Решение № 103 от 27.5.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 519/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх. №25307/14.07.2025 г., подадена от „Арменски културен и информационен център Пловдив“ООД, чрез адв. И. М, срещу Решение №768/20.06.2025 г. по гр.д. №456/2024 г. на ОС – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против ответника М. Р. Т., в качеството му на наследник на починалата в хода на производството Р Т., същата от своя страна като наследник по завещание на М. Т. Т. /М Т. Т/, иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен на 14.09.2015 г. с нотариална заверка на подписите с рег.№•••••••• г. на Нотариус С К с рег. №••• на НК, по силата на който М. Т. Т. /М Т. Т/ се е задължил да продаде на „Арменски културен и информационен център – Пловдив“ООД следния свой собствен недвижимм имот: 5/8 /пет осми/ идеални части от дворно място, находящо се в гр. Пловдив, у.“В К № •••••, цялото застроено – 166 кв.м. и незастроено 168 кв.м., съставляващо към датата на сключване на предварителния договор имот №••• в УПИ * - Н т, в кв.•••••••, по плана на гр. Пловдив Ц г Ч, на ул. К А № ••, ведно с целия втори, трети и целия тавански етаж на построената в него триетажа /двуетажна с партер и таван/ жилищна сграда, ведно с 5/8 /пет осми/ идеални части от избата и от прилежащите общи части на сградата, срещу заплащане от купувача на продавача на цена общо в размер на 120 000 евро. Релевирани са оплаквани за неправилност на решението, поради незаконосъобразност и допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Поддържа се, че е неправилен извода на съда, че

покойната съпруга на М. Т. – РХТ, не е наследила имуществото му, и съответно – след смъртта й нейният син М. Р. Т. не е наследил процесия имот, поради което не е процесуално легитимиран по предявения иск. С депозираното завещание са отменени предходните завещателни разпореждания. По в.гр.д.№328/2020 г. на ПАС е допусната и приета експертиза за установяване на съдържанието на правото на щата Мичиган, САЩ, в материята на тръстовете, с която е установено съдържанието на понятията „управител на отменяем доверителен фонд“, „личен представител на имущество“, „управител на тръст“. За да отхвърли иска, решаващит съд е приел, че не са ангажирани доказателства кой е управителя на отменяемия доверителен фонд и съответно М. Р Т. не е материалноправно легетимиран по предявения иск. Жалбоподателят счита, че съдът не е изпълнил задълженията си по чл.43, ал.1 от КМЧП служебно да установи съдържанието на чуждото право, като си послужи със способите, предвидени в международните договори да изисква информация от Министерството на правосъдието или от друг орган, както и да изисква становища на експерти и специализирани институции. Настоява се за оТа на обжалваното решение, и уважаване на предявения иск.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, въззивната жалба е приведена в съответствие с изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Писмен отговор вх.№33093/26.09.2025 г., подаден от М. Р. Т., чрез адв. Д. М., надлежно упълномощен. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба. Неоснователно е оплакването, че съдът не е изпълнил задълженията си по чл.43, ал.1 от КМЧП да установи служебно чуждото право – по в.гр.д.№328/2020 г. на ПАС е допусната и приета експертиза за установяване на съдържанието на правото на щата Мичиган, САЩ, в материята на тръстовете. В първото заседание при повторното разглеждане на делото страните са дали съгласие за приемане на всички доказателства, събрани по предходните дела, и не са направени доказателства за събиране на нови доказателства, поради което не е налице соченото процесуално нарушение. Съдът правилно е приел, че представения Анекс споразумение от 29.09.2015 г. към предварителен договор от 14.09.2015 г. има достоверна дата от деня на представянето му като доказателство по делото – 04.07.2018 г., към която дата адвокат З не е разполагал с представителна власт по отношение на продавача М. Т. Т., поради смъртта на упълномощителя, настъпила на 12.10.2015 г. Следователно, постигнатите договорености в този анекс не обвързват страните, и следва да се приложат условията на първоначалния предварителен договор, съгласно който условие за пораждане действието на договора е заверяването на банковата сметка на продавача със сумата на капарото по чл.3, ал.1 от договора. По делото не са представени доказателства за сбъдването на това условие, поради което и предварителният договор не е породил своето действие, и не може да бъде обявен за окончателен. Допълнително основание за отхвърляне на иска е и липсата на идентичност на имота, който е писан в исковата молба, с действителният имот. По тези съображения се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, и се настоява въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

С въззивната жалба и отговора страните не са направили доказателствени искания и не са представили нови доказателства. Служебно са изискани от съда данни за наличие на публични задължения на първоначалния ответник и конституирания на негово място ответник, както и на техния наследодател, и са приети като доказателства по делото писмо от НАП, ТД Пловдив с вх. № 48 от 06.01.2026 г. и писмо от Община Пловдив, Дирекция „МДТ“ с вх. № 137 от 08.01.2026 г. с приложено към него удостоверение за данъчна оценка за 2026 г. и писмо вх. № 592 от 21.01.2026 г. от Община Пловдив, директор Дирекция „МДТ“ с приложена към него справка за неплатени задължения по партидата на М Т. Т. При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата писмена форма и е подписан, поради което е валиден.

С исковата молба, депозирана на 07.06.2019 г., ищецът твърди, че първоначалната ответница Р Т., гражданка на САЩ, е преживяла съпруга на обещателя М. Т. Т. – български гражданин, с българско име М Т. Т, роден на 09. Юли 1921 г., починал на 12.10.2015 г., и единствен негов наследник по силата на оставено от него универсално завещание, приложено към исковата молба. Впоследствие в производството са представени доказателства, че първоначалната ответница РХТ. е починала в хода на процеса на 20.09.2019 г. и на нейно място е бил конституиран като ответник М. Р. Т., който се легитимира като единственият син на първоначалната ответница РХТ., както и единствен син на обещателя М. Т. Т., както и за единствен наследник на основание универсално завещание, оставено от първоначалната ответница РХТ. в негова полза.

От представения Смъртен акт с регистрационен №••••••••, издаден на ••••••••• г. от Министерството на здравеопазването и социалните грижи на С. К., Отдел „Демографска статистика“ на С. К. /на л.19-21 от гр.д.№1326/2018 г. на ПОС/ се установява, че обещателят по предварителния договор от 14.09.2015 г. М. Т. Т. е починал на 12.10.2015 г. в град А, о Б, щ. С К, САЩ, като към момента на смъртта си е имал сключен брак със съпругата му Р Х, която като предоставяща данните за смъртта на съпруга си е вписана в акта с името „Р Т.“ /втората страница от превода на документа е приобщена на л.16/. Обстоятелството, че съпругата, посочена на две различни места в акта за смърт на М. Т. Т. с имената „Р Х“ и „Р Т.“, са имена на едно и също лице, идентично с ответницата РХТ., се установява от представения Акт за смърт на първоначалната ответница РХТ. /на л.662 от гр.д.№1326/2018 г. на ПОС/, в който са вписани обстоятелствата, че презимето на починалата е „Х“, фамилното й име е „Т.“, а преди първия сключен от нея брак нейната фамилия е била „Х“. Следователно, установява се безспорно между страните и по несъмнен начин, ча първоначалната ответница РХТ. е преживялата съпруга на обещателя М. Т. Т.. В исковата молба ответницата РХТ. се сочи от ищеца като материално легитимиран правоприемник на обещателя М. Т. Т. по силата на оставено от него завещателно разпореждане от 27.02.2004 г., приложено към исковата молба /на л.23-27 в превод на български език от заклет преводач, и на л.28-35 в препис от оригиналния текст/. Така твърдяното от ищеца настъпило в патримониума на преживялата съпруга РХТ. общо наследствено правоприемство на основание приложеното към исковата молба универсално завещателно разпореждане, извършено от М. Т. Т. в нейна полза, не се оспорва от ответницата. Напротив – в депозираното от нея лично в срока за отговор на исковата молба Изявление вх.№11592/10.04.2019 г. /на л.183 от гр.д.№1326/2018 г. на ПОС/ същата изрично се легитимира като собственик на етаж 2 и етаж 3 от триетажната сграда, заедно с 5/8 идеални части от дворното място, находящи се на ул.“А Б № •• в гр. Пловдив, от който имот етаж 1 и 3/8 идеални части от двора принадлежат на Д. т. - П, на основание настъпило наследствено правоприемство както по силата на оставено от покойния й съпруг М. Т. Т. завещание в нейна полза, така и по силата на закона. Така настъпилото наследствено правоприемство се твърди и от настоящия ответник М. Р. Т., в депозирано от него Изявление вх.№7996/06.03.2020 г. /на л.654 от гр.д.№1326/2018 г. на ПОС/, в което същият се легитимира като единствен собственик на етаж 2 и етаж 3 от триетажна сграда, заедно с 5/8 от дворно място, находящи се на ул.“А Б № ••, гр. Пловдив, като етаж 1 и 3/8 идеални части от двора на същия имот принадлежат на Д. т. - П, по силата на настъпило наследствено правоприемство от неговите родители М. Т. Т. и РХТ., както по силата на оставено завещание, така и по закон.

При така релевираните от страните твърдения, и представените в хода на процеса и неоспорени от страните писмени доказателства относно настъпилото наследствено правоприемство на страната на ответника, обжалваният съдебен акт е постановен в допустимо производство - с участието на надлежни процесуално легитимирани страни, налице е международна компетентен на българския съд да разгледа спора, на основание чл.12, ал.1 от КМЧП, поради което обжалваният съдебен акт е допустим.

По правилността на обжалвания съдебен акт съдът намира следното:

Производството е образувано по Искова молба вх.№17410/07.06.2018 г. депозирана от ищеца „Арменски културен и информационен център - Пловдив“ООД, против ответника Р Т., гражданка на САЩ, в качеството й на единствен наследник на М. Т. Т. /М Т. Т/ по силата на оставено от него завещателно разпореждане от 27.02.2004 г., приложено към исковата молба. С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен на 14.09.2015 г. с нотариална заверка на подписите с рег.№•••••••• г. на Нотариус С К с рег. №••• на НК, по силата на който М. Т. Т. /М Т. Т/, чрез адвокат В З, упълномощен с пълномощно от 12.06.2003 г., на Нотариус Робърт Финк, Оукланд, Мичиган, САЩ, се е задължил да продаде на „Арменски културен и информационен център – Пловдив“ООД следния свой собствен недвижим имот: 5/8 /пет осми/ идеални части от дворно място, находящо се в гр. Пловдив, ул.“В К № •••••, цялото застроено – 166 кв.м. и незастроено 168 кв.м., съставляващо към датата на сключване на предварителния договор имот №••• в УПИ * - Н т, в кв.•••••••, по плана на гр. Пловдив - Ц г Ч, на ул. К А № ••, ведно с целия втори, трети и целия тавански етаж на построената в него триетажна /двуетажна с партер и таван/ жиищна сграда, ведно с 5/8 /пет осми/ идеални части от избата и от прилежащите общи части на сградата, срещу заплащане от купувача на продавача на цена общо в размер на 120 000 евро. В исковата молба се сочи, че съгласно чл.3 на първоначалния предварителен договор от 14.09.2015 г. страните са били договорили шестмесечен срок за сключването на окончателния договор – т.е. до 14.03.2016 г. Плащането на цената по договора следвало да бъде извършено чрез частични плащания на няколко вноски. Владението върху имота следвало да бъде предадено на купувача в деня на подписване на окончателния договор. С последващ Анекс от 29.09.2015 г. страните се съгласили да изменят начина на плащане на продажната цена, като са уговорили Купувачът да извърши необходимия ремонт на имота, и да заплати част от продажната цена в размер на 5000 евро в срок до 15.11.2015 г. по банков път, която част да съставлява капаро по договора, а останалата част от продажната цена в размер на 115 000 евро да бъде платена отново по банков път, най-късно до деня на сключване на окончателен договор. Поради констатирани задължения на продавача по изп.д.№782/2014 г. по описа на ЧСИ Л.М, страните са уговорили в Анекса от 29.09.2015 г. Купувачът да има право да погаси задълженията на Продавача по посоченото изпълнително дело, като плащането да се приспадне от дължимата по договора продажна цена. В изпълнение на уговореното в анекса, на 26.10.2015 г. ищецът заплатил сумата от 10 000 лв. по специална банкова клиентска сметка, посочена в договора, а на 11.10.2017 г. заплатил 55 385 лв. по сметка на ЧСИ Л Ма, за погасяването на задълженията на продавача по изп.д.№782/2014 г. С посочените две плащания заплатил частично уговорената продажна цена, като оставащата част от цената в размер на 169 535,45 лв. следвало да бъде заплатена до деня на подписване на окончателния договор. Тъй като в уговорения 6-месечен срок не бил сключен окончателен договор, ищецът изпратил до Продавача, чрез неговия пълномощник, нотариална покана рег.№1548/07.07.2016 г. по регистъра на нотариус Н Д с рег.№••• на НК, с която поканил Продавача да изпълни задължението си за прехвърляне на собствеността на имота в двуседмичен срок от получаването на поканата, като поканата била получена на 11.07.2016 г., но в дадения срок не е бил сключен окончателен договор, тъй като Продавачът бил починал, а наследникът му – съпругата му Р Т., не се свързала с купувача, нито упълномощила представител за сключване на окончателния договор. Ищецът се снабдил чрез пълномощника на починалия продавач с акт за смърт на продавача, от който се установявало, че М. Т. е починал на 12.10.2015 г., като оставил универсално завещание, с което завещавал цялото си имущество на своята съпруга Р Т., поради което искът е предявен срещу нея, в качеството на единствен наследник на продавача М. Т.. В хода на производството по настоящото дело, на ••••••• е починала ответницата Р Т.. С Определение №311/22.07.2020 г. по в.гр.д.№328/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив на основание чл.227 от ГПК, на мястото на починалата ответница Р Т., е конституиран нейният син М. Р. Т., в качеството на неин единствен правоприемник по наследство.

