Решение № 847 от 25.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1396/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК. С Решение № 647/19.12.2025 г., постановено по гр.д. № 435/2025 г., по описа на Окръжен съд Благоевград, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на К. Г. К. сумата 25 000 лева - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от незаконно обвинение в престъпления по чл. 212, ал. 1 НК, чл.311, ал.1 НК и по чл.319, пр.2 от НК, по повод на което било образувано досъдебно производство, осъществено по сл. д. № 32/2020 г., по описа на СО при ОП-Благоевград, пр. пр. № 3812/2019 г. на РП-Благоевград, НОХД № 1813/2021 г. по описа на РС Благоевград и ВНОХД № 611/2023 г. по описа на ОС Благоевград, приключило с влязла в сила на 28.07.2023 г. оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2023 г. до окончателното издължаване, като искът е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 48 200 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2023 г.. до окончателното издължаване, като неоснователен и недоказан. С решението Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на К. Г. К. сумата от 11 800 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие от незаконно обвинение в престъпления по чл. 212, ал. 1 НК, чл.311, ал.1 НК и по чл.319, пр.2 от НК, по повод на което било образувано досъдебно производство, осъществено по сл. д. № 32/2020 г, по описа на СО при ОП-Благоевград, пр. пр. № 3812/2019г. на РП-Благоевград, НОХД № 1813/2021г. по описа на РС Благоевград и ВНОХД № 611/2023г. по описа на ОС Благоевград, приключило с влязла в сила на 28.07.2023г. оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2023г. до окончателното издължаване. Срещу това решение в частта, с която са уважени предявените искове е подадена въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, която моли то да бъде отменено и исковете срещу нея да бъдат отхвърлени изцяло. Счита, че при постановяването му съдът не се е съобразил със събраните по делото доказателства. Счита, че по делото липсват доказателства, установяващи действително търпени от ищеца вреди. Съдът постановил решението в нарушение на чл. 52 от ЗЗД и т. II на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС като определеният размер на обезщетението не съответствал на принципа на справедливостта, установената съдебна практика в аналогични случаи, социалноикономическите условия на живот в страната през периода, за които се претендират вреди, както и вида и обема на доказаните вреди. Съдът бланкетно посочил, че обезщетението се определя по справедливост. Сочи, че ищецът не е ангажирал годни доказателства, от които да се установяват търпените от него имуществени вреди. Срещу това решение, в частта, с която са отхвърлени исковите претенции е подадена въззивна жалба от К. Г. К., който моли въззивния съд да го отмени и да уважи предявените от него искове в цялост. Сочи, че понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. При определяне на размера, съдът следвало да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди - продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен. При определяне на дължимото обезщетение следвало се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено- икономически условия на живот. От значение били субективните негативни преживявания на ищеца, отражението на незаконния акт върху личната свобода и социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със семейството му и близките му, както и други подобни обстоятелства, естествено, видът на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът и срокът на мерките за неотклонение за всеки конкретен случай. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил, че по общо правило незаконното обвинение на лице, упражняващо професия като неговата, в извършване на престъпление имало по-силно негативно отражение върху неимуществената сфера, особено в случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на неговата професионална реализация. Затова и претърпените негативни последици са над приетите граници на обичайното. Предприетото незаконно наказателно преследване се отразило върху възможностите на ищеца за професионална изява и развитие в служебен план, авторитета и името ми на професионалист. По категоричен начин се доказало по делото, че задържането и разследването срещу него били медийно отразени в националните медии, на официалната страница на Прокуратурата и от местните интернет сайтове. За воденото срещу мен наказателно производство узнали голям брой хора. Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна: Първоинстанционното производство е образувано по предявен от К. Г. К. срещу Прокуратурата на Република България иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В исковата молба е посочено, че от м. септември 2007 г., след спечелен конкурс, започнал работа в системата на МВР като младши разследващ полицай в сектор „Полицейско разследване - разследване на икономически престъпления“ при 06 РУ-СДВР. През м. ноември 2008 г. бил преместен в отдел „Досъдебно производство“ при ОДМВР - Благоевград и продължил работа като разследващ полицай при 01 РУ - Благоевград. Последователно бил повишен в длъжност „старши разследващ полицай“ и „главен разследващ полицай“ при ОДМВР - Благоевград, като отговарял за разследването на всички тежки престъпления, извършени на територията на Благоевградска област. В периода от м. септември 2014 г. до м. май 2015 г. бил назначен за комисар - началник отдел „Разследване“ в същата дирекция. След това до 2018 г. работил като главен разследващ полицай в отдел „Разследване“, след което последователно заемал длъжността началник сектор „Разследване“ към 01 РУ и 02 РУ Благоевград, където работи и към настоящия момент. В изпълнение на служебните си задължения осъществявал дейност по разследване по досъдебни производства, ръководел, координирал и осъществявал контрол върху дейността на всички служители в сектора. За посочения период преминал различни обучителни и квалификационни курсове. Твърди, че на 17.12.2019 г., след постъпил анонимен сигнал, подписан и подаден от „разследващи полицаи от ОДМВР - Благоевград“ и придружен от флаш-памет, е възложена проверка по изнесените в сигнала факти, извършена от Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР. Впоследствие, на 04.05.2020 г., Районна прокуратура Благоевград е образувала досъдебно производство, осъществено по сл. д. № 32/2020 г, по описа на СО при ОП-Благоевград, пр. пр. № 3812/2019 г. на РП-Благоевград, за престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК затова, че „като служител на ОД МВР - Благоевград, през м. февруари 2016 г. чрез използване на документ с невярно съдържание - докладна записка от 03.02.2016 г., заведена с № УРИ 244р-2503/04.02.2016 г. е направил опит да получи без правно основание