Решение № 2133 от 15.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 6482/2026 г.

Административно наказателно дело № 20261110206482 по описа за 2026 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. „•••” ЕООД, представлявано от управителя А. И. Н. е обжалвало наказателно постановление /НП/ №22-2600086/01.04.2026г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ София /ДИТ/, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че протоколите за проверка, АУАН и НП не са редовно връчени на лице, притежаващо представителна власт. При съставяне на АУАН присъствали само свидетели, които не са били при установяване на нарушението, а в акта не е посочено спрямо кое лице не е изпълнено, даденото предписание по т.5 от протокол №ПР2533076/10.10.2025г. НП било връчено на неизвестно лице, без попълване на разписка. Отделно от това, за едно и също нарушение на чл.415, ал.1 от КТ били съставени общо 12 броя НП. В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Н. поддържа жалбата и моли по изложените в същата съображения, НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Представя писмени бележки и акцентира на изложените в същите аргументи: Липса на местна компетентност, предвид че проверявания обект на дружеството бил в гр. Ловеч; нарушаване на принципа за налагане на наказания, тъй като били издадени 12 броя НП за едно и също нарушение – неизпълнение на едно и също предписание, по един протокол от проверка. Отделно от това, сумарно наложените наказания по тези 12 броя НП значително надхвърляли максималния размер на санкцията по чл.415, ал.1 от КТ. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък, в размер на 400 евро. Наказващият орган, чрез юрк. К. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че от събраните доказателства по делото категорично се установило, че в дадения на работодателя срок при първоначална проверка от 10.10.2025г., да изплати трудовото възнаграждение на служителите и конкретно на посоченото лице в АУАН и НП, не е сторил това, като не е представил доказателства за изплащане на трудовото възнаграждение. Протоколът с даденото предписание от 10.10.2025г. бил връчен на В. В. за която имало издадено пълномощно, поради което, работодателят бил надлежно уведомен за предписанието. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С обжалваното НП на „•••” ЕООД е наложена имуществена санкция, в размер на 800 евро, за това, че при извършена последваща проверка по спазване на трудовото законодателство в периода от 10.10. до 22.01.2026г. след представяне на изискани документи, е установено, че работодателят не е изпълнил задължително предписание, дадено на осн. чл.404, ал.1, т.12 от КТ с протокол за извършена проверка №ПР2533076 от 10.10.2025г. под №5, а именно: „Работодателят да изплати уговорено и начислено трудово възнаграждение за м.11.2024г. на служителите А.К.К., П.С.Р. и Х.Б.Д., съгласно чл.128, т.2 от КТ“, със срок за изпълнение 06.11.2025г., като до 22.01.2026г. не е представил платежни документи (разходни касови ордери, фишове, банкови нареждания и др.), удостоверяващи изплащане на трудовите възнаграждения на П. С. Р. за м.11.2024г. – нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/. НП е издадено въз основа на АУАН №22-2600086/04.02.2026г., протоколи за извършена проверка №ПР2533076/10.10.2025г. и №ПР2547276/22.01.2026г. Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалваното НП, приложени към жалбата и представени от страните в съдебно заседание писмени доказателства. Разпитани по делото са свидетелите Е. Н. Г. – актосъставител и Е. Б. Б. – присъствала при установяване на нарушението и съставянето на акта, според които при извършена последваща проверка по документи, установили, че дружеството в качеството на работодател не е изпълнило в срок, дадено задължително предписание с протокол за извършена проверка от 10.10.2025г. под №5 – да изплати трудови възнаграждения на служителите за м.11.2024г. Към датата на проверката и при приключването й, със съставянето на акта, работодателят не представител доказателства да е изплатил трудовото възнаграждение на лицето П. Р. за м.11.2024г., каквито са всякакъв вид платежни документи – разходен касов ордер, платежно нареждане, подпис на служителя във фиш или ведомост за заплати. За нарушението на чл.415, ал.1 от КТ съставили АУАН в присъствието на пълномощник на дружеството, на когото го предявили. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна: Съдът приема подадената жалба за процесуално допустима, тъй като съгласно разпоредба на чл.58, ал.1 от ЗАНН, препис от НП се връчва срещу подпис на нарушителя, освен ако същият е поискал да му бъде връчено чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление. Налични са данни в АНП, че НП е връчено чрез куриер – Булпост на 08.04.2026г., а жалбата от дружеството е депозирана в СРС на 16.04.2026г., т.е. депозирана е в регламентирания 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Така, макар да не е изпълнена стриктно разпоредбата на 58, ал.1 от ЗАНН, допуснатото нарушение не е съществено процесуално нарушение, тъй като за съда е повече от очевидно, че НП е получено от наказаното лице, предвид неговото обжалване и изложени съображения за незаконосъобразност, изведени от съдържанието и компетентността на издателя. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно чл.416, ал.1 от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, съдът установи задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН, включително в акта е посочено и името на лицето, за което е установено неизпълнение на предписание под №5 от 10.10.2025г. – П. С. Р.. Спазени са изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне на акта и същият е предявен по правилата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актът е съставен от оправомощено лице – служител на ДИТ София на длъжност „главен инспектор“, според въведени в длъжностната характеристика функции. Актосъставителят Г. и свидетелят Б. са присъствали при установяване на нарушението, видно от съставения протокол от проверка №ПР2547276/22.01.2026г., а акта е съставен в присъствието на адв. М. Н., който и по време на съдебния процес представлява дружеството, на когото е предявен АУАН на датата на неговото съставяне. Г. и Б. като служители на ДИТ София са компетентни да проверяват дружеството – жалбоподател, тъй като в качеството на работодател има задължение за изплаща трудови възнаграждения, а седалището и адреса на управление според регистрацията в Търговски регистър адреса е в гр. София. При издаване на НП са спазени законовите изисквания за форма и съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед №3- 0693/15.08.2022г. на Изп. директор на ИА ГИТ. Касаещо възражението за нарушаване на принципа ne bis in idem, с издаване на 12 броя НП срещу дружеството, при последващата проверка за неизпълнение на дадени предписания с протокол от 10.10.2025г., съдът не може да се съгласи. Първо става въпрос за различни предписания – под различни номера, отнасящи се до различни задължения на работодателя и различни служители, в това число за различни месеци на неизплатено възнаграждение, както изцяло, така и частично. Трябва да се има предвид и това, че за П. С. Р. са дадени предписания за изплащане на трудовото му възнаграждение за различни месеци от 2024г. и 2025г., а задължението на работодателя е да изплаща месечно трудово възнаграждение, т.е. при всяко неизплащане на начисленото уговорено месечно възнаграждение, работодателят реализира състав на отделно административно нарушение, макар и с една и съща правна квалификация. Затова, предписанията се отнасят за всеки месец на неизплащане на трудово възнаграждение и за всяко неизпълнено предписание, правилно е съставен отделен АУАН и отделно НП. Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани. Показанията се потвърдиха от приобщените писмени доказателства – част от АНП. Жалбоподателят не оспорва тези констатации, както и не ангажира доказателства, че е изпълнил даденото предписание с протокол за извършена проверка №ПР2533076/10.10.2025г. под №5 – да изплати уговореното и начислено трудово възнаграждение за м.11.2024г. на П. С. Р., съгласно чл.128, т.2 от КТ, със срок за изпълнение 06.11.2025г., чрез представяне на платежни документи (разходни касови ордери, фишове, банкови нареждания и др.), удостоверяващи изплащане на трудово възнаграждение на П. С. Р. за м.11.2024г. Така, категорично се доказа, изхождайки от фиш за заплати за м.11.2024г. от АНП, че трудовото възнаграждение на работника за този месец не е изплатено в срока на предписанието – 06.11.2025г., в това число и към съставяне на АУАН и датата на подаване на жалбата срещу процесното НП, т.е. безсъмнено дружеството в качеството на работодател е извършило нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, тъй като в дадени срок до 06.11.2025г. не е изпълнило задължително предписание на контролния орган. Що се отнася до възражението на жалбоподателя, чрез адв. Н. за нередовно връчване на протокола, с който е дадено задължителното предписание №ПР2533076/10.10.2025г., е видно от същия, че е подписан за работодателя, с подпис и печат от лицето В. В.. За същото лице в съдебно заседание от страна на наказващия орган чрез юрк. К. се представи пълномощно, издадено от управителя на дружеството в полза на В. К. В. да представлява юридическото лице, като подписва, подава и получава документи, справки и информация от Инспекцията по труда. Така, протоколът, с дадените задължителни предписания е редовно връчен на упълномощено лице за работодателя и от тази дата, дружеството се счита за уведомено, като липсват данни и това не се твърди от жалбоподателя да са оспорени предписанията, в частност под №5. Не са налице основания случаят да бъде квалифициран като маловажен по чл.415в, ал.1 от КТ – нарушението, трябва да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което да не са произтекли вредни последици за работника. В тежест на работодателя е да докаже, че е отстранил нарушението веднага след установяването, което не е сторил, а от самото нарушение са произтекли вредни последици за работника – не е получил дължимото трудово възнаграждение в срок от близо една година и половина. Издаденият в полза на П. С. Р. изпълнителен лист, който се представи от страна на жалбоподателя чрез адв. Н., не може да се счете като отстраняване на нарушението веднага след неговото установяване. Това, че работникът е пристъпил към принудително събиране на сумите за възнаграждения, в това число и за м.11.2024г., нито опровергава извършеното нарушение от работодателя по чл.415, ал.1 от НК, не отпада и реализиране на неговата административнонаказателна отговорност за това нарушение, нито е в нарушение на принципа ne bis in idem. Става въпрос за гражданскоправно отношение в едно образувано изпълнително производство на дата следваща датата на издаване на НП, което е отделно от настоящото административнонаказателно производство и е с различен предмет. Правилно наказващият орган е определил размера на санкцията около минималния от 1500 лева, а именно 800 евро (1564.66 лева) като е съобразил обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. При изложените съображения, НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Предвид изхода на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал НП – ИА „ГИТ“, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият орган е представляван от юрисконсулт. При определяне на размера, съдът изходи от разпоредбите на чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключилото разглеждане в едно съдебно заседание и извършената от юрк. К. работа, поради което, намира че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 66.47 евро (130 лева). Водим от горното съдът