Решение № 374 от 18.3.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2998/2025 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано e по въззивна жалба от „Сити Кеш“ ООД с ЕИК •••• против решение № 193/24.5.2025 г. по описа на КРС, І гр.с. по гр.д. № 297/2025 г., с което на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, е осъден „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК •••••, със седалище и адрес на управление: гр. •••••, представлявано от Н. П., да заплати на Е. М. Б. с ЕГН •••••••••• от с. •••••, сумата от 500.00 лв., представляваща сума, получена от ответника на 29.07.2022 г. при начална липса на основание, с която ответното дружество се е обогатило неоснователно за нейна сметка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.02.2025г. до окончателното изплащане. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението. Иска се да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се отхвърли претенцията на ответника като неоснователна поради наличие на валидно правно основание за получаване на сумата 500 лв., претендира се за присъждане на разноски. Изложени са оплаквания, че безспорно е установено между страните, че е налице договорно правоотношение, че Б. е получила сумата 1000 лв., която се е задължила да върне, ведно с лихвата до 5.1.2023 г. Плащането е извършено на 29.7.2022 г. От ангажираните доказателства може да се направи извода, че внесената от ищцата сума от 500 лв. с разписка от 29.7.2022 г. касае погасяване на вземания по договор за паричен кредит № 543945/5.7.2021 г. Разписката не индивидуализира договор на друго основание, по който е направена вноската, които мотиви на РС се считат за некореспондиращи с доказаните обстоятелства за наличие на облигационни правоотношения между страните. Счита се, че решението е постановено при допускане на съществени процесуални нарушения. На ответника не е указано, за кои свои твърдения не представя доказателства. Обявено е делото за решаване в първото съдебно заседание, без да е дадена възможност на ответника да вземе становище по представените в съдебно заседание доказателства, както и че делото не е било изяснено от фактическа и правна страна. Направено е доказателствено искане да се извърши служебна справка на броя и вида на образуваните в РС - Карлово съдебни производства между страните; да се изиска исковата молба по гр.д. № 500/2025 г. и представения отговор. Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата Е. М. Б. с ЕГН ••••••••••, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Конкретно е посочено, че в съдебното заседание на 25.4.2025 г. РС е разпределил доказателствената тежест на страните, дал е подробни указания, съобразена е практиката на ВС, според която, когато се твърди неоснователно обогатяване за получено без основание, за ищеца е достатъчно само да твърди, че е дал нещо. Ответната страна в случай, че не оспори основанието за получаването на сумата, следва да установи основанието на което е получена. В съдебната практика е установено, че договорът за заем е реален и се счита за сключен, когато заемателят получи от заемодателя заемната сума. До приключване на устните състезания не са събрани доказателства да е била получена сума по договор за паричен заем № 543945/5.7.2021 г. Счита се, че съдът е спазил разпоредбата на чл. 144 ГПК. Съгласно чл. 143, ал. 3 ГПК страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по възраженията, направени от насрещната страна, до датата на първото по делото съдебно заседание. „СИТИ КЕШ“ ООД не е спазил тази разпоредба, не е представил всички доказателства и доказателствени искания в подкрепа на възраженията си. Не следва да се отлага производството, като се дава допълнителен срок за становище на ответното дружество. Възразява по направените доказателствени искания с аргумент за настъпила преклузия. Иска се потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за производството. Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са искове с пр.осн.чл.55,ал.1 ЗЗД. В ИМ се твърди, че на 29.07.2022г е превела на ответника сумата 500 лв. при първоначална липса на основание и евентуално, ако се установи, че сумата е преведена по договор за потребителски кредит, то твърди, че договърът е недействителен на осн.чл.22 ЗПК, т.