Решение № 140 от 31.3.2026 г. на Софийски окръжен съд по дело № 708/2024 г.

и за да се произнесе, съобрази:

Образувано е по искова молба 26.08.2024 година, по описа на СОС, подадена от „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, ЕИК 102004621 срещу „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД, ЕИК 131506744 - деликтен иск, с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД - за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи - неполучен наем от недвижим имот на ищеца, чието владение е било отнето по насилствен начин от длъжностни лица на ответника, а именно: сумата в размер на 76693,78 евро / 150 000,00 (сто и петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, под формата на пропусната полза, изразяваща се в пропускане на възможност за събиране на наеми през периода 26.08.2019г. - 31.07.2021г в резултат на непозволено увреждане - отнемане на фактическата власт върху отдадените по наем с договор за наем от 01.05.2016г. и анексите към договора недвижими имоти, ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер на сумата от 27051,16 евро / 52 907,47 (петдесет и две хиляди деветстотин и седем лева и четиридесет и седем стотинки) лева (съгл. уточнителна молба вх.№ 9619 / 07.10.2024 г.) - законна лихва, считано от датата на падежа на всяка незаплатена в периода 26.08.20 21 г. - 26.08.2024 г. (датата на завеждане на исковата молба пред съда) наемна вноска по договор за наем от 01.05.2016 г. и анексите към договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2024 година до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 01.05.2016 г. е сключен договор за наем между наемодателя „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, ЕИК 102004621, и наемателя „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД, ЕИК 175411221, по силата на който

наемодателят отдал под наем на наемателя посочените в договора недвижими имоти - туристически бази Къмпинг „Каваците“, включващ терен с площ от 32 400 кв.м. и находящите се в него търговски и туристически обекти - Ресторант „Каваците“ с площ 2 645 кв.м., Магазин Хранителни стоки с площ 188 кв.м., Мотел и рецепция с площ 879 кв.м., 3 бр. санитарни възли с площ 363 кв.м., 150 бр. дървени бунгала с площ 2250 кв.м. и Бърза закуска с площ 90 кв.м.; Ресторант „Винарска изба“ гр. Созопол, включващ терен от 3 360 кв.м. и сграда с площ 978 кв.м.; Административна сграда - Туристическо бюро гр.Созопол с терен от 1850 кв.м. и сграда с площ от 1 032 кв.м. и Складово стопанство гр.Созопол с терен от 3320 кв.м. и находящите се в него административна сграда с площ от 45 кв.м., склад тяло А с площ 175 кв.м., склад тяло Б с площ 36 кв.м. и навеси с площ 515 кв.м. Наемната цена по договора е 10000 лв. месечно за периода на извършване на търговска дейност през летния сезон от 01.06. до 30.08., а срокът на договора е 3 /три/ години, считано от датата на подписването му. Недвижимите имоти са предадени на наемателя и той осъществява в тях необезпокоявано туристическа дейност през целия летен сезон 2016г., заплащайки предвидения по договора наем в полза на наемодателя.

След първоначалното сключване на договора за наем, на 23.05.2016 г. бил сключен и Анекс към договора, съгласно който без промяна на наемната цена, от отдадените под наем с договора туристически бази отпада Ресторант „Винарска изба“ гр. Созопол, включващ терен от 3 360 кв.м. и сграда с площ 978 кв.м., а срокът на договора се удължил с една година при условията на непрекъснатост. На 19.04.2019 г. бил сключен и нов Анекс към договора, който предвиждал, че договорът за наем остава в сила само по отношение на туристическа база Къмпинг „Каваците“, включваща горепосочения терен и находящите се в него търговски и туристически обекти, наемната цена се увеличила от 10 000 на 30 000 лв. месечно, а срокът му се удължава до 30.04.2020г. С пореден Анекс от 16.04.2020г. срокът на действие на договора за наем се удължил до 30.04.2021г., а впоследствие с Анекс от 28.04.2021 г. срокът на договора отново бил продължен - този път до 01.05.2022 г.

На 19.06.2017 г., след началото на летния туристически сезон през 2017 г., на входа на отдадения под наем по силата на горепосочения договор недвижим имот - Къмпинг „Каваците“ пристигнали охранители на настоящия ответник „Делта Гард“ ЕООД, които чрез заплахи и агресивно поведение, въпреки противопоставянето от страна на служителите на наемателя и служителите на наетата от него охранителна фирма, навлезли в имота и установили свое разпореждане с пропускателния режим. Въпреки противопоставянето на наемателя, те постепенно иззели държането на отдадените под наем имоти и след като установили фактическа власт върху къмпинга, започнали самостоятелно да го експлоатират.

С писмо от 30.06.2017 г. наемателят „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД уведомил наемодателя „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, че поради настъпилите събития и отнетото държане на имотите, предмет на договора за наем, дружеството не можело да извършва безпрепятствено туристическа дейност в имотите, претърпяло вреди и не било в състояние да заплаща наемната цена по договора.

В отговор на извършените самоуправствени действия от страна на представителите и служители на „Делта Гард“ ЕООД, наемателят „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД многократно е подавал жалби до полицията, въз основа на които на 18.08.2017 г. е било образувано и досъдебно производство - ПОР № 2382/2017г. на РП - Бургас, ДП № 56/2018г. на ОСО при ОП - Бургас и са били повдигнати обвинения на управителя на „Делта Гард“ ЕООД.

