Решение № 436 от 10.7.2026 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 2919/2025 г.

Подадена е искова молба от Г. О. С. от гр.С. против ОС- гр.С., в която се твърди, че ищцата е работила като ••••••• в ОС – С., за периода 03.07.2023 г.- 30.06.2024 г. на основание Акт за заемане на длъжност № ••••••• от 03.07.2023 г. Получавала е основно месечно брутно възнаграждение в размер, определен от Пленума на ВСС на база Таблици № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на •••••, •••••• и •••••••. Съгласно Таблица № 1 на ВСС за 2023 г. и Таблица № 1 за 2024 г., които на ред 7 съдържат размера на възнаграждението за •••••••, младши ••••••• и младши •••••••, определената от ОС С. за 2023 г. заплата на ищцата е 3471 лв., а за 2024 г. - 3928 лв. Така определеното възнаграждение от ВСС не съответства на размера на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт, според изискванията на чл.218 ал.2 от ЗСВ. На ищцата е заплатена по-ниска заплата от законоустановената, с което е ощетена със сумата от 7566 лв. Подала е Покана за доброволно изпълнение с вх. № ••••/11.03.2025 г. до председателя на ОС - С.. Комисията „Бюджет и финанси“ към пленума на ВСС на заседание от 02.04.2025 г. е изразила становище, обективирано в т. 5 на Протокол № 12, че основното месечно възнаграждение за най-ниската •••••••, •••••••ска и •••••••ска длъжност е определено в съответствие с изискванията на чл. 218, ал. 2 ЗСВ, като е взета предвид удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на Националния статистически институт, на годишна база, както и възможностите на бюджета на съдебната власт за съответната година и разпоредбата на чл. 365 ЗСВ, съгласно която Пленумът на ВСС организира изпълнението на бюджета на съдебната власт. Предвид това становище претендираните от ищцата допълнителни суми не са заплатени от ответника като работодател, именно който ги дължи, доколкото магистратът полага труд в този орган на съдебната власт. Претендира и мораторна лихва върху тях от първо число на месеца, следващ този, за който е дължимо възнаграждението, т.е. общо за периода от 01.08.2023 г. до 30.06.2025 г. дължима е сумата от 1551,94 лв.. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното й плащане. В с.з. исковете се поддържат. В срока за отговор ответникът признава фактите, изложени в исковата молба, че ищцата е работила като ••••••• в ОС – С. за периода 03.07.2023 г.- 30.06.2024 г. и е получавала месечно възнаграждение в размер, определен от Пленума на ВСС на база Таблици № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на •••••, •••••• и •••••••. Не оспорва твърдяната разлика на изплатеното възнаграждение с размера на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на НСИ, като в съдебно заседание заявява, че не оспорва данните от НСИ за размера на средно месечната заплата, а относно изчисленията на ищцата, счита, че следва да бъдат проверени по реда на чл.195 от ГПК. Счита, че тези факти не пораждат правото на заплащане на повисоко възнаграждение. Излага доводи за естеството на правоотношението между ••••••• и органа на съдебната власт, което се различава от трудовото правоотношение между работодател и работник и служебното правоотношение между работодател и служител. Сочи, че действайки в условията на обвързана компетентност и като второстепенен разпоредител с бюджетните средства, ОС С. е спазил стриктно актовете и указанията на ВСС по повод изпълнението на бюджета на съда и в частност - по въпросите, свързани с размера на възнагражденията на длъжностите, които се заемат от лицата, полагащи труд при ОС - С.. Той се отчита и носи отговорност пред ВСС по въпроси, свързани с изпълнението на бюджета, какъвто въпрос е именно този, касаещ размера на изплатеното възнаграждение на лицата, изпълняващи длъжността „•••••••“. Неизпълнението на тези задължения би довело до нарушения на законови разпоредби-от ЗДБ, ЗПФ, ЗФУКПС, респ. ЗДФИ. Оспорва размера на претендираните законни лихви. Съгласно направени изчисления с друг онлайн калкулатор, различен от използвания от ищцата, размерът на лихвите е общо 1138,31 лв. (за периода 01.08.2023 г. - 30.06.2025 г.