Видно от обратната разписка за връчване на исковата молба и приложенията към нея /на л.360/, същите са били връчени на ответницата Р Т. на 05.03.2019 г., чрез трето лице – М С находящо се на адреса на ответницата. Връчването е осъществено редовно, по реда на чл.5, ал.1, б.“А“ от Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела от 15.11.1965 г., съобразно приложено Удостоверение за осъществено редовно връчване на съдебните книжа /на л.364-366, т. 1 от гр.д.№1326/2018 г. на ПОС/.

В срока за отговор на исковата молба, на 10.04.2019 г. по делото е постъпило писмо с дата на изпращане 04.04.2019 г. /на л.183-184/, изходящо от РХТ., гражданка на САЩ, родена в Германия на 02.06.1921 г., с която същата заявява, че е единствен собственик на втори и трети етаж от триетажна жилищна сграда, заедно с 5/8 от дворното място, находящи се на ул.“А Б № •• в гр. Пловдив, като етаж 1 и 3/8 от двора са собственост на Д Т Имотите придобила като съпруга и наследник по завещание и закон на покойния си съпруг М. Т. Т., реден на •••••• г. в гр. Пловдив, починал през октомври, 2015 г. Заявява, че случайно установила при уреждане на административни процедури във връзка с наследството в България, че фирма „Арменски културен клуб“ООД, която е била регистрирана на адреса на имота без нейно и на съпруга й знание и съгласие, е започнала дело срещу нея, на което дело й е известен само номера. Настоява да й бъде изпратена цялата документация по делото, която засяга нейните права като собственик на имота, като настоява да се вземе предвид, че е възможно да й бъде необходимо допълнително време за консултации. С Определение №1463/17.07.2019 г., на основание чл.140 от ГПК съдът е изготвил проект за доклад по делото, в който е приел, че исковата молба и приложенията са били надлежно връчени на ответницата на 05.03.2019 г., като едномесечният срок по чл.131 от ГПК е изтекъл на 05.04.2019 г.

С Молба вх.№22700/25.07.2019 г. ищецът е уточнил, че актуалните идентификатори на имотите – предмет на иска, са както следва: Вторият етаж от сградата съставлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••••••.3.1, третият етаж от сградата съставлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••••••.3.2, а описаното в исковата молба дворно място съставлява Поземлен имот с идентификатор •••••••••. Тъй като таванските помещения и избените помещения не съставляват самостоятелни обекти, не се сочат актуални техни идентификатори.

По делото е постъпило Изявление вх.№7996/06.03.2020 г., подадено от М. Р. Т., роден на •••••••• г. в Германия, в което заявява, че е единствен наследник на РХТ., гражданка на САЩ, родена на •••••••• г. в Германия, починала на ••••••• в САЩ, за които обстоятелства представя легализиран смъртен акт, издаден на 18.12.2019 г., легализирано завещание и легализирано удостоверение за наследници. С изявлението същият заявява, че настоява да му бъде изпратена цялата документация по делото, която да бъде преведена, тъй като спорът касае правата му като собственик на имота. Посочва, че документацията е била изискана и от вече покойната Р Т. с писмо, изпратено на 04.04.2019 г. и получено в съда на 10.04.2019 г., но такава не й била изпратена. С Разпореждане №2118/09.03.2020 г. /на л.698/ съдът е оставил без уважение искането за предоставяне на документацията по делото, която да е съответно преведена.

С Писмено становище вх.№18603/06.07.2020 г., подадено от М. Р. Т. чрез пълномощника му адвокат Д. М. /на л.33 от в.гр.д.№328/2020 г. на ПАС/, депозирано в срока за отговор на подадената от ищеца въззивна жалба, ответникът/въззиваем заявява, че наследодателката му Р Т. е научила, че в България се води дело против нея като ответник, за собствен на съпруга й недвижим имот. По същото време тя е на пределна възраст от 97 години, разболява се и постъпва в болница, и умира на ••••••• Извършено е било формално връчване на съдебните книжа, които са били получени от санитар в болницата, в която е била настанена за лечение, но едва след смъртта й, книжата са били открити от нейния син М. Р. Т., който се обръща към адвокат за изясняване на въпроса и защита на правото на собственост на неговия баща. С подаденото становище се оспорва:

• наличието на надлежно учредена представителна власт на пълномощника адвокат В З да представлява продавача М. Т. за сключването на процесния предварителен договор за покупко-продажба;

• валидното сключване на анекса от 29.09.2015 г., поради неспазена квалифицирана форма – с нотариална заверка на подписите;

• влизането в сила на предварителния договор от 14.09.2015 г., поради ненадлежно плащане на уговореното капаро по сметка на продавача;

• прави се възражение, че купувачът е неизправна страна по договора, поради неизпълнение на задължението за плащане на цената по сметка на продавача.

Съдът намира, че така направените от ответника възражения са релевирани своевременно, поради следните съображения:

Съгласно чл.15, ал.1 от Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, съставена на 15.11.1965 г. в Хага, ратифицирана от Република България със Закон за ратифициране на същата конвенция, обн. В ДВ бр.83/21.09.1999 г., условие за постановяване на решение по спор с участието на ответник, призоваван в чужбина по реда на конвенцията, е кумулативното наличие на две предпоставки – от една страна, да е осъществено връчване на призовката или друг равностоен документ в съответствие с начините, предвидени в законодателството на замолената държава за връчване на актове, съставени в тази страна и предназначени за лица, намиращи се на нейна територия, или действителното предаване на акта на ответника или в дома му по друг начин, предвиден в конвенцията, и наред с това, във всеки от тези случаи връчването или предаването да е било извършено своевременно, за да може ответникът да организира защитата си. В конкретния случай се установява от приложените по делото документи, че връчването на ответницата Р Т. е било осъществено чрез трето лице – М С болногледачка, която е полагала грижи за ответницата, която към този момент е била на 97 години, лежащо болна в старчести дом, наименуван „G. E.“ и не е била в състояние, което да й позволява лично да приеме документите /съгласно текста на удостоверението за връчване на документите, на л.361 от гр.д.№1326/2018 г. на ПОС/. В последния ден на срока за отговор на исковата молба /на 04.04.2019 г./ е било подадено от ответницата Изявление вх. №11592/10.04.2019 г. /на л.183 от т.1 на гр.д.№1326/2018 г. на ПОС/, в което същата е заявила, че не е получила исковата молба и приложенията към нея и не е била в съсТие да организира защитата си. Следователно, въпреки оформеното редовно връчване на книжата по реда на конвенцията, осъществено чрез трето лице на адреса, където ответницата е пребивавала, по делото липсват данни ответницата действително да е била получила лично книжата, както и това да е осъществено своевременно, така че да може да организира защитата си. Искането на ответницата да й бъде дадена възможност да организира защитата си не е било уважено, като съдът с Определение №1463/17.07.2019 г. /на л.367/ е оставил без уважение искането да й бъдат предоставени преписи от съдебните книжа, и е приел, че срокът за отговор на исковата молба е изтекъл на 05.04.2019 г. След смъртта на ответницата, и след постановяване на първоинстанционния съдебен акт, по делото е депозирано Изявление вх.№7996/06.03.2020 г. от М. Р. Т. /на л.654, т.3 от гр.д.№1326/2018 г. на ПОС/, с което същият е представил доказателства за смъртта на първоначалната ответница Р Т., и се е легитимирал като единствен неин наследник както по завещание, така и по закон, като е представил оставеното от Р Т. завещателно разпореждане в негова полза. Със същото изявление той отново е поддържал възражението, че съдебните книжа не са били получени от неговата майка /първоначалната ответница/, която е била във влошено здравословно съсТие, което до смъртта й на ••••••• не се е подобрило, поради което тя не е била в състояние да организира защитата си. Отново е направено искане да му бъдат предоставени съдебните книжа, което искане няма данни да е било удовлетворено. След конституирането му на мястото на първоначалната ответница в качеството на ответник, М. Р. Т. за пръв път е имал възможност да вземе становище по предявения иск едва с Писмено становище вх. №18603/06.07.2020 г., подадено в срока за отговор на въззивната жалба на ищеца. По тези съображения съдът намира, че към датата на депозиране на Писмено становище вх. №18603/06.07.2020 г. не е била настъпила процесуална преклузия за ответницата, както и за конституирания на нейно място като ответник неин наследник М. Р. Т., да релевира възраженията си срещу предявения иск. Ето защо, релевираните със същото становище възражения следва да бъдат приети за своевременно релевирани, и разгледани от настоящия съд.