Отделно от това, наемателят завел иск по чл. 76 от ЗС, по който било образувано гр.д. № 9467/2017г. на Бургаски районен съд с ответници „Делта Гард“ ЕООД и „Джи Енд Джи - 90“ ЕООД, като в именно полза на последното било отнето по насилствен начин владението върху къмпинга.

С Решение № 1387/22.06.2020 г. по гр.д. № 9467/2017г. на БРС, постановено при участието на наемодателя „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД като помагач на ищеца, искът на наемателя „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД бил уважен. С Решение № 11/24.02.2021 г. по в.гр.д. № 2254/2020 г., на Окръжен съд – Бургас първоинстанционното решение било потвърдено, а с Определение № 60435/13.12.2021 г., по гр.д. № 3038/2021 г., на ВКС, Първо гражданско отделение, въззивното решение не било допуснато до касационно обжалване.

Въз основа на посоченото решение на БРС, с което „Делта Гард“ ЕООД и „Джи Енд Джи - 90“ ЕООД били осъдени да предадат държането върху отнетия от наемателя „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД къмпинг, е издаден изпълнителен лист № 2181/24.06.2020 г., по който първоначално при ЧСИ Илко Бакалов било образувано и.д. 20207050400241 - за предаване държането на процесните имоти на молителя „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД. Впоследствие било образувано и изпълнително дело № 20217090400101/2021 г., на ЧСИ Янко Бъчваров за продължаване на започнатите изпълнителните действия извършени от ЧСИ Илко Бакалов.

С протокол от 22.07.2021 г. ЧСИ Бъчваров предал държането на отнетия на 19.06.2017 г. къмпинг „Каваците“ на наемателя по договора за наем от 01.05.2016 г. - „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД.

С оглед на горното счита, че на 19.06.2017 г. от страна на отв. „Делта Гард“ ЕООД и „Джи Енд Джи - 90“ ЕООД бил осъществен деликт - отнемане на фактическата власт върху Къмпинг „Каваците“ чрез насилие. В резултат на така осъщественото противоправно действие, за собственика на къмпинга и наемодател по договора за наем от 01.05.2016г. - „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД настъпили вреди, които представляват неполучените наемни вноски в периода 26.08.2019г . - 31.07.2021г. по договора за наем от 01.05.2016 г. в общ размер на 150 000 лева, ведно с начислените върху тях законни лихви.

В резултат на непозволеното увреждане - отнемане държането на отдадените под наем недвижими имоти, наемателят „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД е бил лишен от възможността да осъществява

туристическа дейност в имотите в посочения период. Позовавайки се на чл. 4 от договора, който предвижда, че наемодателят е длъжен да обезпечи несмущаваното ползване на туристическите обекти, наемателят спрял да заплаща дължимия по договора наем за периода. Ето защо, в резултат на осъществения деликт, изразяващ се в отнемане по насилствен начин владението на отдадените под наем имоти, имущественото състояние на наемодателя не се е увеличило с договорените наемни вноски, т.е. за „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД настъпилите вреди се намирали в пряка и непосредствена последица от извършеното противоправно действие. В посочения период - от насилственото отнемане на държането на недвижимите имоти на 19.06.2017г. до връщането им чрез извършените от ЧСИ Бакалов изпълнителни действия на 22.07.2021 г., имотите не били експлоатирани от наемателя, който с оглед на това не е заплатил наем на наемодателя, позовавайки се на изричен текст в договора за наем, с което е налице осъществен фактически състав за възникване на отговорност за вреди от непозволено увреждане и за ищцовото дружество бил налице правен интерес от предявяването на настоящия иск за обезщетяване на причинените в резултат на реализирания деликт вреди. Доколкото тези вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането, с настоящия иск „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД претендира възстановяването им от осъществилото увреждането лице- „Делта Гард“ ЕООД, като фактът на осъществяването на деликта бил установен със сила на пресъдено нещо с Решение № 1387/22.06.2020г. по гр.д. № 9467/2017г. на БРС. С това решение ответниците „Делта Гард“ ЕООД и „Джи Енд Джи - 90“ ЕООД, на основание чл.76 ЗС били осъдени да освободят и да предадат държането на процесния недвижим имот, отнет по насилствен начин.

Видно от гореизложеното за „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за възстановяване на причинените му вреди - пряка и непосредствена последица от осъщественият от ответника „Делта Гард“ ЕООД и „Джи Енд Джи - 90“ ЕООД деликт.

Представя следните писмени доказателства: Договор за наем от 01.05.2016г.; Анекс от 23.05.2016г. към договор за наем; Анекс от 19.04.2019г. към договор за наем; Анекс от 16.04.2020г. към договор за наем; Анекс от 28.04.2021г. към договор за наем; Писмо от 30.06.2017г. от „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД; Решение № 1387/22.06.2020г. по гр.д. № 9467/2017г. на БРС; Решение № 11/24.02.2021 г. по в.гр.д. № 2254/2020г. на Окръжен съд - Бургас, I въззивен граждански състав; Определение № 60435/13.12.2021г. по гр.д. № 3038/2021г. на ВКС, Първо гражданско отделение. Претендира разноски.