обезщетение за трудова злополука, като опита е останал недовършен по независещи от дееца причини, а именно поради разкриване от неговия началник, че се касае за битова злополука извън работно време“. Поддържа, че на 20.01.2021 г., около 9.00 часа, в резултат на осъществена полицейска реализация на територията на 02 РУ - ОДМВР Благоевград, бил задържан по време на провеждане на работна оперативка в кабинета на началника на районното управление, в присъствието на негови колеги - началници на структурни звена в управлението. Задържането било за срок от 24 часа. Бил извършен личен обиск, претърсвания и изземвания, както от служебния му кабинет, така и в жилището, обитавано от ищеца и семейството му. На 20.01.2021 г., под охрана бил отведен в сградата на ОСлО при ОПБлагоевград, където му би предявени две обвинения за извършени престъпления, както следва: по чл. 311, ал. 1 от НК, затова, че на 03.02.2016 г. в гр. Благоевград, в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „А“ от НК - полицейски орган от състава на ОД на МВР-Благоевград - главен разследващ полицай в отдел „Разследване“ при ОД на МВР - Благоевград, в кръга на службата съставил официален документ - докладна записка от 03.02.2016 г., заведена с № УРИ 244р-2503/04.02.2016 г., в която е удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че на 27.01.2016 г. около 17.45 часа претърпял злополука, след работа на път за дома му на ул. „К. и Н. Х.“ №, блок А, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства пред Директора на ОД на МВР Благоевград за удостоверяване претърпяна трудова злополука и по чл. 212, ал.1 от НК, затова, че на 05.04.2016 г. в гр.Благоевград, чрез използването пред ОД на МВР - Благоевград на документ с невярно съдържание - вторичен болничен лист за временна неработоспособност, издаден на 08.02.2016 г. с № Е20154021255 от МБАЛ “Св.Иван Рилски 2003“ ООД по решение № 30 от 08.02.2016 г. на ЛКК в състав доктор П. и доктор К. с отбелязана диагноза „мозъчно сътресение“, причинено от нетрудова злополука и предписан отпуск по болест за периода от 05.02.2016 г. до 09.03.2016 г. /34 дни, в който срок е включен и болничният престой/ е получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 1 162.91 лева като обезщетение за временна неработоспособност от бюджета на ТП на НОИ гр. Благоевград, с намерение да ги присвои. Бил привлечен в качеството на обвиняем с мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 3000 лева. С Постановление от 20.01.2021 г. по пр. пр. № 3812/2019 г. на РП Благоевград му била наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“ по смисъла на чл. 68, ал. 1 от НПК. С Определение № 91057/05.02.2020 г. по НЧД № 106/2020 г. по описа на PC Благоевград съдът приел, че събраните доказателства не могат да формират в необходимата степен на обосновано предположение изводи, че ищецът е съпричастен към авторството на вменената му престъпна деятелност и отменил Постановлението от 20.01.2021 г. за привличане на обвиняем в частта, с която е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3 000 лв. До края досъдебното и съдебното производство не била определяна друга мярка за неотклонение. К. К. обжалвал и Постановление с наложената забрана за напускане на територията на Република България по смисъла на чл. 68 ал.1 от НПК. С Определение № 91107/08.02.2021 г. по НЧД № 107/2021 г. съдът отменил постановлението. На 21.02.2021 г. РП Благоевград внесла и искане по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от НПК за отстраняването на ищеца от заеманата длъжност „Началник отдел „Разследване“ в 02 РУ Благоевград, отдел „Разследване“ ОД МВР Благоевград до отпадане на нуждата от отстраняването му. В проведеното на 22.01.2021 г. открито съдебно заседание съдът приел, че искането е изцяло неоснователно, както и че изначално по разследването са създадени достатъчно гаранции за независимост на разследването от служебната позиция, която заема. Срещу определението на РС Благоевград бил подаден частен протест от страна на наблюдаващия прокурор и било образувано въззивно ЧНД № 67/2021 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. Съдебният състав след изслушване на страните и анализ на доказателствената съвкупност приел, че атакуваното Определение на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно и го потвърдил с Определение № 102/31.01.2021 г. На 02.09.2021 г. му било предявено още едно, трето обвинение - по чл. 319, пр.2 от НК, затова че на неустановена дата в периода от 22.06.2020 г. до 26.03.2021 г. скрил неизключително нему принадлежащи документи - материалите по преписка № 785200-761/27.03.2020 г., заведена в деловодството на 02 РУ при ОД на МВР - Благоевград по повод депозирана жалба от А. А. Н. срещу Р. А. С. и К. И. З., с цел да им причини вреда. По това обвинение не била взета мярка за неотклонение. На 17.12.2021 г. Районна прокуратура - Благоевград внесла обвинителен акт срещу ищеца в съда и бил предаден на съд по повдигнатите му обвинения по чл. 311, ал. 1 от НК, по чл. 212, ал. 1 от НК и по чл. 319, пр. 2 от НК. На 06.02.2022 г. започнало съдебното производство по НОХД № 1813/2021 г, по описа на PC Благоевград, 4- ти наказателен състав. Пред първоинстанционният съд наказателното производство се развило в 12 открити съдебни заседания, на които ищецът присъствал и с поведението си не е бил никога повод за отлагане. Последното съдебно заседание било проведено на 22.02.2023 г., в което съдът постановил присъда, с която ищецът бил признат за невиновен по трите обвинения. Прокуратурата протестирала постановената оправдателна присъда. Присъдата била предмет на въззивен контрол, осъществен от Окръжен съд - Благоевград по ВНОХД № 611/2023 г. С Решение № 209/28.07.2023 г. въззивният съд потвърдил постановената оправдателна присъда. В резултат на воденото спрямо него наказателно производство /досъдебното и съдебното/ настъпили изключително драстични и тежки неблагоприятни последици в личен, професионален, обществен и здравословен аспект за К. К., тъй като притежавал репутация на добър професионалист, ползвал се с уважение и доверие сред своето семейство, близките, приятелите и колегите си, имал авторитет в обществото и за кратко време всичко градено от него с години било срутено. През периода на наказателното дело срещу него бил председател на Асоциацията на разследващите полицаи в България и се ползвал с уважението на колегите от цялата страна. В средствата за масово осведомяване била публикувана нееднократно информация по делото, което засилвало усещането, че е в центъра на обществения живот в България. В телевизионните новинарски емисии, в печатните издания, в информационните интернет - сайтове се съобщавало за това: „повдигнаха обвинение за болничен лист на председателя на Асоциацията на разследващите полицаи“, „Арестуваха началника на Разследването в ОД МВР Благоевград“, “Задържаха шефа на дознателите от Второ РУ Благоевград, обискират кабинета му“, “Арестуваха полицейски началник в Благоевград“, “Вътрешна сигурност щракна белезниците на полицая К.