е. иска се връщенето на сумата от 500 лв. като недължимо платен апо недействителен договор. С отговора на ИМ Сити кеш ООд оспорва иска като възразява, че процесната сума е платена на основание договор за потребителски кредит от растояние №543945 от 5.7.2021г., сключен между Е. М. Б. и „Сити кеш“ООД , с който е отпуснат паричен заем в размер на 1000 лв., за срок от 18 месеца, срещу който кредитополучателят е следвало да заплати възнаградителна лихва за периода при фиксиран лихвен процент от 40,05%, ГПР – 48,03% при обща сума на плащанията 1401,64 лв.; в чл.6 от договора страните са се споразумяли договорът за заем да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, които да отговорят на условията на чл.33,ал.1 от ОУ, в противен случай се дължи неустойка в размер на 2018,36 лв. По отношение на направените оплаквания и доводи, ПОС намира следното: От представентие по делото писмени доказателства е видно, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР. Съгласно чл.8 ЗПФУР- преди сключване на договора, доставчикът трябва да предостави на потребителят информация 1.за доставчика /име,седалище, АУ и БУЛСТАД, данни за представителя/; 2.за финансовата услуга /характеристика, обща дължима цева , вкл.всички комисиони, такси и разходи, начин на плащане, период, всички дължими доп.разходи; 3.правото на потребителя за отказ от договора; правото за предсрочно прекратяване на договора и др.под. Същите задължения има доставчикът и по чл.9 от ЗПФУР, когато за договаряне използва телефон или др.средство за гласова комуникация от растояние.Съгл.чл.10 от ЗПФУР преди потребителят да бъде обвързан от договора, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора и да му предостави информацията по чл.8 и 9 на хартиен или на друг траен носител. Съгл.чл.10,ал.3 от ЗПФУР потребителят има право през цялото време на действие на договора да получи условията на договора на хартиен носител, когато изрично заяви това. От представената разпечатка на приложения с ИМ l o g файл /л.23 от д.РС/ се установява, че заемателят е кандидатствал за заем от чрез интернет платформата на „Сити кеш“ съгласно ОУ. От l o g файла е видно, че заемодателят еизпратил на посочената от заемателя ел.поща цялата преддоговорна информация за искания кредит, проекта за договора и ОУ, а заемателят с натискане на бутона „Изпрати“ декларирал, че приема условията и се счита за подписване на представените документи. От приетия по делото log файл е видно, че разпоредбата на чл.8 от ЗПФУР е спазена: Установява се следната последователност на договорните отношения между страните: преди подписване на договора от разстояние потребителят е избрал размер на заемната сума, период на връщане, приел е Общите условия и се е съгласил с тях, дал е съгласие за обработка на личните му данни, посочил е моб. си телефон и имейл адрес, имената си и ЕГН, след което заявката му е обработена и кредита е одобрен, договора за кредит и ОУ са изпратени на посочения от потребителя имейл-адрес, при което е спазено изискването на чл.10 от ЗПФУР - информацията по чл.8 и 9 да му предоставена на друг траен носител, а именно на имейл адреса му. По изложените съображения ПОС намира, че доставчикът е доказал условията на чл.18 ЗПФУР, поради което съдът намира, че въззиваемата е автор на електронна заявка, положила подпис и съгласие за договорните условия, че й е представена задължителната информация по чл.8 и 9 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние на ответника преди сключването на договора. От приетата от ПОС ССЕ, изпълнена от ВЛ М. М. – заключение от 23.01.2026 г.,неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, се установява, че на 29.07.2022 г. Б. е превела на Сити кеш ООД сумата 500лв., съгласно сключения между тях договор за кредит №543945/5.7.2021 г., с която сума са погасени такси и разноски по кредита в размер на 255,68 лв. и неустойка в размер на 244,32 лв. От това следва, че сумата от 500 лв. е преведена на основание договор за кредит, поради което искът по чл.55 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати исковата сума като получена при изначална липса на основание е неоснователен. По отношение на евентуалният иск за връщането на сумата по недействителен договор: Съгласно чл.6 от горепосочения договор за потребителски кредит, заемателят се е задължил да обезпечи кредита с едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство. От ноторно известните ОУ на Сити кеш ООД по сключените от него договори „Credirekt“ е видно, че се изисква поръчителство от едно или две физически лица, отговарящи на следните условия: да имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната, когато поръчителства едно