Ответната страна „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД, оспорва иска като

недопустим, поради липса на пасивна процесуална легитимация, алтернативно – като недоказан по основание и размер.

Счита, че когато едно лице е лишено от ползването или държането на имот, а друго лице го ползва без основание, искът следва да бъде предявен срещу лицето, което действително е държало и ползвало имота, и извличало ползи от него. За да се претендира заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от “ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД, необходимо е дружеството да е ползвало фактически и без основание вещта, т.е. да се е обогатило от ползването на имота, което в случая не е налице. Твърди, че не е ползвал имота лично или чрез трети лица, нито го е отдавал под наем, поради което и не е отговорен за обедняването на ищеца. Излага, че „Хелио Тур - С“ АД би се обогатило неоснователно, ако искът срещу “ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД бъде уважен, тъй като би получило обезщетение за едно и също от различни правни субекти. “ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД е осъществявало охрана в изпълнение на задълженията си по договор за охрана на къмпинг Каваци, сключен с “Джи енд Джи - 90“ ЕООД и е получавало възнаграждение за осъществената охрана на обекта, съответно не е държало имота, а го е охранявало за “Джи енд Джи - 90“ ЕООД, което всъщност, а не настоящия ответник е ползвало имота по силата на договор за наем и именно дружество - възложител би следвало да отговаря по иск за обезщетение, заради отнето държане, ако са налице останалите основания на закона.

Алтернативно моли съда, ако приеме, че “ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД е пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск, да го отхвърли като неоснователен.

Сочи, че според справка в търговския регистър дружествата „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД и „Хелио Тур - С“ АД били явно свързани юридически лица. „Хелио Тур - С“ АД е едноличен собственик на капитала на „ТХ Русалка холидейз“ ЕООД, като представляващ и на двете дружества е Е. З. Б.. Оспорва твърдението, че на 01.05.2016 г. между „Хелио Тур - С“ АД и „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД е бил сключен договор за наем. Оспорва на основание чл.193 от ГПК истинността на договора, като твърди, че същият не е подписан от представляващия „Хелио Тур - С“ АД - З. А. И.а, нито на посочената в него дата или по - късно. За представляващ на „ТХ Русалка холидейз“ ЕООД договорът бил подписан със запетайка, което предполагало, че и подписа, който стои над името на Е. Б. не е положен от нея. Договорът нямал достоверна дата, като за такава не може да се възприеме и датата на нотариално удостовереният препис от частен документ, тъй като е заверен препис от неистински договор, по който не е възникнало валидно наемно правоотношение.

В тази връзка твърди, че не е налице и плащане на наемната цена за исковия период. Към исковата молба е приложен анекс от 23.05.2016 г., в който е посочено, че е подписан от Е. Б., в качеството й на представляващ „ТХ Русалка холидейз“ ЕООД и за двете страни по него, като следвало да се има предвид, че към тази дата представляващ „Хелио Тур - С“ АД била З. И.а, видно от вписванията в Търговския регистър и ТРЮЛНЦ по партидата на дружеството, поради което анексът не би могъл да породи правен ефект на две основания - първо, защото изменял невъзникнала облигационна връзка и второ - защото едната страна по договора не била надлежно представлявана. След 17.06.2016 г. двете дружества се представлявали от едно и също физическо лице - Е. Б., което на практика договаряло само със себе си и създавало изгодни за себе си документи.

Оспорва твърдението в исковата молба, че на 30.06.2016 г. „Хелио Тур- С“ АД е получило уведомление, че спира да плаща наем, докато не му бъде върнато държането върху наетия имот. Видно от приложеното като доказателство писмо, то не съдържало входящ номер и дата, които да удостоверяват по безспорен начин датата на получаването му. Предвид факта, че представляващ и двете дружества е едно и също лице, било безспорно, че по този начин можело да създаде множество документи за целите на съдебното производство, какъвто бил и случая с представения анекс от 19.04.2019 г. Ето защо било нелогично да се актуализира наемната цена и договора, който не се изпълнява, поради което счита, че този анекс също бил антидатиран и съставен за целите на настоящото производство.

Заверката на подпис от нотариус Борислава Налбантова на 16.04.2020 г. била направена единствено за целите да се ползва в съдебно производство срещу настоящия ответник.

Не отговаряло на истината и посоченото в исковата молба, че въводът срещу ответника бил извършен на 21.07.2021 г. От протокола за въвод от 21.07.2021 г. било видно, че на посочената дата “ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД не е намерен в имота, а от представено от ищеца писмо от Частен съдебен изпълнител Янко Бъчваров, per. № 709, с район на действие района на ОС - Бургас, до камарата на ЧСИ, в което съдебният изпълнител описва предприетите изпълнителни действия ставало ясно, че “ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД не се е намирал в имота и при извършване на първоначалния въвод, извършен на 23.07.2020 г. срещу “Джи енд Джи - 90“ ЕООД и “ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД, предвид което, ако се приеме, че дружеството следвало да отговаря по предявения иск, същият се явявал неоснователен за претенцията най-малко след 23.07.2020 г.

