Решение № 410 от 27.7.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 711/2025 г.

Производството е образувано по искова молба с вх. № 9849/23.06.2025г., подадена от Р. С. Б., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: с. •••, чрез пълномощника адвокат П. И. Ш., срещу Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2. Предявен е за разглеждане пред съда иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 8 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди. С ИМ са изложени следните фактически твърдения: Сочи се че с Постановление за привличане на обвиняем от 14.09.2006г. постановено по ДП № 452/2006г. по описа на РПУ-гр. ••• /Пр.Пр. № 1591/2006г. по описа на Районна прокуратура •••/ ищецът е бил привлечен като обвиняем за това, че за периода 21.08.2002г.- 17.12.2002г. на пункта на •••, в качеството му на длъжностно лице- ••• на ••• е присвоил около 18 244,00лева, собственост на •••, връчени му в това качество или поверени му да ги пази или управлява, като присвояването е в големи размери - деяние, съставляващо престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 от НК. Впоследствие „присвоената“ парична сума е прецизирана на 13 585,83лв. Сочи се с ИМ, че веднага след привличането на ищеца като обвиняем, същият е бил уволнен като служител на •••. С прокурорско Постановление с вх. № 1591/14.09.2006г. по описа на Районна прокуратура– •••, на обвиняемия са наложени мерки за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2 000 лева. С друго прокурорско постановление от 14.09.2006г. спрямо ищеца е наложена ограничителна мярка „забрана за напускане пределите на Р България без разрешение на прокурор“. Втората ограничителна мярка е била обжалвана по надлежния за това ред, като по повод на обжалването е било образувано ЧНД № 1244/2007г. по описа на •••ки районен съд. По последното с Определение № 509/12.06.2007г., съдът е отменил така наложената от прокуратурата ограничителната мярка. Твърди се с ИМ чм това ограничение възпрепятствало обвиняемия да потърси работа и да работи в Гърция, каквито предложения е имал, след като е останал безработен. Сочи се, че същата мярка повторно е наложена от прокуратурата с Постановление с вх. № 1591/05.03.2008г. по описа на Районна прокуратура-•••. Доколкото година и седем месеца след привличането на ищеца като обвиняем срещу него не са предприемани други процесуално-следствени действия, същият е поискал от съда да отмени така наложената му ограничителна мярка. По повод на това му искане било образувано ЧНД № 537/2008г. по описа на Районен съд •••, по което с Определение № 301/27.03.2008г., съдът повторно отменил наложената забрана по чл. 68, ал. 1 от НПК и чл.75, т. 3 от ЗБДС /отм./. Твърди се с ИМ, че с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 28.03.2008г. Прокуратурата прецизирала размера на „присвоените“ парични средства (съобразно посоченото по-горе). С Постановление вх. № 1591/20.10.2008г. районният прокурор на Районна прокуратура ••• отменил наложената на уличения мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2 000лв. на основание чл. 234 ал. 8 от НПК- поради изтичането на повече от 2 години от привличането на лицето като обвиняем. С ново Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 12.12.2008г., допълнително било прецизирано обвинението като е добавено описание на квитанциите по които е станало „присвояването“. С Постановление с вх. № 1591/13.03.2009г. Прокуратурата за трети път е наложила на уличеното лице ограничителна мярка „забрана за напускане на пределите на Р България без разрешение на прокурор“. Последната е отменена окончателно с Постановление с вх. № 1591/13.04.2009г., тъй като досъдебното производство по Дознание № 452/2006г. е приключило с внасяне на обвинителен акт в Районен съд - •••. Сочи се с ИМ, че Досъдебното производство е продължило прекалено дълго- почти 6 години. Най-накрая Районна прокуратура ••• повдигнала обвинение на ищеца за това, че е извършил посоченото по-горе в ИМ престъпление, като в Районен съд ••• бил внесен обвинителен акт. След отводи на съдиите, прекратяване и връщане за изпълнение на указания и повторно внасяне, обвинителният акт е изпратен на Районен съд •••, където едва на 30.05.2012г. е образувано НОХД № 630/2012г. по описа на същия съд. С Присъда № 15/16.03.2018г., постановена по същото дело, ищецът е признат за невиновен и е оправдан да извършил престъплението, в което е обвинен. По протест на ответника е образувано ВНОХД № 454/2018г. по описа на Окръжен съд •••, по което с Решение № 260009/08.09.2022г. оправдателната присъда е била потвърдена. Като необжалваемо това съдебно решение влиза в сила от деня на постановяването му - 08.09.2022г. Наведени са доводи с ИМ, че в резултат на действията на ответника на ищеца са нанесени големи неимуществени вреди. Същите се изразяват в изживени и изживявани все още комплекс от значителни отрицателни психически емоции, психологическо страдание, силен страх от евентуално ефективно осъждане, стрес и притеснения свързани с тежестта на обвинението - от 3 до 15 години лишаване от свобода. От друга страна увреденият се чувствал опозорен; човешкото му достойнство било силно накърнено; бил сринат напълно целият му професионален, социален и личен авторитет сред роднините, колегите, приятелите и обществото; чувствал се унизен; смятал името и честта си за непоправимо опетнени за цял живот; изпитвал силен гняв и негодувание поради накърняване на чувството му за справедливост, тъй като вярвал на 100%, че не е извършил това, в което е обвинен; смятал, че се гаврят с него; животът му се променил напълно; изпаднал в голяма депресия; станал раздразнителен и избухлив спрямо близките си; трайно се изнервил, което продължава и до днес; страдал от постоянно безсъние - не спял преди всяко съдебно заседание от наказателното производство; страдал от нарушение на съня, като сънувал тежки кошмари, че вече е в затвора; пиел антидепресанти; получил здравословни проблемибезсъние, високо кръвно налягане, дислипидемия, пристъпно предсърдно мъждене, постоянно главоболие, световъртеж, сърцебиене и прескачане на сърдечния ритъм. За последното дори бил хоспитализиран през 2014г. в МБАЛ „Свети Врач“ ЕООД- гр. •••. Наложило се да приема постоянно медикаменти за поддържане на нормалното кръвно налягане и за сърдечен контрол. От нервното напрежение му изпаднали няколко зъба. Поддържа се с ИМ, че незаконосъобразните действия на ответника се отразили много негативно на ищеца в социален план. Случаят бързо и лесно станал обществено достояние в •••, общ. •••, където всички се познават. Ищецът се затворил в себе си, ограничил до минимум контактите си с приятели и познати, стоял си в къщи и не смеел да излиза от срам, обида и унижение; прекратил участията си във всякакви празнувания, чествания и обществени събирания. Двете му деца, не искали да излизат от дома им и да ходят на училище защото се срамували от баща си, за който се говорело, че е престъпник, крадец и разбойник. Не отишъл дори на абитуриентския бал на сина си през 2012г. от срам пред съселяните си. Твърденията на ищеца са, че действията на прокуратурата се отразили силно негативно на семейните взаимоотношения между ищеца и съпругата му. Между тях възникнали скандали и караници, породени от повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство, поради свития семеен бюджет след уволнението, както и предвид опозоряването на цялото семейство в обществен план. Всички близки роднини също се срамували от случилото се с ищеца. В професионален план, мечтите и желанията на ищеца да направи кариера и да се издигне в работата си, били безвъзвратно унищожени. Сочи се, че тъй като ищецът бил обвинен заедно с още 19 души свои колеги, случаят бил публично разгласен в медиите - както национални, така и регионални. Още на 12.09.2006г. (преди привличането на ищеца като обвиняем), политикът Р. •••, тогава в качеството си на Министър на вътрешните работи, в ефира на БТВ и Нова телевизия обявява че цялата група, тогава служители на •••, са присвоили огромна парична сума, в размер на 2,5 млн. евро. На 13.09.2006г. в националния вестник „Монитор“ е публикувана статия, в която се твърди, че над 2,5 млн. лева „са източени“ от граничните пунктове ••• и •••. На 15.09.2006г. по национална телевизия „БТВ“, в най-гледаното предаване „Тази сутрин“, Директорът на Окръжна дирекция „Полиция“- ••• комисар ••• Г.ев дава убедено мнение за извършване на престъплението от страна на ищеца и неговите колеги. Към този момент същите дори не са привлечени в качеството им на обвиняеми. Тази „новина“ е публикувана и на интернет-сайта на предаването същия ден вечерта. В хода на досъдебното производство, наблюдаващият го прокурор от РП-••• •••, по национални телевизии дава убедени изявления в смисъл, че уличените са присвоили огромните суми. В националните вестници „Труд“, „24 часа“, „Уикенд“ и „Стандарт“ излизат публикации, в които се твърди, че парите действително са присвоени. С подобни статии излизат и регионалните вестници в. „Струма“ и в. „Вяра“, и то в продължение на няколко дни подред. Местната кабелна телевизия разпространява бързо новината, като се показват снимките на уличените, в т.ч. и на ищеца. В интернет пространството също така имало много статии, станали достояние на неограничен кръг от читатели. В различни публикации увреденият бил определен едва ли не като „виновен“, „престъпник“, „крадец“. В новините по местната кабелна телевизия показали снимката на ищеца с коментар, че е участник в престъпната „схема за източване“ на огромна сума пари - около 4 млн. лева. В резултат на това повечето роднини, близки и приятели започнали да се отнасят с недоверие и резервираност към него, а голяма част от приятелите и познатите му се отдръпнали и не желаели да контактуват и да общуват с уличеното лице. Дочувал как за него се говори, че „бил станал бандит“, поради което загубил много контакти и приятелства. Като последица същият изпаднал в дълбока депресия; самоизолирал се; затворил се в себе си; изпитвал силно чувство на срам от околните; ограничил личните и социалните си контакти; не излизал от дома си не желаел да се вижда с приятели и познати; чувствал се безполезен лично за себе си и за семейството си; смятал, че животът му е съсипан. Поддържа се с ИМ, че тежестта на непозволеното увреждане се засилва и от изключително продължителния срок както на разследването, така и на съдебното производство. На ищеца е било повдигнато обвинение на 14.09.2006г., а по обвинителен акт на прокуратурата било образувано наказателно общ характер дело едва на 30.05.2012г. Изтекли са 6 години на притеснения от неизвестното, от стрес породен от неяснотата дали ще има обвинение в крайна сметка и ако да- за какво точно престъпление, въз основа на какви доказателства и прочее. След като производството най-накрая стига до съдебна фаза и делото започва в Районен съд- •••, последват десетки съдебни заседания, на които ищецът чинно се е явявал като не е ставал причина за отлагане на съдебно заседание. Всяко едно такова явяване е било свързано с голям стрес, притеснения, страх от постановяване на осъдителна присъда в съдебното заседание и други такива. Кошмар, който е продължил още цели 10 години. В крайна сметка всичко приключва, но са минали цели 16 години! Толкова много години са съпоставими с целия живот на човека, а спрямо активната възраст- това е още по-значителна част от нея. При повдигането на обвинението ищецът е бил в най-активната част от живота си- на 41 години. Когато е оправдан, вече е на 57 години. Голяма част от трудоспособната му възраст е преминала. Круто е било нарушено конституционното право на ищеца след като е обвинен в извършването на престъпление, да бъде предаден на съд в законоустановения за това срок. Също така в никакъв случай не може да се приеме, че наказателното преследване срещу увреденото лице е приключило в разумен срок. Напротив. Като краен резултат, животът на ищеца е напълно съсипан и това не може да се поправи или възстанови. Поддържа се с ИМ, че независимо от това, че в крайна сметка обвиняемият е бил оправдан, той е продължил и продължава да търпи и до днес неблагоприятните последици от упражнената срещу него наказателна репресия на прокуратурата, както в психологически план, така и в чисто физически. Като резултат същият се е променил изцяло психологически; станал е значително по-затворен, много по-нервен и избухлив към околните; емоционално съсипан- в ежедневието не проявява радост, не изпитва щастие, не се усмихва, не се смее, студен в общуването си с околните, обезверен. Във физически и социален план- с постоянно високо кръвно налягане, трайно главоболие, страдащ от безсъние и кошмари; с влошени семейни взаимоотношения; без желание да за общуване с околните. Дългото наказателно преследване е повлияло негативно на трудовата дейност на ищеца. След прекратяването на трудовото му правоотношение с ••• - •••, към •••, едва през 2019г. ищецът успял да започне работа в частния сектор. Поради големия период, през който увреденото лице не е успяло да намери работа, поради повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство, а именно от 2006г. до 2019г., през този период са търпени и допълнителни вреди, изразяващи се в социални неудобства като липса на здравни и социални осигуровки и липса на трудов стаж. Бил принуден да вземе заем от брат си за да си плати здравните осигуровки. Заемът се изплащал и до ден днешен. Поради липсата на достатъчно трудов стаж, ищецът не можел да се пенсионира по законовия ред. Наведени са правни доводи, че доколкото ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение с влязла в законна сила оправдателна присъда и по този начин обвинението му за извършване на престъпление от общ характер се е оказало без правно основание, то са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на