Предмет на делото е предявен конститутивен иск, за обявяване за окончателен на сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. От представения по делото Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.09.2015 г. /на л.86 от гр.д.№1326/2018 г. на ПОС се установява, че страни по договора са М. Т. Т. (МТТ), гражданин на САЩ, роден на ••••••• г. в гр. Пловдив, представляван от В З – адвокат в гр. Пловдив, изрично упълномощен с пълномощно от 12.06.2003 г. на Нотариус Р Ф, О М, САЩ, от една страна като Продавач, и от друга страна като Купувач българско търговско дружество - „Арменски културен и информационен център – Пловдив“ООД, с ЕИК 203566692, с който страните са се съгласили, че Продавачът продава на Купувача следния свой собствен недвижим имот, а именно: „5/8 /пет осми/ идеални части от дворно място, находящо се в гр. Пловдив, ул.“В К № •••••, цялото застроено – 166 кв.м. и незастроено 168 кв.м., съставляващо към датата на сключване на предварителния договор имот №••• в УПИ * - Н т, в кв.•••••••, по плана на гр. Пловдив - Ц г Ч, на ул. К А № ••, ведно с целите втори и трети етаж и тавански етаж на построената в него триетажа /двуетажна с партер и таван/ жилищна сграда, ведно с 5/8 /пет осми/ идеални части от избата и прилежащите общи части от сградата, срещу заплащане от купувача на продавача на цена общо в размер на 120 000 евро, платими при условията на този договор“. Предмет на иска е облигационен договор, сключен в Република България /видно от нотариалната заверка на подписите на страните, същите са се явили на 24.09.2015 г. пред нотариус с район на действие – Районен съд – Пловдив/, с международен елемент – праводателят на първоначалната ответница е бивш български гражданин, към момента на сключване на договора и към момента на смъртта си е бил гражданин на САЩ и е бил с посТно местоживеене в САЩ, същият е починал на територията на САЩ преди предявяване на иска, като искът е предявен срещу негов правоприемник на основание наследяване по завещание, съставено на територията на САЩ, поради което следва да бъде определено приложимото материално право, съобразно правилата на КМЧП. На основание чл.64, ал.1 от КМЧП, относно правото на собственост върху процесния имот е приложимо българското материално вещно право, тъй като имотът е с местонахождение в България. Съгласно чл.74 от КМЧП, приложими са разпоредбите, уреждащи съществуването, вида, съдържанието и обхвата на правата; титулярите на правата; прехвърляемостта на правата; способите за учредяване, промяна, прехвърляне и погасяване на правата; необходимостта от вписване и противопоставимостта на правата спрямо трети лица. При липса на споразумение между страните за избор на приложимо право, на основание чл.94, ал.5 от КМЧП, когато предмет на договора е вещно право върху недвижима вещ, предполага се, че договорът е в най-тясна връзка с държавата, в която се намира недвижимата вещ – т.е. към договора е приложимо българското материално право, уреждащо облигационното отношение – предмет на предявения иск, тъй като вещните права, предмет на облигационното отношение, се отнасят до недвижими вещи, находящи се на територията на Република България. По отношение настъпилото наследствено правоприемство преди предявяване на иска, определянето на приложимото материално право се извършва по правилата на чл.89-91 от КМЧП. В случая, конституираният по делото ответник М. Р. Т. се легитимира като единствен собственик на процесните недвижими имоти – предмет на Предварителния договор от 14.09.2015 г., по силата на настъпило наследствено правоприемство от неговите родители М. Т. Т. и РХТ., като заявява като основание за наследяването както оставено от първоначалната ответница РХТ. универсално завещателно разпореждане в негова полза, извършено на 29.11.2016 г., така и наследяване по силата на закона. Съгласно чл.89, ал.2 от КМЧП, наследяването по закон на недвижимите вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират. Когато е налице завещателно разпореждане, съгласно чл.90, ал.1 от КМЧП, способността на лицето да се разпорежда със своето имущество чрез завещание се урежда от правото на държавата, в която се намират недвижимите вещи – т.е. в конкретния случай, от българското право. По отношение на формата на завещанието, съгласно чл.90, ал.2 от КМЧП, същото е действително, когато е спазена формата за действителност съгласно правото на държавата, в която то е съставено, или чийто гражданин е бил завещателят към момента на съставяне на завещанието или към момента на смъртта на завещателя, или в която завещателят е имал обичайно местопребиваване към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или в която се намира недвижимата вещ – предмет на завещанието. Съгласно ч.91 от КМЧП, приложимото право към наследяването урежда: момента и мястото на откриване на наследството, кръга и реда на наследниците, наследствените дялове, способността да се наследява, поемането на задълженията на наследодателя и разпределението им между наследниците, приемането и отказа от наследство, сроковете за приемане на наследството, разполагаемата част и условията за действителност на завещанието.

При съобразяване на посочените стълкновителни норми, съдът намира следното: По отношение на наследственото правоприемство, настъпило в хода на процеса от РХТ., с което ответникът М. Р. Т. се легитимира като наследник на своята майка, същият е заявил при условията на кумулативност две основания за осъществената наследствена трансмисия – наследяване по закон от неговия баща и от неговата майка, и наследяване по силата на оставено от първоначалната ответница завещателно разпореждане, извършено на 29.11.2016 г., приобщено на л.626-637 от гр.д.№1326/2018 г. на ПОС. Същото е представено като доказателство по делото в легализиран вид, със заверка с апостил, съгласно Хагската конвенция от 05.10.1961 г., като официален препис от находящото се завещание на РХТ. в Досие №19 Е 1337. В текста на завещателното разпореждане завещателката е декларирала /в Член I – Семейна информация/, че единственото дете, родено от нея преди датата на подписване на завещанието, е М. Р. Т., който е единствен потомък и на покойния й съпруг М. Т. Т.. В Член II „Правомощия за уреждане“ завещателката е декларирала, че съгласно направено от покойния й съпруг на 27.02.2004 г. изменение на Отменимия тръст на М. Т. Т. от 11.09.1986 г., член втори, раздел (Е) (4), тя е получила правото да урежда всички или всяка една част от основните и неразпределени доходи на Семейния тръст, създаден от него, който остава след нейната смърт на някой или няколко от потомците на М. Т. Т.. Същата заявява, че със завещателното си разпореждане упражнява правото да уреди и урежда всички основни и неразпределени доходи от Семейния тръст, които са останали след нейната смърт, в полза на общия им син М. Р. Т., при условие, че я надживее. В Член III „Остатък“ се съдържа разпоредително изявление за предоставяне на останалата част и остатъка от нейното имущество, недвижимо и лично, на действащия към момента попечител на Отменимия тръст на Р Х. Т. от 11.09.1986 г., както е променен и изменен на 27.02.2004 г. и на 29.11.2016 г., и както е периодично изменян, подписан от нея преди подписването на това завещание. Неразделна част от завещателното разпореждане съставлява Клетвена декларация на завещателката Р Х.Т. /на л.637/, придружено от клетвени декларации на двама свидетели, относно доброволното подписване на завещателното разпореждане, „с бистър ум“ и без никакво наложено ограничение или неправомерно влияние. Завещателното разпореждане е изповядано пред нотариус и съдържа нотариална заверка на подписите на завещателката и свидетелите, и е заверено с апостил. По делото е приет като доказателство /на л.622-625/ и легализиран публичен акт от 04.09.2019 г. /видно от оригинала на л.623, датата е изписана съобразно стандарта на САЩ – месец/ден/година/, със заверка с апостил за издаването му по надлежния законов ред и от надлежен орган съгласно правото на щата С. К., от който е видно, че Попечител на активите, включени в имуществото – предмет на завещателното разпореждане, извършено със завещанието на РХТ., класирано в досие №2019 Е •••337, е М. Р. Т..

Представеното завещателно разпореждане на РХТ. съставлява публичен акт по смисъла на чл.1, ал.2, б.“с“ от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, страни по която са както САЩ, така и Република България, и е заверено с апостил, поради което настоящият съд приема, че така представеното завещателно разпореждане е издадено в изискуемата от закона по местоиздаването на документа форма за действителност и е заверено от надлежен орган, поради което е породило правни последици. Същото е придружено от публичен акт по смисъла на чл.1, ал.2, б.“а“ от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съдържащ официално удостоверяване от съдебен орган обстоятелството, че именно М. Р. Т. към момента на смъртта на Р Т. е бил попечител на активите, включени в имуществото – предмет на завещателното разпореждане. Видно от Член II „Правомощия за уреждане“ от завещателното разпореждане, в имуществото – предмет на завещанието, е включено и имуществото, включено в Отменимия тръст на М. Т. Т. от 11.09.1986 г. (“Семейният тръст“). Съгласно член втори, раздел (Е) (4) от неговите условия, тя е получила правото да урежда всички или всяка една част от основните и неразпределени доходи на Семейния тръст, създаден от него, който остава след нейната смърт на някой или няколко от потомците на М. Т. Т., и упражнява това право, като определя за попечител на тези активи общия им и единствен потомък М. Р. Т.. Направеното изявление от Р Т. с представеното завещателно разпореждане, че упражнява предоставеното й право от покойния й съпруг на 27.02.2004 г., съгласно член втори, раздел (Е) (4), от направеното от него изменение на Отменимия тръст на М. Т. Т. от 11.09.1986 г., да урежда всички или всяка една част от основните и неразпределени доходи на Семейния тръст, създаден от него, който остава след нейната смърт на някой или няколко от потомците на М. Т. Т., като извършва разпореждане с имуществото, включено в Отменимия тръст на М. Т. Т. от 11.09.1986 г., което след нейната смърт да бъде предоставено на М. Р. Т., кореспондира на представеното с исковата молба доказателство „Последна воля и завещание на М. Т. Т.“, подписано от него и от двама свидетели на 27.02.2004 г. /на л.23-35 от гр.д.№1326/2018 г. на ПОС/, където в Член две „Остатъчно имущество“ се съдържа изявление на М. Т. Т., с което същият завещава останалата част от своето имущество на „тогава действащия управител на отменяемия доверителен фонд на М. Т. Т. от 11.09.1986 г. с неговите изменения“, която останала част от имуществото му да бъде добавена към основната сума на доверителния фонд и да бъде управлявана и разпределена съгласно условията на фонда. Представеното доказателство „Последна воля и завещание на М. Т. Т.“ съставлява частен документ, подписан от М. Т. Т. в присъствието на двама свидетели – физически лица, също подписали документа и удостоверяващи формираната съзнателно и самостоятелно воля на завещателя и доброволното полагане на подписа от него, и оставен на съхранение в посоченото в него адвокатско дружество „Кларк Хил“ /видно от поставената заверка за вярност с оригинала, съдържаща се върху заглавната страница на оригиналния английски текст на документа на л.28/. Същият не съставлява публичен акт по смисъла на чл.1 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, поради което за него Конвенцията не се прилага и той не подлежи на заверка с апостил. Този документ не е оспорен от страните, а напротив – ищецът се позовава на него, а ответницата в депозираното от нея лично Изявление вх.№11592/10.04.2019 г. /на л.183 от гр.д.№1326/2018 г. на ПОС/ изрично заявява, че са настъпили неговите правни последици.

При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна /и безспорно между страните/, че настоящият ответник М. Р. Т., е придобил по силата на настъпило универсално наследствено правоприемство от своята майка РХТ., по силата на направено от нея завещателно разпореждане, изповядано пред нотариус на 29.11.2016 г., цялото нейно имущество, което същата е притежавала към момента на своята смърт, в това число и имуществото, придобито от нея по наследство от покойния й съпруг, което до смъртта му не е било отчуждено, както и имуществените права и задълженията, които са били включени в патримониума на М. Т. Т. към момента на неговата смърт. При този извод съдът намира, че конституираният в качеството на ответник М. Р. Т., като наследник по завещание на първоначалната ответница РХТ., е материално легитимиран да отговаря по предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения от М. Т. Т. Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.09.2015 г.