Твърди, че „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД е осъществявало 24-часова физическа невъоръжена охрана чрез два поста на обект: къмпинг „Каваци“ по силата на договор № О 022/17 от 16.06.2017 г., сключен с наемателя на къмпинга "Джи енд Джи - 90“ ЕООД. Тази охрана била осъществявана до 22.07.2020 г., когато договорът бил прекратен с приключителен протокол от същата дата, като видно от уведомление чрез началника на РУ Созопол до ГДНП и Директора на ОДМВР Бургас физическата охрана и пропускателния режим били снети, считано от 22.07.2020 г.

Изтъква, че било невярно и твърдението на ищеца, че „Хелио Тур - С“ АД бил собственик на целия къмпинг, тъй като въпроса за собствеността не бил предмет на изследване и разглеждане в производството за възстановяване на отнето държане пред БРС, като отделни имоти в къмпинга имали други собственици, различни от„Хелио Тур - С“ АД.

Ето защо моли съда да оставите исковата претенция без разглеждане, като недопустима, респ. без уважение, като неоснователна.

Претендира разноски.

Представя следните писмени доказателства: Договор за охрана № О 022/17 от 16.06.2017 г., ведно с уведомление по ЗЧОД за поемане охраната на обекта; Анекс № 1 към Договор за охрана № О 022/17 от 16.06.2017 г. и Приключителен протокол, ведно с уведомление по ЗЧОД за снемане охраната на обект.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор № О 022/17 от 16.06.2017 г., сключен с наемателя на къмпинга "Джи енд Джи - 90“ ЕООД - ВЪЗЛОЖИТЕЛ, насотящият ответник „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД - ИЗПЪЛНИТЕЛ е осъществявал денонощна физическа невъоръжена охрана чрез два поста на обект: къмпинг „Каваци“ до 22.07.2020 годна, когато договорът бил прекратен с приключителен протокол от същата дата, видно от уведомление чрез началника на РУ Созопол до ГДНП и Директора на ОДМВР Бургас за снемане на физическата охрана и пропускателния режим, считано от същата дата - 22.07.2020 година.

Според раздел III, чл.5, т.7 от охранителния договор, възложителят се е задължил да не въвлича изпълнителя в правни и законови нарушения относно охранявания обект.

Представен е договор за наем от 01.05.2016 г., сключен между наемодателя „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, ЕИК 102004621 и наемателя „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД, ЕИК 175411221, по силата на който

наемодателят – настоящ ищец отдал под наем на наемателя посочените в договора недвижими имоти - туристически бази Къмпинг „Каваците“. Наемната цена по договора била 10000 лева месечно, за периода на извършване на търговска дейност през летния сезон от 01 юни до 30 август, за срок от три години, считано от датата на подписването му.

След първоначалното сключване на договора за наем, на 23.05.2016 г. бил сключен и Анекс към договора, съгласно който без промяна на наемната цена, от отдадените под наем с договора туристически бази отпаднал Ресторант „Винарска изба“ гр. Созопол, включващ терен от 3 360 кв.м. и сграда с площ 978 кв.м., а срокът на договора се удължил с една година при условията на непрекъснатост. На 19.04.2019 г. бил сключен и нов Анекс към договора, който предвиждал, че договорът за наем оставал в сила само по отношение на туристическа база Къмпинг „Каваците“, включваща горепосочения терен и находящите се в него търговски и туристически обекти, като наемната цена се увеличила от 10 000 на 30 000 лева месечно, а срокът му се удължил до 30.04.2020г.

С пореден Анекс от 16.04.2020г. срокът на действие на договора за наем се удължил до 30.04.2021 г., а с Анекс от 28.04.2021 г. срокът на договора бил продължен до 01.05.2022 г.

На 19.06.2017 г., след началото на летния туристически сезон през 2017 г., на входа на процесния недвижим имот - Къмпинг „Каваците“ пристигнали охранители на ответника „Делта Гард“ ЕООД, които установили охранителен и пропускателен режим.

Наемателят „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД завел иск по чл. 76 от ЗС, по който било образувано гр.д. № 9467/2017г. на Бургаски районен съд с ответници „Делта Гард“ ЕООД и „Джи Енд Джи - 90“ ЕООД, като в полза на последното дружество било отнето по насилствен начин владението върху къмпинга.

С Решение № 1387/22.06.2020 г., постановено по гр.д. № 9467/2017 г. на БРС, при участието на наемодателя „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, като помагач на страната на ищеца, искът на наемателя „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД бил уважен. С Решение № 11/24.02.2021 г. по в.гр.д. № 2254/2020 г., на Окръжен съд – Бургас първоинстанционното решение било потвърдено, а с Определение № 60435/13.12.2021 г., по гр.д. № 3038/2021 г., на ВКС, Първо гражданско отделение, въззивното решение не било допуснато до касационно обжалване.

Въз основа на посоченото решение на БРС „Делта Гард“ ЕООД и „Джи Енд Джи - 90“ ЕООД били осъдени да предадат държането върху отнетия от наемателя „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД къмпинг, за което бил издаден и изпълнителен лист № 2181/24.06.2020 г., по който първоначално при ЧСИ Илко Бакалов било образувано и.д. 20207050400241 - за предаване държането на процесните имоти на молителя „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД.

Впоследствие било образувано и изпълнително дело № 20217090400101/2021 г., на ЧСИ Янко Бъчваров за продължаване на започнатите изпълнителните действия извършени от ЧСИ Илко Бакалов.