“. Навсякъде тази информация била онагледена с негова снимка на фона на решетки и белезници. Били излъчени и репортажи в информационните емисии на БНТ и БТВ. Разследването и началото на съдебното производство били съпътствани от медиен интерес, защото делото било с обществена значимост срещу лице, което осъществява ръководни функции върху разследване на престъпения в Благоевград. На 17.12.2021 г. на официалната страница на Прокуратурата на Република България - https://prb.bg било публикувано съобщение, че РП Благоевград е внесла в съда обвинителен акт срещу полицейския служител К. К.. В цитираното прессъобщение Прокуратурата изнесла подробни детайли от обвинителния акт и така станали достояние до неограничен брой хора. При срещи със съседите си от блока, с които имал добри отношения, те се държали изключително резервирано и ги чувал как коментират така, че да ги чуе какви хора имали в блока, уж бил полицай, а самото МВР го разследвало и задържало. Наричали го мафиот. Отношенията в семейството му коренно се променили поради настъпилата промяна в характера му - станал затворен, мълчалив, често избухвал без никакъв повод. Провежданото срещу него разследване, а впоследствие и съдебното производство станали основна тема на разговорите със семейството му. Няколко пъти синът му се прибирал от училище разплакан от обида и гняв, тъй като негови съученици му подмятали, че баща му, нищо че е полицай, щом са го задържали, значи е престъпник. Избягвал събирания с роднини и приятели, защото винаги разговора се насочвал към делото и потенциалните негативни прогнози за неговия изход. Ясното съзнание, че е невинен, а се налагало да се оправдава, довели до промяна не само на психическото, но и на физическото му състояние. За целия период от задържането му до постановяването на оправдателната присъда отслабнал около 25 кг. от притеснение и напрежение. Главоболието и виенето на свят, болките в гръдната област и сърдечните оплаквания, станали постоянни за него. Бил обзет от пълна загуба на самочувствието като съпруг и баща. Поради силния стрес получил бодежи и нетипична болка в гърдите, сърцебиене и изпотяване. Посетил специалист — кардиолог и на 01.02.2021 г. му била поставена диагноза „хипертонично сърце без /застойна / сърдечна недостатъчност“. След направеното му ЕКГ изследване била назначена и медикаментозна терапия. За горното обстоятелство прилага копие от амбулаторен лист № 440/01.02.2021 г. и рецепта. Посетил психиатър, който обективирал прегледа в Становище от 10.02.2021 г., с диагноза „Разстройство в адаптацията. Астено-тревожен синдром“ и отново предписал медикаментозна и психотерапия. Тези здравословни проблеми се появили след привличането му като обвиняем. Наказателното производство предизвикало у К. К. перманентен страх и нервно напрежение. Бил напрегнат, разочарован, обиден. За този период загубил спокойствието и съня си и изпитвал чувство на обреченост, което психическо напрежение се отразило сериозно на здравето му. Постоянно се чувствал притеснен и следен. След постановяване на оправдателната присъда на 22.02.2023 г. по НОХД № 1813/2021 г. по описа на PC Благоевград изпитал облекчение и радост, че истината и справедливостта възтържествували и бил изненадан от факта, че прокуратурата депозирала протест срещу оправдателната присъда. Последвал времеви период до насрочването на въззивното производство, през който отново усещането на удовлетворение за въздадената справедливост били изместени от притесненията и безпокойството. Бил емоционално натоварен с това дело, разсъждавал не като юрист и разследващ, а като подсъдим, макар и оправдан. След постановяване на въззивното решение на 28.07.2023 г. оправдателната му присъда влязла в законна сила. К. К. е поискал от съда да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати: 1./ сумата от 48 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконни действия на ответника на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от момента на влизане в сила на Присъда № 24 от 22.02.2023 г., постановена по НОХД № 1813/2021 г. по описа на PC Благоевград — 28.07.2023 г., до окончателното й изплащане; 2./ сумата от 11 800 лв., представляваща сторени разноски за адвокатска защита в досъдебното производство, пред PC Благоевград и пред Окръжен съд-Благоевград, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от момента на влизане в сила на Присъда № 24 от 22.02.2023 г., постановена по НОХД № 1813/2021 г. по описа на PC Благоевград наказателен състав - 28.07.2023 г., до окончателното й изплащане. Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на вреди извън обичайните. Поддържа се, че във връзка с твърденията публикуване наинформация за задържането на ищеца и предявените обвинения в средствата за масово осведомяване, следвало да се съобрази решение № 30 от 08.03.2022 г. по гр.дело № 2300/2021 г. на ВКС, III г.о., според което медийната разгласа на повдигнато срещу ищеца обвинение не може еднозначно да бъде определена като източник на неимуществени вреди с по- голям интензитет, доколкото по делото липсват данни прокуратурата неправомерно да е предоставяла невярна информация за хода на наказателното производство. По отношение на заглавията и внушенията в медийните публикации счита, че за произтичащите от тези обстоятелства морални вреди, отговорността на прокуратурата не може да се ангажира. Касаело се за дело с обществен интерес, по което Прокуратурата на Р България била задължена да информира обществото, като длъжността на ищеца - гл.разследващ полицай, предполагала по-дълбоко навлизане в личната му сфера. Счита, че ищецът не е доказал влошено здравословно състояние в резултат на воденото производство. Недоказани били и твърденията, че е възприеман като престъпник, че е изпитвал неудобство да контактува с околните и др. Липсвали доказателства за настъпили професионални смущения. Сочи, че претендираният размер на неимуществените вреди е силно завишен и не съответства на твърдените вреди и утвърдената съдебна практика за аналогични случаи. От предявяване на първото обвинение / 20.01.2021 г. / до датата на внасяне на обвинителния акт — /17.12.2021 г./ изминал период от 11 месеца, който бил изключително разумен и кратък, предвид броя и тежестта на предявените обвинения. Продължителността на съдебната фаза на процеса / от 17.12.2021 г. до 28.07.2023 г.. когато е вляза в сила оправдателната присъда/ не се дължала на действия, респ. бездействия на ПРБ. Взетите по отношение на него мерки за процесуална принуда били отменени. Оспорва исковата претенция за имуществени вреди в размер на 11 800 лева - заплатен адвокатски хонорар по основание и размер. Моли съда да приеме, че съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника, съразмерно с уважената част от иска, т.