Съдът взема предвид също, че в случай, че представеното с исковата молба завещателно разпореждане, направено от М. Т. Т. на 27.02.2004 г. /на л.23-35 от гр.д.№1326/2018 г. на ПОС/, не е породило правни последици поради наличие на порок във формата му /каквито данни няма по делото, а напротив – ответницата Р Т. изрично се позовава на настъпилите правни последици на завещанието/, намира приложение нормата на чл.89, ал.2 от КМЧП, съгласно която при липса на завещание за наследственото правоприемство намира приложение законът по местонахождение на недвижимото имущество, който урежда наследяването по закон – т.е. в този случай приложими са правилата на наследяването по закон на българското материално наследствено право. По делото се установява от събраните писмени доказателства /акт за смърт на М. Т.Т., завещание на М. Т.Т., завещание на Р Т., акт за смърт на Р Т./, че М. Т.Т. е оставил преживяла съпруга РХТ. и единствено дете М. Р. Т., които на основание чл.9, ал.1 от ЗН наследяват в равни части останалото имущество след смъртта на техния наследодател. Впоследствие, след смъртта на РХТ., по силата на оставеното от нея завещателно разпореждане, полученото от нея имущество от нейния съпруг М. Т. Т., което до момента на смъртта й не е било отчуждено, е било придобито от нейния син М. Р. Т., с което цялото имущество на М. Т. Т. отново се концентрира в патримониума на настоящия ответник М. Р. Т.. По тези съображения съдът намира за ирелевантно в конкретния случай /с оглед последващата концентрация на наследствените права в патримониума на настоящия ответник и в двете хипотези/ дали завещателното разпореждане, извършено от М. Т. Т. на 27.02.2004 г. /представено с исковата молба/ отговаря на изискванията за валидност по някой от законите, посочени в чл.90, ал.2, т.1, т.2 или т.3 от КМЧП /същото не отговаря на формата за валидност на завещателно разпореждане, изисквана от българския закон, тъй като не е саморъчно изписано от завещателя, нито е изповядано пред нотариус, за разлика от представеното по делото завещание на Р Т./. Ето защо, съдът намира за ненужно да изследва съответствието на завещателното разпореждане, извършено от М. Т. Т., с изискванията за форма на някой от приложимите закони, съгласно приложимата в този случай стълкновителна норма от КМЧП. При така приетата материална легитимация на М. Р. Т. като правоприемник по силата на наследственото правоприемство, на правата и задълженията по сключения от неговия баща М. Т. Т. Предварителен договор за покупко-продажба от 14.09.2015 г., следва да бъде обсъдено наличието на общите предпоставки за обявяването на този договор за окончателен. При извършване на служебна проверка за валидност на предварителния договор, съдът намира, че същият съдържа идентификация на страните по договора, и подробна идентификация на предмета на предварителния договор – продавания недвижим имот е описан по своя вид и предназначение, местонахождение /с точен адрес/, идентифициран е съобразно действащия регулационен план, като идентификацията на имота е осъществена и чрез описаните в договора документи за собственост на имота, с които продавачът се легитимира като собственик при сключването на договора. Договорът съдържа уговорената между страните продажна цена за имота. При така наличните в договора данни за предмета и цената на продавания недвижим имот, съдът намира, че сключения предварителен договор съдържа постигнатата обща воля на страните за прехвърлянето на собствеността върху описания в договора недвижим имот, и е годен от формална страна да бъде обявен за окончателен по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД. Останалите уговорки между страните досежно начина на плащане на продажната цена, както и уговорените в договора допълнителни задължения на страните /относно срока и начина на предаване на владението; относно срока и начина на сключване на окончателния договор; относно уговорения срок и начин на плащане; задължение за извършване на ремонт; задължения за заплащане на данъци и разноски; уговорени неустойки при неизпълнение; уговорки относно начина и основанията за прекратяване на договора/ не се отразяват върху валидното сключване на договора и пораждането на неговото правно действие, а касаят изпълнението на договора, и имат отношение към изправността на страните. От приетото по делото като доказателство Пълномощно от 12.06.2003 г., с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, и заверено с апостил на 25.06.2003 г. /на л.58-62 от гр.д.№1456/2024 г. на ПОС/ се установява, че обещателят М. Т. Т. /МТТ/, гражданин на САЩ, реден в гр. Пловдив на •••••••• г., е упълномощил адвокат В З от негово име и за сметка на упълномощителя да продаде на когото намери за добре и за цена, каквато намери за добре, собствения на упълномощителя недвижим имот, представляващ: Дворно място в гр. Пловдив, на ул.“В К № •••••, цялото застроено 166 кв.м. и незастроено 168 кв.м., което в пълномощното е описано като „имот №•••, включен в парцел * - Н. т. в кв. ••••••• по плана на гр. Пловдив – Ц г Ч, на ул. К А № ••, ведно с цялата построена в него двуетажна жилищна сграда, плюс изба, партерен етаж и тавански етаж, при граници на имота: имот №••• ••• ••• и двата представляващи част от гореупоменатия парцел, и улица“. В пълномощното е посочено, че пълномощникът има право да се снабдява с всякакви документи, необходими за прехвърляне на собствеността, да представлява упълномощителя пред нотариус при изповядване на договор за покупкопродажба, както и да извърша банкови преводи на получената продажна цена в посочени от упълномощителя банка и банкова сметка. В пълномощното е включена декларация за семейно положение /“женен от 46 години“/, и за липса на публични задължения. Съдът намира, че с така направеното упълномощаване на адвокат З от упълномощителя М. Т. Т. /МТТ/, е била надлежно учредена представителна власт на адв. З да представлява упълномощителя при сключването на предварителния договор за покупко-продажба от 14.09.2015 г., като със сключването на договора не е надхвърлен обема на представителната власт, която му е била учредена /предмета на предварителния договор е по-ограничен – договорът е сключен за част от имота, описан в пълномощното, като описанията на недвижимия имот – предмет на предварителния договор, напълно съответства на описанието на имота, описан в пълномощното/, спазена е изискуемата форма за валидност на упълномощаването /писмена с нотариална заверка на подписа/ и същото съдържа достатъчно данни за идентификация на упълномощителя и на упълномощеното лице, липсва ограничаване със срок на дадените права, и не са налице данни по делото, или наведени твърдения, представителната власт на пълномощника да е била прекратявана преди сключването на предварителния договор от 14.09.2015 г., както и до смъртта на упълномощителя, настъпила на 12.10.2015 г. Договорът е с нотариална заверка на подписите от 24.09.2015 г., поради което съдът намира за установено по несъмнен начин, че същият е сключен преди смъртта на упълномощителя, с която са прекратени по силата на закона предоставените на адвокат З пълномощия да представлява М. Т. Т. за извършване на разпореждане с недвижимия имот, дадени с нотариално завереното пълномощно от 12.06.2003 г. По тези съображения релевираното от ответника възражение за липса на надлежно учредена представителна власт на лицето, което е сключило договора в качеството на пълномощник на обещателя, е неоснователно.

Съдът намира за неоснователно релевираното от ответника възражение, че договорът не е породил правно действие, тъй като не се е осъществило уговореното в чл.17 от договора условие, със сбъдването на което било обвързано възникването на правното действие на договора. Съдът на основание чл.20 от ЗЗД извършва тълкуване на посочената разпоредба, като намира, че постигнатата обща воля на страните следва да бъде преценявана във връзка с разпоредбите на чл.3, ал.1, т.1; чл.4, ал.1, ал.2 и ал.3, чл.6, чл.12, чл.13, чл.14 от договора. Ако възникването на облигационната обвързаност между страните от предварителния договор настъпва с изпълнението на задължението за плащане на капарото, уговорено в чл.3, ал.1 от договора, то самото задължение за плащане на капаро не би възникнало, тъй като то възниква по силата на правното действие на договора. Същевременно, видно от разпоредбата на чл.3, ал.1 от предварителния договор, страните са уговорили първата част от уговореното капарото да се осъществи в определен срок след подписване на предварителния договор /в едномесечен срок от подписването на договора да се приведе на продавача по банков път сумата от 24 000 евро/, а остатъкът от капарото в размер на 11 000 евро е уговорен като дължим в определяем срок – „при предоставяне на скица за имота“. При предложеното от ответника тълкуване на разпоредбата на чл.17 от договора, се обосновава извод, че до заплащането на пълния размер на капарото облигационна обвързаност между страните не съществува. Такъв извод противоречи на уговорените в договора задължения на страните, които възникват в деня на подписване на предварителния договор – започват да текат сроковете за плащане на капарото, възниква задължение на продавача за предаване на владението /чл.12/, за прекратяване предлагането на имота за продажба на трети лица /чл.6/, и за погасяване на публичните задължения за имота /чл.14/, възниква задължение за купувача да извърши ремонт на имота /чл.13/, за двете страни възникват задължения за плащане на неустойки за забавено изпълнение на задълженията /чл.11/. Също така, в чл.4, ал.2 е уговорено удължаване на срока за сключване на окончателен договор в случай, че цената по чл.3 не бъде изплатена в уговорените срокове. Следователно, стриктният текст на разпоредбата на чл.17, изречение първо, в което е уговорено, че „Този договор обвързва страните по него и е в сила между тях от момента на заверяване на банковите сметки на продавача със сумата на капарото по чл.3, ал.1 от договора.“ противоречи на посочените разпоредби от договора, поради което не може да се приеме, че с нея е уговорено между страните условие за възникване на правното действие на договора, както се поддържа от ответника.

По изложените съображения съдът намира, че сключеният Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.09.2015 г. /на л.86 от гр.д.№1326/2018 г. на ПОС/ между М. Т. Т., (М Т. Т.я), гражданин на САЩ, роден на ••••••• г. в гр. Пловдив, чрез пълномощника му адвокат В З, от една страна като Продавач, и от друга страна като Купувач „Арменски културен и информационен център – Пловдив“ООД, с ЕИК 203566692, е бил валидно сключен и е породил присъщите му правни последици от датата на сключването му 14.09.2015 г.

Ищецът се позовава и на сключен между страните Анекс-споразумение от 29.09.2015 г. към Предварителен договор от 14.09.2015 г. /на л.85 от гр.д.№1326/2018 г. на ПОС/, по силата на който Продавачът М. Т. Т., чрез пълномощника си адвокат З, се е съгласил да бъдат изменени някои от разпоредбите на предварителния договор, като размерът на уговореното капаро бъде намален от 35 000 евро на 5 000 евро, платими по банков път в срок до 15.11.2015 г., като остатъка от 115 000 евро да бъде изплатен по банков път, в срок до деня на подписване на окончателния договор за покупко-продажба. Със същия анекс страните са уговорили, че в случай че бъдат предприети на ЧСИ Л. М по изп.д.№782/2014 г. по събиране на задължения на Продавача М. Т., Купувачът се задължава от свое име да погаси задълженията в рамките на уговорената продажна цена на имота, като платените суми от Купувача по изп.д. №782/2014 г. да бъдат зачетени като заплащане на съответна част от уговорената продажна цена за имота.

Така сключеният между страните Анекс-споразумение от 29.09.2015 г., за разлика от сключения между страните Предварителен договор от 14.09.2015 г., не е с нотариална заверка на подписите на страните, а е съставен в обикновена писмена форма. Съдът приема, че е налице своевременно релевирано от ответника оспорване на представителната власт на адвокат З към 2015 г. да действа от името на упълномощителя М. Т. Т., относимо и към сключения от него Анекс-споразумение, датиран като сключен от него на 29.09.2015 г., в качеството на пълномощник на М. Т. Т.. Така релевираното оспорване е уточнено и поддържано след надлежното конституиране в качеството на ответник по делото на М. Р. Т., в проведеното първо по делото открито съдебно заседание на 17.12.2020 г. при повторното разглеждане на делото от първостепенния съд /на л.42-гръб, последен абзац и л.43, първи абзац/, поради което подлежи на разглеждане. Представеният по делото Анекс – споразумение от 29.09.2015 г. представлява частен писмен документ, без нотариална заверка на подписите, датата или съдържанието му. Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК. Макар че представляваният продавач М. Т. Т., както и неговите универсални правоприемници, нямат качеството на „трето лице“ по смисъла на чл.181 от ГПК по отношение на Анексаспоразумение от 29.09.2015 г., този документ се ползва с доказателствена сила само по отношение на авторството му, няма материална доказателствена сила по отношение на посочената в него дата на съставянето му, и когато се поставя въпрос за това дали представителят е разполагал с правомощия, датата на договора следва да се докаже от купувача, тъй като от това доказване той ще извлече изгодни за себе си правни последици /в т.см. Решение №84/23.06.2009 г. по т.д.№681/2008 г. на ВКС – 2-ро т.о. и Решение №167/03.07.2018 г. по гр.д.№4020/2017 г. на ВКС – 4-то гр.отд./. В настоящото производство не са събрани други доказателства за датата на сключването на Анекса – споразумение, датиран като подписан на 29.09.2015 г., от които да е изводим несъмнен извод, че анексът е подписан от пълномощника на продавача преди 12.10.2015 г., когато са прекратени пълномощията му със смъртта на упълномощителя. Ето защо, при лежаща върху ищеца доказателствена тежест, не се установява по несъмнен начин наличието на представителна власт на адвокат З да представлява продавача към датата на подписване на Анексаспоразумение, поради което извършените от адвокат З действия по подписването на този анекс не са породили правни последици за обещателя М. Т. Т., нито за неговите правоприемници по наследство, в това число за ответника М. Р. Т., тъй като не се установява по делото да са били извършени преди прекратяването на пълномощията на адвокат З, и няма данни да са били потвърдени впоследствие от наследника на обещателя М. Т. Т. – първоначалната ответница Р Т., или от нейния наследник – настоящия ответник М. Р. Т., който изрично ги оспорва в процеса.

