Решение № 12270 от 22.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 5741/2025 г.

Предявен е иск от Г. И. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Со. ж.к. „К. по. ..“, бл., вх., ет. ап. за осъждане на ответника Ч. с. и. У. К. Д., с рР. №а К... и район на действие района на СГС, с адрес гр. Со. ул. „Ал. №..., еет да заплати на ищеца сумата от 511,29 евро (1000,00 лв.), представляваща причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно наложен запор по изп. д. №1127/2024г. по описа ... У. Д., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.12.2024 г., до окончателното плащане на дължимото. Предявени са и искове от М. А. П., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Со. ж.к. „З. п.“, бл. ввх. ет. аап за осъждане на ответника Ч. с. и. У. К. Д., с рР. №а К... и район на действие района на СГС, с адрес гр. Со. ул. „Ал. №..., еет да заплати на ищеца сумата от 511,29 евро (1000,00 лв.), представляваща причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно наложен запор по изп. д. №1127/2024г. по описа ... У. Д., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.12.2024 г., до окончателното плащане на дължимото и сумата от 98,68 евро (193,00 лв.), представляваща причинени имуществени вреди от незаконосъобразно събрана сума по изп. д. №1127/2024г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.12.2024 г., до окончателното плащане на дължимото. В исковата молба се твърди, че ищците са длъжници по образувано пред ответника изп.производство по изп. д. №1127/2024г. За събиране на вземането ответника наложил запор върху банковите сметки на ищците, преди да им бъде връчена покана за добрволно изпълнение, като при опит да изтегли от банкомат парични средства на 21.11.2024г., ищеца Г. установил, че от сметката му липсва сумата от около 400 лв., вследствие на което преживял силен стрес, вдигнал високо кръвно налягане, което поддържал с дни. Излага съображения, че ако ... първо му бил връчил ПДИ, а след това бил наложил запор, нямало да претърпи тези негативни емоции, които оценява на сумата от 1000 лв. На същото основание, ищцата Г.а поддържа претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лв., изразяващи се в стрес, притеснения и чувствително намаляване на майчината кърма, тъй като ответника наложил запор и събрал сумите от сметка на ищцата, по която постъпвало обезщетението за майчиство. Ищцата претендира и имуществени вреди в размер на 193 лв., представляваща надвнесена сума по сметка на .... В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете, като неоснователни. Излага съображения, че запорите са наложени съобразно изискването на чл. 507 ГПК, като съобщенията са изпратени едновременно с ПДИ, както и че в същите изрично е посочено до банките, че последните следва да правят удръжки при спазване на правилата на чл. 446 ГПК, като ... няма как да знае, че по сметката върху, която е наложил запор, постъпват суми от пенсия, тр. възнаграждение или други обезщетения. Сочи, че за погасяване на задължението по изп. дело на първия ищец е постъпила сумата от 334,98лв., а за втория- 167 лв. и 371,23 лв., като на Г. на 05.12.2024г. е върната на надвнесена сума от 16,38 лв., а на Г.а е върната на надвнесена сума от 218,23 лв. в периода 04- 05.12.2024г. Моли съда да отхвърли исковете. По делото са ангажирани писмени доказателства. Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: По делото не е спорно, а и видно от представеното в цялост изп.дело 1127/2024г. по описа на ... У. Д., ищците са били длъжници по изпълнителното дело, образувано въз основа на изп.лист от 10.09.2014 г., издаден по ч.гр.д.№ 32410/2022 г. по описа на СРС, 78 състав и молба на „Т. С. ЕАД от 30.11.2011 г. С молбата за образуване на изпълнителното дело от взискателя е направено искане да бъде направена справка от РБСС за банковите сметки на длъжниците и да бъде наложен запор, като молбата съдържа и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Съгласно сметка № .... г. на ..., са начислени такси по ТТР към ЗЧСИ в размер на 108 лв. Съгласно сметка за размер на дълга, общото задължение на Г. Г. е 334,92 лв., а на М. Г.- 370,91 лв. На 19.11.2024 г. са изпратени съобщения за образувано дело до ищците, в които ..., на осн. 428, ал. 1 ГПК, е поканил длъжниците да изпълнят задължението. На същата дата – 19.11.2024г. са изпратени и запорни съобщения до ".." АД, „..“ АД, „У....“ АД. С писмо изх. №1...г. от „У....“ АД до ..., банката е уведомила ..., че М. Г. е в платен отпуск по чл. 163 КТ, няма наложени запори и че банката ще удържа суми от трудовото възнаграждение, считано от м.11.2024г., съгласно чл. 446 ГПК, до несеквестируемия остатък. На 29.11.24г. ... е изпратил до„..“ АД и „У....“ АД съобщение за вдигане на запорите, наложени на сметките на М. Г.а. Съгласно справка на ... за погасяване на дълга от М. Г.а на 21.11.24г. е постъпила сумата от 167 лв., а на 28.11.24г. е постъпила сумата от 371,23 лв. (стр. 65). Съгласно справка за извършена трансакция на 05.12.2024г. от сметката на ... е преведена сумата от 120 лв. по сметка на М. Г.а (стр.90). При така установеното съда направи следните правни изводи: Предявените в настоящото производство искове са с правно основание чл.74, ал.1 З.... На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че вследствие на противоправното поведение на ответника /проведено процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение/, са настъпили имуществени и неимуществени вреди за ищеца, какви са точно настъпилите вреди, причинно-следствена връзка между твърдените вреди и твърдените противоправни действия на ..., както и конкретния размер на вредите. В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горните обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземането следва да докаже, че го е погасил. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. На репариране подлежат действителните вреди, настъпили вследствие на неправомерни действия при условие, че се установи по безспорен начин наличие на неправомерно действие на съдебния изпълнител, вреди и причинна връзка между неправомерните действия и вредите, като вината се презюмира до доказване на противното. Съдът намира за неоснователни оплакванията на ищците, че ответникът е пристъпил към принудително събиране на вземането по изпълнителния лист преди да предостави на длъжника срок за доброволно изпълнение. Когато изпълнението е насочено към вземане, което длъжникът притежава към трето лице, действията, които съдебният изпълнител следва да предприеме са регламентирани в чл. 507 и сл. ГПК. Съгласно чл. 507, ал. 1 ГПК запорът се налага с изпращане на запорно съобщение на третото задължено лице, което действие се извършва едновременно с изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника. Без значение за законосъобразността на действието на съдебния изпълнител по налагане на запора е това дали и кога поканата за доброволно изпълнение е получена, доколкото законът поставя изискване да се изпрати едновременно със запорното съобщение, а не двата документа да бъдат получени от адресатите едновременно, а още по-малко пък изпращането на запорно съобщение да следва по време получаване на поканата. Това е така и с оглед основната функция, която запорът има, а именно обезпечителна функция - неговата цел е да се запази вземането в патримониума на длъжника, като същото се извади от разпоредителната му власт, от една страна и същевременно да се забрани на третото задължено лице да плаща на длъжника, с което действие вземането би се погасило и вече не би могло да бъде предмет на принудително изпълнение. Ако се приеме, че изпращането на запорно съобщение, с което се налага запор върху вземането, трябва да се направи чак след връчване на поканата за доброволно изпълнение и изтичане на срока за доброволно изпълнение за длъжника, би се обезсмислила обезпечителната функция, която запорът има, като се създаде възможност за задълженото лице, което получавайки поканата за доброволно изпълнение е уведомено за образуваното срещу него изпълнително дело, да се лиши от свое имущество преди да бъде насочено принудителното изпълнение към него. От изложеното следва, че действията на съдебния изпълнител по налагане на запор върху вземания на длъжниците към ".." АД, „..“ АД, „У....“ АД са законосъобразно извършени. Към момента на налагане на запорите върху вземания на ищеца М. Г.а, съдебният изпълнител не е разполагал с информация относно размера на средствата по притежаваните от длъжника сметки, респ. същият не е разполагал с възможност да извърши преценка вземанията по коя от тях биха били достатъчни за удовлетворяване на взискателя. Наличността на средствата по банковите сметки на лицата съгласно чл. 62, ал. 2 ЗКИ представлява банкова тайна. Посочването на способ за принудително изпълнение е елемент от молбата за образуване на изпълнителното производство, като едновременното насочване на изпълнението с изпращането на поканата за доброволно изпълнение е необходимо с оглед обезпечаване ефективността на изпълнението. От изложеното следва, че действията на ответника по едновременно изпращане на запорни съобщения заедно с покана за доброволно изпълнение не са незаконосъобразни и не могат да ангажират отговорността му за вреди. Изпълнението върху несеквестируем доход под минималната работна заплата е противоправно, предвид разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК. За да бъде виновно поведението на ... обаче, той трябва да знае, че изпълнението е насочено срещу несеквестируем доход и въпреки това да продължи изпълнителните действия. В този случай поведението му е виновно и съответно ... дължи обезщетение за причинените вреди. В настоящия случай ... не е могъл да узнае какъв е видът на средствата и кой ги предоставя по сметка на длъжника М. Г.а, поради задължението на банката да съблюдава банковата тайна. Към момента на налагане на запора и изпълнението, ... не е имал нормативно закрепено задължение да събира данни за произхода и вида на средствата по запорирани банкови сметки. След като не е могъл и не е бил длъжен да знае произхода и вида на средствата по запорираната банкова сметка, ... не е действал виновно – не се установява умисъл, а презумпцията за непредпазлива вина е оборена. Това е така, тъй като по делото няма данни ... да е бил уведомен за произхода и вида на средствата по запорираната банкова сметка на М. Г.а. За пълнота следва да се посочи и това, че по делото не са ангажирани никакви доказателства, че преведените от банката суми от сметката на М. Г.а са такива, предствляващи несеквестируем доход по см. на чл. 446 и сл. от ГПК. Предвид липсата на елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно вина, съдът намира, че не е необходимо да изследва дали са налице останалите елементи от състава – вреди и причинна връзка. Предявените искове за причинени неимуществени вреди са неоснователни и като такива, следва да бъдат отхвърлени. Неоснователна е и претенцията на ищеца М. Г.а за имуществени вреди в размер на 98,68 евро, представляваща незаконосъобразно събрана сума по изпълнителното дело. С отговора на иксовата молба ответника твърди, че е върнал надвнесена сума от 218,23 лв. в периода 04-05.12.2024г., в подкрепа на което твърдение е и приложената справка за извършена трансакция на 05.12.2024г. за преведена по сметка на М. Г.а сума сумата от 120 лв. Ищцата не е оспорила твърдението на ответника, че й е възстановил сумата от 218,23 лв., поради което този иск се явява недоказан, а от тук и неоснователен. Предвид гореизложеното, съдът намира предявените искове за неоснователни и недоказани и като такива, следва да бъдат отхвърлени изцяло. По разноските: Ответника не е претендирал разноски, поради което такова не следва да бъдат присъждани. Водим от горното, Софийски районен съд,