е дори и да се приеме, че са налични доказателства за заплащане на сумата от 11 800 лева, Прокуратурата на Р България по см.на чл.78, ал.1 от ГПК дължи заплащане на адвокатски хонорар само за един адвокат. Отделно от това оспорва заплатения адвокатски хонорар, като твърди, че същият е прекомерен и не отговаря на правната и фактическа сложност на наказателното производство. От представеното по делото наказателно производство се установява следното: На 04.05.2020 г. е образувано досъдебно производство, осъществено по сл. д. № 32/2020 г, по описа на СО при ОП-Благоевград, пр.пр.№ 3812/2019 г. на РП-Благоевград, срещу К. Г. К. за престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК затова, че „като служител на ОД МВР -Благоевград, през м. февруари 2016 г. чрез използване на документ с невярно съдържание - докладна записка от 03.02.2016 г., заведена с № УРИ 244р- 2503/04.02.2016 г. е направил опит да получи без правно основание обезщетение за трудова злополука, като опита е останал недовършен по независещи от дееца причини, а именно поради разкриване от неговия началник, че се касае за битова злополука извън работно време“. На 20.01.2021 г. са предявени две обвинения за извършени престъпления, както следва: 1./ по чл. 311, ал. 1 от НК, затова, че на 03.02.2016 г. в гр. Благоевград, в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „А“ от НК - полицейски орган от състава на ОД на МВР-Благоевград - главен разследващ полицай в отдел „Разследване“ при ОД на МВР - Благоевград, в кръга на службата съставил официален документ - докладна записка от 03.02.2016 г., заведена с № УРИ 244р-2503/04.02.2016 г., в която е удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че на 27.01.2016 г. около 17,45 часа претърпял злополука, след работа на път за дома му на ул. „К. и Н. Х.“ №, блок А, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства пред Директора на ОД на МВР Благоевград за удостоверяване претърпяна трудова злополука и 2./ по чл. 212, ал.1 от НК, затова, че на 05.04.2016 г. в гр.Благоевград чрез използването пред ОД на МВР - Благоевград на документ с невярно съдържание - вторичен болничен лист за временна неработоспособност, издаден на 08.02.2016 г. с № Е20154021255 от МБАЛ “Св.Иван Рилски 2003“ ООД по решение № 30 от 08.02.2016 г. на ЛКК в състав доктор П. и доктор К. с отбелязана диагноза „мозъчно сътресение“, причинено от нетрудова злополука и предписан отпуск по болест за периода от 05.02.2016 г. до 09.03.2016 г. /34 дни, в който срок е включен и болничният престой/ е получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 1 162.91 лева като обезщетение за временна неработоспособност от бюджета на ТП на НОИ гр. Благоевград, с намерение да ги присвои. К. К. е привлечен в качеството на обвиняем с мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 3000 лева. С Постановление от 20.01.2021 г. по пр.пр. № 3812/2019 г. на РП Благоевград на К. К. е наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“ по смисъла на чл. 68, ал. 1 от НПК. С Определение № 91057/05.02.2020 г. по НЧД № 106/2020 г. по описа на PC Благоевград, съдът отменил Постановление от 20.01.2021 г. за привличане на обвиняем в частта, с която е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3 000 лв. До края досъдебното и съдебното производство не е определяна друга мярка за неотклонение. К. К. обжалвал и Постановление с наложената забрана за напускане на територията на Република България по смисъла на чл. 68 ал.1 от НПК, като с Определение № 91107/08.02.2021 г. по НЧД № 107/2021 г. съдът отменил постановлението. На 21.02.2021 г. РП Благоевград е депозирала искане по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от НПК за отстраняването на ищеца от заеманата длъжност „Началник отдел „Разследване“ в 02 РУ Благоевград, отдел „Разследване“ ОД МВР Благоевград до отпадане на нуждата от отстраняването му, което искане не е уважено. Срещу определението на РС Благоевград е подаден частен протест и е образувано въззивно ЧНД № 67/2021 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. Определението на първоинстанционният съд е потвърдено с Определение № 102/31.01.2021 г. На 02.09.2021 г. е предявено трето обвинение - по чл. 319, пр.2 от НК, затова че на неустановена дата в периода от 22.06.2020 г. до 26.03.2021 г. К. Г. К. скрил неизключително нему принадлежащи документи - материалите по преписка №785200- 761/27.03.2020 г., заведена в деловодството на 02 РУ при ОД на МВР - Благоевград по повод депозирана жалба от А. А. Н. срещу Р. А. С. и К. И. З., с цел да им причини вреда. По това обвинение не е взета мярка за неотклонение. На 17.12.2021г. Районна прокуратура - Благоевград внесла обвинителен акт срещу ищеца в съда по повдигнатите му обвинения по чл. 311, ал. 1 от НК, по чл. 212, ал. 1 от НК и по чл. 319, пр. 2 от НК. На 06.02.2022 г. започнало съдебното производство по НОХД № 1813/2021 г., по описа на PC Благоевград, 4-ти наказателен състав. Пред първоинстанционният съд наказателното производство се развило в 12 открити съдебни заседания, на които ищецът присъствал. Последното съдебно заседание било проведено на 22.02.2023 г., в което съдът постановил присъда, с която ищецът е признат за невиновен по трите обвинения. Прокуратурата протестирала постановената оправдателна присъда и е образувано ВНОХД № 611/2023 г. по описа на ОС Благоевград. С Решение № 209/28.07.2023г. въззивният съд потвърдил постановената оправдателна присъда. Приложено е копие на договор за правна защита и съдействие от 31.05.2021 г., с който К. К. е упълномощил адв. Д. за оказване на съдействие по ДП № 32/2020 г. по описа на ОСлО при ОП гр.Благоевград Договореното възнаграждение е 800 лева, като е вписано, че е платено в брой. Приложено е заверено копие на договор за правна защита и съдействие от 01.07.2021 г., с който К. К. е упълномощил по ДП № 32/2020 г. с описания предмет и обхват адв.В. В. и адв.А. П., като е договорено възнаграждение в размер на 2 000 лева, като не е указан видът на плащане. Приложено е копие на платежно нареждане от 25.06.2021 г. за сумата от 2000 лева, платена на адв.А. П. и заверено копие на разписка от 01.07.2021 г. удостоверяваща получения превод по банков път на сумата от 2000 лева, посочена като общо предварително уговорен и дължим адвокатски хонорар и заверено копие на разписка от 30.06.2021 г., с която адв. В. е получила от адв.П. сумата от 1000 лева, представляваща предварително уговорен и дължим адвокатски хонорар. Уточнено е, че това е половината на сумата по посочения банков превод. Приложено е заверено копие на договор за правна защита и съдействие от 08.02.2022 г., с който ищецът е упълномощил по н.о.х.д. № 1813/2021 г. по описа на PC- Благоевград с описания предмет и обхват адв.В. В. и адв.