С протокол от 22.07.2021 г. ЧСИ Бъчваров предал държането на отнетия на 19.06.2017 г. къмпинг „Каваците“ на наемателя по договора за наем от 01.05.2016 г. - „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД.

От протокола за въвод ставо ясно, че на посочената дата “ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД не е намерен в имота, а от представено от ищеца писмо от Частен съдебен изпълнител Янко Бъчваров, per. № 709, с район на действие района на ОС - Бургас, до камарата на ЧСИ е видно, че “ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД не се е намирал в имота и при извършване на първоначалния въвод на 23.07.2020 година.

Свидетелят М. Д. С. (адвокат на ищеца „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД за периода от 2017 г. до 2023 г.) установява, че ответникът чред сила установил фактическа власт върху къмпинг „Каваците“ на 19.06.2017 година, като след успешно водене на съдебно дело за отнето държане и провеждано принудително изпълнение от ЧСИ чрез осъществявани въводи, на 21- 22.04.2022 година настоящият ответник напуснал охранявания от него имот. Излага, че правото на собственост върху къмпинга принадлежало както на настоящия ищец, така и на други, предимно физически лица. Наред с горното, „Делта Гард“ ЕООД имали и друг сключен договор за охрана с фирма „Трансформърс“ за част от процесния имот, като в тази насока също били водени съдебни дела.

Свидетелят З. А. И.а установява, че от 2010 година до края на 2017 година била управител на фирмата на ищеца, включително и на фирма „Сконто Ексес“, като се занимавала с договори и финансови разчети на дружествата на сем. Б.. Твърди, че подписа върху представения договор за наем от 01.05.2016 г. между наемодателя „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД и наемателя „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД в графа наемодател не

бил положен от нея. Установява, че през месец юни 2016 година къмпинг „Каваците“ бил отдаден под наем на фирма „Джи Енд Джи - 90“ ЕООД, както и че собствеността върху къмпинга принадлежала на различни лица, като настоящият ищец поетапно губел дела за право на собственост върху отделни части от къмпинга, а впоследствие разпродал останалите части от имота, като към момента не притежавал такива.

Излага, че за процесния период наематели на къмпинг „Каваци“ били и фирма „СНОН“ ЕООД, които имали договор за наем на ресторант „Каваци“, който се намирал на къмпинга, като установява, че именно за този обект видяла, че е част от процесния договор, а всъщност действителен наемател била фирма „СНОН“, който е с нотариална заверка, вписан е в Агенцията по вписванията. Ресторант „Винарска изба“ не бил част от къмпинга, като се учудва, че също е част от процесния договор, като обектът се намирал не в къмпинг „Каваци“, а в гр.Созопол и бил собственост на „Хелио Тур- С“.

„Делта Гард“ е осъществявала дейност за охрана на къмпинг „Каваци“, като не била запозната с договорите. Помни, че през 2018 - 2019 г. имало два въвода, а към средата на 2020 година от имота били отстранени „ДЖИ ЕНД ДЖИ“ и „Делта Гард“. След 2017 г. и до момента работела за фирма „Мадъфинанс“, като се занимавала с финсово - счетоводна дейност и има договор за финансови услуги с „ДЖИ ЕНД ДЖИ“, както и др. физически и юридически лица, които притежавали собственост на къмпинг „Каваци“, поради което имала преки наблюдения върху процесния имот и след 2017 година.

Според заключението на съдебно почерковата експертиза подписът за „наемодател“ в договора за наем от 01.05.2016 г. между „ХЕЛИО- ТУР- С“ АД и „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД е положен от З. А. И.а, а подписът за „наемател“ в същия договор - от М. Б. М..

В открито съдебно заседание обаче, проведено на 20.11.2025 година, вещото лице уточнява, че в случая не е изследвало подписите по оригинал на договора, тъй като ищецът не го е представил, а по заверен препис, като при това положение било възможно подписите върху преписа да са автоматично пренесени от друг носител и да не произхождат оригинално от лицата, посочени в тях. Горното уточнение съвпада с изразеното категорично заявление на св. З. А. И.а по разпита й в предходно по делото съдебно заседание, че същата не се е подписвала върху процесния договор за наем от 01.05.2016 година, поради което съдът приема, че подписът в процесния договор не е положен от З. А. И.а, като „наемател“.

Според заключението на съдебно оценителната експертиза, размерът на пазарния наем на твърдените за отнети имоти през процесния период, а именно 26.08.2019 – 31.07.2021 г., на сезонна база и на месечна база, е както следва:

сезонна база – 181 317 лв. без ДДС;

месечна база – 273 992 лв. без ДДС.

Размерът на пазарния наем на процесните недвижими имоти на сезонна база и на месечна база е представен подробно в таблиците на експертизата по отделни периоди и единични месечни и сезонни стойности, за съответните обекти поотделно.

Общо за всички процесни имоти, за процесния период, на сезонна база:

Общо на Общо на Общо на Общо на Недвижими имоти сезонна сезонна месечна месечна

база, лева база, евро база, лева база, евро Застроен поземлен имот, с площ 32400 кв.м 25 251 12 911 18 654 9 538 Ресторант „Каваците“, с площ 2645 кв.м 55 270 28 259 64 328 32 890 Мотел „Каваците“, с площ 879 кв.м 31 469 16 090 71 746 36 683 Бунгала 53 броя 69 327 35 446 119 264 60 979

Общо за процесния период лева 181 317 92 706 273 992 140 090

Изведените стойности са без ДДС , превалутирането е извършено по фиксинга на БНБ, а стойностите са закръглени.