ищеца за причинените му неимуществени вреди. Излагат се доводи, че като справедлив размер на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, които същият е претърпял и търпи и до днес, се явява сумата от 80 000 лева. Същата би могла да репарира в цялост, така както изисква закона (чл. 51, ал. 1 от ЗЗД) и по справедлив начин (чл. 52 от ЗЗД), причинените от незаконните действия на ответника неимуществени вреди. Иска се от съда да постанови решение, с което: да осъди Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Р. С. Б., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: с. •••, сумата от 80 000,00 (осемдесет хиляди) лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на действия на ответника, изразяващи се в противозаконно образуване срещу ищеца на досъдебно производство, противозаконно задържане под стража; противозаконно повдигане на обвинение за деяние, което не същият не е извършил, както и незаконно повдигане и поддържане пред съда на обвинение за извършване на престъпление от общ характер, каквото не е извършено; незаконно разгласяване на материали по досъдебното производство, нарушаващо презумпцията за невиновност; публични изявления на представители на ответника, в което ищецът е бил представен като виновен, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-08.09.2022г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 3; т. 3 и т. 8 от ЗОДОВ и чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД. Претендира се от ищеца да му бъдат присъдени и направените по делото разноски. В срока по чл. 131 от ГПК, постъпил е по делото писмен отговор от Окръжна прокуратура •••, с който се възразява срещу предявения иск. В представения отговор на исковата молба от ответника – Прокуратура на Република България, се застъпва становище, че предявената искова молба от Р. С. Б., с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България е неоснователна. Изтъква се, че държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващи органи, прокуратурата и съда, ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, поради това че извършеното деяние не е престъпление. Сочи се, че в конкретния случай Районна прокуратура ••• в рамките на своята компетентност е образувала досъдебно производство напълно законосъобразно, при наличие на законен повод и достатъчно данни. Всички действия от страна на прокуратурата са законосъобразни и не са довели до претендираните от ищеца неимуществени вреди, тъй като са извършвани за разкриване на обективната истина при спазване изискванията на НПК. Сочи се също, че в случая не е налице нито една от хипотезите, визирани в чл. 2 от ЗОДОВ. Въпреки че Районен съд ••• е признал Р. С. Б. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение, не са извършени незаконосъобразни действия от страна на Районна прокуратура •••, поради което Прокуратурата на Република България не следва да носи отговорност. Изтъква се, че присъдата, с която Р. Б. е признат за невиновен е само част от правопораждащия фактически състав за търсене на отговорност от държавата за вреди, причинени на граждани. Кумулативно за съставомерността на този състав се изисква да са налице претърпени имуществени и/или неимуществени вреди и вредите да бъдат пряка и непосредствена последица от деликта по чл. 2 ЗОДОВ. Сочи се, че в исковата молба ищецът не сочи доказателства, от които да може да се направи извода, че вредите, за които се иска репариране се иска, са пряка последица от дейността на прокуратурата, нито конкретизира от кое незаконно действие, поради което се твърди, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди. Сочи се също, че претенцията за настъпили неимуществени вреди, в резултат на незаконното обвинение спрямо ищеца, оценена от същия на сумата от 80 000 лева, е необоснована. Искът относно настъпилите неимуществени вреди, изразяващи се според ищеца в понесени морални страдания и увреждания на здравето в продължение на години на първо място не се подкрепя с доказателства за настъпили такива и в какво се изразяват те. Не е налице нито едно доказателство, че Б. действително е претърпял каквито и да било неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство, още по-малко такива обезщетението по справедливост, на които да възлиза точно на претендираната от ищеца сума от 80 000 лева. Сочи се още, че не се установява причинно-следствена връзка между влошаване на здравето на Р. Б. и воденото срещу него досъдебно производство. Недоказани според ответника са и твърденията на ищеца за претърпени от него стрес, безпокойство, напрежение, унижение, увреждане на обществения и личния му имидж и достойнство, които да са пряк резултат от повдигнатите спрямо същия обвинения и воденото срещу него наказателно и съдебно производства съответно ДП № 452/2006г. по описа на РПУ- гр.••• /Пр.Пр. № 1591/2006г. по описа на Районна прокуратура •••, НОХД № 630/2012г., ВНОХД № 454/2018г. по описа на Окръжен съд •••. Твърди се, че няма доказателства за заболяванията от които е страдал ищеца в този период и свързани с лечение на кардиологични проблеми и загуба на зъби, както и за това, че същите са в причинно-следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство. Сочи се, че ищецът не е посочил нито едно конкретно доказателство в подкрепа на твърдения си на засягане на психическо здраве и преживени чувства и такива свързани със увреждане на честа и достойнството, породени от воденото срещу него наказателно производство, а такива липсват и в приложенията към депозираната от него искова молба. Приложените документи не съдържат доказателства за психичните терзания на ищеца, както и същите да са в пряка и непосредствена връзка от привличането му към наказателна отговорност по конкретните досъдебно и съдебни производства. Липсват и доказателства, че здравословните му проблеми са породени вследствие от психическо натоварване, водещо началото си от наказателното производство. Твърди се също, че от приложената към исковата молба епикриза от МБАЛ „Свети Врач“ се установява, че кардиологичните проблеми на ищеца са били налични и преди образуването на досъдебното производство срещу него. В исковата молба и в приложенията към нея няма нито едно доказателство за влошено психично здраве на Б. в следствие на воденото срещу него наказателно производство, като няма нито един медицински документ, от който да е видно да са му направени каквито и да е изследвания за установяване на реалното му психическо състояние и установени по безспорен начин симптоматика на състояния каквито се твърдят, че са налице в исковата молба. В отговора на исковата молба ответната страна твърди още, че не са предоставени от ищеца доказателства за претърпени от него морални вреди, които да са пряк резултат само и единствено от незаконното обвинение, поради което искът се явява недоказан по основание и размер. Сочи се, че действително са приложени към исковата молба копия от публикации във всекидневници и в интернет, касаещи наказателното производство срещу ищеца Б., но в настоящия казус не е налице причинна връзка между поведението на прокуратурата на Р България и журналистическите публикации, т. е. няма никакви данни, а също и твърдения, че именно оторизираните органи да провеждат наказателно преследване са информирали журналистите и са ги стимулирали да пишат за воденото следствие и съдебно дело. Авторите на публикациите сами определят съдържанието и ако в тях има оценъчни твърдения относно виновността на ищеца то ответникът не може да бъде държан отговорен за тези публикации. От друга страна, медийната разгласа на повдигнатото обвинение не може еднозначно да бъде определена като източник на неимуществени вреди с по-голям интензитет доколкото от една страна не се твърди, а и не се сочат доказателства прокуратурата неправомерно да е предоставяла информация за хода на наказателното производство. От друга страна, сочи се от ответника, че заеманата длъжност от ищеца предполага засилен обществен интерес. Същевременно Прокуратурата на Р България няма възможност да следи и контролира интервюта на политици и представители на МВР, поради което твърденията за накърняване на авторитета и злепоставяне на ищеца в обществото не са в причинна връзка с действия на ответника и за действия на трети лица не е допустимо да се ангажира имуществена отговорност на Прокуратурата на Р България. Сочи се също в отговора на исковата молба, че ответникът не може да носи отговорност за влошените отношения между ищеца и съпругата му. Обстоятелството, че същият вече е бил без работа след образуване на наказателното производство и бюджетът на семейството е бил намален не е по вина на ответника. Прекратяване на трудовото му правоотношение е станало с акт на работодателя, а не с акт на прокуратурата, поради което се застъпва становище, че не е налице изискуемата от чл. 4 от ЗОДОВ пряка причинно-следствена връзка между влошените отношения със съпругата му, изразяващи се в караници и скандали, за каквито се твърди в исковата молба и действията на прокуратурата. Алтернативно, сочи се в отговора, че ако въпреки изложените аргументи, съдът приеме, че искът на Р. Б. има своето законово основание, застъпва се, че същият е изключително и необосновано завишен по своя размер с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и не съответства на твърдените вреди, на социално-икономическите условия и стандарт на живот в България. Изтъква се в писмения отговор на исковата молба, че в случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от значение за определяне на размера обезщетението за неимуществени вреди е как обвинението се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения, както и се вземат предвид тежестта на обвинението, продължителността на воденото наказателно производство, постановените ограничения в хода на същото и взетата мярка за неотклонение. В тази връзка се иска от съда да съобрази, че спрямо ищеца Б. не е вземана мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а гаранция в размер на 2000 лева, като по никакъв друг начин не е бил подложен на ограничения от страна на прокуратурата или останалите правоохранителни органи, с оглед воденето срещу него наказателно производство. Същият не е бил изолиран от семейството си и е могъл да полага грижи за близките си, да работи и да води социален живот. От началото до края на процеса в сила е била „презумпцията за невинност“, като няма нито доказателство тя да е била нарушена. Спазен е бил и основополагащия принцип в българския наказателен процес, че обвиняемия/подсъдимия до постановяване на осъдителна присъда е невинен. Сочи се, че безспорно наказателното производство срещу ищеца е било с голяма продължителност, но при определяне кой е разумния срок за разследване и водене на едно производство следва да се вземе предвид, на първо място броя на извършените действия по разследването или съдебно следствени действия, чиито брой е много голям в настоящия случай, сред които и назначени експертизи изискващи особени познания, които могат да се изпълнят от малък брои вещи лица. На следващо място за определяне, кой е разумния срок за едно производство следва да се отчете и броя лицата които са привлечени към наказателна отговорност и процесуалното поведение на страните, което не е без значение за продължителността на процеса. В хода на досъдебната и съдебната фаза са разпитани свидетели, назначени, изготвени и приети са експертизи, а това безспорно изисква значително по дълъг период от време в сравнение с обикновените случаи на дела за тези видове престъпления. Прокуратурата нито веднъж не е ставала причина за отлагане на съдебно заседание, а не малък период от време делото е било по процедури за отводи на съдии и при съответния съдия за изготвяне на мотивите към постановените съдебни актове, което не може и няма как да се вмени във вина на прокуратурата. С оглед твърденията за претърпени неимуществени вреди, свързани с продължителността на наказателното производство се сочи в отговора, че следва да се има предвид, че продължителността на същото в досъдебната фаза е значително по-кратка от тази в съдебната, в която прокуратурата няма ръководна роля. Няма доказателства, а и такива не са наведени в исковата молба, че забавянето на наказателното производство в която и да е негова фаза се държи на прокуратурата, а именно на нейни конкретни действия или бездействие. Предвид обстоятелството, че отговорността на държавата е ангажирана само спрямо прокуратурата, то от значение не е общата продължителност на наказателното производство, а тази в досъдебната фаза и то за времето, през което делото се е намирало на разположение на разследващите органи. Застъпва се становище, че наказателното производство в досъдебната му фаза с оглед изключителната му фактическата и правна сложност е приключило спрямо ищеца в разумни срокове - същият е привлечен в качеството на обвиняем на 14.09.2006г., а първоначалният обвинителния акт е внесен в PC- ••• на 28.07.2008г. Освен това през този период делото многократно е изпращано в PC-••• за произнасяне по жалби на обвиняемите и за общо повече от 6 месеца делото се е намирало в съда, което обективно е възпрепятствало разследващите органи и прокурора да извършват действия по разследването и процесуални действия. По-продължителни такива периоди са както следва: 10.01.2007г.-02.03.2007г.; 14.05.2007г.-21.06.2007г.; 12.11.2007г.-04.01.2008г. и 19.03.2008г.