А. П., като е договорено възнаграждение в размер на 5 500 лева, като не е указан видът на плащане. Приложено е заверено копие на разписка от 08.02.2022 г. удостоверяваща получена от адв. В. сумата от 2 750 лева, платена от К. К.. Приложено е заверено копие на разписка за получена от адв.П. по банков път сумата от 2750 лева, като е приложено копие на платежно нареждане. Представен е Договор за правна защита и съдействие от 21.06.2023 г. за защита по в.н.о.х.д. № 611/2023 г. по описа на ОС-Благоевград. Приложени са и два броя разписки /заверени/ с дата 21.06.2023 г. , удостоверяващи получаване на сумите от по 1750 лева от адв.В. и адв.П., платени от К. К. за осъществяване на защита по в.н.о.х.д. № 611/2023 г. по описа на ОС Благоевград. По делото е разпитана като свидетел К. Л. С.-К., съпруга на К. К., от чиито показания се установява, че си спомня деня на ареста на съпруга си. Тогава били вкъщи с детето. Рано сутринта отишли много униформени и част неуниформени, цивилни, които нахлули с думите, че К. К. е арестуван. Тя била шокирана какво се случва защо се случва. На въпросите й къде е, защо е арестуван, никой не й давал никакви обяснения. През цялото време те стояли с нея вкъщи. Придружавали я от стая в стая. Нямала възможност да се свържа със съпруга си, телефонът му беше изключен. Започнала да получавам съобщения от близки и познати с информация, излязла в медиите, че той е арестуван. В един момент, тъй като нещата се проточили доста, чакало се някой да дойде, незнайно кой, в един момент дошлите й казали да заключа апартамента и да излязе с детето навън. Било зимно време, студено време. Тя тръгнала по улиците. Свързала се с адв. Д., от който потърсила съдействие и отишли във Второ РУ – Благоевград. Там пак имаше много служители мисля на вътрешна сигурност и прокуратура. Не ги допуснали много дълго време. Само адвокатът влязъл за няколко секунди, минути. Свидетелката успяла да види съпруга си късния следобед, когато разбрала какво чакат. Чакали следовател и други униформени лица, които отишли на претърсване у тях. Съпругът й изглеждал изключително зле, пребледнял буквално, изглеждал стресиран. Свидетелката го видяла след това късно вечерта, когато бил вече вкъщи. Казал й, че започват големи проблеми, голяма мъка ни чака за напред, за неща, които са клевети и несправедливи обвинения, че някой го е нагласил. Имало наложени санкции да не излиза от страната, парична гаранция и отстраняване от длъжност. Това производство се отрази върху личното, здравословното и професионалното му състояние, защото той преди ареста, поне повече от година, не се чувствал спокоен, предусещал, че нещо ще се случи. Бил притеснен, не споделял със съпругата си, но тя виждала, че е притеснен. Много пъти казвал, че го следят – по време на шофиране той се обръщал да проверява дали някой не го преследва. През всичките тези години К. К. се променил много. След ареста, 2-3 месеца бил в отпуска. През всички тези периоди станал изключително неспокоен, затварял се в себе си, не искал да контактува с близки и приятели. Включително и съпругата и детето били изолирани. Той се затворил в себе си, не бил спокоен, вдигал кръвно. Когато го пуснали от ареста и се прибрал вкъщи, бил с изключително високо кръвно - свидетелката му го мерила. През този период той посещавал психиатър, ходил на служебен в МВР, както и на външен психиатър, на кардиолог ходил. Пиел лекарства, защото не се чувстваше добре. Пиел успокоителни. Всичко това му се отрази изключително зле. И към датата на разпита на свидетелката той не бил преодолял всичко това. То се отразило на цялото семейство и близките, защото дори на празници отказвал да се събират, да празнуват, отдалечил се от приятели. Имал хоби да ходи на риболов, но вече и това не правел от толкова години. Детето било подрастващо и имало нужда от него. Когато го оправдали тя го чакала и била с него отвън. Той бил удовлетворен, че все пак има справедливост, но не изразявал радост, защото не се чувствал спокоен. За него винаги имало вариант, че не са свършили нещата и в последствие това, че се обжалвала присъдата от прокуратурата, пак го накарало да изпадне в едно депресивно състояние, че борбата продължава в крайна сметка. Той е в служител на ОД на МВР – Благоевград, главен разследващ полицай във Второ РУ. Имал много контакти. Неговата фамилия била добре позната в града и самия той. Съпругът й е председател на Асоциацията на разследващите полицаи, където много пъти се налага да ходи на срещи в Народно събрание. Той се чувствал зле, защото гледали на него като подсъдим и с много по недоверие подхождали, когато става въпрос, че някой е подсъдим. Това му попречило и за неговото кариерно развитие и израстване, защото началник на разследването направили негова колежка, която е с по-малък опит и стаж в тази сфера, но не е подсъдима. При него доводите били, че е подсъдим. Той станал изключително раздразнителен, изнервен и се затварял в себе си. Свидетелката имала сестра, която е в чужбина и много пъти ги канила да празнуваме Новогодишните празници, Коледа – той винаги отказвал. Не желаел да се събират с близки и роднини. Искал просто да си седи вкъщи, по възможност сам. Будел се нощно време, спял изключително неспокойно. Обикалял стаите. Влошили се отношенията с близки и роднини. Той много ограничил кръга си. Чували подмятания от сорта, че е полицай престъпник, включително свидетелката от нийни колеги. Детето в училище чувало че баща му е полицай, но в същото време е мафиот. Колегите също го обсъждали. В един период свидетелката започнала да получава анонимни писма и съобщения, че съпругът й има връзка с негови служителки. Получавала тези сигнали с писма, на служебен ми адрес, както и от анонимни профили, обаждания. Това се отразило на отношенията между тях. Влошили се отношенията с мен и с детето, отразили се и на семейната среда. Съпругът й не изразявал много емоция, тъй като бил по-обран. Не се е чувствал въобще добре през всички тези години. В този период стойностите на кръвното му налягане стигали до 200 на 120. Съдът кредитира показанията на свидетелката при условията на ч.172 ГПК относно емоционалното състояние на ищеца, като обективни и логични. По делото е разпитана като свидетел Р. Н. З., която познава ищеца като колега, който има авторитет. От К. К. знаела, че е изгубил доверие, че се срамува. Вихдала го, че не е същият. Бил депресиран. Това било сериозен удар върху човек, който изпълнява такава длъжност „разследващ полицай“. То даже видимо и външно му се било отразило. Той й казал, че е ограничил контактите си, защото не е приятно да се говори непрекъснато за това. На няколко пъти, когато свидетелката замествала началник сектор в първо районно и във връзка с работата се налагало да комуникирам с началника на второ районно, който в случая бил К. К., той й казвал, че не му се идва. Индиректно знаела, че той не желае да общува с колегите. След