–е 80.69 лв.; за периода 01.09.2023 г. - 30.06.2025 г. - 64.88 лв.; за периода 01.10.2023 г. - 30.06.2025 г. 168.09 лв.; за периода 01.11.2023 г. - 30.06.2025 г. 225.08 лв.; за периода 01.12.2023 г. - 30.06.2025 г. 115.12 лв.; за периода 01.01.2024 г. - 30.06.2025 г. - 165.12 лв.; за периода 01.02.2024 г. 30.06.2025 г. 51.60 лв.; за периода 01.03.2024 г. - 30.06.2025 г. - 8.93 лв.; за периода 01.04.2024 г. - 30.06.2025 г. - 32,68 лв.; за периода 01.05.2024 г. - 30.06.2025 г. 93,72 лв.; за периода 01.06.2024 г. - 30.06.2025 г. - 80,97 лв.; за периода 01.07.2024 г. - 30.06.2025 г. - 50,69 лв.). Третото лице помагач ВСС- гр. С. чрез пълномощника си Д. Н. оспорва исковете като неоснователни. Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното: По делото не се спори, че ищцата е работила в ОС-С. като ••••••• в посочения в исковата молба период, въз основа на представения Акт за заемане на длъжност № ••••••• от 03.07.2023 г.. Не се спори, че са й изплатени посочените в исковата молба възнаграждения в размер, изчислен съобразно утвърдената от ВСС Таблица №1 за определяне на максималните основни месечни работни заплати на •••••, •••••• и ••••••• в конкретния размер на ос‐ новната заплата, посочена в ред 7 за длъжностите „•••••••, младши ••••••• и младши •••••••“, като месечната заплата, изплащана от ОС- С. за периода от 01.07.2023 г. до 31.12.2023 г. е 3471.00 лева, а за периода от 01.01.2024 г. до 30.06.2024 е 3928.00 лева, както и сочи вещото лице по счетоводната експертиза. Според заключението на вещото лице средномесечната работна заплата на заетите лица в бюджетната сфера по данни от НСИ, е както следва: за м.юли 2023 г. - 1943.00 лева; за м.август 2023 г. -1910.00 лева, за м.сетември 2023 г. 2209.00 лева, за м.октомври 2023 г.- 2404.00 лева, за м.ноември 2023 г. -2094.00 лева, за м.декември 2023 г.- 2279.00 лева, за м.януари 2024 г. 2144.00 лева, за м.февруари 2024 г.- 1997.00 лева, за м.март 2024 г.-2093.00 лева, за м.април 2024 г.- 2360.00 лева, за м.май 2024 г.- 2333.00 лева, за м.юни 2024 г.- 2214.00 лева. Разликата между утвърденото като максимална основна месечна заплата по Таблица №1 на ВСС и фиксирания размер на възнаграждението за най-ниска магистратска длъжност, залегнала в изискванията на чл.218, ал.2 от Закона за съдебната власт, а именно на размера на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на НСИ, за периода от 01.07.2023 г. до 30.06.2024 г. е 7566 лв. Размерът на законната лихва за забава върху дължимите суми е общо 1526.05 лева. По делото е приложено Извлечение от Протокол••• от заседанието на Комисията „Бюджет и финанси“ към пленума на ВСС от 02.04.2025 г., взето по повод препратена от ОС-С. покана от ищцата за заплащане на дължимата й разлика, в чиято т.5 е прието решение, че основното месечно възнаграждение на най-ниската •••••••, •••••••ска и •••••••ска длъжност е определено в съответствие с чл. 218, ал. 2 от ЗСВ, като е взета предвид удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на Националния статистически институт на годишна база и възможностите на бюджета на съдебната власт за съответната година и разпоредбата на чл. 365 от ЗСВ, съгласно която Пленумът на ВСС организира изпълнението на бюджета на съдебната власт. Приложена е Национална статистическа програма за 2023 г. и кореспонденция между НСИ и ВСС. Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 218, ал. 2 от ЗСВ във връзка с чл.128 от КТ и чл.86 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от ЗСВ урежда, че основното месечно възнаграждение за най-ниската •••••••, •••••••ска и •••••••ска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт. Както е приел ВКС в Решение № 699 от 20.11.2025 г. по к. гр. д. № 960/2025 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Решение № 155 от 09.03.2026 г. по к. гр. д. № 1734/2025 г., г. к., ІV г. о. на ВКС Решение № 210 от 02.04.2026 г. по к. гр. д. № 2974/2025 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 747 от 11.12.2025 г. по к. гр. д. № 11/2025 г., г. к., ІV г. о. на ВКС разпоредбата на чл. 218, ал. 2 ЗСВ регламентира определянето на размера на основното, месечно възнаграждение за найниската •••••••, •••••••ска и •••••••ска длъжност и на най-високите по чл. 218, ал. 1 ЗСВ . Тази разпоредба ограничава ВСС като орган, администриращ съдебната власт, от оперативна самостоятелност за избор на други, различни правила - критерии и методология, за определяне на размера на възнаграждението за тези длъжности. Ръководещият съдебната власт орган не разполага с възможност да вземе решение за определяне на възнаграждението за длъжността "•••••••" под предвидения в ЗСВ минимален размер като в началото на съответната календарна година да определи основно възнаграждение за длъжността "•••••••" в противоречие на нормата на чл. 218, ал. 2 ЗСВ . Изхождайки от дадения отговор на правен въпрос в горепосочените решения е неоснователно възражението на ответника за недължимост на сумата. Размерът на възнаграждението на младшите магистрати е законово определен. Определеният от ВСС фиксиран размер на възнаграждението за най-ниската магистратска длъжност в настоящия случай е несъответен на залегналата в чл. 218, ал. 2 от ЗСВ регламентация на минималния размер на основното възнаграждение за същата. По делото е установен дължимия съобразно закона размер на възнаграждението за процесния период, който не е изплатен в посочената от вещото лице разлика. Ето защо правото на ищеца да получи същата е възникнало и като неудовлетворено следва да бъде скрепено със съдебна защита. В Определение № 772 от 18.02.2025 г. по гр. д. № 1351/2024 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, е изтъкнато, че когато размерът на основното възнаграждение не е съответен на изискванията на закона, гражданският съд, разрешаващ спора, е длъжен да го приведе в съответствие с приложимата правна норма, в случая с чл. 218, ал. 2 от ЗСВ. Нито решението на ВСС, нито обвързаността на административния ръководител с това решение са пречка за съда да приложи директно закона. Изхождайки от тези доводи са неоснователни са възраженията на ответника и третото лице относно обвързаността на ОС от решението на ВСС, съответно от размера на бюджета на съдебната власт, от сроковете за предоставяне на данни от НСИ на ВСС. В съдебната практика отговорността за неизпълнението на задължението е възлагана на органа, в който работи младшия магистрат, за разлика от магистратските длъжности извън най-ниската и най-високата. В този смисъл са Определение № 2494 от 13.05.2026 г. по к. гр. д. № 4631/2025 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Определение № 772 от 18.02.2025 г. по гр. д. № 1351/2024 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС. Тъй като ответникът дължи изплащането на сумата от 7566 лв, или 3868,43 евро, претенцията следва да се уважи в предявения размер, ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба. С оглед уважаването на главния иск, основателен е и акцесорният до размера, изчислен от вещото лице-1526.05 лева или 780,26 евро, за който следва да бъде уважен, а за разликата до претендирания-отхвърлен като неоснователен. Дължимите държавни такси и съдебни разноски не са заплатени от ищеца като освободен от тях на основание чл. 83 ал.1 т.1 от ГПК, приложим и в настоящия случай съобразно практиката на ВКС, залегнала в Определение № 1077/12.08.2009 г. по гр.д. № 318/2009 г., ІІІ г.о.. Разпоредбата на чл. 78 ал.6 от ГПК определя заплащането им в този случай от ответника. Дължима е ДТ и съдебни разноски за в.л. съразмерно на уважената част от иска. Водим от горното ЯРС