По така изложените съображения съдът намира, че отношенията между страните следва да бъдат съобразени така, както са уредени съгласно сключения Предварителен договор за покупко-продажба от 14.09.2015 г. Ответникът е релевирал възражение за неизправност на купувача, поради пълно неизпълнение на задължението му да заплати на продавача уговореното капаро в чл.3, ал.1 от предварителния договор в размер на 35 000 евро, поради което се отрича правото на ищеца да иска обявяването на предварителния договор за окончателен. Релевират се възражения, че заплатената от купувача част от капарото в размер на 5000 евро е ненадлежно платена, като изпълнението е частично и забавено /извън срока по чл.3, ал.1 от предварителния договор/, и изпълнено на лице без представителна власт да приеме плащането от името на продавача, поради прекратяването на пълномощията му със смъртта на упълномощителя. С Тълкувателно решение №4/09.05.2023 г. по тълк.д.№4/2020 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни разяснения относно правото на неизправния купувач да иска обявяването на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот за окончателен по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД. Със същото се приема, че дори при установено по делото пълно неизпълнение на задължението на купувача да заплати уговорената продажна цена, когато това неизпълнение не се дължи на обективни причини или на забава на кредитора, това обстоятелство не е пречка за уважаването на иска, когато то не е довело до прекратяване на облигационната връзка между страните. При виновно неизпълнение от страна на купувача по предварителния договор, в полза на ответника се е породило правото да го развали. След като той не е упражнил това право с изявление до купувача преди предявяването на иска или в хода на производството, то и за двете страни е налице интерес от запазването на облигационната връзка и осъществяването на крайния резултат, към който е насочена – сключването на окончателен договор. Обстоятелството, че купувачът не е заплатил цялата продажна цена не представлява пречка за успешното провеждане на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД и в хипотезите, когато това е предвидено като условие на предварителния договор за сключването на окончателния, тъй като законът /чл.362, ал.1 от ГПК/ допуска такава хипотеза и регламентира възможността със съдебното решение съдът да разреши спора относно точния размер на дължимата по договора цена, като уважи иска при условие цената да се плати в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. Необходима предпоставка за това е само съществуването на правната връзка между страните, основана на валиден предварителен договор, съдържащ уговорка за всички съществени условия на окончателния договор, който не е развален или прекратен. В конкретния случай, съгласно чл.9 от Предварителния договор от 14.09.2015 г. страните са уговорили правото на разваляне или прекратяване на договора да бъде упражнено чрез писмено уведомление на посочените в същия договор адреси за кореспонденция на страните, без да се дава допълнителен срок за изпълнение, като уведомлението се счита за достигнало до страната и произвежда своето действие и в хипотезата, в която е върнато с отказ да бъде получено, или в обратната разписка е посочено, че страната не може да бъде открита на адреса за кореспонденция. По делото не се твърди и не се установява да е било направено от обещателя или от неговите наследници извънсъдебно изявление за прекратяване или разваляне на предварителния договор до датата на предявяването на иска, или в хода на процеса. Такова изявление не е направено и от конституирания в хода на процеса ответник М. Р. Т., като релевираните възражения с отговора на исковата молба /инкорпорирани в отговора на въззивната жалба, и уточнени в първото открито съдебно заседание при повторното разглеждане на делото от първостепенния съд/ са ограничени в рамките на възражение за неизправност на купувача, изразяваща се в неизпълнение /ненадлежно изпълнение/ на задължението му за заплащане на продажната цена, поради което съдът намира, че обещателят по предварителния договор за покупко-продажба от 14.09.2015 г. не е упражнил правото си да развали договора едностранно, на основание неизпълнението на задължението на купувача да заплати продажната цена, съгласно уговорения начин и в уговорените срокове по чл.3 от договора. Ето защо, съдът намира, че облигационната връзка между страните, възникнала по силата на валидно сключения между тях Предварителен договор за покупко-продажба от 14.09.2015 г., не е прекратена и обвързва страните, поради което и не е отпаднало правото на купувача да иска обявяването на този предварителен договор за окончателен по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД, и същото е упражнено от купувача своевременно, с депозираната искова молба на 07.06.2018 г.

В производството по чл.19, ал.3 от ЗЗД по обявяването на предварителния договор за окончателен, следва да бъде установено правото на собственост на обещателя върху недвижимия имот – предмет на предварителния договор. Същият е описан в договора като: 5/8 /пет осми/ идеални части от дворно място, находящо се в гр. Пловдив, у.“В К № •••••, цялото застроено – 166 кв.м. и незастроено 168 кв.м., съставляващо към датата на сключване на предварителния договор имот №••• в УПИ * - Н т, в кв.•••••••, по плана на гр. Пловдив ••••, на ул. К А № ••, ведно с целия втори, трети и целия тавански етаж на построената в него триетажа /двуетажна с партер и таван/ жилищна сграда, ведно с 5/8 /пет осми/ идеални части от избата и от прилежащите общи части на сградата. При сключването на договора обещателят се е легитимирал като собственик на недвижимите имоти – предмет на договора, със следните документи за собственост: Актове №№••••••• г. и №••••••••/1934 г.; Решение от 26.08.1948 г. и Допълнително решение от 16.06.1950 г. на Комисията по ЗОЕГПНС; Удостоверение за наследници №94-А/2003 г.; Удостоверение №1181/07.07.1982 г.; Заповед №ОА-115/21.01.1993 г. на Кмета на Община Пловдив; Заповед №ОА-1399/21.11.1996 г. на Кмета на Община Пловдив; Решение по гр.д.№4816/1994 г. на ВКС – III г.о.; Удостоверение от Посолството на САЩ в София за идентичност на имена. В чл.1, ал.3 от договора е уточнено, че описанието на имота е направено въз основа на посочените документи за собственост, като собствеността върху дворното място по действащата кадастрална карта се простира до 248 кв.м. застроено и незастроено, което ще бъде удостоверено със скица от АГКК.

От Нотариален акт №••••••• г. /на л.77-78 от гр.д.№1326/2018 г. на ПОС/ се установява, че на 28.12.1932 г. А. д-р Т. М. Т, лично и в качеството на законен представител на малолетния си син М д-р Т. М.Т, е придобила с договор за покупко-продажба от КМР ½ идеална част от една масивна триетажна сграда с дворно място в гр. Пловдив, на ул.“К А •••• в кв.13 по регулационния план на гр. Пловдив, парцели X V и XXIV, състоящи се двата парцела застроено и незастроено общо урегулирано пространство от 776 кв.м., при съседи: на целия имот: ул.“КАБ“, наследниците на М Яв, държавен имот /О т/, ул.“Ц Т, К и с-ие Ч, и н-ци на К Т, като от купуваната ½ идеална част, купувачката А. Т купува лично за себе си 1/3 част, а 2/3 от купуваната ½ идеална част купувачката купува от името на малолетния си син М д-р Т. М. Т. Впоследствие, с Нотариален акт №••••••••••, дело №•••• от 1934 г. /на л.74-75/ А. д-р Т. М. Т, лично и в качеството на законен представител на малолетния си син М д-р Т. М.Т, е придобила с договор за покупко-продажба от КМР, чрез пълномощника му МКР, другата ½ идеална част от същия имот, като 1/3 от купуваната ½ идеална част от имота А. Т купува лично за себе си, а 2/3 от купуваната ½ идеална част купува за сметка на своя син М д-р Т. М. Т.

От Удостоверение №1180/07.07.1982 г., издадено от Служба „Държавни имоти“ при РНѓ ʓ – гр. Пловдив /на л.450/ се установява, че М д-р Т. Т е подал декларация по чл.10 от ЗОЕГПНС №3463 от 1948 г., с която между другите имоти е декларирал и 2/3 идеални части от къща на три етажа с четири жилища и шест магазина, застроена на 166 кв.м., и незастроено дворно място с площ 168 кв.м. на ул.“В К № •• – Пловдив. С Решение от 28.08.1948 г. , одобрено с ПМС №87/06.04.1949 г. от този деклариран имот в полза на държавата се отчуждават 2/3 ид.ч. от три магазина, 1/3 ид.ч. от другите три магазина, и по 1/3 ид.ч. от втория и третия етаж. С допълнително решение от 16.06.1950 г. за отчуждената част от имота се определят 3/8 ид.ч. от общите части на целия имот – сграда и място, ведно с 3/8 ид.ч. от избеното помещение на този имот. Останалата част от имота се освобождава от отчуждаване. С протокол №31 от 29.06.1951 г. на ГОНС-Пловдив е извършено уедряване, изразяващо се в замяна на събарящите се части на съсобствениците А. д-р Т. Т и М д-р Т. Т от магазините на ул.“В К № •• и в замяна на 2/3 ид.части от магазина, който остава изцяло в собственост след събарянето на Жилфонд, да се отстъпи в собственост на А. д-р Т. Т и М д-р Т. Т 1/3 ид.ч. от досегашната собственост на Жилфонд от първия етаж на сградата на ул.“В К № ••.

От Заповед №СД-187/07.09.1982 г. /на л.457/ се установява, че на основание чл.95 във вр.чл.98 от ЗТСУ се отчуждава имот, включен в терен, определен за реконструкция на Д т, а именно: част от имот пл.№•••, кв.•••••– стар, •••-нов, по плана на ЦГЧ от ул.“В К № ••, собственост на А. д-р Т. Т и на М д-р Т. Т, като се определя парично обезщетение на отчуждените собственици, определено на базата на оценка на отчуждените 5/8 ид.ч. от дворно място, цялото от 292 кв.м., целият първи етаж от двуетажната с партер жилищна сграда, 1/3 ид.ч. от втория жилищен етаж, 5/8 ид.ч. от общите части на сградата /изба, проход, терен, надзор и покрив/. В забележка към заповедта е вписано, че съгласно документите за собственост нотар. акт №••• т.VII, •••••••• г. и нотар.акт №••••••••, дело •••• от 1934 г., А. д-р Т. Т е собственик на ½ от I етаж и 1/3 от 5/8 от общите части на сградата, а М д-р Т. Т е собственик на ½ от I етаж и 2/3 от 5/8 от общите части на сградата, като останалата част от имота е собственост на държавата. От Удостоверение за наследници /на л.452/ се установява, че А. д-р Т. Т е починала на 21.04.1992 г. и е оставила за свой единствен наследник по закон своя син М Т. Т, роден 1921 г.

С Решение №1187/28.05.1996 г. по гр.д.№4816/1994 г. на ВС на РБ – III г.о. /на л.418-419 от гр.д.№1326/2018 г. на ПОС/, постановено в производство за преглед по реда на надзора, е било отменено влязло в сила решение от 16.11.1994 г. по адм.д.№2701/1993 г. на ПОС, с което е била отхвърлена жалбата на М. Т. /МТТ/ срещу отказа на Кмета на Община Пловдив да отмени отчуждаването и да възстанови собствеността върху част от имот планов №••• в кв.13 /стар/, 72 /нов/ по плана на ЦГЧ на гр. Пловдив, представляващ целия първи етаж от двуетажната с партер жилищна сграда, 1/3 ид.ч. от втория етаж, 5/8 ид.ч. от общите части на сградата и 5/8 ид.ч. от дворното място, който имот е бил отчужден от М. Т. Т. /МТТ/ и неговата наследодателка А. д-р Т. Т на основание чл.95 във връзка с чл.98 от ЗТСУ за мероприятие на държавата „Реконструкция на Д т“, и вместо това, на основание ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е постановено ново решение по същество, с което е отменен отказът на Кмета на Община Пловдив с изх.№03-92- 2335/05.05.1993 г., и е отменено отчуждаването на част от имот планов №••• в кв.13 /стар/, 72 /нов/ по плана на ЦГЧ на гр. Пловдив, представляващ целия първи етаж от двуетажната с партер жилищна сграда, 1/3 ид.ч. от втория етаж, 5/8 ид.ч. от общите части на сградата и 5/8 ид.ч. от дворното място, и е възстановена собствеността върху имота на М. Т. Т /МТТ/.

