Решение № 426 от 9.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 23094/2025 г.

дело № 20251110123094 по описа за 2025 година Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 9 ЗОДОВ. Ищецът С. И. А. твърди, че на 08.01.2024 г. при управление на личния си автомобил марка „Т...", модел „Р.", с ДК № С.... в гр. С.прял встрани от пътното платно, за да укаже помощ на лице, намиращо се извън автомобила си в близост до пътя. Впоследствие на място пристигнали полицейски служители на КАТ, които подложили ищеца на тест за алкохол, който дал отрицателен резултат. Посочва, че при извършване на тест „D." в нарушение на указанията за правилна експлоатация на теста от полицейските служители при ищеца бил отчетен положителен резултат. Ищецът не приел показанията на теста, поради което доброволно дал биологични проби за лабораторно изследване във .. Предвид предоставянето на проби за лабораторен анализ за наличието на наркотични вещества в организма на ищеца същият аргументира теза за липсата на основание за приемане на резултата на извършения тест за достоверен, респективно за липсата на основание за образуване на досъдебно производство. Във връзка със случая било образувано ДП №..4г. по описа на 04 .. пр. пр. №..г. по описа на .. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, а личният автомобил на ищеца бил приобщен като веществено доказателство в производството на 08.01.2024г. Ищецът отправил към .. искане от 11.01.2024г. за връщане на личния му автомобил, но с постановление от 15.01.2024г. наблюдаващият прокурор постановил отказ. С нарочна молба ищецът отправил искане към наблюдаващия прокурор да упражни правомощията си по чл. 72, ал. 1 НПК, но в постановление от 26.02.2024г. наблюдаващият прокурор постановил отказ. Ищецът твърди, че личният му автомобил е отнет незаконосъобразно от ответника в периода 08.01.2024г. – 16.04.2024г., на която дата образуваното досъдебно производство е прекратено, т.к. от резултата на изготвената СХТТХЕ от 10.04.2024г. се установило, че ищецът не е употребил наркотични вещества. Ищецът твърди, че в хода на образуваното досъдебно производство не му е повдигнато обвинение, поради което същият има качеството на трето лице по смисъла на чл. 177а, ал. 1 НПК. Ищецът твърди, че вследствие на незаконното задържане на собствения му лек автомобил претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психологически преживявания, притеснение относно техническото състояние на автомобила, усещане за липса на справедливост и неправилно приложение на материалния закон, влошаване на отношенията с близки и отчуждение, засягане на нормалния начин на живот, които оценява на сумата от 4 000 лева. Въз основа на така изложените обстоятелства ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно приобщаване и задържане на собствения му лек автомобил марка „Т...", модел „Р.", с ДК № С.... като веществено доказателство по ДП №..4г. по описа на 04 .. пр. пр. №..г. по описа на .... ведно със законната лихва, считано от датата на постановлението за прекратяване на наказателното производство – 16.04.2024г., до окончателното плащане. Претендира за сторените съдебни разноски. Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131 ГПК. Ответникът оспорва иска като посочва, че поставеният отказ на връщане на процесния автомобил като приобщено веществено доказателство бил мотивиран от съществуваща неяснота относно това дали ищецът е титуляр на правото на собственост върху процесното МПС, респективно дали е налице спор за собственост, както и необходимостта от извършване на оценка на стойността на автомобила. Заявява, че лекият автомобил е приобщен като веществено доказателство по досъдебното производство чрез доброволното му предаване от ищеца. Оспорва като неоснователни аргументите на ищеца, че оценката на стойността на МПС би могла да бъде извършена без приобщаването му. Оспорва размера на претендираното обезщетение като завишен. Моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема от фактическа и правна страна: следното: В случая от фактическа страна между страните не се спори и се установява от постъпилата пр. пр. .. г., че на 08.01.2024г. след настъпило ПТП в участието на ищеца по отношение на последния са извършени проверка и тестване с техническо средство DRUG тест 5000 с фабричен номер ARN J – .., който според констатациите на служителите на СДВР е отчел положителна проба от наличие на бензодиазепини. Съгласно издадения му талон за медицинско изследване за . ищецът е посетил МБАЛ – . гр. С. където видно от Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 08.01.2024г. е бил изследван и са му взети проби от кръв и урина. С Протокол за доброволно предаване от 08.01.2024г. ищецът доброволно е предал на органите на досъдебното производство собствения си лек автомобил марка „Т...", модел „Р.", с ДК № С.... и процесното МПС е приобщено като веществено доказателство в наказателното производство. По случая е образувано досъдебно производство № ..4 г. по описа на 04 РУ[1]СДВР и пр. пр. № .. г. по описа на .. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, като същото се води срещу неизвестен извършител за това, че на 08.01.2024г. около 08:11 часа в гр. С. по бул. „Г. Д.“, на кръстовището с ул. „К. в.“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка Т..., модел Р., с рег. №... след употреба на наркотични вещества – бензодиазепини, установена по надлежния ред. С Постановление от 15.01.2024г. наблюдаващия прокурор е постановил отказ за връщане на процесния лек автомобил по реда на чл. 111, ал. 2 НПК, като е мотивирал отказа си с наличието на обективна невъзможност за изготвяне на оценителна експертиза при връщане на лекия автомобил и наличие на необходимост от обезпечаване на автомобила, доколкото при постановяване на осъдителна присъда същия подлежи на отнемане в полза на държавата. В проведено производство по реда на чл. 111, ал. 3 НПК с Определение №598 от 14.02.2024г. по описа на СРС, НО, 108 състав така постановеният отказ е потвърден. С Постановление от 26.02.2024г. наблюдаващият прокурор повторно е отказал да върне на С. И. А. приобщения като веществено доказателство лек автомобил, като е мотивирал отказа си с неприложимост на производството по чл. 72, ал. 1 НПК и липса на яснота относно собствеността върху приобщеното веществено доказателство. В хода на производството е назначена химико-токсилогична експертиза. Според заключението на химико-токсилогична експертиза, от извършените изследвания на дадената кръвна проба от ищеца не е установено наличието на наркотични вещества и психоактивни медикаменти, а от извършеното изследване на проба урина е установено наличие на метаболити на лекарствени вещества антисалицилова киселина и периндоприл, които не проявяват ефект върху психиката на човека и способността за управление на МПС и работа с машини, както и не са класифицирани като наркотични вещества съгласно ЗКНВП. В рамките на производството не е привличан обвиняем и не е взета мярка за процесуална принуда. С Постановление от 16.04.2024 г. наказателното производство е прекратено заради липсата на доказателства за извършване на престъпление, като видно от мотивите на постановлението е прието за установено, че на 08.01.2024 г. ищецът С. И. А. не е управлявал лекия автомобил след употреба на наркотични вещества и техни аналози. С събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля С. А., син на ищеца, се сочи, че свидетелят е придобил непосредствени впечатления за развилото се наказателно производство и отражението му върху психологическото и емоционалното състояние на ищеца. Посочва, че процесният лек автомобил бил необходим на ищеца за изпълнение на трудовите му задължения във връзка с придвижване до Витоша, където работел като ски учител. След смъртта на съпругата на ищеца последният полагал грижи за нейната майка и за своите майка и леля, които живеели извън гр. С. Невъзможността да използва личния си автомобил вследствие на приобщаването му като веществено доказателство създавало за ищеца трудности за самостоятелно придвижване на дълги разстояния и налагало указване на фактическа помощ и от свидетеля. Свидетелят посочва, че съседи на ищеца узнали за образуваното наказателно производство и отнемането на автомобила му, т. к. мястото на ПТП се намирало в близост до дома му, което се отразило на ищеца негативно. Ищецът изпитвал чувство на притеснение за това кака ще полага грижи майка си и свекърва си при липсата на личен автомобил, както и по отношение обезпечаване сигурността и изправността на автомобила по време на съхранението му от органите на досъдебното производство. Свидетелят сочи, че след връщане на автомобила не му е известно да е закупуван нов акумулатор или да са установени липси или повреди у автомобила. При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна страна следното: Съгласно актуалната редакция на чл. 2, ал. 1, т. 9 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при установено нарушение на правата на трети лица по реда на раздел IX от глава четиринадесета на НПК. Съгласно процесуалната разпоредба на чл. 177а, ал. 1 НПК, към която препраща чл. 2, ал. 1, т. 9 ЗОДОВ, трети лица по смисъла на този раздел са лицата, чиито лични или имуществени права са пряко и непосредствено засегнати от прилагане на способите за доказване, с изключение на обвиняемия и пострадалия на досъдебното производство, и на страните в съдебното производство. В случая ищецът не е бил привлечен като обвиняем в производството, като производството е водено срещу неизвестен извършител съгласно Постановление от 15.01.2024г., поради което същият притежава качеството на трето лице по смисъла на чл. 177а, ал. 1 НПК. Предвидените способи на доказване в наказателното производство са посочени в разпоредбата на чл. 136 НПК. Съдът приема, че приобщаването на веществено доказателство по аналогия следва да бъде причислено към така изброените способи доколкото доказателствените способи представляват