-25.04.2008г., като дори и в тези случаи наблюдаващия прокурор е проявявал активност, като при по-продължително задържане на делото в съда е изготвял молби до РС- ••• за своевременно произнасяне и връщане на делото в прокуратурата с оглед необходимостта от извършване на процесуалноследствени действия. Наблюдаващият прокурор е извършил огромна по обем работа в изключително кратки срокове. Когато делото се е намирало при прокурора, той почти всекидневно е извършвал, и то много на брой действия. Всички произнасяния на прокурора са в рамките на предвидените в НПК срокове. Изтъква се, че видно от мотивите на решение № 260009 от 08.09.2022г., постановено по ВНОХД № 454/2018г. по описа на ОС ••• /л. 52/, въззивният съд е констатирал, „че от страна на органите на досъдебната фаза на производството, на наблюдаващия прокурор и на съответните съдебни служители в прокуратурата, е положен колосален по размер и сложност труд, предвид големия брой обвиняеми лица, обема на веществените доказателства и огромния брой документи, посочени в обвинителния акт в съответствие със задължителните указания на част от първоинстанционните съдебни състави“. Дори и когато делото е връщано от съда за отстраняване на процесуални нарушения, прокурорът в изключително кратки срокове е изпълнявал указанията на съда, извършвал е лично действия по разследването, лично е изготвил и съответно предявил постановления за ново привличане на 19-те обвиняеми, като постановленията спрямо по-голямата част от тях надхвърлят 1000 листа. Обемът на последния внесен обвинителен акт надхвърля 20 000 страници. Всички процесуални действия на прокурора, включително и след като делото е връщано от съда, са извършени в сроковете, предвидени в действащите към съответния момент разпоредби на НПК и по никакъв начин не може да се направи извод, че е налице забавяне на наказателното производство по вина на прокурора. С оглед твърденията на ищеца и ангажираните доказателства, се сочи се, че в настоящия случай, ако е налице по-голяма продължителност на производството, то причина за това е фактическата и правна сложност на делото- 19 обвиняеми; брой деяния; разпити на значителен брои свидетели и обвиняеми; изготвянето на обвинителен акт от над 23 000 страници и др., както и броя инстанции, разгледали делото. Органите на досъдебното производство са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриване на обективната истина, като извършат всички необходими за това действия - чл. 13 и чл. 226 от НПК, т.е. продължителността на разследването е обусловено от задължителните по закон множество процесуални действия, които следва да се извършат. Посочва се в писмения отговор на ответната страна, че всякакви претенции на ищеца относно разумния срок за гледане на производството не следва да бъдат уважени тъй като съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. Предвид горното се сочи, че липсват доказателства за спазване на тази процедура, тъй като е изтекъл предвидения от закона срок, което още веднъж е доказателство, че ищеца не е претърпял претендираните вреди, тъй като ако това беше станало и същия е смятал, че е претърпял неимуществени вреди, злепоставен е и е засегнат неговия имидж, е щял незабавно след окончателното му оправдаване да предяви своите претенции, а той е направил това близо година по-късно. Поради изложените в писмения отговор съображения, сочи се, че претендираното обезщетение е силно завишено по размер и не съответства на твърдените неимуществени вреди и на установената съдебна практика по аналогични дела. Твърди се, че, при наличието на едно евентуално настъпилото увреждане, за което претендира ищецът, то е причинено по негова изключителна вина и съгласно чл. 5 от ЗОДОВ обезщетение не се дължи, респ. ако бъде определено такова, следва да се приеме, че пострадалият виновно е допринесъл за увреждането и обезщетението да се намали. Сочи се, че в настоящия случай поведението на ищеца е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вредоносни резултати – образуването и воденето срещу него наказателно производство. Предвид изложеното, застъпва се становище от ответната страна, че предявения иск по гр.д. № 711/2025 г. по описа на Окръжен съд ••• е неоснователен и не са налице основанията за ангажиране отговорността на Прокуратурата и същият следва да бъде отхвърлен като такъв. При устните състезания по делото и с писмена защита, представена в дадения от съда срок, пълномощникът на ищеца- адв. П. Ш., поддържа предявения иск за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 8, пр. 2 от ЗОДОВ, като счита същия за основателен и доказан в пълен размер. Излагат се доводи че с влязла в законна сила на 08.09.2022г. Присъда № 15/16.03.2018г. постановена по НОХД № 630/2012г. по описа на Районен съд •••, ищецът е бил признат за невиновен и е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 и във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК – тежко умишлено престъпление, предвиждащо наказание ли шаване от свобода за срок от 3 до 15 години, както и конфискация на имуществото на осъдения. Ищецът е бил привлечен първоначално като обвиняем на 14.09.2006г., а съдебното производство срещу него е приключило едва на 08.09.2022г.-наказателната репресия срещу увреденото лице е продължила точно 16 години, от които около 6 години досъдебно производство, в хода на което се е извършвало съответното разследване. На два пъти внесеният от Районна прокуратура ••• обвинителен акт срещу ищеца е бил връщан поради допуснати при изготвянето му процесуални нарушения, което естествено е довело до удължаване на периода на воденото досъдебно производство, за което удължаване вина носи само и единствено ответникът. Ищецът се е явявал на всички открити съдебни заседания и не е ставал причина за отлагане на наказателното дело, респективно-за продължителността на наказателната репресия в нейната съдебна фаза, която е плод само на процесуалното поведение на прокуратурата. Излагат се доводи в писмената защита, че в резултат на действията на Прокуратурата на Р България, на ищеца са нанесени значителни неимуществени вреди. На ищеца силно негативно в личен психологически план му се е отразило широкото медийно и обществено разгласяване на случая. Разгласяването на повдигнатото срещу ищеца обвинение е довело до публично опозоряване и унижаване на ищеца в обществото, до неговата асоциализация, изпитване на силно чувство на срам, гняв и обида. Изпитваният от ищеца комплекс от отрицателни емоции, свързани с повдигнатото обвинение, са му причинили силен стрес, постоянно безпокойство, притеснения, несигурност, опасения и страх. В резултат на незаконните действия на прокуратурата, ищецът е останал без работа в продължение на почти 13 години – трудовото му правоотношение с ••• е прекратено на 19.09.2006г., едва няколко дни, след привличането му като обвиняем, като е започнал работа чак през м. март 2019г. Освен гореизложените психологически отражения в личната сфера на пострадалото лице, в резултат на противоправното поведение на прокуратурата, на ищеца са причинени и неимуществени вреди, изразяващи се във възникнали здравословни проблеми, физически страдания и хронични заболявания, от които ищецът продължава да страда и до ден днешен. Представителят на ОП ••• в пледоариите си при устните състезания по делото и с писмена защита, представена в дадения от съда срок, сочи, че всички действия от страна на прокуратурата са законосъобразни и не са довели до претендираните от ищеца неимуществени вреди, тъй като Районна прокуратура ••• е действала в рамките на своята компетентност, както и действията са извършвани за разкриване на обективната истина при спазване изискванията на НПК, не са извършени незаконосъобразни действия от страна на Районна прокуратура •••, поради което Прокуратурата на Република България не следва да носи отговорност. Възразява се, че ищецът е претърпял неимуществени вреди и не налице изискуемата от чл. 4 от ЗОДОВ пряка причинно-следствена връзка между прекратяване на трудовото му правоотношение и претърпените в тази връзка неимуществени вреди и деликта по чл. 2 ЗОДОВ. Сочи също, че не е налице причинна връзка между поведението на прокуратурата на Р България и журналистическите публикации – няма никакви данни, а също и твърдения, че именно оторизираните органи да провеждат наказателно преследване са информирали журналистите и са ги стимулирали да пишат за воденото следствие и съдебно дело, а от друга страна, заеманата длъжност от ищеца предполага засилен обществен интерес. Сочи още, че искът е изключително и необосновано завишен по своя размер с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД –спрямо Б. не вземана мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и по никакъв друг начин не е бил подложен на ограничения от страна на прокуратурата или останалите правоохранителни органи, не е бил изолиран от семейството си и е могъл да полага грижи за близките си, да работи и да води социален живот. От началото до края на процеса в сила е била „презумпцията за невинност“, като няма нито доказателство тя да е била нарушена. Спазен е бил и основополагащия принцип в българския наказателен процес, че обвиняемия/подсъдимия до постановяване на осъдителна присъда е невинен. Съдът е приел като писмени доказателства по делото всички такива, представени от ищеца – Постановление за привличане на обвиняем и за определяне на мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 14.09.2006г. на Районна прокуратура •••; Постановление за определяне на мярка за неотклонение „забрана за напускане пределите на Република България“ от 14.09.2006г. на Районна прокуратура •••; Определение № 509/12.06.2007г. по ЧНД № 1244/2007г. по описа на Районен съд •••; Писмо от Национална служба „Полиция“ рег. № 06018887/18.09.2006г.; Карта с данни по чл. 7 от ЗЗП за Р. С. Б.; Постановление от 05.03.2008г. на Районна прокуратура •••; Писмо с peг. № 08011480/13.03.2008г. от Областна дирекция „Полиция“ •••; Карта с данни за наложена принудителна мярка спрямо български граждани по ЗБДС за Р. С. Б.; Определение № 310/27.03.2008г. по ЧНД № 537/2008г. по описа на Районен съд •••; Постановление за привличане на обвиняем от 28.03.2008г. на Районна прокуратура •••; Постановление от 20.10.2008г. на Районна прокуратура •••; Постановление от 12.12.2008г. за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение; Постановление от 13.03.2009г. на Районна прокуратура •••; Писмо с рег. № 15537/20.03.2009г. на ОДМВР •••, ведно с Карта с данни за наложена мярка спрямо български граждани по ЗБДС за Р. С. Б.; Постановление от 13.04.2009г. на Районна прокуратура ••• за отмяна на мярката за неотклонение „парична гаранция“; Присъда № 15/16.03.2018г. постановена по НОХД № 630/2012г. по описа на Районен съд •••, ведно с мотиви към присъда; Решение № 260009/08.09.2022г. постановено по ВНОХД № 454/2018г. по описа на Окръжен съд •••; Протоколи от о.с.з. по НОХД № 1629/2009г. по описа на Районен съд ••• - 5 бр.; Протоколи от о.с.з. по НОХД № 630/2012г. по описа на Районен съд ••• - 44 бр.; Протоколи от о.с.з. по ВНОХД № 454/2018г. по описа на Окръжен съд ••• - 7 бр.; Преписи от публикации във вестник „Струма“ от 26.06.2006г., 15.09.2006г., 16- 17.10.2006г., 19.09.2006г., 20.09.2006г.; Препис от публикация във вестник „Труд“ от 26.09.2006г.; Препис от публикация на интернет-вестник „Дневник“ от 13.09.2006г.; Препис от публикация на интернет-вестник „Сега“ от 14.09.2006г.; Препис от публикация на интернет-сайта btvnovinite.bg от 15.09.2006г.; Препис от публикация на интернет-сайта factor-news.net от 17.12.2008г.; Препис от публикация на интернет-вестник „Сега“ от 05.09.2008г.; Препис от публикация на интернет-сайта News.bg от 17.12.2008г.; Препис от публикация на интернет-сайта paragraph22.bg от 20.12.2008г.; Препис от публикация във в. „Труд“ от 11.06.2011г.; Препис от публикация на интернет-сайта Lupa.bg от 12.09.2019г.; Препис от публикация на интернет-вестник „24 часа“ от 12.09.2019г.; Препис от публикация на интернет-сайта toppresa.com от 02.10.2019г.; Препис от публикация на интернет-сайта news.bg от 17.12.2008г.; Препис от публикация на интернет-сайта mediapool.bg от 13.09.2006г.; Епикриза по ИЗ № 9168/2014г. МБАЛ „Св. Врач“ ЕООД - гр. •••; Справка от Персоналния регистър на НОИ към 02.06.2025г. за осигурителни периоди от 01.01.2005Г. до 31.12.2025г. на Р. С. Б.; копие на Разпореждане № 1005/04.09.2008 година по НОХД № 1424/2008 г. на Районен съд •••, копие от Разпореждане № 88/04.03.2009 г. по НОХД № 2249/2008 г. на Районен съд •••, Като писмено доказателство по делото е приета и представената от ••• Заповед № 3- 2721/18.09.2006г. за прекратяване на трудовото правоотношение на Р. Б. с •••, на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ, считано от 19.09.2006 г. След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на събраните доказателства, съдът приема за установена следната фактическа страна на спора: Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че ищецът Р. С. Б., на основание трудов договор № 901, сключен на 10.08.1995г. е бил назначен на длъжност „•••“ с месторабота сектор •••-София, звено ГКПП-•••. Със Заповед № 3-2721/18.09.2006г., на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ (лишаване по административен ред да заема длъжността – повдигнати обвинения), трудовото правоотношение на Р. Б. с ••• е прекратено, считано от 19.09.2006 г., непосредствено след привличането му в качеството на обвиняем. Досъдебно производство № 452/2006 г. по описа на РУ на МВР гр. ••• е образувано на 25.05.2006 г., при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК, срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. С Постановление за приличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 14.09.2006г. ищецът Р. С. Б. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че за периода 2002г.