От Удостоверение №03-22-2336/19.01.1992 г., издадено от Община Пловдив /на л.459 от гр.д. №1326/2018 г. на ПОС/ на основание ЗВСОНИ и Решение на назначената комисия със заповед №ОА-399/24.04.1992 г. и заповед №ОА-976/25.06.1992 г., се установява, че МТТ е възстановил правото си на собственост върху следния недвижим имот, отчужден по реда на ЗОЕГПНС, а именно: 2/3 идеални части от трети етаж от триетажна жилищна сграда със съответните идеални части от общите части на сградата, находяща се на ул.“К А ••. В същото удостоверение е отразено, че не се реституират отчуждените по реда на същия закон идеални части от магазинната част на същата сграда, тъй като същата реално не съществува – осъществен е подход към Д т и нови офисни помещения за нуждите на същия.

От представената Заповед №ОА-1399/21.11.1996 г. на Кмета на Община Пловдив /на л.451/ се установява, че със същата на основание чл.54, ал.1 от ЗОС във връзка с Решение №1187/28.05.1996 г. на ВС на РБ, е отписан от актовите книги на общинска собственост имота, актуван с АДС №164/5344 от 10.12.1951 г. на основание ЗОЕГПНС и ЗТСУ, като бивша собственост на А. и М. Т. Т, а именно: Целия първи етаж от двуетажната с партер жилищна сграда, 1/3 идеална част от втория жилищен етаж, 5/8 идеални части от общите части на сградата и 5/8 идеални части от дворното място, съставляващо имот №••• – част, кв.13-стар, кв.72-нов, находящи се на ул.“К А № •• гр. Пловдив. От Заповед №ОА-115/21.01.1993 г. на Зам. Кмета на Община Пловдив /на л.422 и на л.456/ се установява, че на основание чл.88, ал.4 от НДИ е отписан от актовите книги за държавните имоти следния имот, възстановен на собственика му по ЗВСОНИ, отчужден по ЗОЕГПНС, а именно: 2/3 идеални части от трети етаж от триетажната жилищна сграда със съответните идеални части от общите части на сградата, находяща се на адрес: ул. „К А № •• бивша собственост на МТТ и А. Т. Т.

От АДС №164/5344, съставен на 10.12.1951 г. /на л.448, т.3 от гр.д.№1326/2018 г. на ПОС/ се установява, че е актувана като държавна собственост на основание ПМС №11/04.08.1949 г. във връзка със ЗОЕГПНС и Заповед №СД-187/07.11.1982 г. по отчуждителни преписки №3462 и 3463, бивша собственост на А. д-р Т.Т, цялата триетажна масивна сграда с партер – 6 магазина /преустроени в 2 магазина, портал и касови помещения на театъра/ с площ от 166 кв.м., който имот се намира в гр.П, кв.•••••–нов, и съставлява парцел XXIII, планоснимачен №•••, на ул.“В К № ••, с граници: на юг – кино Б, на изток – ул.“В К“, на запад – двор на театъра, на север – държавен имот. В графа 31 на същия АДС /на л.449/ се установява записка: „Със Заповед №187/07.09.82 г. се отчуждава целия имот за реконструкция на театъра. Със Заповед №ОА-115/21.01.1993 г. на основание чл.88, ал.4 от НДИ се отписва 2/3 ид.ч. от трети етаж на триетажна жил. сграда със съотв. ид.части от дв.място и об.ч. на сградата – б.с. на МТТ и А. Т.Т. Със Заповед №ОА-1399/21.11.1996 г. на основание чл.64,ал.1 от ЗОС е деактуван целия първи етаж от двуетажната с партер жилищна сграда, 1/3 ид.ч.от втория жилищен етаж, 5/8 ид.ч. от общите части на сградата и 5/8 ид.части от дворното място, имот пл.№•••-ч., кв.••• - нов.“. От писмо вх.№2639/27.01.2020 г. /на л.568/ от Община Пловдив – ДМДТ, се установява, че в данъчната служба на Община Пловдив с декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.

№09006134/28.04.1998 г., подадена от МТТ, е деклариран по партида №000000736••• недвижим имот в гр. П, ул. К А № ••••• №40, състоящ се от земя 400 кв.м., търговски обект на ет.2 с площ от 153,71 кв.м. с мазе 91,68 кв.м. и таван с площ 153,71 кв.м., и търговски обект на ет.3 с площ от 153,71 кв.м.

От Удостоверение вх.№94012-7793/18.11.2013 г. на Община Пловдив, район „Централен“ /на л.79 от гр.д.№1326/2018 г. на ПОС/ се установява, че поземления имот /ПИ/ с кадастрален идентификатор ••••••••• по КК, със стар пл.№•••, който е включен в УПИ ••••••••••••, по действащия регулационен план на „Централна градска част“, има настоящ административен адрес ул.“К А * Б

При така събраните по делото писмени доказателства, се установява, че М д-р Т. Т и неговата майка А. д-р Т. Т през 1932 г. са придобили от КМР с договор за пукопкопродажба, сключен с Нотариален акт №••••••• г. ½ идеална част от имот, находящ се в гр. Пловдив, на адрес: ул.“К А ••••, представляващ масивна триетажна сграда с дворно място, в кв.13 по регулационния план на гр. Пловдив, парцели XV и XXIV, състоящи се двата парцела застроено и незастроено общо урегулирано пространство от 776 кв.м. С последващ договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт №••••••••••, дело №•••• от 1934 г. двамата са придобили от същия праводател и другата ½ идеална част от същия имот, като имотът и по двете сделки е бил придобит в съсобственост между тях – 1/3 ид.ч. за А. д-р Т. Т, и 2/3 ид.ч. за М д-р Т. Т. След придобиването на имота, част от него е била отчуждена с Решение от 28.08.1948 г., одобрено с ПМС №87/06.04.1949 г. в полза на държавата по реда на ЗОЕГПНС, а именно: 2/3 ид.ч. от три магазина, 1/3 ид.ч. от другите три магазина, и по 1/3 ид.ч. от втория и третия етаж. С допълнително решение от 16.06.1950 г. за отчуждената част от имота се определят като прилежащи към отчуждената част 3/8 ид.ч. от общите части на целия имот – сграда и място, ведно с 3/8 ид.ч. от избеното помещение на този имот. Впоследствие е извършено частичното разрушаване на магазините на първия етаж от сградата, като с протокол №31 от 29.06.1951 г. на ГОНС-Пловдив е извършена замяна, при която притежаваните от А. д-р Т. Т и М д-р Т. Т идеални части от подлежащите на разрушаване магазини, и притежаваните от тях 2/3 ид.части от магазина, който не се събаря /той остава изцяло в собственост на Жилфонд/, се отстъпва в собственост на А. д-р Т. Т и М д-р Т. Т отчуждената от тях по-рано по ЗОЕГПНС 1/3 ид.ч. от първия етаж на сградата на ул.“В К № ••, с което те отново са станали собственици на целия първи етаж от сградата на ул.“В К № ••. Впоследствие, със Заповед №СД-187/07.09.1982 г. на основание чл.95 във вр.чл.98 от ЗТСУ се отчуждава от А. д-р Т. Т и М д-р Т. Т и цялата останала в техния патримониум част от имота, след което целият имот, придобит от тях с Нотариален акт №••••••• г. и Нотариален акт №••••••••••, дело №•••• от 1934 г., е актуван като държавна собственост с АДС №164/5344 /на л.448, т.3 от гр.д.№1326/2018 г. на ПОС/. Впоследствие, с влизане в сила на ЗВСОНИ, по силата на закона е настъпила реституция в патримониума на отчуждените собственици М д-р Т. Т /обещателят М. Т. Т./ и неговата майка А. д-р Т. Т, на отчуждените по реда на ЗОЕГПНС 2/3 идеални части от трети етаж от триетажната жилищна сграда със съответните идеални части от общите части на сградата, което обстоятелство е признато с Удостоверение №03-22- 2336/19.01.1992 г., издадено от Община Пловдив /на л.459 от гр.д.№1326/2018 г. на ПОС/. Отчуждените по реда на ЗОЕГПНС части от магазините не са възстановени, тъй като част от тях са съборени и не са съществували, а собствеността върху останалата след събарянето част от съществуващ магазин е била заменена с идеална част от първия жилищен етаж, която впоследствие е отчуждена по реда на ЗТСУ. След настъпване на тази реституция по силата на закона, А. д-р Т. Т е починала на 21.04.1992 г. и реституираните й права са преминали в патримониума на единствения й наследник по закон М д-р Т. Т /обещателят М. Т. Т./. Същият е наследил и правото й на реституция на отуждените по реда на ЗТСУ части от имота. Впоследствие от М. Т. Т. – в качеството на отчужден собственик и в качеството на единствен наследник по закон на А. д-р Т. Т, надлежно е проведено административно производство за оТа на отчуждаването на части от имота по реда на ЗТСУ на основание ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, и с Решение №1187/28.05.1996 г. на ВС на РБ е отменено отчуждаването на част от имот планов №••• в кв.•• /стар/, •• /нов/ по плана на ЦГЧ на гр. Пловдив, представляващ целия първи етаж от двуетажната с партер жилищна сграда, 1/3 ид.ч. от втория етаж, 5/8 ид.ч. от общите части на сградата и 5/8 ид.ч. от дворното място, и е възстановена собствеността върху имота на М. Т. Т /МТТ/ - лично, и в качеството му на единствен наследник на неговата майка А. д-р Т. Т. След настъпилата реституция на основание ЗВСОНИ, и след оТата на отчуждаването по ЗТСУ, реституираният на отчуждените собственици имот е отписан от актовите книги за държавна собственост със Заповед №ОА-115/21.01.1993 г. на основание чл.88, ал.4 от НДИ /за частта от имота, отчуждена по ЗОЕГПНС, с изключение на отчуждените идеални части от магазините, които впоследствие са били заменени с отчуждената преди това по ЗОЕГПНС 1/3 ид.ч. от втория етаж/, и от актовите книги за общинска собственост със Заповед №ОА- 1399/21.11.1996 г. /относно частта от имота, отчуждена по ЗТСУ/.

Установява се, че имотът на М д-р Т. Т и неговата майка А. д-р Т. Т, е описан в отчуждителната преписка по ЗОЕГПНС, както и в съставения въз основа на това отчуждаване АДС №164/5344 от 10.12.1951 г., като имот, находящ се на адрес: гр. Пловдив, ул.“В К № ••, с планоснимачен №•••, парцел •••••, кв.•••-нов, с построена в него масивна триетажна сграда с партер с 6 магазина /преустроени в 2 магазина, портал и касови помещения на театъра/, със застроена площ 166 кв.м. Това описание се различава от описанието на имота, описан в Нотариален акт №••••••• г. и Нотариален акт №••••••••••, дело №•••• от 1934 г., където имотът, придобит от М д-р Т. Т и А. д-р Т. Т е описан като: масивна триетажна сграда с дворно място с адрес: ул.“К А ••••, в кв. ••, парцели •• и ••• по регулационния план на гр. Пловдив, с обща регулирана площ 776 кв.м. В документите по отчуждителната преписка по реда на ЗТСУ, както и във връзка с оТата на това отчуждаване, сградата е описана като „двуетажна с партер жилищна сграда“, докато в нотариалните актове и документите във връзка с отчуждаването по реда на ЗОЕГПНС и реституцията по реда на ЗВСОНИ сградата е описана като „триетажна жилищна сграда“, както е отразена в КК и към настоящия момент. Налице е и разлика в административния адрес на имота - съгласно Нотариален акт №••••••• г. и Нотариален акт №••••••••••, дело №•••• от 1934 г., имотът е административен адрес: „улица „К А ••••; съгласно документите от отчуждителните преписки, а имота, който се претендира, е с настоящ административен адрес: ул.“К А I Б“ №••. В АДС №164/5344 от 10.12.1951 г., имотът е описан като находящ се на адрес: ул.“В К № ••. Налага се да се извърши преценка за идентичността на отчуждения имот от М Т и А. Т с този, придобит от двамата през 1932- 1934 г. с посочените нотариални актове се установява, както и между реституирания имот и имота – предмет на процесния предварителен договор.