обвиненията станал затворен, дълги години бил началник на разследването, но при поредната смяна на началник на разследването не е обсъждан като кандидатура. Не изглеждал добре и физически, споделил, че не може да спи, че е в депресия и че е посетил психиатър. Споделил е, че предпочита да ходи на работа и да не стои вкъщи, за да не мисли за случващото се. По делото е разпитан като свидетел Д. Б. Н., от чиито показанията се установяват негативните емоции с воденето наказателно производство. По делото е изслушана комплексна съдебно-медицинска експертиза с вещи лица – кардилог и психиатър. От заключението й, на база приложената медицинска документация, както и данни от проведения преглед, се установява при ищеца диагнозата Артериална хипертония ( хипертонично сърце, без застойна сърдечна недостатъчност). Рискови фактори за развитие на ССЗ са: наследственост, мъжки пол, напреднала възраст, табакизъм, наднормено тегло и стресови състояния. Позовавайки се на хронологията на валидиране на нозологичната единица, както и научните доказателства за негативното влияние на стеса върху сърдечно-съдовата система, най- вероятно болестта Артериална хипертония е в пряка връзка с преживеният шок и стрес от наказателното производсво срещу него. Налице е причинно следствена връзка между констатираното разстройство в адаптацията с астено-тревожен синдром и воденото срещу него наказателно производство и неговата продължителност. Симптомите на завишена тревожност, потиснато настроение, нарушен сън и апетит, раздразнителност са персистирали с различна интензивност по време на воденото разследване и наказателен процес срещу К. К., кото последният е продължил в рамките на около две години и половина. Към времето на задържането му той е с прояви на остра стресова реакция. Стресогенният фактор е действал продължително време и е довел до значими въздействия върху психиката на лицето, К. е участвал в 13 съдебни заседания по воденото срещу него производство. Този продължителен процес е довел при него до хронично завишена тревожност, потиснато настроение, нарушен сън и апетит, завишено кръвно налягане и сърцебиене, замайване, намалена работоспособност, влошени вътресемейни отношения, затваряне, нежелание за общуване, ограничаване на кариерното развитие. Към настоящия момент са налице симптоми на разсройството в адаптацията при К. К., като те са в значителна степен редуцирани, изразяват се в епизодична тревожност, раздразнителност, недобър сън, нежелание за общуване. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхождат от легитимирани страни и са процесуално допустима. Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо. За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, следва да се установи, че ищецът е претърпял неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от действията на органите на прокуратурата от незаконно повдигнатото му и поддържано обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Отговорността на държавата е обективна и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение е в тежест на ищеца, като искът за обезщетение, съгласно чл.7 от ЗОДОВ, се предявява срещу държавните органи, от чиито незаконни актове са последвали вредите. По делото е установено, че ищецът е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 212, ал. 1 НК, чл.311, ал.1 НК и по чл.319, пр.2 от НК. Видно от ангажираните по делото писмени доказателства, същият е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение с присъда, която е влязла в сила. Незаконността на обвинението, произтичаща от признаването на ищеца за невиновен по повдигнатото обвинение за престъпления по чл. 212, ал. 1 НК, чл.311, ал.1 НК и по чл.319, пр.2 от НК, за което ищецът е оправдан, съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, т.3, предл. първо от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, поради което предявеният иск е доказан по основание. Доказването на вредите и причинната връзка с незаконния акт като елементи от фактическия състав на отговорността на държавата чрез нейните органи следва да се извърши при условията на пълно доказване от ищеца, особено що се касае до вреди извън обичайните и присъщи като резултат от едно несправедливо обвинение. Въззивният съд намира за установено, че в резултат на незаконното обвинение за престъплението, за което ищецът е оправдан, на което е основан искът, емоционалното състояние на ищеца е било засегнато, изхождайки от принципното положение, че всеки човек, подложен на наказателна репресия, е притеснен, че ще бъде несправедливо осъден. Ищецът е изпитвал присъщите на човек с повдигнато обвинение безпокойство и страх, че ще бъде осъден. Съдът отчита и това, че при незаконно повдигане на обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице, което води до увреждане и настъпване на вреди - неблагоприятно отражение върху психиката на човек, - които са пряка и непосредствена последица от това увреждане, без да е в тежест на лицето да доказва всяко свое негативно изживяване и страдание, независимо от конкретната преценка, която се дължи за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди /чл. 52 ЗЗД/. В настоящото производство е спорен въпросът относно обема на отговорността на ответника за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Съгласно последователната и непротиворечива съдебна практика в понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Установеният в чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най - пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие. От значение за размера на обезщетението са също така и тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия, начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия, с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и др. /решение № 298/04.07.2011 г. по гр. д. № 1152/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК; решение № 57 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др./. Съгласно формираната съдебна практика, обективирана в решение № 50072 от 23.06.2023 г. по гр. д. № 2418/2022 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 16 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 63 от 18.03.2016 г. по гр. д. № 5124/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО и др., обичайните вреди не подлежат на формално доказване, тъй като причинната им връзка с незаконното наказателно преследване е очевидна. Приема се също така, че ищецът по иск с правно основание чл. 2 ЗОДОВ може да претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без да ги описва подробно в исковата молба. Тогава не са нужни формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от наказателното производство. В този случай размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо присъжда обезщетение над обичайния размер. Част от претендираните от ищеца неимуществени вреди