- 2004г. на пункта на ••• - •••, в качеството му на длъжностно лице - ••• на •••, е присвоил около 18 244,00 /осемнадесет хиляди двеста четиридесет и четири/ лева, собственост на •••, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, като присвояването е в големи размери - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл. 201 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7 от НК, и може да го лиши от правото по чл. 37, точка 8 от НК. Със същото постановление му е взета и мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2 000 лв. Незабавно е бил разпитан като обвиняем. С постановление от същата дата, по реда на чл. 68 от НПК, наблюдаващия прокурор е наложил по отношение на ищеца и мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“ без разрешение на прокурор, която по молба на ищеца е отменена, като незаконосъобразна с Определение № 509/12.06.2007г., постановено по ЧНД № 1244/2007 г. по описа на Районен съд •••. С Постановление на наблюдаващия прокурор от 05.03.2008г. на ищеца отново е наложена „Забрана за напускане пределите на Република България“ без разрешение на прокурор, която е отменена с Определение № 301/27.03.2008г., постановено по ЧНД № 537/2008г. по описа на Районен съд •••. С Постановление за приличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 28.03.2008г. ищецът Р. С. Б. повторно е привлечен в качеството на обвиняем за това, че за периода 21.08.2002г.- 17.12.2002г. на пункта на •••, в качеството му на длъжностно лице- ••• на ••• е присвоил около 13 585,83 лева, собственост на •••, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, като присвояването е в големи размери - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл. 201 от НК. След приключване на разследването по досъдебно производство № 452/2006г., с обвинителен акт от 12.08.2008г. делото е внесено за разглеждане в Районен съд •••. С разпореждане № 1005/04.09.2008г., постановено по НОХД 1424/2008г. по описа на Районен съд •••, делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. С Постановление от 20.10.2008г. наблюдаващия прокурор, на основание чл. 234, ал. 8 от НПК, е отменил взетата спрямо ищеца Р. С. Б. мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 2 000 лв. До привличането му като обвиняем по досъдебно производство № 452/2006г. по описа на РУ на МВР гр. •••, ищецът е неосъждан (Присъда № 15/16.03.2018г.). С Постановление за приличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 12.12.2008 г. ищецът Р. С. Б. отново е привлечен в качеството на обвиняем за това, че за периода 21.08.2002г.– 17.12.2002г. на пункта на ••• - •••, в качеството му на длъжностно лице - ••• на ••• е присвоил около 13 585,83 лева, собственост на •••, връчени в това му качество да ги пази, като присвояването е в големи размери, събирайки ••• на преминаващите през ГКПП ••• автомобили и отчитайки ги по описания в постановлението начин - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл. 201 от НК. На 17.12.2008г. досъдебно производство № 452/2006г. отново е внесено с обвинителен акт за разглеждане в Районен съд •••, като с Разпореждане № 88/04.03.2009г., постановено по НОХД 2249/2008г. по описа на Районен съд •••, делото е върнато на прокурора за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила. С Постановление от 13.03.2009 г. наблюдаващия прокурор за трети път е наложил забрана на ищеца Р. С. Б. „Забрана за напускане пределите на Република България“ без разрешение на прокурор, която е отменена с Постановление на наблюдаващия прокурор от 13.04.2009г., поради това, че на 09.04.2009г. разследването по досъдебно производство № 452/2006г. е предявено на обвиняемия Р. С. Б. по реда на чл. 227 и следващите от НПК. С обвинителен акт от 13.04.2009г. делото отново внесено за разглеждане в Районен съд •••, където е образувано НОХД № 597/2009г. по описа на същия съд. След отвод на всички съдии от Районен съд •••, с Определение от 04.12.2009г. делото е изпратено за разглеждане в Районен съд •••, където е образувано НОХД 1629/2009г. по описа на същия съд. С Определение от 13.05.2010г. Районен съд •••, на основание чл. 369, ал. 4 от НПК /отм./, е прекратил наказателното производство по НОХД № 1629/2009г. С Решение от 11.03.2011г. ВКС е отменил определението за прекратяване на наказателното производство и производството по НОХД № 1629/2009г. е възобновено. В съдебно заседание от 20.04.2011г. съдебното производство по делото е прекратено и същото е върнато на РП ••• (понастоящем Териториално отделение при РП •••) за изпълнение на задължителни указания. След повторното внасяне на делото в Районен съд ••• е образувано НОХД № 630/2012г. по описа на същия съд, по което са проведени 44 съдебни заседания, като ищецът е присъствал на всяко едно от тях. С Присъда № 15/16.03.2018г., постановена по НОХД № 630/2012г. по описа на Районен съд •••, ищецът Р. С. Б. е признат за невиновен за това, че през периода 21.08.2002г.- 17.12.2002г. на ГКПП-•••, община •••, при условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице- ••• ••• и разрешителни на Граничен сектор - •••, при •••, е присвоил чужди пари, собственост на •••, поверени му в това качество да ги пази, събирайки ••• с описаните в обвинителния акт квитанции на преминаващите през ГКПП- ••• автомобили и отчитайки ги през периода в „Националната система за автоматизиране на дейността по събиране на ••• и разрешителния режим“ (НСАДСПТРР) по описания в диспозитива на обвинителния акт начин, като общият размер на присвоените през периода пари е 13 984,70 лв. и съставлява големи размери, поради което на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 201, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. Постановената от Районен съд ••• присъда е протестирана пред Окръжен съд •••, като са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на присъдата и е направено искане за отмяната й и за постановяване на нова, с която подсъдимите, да бъдат признати за виновни и осъдени по предявените им обвинения с налагане на предвидените в закона наказания. Видно от представените по делото протоколи ищецът е присъствал на всяко едно от откритите съдебни заседания по въззивното наказателно дело. С Решение № 260009/08.09.2022г. постановено по ВНОХД № 454/2018г. по описа на Окръжен съд-•••, въззивният наказателен съд е потвърдил Присъда № 15/16.03.2018г., постановена по НОХД № 630/2012г. по описа на Районен съд •••. Решението е влязло в сила на 08.09.2022г. Установява се по делото, че от момента на привличането на Р. С. Б. като обвиняем с Постановление за приличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 14.09.2006г. по ДП № 452/2006г. по описа на РУ на МВР гр. ••• за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл. 201 от НК, а по-късно за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 201, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, в качеството му на длъжностно лице - ••• ••• и разрешителни на Граничен сектор - •••, при •••, до постановяването на оправдателна присъда, потвърдена с решение на ОС ••• на 08.09.2022г., са изминали 16 години, от които в период от 2 г., 1 м. и 6 дни, ищецът Р. С. Б. е бил с мярка за неотклонение „парична гаранция“. По реда на чл. 68 от НПК на ищеца три пъти е налагана и друга мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“ без разрешение на прокурор за период от около 11 месеца. За периода от привличането му като обвиняем- 14.09.2006г., съответно от налагането на мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“, до отмяната на последната от районния съд на 12.06.2007г. не са провеждани каквито и да било процесуално следствени действия по отношение на ищеца (Определение № 509/12.06.2007 г., постановено по ЧНД № 1244/2007 г. по описа на Районен съд •••). За периода от повторното налагане на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“ на 05.03.2008г., до отмяната на същата от районния съд на 27.03.2007г. не са извършвани други процесуално следствени действия с участие на ищеца. Нещо повече процесуално следствени действия с участие на ищеца не са извършвани от привличането му като обвиняем на 14.09.2006 година (Определение № 301/27.03.2008 г., постановено по ЧНД № 537/2008 г. по описа на Районен съд •••). На 13.03.2009 г. на ищеца отново е наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“, като на 09.04.2009г. на ищеца, по реда на чл. 227 и следващите от НПК, му е предявено разследването по ДП № 452/2006г. и мярката за процесуална принуда е отменена от наблюдаващия прокурор на 13.04.2009г., поради приключване на разследването и внасянето му за разглеждане с обвинителен акт в Районен съд •••. Наказателното дело срещу ищеца е било определено като такова с особен обществен интерес (Разпореждане № 88/04.03.2009г., постановено по НОХД № 2249/2008г. по описа на Районен съд •••) и е отразявано както по националните медии, така и в национални и регионални печатни издания, включително и на интернет страниците на същите. За случая са правени изявления по националните телевизии от министър на МВР, от наблюдаващия прокурор и от директора на ОД на МВР •••. За установяване на здравословното, емоционалното и социално положение на ищеца Р. С. Б., след повдигането и поддържането срещу него на обвинение за извършено престъпление, по делото са допуснати и разпитани трима свидетели и е назначена съдебно медицинскакардиологична експертиза. Разпитаният свидетел Г. ••• – първи братовчед на ищеца, сочи, че има представа за случая с наказателното дело срещу ищеца, защото бил много известен като „Делото на кантарджиите“ или „•••“, служители от „•••“ били обвинени, че са присвоили големи суми пари. Делото било знаково. Свидетелят бил командировка в ••• и по телевизията показали как ги арестуват и ги развеждат, така той научил за случая, а след това и негови близки му казали, че нещо е станало долу. Видял по телевизията в кадър другите, които били арестувани, а на заден план бил ищецът. Подробностите научил впоследствие. Няма данни на ищеца да са му слагани белезници, давали общи кадри по телевизията, където лицата ги виждал в съдебна зала и където им се гледали може би мерките за неотклонение или други действия по досъдебното производство. Сочи, че и по вестниците се писало за този случай. Чел е тази новина, даже и в местният вестник „Струма“ я имало. Сочи, че по принцип ищецът е много общителен човек и добър монтьор, самоук, като помагал на всички хора, всички познати в селото, но като го набедили за това нещо, в селото навсякъде се говорило „ето ги крадците отсреща, те са откраднали толко“. Впоследствие ищецът станал изнервен човек, който на първо време се грижел да бъде добре семейството му, а с останалите връзките малко утихнали. Не бил така общителен, отказвал да излизат на кафе. Отдръпнали се неговите „почитатели“, с които имали общ интерес по принцип, те го били оставили, а и той не искал да излиза. Отдръпнали се и по-близките му хора – тези, с които общувал най-много. Сочи, че селото им е гранично и винаги нещата първи се дочуват – било и положителни, било и отрицателни, така че хората, които работят на границата, винаги са били от отрицателната страна, добрите чувства спрямо тях са по-малко, отколкото отрицателните, и винаги злорадството е на първо място. Това се отразило на репутацията и на името на ищеца като съселянин – малко останали приятелите, които контактували с него, а той по принцип е общителен и човек и от семейство, които са добри хора в общи линии. Сочи също, че в онзи период ищецът имал две малки деца. Сочи още, че наказателното производство продължило около 15 години. Било в •••, а след това в •••. В показанията си пред съда свидетелят •••, сочи че до преди около шест години ищецът след уволнението от „•••“ бил безработен, нямал постоянна работа, с която да може да вади средства. Никой не искал да взима такъв за работа, винаги казвали – „като ти мине делото, тогава ще те назначим“. След това започнал като монтьор. По отношение състоянието на ищеца сочи, че психологически не е това, което е бил и личи си, че това нещо, което е минало – 15 години да чака резултат, му е повлияло и психически и физически може би. Ищецът станал изнервен, не може да си върши работата както трябва. Наказателното производство е повлияло и здравословно върху ищеца – имал нарушение на кръвното налягане, лежал е в болница. Според свидетеля годините, които са минали, никога не могат да се върнат, така или иначе щастлив е човек, когато има и добро минало, за да има и настояще. Сочи, че той самият работи в държавна администрация и знае какво е да бъдеш набеден, ако си невинен. Според него първо трябва да се докаже, че си виновен и тогава вече всеки да си изтърпява последствията. По делото е разпитана като свидетел ••• Б.