В представения Ситуационен план на част от кв.••••••• I-Н т /ПИ 14/ по плана на гр. Пловдив – •••• част, по който уличната и дворищната регулация са утвърдени със Заповед №4126/27.07.1954 г. /на л.70/, е визуализиран имот пл.№••, който от изток граничи с улица „В К, като от Разписния списък към този план /на л.71/ се установява, че имот пл.№•• е записан на собственици „Т. М.Т, Е Т. Т и Държавен имот“, въз основа на НА №••••••• г. Следователно, по плана от 1954 г. улицата, представляваща източна граница на имота на М Т и А. Т, посочена в НА №••••••• г. като ул.“К А“, през 1954 г. е носела името ул.“В К. В Ситуационен план на част от кв.7•••• – стар, УПИ * - Н. т. съгласно утвърдената улична и дворищна регулация със заповед №1155/29.11.1982 г. /на л.464/, е визуализиран поземлен имот №•••, в квартал 7••••-стар, като в текстовата част е посочено, че ПИ №••• е с обща площ от 248 кв.м., в това число дворно място с незастроена площ от 93 кв.м., и застроена в него триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 155 кв.м. На ситуационния план се визуализира, че посочения имот пл.№••• граничи от изток с ул.“КА *“. Същевременно, в съставения АДС №164/5344 /на л.507/ като съсед на имота от изток е посочена ул.“В К“, а като адрес на имота: ул.“В К № ••. От Разписния списък към проекта за дворищна регулация на гр.Пловдив -•••••• и •••част /л.463/ е видно, че имота с планоснимачен №••• е записан на собственици М д-р Т. Т и А. д-р Т. Т, въз основа на титули за собственост Нотариален акт №•••••••••••••, д.1150/28.12.1932 г. и Нотариален акт №••••••••••, дело №•••• от 25.10.1934 г., и Решение №1187/28.05.1996 г. на ВС, ахд№4816/94 г., както и „Държавен имот“ съгласно титул за собственост АДС

№164/5344/10.12.1951 г. В графа „забележка“ е отразено „3мж-155 кв.м“, в графа „площ“ е отразено, че освен застроената площ от 155 кв.м., имотът има и двор 93 кв.м., като общата му площ по плана от 1982 г. е 248 кв.м. От Удостоверение вх.№94012-7793/18.11.2013 г. на Община Пловдив /на л.79/ и Удостоверение изх.№01-104377-1/02.04.2018 г. /на л.18/ се установява, че поземления имот /ПИ/ със стар пл.№•••, който е включен в УПИ ••••••••••••, по действащия регулационен план на „Централна градска част“, има настоящ административен адрес ул.“К А * Б/ул.“КА *“ №40/. От същите удостоверения се установява, че съгласно действащата кадастрална карта, същият имот е отразен с кадастрален идентификатор •••••••••, а от Удостоверение изх.№01-104377-1/02.04.2018 г. се установява и че Самостоятелният обект в сграда с идентификатор •••••••••.3.2 е регистриран с адрес: гр. Пловдив, п.к.4000, ул.“КА *“ №40, ет.3. От така събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че поземленият имот, отчужден от М д-р Т. Т и А. д-р Т. Т, посочен в отчуждителната преписка като имот с планоснимачен №••• от кв.7•••• – стар, УПИ * - Н. т. с площ от 248 кв.м., с адрес: ул.“В К № ••, е идентичен с част от имота, придобит от тях с Нотариален акт №•••••••••••••, д.1150/28.12.1932 г. и Нотариален акт №••••••••••, дело №•••• от 25.10.1934 г., и съответства на част от працел ••••••• от плана на гр. Пловдив от 1903 г. с площ от 334,10 кв.м., с административен адрес: Ул.“К А“№36 /видно от разписния списък към плана на л.104а и Ситуационен план на л.105/. Също така, установява се, че поземления имот със стар пл.№•••, който е включен в УПИ ••••••••••••, по действащия регулационен план на „Централна градска част“, има настоящ административен адрес ул.“К А * Б/ул.“КА *“ №40/, и в кадастралната карта е отразен с кадастрален идентификатор •••••••••. Идентичността на имота, предмет на процесния предварителен договор за покупко-продажба от 14.09.2015 г., с част от имота - собственост на ответника лично и като наследник на неговата майка, с договори за покупко-продажба, сключени с Нотариален акт №•••••••••••••, д.•••••/•••• г. и Нотариален акт №••••••••••, дело №•••• от 25.10.1934 г., се установява от съвпадение на границите на поземления имот при проследяването на описанието му в отчуждителните преписки и съставения за имота АСД, впоследствие в реституционните документи, и заснемането на имота за нуждите на изменението и попълването на действащата КК и КР на гр. Пловдив:

За границата на имота от изток е посочена улица „К А“ по нотариалните актове; по разписния списък към плана, утвърден на 21.10.1903 г. /на л.104а и 105/ за парцел

XXIV, собственост на А. д-р Т. Т и М д-р Т. Т е вписано „Лицето на парцела е на улица „К А“; от Ситуационен план – извлечение от плана от 1982 г. се визуализира, че

имотът граничи с тази улица /на л.523/;

От юг, съгласно Ситуационен план на част от кв.••••••••• имотът граничи с „Кино

*“; по плана от 1982 г. имот пл.№••• също граничи с „кино *“;

От запад, съгласно нотариалните актове и по плана от 1903 г., имотът граничи с „Държавен имот /О т/“; по плана от 1954 г. – „парцел ••••“ /на л.70/; по плана от 1973

г. – „парцел ••• /на л.68/, съгласно плана от 1982 г., видно от Ситуационен план на л.523 – парцел V-Н т;

Налице е съвпадение на етажността на сградата – в нотариалните актове същата е описана като „масивна триетажна сграда“, в АДС №164/5344 от 10.12.1951 г. – като „триетажна масивна сграда с партер – 6 магазина /сега преустроени в 2 магазина, портал и касови помещения на театъра/ с площ 166 кв.м.“; в отчуждителната преписка по ЗОЕГПНС сградата е описана като „къща на три етажа с четири жилища и шест магазина, застроено 166 кв.м. и незастроено 168 кв.м.“; в отчуждителната преписка по ЗТСУ сградата е описана като „двуетажна с партер жилищна сграда, масивна с частични ж.б. елементи“, като се отчуждава „целия първи етаж“ и „1/3 ид.ч. от втори жилищен етаж“. Различието в описанието на етажността на сградата се обосновава от различните действащи териториално-устройствени нормативи в периода на придобиването на имота 1932-1934 г. и при отчуждаването му по реда на ЗОЕГПНС /съответно при действието на Закона за благоустройство на населените места в Царство България от 1911 г. и Закона за благоустройството на населените места от 1941 г./. Според чл.165 и чл.166 от ЗБНМ „етажът е част от сграда, представляваща хоризонтално пространствено разпределение на същата и включваща се между две последователни подови конструкции, над нивото на тротоара“, а като „партер“ се определя етажът, вместен в допустимата за сградата височина, лежащ върху зимничните помещения, а ако няма такива - върху основните зидове, и ако служи за магазини е допустимо подът му да бъде най-малко на 0,05 м над средното прилежащо тротоарно ниво. Следователно, при действието на ЗБНМ партерът е считан за етаж от сградата, непосредствено лежащ върху зимничните помещения. Когато служи за магазини /какъвто е случаят с процесната сграда/, е било допустимо подът му да е почти до нивото на прилежащия тротоар. При действието на ЗТСУ /по време на втората отчуждителна процедура пред 1982 г./ нормативите относно етажността на сградите, определени с Наредба №5 за правила и нормативи по ТСУ от 1977 г. /чл.61, ал.1 от наредбата/ са изисквали подът на първия надземен етаж да бъде най-малко на 1,00 м. над нивото на прилежащия терен, когато външната строителна линия е уличнорегулационната линия /както е в настоящия случай/. Посоченото изискване подът на първия надземен етаж да е на височина най-малко на 1,00 м. над прилежащия терен, е обосновало определянето на процесната сграда при действието на ЗТСУ като „двуетажна с партер“, за разлика от определянето й като „триетажна“ при действието на ЗБНМЦБ и ЗБНМ. Съответно, при действието на ЗБНМЦБ и ЗБНМ от 1941 г. първият жилищен етаж над магазините е бил определян като „втори етаж“, а вторият жилищен етаж над магазините е определян като „трети етаж“, докато при действието на ЗТСУ първият жилищен етаж над магазините е определян като „първи етаж от двуетажната с партер жилищна сграда“, съответно вторият жилищен етаж над магазините е определян кат „втори етаж от двуетажната с партер жилищна сграда“. Съответно, първото надземно ниво, на което са се намирали обекти с функцията на магазини, и подът им е бил на по-малко от 0,30 м. над средното прилежащо тротоарно ниво, е бил определен като „партер“.

Следователно, съдът намира за установено от фактическа страна, че поземленият имотпредмет на предварителния договор за покупко-продажба от 14.09.2015 г. е идентичен с част от имота на М д-р Т. Т, придобит от него лично, и като наследник на неговата майка А. д-р Т. Т с Нотариален акт №•••••••••••••, д.••••• г. и Нотариален акт №••••••••••, дело №•••• от ••••• г., който е бил отчужден частично на основание ЗОЕГПНС, а в останалата част – по реда на ЗТСУ, впоследствие реституиран в една част по силата на закона с влизане в сила на ЗВСОНИ, а в останата част - чрез проведена административна процедура по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.

В представените по делото на л.428 и л.429 схеми на СОС с кадастрален идентификатор •••••••••.3.1 и СОС с кадастрален идентификатор •••••••••.3.2 липсват данни за площ на самостоятелните обекти в сграда, както и данни за собственика на всеки от тях. Следователно, налице е непълнота на кадастралната карта и кадастралните регистри по отношение на тези самостоятелни обекти. Посочената непълнота не е пречка за установяване на идентичността на тези два самостоятелни обекта в сградата с идентификатор •••••••••.3, построена в ПИ с идентификатор •••••••••, с реституираните обекти на бившия собственик МТТ /М. Т. Т./, представляващи целия първи жилищен етаж, и целия втори жилищен етаж от масивната триетажна сграда, описана в част от документите като двуетажна с партер и таван жилищна сграда, тъй като идентичността се установява, както следва:

СОС с кадастрален идентификатор •••••••••.3.1 е с описани в кадастралната карта съседни СОС под него •••••••••.3.4; •••••••••.3.3; •••••••••.3.5, които в кадастралните регистри са отразени като собственост на Министерството на културата. От Обяснителна записка към проекта за изменение на КККР на гр. Пловдив, /на л.402/ е отразено, че СОС с идентификатор •••••••••.3.3 представлява билетна каса на театъра с площ 23,10 кв.м., СОС с идентификатор •••••••••.3.4 представлява обект с трайно предназначение „за търговска дейност“ с площ от 38,33 кв.м., а СОС с идентификатор •••••••••.3.5 представлява склад и санитарен възел с обща площ от 12,88 кв.м. От данните за заснемането на СО в сградата с идентификатор •••••••••.3 /на л.405/ се установява, че на първи (партерен) етаж в сградата са заснети следните обекти: магазин в южната част на партерния етаж, билетна каса в североизточната част на партерния етаж, и граничещ с него склад със санитарен възел в северозападната част, като пространството между магазина в южната част, и двата самостоятелни обекта в северната част на партерния етаж, пространството представлява проход за театъра, свързващ ул.“К А“ с имот пл.№•••, находящ се западно от имот пл. №•••• по плана на гр. Пловдив. От същото заснемане е видно, че заснетите обекти на 2-ри и 3-ти етаж обхващат цялата застроена площ на сградата, поради което може да бъде обоснован извод, че площта на тези обекти съответства на застроената площ на сградата – т.е. всеки от тях е със застроена площ от 155 кв.м.

В Решение №672/07.03.2011 г. по гр.д.№1584/2009 г. на ВКС – I гр.отд. се приема, че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателства за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост. Ако в различни периоди от време съседите /или техните наследници/ съвпадат, може да се направи извод, че заключеният между тях имот не е променян. Прието е, че площта и сигнатурата по плана, ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана. Относно това, че не площта, а границите са индивидуализиращ белег, е и постоянната съдебна практика, изразена в решение №253/18.05.2010 г. по гр. д.1114/2009 г. на ВКС – II г.о., Решение №842/02.12.2010 г. по гр.д.№2006/2009 г. на ВКС – I г.о., Решение №196/11.11.2015 г. по гр.д.№2495/2015 г. на ВКС – I г.о. и др.