са обичайни. Същите са свързани с преживения стрес от повдигането на обвинение и воденото спрямо него наказателно производство, възможността да бъде осъден за деяние, което не е извършил. Установено е, че Районна прокуратура Благоевград е повдигнала и поддържала обвинение срещу ищеца в извършване на престъпление по обвинение за престъпления по чл. 212, ал. 1 НК, чл.311, ал.1 НК и по чл.319, пр.2 от НК. При съблюдаване изведените от съдебната практика критерии съдът намира, че от съществено значение е, че процесното наказателно производство е продължило 2 години и половина, като през този период ищецът е бил задържан, но пуснат веднага след това, след което мярката за неотклонение е изменена в „парична гаранция“ в размер на 3 000 лева, която е отменена от съда. Съдът съобразява многобройните извършени в наказателното производство следствени и процесуални действия, при извършването на които ищецът е участвал. От значение при определянето на обезщетението за неимуществени вреди е обстоятелството, че обвинението е било за тежко престъпление по смисъла на чл. 93 т.7 от НК, , като по преценка на въззивния съд предвидените от закона тежки последици за престъплението, по което е било повдигнато обвинение на ищеца обективно са допринесли за висок интензитет на негативните емоционални изживявания на ищеца, които са намерили негативно отражение в неговата психика, както и по отношение на потенциалните негативни последици за личността на ищеца. Съдът съобразява и липсата на предходни осъждания. Съдът отчита, че по повдигнатото на ищеца обвинение същият му е била наложена и мярка за неотклонение – „забрана да напуска пределите на държавата“, която мярка за неотклонение въззивният съд преценява като намеса в личния живот на ищеца. Въззивният съд взема предвид възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвинението – 39 години, като по делото е установено, че ищецът е бил изградил име в обществото и в професионалните си среди, като е заемал длъжността началник отдел „Разследване“ към 01 РПУ Благоевград и същевременно е бил и председател на сдружението „Асоциация на разследващите полицаи в МВР“. Съдът отчита особената обществена значимост на заеманите до повдигането на обвинението от ищеца длъжности. Във връзка с това съдът взема предвид данните от свидетелските показания, че в периода, в който на ищеца е било повдигнато обвинение неговите съседи и познати са били притеснени в общуването си с него и са го обвинявали че е полицай, който е същевременно и част от престъпния свят. Съдът преценява, че такова поведение на членовете на обществото, в което ищецът е живеел са довели до неговата изолация. Това се подкрепя и от свидетелските показания по делото. Налице са доказателства за значително медийно отразяване на случая във връзка с повдигнатото обвинение на ищеца по време на поддържане на обвинението. Това по мнение на съда е довело до понасяне на стрес с висока интензивност от ареста и медийното отразяване на същия, което е значително е засегнало авторитета и доброто име на ищеца в обществото и сред близките и познатите му. Допълнително съдът съобразява, че от съществено значение при определяне на обезщетението е обстоятелството, че повдигнатото обвинение е препятствало професионалната кариера на ищеца като същият е бил освободен от длъжността началник отдел „Разследване“ към 01 РПУ Благоевград и към момента е разследващ полицай. Събраните свидетелски показания сочат на това, че вследствие повдигнатото обвинение е налице същественото засягане на качеството на живот на ищеца, на неговия личен, обществен и професионален статус. По делото не се установява по категоричен начин връзката на повдигнатото незаконно обвинение с диагнозата Артериална хипертония, но се установява, че именно воденото наказателно производство е довело до разстройство в адаптацията с астенотревожен синдром. Следва да се съобрази общото икономическо състояние в държавата, което осигурява в най-общ план /тъй като еквивалентността при обезщетяване на неимуществени вреди е изключена/ съпоставката между страданията и парите. При определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди съдът съобразява икономическата конюнктура в страната към датата на влизане в сила на оправдателната присъда, тъй като тогава е възникнало вземането на ищеца за вреди. През м.юли 2023 г. минималната работна заплата в страна е била 780 лв., като обезщетението следва да отговаря на жизнения стандарт в страната към този момент. Наличието на ангажирани доказателства относно претърпените от ищеца неимуществени вреди над обичайните, във връзка с особеностите на личния му живот и медийното отразяване на насказателното производство и съобразявайки принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 12 782.30 евро /25 000 лв./ Обезщетението в този размер ще възмезди в най - пълна степен претърпените от ищеца емоционални и житейски неудобства във връзка с воденото наказателно производство срещу него. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените от ищеца болки и страдания, като удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено - икономически условия на живот към момента на увреждането, с оглед конкретните обстоятелства по делото и липсата на твърдения за трайни негативни последици за психичното и физическото състояние на ищеца. Въззивният съд намира основателен иска за присъждане на лихва върху определеното обезщетение следва. Претенцията за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди е основателна от начален момент 28.07.2023 г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда – така т.4 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС. По иска за присъждане на имуществени вреди в размер 11 800 лева – обезщетение за имуществени вреди – изплатени средства за адвокатска защита в наказателното производство: В наказателния процес не е предвидена възможност лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия да заяви своята претенцията за разноски в съответнияънаказателния процес . Съдебната практика безпротиворечиво приема, че направените разходи от това лице в хода на наказателното преследване, което е приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение с оглед нормата на чл. 4 от ЗОДОВ /така решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 433/23.06.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г., ВКС, ІV г.о. и др./. Ищецът е представил по делото писмени доказателства /договора за правна защита и съдействие, разписки и извлечения за банкови преводи/, че е заплати на ангажираните от него адвокати за процесуалната си защита в наказателните производства. В рамките на досъдебното и съдебното производства срещу ищеца същият е заплатил възнаграждения на представляващите го адвокати в общ размер на 11 800 лева. На ищеца се дължи обезщетение за причинените му имуществени вреди за направени разходи за платени адвокатски възнаграждения на защитниците му в наказателното производство, защото сторените такива са в пряка причинно-следствена връзка с това производство. Съобразно задължителните постановки на ТР № 1/ 27.