а – съпруга на ищеца, която в показанията си сочи, че знае за воденото срещу съпруга й наказателно дело за длъжностно присвояване на над 18 хил. лева, а впоследствие на 15 хил. лева, като служител на ••• •••. Сочи също, че съпругът й имал наложена парична гаранция в размер на 2 хил. лева, за което взели заем от приятели и познати. Сочи още, че тогава ищецът бил уволнен от „••• и разрешителни“, той изпаднал в депресия тогава. До 2013 г. ищецът бил безработен, нямал никакви доходи, които да изкарва за семейството с две деца, нямало как да си плаща здравните осигуровки, не можел да си вкарва за годините за стаж и сега не може и да се пенсионира. Свидетеля сочи, че съпругът и взал заем от брат си, за да си плати здравните осигуровки, защото не можел да ходи на доктор за здравословните проблеми, които имал. Сочи, че крайният резултат сега е, че не може да вземе и пенсия. Свидетеля сочи също, че обвинението се отразило много и върху семейния им бюджет. В резултат на тази ситуация ищецът бил тъжен, дори имало и моменти, в които плачел, защото и двете деца били тогава ученици. Само тя работела, а ищецът нямал никакви доходи. Където и да отивал да търси работа, казвал, че има висящи дела, поради което му казвали „като минат, тогава елате на работа“,като така никъде не можел да започне да работи. За да преживяват взимали пари и от родителите си, и заеми. Ищецът имал много приятели в Гърция, които му се обаждали и му казвали да отиде да работи там, но имал забрана и не можел да напуска страната, което много го тормозило, защото не можеше да изкара нито един лев. Свидетеля сочи още, че ищецът имал силен страх от обвинението. Постоянно, в отсъствието на децата, говорили, че като отиде на дело в ••• няма да се върне, че направо ще го вкарат в затвора и не може да се прибере да види децата. Ищецът не се смятал за виновен, защото не е присвоил никакви пари. Сочи, че е питала ищеца „взел ли си нещо“, но той отговарял „твърдо не, не съм присвоил никакви пари“, дори се кълнял, че не е взимал никакви пари, не е присвоявал никакви пари. Обвинението било за голяма сума пари и всички роднини били в шок. В този период – през 2006 г., заплатите били 250 лева, а ищецът е бил обвинен за 18 хил. лева. Било го яд много, че е обвинен неправилно за такава голяма сума и страдал много, че дори и приятелите не му вярвали, че не е присвоил тази сума. Имало приятели, които му вярвали, но и други веднага се отдръпнали. Някой път, като се събирали, проличавало, че са по-студени и се държат по-резервирано. Това много наранявало ищеца, смятал, че честта му е унищожена, че името му е опетнено за цял живот – както неговото, така и на семейството. Свидетеля сочи, че ищецът мислел, че е напълно унизен, че това е гавра с него. Твърди, че Р. Б. бил честен и почтен човек, уважаван от приятели, роднини и познати, защото той много им помагал, а в службата бил безупречен, без нито едно наказание и обвинение. След повдигане на това обвинение репутацията му се сринала, а той изпаднал в депресия. Станал много изнервен, изпадаше в депресия, като дори на бала на сина през 2012 година не отишъл в •••, защото го било срам да излиза на улицата. Гледал от терасата как тръгват на бал, а той си останал вкъщи, бил тъжен дори плачел. Хората го сочели за Р. – този, който е откраднал толкова пари. След като вече е оправдан след толкова години, името му не е изчистено – както неговото, така и на цялото семейство. В показанията си пред съда съпругата на ищеца посочва, че през 2014 година ищецът бил приет в болницата в ••• с високо кръвно, с аритмия, лежал в болница, зъбите му изпопадали. Сочи, че е хронично болен и все още се лекува с лекарства, с хапчета. Сочи, че наказателното дело се е разглеждала в •••, като както преди това, така и след делото той по една-две седмици не можел да спи, ходел като сомнамбул по стаите. Казвала му „лягай си“, а той почвал да вика по нея. Не можел да спи спокойно, имал силно главоболие. Като лягал вечер да спи, скачал като някое „заклано пиле“, сънувал кошмари, защото като отивал на •••, го било страх, че след делото ще бъде арестуван, вкаран в затвора, че не може да се прибере и да види децата и семейството. Посочва също, че след като му повдигнали обвинението, ищецът станал много изнервен, избухлив, карал се със семейството, започнал да се кара и с приятели, и роднини, защото след този случай нервите му били разклатени. Не се виждал с приятели, даже и телефона не си вдигал. Преди това ходели по заведения, а след това той не искал нито заведения, нито празненства, а бил душа на компанията, веселяк човек. Сочи, че и сега още не му се излиза, още не е възстановен. Когато се случили тези неща, децата им били достатъчно големи и та са разбрали какво се е случило с баща им. Не пускахме телевизия у дома, за да не гледат децата, избягвахме да купуват вестници, само че децата като излизали на улицата други децата им се подигравали, че татко им е крадец и престъпник. Децата не искали да ходят на училище, защото други деца им говорили, че баща им е присвоил голяма сума пари. Това най-много натъжавало ищеца. Свидетелката сочи още, че постоянно се карахме през този период, дори са стигали в разговорите да се разведат, за най-малкото нещо се карал на децата се караше, карал се с роднини, с майка му, но най-вече с нея за дреболии – за нищо и нещо. В показанията си пред съда свидетелката сочи, че за този случай се разчуло още преди да е имало обвинени. Тогава, навремето, Р. ••• по телевизията ги обвинил, че са взели над 2.5 млн. евро, после главният прокурор на ••• – •••, и директорът на ••• ги обвинили, че са присвоили над 4 млн. лева. Отделно по местната кабелна телевизия БАЦ им показали дори и снимките. Директорът на „•••“ се изказвал „вкарайте ги в затвора, нека бъдат осъдени, накажете ги“. И във вестник „Вяра“, навсякъде. По телевизията ••• казвала, че тези 18 човека, в това число и ищеца, са присвоили над 4 млн. лева, да бъдат наказани. Във всеки вестник и по всяка национална телевизия ги давали, даже със снимките. По отношение на здравословните проблеми ищеца, свидетелката сочи, че ищецът не е възстановен. Здравословните проблеми си продължават с високо кръвно налягане, с виене на свят, има сърцебиене. Дори когато има малко натоварване или нещо се нервира сяда, почива или ляга. И към настоящия момент ищецът продължава да е изнервен и в постоянни караници в семейството. Сочи също, че личните им взаимоотношения не са се възстановили по никакъв начин, постоянно пак се карат за най-малкото. Свидетелят ••• – бивш колега на ищеца, сочи, че всички 19 човека били обвинени за присвояване на около над 4 млн. лева. Всички се страхували, че ще бъдат осъдени и ищецът също се страхувал. Страх ги било да не ги обвинят, да не ги осъдят ефективно и да ги вкарат в затвора. Сочи, че ищецът не се смятал за виновен, не бил съгласен с обвинението и реагирал гневно. На всяко едно заседание като отивали пред съда в •••, пред съдебната зала имало журналисти, имало камери, задавали въпроси, снимали ги като панаирджийски мечки, след това ги качвали по вестниците, в сайтовете и близките четели. Това не се отразявало на никой добре, ищецът се чувствал зле, казвал „за какво ни снимат тия тук, ние ли сме най-големите престъпници“. Ужасно му се отразила тази продължителност, съсипала му се нервната система, психиката, здравето, притеснение. В него имаше страх, несигурност, очакване за присъда, много се притеснявал. Даже казвал да свършва един път завинаги това дело, пък каквото стане. Свидетелят сочи още, че ищецът е бил мъж на 41 години, в разцвета си, 16 години притеснение, на 56-57 години приключило. От допусната и приета по делото комплексната съдебномедицинска експертиза се установява, че ищецът има следните заболявания: пристъпно предсърдно мъждене, артериална хипертония, дислипидемия, видно от епикриза от МБАЛ „Св. Врач“. При дехоспитализация е назаначена липидопонижаваща терапия, която към момента не се приема от ищеца. При сравнение на ехокардиографията, извършена по време на хоспитализацията в МБАЛ „Св. Врач“ и тази, извършена по време на личния преглед на ищеца, се установява, че е налице динамика по отношение на размерите на стените на лява камера. Към настоящия момент наличие на левокамерна хипертрофия, която е пряка връзка с артериална хипертония и най-вероятно незадоволителен контрол в стойностите на артериалното налягане. Вещото лице, сочи, че има пряка връзка между хроничния стрес и повишения риск от сърдечни заболявания. Когато човек е подложен на стрес се повишава сърдечната честота, кръвното налягане се повишава, а кръвоносните съдове се свиват. Всички тези физиологични промени са нормални и адаптивни при краткотраен стрес, но когато тези реакции се случват често или продължително, натоварването върху сърцето и кръвоносната система става значително. Дългосрочното излагане на стрес може да доведе до устойчиво повишено кръвно налягане (хипертония), което е основен рисков фактор за инсулт, инфаркт и други сърдечно-съдови заболявания. Освен прякото физиологично въздействие, стресът има и косвено влияние върху сърдечното здраве чрез промяна на поведението. В някои случаи хората със стрес също страдат от безсъние, което от своя страна засилва възпалителните процеси в организма и натоварва сърдечно-съдовата система още повече. Вещото лице сочи още, че установените сърдечно-съдови заболявания при ищеца са хронични и изискват проследяване от кардиолог, както и редовен прием на медикаментозна терапия. При изслушването в съдебно заседание, вещото лице сочи, че сърдечносъдовите заболявания сами по себе си са хронични, артериалната хипертония е заболяване, което е хронично и пълното й излекуване не съществува като невъзможност, но тя може да бъде медикаментозно добре контролирана с редовен прием на медикамент и редовно посещаване на кардиолог, като по този начин дали ищецът има възможност да води абсолютно нормален начин на живот, без някакви физически пречка. Сочи, че ищецът е с добре контролирана хипертония, в задоволително общо състояние. Сърцето за възрастта му е в задоволително общо състояние, с изключение на една левокамерна хипертрофия – задебеляване на стените на лява камера, която обичайно е израз или на дългогодишна недобре контролирана хипертония. Сърцето като помпена функция е съхранено, клапният апарат функционира, обема на сърдечните кухини са с нормални размери. Съдът въз основа на извършения анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност, съобразявайки доводите на страните и при прилагане материалните и процесуални норми на закона, навежда следните изводи от правна страна: Съдът, изхождайки от наведените с исковата молба фактически твърдения и правни доводи, при съобразяване логическото единство между обстоятелствена част и петитум, във връзка с наведеното от ищеца и неговия пълномощник правно основание на исковата претенция, квалифицира иска като такъв по чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 8 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Предявен е иск срещу Прокуратурата на Република България за обезщетение за претърпени имуществени, в резултат на незаконните действия на разследващите органи и органите на прокуратурата, при повдигането и поддържането на обвинение срещу Р. С. Б., първоначално за престъпление по престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл. 201 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7 от НК, и може да го лиши от правото по чл. 37, точка 8 от НК, а впоследствие за продължавано престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 201, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, по образуваните НОХД 1424/2008г. по описа на Районен съд •••, НОХД 2249/2008г. по описа на Районен съд •••, НОХД № 597/2009г. по описа на Районен съд •••, НОХД № 1629/2009г. по описа на Районен съд •••, НОХД № 630/2012г. по описа на Районен съд ••• и ВНОХД № 454/2018г. по описа на Окръжен съд-•••, както и в резултат от публични изявления на наблюдаващия досъдебното производство прокурор, с които се нарушава презумцията за невиновност. Съдът намира, че когато публичните изявления са от орган на досъдебното производство, то тогава претенцията за вреди, произхождаща от нарушаване на презумпцията за невиновност, следва да се предяви по реда на чл. 2, ал. 1, т. 8 ЗОДОВ /нова - ДВ, бр. 48 от 02.06.2023г./, според която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при установено нарушение, извършено от орган на досъдебното производство чрез разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или при публично изявление, в което обвиняем се представя като виновен. В тези случаи законодателят е преценил, че отговорност носи държавата, а не извършителят на нарушението. Предвид изложените в исковата молба фактически твърдения и обстоятелства относно правопораждащите за претендираното обезщетение факти съдът приема, че правото на иск е упражнено при наличие на правен интерес в съответствие с процесуалните изисквания, поради което искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 8 от ЗОДОВ е допустим. Налице е според съда надлежна активна и пасивна легитимация по делото, съобразно възприетото в чл. 2 от ЗОДОВ, както и съобразно т. 5 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. За ищеца Р. С. Б. е налице правен интерес от предявяването на иск за обезщетение за вреди срещу държавата по реда, предвиден в ЗОДОВ, след като твърди че е претърпял неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразните действия на органите по разследването и РП ••• срещу него, изразяващи се в повдигането и незаконосъобразно поддържане на обвинение за деяние, съставляващо престъпление по смисъла на НК, за което същият е бил оправдан с влязла в законна сила присъда на наказателния съд и в публични изявления на представител на ответника в нарушаване на презумпцията за невиновност. Правният интерес на ищеца от предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 8 от ЗОДОВ е обусловен и от твърдението, изведено с исковата молба и поддържано в хода на процеса, че настъпилите неимуществени вреди, се намират в причинна връзка с незаконосъобразните действия на прокуратурата във връзка с повдигнатото обвинение за престъпление, както и през време на висящото наказателно производство, и след това, през което изживява значителни отрицателни психически емоции, психологическо страдание, силен страх от евентуално ефективно осъждане, стрес и притеснения свързани с тежестта на обвинението- от 3 до 15 години лишаване от свобода; ищецът се чувства опозорен и унизен, с накърнено достойнство, сринат професионален, социален и личен авторитет сред роднините, колегите, приятелите и обществото; смята името и честта си за непоправимо опетнени за цял живот и че се гаврят с него; изпитва силен гняв и негодувание поради накърняване на чувството му за справедливост; животът му се променил напълно; изпаднал в голяма депресия; станал раздразнителен и избухлив спрямо близките си; трайно се изнервил, което продължава и до днес; страдал от постоянно безсъние и нарушение на съня – не спял преди всяко съдебно заседание от наказателното производство, сънувал тежки кошмари, че вече е в затвора; пиел антидепресанти; получил здравословни проблеми – безсъние, високо кръвно налягане, дислипидемия, пристъпно предсърдно мъждене, постоянно главоболие, световъртеж, сърцебиене и прескачане на сърдечния ритъм. Бил хоспитализиран през 2014г. в МБАЛ „Свети Врач“ ЕООД гр. •••. Наложило се да приема постоянно медикаменти за поддържане на нормалното кръвно налягане и за сърдечен контрол. От нервното напрежение му изпаднали няколко зъба. Незаконосъобразните действия на ответника се отразили много негативно на ищеца в социален план. Случаят бързо и лесно станал обществено достояние в •••, общ. •••, където всички се познават. Ищецът се затворил в себе си, като ограничил до минимум контактите си с приятели и познати, стоял си в къщи, не смеел да излиза, не отишъл дори на абитуриентския бал на сина си през 2012г. от срам пред съселяните си; прекратил участията си във всякакви празнувания, чествания и обществени събирания. Двете му деца, не искали да излизат от дома им и да ходят на училище, защото се срамували от баща си, за който се говорело, че е престъпник, крадец и разбойник. В резултат на действията на прокуратурата настъпило и много сериозно влошаване на семейните взаимоотношения между ищеца и съпругата му – между тях възникнали скандали и караници, поради свития семеен бюджет след уволнението, както и предвид опозоряването на цялото семейство в обществен план. В професионален план, мечтите и желанията на ищеца да направи кариера и да се издигне в работата си, били безвъзвратно унищожени, поради започнатото срещу него наказателно преследване. Съдът счита за процесуално допустим и предявения акцесорен иск за лихви за забава, във връзка с предявения главен иск за обезщетение за неимуществени вреди, считано от момента от който претендираното обезщетение е станало изискуемо и дължимо и ответника е изпаднал в забава за неговото заплащане. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, в действащата редакция /ДВ, бр. 98 от 11.12.2012г./, държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите, в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Според чл. 2 ал. 1 т. 8 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, при установено нарушение, извършено от орган на досъдебното производство чрез разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или при публично изявление, в което обвиняем/подсъдим се представя като виновен. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, че извършеното деяние не е престъпление или че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението при съответствието на хипотезата „недоказаност на обвинението“ на хипотезата „деянието не е извършено от лицето“ /т. 7 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС/. В тези хипотези обезщетението за неимуществени вреди обхваща и неимуществените вреди от незаконното задържане под стража, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда самостоятелно съгласно т. 13 от ТР № 3/2004г. Съобразно предвиденото в чл. 4 от ЗОДОВ, отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 8 от ЗОДОВ, има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Субекти на тази отговорност са правозащитните органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинение за престъпления от общ характер, какъвто орган е Прокуратурата на Република България. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е установяване незаконосъобразността на акта на правозащитния орган - ответник по иска /т. 3 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК/. Отговорността на държавата е обективна и е без значение кои от правозащитни органи- съд, прокуратура и разследващи органи, и в каква степен с действията или бездействията си те са допринесли за увреждането. Прокуратурата на РБ е процесуален субституент на Държавата по иска и не може да се освободи от отговорност, нито тя да бъде намалена поради това, че цялостното увреждане е причинено и от действия на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ, като е без значение дали действията им са били процесуално законосъобразни и вината на длъжностите лица /Решение № 70 от 29.03.2016г. на ВКС по гр.д. № 5257/2015г., IV г. о., ГК, докладчик съдията •••/. В производството по предявен по реда на ЗОДОВ иск, доказателствената тежест се разпределя съобразно общата разпоредба на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът дължи доказване на кумулативното наличие на обстоятелствата, обосноваващи в своята съвкупност основателността на исковата претенция- повдигнато срещу него обвинение за престъпление по НК и започване на наказателно преследване, поддържането на повдигнатото обвинение пред съда, наличието на незаконни актове и действия от категорията на посочените в чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 8 от ЗОДОВ, настъпили за него конкретни вреди- имуществени и неимуществени и пряката им причинно-следствена връзка с действията на съответните длъжностни лица, като същите следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване, като ищецът дължи доказването им както по основание, така и по размер. В тежест на ответника е доказването наличието на предпоставките на чл. 5 от ЗОДОВ, ако такива възражения са направени своевременно с отговора на исковата молба по делото. По основателността на предявения иск: Несъмнено е установено по делото от събраните доказателства, че ищецът Р. С. Б. е бил на длъжност „•••“ с месторабота сектор •••-София, звено ГКПП-••• и като такъв е имал качеството длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК. С Постановление за приличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 14.09.2006г. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 452/2006 г. по описа на РУ на МВР гр. ••• за тежко умишлено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл. 201 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, като му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2 000 лв. в резултат на така повдигнатото обвинение със Заповед № 3-2721/18.09.2006г., на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ трудовото правоотношение на Р. Б. с ••• е прекратено, считано от 19.09.2006г. Установява се още от доказателствата по делото, че неколкократно на основание чл. 247 от НПК, пред първоинстанционния съд е внасян за разглеждане обвинителен акт срещу Р. С. Б.. Делото е връщано на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения и обвинението е квалифицирано като престъпление по по чл. 202, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 201, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, което е поддържано пред съда и през време на съдебната фаза. Производството общо в досъдебната и съдебната фаза е продължило 16 години, от които 6 години в досъдебната фаза. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е установяване незаконосъобразността на акта на правозащитния орган -ответник по иска /т. 3 от ТР №3/2004г. на ОСГК/. В случая незаконосъобразността на акта на ответника - Прокуратурата на РБ се установява с Присъда № 15/16.03.2018г., постановена по НОХД № 630/2012г. по описа на Районен съд •••, с която ищецът Р. С. Б. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото и поддържаното пред наказателния съд обвинение. С Решение № 260009/08.09.2022г. постановено по ВНОХД № 454/2018г. по описа на Окръжен съд- •••, въззивният наказателен съд е потвърдил оправдателната присъда. Така оправдателната присъда е влязла в законна сила на 08.09.2022г. Така доказан по делото е основния правнорелевантен факт, обуславящ отговорността на държавата за незаконно повдигнатото и поддържано обвинение срещу ищеца- наказателното преследване срещу Р. С. Б. е приключило с оправдателна присъда по повдигнатото срещу него обвинение, с влязъл в законна сила съдебен акт. Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление, длъжен е да му даде правилна квалификация, проверява има ли основание за прекратяване или спиране на предварителното наказателно производство, събрани ли са всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от тези доказателства, поддържа обвинението в процеса пред съда. Ето защо, обвинението в престъпление се явява неоснователно винаги, когато лицето е оправдано. В настоящия случай именно това е и закономерният извод- с присъдата съдът е признал ищеца за невиновен в повдигнатото му обвинение въз основа на събраните по делото доказателства, поради което последното се явява неоснователно поддържано от Прокуратурата на РБ. Осъществен е фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, редакция ДВ бр. 98/2012 г., и държавата отговаря за причинените на Р. С. Б. вреди от незаконното обвинение. Отговорността е обективна и е без значение кои от правозащитни органи- съд, прокуратура и разследващи органи, и в каква степен с действията или бездействията си те са допринесли за увреждането. Прокуратурата на РБ е процесуален субституент на Държавата по иска и не може да се освободи от отговорност, нито тя да бъде намалена поради това, че цялостното увреждане е причинено и от действия на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ, като е без значение дали действията им са били процесуално законосъобразни и вината на длъжностите лица. /Решение № 70 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5257/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията •••/. Достатъчно е установяването на факта, че прокуратурата след като е повдигнала обвинението срещу Р. С. Б., е поддържала същото и в съдебната фаза на процеса. Неоснователни са в този смисъл възраженията на представителя на ответника че отговорността на прокуратурата следва да бъде преценявана от съда при съпоставка на продължителността на производството на досъдебната и съдебната фаза, основана на аргумента че прокуратурата е ръководещ орган само на досъдебното производство. Неоснователен е и довода на ответника, че след като отговорността на държавата е ангажирана само спрямо прокуратурата, то от значение не е общата продължителност на наказателното производство, а тази в досъдебната фаза и то само за времето, през което делото се е намирало на разположение на разследващите органи. Съдът намира, че предявеният иск ангажира отговорността на държавата за настъпили неимуществени вреди, като без значение е кои от правозащитни органи- съд, прокуратура и разследващи органи, и в каква степен с действията или бездействията си те са допринесли за увреждането. В чл. 4 от ЗОДОВ изрично е предвидено, че държавата и общините отговарят по реда на специалния закон, за всичките имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице. С исковата молба по настоящото дело се претендират неимуществени вреди, като се твърди че същите се намират в причинно следствена връзка с повдигнатото и поддържано срещу Р. С. Б., обвинение за тежко умишлено престъпление, както и с незаконно разгласяване на материали по досъдебното производство, нарушаващо презумпцията за невиновност. Съгласно чл. 51 ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Според т. 11 от ТР № 3/22.04.2004 г. държавата отговаря за тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /чл. 4 ЗОДОВ/. Обезщетението за имуществени и неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Наличието на такава връзка е в доказателствена тежест на ищеца, който следва да я установи при условията на пълно и главно доказване. Доколкото наличието на причинно-следствена връзка е елемент от фактическите състави, с които законът свързва отговорността на държавата по ЗОДОВ, когато такава връзка не е установена или не е установена за част от претендираните вреди, обезщетение за тях не се присъжда /Решение № 236 от 13.01.2016г. на ВКС по гр. д. № 1695/2015г., III г.о., ГК, докладчик съдията •••/. Относно причинно-следствената връзка в практиката си ВКС приема, че наличието на причинната връзка се проверява като мисловно се отстрани деянието от цялата съвкупност от условия, предизвикали вредите. Ако вредите настъпват и без да е налице деяние, то причинна връзка не е налице и обратното – ако вреди не настъпват без да е налице деяние, то причинна връзка е налице. За определяне размера на преките вреди се използва т.нар. адекватна теория – преки са само онези вреди, които типично адекватно настъпват вследствие извършеното противоправно деяние /Решение № 35 от 12.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3901/2018 г., IV г.о., ГК, докладчик съдията •••а/. В решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012г., IV г. о., ГК, докладчик съдията •••, пространно е разяснено, че обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, доброто име в обществото. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. За редовността на исковата молба по чл. 2 от ЗОДОВ, във всичките хипотези е достатъчно да се претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди, като предметът на спора е очертан в рамките на обичайните негативни преживявания за съответното действие или бездействие на разследващите органи, прокуратурата или съда. В частност, при иск за неимуществените вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, съдът е надлежно сезиран за обезщетяване на неприятните чувства, усещания и преживяния в рамките на посоченото по-горе, независимо дали в исковата молба те са подробно описани. Достатъчно е да се претендира обезщетение за неимуществени вреди от съответното действие, бездействие или акт на държавен орган по чл. 2 от ЗОДОВ. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. По тях трябва да има възможност да отговори ответникът, а съдът при равнопоставеност на страните да събере доказателства. Обезщетение за неимуществени вреди по ЗОДОВ държавата дължи, когато е налице причинна връзка между тях и посочените в нормативния акт действия или актове на държавните органи по чл.1 и 2 от ЗОДОВ. При иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ съдът е длъжен в мотивите си изрично да изясни дали приема, че е налице пряка причинноследствена връзка между незаконното обвинение и установените вреди на ищеца. Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от незаконно обвинение се определя по справедливост. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служат още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането /Решение № 413 от 03.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 1911/2015 г., IV г.о., ГК, докладчик съдията •••; Решение № 123 от 23.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 254/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията •••/, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта“ до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални блага. Според Решение № 3 от 29.01.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2477/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията •••, и Решение № 388 от 02.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията •••, целта на обезщетението по чл. 2 от ЗОДОВ е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. Съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи. Допустими са всички доказателствени средства, а в случаите, когато е необходимо да се ползват специални знания, се допуска съответната съдебна експертиза. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице /така Решение № 48 от 22.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3537/2015 г., IV г.о., ГК, докладчик председателят •••/. От правно значение за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е оправдано и принципно търпените неудобства в резултат на това обвинение. Наказателното преследване по необходимост е свързано с упражняването на процесуална принуда, която обвиненият изтърпява и неговите вреди от неоснователното обвинение се изразяват в причинените в тази връзка негативни изживявания. При съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства се налага извод, че в разглеждания случай е установена причинната връзка между търпените от ищеца вреди и действията на ответника по повдигане и поддържане на незаконното обвинение. Воденото наказателно преследване се е отразило на емоционалния, семейния, социалния живот на ищеца и на неговото здравословно състояние, което се установява от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. При незаконно повдигане и поддържане на обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице, което несъмнено води до увреждане и настъпване на неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от това увреждане. Обезщетението за претърпените неимуществени вреди, за които държавата и общините носят отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение - тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания. В този смисъл - постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010 г., IV г.о., Решение № 401 от 21.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 483/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията ••• и др. като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още и икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта. Съгласно т. II от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да отчете всички факти, които имат отношение към сочените от ищеца неимуществени вреди. Отделно от това когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия /подсъдимия/, следва да се прецени как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист. При определени професии /магистрати, адвокати, военни, митнически служители, строителни техници и др./ очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени. Незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, а в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната професионална реализация /в този смисъл Решение № 344 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2378/2014 г., IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. В разглеждания случай от фактическа страна по делото е установено, че на ищеца е повдигнато обвинение в извършено умишлено престъпление по служба, което е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като за него се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 и може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. Спрямо ищеца е приложена и мярка за процесуална принуда- „парична гаранция“, която сама по себе си не ограничава в значителна степен правата на на обвиняемия и не пречи за неговото свободно придвижване, но трикратно за период от около 11 месеца на ищеца е налагана мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Р България, без разрешение на прокурор“, която ограничава правото на придвижване на ищеца и която два пъти съдът е отменял като незаконосъобразно наложена, а веднъж е отменена от наложилия марката наблюдаващ прокурор, поради приключване на разследването. Не се установява от събраните по делото доказателства, ищецът с поведението си по време на висящото наказателно производство да е станал причина за забавянето на същото, както и да е осъществил действия с които да е препятствал или пречел на органите на разследването да осъществяват действията си качествено и в законните срокове за това. В този смисъл не се доказва Р. С. Б. да е допринесъл за продължителността на наказателното преследване срещу него. Тъкмо обратно явявал се е всеки път на насрочените по наказателното дело съдебни заседания, още повече, че присъствието му, предвид повдигнатото обвинение, е било задължително и независимо от това, че съдът разглеждал наказателното дело е от друг съдебен район. Следва да се акцентира, че в настоящия случай по независещи от самия ищец причини, производството в съдебната фаза е протекло при многократно връщане на делото за доразследване и прекратяване на съдебното производство и отлагане на съдебните заседания, което е довело до това пред първоинстанционния съд да се проведат общо 44 заседания, на които ищецът е присъствал. Разглеждането на делото в съдебна фаза в продължение на 10 години до постановяване и съответно до потвърждаване оправдателна присъда значително е увеличило вида и интензивността на търпените от ищеца страдания от морален и психически характер, като е влошило допълнително качеството му на живот и социалните му контакти. Следва да се съобрази, че както към момента на повдигането на обвинението, така и към момента на приключването на наказателното производство с оправдателна присъда, ищецът не е бил осъждан за други престъпления от общ характер и няма данни срещу него да е било повдигано и поддържано обвинение за друго умишлено престъпление по НК. Чистото му съдебно минало несъмнено характеризира ищеца като личност, която не е склонна да извършва престъпления и която емоционално възприема процесното обвинение по-тежко от лице, спрямо което вече е било осъществявано наказателно преследване. Съдът намира, че ответникът дължи обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, за периода през който срещу него е било повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 201, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, за което ищецът Р. С. Б. е бил оправдан, тъй като изживените от него негативни емоционални и психически преживявания, влошаване на здравословното му състояние и тежката промяна на социалните му контакти и влошените отношения с част от членовете на семейството му и приятелите му, се намират в причинно следствена връзка именно с висящото в продължение на 16 години наказателно производство срещу него. Въз основа на събраните гласни доказателства, съдът намира за безспорно установено че в причинна връзка с повдигнатото и поддържано обвинение за тежко умишлено престъпление срещу Р. С. Б., на ищеца в личен план са били причинени негативни психологически изживявания, които са довели до тежък психически срив. В резултат на обвинението за присвояване чрез престъпление на парична сума в големи размери, на първо място били са напълно разрушени доброто име, безупречната лична и професионална репутация на ищеца. След действията на ответника били са накърнени личната му чест и човешко достойнствотой и семейството му са били опозорени, потъпкан е бил неговия авторитет след колегите му, членовете на неговото семейство и гражданите на малкото населено място в което същият е живеел. Той се чувствал обиден, засрамен, напълно смазан и унизен. Нарушено било тотално чувството му за справедливост и вяра в институциите на държавата. Ищецът бил убеден че е невинен, но не можел да се защити по никакъв начин, като това го изпълвало с гняв, с обида и унижение. Трудовото му правоотношение било прекратено – Бил уволнен на основание повдигнатото му обвинение във връзка с работата му, изпаднал в депресия, нямал никакви доходи, с които да изкарва семейството с две деца, нямало как да си плаща здравните осигуровки, не се е осигурявал и сега не може и да се пенсионира. Повдигането на обвинение за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, е имало за последица пораждането на неприятните чувства, усещания и преживявания за ищеца в личен план, които са довели до причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай. През 2014 година той бил приет в болницата в ••• с високо кръвно, с аритмия, поради което понастоящем приема лекарства. Към момента на повдигане на обвинението, ищеца не е бил осъждан за друго престъпление по НК, не е бил наказван, имал е добро име и безупречна професионална репутация. Под заплахата да бъде осъден за нещо което не е извършил, Р. Б. е живял с постоянния страх че може да бъде несправедливо осъден и да изтърпява наказанието си ефективно в затвора, без да е доказана вината му и без да може да се прибере и да види децата и семейството си. Станал изнервен, избухлив и заядлив. Наказателния процес срещу пострадалия се отразил изключително негативно и разрушително на семейните му отношения и на отношенията с неговите приятели и роднини. Засегнати били децата му, които дори отказвали да ходят на училище. Ищецът дори не отишъл на абитуриентския бал на сина си. Установява се по делото, че в резултат на повдигнатото срещу ищеца обвинение за присвоявана на голяма сума пари, чрез престъпление по служба, са довели до неговото отстраняване от работа, но още по-тежки били последиците за Р. С. Б., тъй като същият не можел почти през целия период на наказателното преследване срещу него да намери нова работа. Успял да започне работа едва през 2019 г. Силните и продължителни негативни емоции и преживявания на ищеца през периода на поддържането на повдигнатото срещу него обвинение, несъмнено са довели до увреждане на физическото и психичното му здраве. Появили се здравословни проблеми- поставена му е диагноза „артериална хипертония“ през 2014 година, когато е бил хоспитализиран в МБАЛ „Св. Врач“ – •••. Понастоещем ищецът е с наличие на левокамерна хипертрофия, която е пряка връзка с артериална хипертония. Съдът намира за установено при пълно и главно доказване по делото, че в резултат на повдигането и поддържане на обвинение за престъпление от прокуратурата ответник, силно е бил нарушен социалния живот на ищеца и това значително е влошило качеството му на живот. Установява се от събраните гласни доказателства, че Р. Б. се е затворил в себе си, престанал е да излиза навън, преустановил е общуването с по- голямата част от колегите и приятелите си, тъй като спрямо него имало постоянни подмятания, като той усещал че хората вярват че е извършил това, в което е обвинен, а част от приятелите му също се съмнявали в него. Според показанията на свидетеля •••, неговите „почитатели“ го били оставили, а и той не искал да излиза, отдръпнали се и по-близките му хора – тези, с които общувал най-много. От събраните гласни доказателства, съдът счита че следва да бъде прието за установено и доказано, че и след постановяване на оправдателната присъда, ищецът не е в състояние и не може да се възстанови физически и психически, като свидетелите считат че безвъзвратно е провален целия му живот. Съдът по настоящото дело е кредитирал свидетелските показания на разпитаните свидетели, отчитайки тяхната вероятна заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК, като е проверявал тяхната достоверност и им е давал вяра само и доколкото същите са вътрешно непротиворечиви се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. В настоящия случай свидетелите са съпругата и приятел и колега на ищеца, но съдът намира че в поголямата си част тези показания са достоверни, доколкото от една страна същите не си противоречат едни с други, а съдът съобрази, че вероятната заинтересованост на свидетелските показания не е основание същите да бъдат изцяло изключени от доказателствата по делото, а само за про••• на тяхната достоверност с оглед на вероятната им заинтересованост. В крайна сметка за редица факти и обстоятелства могат да свидетелствуват само близките и приятелите на пострадалото лице. Възражението на ответната страна, че прокуратурата е решаващ орган само в досъдебната фаза на процеса и че прокуратурата не притежава функцията по ръководство и решаване в съдебна фаза на наказателния процес, поради което и не е причина за продължителността на делото в съдебна фаза, няма отношение към основателността на иска, тъй като с тях се претендират обезщетение за периода, през който е водено досъдебно и съдебно производство, като те не касаят действия на прокуратурата след постановяването на оправдателната присъда, а отговорността на прокуратурата е обективна и е двете фази на наказателното производство, доколкото обвинението пред съда се поддържа от прокуратурата. По настоящото дело ищецът с ИМ, наред с изведеното основание за незаконосъобразно повдигане и поддържане на обвинение от Прокуратурата на Р България, е навел като основание за претендираното обезщетение за неимуществени вреди и оплакване за забавено правосъдие, поради неразглеждането на делото срещу него в „разумен срок“, съобразно по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, като е потърсил защита и на тези