Решение № 72 от 14.5.2026 г. на Софийски окръжен съд по дело № 363/2026 г.

Производството е по реда на чл. 17, ал. 1-8 ЗЕЕЗА. Получена е молба от Министерство на правосъдието на Република Северна Македония, с която се иска предаването на А. М., гражданин на Република Северна Македония, роден на •••••••••• год. в град С., неосъждан в Република България, осъждан в Република Северна Македония, със средно образование, неженен, лична карта № 25•••••, издадена на 10.07.2020 год., с адрес: с. Б., ул. •••, на компетентните власи на Република Северна Македония за изтърпяване на остатъка от наложено наказание лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 215, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република Северна Македония. Представителят на С. окръжна прокуратура поддържа искането, като счита, че са изпълнени законовите условия за допускане предаването на исканото лице на съдебни власти на Република Северна Македония. Предлага да се отложи фактическото предаване на исканото лице, тъй като срещу него в Република България има висящо наказателно производство (досъдебно производство № 3 от 2026 год. по описа на ГДГП, пр. пр. № 623 от 2026 год. по описа на РП - К., ТО - С.) за престъпление, различно от това, за което е поискана екстрадицията. Моли да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Защитникът адв. Ю. С. поддържа становище, че искането е направено необосновано и незаконосъобразно поради липса на основания за предаване на исканото лице. Твърди се, че на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЕЕЗА екстрадицията не следва да бъде допусната, тъй като остатъкът от наложеното му наказание е в размер, по-малък от 4 месеца. Посочва още, че исканото лице е подложено на нехуманно отношение от страна на затворническата администрация и предаването му би довело до непоправими неблагоприятни последици за него. Солидаризира се с прокурора, че в случай че бъде постановено предаването му, то следва да бъде отложено до приключване на воденото в Република България наказателно производство. Исканото лице А. М. се присъединява към становището на защитника си. В последната си дума моли да не бъде екстрадиран. Съдът намира, че по форма и съдържание представената молба за екстрадиция отговаря на изискванията на закона, предвидени в чл. 9 ЗЕЕЗА - данни за самоличността на исканото лице, наименование и адрес на издаващия орган, време, място и начин на извършване на престъпленията, за които спрямо исканото лице е постановена влязла в сила осъдителна присъда и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и 6 месеца. Налице са условията за изпълнение на получената молба за екстрадиция, посочени в разпоредбата на чл. 5 и 6 от Закона: предаването на лицето е поискано с цел изтърпяване на наказание лишаване от свобода за престъпление, наказуемо по правото на издаващата държава с лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от една година и давностният срок за наказателното преследване не е изтекъл. Деянието, за което е поискано предаването, съставлява престъпление и по българското законодателство - държане на наркотични вещества. Наложеното наказание лишаване от свобода е в размер на 4 години и 6 месеца, което удовлетворява изискването на чл. 5, ал. 2 от ЗЕЕЗА, независимо какъв е остатъкът от наказанието, който следва да изтърпи лицето. В посочената разпоредба е визиран срок на наказание или мярка, изискващи задържане, „наложени в молещата държава за не по-малко от 4 месеца“, поради което не е налице твърдяното от защитника основание за отказ. Не са налице и данни, които биха обосновали отказ да се допусне екстрадиция, предвидени в чл. 7 от Закона. Няма основание да се допусне, че исканото лице би било подложено на изтезания, жестоко, нечовешко, унизително отношения или наказание, в нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ или че не са гарантирани правата му съгласно изискванията на международното право по чл. 7, т. 5 от ЗЕЕЗА. Същевременно от материалите по делото се установява, че срещу исканото лице има висящо наказателно производство за престъпление, извършено в Република България - различно от това, за което се иска предаването му - досъдебно производство № 3 от 2026 год. по описа на ГДГП, пр. пр. № 623 от 2026 год. по описа на РП - К., ТО - С.. С оглед на това съдът счита, че следва на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЕЕЗА да отложи фактическото предаване на исканото лице до приключване на висящото наказателно производство. На основание чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА по отношение на исканото лице следва да се вземе мярка за неотклонение „задържане под стража“ до фактическото му предаване на издаващата държава, като на основание чл. 260, ал. 1 ЗИНЗС мярката следва да се изпълни в Затвора гр. С.. Воден от горното и на основание чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА, С. окръжен съд