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1/2022 г., ОСГК на ВКС, при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. При разрешаването на този въпрос съдът е длъжен да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. При преценката на тези релевантни факти в случай, че се установи уговореното адвокатско възнаграждение да надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение следва, че изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение. Ответникът е заявил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в наказателните производства. Възможността в производство по реда на чл. 2 от ЗОДОВ да бъде определено обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес е установена с оглед задължителните указания, дадени с ТР 1/11.12.2018 г. на ОСГК на ВКС. Изяснено е, че тази възможност не е израз на упражняване на правомощие по чл. 78 ал.5 от ГПК, а размерът на имуществената вреда следва да бъде определен при съблюдаване принципа за полагане на дължимата грижа на пострадалия респ. да се вземат предвид правилата на чл. 5 от ЗОДОВ. Критериите при определяне на обезщетението за имуществени вреди от сочения вид са вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. Правната защита се преценява въз основа на фактическата и правна сложност на проведеното наказателно производство до неговото приключване, и при съпоставяне на заплатеното адвокатско възнаграждение с действително причинените вреди от повдигане на конкретното обвинение /така с решение 66/18.06.2019 г. по гр.д. 2099/2016 г. на III ГО на ВКС/. Въззивния съдебен състав намира, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело. Съдът контатира, че ищецът е извършвал съдопроизводствените действия по наказателните дела лично и като е бил представляван и от ангажираните по тях адвокати. Въззивният съд приема, че всеки обвиняем има право на защита, включващо в себе си и правото на избор на защитник, както и неговата замяната при преценка, че това отговаря на интересите на защитата му. К. К. е ангажирал по наказателното производство няколко адвокати. В настоящото дело не са посочени причините, поради които е сменен защитника му, но разясненията на ТР № 1/27.11.2023 г. по т.д. № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС, сочат, че отговорността за разноски, вкл. в наказателното производство, е гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за отговорността от неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, т.к. за отговорността на Държавата за причинени вреди не са уредени особени правила в ЗОДОВ. За разлика от отговорността за вреди от неизпълнението на задължения с определено съдържание, при които е приложимо правилото на чл. 83, ал. 2 ЗЗД, че длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин, при деликтната отговорност няма подобно правило, тъй като делинквентът дължи обезщетение само за тези вреди, които са в причинна връзка с неговото противоправно деяние. Вредите, които са в причинна връзка с неполагането на дължимата грижа от пострадалия, са следствие от неговото поведение, което прекъсва причинната връзка с противоправното деяние на делинквента и той не може да носи отговорност за тяхното обезщетяване. С оглед на тези разяснения въззивният съд приема, че смяната на адвокати във връзка с организирането на защитата на подсъдимия е негово процесуално право и от упражняването му не може да произтичат неблагоприятни за него правни последици, каквито са отказът да бъдат репарирани в настоящето производство, когато то е положило дължимата грижа да си осигури адекватна правна помощ. Наказателно процесуалният кодекс не съдържа ограничение на броя на защитниците, които обвиненото лице може да упълномощи, поради което и предвид гореизложеното се налага всякога, когато обвиняемият/подсъдимият е положил дължимата се грижа, всички разходи за защитниците му съставляват причинени от наказателното производство имуществени вреди. Държавата не отговаря за тези вреди, възникнали от неоправданото заплащане на възнаграждение на повече от един адвокат - когато видът и тежестта на обвинението, интензитетът на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд по защитата не налагат упълномощаването на повече от един защитник /Решение № 119 от 18.04.2019 г.на ВКС по гр. д. № 4522/2017 г., IV г. о., ГК Решение № 188 от 17.10.2019 г. на ВКС по гр. д.№ 471/2019 г., IV г. о., ГК/. В настоящия случай обаче обвинението за едно от престъпленията, за което ищецът е оправдан, е тежко умишлено. Повдигнати са обвинения за три престъпления и следва да се акцентира на това, че по делото са проведени общо 12 открити съдебни заседания и техния брой и честотата на насрочването им предпоставя необходимост упълномощаването на повече от един защитник – за да се избегне неоправданото отлагане на производството в случай на заетост на защитника, ако той е само един. Независимо от това, че в част от договорите за правна защита не е посочен начина на плащане, то от приложените разписки и банкови преводи се установява плащането по представените договори за правна защита и съдействие. При плащане на адвокатското възнаграждение в брой е допустимо удостоверяването на плащането да бъде извършено и с разписка, издадена след сключване на договора, ако плащането е извършено след възникване на правоотношението по договора за процесуално представителство и правна помощ, или с касов бон, ако адвокатското дружество разполага с фискално устройство. По отношение на твърдяното противоречие за договор от 31.05.2021г. и датата на предявеното обвинение следва да се има предвид, че същият може да се сключи за минали и бъдещи услуги, което не го прави нищожен. Платеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, броят проведени заседания, внесените мерки за процесуална принуда и проведените действия с участие на обвиняем /подсъдим. Подадените въззивни жалби са неоснователни и обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. По искането на жалбоподателя К. за изменение на решението в частта му касаеща разноските, съдът намира, че не може да се произнесе към момента. По делото липсва произнасяне на първоинстанционния съд по реда на чл.248 от ГПК, а именно то подлежи на обжалване. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по молбата с правно основание чл.248 от ГПК, инкорпорирана във въззивната жалба. По разноските: При този изход на делото ответникът по иска следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски във въззивното производство съобразно уважената част от исковете - 1.57 евро за държавна такса и 432.40 евро за адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд