Решение № 65 от 20.2.2026 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 783/2025 г.

гражданско дело № 20251700500783 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното: Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор. С решение рег. № 1029 / 12.11.2025 г., постановено по гр. дело № 4473 по описа на РС Перник за 2025г. , състав на този съд е отхвърлил предявения от В. А. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, срещу Областна дирекция на МВР – Перник, със седалище и адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, осъдителен иск за сумата в размер на 2416 лева, представляваща разлика между изплатената на ищцата основна месечна заплата и претендираната от нея основна месечна заплата за периода 01.01.2025г. - 31.08.2025г., формирана като сбор от суми от по 302 лева за всеки месец, включен в този период, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, като неоснователен , и е осъдил ищеца да заплати разноските по делото . В. Д. обжалва това решение в целостта му като неправилно, с аргументация по същество и мотиви за неправилно приложение на материалния закон от районния съд. Моли решението да се отмени, а иска да се уважи изцяло. Насрещната страна е подала отговор на въззивната жалба , в който я оспорва като неоснователна; поддържа, че не е налице основание за начисляване на процесното трудово възнаграждание в полза на ищеца и моли решението на РС Перник да бъде потвърдено. И двете страни претендират разноски по въззивното дело. Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимиран процесуален представител и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , при внесена такса . Тя е допустима. За да се произнесе , Окръжен съд гр. Перник съобрази : Пред районния съд в Перник е бил предявен от В. А. Д. иск, правилно квалифициран от тази инстанция като такъв по смисъла на чл. 67 от Закона за държавния служител. Ищецът е поддържал факти , според което като държавен служител , ••• при ответното министерство , ползвал отпуск по болест 08.12.2023г. – 03.08.2024г., при което за календарната 2024г. , не била атестирана поради липса на шест отработени месеца в годината. Това се отразило на работната й заплата , която не била повишена за следващата календарна 2025г, с 13 % съобразно заповедта на министъра , при атестационна оценка „изключително изпълнение на задълженията „ за 2023г. Този иска е оспорен от ответното министерство , при аргументация по същество - за липса на основание да се повиши заплатата на ищеца. Районния съд е възприел тезата , че ищеца има право да получи увеличение за 2025г. на индивидуалния размер на основната й заплата на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 и чл. 12 от НЗСДА въз основа на получената от нея годишна оценка за изпълнение на длъжността за 2023г., при което отхвърлил иска. По фактите : Спор по фактите не се формира, повечето от релевантните факти са обявени за безспорни от районния съд и съдът възприема фактическата обстановка такава, каквато я е установила и първата инстанция . Установява се от данните по делото, че ищеца е държавен служител, който изпълнява в ответната администрация длъжността“•••“ при ОДМВР– Перник (а считано от 01.08.2025г. -„•••“ в сектор „•••“ при ОДМВР – Перник, че за календарната 2024г. е била в продължителен отпуск по болест за срок от повече от шест месеца, поради което не е проведена годишна атестация по смисъла на Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г., последно доп., бр. 29 от 9.04.2021 г., в сила от 1.01.2022 г.), а поради липсата на атестация не е увеличена работната заплата на Д., каквото увеличение по принцип е залегнало в § 9 от вътрешните правила за заплатите на държавните служители в МВР , и е заповядано от министъра на вътрешните работи. Приетото по делото и кредитирано от районния съд заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза казва , че за процесния период 01.01.2025г.-31.08.2025г. на ищцата е изплатена основна заплата в размер на 2323 лева месечно, какъвто размер на основната й месечна заплата е определен със Заповед №••• на ВПД адм.секретар на МВР. При увеличение с 13%, размерът на основната месечна заплата на ищцата би възлизал на сумата от 2625 лева, а разликата между изплатената й основна месечна заплата и тази, която би получила с увеличението от 13% за процесния период 01.01.2025г.-31.08.2025г., е по 302 лева месечно или в общ размер на 2416 лева. Вещото лице е посочило, че последната годишна оценка за изпълнението на длъжността на ищцата е извършена за 2023г., тъй като поради продължителния болничен отпуск на ищцата в периода 08.12.2023г. – 03.08.2024г., на същата не е извършено оценяване за 2024г. на заеманата от нея длъжност при ответника, поради което и не е извършено увеличение с 13% на основната й месечна заплата, съгласно Заповед № 8121з-712/03.06.2025г. на министъра на вътрешните работи. Годишната оценка на ищцата за 2023г. е взета предвид при определянето на размера на възнаграждението й от 2323 лева, като органът не е използвал повторно тази атестация за последващо увеличение с 13% на заплатата на ищцата и тя е останала с така определения размер от 2323 лева. Настоящия състав също кредитира това заключение, по делото няма данни , които да му противоречат. Последната преди процесния период атестационна оценка на ищеца е „ изключително изпълнение на служебни задължения „ , при цифрово изражение „1“ и е за календарната 2023г . ( л. 78 от първоинстанционното дело ). При тези факти , решението е валидно и допустимо. По същество на спора , съдът съобрази следното: Ищецът е държавен служител в системата на Министерството на вътрешните работи , а според чл. 177 от Закона за МВР , държавните служители в министерството получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност. Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година съобразно данни на Националния статистически институт, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата , която на свой ред се преизчислява всяка година. Конкретният размер на основните месечни възнаграждения на държавните служители се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, НАРЕДБА № 8121з-919 от 13.07.2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение. Наредбата е задължителен за системата на МВР подзаконов нормативен акт, и органа по назначаването ( работодателя) е длъжен да увеличи заплатата на даден служител , ако са налице нейните предпоставки . Тя обаче предвижда единствено максималните размери на основната заплата , не поставя други изисквания към служителите в МВР, в частност – наличието на годишна атестация. Липсва и уреден в нея размер на заплатата на държавен служител с висше образование – ••• на Министерството на вътрешните работи, а само такъв за същата длъжност, но заета по трудово правоотношение. На следващо място, според чл. 76 от Закона за държавния служител , възпроизведен и в нормата на чл. 6 от НАРЕДБА за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация ( НУРОИСДА, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., последно доп., бр. 29 от 9.04.2021 г., в сила от 1.01.2022 г.) , държавният служител ежегодно се оценява за изпълнението на длъжността, оценяването на изпълнението на длъжността обхваща периода от 1 януари до 31 декември на съответната година, а според чл. 6 ал. 3 от същата, всеки служител, който има действително отработени най-малко 6 месеца за една календарна година, подлежи на оценяване. Няма норма, която да забранява изрично извършването на оценка на изпълнението на длъжността, ако липсват отработени от оценявания поне шест месеца в рамките на една календарна година. Такава забрана ответния орган е извел по пътя на тълкуването, от стилистичното съдържание на наредбата. Нормата на чл. 6 ал. 3 от същата обаче е въвведена не с цел да препятства оценката, а за да бъде същата максимално обективна, доколкото при липса на изпълнение, то не може да бъде оценено; нещо повече , при липса на оценка , в никой случай не могат да бъдат постигнати заложените в самата наредба ( чл. 1 ал. 2) цели. По силата на общото правило на чл. 14 ал. 1 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2013 г., изм., бр. 5 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.), увеличенията на индивидуалните основни месечни заплати по чл. 12 се извършват за всички служители в административната структура, включително за служителите, командировани по реда на чл. 86а от Закона за държавния служител, тези , завърнали се на служба след отпуск или командировка , продължили повече от една година , и тези, възстановени на длъжност след отмяна на незаконосъобразно уволнение. Не е предвидено изрична забрана за увеличение на заплатите на държавните служители, които нямат текуща оценка за конкретната година на увеличение, но такава се извежда по тълкувателен път – по аргумент от противното от нормата на чл. 11 ал. 1 т. 1 от Наредбата; същевременно наредбата дава възможост за увеличение на заплати и без налична атестация. Липсата на нормативна уредба , на която липса се е позовал и ответника, не може да бъде обаче основание за мълчалив отказ за увеличение на заплатата. Ако се възприеме такова тълкуване на закона и наредбите по прилагането му, ще се стигне до абсурдния резултат , при който служители с по – висока оценка на дейността им няма да получат увеличение на заплатата , а такива, които са положили труд, оценен като „ задоволителен „ , ще получат такова. Трябва да се отбележи и това, че причината за липса на оценка е обективна, тя е извън контрола както на работодателя и/или атестиращия орган, така и на самия податестатен, и не може да бъде противопоставена на последния, като се приеме, че заплатата му не подлежи на увеличение. Действително , наредбата изисква наличието на оценка, но само като обективен критерий за размера на увеличението, каквото се дължи и на такива служители , чиято оценка е различна от „изключително изпълнение на длъжността„, без да е "неприемливо изпълнение". В случая обаче , изпълнението на служебните задължения от ищеца е било оценено като „изключително „ по смисъла на чл. 17 ал. 1 т . 1 от НУРОИСДА. Съобразно чл. 5 от ГПК , съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. На свой ред чл. 46 от Закона за нормативните актове (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) предвижда , че разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България, а когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. С изключение на чл. 11 ал. 1 т.1, всички останали предвидени в чл. 11 от НАРЕДБА за заплатите на служителите в държавната администрация хипотези на увеличение не предвиждат изискване за оценка за текущата година, тоест, това изискване е изключение от общото правило, а изключение не може да бъде приложено по пътя на тълкуването. В тази връзка и според съда , предпоставките на нормата на чл. 11 ал. 1 т.1 , към които препраща заповедта на министър на л. 11 от делото , са налице дори когато оценката е извършена за предходна година и възоснова същата вече е увеличавана заплатата на служителя. Последователно в практиката на съдилищата се приема, че бездействието да се повиши работната заплата на държавен служител поради липса на текущата за годината атестационна оценка съставлява дискриминация по признак „здравословно състояние „ , когато служителят ползва отпуск по болест, пократък от една година (решение № 5039 от 23.04.2024 г. по адм. д. № 11938 / 2023 г. на Върховен административен съд, решение № 8800 от 22.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1036/2021 г., V о., решение № 97 от 02.03.2018 г. по в. гр. д. № 950 / 2017 г. на II състав на Окръжен съд – Плевен). Същевременно, по смисъла на чл. 141 от ЗМВР, един от принципите на постъпването на държавна служба в МВР и професионалното развитие на служителите е забраната за дискриминация ( т.7), следователно бездействието да се извърши оценка на служител, отсъстъствал по болест, а отттам – и да се повиши заплатата му , директно противоречи на целта на специалния устройствен закон. Затова съдът намира иска за основателен. По размера му , каза се , се кредитира заключението на счетоводната експертиза ( при липса на противоречащи й данни), при което иска е основателен в пълния си размер и следва да се уважи , като първоинстанционното решение следва да бъде отменено. При този изход на спора , право на разноски има ищеца , за две инстанции . Затова Пернишкият окръжен съд, на основание чл. 271 от ГПК,