Решение № 799 от 29.5.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 7060/2025 г.

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правна клафикация по чл.128, т.2 вр. чл. 242 от КТ за осъждане на ответника да заплати неизплатено трудово възнаграждение и по чл. 224, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неоползван платен годишен отпуск. Ищецът Ю. А. М. твърди, че имал сключен трудов договор с ответното дружество – „Нелсен-чистота“ ЕООД, съгласно който изпълнявал длъжността „шофьор на спец. автомобил“ с място на работа „Звено Русе“. Договорената основна месечна заплата била в размер на 1400 лева, дължима от 25-30 число на месеца следваща месеца, за който се отнася и допълнително възнаграждение за придобит професионален опит в размер на 0,6 % на година, както и сума за работа при вредни и други специфични условия на труд. В трудовия му договор бил договорен и основен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни. Твърди, че със Заповед от 20.09.2024 г. трудовото правоотношение между него и ответното дружество е било прекратено, считано от 20.09.2024 г. на основание чл.325, т.1 от КТ – по взаимно съгласие. В същата заповед му било начислено за изплащане обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 55 дни. След прекратяване на трудовото правоотношение, ответникътработодател е останал да му дължи неизплатено трудово възнаграждение за 13 работни дни за периода от 01.09.2024 г. до 19.09.2024 г., включително, в брутен размер от 1437,97 лв., с еврова равностойност 735,22 евро, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 от КТ за 55 дни в размер на 6083,72 лв., с еврова равностойност 3110,56 евро, с оглед направените изменения досежно размера на предявените искове направени в съдебно заседание. След сигнали на част от работниците до „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“ София, е извършила проверки на ответното дружество. Било констатирано неизпълнение на задължението на работодателя за изплащане на заплати и обезщетения, като били дадени задължителни предписания на „Нелсен-Чистота“ ЕООД да изплатят възнагражденията и обезщетенията. Въпреки това, ответникът не заплатил на ищеца дължимото. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1437,97 лв., с еврова равностойност 735,22 евро, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за 13 работни дни, за периода от 01.09.2024 г. до 19.09.2024 г., включително, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 6083,72лв., с еврова равностойност 3110,56 евро, представляваща нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ за 55 дни, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата. В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който заявява, че не оспорва предявения иск. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: По делото не се оспорва обстоятелсвото, че страните са се намирали в трудови правоотношения, които са били прекратени считано от 20.09.2024 г. на основание заповед №•••••••••••/20.09.2024 г. на основание чл.325, ал. 1 от КТ – по взаимно съгласие, приложена по делото. Посочено било в заповедта, че на работника се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ – за неизползван годишен отпуск за 55 дни. Видно от приетата по делото справка от персоналния регистър на НОИ, за отработени 13 дни през м. септември 2024 г., осигурителният доход е 1437,97 лева. При така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: По предявения иск с правно основание чл. 128, т.2 вр. чл.242 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение: Съгласно нормата на чл. 128, т.2 от КТ работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за положения труд. В настоящия случай през м. септември 2024 г. между страните е съществувало валидно трудово правоотношение. Трудовото правоотношение между страните е прекратено на 20.09.2024 г. със Заповед №•••••••••••/20.09.2024 г. на основание чл.325, ал. 1 от КТ – по взаимно съгласие. По силата на сключения между страните трудов договор за работника е възникнало задължението да престира труд срещу насрещното корелативно задължение на работодателя-ответник да заплаща уговореното възнаграждение, което задължение е и законово регламентирано с разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ. За основателността на иска в тежест на ищеца бе да докаже, че през процесния период е престирал работна сила по трудовото правоотношение с ответника, както и размера на дължимото трудово възнаграждение. В тежест на ответника бе при доказване на горните факти, да докаже положителния факт на плащане на дължимото трудово възнаграждение. Съдът счита, че въз основа на събраните доказателства безспорно се установява, че работника-ищец е престирал труд в процесния период. Същият доказа, че му се дължи и трудово възнаграждение в претендирания размер. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не релевира доказателства за изплащане на дължимото се възнаграждение. Напротив, същият признава, че не е заплатил положения от ищеца труд, което прави претенцията за заплащане на трудово възнаграждение за доказана по основание и размер. От това следва, че предявения иск следва да се уважи изцяло в претендирания размер след направеното изменение на иска, а именно за сумата в размер на 735,22 евро (1437,97 лв.), представляваща дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за месец септември 2024 г. Върху уважената сума се дължи законна лихва от датата на предявяване на иска. По отношение на иска по чл. 224 ал. 1 от КТ: Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ се изплаща независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор. Съгласно чл. 224, ал. 2 от КТ обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, а именно за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. В случая през м. септември 2024 г. работника има последен отработен месец преди уволнението отработени повече от 10 работни дни. Въз основа на това и на отразеното в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, според което работодателят дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 55 дни, съдът на основание чл. 162 от ГПК изчисли, че обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск е в размер на 3110,56 евро (6083,72 лв.). Ответникът признава факта, че не го е заплатил при прекратяване на трудовия договор, поради което искът се явява основателен и доказан. Върху уважената сума се дължи законна лихва от датата на предявяване на иска. При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи направените от ищеца разноски. Ищецът не е направил такива, поради което такива не следва да се възлагат на ответника. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗА. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА- на материално затруднено лице. В случая при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото следва да се съобрази цената на уважените искове, извършената от адвоката работа и наличието или не на фактическа и правна сложност на делото, като Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения на адвокатската работа следва да служи за ориентир. При съобразяване на горните критерии съдът определя дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 660 евро. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Русе дължимата ДТ върху уважените размери на исковете, както следва: за иска по чл.128, т.2 вр.чл. 242 от КТ – в размер на 29,41 евро, за иска по чл. 224, ал. 1 от КТ – в размер на 124,42 евро, общо в размер на 153,83 евро. На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на решението относно присъденото трудово възнаграждение. Водим от горното, съдът