Според заключението на съдебно счетоводната експертиза, след

извършената проверка в счетоводството на ищеца се установило, че „Хелио-Тур-С“ АД е издало шест броя фактури към клиент „ТХ Русалка Холидейс“ ЕООД, с основание „наем“, както следва:

№ Дата Осно- Данъчна Общо

Доставчик Клиент ДДС

фактура фактура вание основа лева

Хелио-тур-С АД ТХ Русалка холидейс ЕООД 1000000004 30.09.2015 Наем 56 000,00 11 200,00 67 200,00 Хелио-тур-С АД ТХ Русалка холидейс ЕООД 1000000005 30.12.2015 Наем 16 000,00 3 200,00 19 200,00 Хелио-тур-С АД ТХ Русалка холидейс ЕООД 1000000006 01.11.2016 Наем 48 000,00 9 600,00 57 600,00 Хелио-тур-С АД ТХ Русалка холидейс ЕООД 1000000007 01.12.2016 Наем 3 000,00 600,00 3 600,00 Хелио-тур-С АД ТХ Русалка холидейс ЕООД 1000000008 31.08.2017 Наем 51 666,67 10 333,33 62 000,00 Хелио-тур-С АД ТХ Русалка холидейс ЕООД 1000000009 31.10.2017 Наем 6 700,00 1 340,00 8 040,00

ОБЩО лева 181 366,67 36 273,33 217 640,00

От извършената проверка в счетоводството на ищеца се установило, че „Хелио-Тур-С“ АД е осчетоводило издадените шест броя фактури, а взетите от ищеца счетоводни операции били както следва:

За фактура № 1000000004/30.09.2015 г.:

Дебит сметка 411 Клиенти – 67 200,00 лева

Кредит сметка 703 Приходи от продажба на услуги – 56 000,00 лева

Кредит сметка 4532 Начислен ДДС за продажбите – 11 200,00 лева

За фактура № 1000000005/30.12.2015 г.:

Дебит сметка 411 Клиенти – 19 200,00 лева

Кредит сметка 703 Приходи от продажба на услуги – 16 000,00 лева

Кредит сметка 4532 Начислен ДДС за продажбите – 3 200,00 лева

За фактура № 1000000006/01.11.2016 г.:

Дебит сметка 411 Клиенти – 57 600,00 лева

Кредит сметка 703 Приходи от продажба на услуги – 48 000,00 лева

Кредит сметка 4532 Начислен ДДС за продажбите – 9 600,00 лева

За фактура № 1000000007/01.12.2016 г.:

Дебит сметка 411 Клиенти – 3 600,00 лева

Кредит сметка 703 Приходи от продажба на услуги – 3 000,00 лева

Кредит сметка 4532 Начислен ДДС за продажбите – 600,00 лева

За фактура № 1000000008/31.08.2017 г.:

Дебит сметка 411 Клиенти – 62 000,00 лева

Кредит сметка 703 Приходи от продажба на услуги – 51 666,67 лева

Кредит сметка 4532 Начислен ДДС за продажбите – 10 333,33 лева

За фактура № 1000000009/31.10.2017 г.:

Дебит сметка 411 Клиенти – 8 040,00 лева

Кредит сметка 703 Приходи от продажба на услуги – 6 700,00 лева

Кредит сметка 4532 Начислен ДДС за продажбите – 1 340,00 лева

Според вещото лице, ищцовото дружество не е предоставило данни, документи и друга счетоводна и Б. информация, от които да е видно осчетоводяване на постъпили наемни плащания за процесния имот от други трети лица.

От заключението на изготвената и приета по делото допълнителна ССчЕ със задача „има ли извършени и осчетоводени плащания от едната и от другата страна за процесния период по договор от 28.05.2013 г. между „Хелио- Тур-С“ и „Снон“ ООД, се установява следното:

за „Хелио-Тур-С“ АД, ЕИК 102004621, съгласно писмо с изх.№54-22-

772#2/06.02.2026г. от ТД на НАП София, офис „Витоша" уведомява, че

след извършена справка в информационната система на НАП - офис

„Витоша44 за периода 01.06.2013-30.06.2013г„ 01.10.2013-31.10.201 Зг.,

съгласно чл.72, ал.1 от ЗДДС има данни за отразени фактури в дневник

за продажби по ЗДДС на дружеството „Хелио-Тур-С“ АД, ЕИК

102004621 с контрагент дружеството „Снон" ООД с ЕИК 202585191,

както следва: за периода месеците юни 2013 година – наем 18000,00 лева

с ДДС и октомври 2013 година – консумативи 2506,67 лв. + 501,33 лв.

ДДС и наем 12000,00 лева с ДДС;

• за „Снон“ ООД, ЕИК 102004621, съгласно писмо с изх.№54-22- 772#2/06.02.2026г. от ТД на НАП София, офис „Витоша'4 уведомява, че след извършена справка в информационната система на НАП - офис „Витоша4' за периода 01.07.2013-31.07.2013г„ съгласно чл.72, ал.1 от ЗДДС има данни за отразени фактури в дневник за покупки по ЗДДС на дружеството „Снон" ООД с ЕИК 202585191 с контрагент дружеството „Хелио-Тур-С44 АД с ЕИК 102004621, както следва: за месец юли 2013 година – наем в размер на 18000,00 лева с ДДС.

