е извършена с участие на упълномощен представител на лицето прехвърлител и упълномощаването е извършено на територията на чужда държава - Република Кипър. Доколкото упълномощаването представлява едностранна сделка, имаща своето самостоятелно съществуване, независимо, че е във връзка със съществуващ или бъдещ договор, то по отношение на нея се прилагат изискванията за форма, установени от правото, което се прилага или би се прилагало към договора, или от правото на държавата по местоизвършване на волеизявлението. Така съгласно чл. 61 КМЧП формата на правните сделки се урежда от правото, което е приложимо към сделката. Достатъчно е обаче да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката /locus regit formam actus/. В настоящия случай това е Република Кипър, а извод за спазването на формата следва да се направи и с оглед поставения върху пълномощното апостил. Предвид изложеното съдът намира, че изискванията за форма по чл. 37 ЗЗД за едновременна нотариална заверка на подписите и съдържанието на сделките учредили представителна власт, са неприложими към процесната овластителна сделка. Същата може да бъде извършена в чужбина според изискванията на българския закон в чл. 37 ЗЗД, но формата ще бъде спазена и ако са съобразени изискванията в държавата, в която тя е извършена. Допълнително следва да се посочи, че сделката сключена от пълномощник без представителна власт не е нищожна, а още повече на порока може да се позове само мнимо представляваното лице, което в случая не се противопоставя и дори заявява за вписаване промените. Обхватът на проверката, която се извършва от длъжностно лице по регистрацията по реда на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, изключва възможността в регистърното производство друг да се позове на правото, предоставено на мнимо представлявания. С подадената до съда жалба срещу отказа на ДЛР е представена декларация по чл.129 от ТЗ от управителя и на дружеството и съдружника прехвърлител към датата на подаване на заявлението – 10.08.2026г. Предвид изложеното отказът е незаконосъобразен и подлежи на отмяна, доколкото с жалбата са представени всички изискуеми приложения към заявлението. Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски съдът намира за неоснователно доколкото регистърното производство е с характер на охранително такова, което се провежда по общите правила на Глава 49 от ГПК. АВ няма качеството на страна в производството, а разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, според която съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и с принципа, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства. Тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на корективно тълкуване във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, според което разноските по охранителните производства са за сметка на единствената страна в производството – молителя. В този смисъл Определение № 615/23.11.2022 год. по ч. т. д. 2297/2022 год. на ВКС, II ТО, Определение № 31/01.02.2022 год. по ч. т. д. № 2436/2021 год. на ВКС, I ТО, Определение № 139/30.03.2022 год. по ч. т. д. № 2742/2021 год. на ВКС, II ТО. Въз основа на изложеното, съдът