Въз основа на така приетото от фактическа и правна страна, съдът намира за установено, че сградата с идентификатор •••••••••.3, построена в ПИ с идентификатор •••••••••, съществува във вида, в който е била отчуждена от бившите собственици, с изключение на партерното ниво /първи етаж/, в който към момента на отчужджаването са съществували 6 магазина, част от които са били разрушени след отчуждаването им, за обособяването на проход към Н т, а в останалото партенро пространство са обособени магазин в южната част на партерния етаж, билетна каса в североизточната част на партерния етаж, и граничещ с него склад със санитарен възел в северозападната част. Вследствие на проведената реституционна процедура за оТа на отчуждаването по реда на ЗТСУ, и в резултат от настъпила реституция по силата на закона на основание ЗВСОНИ, се установява, че обещателят лично, и в качеството си на единствен наследник по закон на своята майка А. др Т. Т, е възстановил своите собствени и наследените от неговата майка права на собственост, върху следните недвижими имоти:

5/8 /пет осми/ идеални части от дворно място, което към настоящия момент е заснето в действащата кадастрална карта на гр. Пловдив, одобрена със Заповед №РД-18-

48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с последно изменение със Заповед №18-8561-

28.10.2016 г. на Началника на СГКК – Пловдив, като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификато𠹕••••••••, с площ от 155 кв.м., с административен

адрес: гр. Пловдив, ул.“КА *“№••, с трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план •••, квартал: ••••, парцел *, при съседи: •••••••••••••••••••••.•••

/съгласно приложена Скица на поземления имот на л.426 от гр.д.№1326/2018 г. на ПОС/;

Целия първи жилищен етаж /над партера/, от построената в същия поземлен имот

жилищна сграда с кадастрален идентификатор •••••••••.3, със застроена площ от 155

кв.м., брой етажи 3, предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение,

който първи жилищен етаж към настоящия момент съставлява Самостоятелен обект в сграда (СОС) с кадастрален идентификатор •••••••••.3.1, по КККР одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с последно изменение със Заповед

№18-8561-28.10.2016 г. на Началника на СГКК – Пловдив, с адрес на имота: гр.

Пловдив, ул.“КА *“№••• ет.*, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище,

апартамент, брой нива на обекта:1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта: •••••••••.3.4; •••••••••.3.3; •••••••••.3.5, над обекта:

•••••••••.3.2. /съгласно Схема на СОС на л.427 от гр.д.№1326/2018 г. на ПОС/;

Целия втори жилищен етаж /над партера/, от построената в същия поземлен имот

жилищна сграда с кадастрален идентификатор •••••••••.3, със застроена площ от 155

кв.м., брой етажи 3, предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение,

който първи жилищен етаж към настоящия момент съставлява Самостоятелен обект в сграда (СОС) с кадастрален идентификатор •••••••••.3.2, по КККР одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с последно изменение със Заповед

№18-8561-28.10.2016 г. на Началника на СГКК – Пловдив, с адрес на имота: гр.

Пловдив, ул.“КА *“№40, ет.3, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище,

апартамент, брой нива на обекта:1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта: •••••••••.3.1; над обекта няма /съгласно Схема на СОС

на л.428 от гр.д.№1326/2018 г. на ПОС/;

5/8 идеални части от общите части на сградата с кадастрален идентификатор

•••••••••.3.

Доколкото избата и тавана на сградата с идентификатор •••••••••.3 не съставляват самостоятелни обекти на собственост, имат обслужващи функции по отношение на останалите самостоятелни обекти в сградата, същите са част от общите части на сградата, и от тях обещателят притежава 5/8 идеални части, като част от общите части на сградата. По делото не са събрани доказателства след проведената реституция етажните собственици /М. Т. Т. и Министерство на културата/ да са вземали решение таванският етаж да се счита принадлежност само към самостоятелните обекти обекти в сградата, които са собственост на продавача. Ето защо, при непроведено доказване таванският етаж да е прилежаща част към някой от самостоятелните обекти с идентификатори •••••••••.3.1 и •••••••••.3.2, по аргумент за противното от чл.38, ал.2 от ЗС, при липса на доказателства да е постигната уговорка между етажните собственици таванът да обслужва само самостоятелните обекти – собственост на М. Т. Т., следва да се приеме, че той е част от общите части на сградата и собствеността върху 5/8 идеални части върху него, като част от общите части на сградата, следва собствеността върху самостоятелните обекти в сградата. По същите съображения и собствеността върху 5/8 идеални части от избата следва собствеността върху самостоятелните обекти в сградата, като част от прилежащите към тях общи части на сградата.

Установява се от приетата справка от Служба по вписванията, че до датата на вписване на исковата молба по настоящото дело, ответникът не е прехвърлял собствеността върху имотите – предмет на предварителния договор, поради което същият и към настоящия момент е техен собственик,

При така установеното съдът намира, че ответникът, в качеството на правоприемник по наследство на обещателя М. Т. Т., към настоящия момент е собственик на имота – предмет на предварителния договор от 14.09.2015 г., с изключение на обещаните 3/8 ид.ч. от тавана, представляващи разликата над притежаваните от обещателя 5/8 идеални части от тавана /като част от общите части на сградата/ до обещаната продажба на пълната собственост върху тавана на сградата.

Във връзка с определяне на размера на задължението на купувача да заплати продажната цена, следва да бъде обсъдено релевираното от ответника възражение за неизправност на купувача досежно задължението за плащане на продажната цена.

В чл.3, ал.1 от същия договор страните са се съгласили уговорената продажна цена да бъде заплатена по следния начин: 35 000 евро, представляващи капаро, платими по банков път, от които 24 000 евро – в месечен срок от подписване на предварителния договор, и 11 000 евро – при предоставяне на скица за имота; остатъкът от продажната цена в размер на 85 000 евро да бъде платена по банков път от купувача на продавача най-късно до деня на подписване на окончателния договор за покупко-продажба. С чл.3, ал.2 страните са уговорили плащанията да бъдат извършени по специалната клиентска сметка на пълномощника на продавача в „Уникредит Булбанк“ АД. С исковата молба ищецът твърди, че в изпълнение на задължението си за плащане на продажната цена, така както същото е било изменено със сключения Анекс-споразумение от 29.09.2015 г. към предварителен договор от 14.09.2015 г., извършил превод на сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/ на 26.10.2015 г. по специалната клиентска сметка на адвокат З в „Уникредит Булбанк“АД, което плащане установява с Платежно нареждане /на л.82 от гр.д.№1326/2018 г. на ПОС/. Впоследствие, на 11.10.2017 г. той привел сумата от 55 385,00 лева по сметка на ЧСИ Л Ма за сметка на М. Т. Т. /МТТ/ за погасяване на задълженията му като длъжник по изп.д.№782/2014 г. на ЧСИ М, като за установяване на това плащане представя Платежно нареждане от 11.10.2017 г. за сумата 55 385,00 лв. /на л.81/, и Удостоверение от 21.12.2017 г. по изп.д.№782/2014 г. на ЧСИ М /на л.80/, от което е видно, че сумата от 55 385 лв. е постъпила по сметка на съдебния изпълнител, като с тази сума окончателно е било погасено задължението на длъжника М. Т. Т. /МТТ/ по посоченото изпълнително дело. Ищецът претендира, че в съответствие с уговореното в т.IV от Анекс-споразумение от 29.09.2015 г., извършеното от него плащане на сумата от 55 385 лв. е погасил съответна част от задълението за плащане на продажната цена по предварителния договор.

Ответникът оспорва така извършените плащания, като счита, че те не съставляват надлежно изпълнение на задължението за заплащане на продажната цена. Съдът намира така релевираното възражение за частично основателно. Тъй като по изложените вече съображения, в отношенията между страните не следва да се прилагат измененията, извършени с Анекс-споразумение от 29.09.2015 г., то извършеното плащане на сумата 55 385 лв. за погасяване на задълженията на продавача по изп.д.№782/2014 г. на ЧСИ М, не следва да се приема за надлежно плащане на част от уговорената продажна цена за имота – предмет на Предварителния договор от 14.09.2015 г., тъй като не е платено на лице, което има право да получи плащането, поради което то няма погасителен ефект по отношение на част от задължението за плащане на продажната цена.

По отношение на сумата от 10 000 лв., платена от ищеца на 26.10.2015 г. по клиентската сметка на адв. З в „Уникредит Булбанк“АД, следва да се приеме, че е извършено надлежно плащане на част от продажната цена по уговорения начин в чл.3, ал.2 от Предварителния договор от 14.09.2015 г. Обстоятелството, че към датата на извършване на плащането /26.10.2015 г./ вече е била настъпила смъртта на продавача М. Т. Т. /починал на 12.10.2015 г./, се явява ирелевантно за настъпване на погасителния ефект на плащането, на основание чл.75, ал.2 от ЗЗД. По делото не се твърди и не се установява към датата на извършване на плащането на купувача да е било известно, че обещателят е починал и е прекратена представителната власт на адвокат З. Същевременно, уговорения начин на плащане в чл.3, ал.2 от Предварителния договор недвусмислено овластява адвокат З да получи плащането по своята специализирана клиентска сметка в „Уникредит Булбанк“АД. Ето защо съдът намира, че така извършеното плащане на сумата от 10 000 лева, равностойна на сумата от 5 112,92 евро, следва да се приеме за извършено надлежно плащане от купувача на лице, което се явява овластено да получи изпълнението, с погасителен ефект по отношение на съответна част от задължението за заплащане на уговорената между страните продажна цена.

По тези съображения предявеният иск за обявяването на Предварителният договор за покупко-проджаба от 14.09.2015 г. за окончателен е основателен, и следва да се уважи за всички описани в него недвижими имоти, съобразно настоящият им статут и идентификация съобразно КК и КР на гр. Пловдив, с изключение на искането за обявяване на предварителния договор за окончателен по отношение на 3/8 идеални части от тавана, което следва да се отхвърли. Предварителен договор от 14.09.2015 г. следва да бъде обявен за окончателен, при условие, че ищецът заплати на ответника неплатената част от продажната цена, в размер на 114 887,08 евро, в двуседмичен срок от влизане на решението в сила, като в противен случай на основание чл.362, ал.2 от ГПК по искане на ответника съдът ще обезсили постановеното решение.

С оглед обявяването на предварителния договор за окончателен, Купувачът следва да бъде осъден да заплати дължимите данъци и такси за прехвърлянето на собствеността, изчислени на базата на данъчната оценка на имота, която съобразно представеното по делото Удостоверение за данъчна оценка на имота за 2026 г., постъпило с вх.№137/08.01.2026 г. /на л.68 от настоящото дело/ е в размер на 138 166,40 евро, и е по-висока от уговорената продажна цена. Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ПАС за държавни такси дължимата нотариална такса по Тарифата за нотариалните такси по ЗННД, в размер на сумата от 1070,96 евро. За обезпечаването на това задължение следва да бъде постановено вписването на възбрана върху имота – предмет на договора, до заплащането на дължимата на Държавата сума от 1070,96 евро, на основание чл.364, ал.1 от ГПК. По сметка на Община Пловдив следва ищецът да бъде осъден да заплати дължимият местен данък за придобиване на собственост върху недвижим имот по възмезден начин, в размер на сумата от 4 144,99 евро, представляваща 3 % от данъчната оценка на прехвърленото имущество, на основание чл.35, ал.2 от Наредбата на Общинския съвет – Пловдив за определянето на размера на местните данъци на територията на община Пловдив. Извършване на плащането на дължимите суми за държавна такса и местен данък е условие да бъде издаден на купувача препис от влязлото в сила решение.

При този изход от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски по делото, но същият не е депозирал списък по чл.80 от ГПК и не е направил искане за присъждане на разноски, поради което разноски по делото не следва да му се присъждат.

Така мотивиран, съдът