По отношение на представеното от ищеца писмено доказателство - нотариално заверено пълномощно рег. № 9801/ 24.06.2016 г., на нотариус Румен Богданов, рег. № 273 от Нотариалната камара, пълномощникът е имал право да представлява „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД след датата на неговото подписване и заверяване - 24.06.2016 г. Оспореният от ответника по делото договор за наем датира от 01.05.2016 г., което означава, че към този момент липсва надлежно учредена представителна власт, поради което последното се явява неотносимо към спора.

Като разгледа делото от фактическа страна, предвид събраните по писмени и гласни доказателства, съдът възприе следните правни изводи:

Предявени са два обективно, кумулативно съединени иска, с правно основание чл.49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД - главен и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал.3 от ЗЗД - акцесорен.

Спорни по казуса се явяват следните обстоятелства: дали между страните „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД (настоящ ищец) и „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД има валидно сключен договор за наем, дали са „свързани лица“ и издадените от тях документи касателно наемните отношения за процесния къмпинг са автентични и/или са създадени единствено за целите на иска, дали по договора е получавана престация, дали е изпратено действително уведомление за спиране на плащането, че на 21.07.2021 г. е извършен въвод, дали ищецът е собственик на целия къмпинг или не, дали са налице реално причинени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от наемна цена за посочения период, вследствие на неправомерно поведение на ответника на 19.06.2017 г., изразяващо се в отнемане на "фактическата власт чрез насилие" на къмпинга.

Съобразно разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да намери проявление предвидената в чл.49 от ЗЗД гаранционно – обезпечителна отговорност на ответника, която е безвиновна по своя характер, следва да се установи, че вредите са причинени от лица, на които последният е възложил определена работа, при или по повод нейното изпълнение. Същевременно трябва да са налице и общите предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност, съгласно чл.45 от ЗЗД, а именно: действие или бездействие на съответното физическо лице, натоварено с извършването на определена работа; вреда; противоправност на извършените действия; причинна връзка между деянието и настъпилото увреждане.

Съгласно ППВС № 7/1958 г. е прието, че отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя ангажира отговорността на възложителя, за вреди причинени от изпълнителя на работата и по характер е безвиновна, обезпечителна. В тежест на ищцовата страна по така предявения иск е установяване елементите от фактическия състав на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, а именно: причинени вреди на пострадалия от лице при или по повод изпълнението на работата му, възложена от отговорния по чл. 49 от ЗЗД; осъществяването на противоправно причинени вреди от действия (бездействия) на лица - служители на ответника при или по повод извършване на възложена от ответника - юридическо лице работа; настъпилите вреди за ищцовата страна и техния размер; причинна връзка между поведението на ответника - деликвент и претърпените от ищеца вреди. Съгласно разпоредбите на ЗЧОД (чл.5, ал.1 и чл.12, ал.1) и Наредба № 8121з-611 от 11 юни 2018 г. за прилагането му (чл.11 – чл.13) никъде не се изисква и вменява в задължение на лицето, осъществяващо частно-охранителна дейност да проверява и изследва дали възложителят се явява собственик на имота или негов ползвател на законно основание, предмет на договора за охрана, нито в административно наказателните разпоредби на закона се вменени фактически състави на дължимо и противоправно поведение в тази насока от страна на лицата по чл.51, ал.1 от ЗЧОД.

Според раздел III, чл.5, т.7 от охранителния договор, възложителят се е задължил да не въвлича изпълнителя в правни и законови нарушения относно охранявания обект. Това навежда на извода, че по деликтен иск следва да бъде пасивно легитимиран възложителя, а не изпълнителя – настоящ ответник по иска. Горното само на това основание обуславя неоснователност на предявения деликтен иск спрямо настоящия ответник, но не и недопустимост, в какавто насока са възраженията му, релевирани с отговора по чл.131 ГПК.

Ето защо фирмата възложител по охранителния договор на отв.„Делта Гард“ ЕООД – „Джи Енд Джи - 90“ ЕООД би следвало да е пасивно легитимирана по иска и да отговаря за претендираните вреди, а не изпълнителя – охранител и настоящ ответник.

С оглед непредставяне от страна на ищеца на оригинал на процесния договор за наем и предвид заключението на СГЕ, че подписите в него може да не произхождат от лицата, които са посочени, на допълнително основание се налага отрицателен отговор за доказаност на реално причинена вреда от договорно неизпълнение.

Тъй като всички документи са създадени само за провеждане на главно и пълно доказване по иска, което се опровергава от липсата на валиден договор за наем между наемодателя „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД и наемателя „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙС“ ЕООД, и осъществени фиктивни плащания на наемна цена по недействителното съглашение, се налага извод за неоснователност на предявения иск.

Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорността на причинителя да заплати обезщетение, което на основание чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. По правило деликтната отговорност е лична и се носи от този, който със своите противоправни действия или бездействия е причинил вредите. Отклонение от това правило е чл.49 ЗЗД, според която норма, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна и има обезпечителногаранционен характер, защото не произтича от действията и вината на лицето, което е възложило работата. Тя е за чужди виновни противоправни действия и/или бездействия и се поражда, когато натовареното лице причини вреди при или по повод изпълнение възложената му работа. Фактическият състав обхваща следните кумулативни предпоставки: възлагане на работа от възложителя на изпълнителя, осъществяване деликт от последния по чл.45 ЗЗД при или по повод изпълнението на възложената работа, причиняване вреди на трето лице, причинна връзка между деянието и вредите /ППВС № 7/1958г., ППВС № 9/1966г./.

Отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е производна от тази на лицето натоварено с изпълнението на работа и е налице винаги, когато последното е причинило вредите като последица от собствени виновни и противоправни действия, при или повод възложената работа. Тя няма да възникне ако деянието на натовареното лице не съставлява деликт по чл.45 ЗЗД, деянието не е извършено виновно или вредите са причинени не при или по повод възложената работа, какъвто се явява настоящия казус.

Предявеният иск е за възстановяване на имуществени вреди, причинени и настъпили под формата на пропуснати ползи от нереализиран, сигурен доход в размер парична равностойност от неполучените суми за наем, които би взимал ищеца, ако не беше лишен от правото да ги реализира и получава, поради отнето владение за процесния период, очертан и посочен в исковата молба.

В съдебната теория и практика е дефинирано и прието, че разликата между загубата и пропуснатата полза се състои в това, че загубата реално е намалила имуществото на ощетеното лице към момента на увреждането, докато при пропуснатата полза е осуетено неговото увеличение на имуществото, което би настъпило, ако не е бил извършен деликтът, като на обезщетяване подлежи чистия доход– печалбата.

Пропуснатата полза, като понятие на обезщетителното право се отнася не до увреждане или отнемане на едно вече съществуващо имущество, а до осуетяване за пострадалия на бъдещия му шанс да получава доход и отнемане на възможността да може да увеличава занапред своето имущество.

В т. 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 година, постановено по т.д. № 3/2004 г., на ОСГК на ВКС е прието, че обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.

В решение № 54/13.06.2017 г., по гр. д № 2755/2016 г., на ВКС, 3 г.о. е прието, че пропуснатата полза също подлежи на обезщетяване при това условие, като приход за имуществото на пострадалия, който не се е осъществил заради непозволеното увреждане. Приходът не трябва да е случайна, а закономерна последица от установените по делото обстоятелства, да е обективно, а не само субективно очакван като увеличение на имуществото и получаването му при нормални обстоятелства да е било осуетено от незаконните действия на органите по чл. 2 ЗОДОВ. Това означава осъществяването на прихода да е реално и сигурно (решение № 156/29.11.2010 г. по т.д. № 142/2010 г., на ВКС; Решение № 343 от 10.12.2014 г. на ВКС, по гр.д.№1610/2014г., 4-то г.о.; Решение № 192 от 21.12.2018 г., на ВКС по гр.д. №4457/2017г., трето г.о.; Решение № 53 от 05.05.2020 г., на ВКС по гр.д. №2747/2019г., четвърто г.о.), като свързано с конкретните обстоятелства. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение.

Възможността за увеличение на имуществото на увреденото лице обаче не е достатъчна, за да се приеме наличие на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана или не подлежи на доказване. Тъй като законът изисква реално настъпила вреда, за да възникне правото на обезщетение за пропусната полза трябва да се докаже възможността за сигурно, а не хипотетично, вероятно и предполагаемо увеличаване на имуществото на увреденото лице, съгл. Трактовките на тълк. решение № 3/2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС“, обосновано и доразвито в тълкувателно решение № 3/2021, постановено по тълк.дело № 3/2021 година на 13.01.2023 година от ОСГТК на ВКС.

„Пропуснатата полза, като вид имуществена вреда, е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Както при договорната, така и при деликтната отговорност в закона няма презумпция по силата, на която пропуснатата полза да се предполага за настъпила. Поради това доказването й в двата случая следва да е еднакво“, приема мнозинството от върховните съдии.

В случая съдът счита за основателни възраженията на ответника, че липсва пряка причинно - следствена връзка между поведението на ответника и твърдените от ищеца настъпили за него имуществени вреди.

Процесният договор за наем се оказа фиктивен – неистински документ, който не може да породи правно – обвързващи последици, по него за процесния период липсват надлежни счетоводни наемни плащания, а конкретният къмпинг не се установи да попада в патримониума единствено на ищеца, който няма самостоятелни права върху наемната вещ.

С оглед на изложените мотиви съдът приема, че предявеният иск чл.49, вр. чл. 45 от ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Вземането за лихва, релевирано с иска по чл. 86 от ЗЗД има акцесорен характер, като за основателността му следва да се установи наличието на главен дълг, а на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава от датата, на която е осъществено непозволеното увреждане, за което носи отговорност.

С оглед отхвърляне на главния иск обаче, неоснователен се явява и обусловеният акцесорен иск - за претендирани лихви по чл.86, вр.чл.84, ал.3 ЗЗД.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените от ответника разноски, съгласно надлежно и своевременно представен списък по чл.80 ГПК, в общ размер на сумата от 8129,54 евро / 15900,00 лева (15 000 лева – платен адвокатски хонорар и 900 лева – внесени депозити за вещи лица).

Воден от горното, СЪДЪТ