физическо лице; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителният доход на всеки един от тях трябвало да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. В чл.6.2 от договора е уговорено, че в случай на неизпълнение от страна на заемателя на задължението по чл.6 от договора в уговорения тридневен срок, същият дължи неустойка в размер от 2018,36лева, която следва да се заплати разсрочено, като част от погасителните вноски. Основните две функции на неустойката са обезпечителната и обезщетителната функции. Целта на обезпечението е да гарантира събираемостта на вземането на кредитора. То не следва да поражда нови парични вземания в негова полза. Обстоятелството, че предоставянето на обезпечение не е въведено като условие за предоставяне на кредита, дава основание да се счита, че кредитодателят няма интерес от обезпечението, а от получаване на неустойката, която всъщност се явява скрита печалба- скрито възнаграждение, определено в абсолютен размер, а не в лихви / в проценти неустойката съставлява повече от 50% от отпуснатия кредит/. Аргумент в подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че неустойката е включена в погасителния план, представляващ неразделна част от договора за потребителски кредит. Тази скрита печалба обаче не е включена в общия размер на плащанията, както и при формиране на ГПР. ГПР от 48,03% и общата сума на плащанията не съответства на действителните, тъй като още при сключването му е предвидено плащане на неустойка, включена в размера на погасителната вноска, с които се постига скрито оскъпяване на кредита; налице е невярна информация относно общите разходи по кредита, съставляващи нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.4,§1 от Дир.93/13/ЕО, водеща до недействителеност на договора /Р.№1510/13.12.2019г по в.гр.д. №2373/2019г. на ПОС. От горното е видно, че кредитодателят е поставил неизпълними условия за получаване на кредит с цел да генерира допълнителна почалба под формата на неустойка, поради което сумата не неустойката е следвало да бъде включена в ГПР. Тъй като ГПР в договора се явява некоректен, при което не е е спазен чл.11,т.10 от ЗПК. Горното води до извода, че доворът за кредит е нищожен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11,т.10 ЗПК, при което заемателят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и друг разходи по кредита. От заключението на ВЛ М. М. се установява, че по договора Б. е заплатила всичко 3500,49 лв., от което следва, че недължимо платена е сумата 2500,49 лв. В настоящето производство се претендира връщане само на вноската от 29.7.2022 г. в размер на 500 лв., от което следва че искът следва да се уважи в този размер. Не до същите изводи е достигнал и районния съд, поради което решението му, с което е уважен иска на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД – за връщане на даденото при изначална липса на основание е неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго да се уважи за сумата 500 лв.- за връщане на платена сума по нищожен договор за кредит №543945/5.7.2021 г. на осн.чл.23 ЗПК във вр. с чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД ведно със законната лихва от 10.02.2025 г. до окончателното плащане. С оглед изхода на делото на въззиваемата следва да се присъдят разноски по делото – такива са поискани за адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА. От направената служебна справка по в.гр.д.№2439/25 г. на ПОС, 14 гр.с. е видно, че длъжницата Б. е завела еднотипно дело за връщане на даденото без основание по същия договор за кредит за сумата от 250 лв., поради което защитата на ищца би била еднаква и ако исковете бяха заведени в едно производство. Има данни за заведени и други дела за връщане да дадени суми без основание по същия договор. Горното налага извода за злоупотреба с право с цел генериране на разноски. С оглед на това съдът намира, че следва да се присъди АВ по настоящето дело съобразно ЦИ отнесена към общия правен интерес за връщане на недължимо платеното по договора за кредит – сумата 2500,49 лв. Спрямо този материален интерес при спазване на принципа за разумност и пропорционалност би следвало да се определи едно адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7,т.2 от НМРАВ във вр. с чл.38 ЗА в размер на 550 лв. От тук за настоящето производство следва да се присъди АВ по чл.38,ал.2 ЗА в размер, съответстващ на материалния интерес от 500 лв., а именно 110 лв. /56,24 евро/. Водим от горното съдът