нарушени негови права, поради което съдът е длъжен да се произнесе и по въпроса налице ли е забавено правосъдие и ако е налице такова, какво обезщетение следва да се присъди заради разглеждането на делото извън разумния срок за това. С Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1/2022 г., ОСГК, се приема че обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на наказателно производство може да се претендира и по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Съдът определя глобално обезщетение за нарушението на всички тези права. Когато неоснователната принуда е осъществена извън разумния срок за прилагането й, тя нарушава и правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което глобалното обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ще включва и обезщетение за накърняване на това право. За да се приеме че с иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е дадена защита и на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, съдът е длъжен в мотивите си да обсъди критериите за бавно правосъдие по чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ (фактическа и правна сложност на делото, поведение на жалбоподателя и действия на властите, довели до забавено правосъдие). Иначе следва да се приеме, че защита на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ не е дадено в производството по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Съдът следва да посочи и каква част от глобалното обезщетение се отнася за вредите от неразумния срок на производството. В настоящия случай съдът намира че с оглед на продължителността на наказателното производство, повдигнато и поддържано срещу Р. С. Б., въпреки фактическата и правна сложност на делото, големия обем от доказателствата, които е следвало да бъдат събрани и обсъждани от разследващите органи и от съда, продължителността на наказателното преследване значително надвишава „разумния срок“ за неговото провеждане по смисъла на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ. Съдът намира че нарушаването на разумния срок за провеждането и приключването на наказателното преследване, в настоящия случай в значителна степен е повлияло на интензитета и дълбочината на засягане на правата на ищеца, като значително е влошило качеството на неговия живот, до степен че част от настъпилите промени с личността на Р. С. Б. да станат необратими. Продължителността на наказателното производство в случая е общо 16 години- от момента на повдигането на обвинението до приключването на наказателното производство с оправдателна присъда в съдебната му фаза. С оглед критериите за разумност на срока по чл. 6 ЕКЗПЧОС, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека, а именно сложност на делото, поведение на подсъдимия и поведение на компетентните органи, съдът в конкретния случай не може да приеме че наказателното производство е приключило в разумен срок, което обстоятелство не се оспорва от ответника. По делото не се установява, а и не се твърди от ответника, поведението на ищеца да е причина за забавянето на наказателното производство. Поради изложеното настоящият състав на ОС ••• намира, че наказателното преследване срещу ищеца Р. Б. е продължило значителен период от време, което безспорно се е отразило негативно върху личността на ищеца, тъй като търпените от него негативни изживявания и морални и психически неудобства, са продължили по-дълго от обичайното за едно наказателно производство. При образуването на досъдебното производство ищецът е бил на 41 години– млада, трудоспособна възраст, а при приключването на съдебното производство същият е бил на 56г.-57г. – възраст, при която възможностите за професионална реализация са силно ограничени. В този смисъл съдът намира, че нанесените неимуществени вреди са с такъв характер и с такъв интензитет, че на практика са довели до засягане на почти целия съзнателен живот на ищеца, през най- активната част от неговия живот. Предвид продължителността на производството – 16 години, от които 6 години в досъдебна фаза и 10 години в съдебна фаза на две съдебни инстанции, съдът намира, че отговорността за забавеното наказателно производство и изключително дългия период от време, пред което ищецът Р. Б. е бил наказателно преследван за деяние, съставляващо тежко престъпление по смисъла на НК, в извършването на което е оправдан на две съдебни инстанции, е изцяло на ответника Прокуратура на Република България, като процесуален субституент на държавата. Упоритостта, с която РП ••• е поддържала обвинението не се оправдава такъв продължителен срок на наказателно преследване срещу лице в млада трудоспособна възраст, на което 16 години от живота са преминали в съдебните зали, предвид провежданите почти ежемесечни, а понякога и ежедневни съдебно заседания. Макар наказателното дело да е било с фактическа и правна сложност, обусловена от броя на обвиняемите лица и от обема на фактическия материал по делото, не може да се приеме за оправдано наказателното производство да е продължителност от 16 години. От данните по делото се установи, че не е имало многообразие на инкриминираната дейност – всички обвиняеми/подсъдими в процесното наказателно производство са наказателно преследвани за деяния, изпълващи състава на едно и също престъпление/. Не е имало и усложнени форми на съучастническа дейност и многообразие на квалифициращите белези на деянието. Въпреки това наказателното производство е връщано многократна на прокуратурата, поради съществени нарушения на процесуалните правила. Поради изложените съображения и предвид практиката на ВКС в подобни случаи, съдът намира, че справедливото обезщетение за репариране на неимуществените вреди, понесени от Р. С. Б., поради нарушаване на разумния срок за провеждане на наказателното производство срещу него, следва да бъдат определени от съда в размер на около 8 хил. евро. С ИМ ищецът е навел като основание за претендираното обезщетение за неимуществени вреди и оплакване за нарушение за допуснато нарушение на презумцията за невиновност чрез публични изявления на представители на прокуратурата, в което ищецът е бил представен като виновен. Повдигнато е срещу Р. Б. обвинение за тежко умишлено престъпление, чието изпълнително деяние се изразява в присвояване на значителна сума пари, като длъжностно лице, работещо към •••, връчени му в това му качество да ги пази и управлява, като се поддържа че присвояването е в големи размери. Именно поради тази причина и в настоящия случай обществения отзвук е бил много широк, което допълнително е създало условия за възбуждане на негативно обществено отношение спрямо ищеца. Доказателство за това е обстоятелството, че повечето от неговите приятели са се отдръпнали от него и са отказали да контактуват с него след привличането му като обвиняем. Ищецът живее в малко населено място и повдигнатото обвинение срещу него е станало известно на голям брой хора, като той е бил изолиран дори от близките си приятели. По делото са представени доказателства, че данни от наказателното производство, както на досъдебната, така и на съдебната фаза, са разгласявани в медиите – национални и местни печатни издания, он-лайн новинарски сайтове, национална телевизия. Настоящият състав на съда намира, че при преценката за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, задължително следва да се обсъжда и да се вземе в предвид широката публична и медийна известност и разгласяването на случая дори преди да бъде повдигнато обвинение и заподозрените лица да бъдат привлечени като обвиняеми на досъдебното производство. Разгласяването на престъпни обстоятелства, за които по- късно е повдигнато обвинение, чрез медиите- националните и местните телевизии и вестници, според съда е нанесло изключителни щети за ищеца, като в значителна степен е допринесло за разширяване и задълбочаване на вредоносния резултат и за настъпилите за Р. Б. и за другите обвиняеми неимуществени вреди. Неоснователни са възраженията на представителят на ответника, че прокуратурата не може да носи отговорност за разгласяването на престъпните обстоятелства, тъй като това разгласяване е станало от други лица. Съдът намира че от една страна установява се по делото, че публична изява по медиите е имал и наблюдаващия прокурор на досъдебното производство, а от друга становището на съда е, че обществото има право да научи за престъпленията които се извършват и разкриват на територията на Р България, но тази информация следва да става публично достояние на обществото едва след като обвинените лица бъдат признати за виновни и осъдени за повдигнатите срещу тях обвинения, а не преди да е установена по несъмнен начин и доказана тяхната вина и отговорност. Широкото разгласяване на информацията, събрана на досъдебното производство, независимо от кой е била осъществена тя, води до отговорност на разследващите органи и прокуратурата, които са длъжни да пазят тайната на разследването, тогава когато обвинението приключи с оправдателна присъда. Съдът намира, че е осъществен и фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 8 от ЗОДОВ, и държавата отговаря за причинените на Р. С. Б. вреди от нарушаване на презумцията за невиновност. Макар, че наказателното дело срещу ищеца е било определено като такова със значим обществен интерес, по настоящото дело няма данни за публично оповестяване от страна на държавното обвинение на оправдателната присъда. В този смисъл следва да се приеме, че Прокуратура на Р България не е изпълнила задължението си по чл. 11 от ЗОДОВ. Съобразявайки всички изложени по-горе обстоятелства свързани с тежестта на повдигнатото обвинение, интензивността на упражнената репресия, степента на засягане на емоционалния, личния и професионалния живот на увредения, засягането на здравето му, включително психичното му такова, съдът намира, че в разглеждания случай за претърпените през периода от 14.09.2006г. до 08.09.2022г. разочарование, депресия, постоянно усещане за несправедливост, чувство за невъзможност да защити правата си, силен психо-емоционален стрес, влошаване на здравословно състояние, загуба на самочувствие, накърняване на доброто име и уронване на личния престиж и професионален авторитет, загубата на работа, в резултат на незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление, за което Р. Б. е признат за невиновен, на ищеца следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди, отговарящо на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД и който размер да е съобразен с предназначението на обезщетението да поправи доколкото е възможно претърпяната лична болка и страдания от незаконното преследване, които са установени по делото. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът намира за установено въз основа на събраните доказателства че се касае на практика за унищожаването на един човешки живот. Установи се, че за времето на производството и поради същото ищецът Р. С. Б. е понесъл неимуществените вреди, които твърди - стрес, затваряне в себе си и намаляване на контактите с близки и приятели, притеснение от това, че не може да се грижи за семейството си финансово и лични грижи, финансови затруднения, поради невъзможност да си намери работа заради повдигнатото му обвинение, уронване на авторитета, влошаване на здравето– всички те съставляващи по естеството си неимуществени вреди, които, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 8 от ЗОДОВ следва да се репарират от Държавата. Съдът намира че справедливия глобален размер за репарирането на понесените от ищеца неимуществени вреди е 28 121.05 евро (55 000,00лева), като така определения размер освен с установените по делото правнорелевантни факти, относими към въпроса за обезщетението за неимуществени вреди, е съобразен и с установената съдебна практика на ВКС по сходни казуси на настоящия /Решение № 26 от 11.02.2019г., по гр.д. № 1467 по описа за 2018г. на ВКС, IV г.о. на ГК/, както и с икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането /Решение № 413 от 03.02.2016г. на ВКС по гр.д. № 1911/2015г., IV г.о., ГК; Решение № 123 от 23.06.2013г. на ВКС по гр.д. № 254/2014г., III г. о., ГК/, както и с инфлационните процеси в страната. Законната лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди така, както е поискана с исковата молба по делото- считано от 08.09.2022г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/- доколкото от този момент вземането за обезщетение е станало изискуемо /Решение № 230 от 19.12.2014г. на ВКС по гр. д. № 1425/2014г., III г. о., ГК, т. 4 от ТР № 3/22.04.2004г. на ВКС по тълк.дело № 3/2004г. на ОСГК/. За размера на исковата претенция над уважения от съда, до претендираното по делото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 903,35 (80 000,00лева), предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По разноските: По отношение разноските за адвокатско възнаграждение е обективирано искане същото да бъде присъдено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата – оказана безплатна правна помощ. Следва да бъде присъдено в полза на адв. П. И. Ш., адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, което с оглед уважената част на иска и по аргумент от чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата е в размер на 2 478,17 евро (4 846,88 лева). Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК ищецът е извършил разноски за държавна такса в размер на 5,11 евро (10 лева) и за възнаграждение на вещото лице в размер на 462,80 евро, или общо 467,91 евро. С оглед на изхода от делото пред настоящата съдебна инстанция съдът приема, че на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдена сумата 326,69 евро, представляваща разноски за производството пред Окръжен съд – •••. Мотивиран от горното и на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 8 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, съдът