процесуални действия, посредством които се събират по предвиден в НПК ред доказателства и доказателствени средства в хода на наказателния процес, а приобщаването е именно начин за присъединяване към доказателствения обем на веществените доказателства. Отделно от това видно от изложените мотиви в посочените прокурорски актове приобщаването на процесното МПС е обусловено и от необходимостта от извършване на оценителна експертиза за установяване на стойността на МПС, което също налага извод за подвеждане на процесния случай под нормата на чл. 2, ал. 1, т. 9 ЗОДОВ. Искът по чл. 2, ал. 1, т. 9 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда по отношение на лица, които нямат качеството на обвиняеми, пострадали на досъдебното производство или на страни в съдебното производство, но чиито лични или имуществени права са пряко и непосредствено засегнати от разследващите органи, прокуратурата или съда в хода на осъществяване на някои от доказателствените способи в наказателното производство. В настоящия случай ищецът мотивира основателността на предявената искова претенция срещу П. Р. Б. с твърдения за незаконосъобразно приобщаване на процесния лек автомобил като веществено доказателство поради липса на законови предпоставки за образуване на досъдебно производство, както и незаконосъобразно задържане на автомобила вследствие на поставените откази за връщането му с Постановление от 15.01.2024г. и Постановление от 26.02.2024г., доколкото същият не съставлява предмет на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, приложение намира на процесуалния ред по чл. 72, ал. 1 НПК, съществува възможност за извършване на съдебно-оценителна експертиза въз основа на писмени доказателства и последвалото прекратяване на образуваното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Настоящият съдебен състав счита, че не следва да обсъжда законосъобразността на постановените прокурорски постановления за отказ за връщане на процесния лек автомобил, т. к. същите имат процесуално значение за провежданото разследване в хода на досъдебното производство, по отношение на част от тях е осъществен съдебен контрол по реда на чл. 111 ал. 3 НПК, а за преценката за законосъобразността на действията на органите на досъдебното производство, в най-голяма степен определящ е крайния акт, с който наказателното производство е прекратено. Съдебният състав приема, че П. Р. Б. е материално легитимирана да отговаря по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 9 ЗОДОВ за вреди причинени от приобщаване на веществено доказателство, собственост на трето лице по смисъла на чл. 177а, ал. 1 НПК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение. Този извод се основава на разбирането, че образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице, са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК). Предварителните действия, включително чрез осъществяване на някой от способите за доказване по НПК, са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни причиняват вреди. За неоснователно упражнената принуда срещу лице, срещу което се води наказателно производство, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, ПРБ носи отговорност. Неоснователно упражнената принуда в този случай обхваща процесуалните действия по събиране на доказателства чрез осъществяване на способите за доказване в НПК по отношение на трети лица по смисъла на чл. 177а НПК, за които образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за осъществяването им. Неоснователни са доводите на ответника, представени в открито съдебно заседание, за отсъствието на възможност за наблюдаващия прокурор да извърши преценка относно необходимостта от приобщаване и задържане на процесния лек автомобил, съставляващ веществено доказателство. В качеството си на ръководен и решаващ орган на етапа на досъдебното производство именно представителят на държавното обвинение разполага с правомощия при наличие на предпоставките по чл. 111, ал. 2 НПК да разреши връщането на вещественото доказателство на правоимащия, от които е отнето, преди да завърши наказателното производство. С оглед изложеното следва да се приеме, че П. Р. Б. отговаря по реда на чл. 2, ал. 1, т. 9 ЗОДОВ за всички вреди, причинени на ищеца от действията по разследването, насочени към установяване извършването на престъпление по чл. 353б, ал. 3 НК, независимо от липсата на формално повдигнато обвинение и при наличие на законови правомощия на наблюдаващия прокурор да преразгледа необходимостта от приобщаване на вещественото доказателство, собственост на ищеца, към материалите по делото. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от квалифицирания деликт по ЗОДОВ се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като например вида и тежестта на престъплението; продължителността на наказателното производство; наличието или не на наложена мярка за неотклонение и/или на процесуална принуда, както и техния вид и срок; засягането на физическото и психическото здраве на увредения, респективно неговото влошаване поради наказателното преследване; негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот; възрастта на пострадалия, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди (в този смисъл трайно установената практика на ВС и ВКС - ППВС № 4/23.12.1968 г. и множество решения на ВКС по чл. 290 ГПК: решение № 112/14.06.2011 г. по гр. д. № 372/2010 г. на IV г. о., решение № 376/21.10.2015 г. по гр. д. № 514/2012 г. на ІV г. о., решение № 554/2012 г. по гр. д. № 266/2012 г. на ІV г. о., решение № 263 от 21.03.2017 г. по гр. д. № 627/2016 г. на ІV г. о., решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на ІV г. о., решение № 251/21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г. на ІІІ г. о.; решение № 140 от 14.12.2017 г. по гр. д. № 919/2017 г. на III г. о.; решение № 361 от 17.06.2024 г. по гр. д. № 1851/2023 г. на IV г. о. и др.). С оглед посоченото съдът отчита, че процесното наказателно преследване е започнало на 08.01.2024 г. и е прекратено с постановление от 16.04.2024 г., за което няма данни кога е влязло в сила. Страните не спорят, че към датата на образуване на ДП №..4 по описа на .. ответникът е собственик на лек автомобил марка „Т...", модел „Р.", с ДК № С...., което се потвърждава и от събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля С. С.ов. Въз основа на показанията на свидетеля, които съдът цени критично с оглед останалите данни по делото съгласно чл. 172 ГПК, съдът приема за доказано, че вследствие на приобщаването на лекия автомобил като веществено доказателство по ДП №..4 по описа на .. за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в причинен стрес и безпокойство от невъзможността да си служи в личния си автомобил, да се придвижва до работното си място и да изпълнява морални задължения като полага грижи за роднините си; изпитано чувство на тревожност относно обезпечаване на сигурността и техническата изправност на автомобила; изпитано чувство на притеснение от разгласяването на информацията за образуваното наказателно производство срез близки и познати. Съдът приема, че задържането на процесното МПС е продължило четири месеца в периода от 08.01.2024 г. до 16.04.2024 г. – сочената от ищеца дата, с оглед липсата на доказателства за конкретната дата на връщане на автомобила и предвид неустановяване от материалите по делото на датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване. Към датата на приобщаване на процесния автомобил ищецът е бил на 68 години. Същевременно съдът отчете, че в образуваното наказателно производство ищецът не е бил конституиран като обвиняем, а предприетите наказателно-процесуални действия засягат непосредствено единствено упражняването на негови имуществени права, откъдето съдът приема, че осъщественото репресивно въздействие и търпените неимуществени вреди са с по-нисък интензитет. При съобразяване с всички горепосочени обстоятелства, настоящата съдебна инстанция намира, че размерът от 2 000 лв. като паричен еквивалент на реално претърпените неимуществени вреди от противоправното приобщаване на процесното МПС като веществено доказателство, удовлетворява обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е евро, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което присъдените суми следва да се преизчислят в евро при курс от 1,95583 лева за едно евро и при съобразяване на правилата, предвидени в чл. 12 и чл. 13 от цитирания закон. Въз основа на така изложените мотиви съдът приема, че искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 9 ЗОДОВ за неимуществените вреди следва да бъде уважен до сумата от 1 022,58 евро /равностойност на 2 000 лева/, а за разликата над този размер до пълния предявен размер от 2 045,17 евро /равностойност на 4 000 лева/ следва да бъде отхвърлен. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началният момент на погасителната давност е от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. От тук съдът приема, че на ищеца следва да се присъди законната лихва върху уважената претенция, считано от 25.04.2024г. - датата на изтичане на срока за обжалване за ищеца на постановлението за прекратяване на производство, предвид липсата на доказателства за датата, на която е влязло в сила. По разноските: С оглед изхода на спора приложима при разпределяне отговорността за разноските се явява разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съгласно която ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. На основание цитираната норма на ищеца следва да се присъди държавната такса по чл. 9а, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 2а, т.1 от Тарифата за държавните такси, събирани по ГПК в размер на 5,11 евро /равностойност на 10 лева/ и адвокатско възнаграждение в размер на 153,39 евро /равностойност на 300 лева/, съразмерно на уважената част от иска, от общо 306,78 евро /равностойност на 600 лева/, определено в съответствие с изхода на спора. Така мотивиран, съдът