Решение № 90 от 9.7.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 155/2025 г.

Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от НПК. ВНОХД № 155/2025год. по описа на Великотърновския апелативен съд е образувано по въззивна жалба от подсъдимия К. Г. М., подадена чрез защитника му адвокат К. Д. от АК-Плевен и по въззивна жалба от подсъдимия К. М. И., подадена чрез защитника му адвокат А. К. от АК-Плевен, против Присъда № 260000/20.01.2022год., постановена по НОХД № 890/2019год. по описа на Окръжен съд-гр.Плевен. С обжалваната присъда Плевенския окръжен съд направил следното: ПРИЗНАЛ подсъдимия К. М. И. за ВИНОВЕН в това, че: През периода месец Септември – месец Октомври 2017г. на пътя между с.Ясен и с.Дисевица, обл. Плевен, на пътя Русе-Тетевен в близост до Заводски строежи, в с.Търнене, обл.Плевен, в с.Ясен, обл.Плевен и на пътя между с.Крушовица, обл.Плевен и с.Ясен, обл.Плевен – разклона за с.Ясен, обл.Плевен, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен, поискал и приел дарове – парични суми в общ размер на 210 лева, които не му се следват, от Д. К. Х. от гр.Долни Дъбник, обл.Плевен, от М. Г. В. от с.Градина, обл.Плевен, от Д. Н. В. от с.Катунец, обл.Ловеч и от И. Г. Г. от с.Крушовица, обл.Плевен, за да не извърши действие по служба – да не състави актове за установяване на административни нарушения /АУАН/, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение, както следва: 1.В началото на месец Септември 2017 г., на пътя между с.Ясен и с.Дисевица, обл. Плевен, в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен, поискал и приел дар – парична сума в размер на 30 лева от Д. К. Х. от гр.Долни Дъбник, която не му се следва, за да не извърши действие по служба, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение. 2.Около 20.09.2017г., на пътя Русе-Тетевен в близост до Заводски строежи-Плевен, в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен, поискал и приел дар – парична сума в размер на 60 лева от Д. К. Х. от гр.Долни Дъбник, която не му се следва, за да не извърши действие по служба – да не състави АУАН, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение. 3.На 11.10.2017г., в с.Търнене, обл. Плевен, в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен, поискал и приел дар – парична сума в размер на 20 лева от М. Г. В. от с.Градина, обл.Плевен, която не му се следва, за да не извърши действие по служба – да не състави АУАН, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение. 4.На неустановен ден през месец Октомври 2017г., в с.Ясен, обл. Плевен, в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен, поискал и приел дар – парична сума в размер 100 лева от Д. Н. В. от с.Катунец, обл. Ловеч, която не му се следва, за да не извърши действие по служба – да не състави АУАН, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение, поради което и на основание чл.302 т.1, предложение предпоследно, т.2 б.“а“, предложение първо вр. чл.301 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и вр. чл.54 от НК го ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИЛ изпълнението на наказанието с ПЕТГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК; както и на ГЛОБА в полза на Държавата в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА. НАЛОЖИЛ на основание чл.67 ал.3 от НК вр. чл.42а ал.2 т.1 от НК по отношение на подсъдимия К. М. И. пробационна мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от ТРИ ГОДИНИ с периодичност на изпълнение ДВА ПЪТИ седмично. ПРИЗНАЛ подсъдимия К. Г. М. за ВИНОВЕН в това, че на 06.11.2017 г., на пътя между гр.Плевен и гр.Долни Дъбник, в близост до сградата на търговско-сервизен център на „Джон Диър“, качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен, поискал и приел дар – парична сума в размер на 20 лева от Д. П. Г. от гр.Долни Дъбник, обл. Плевен, която не му се следва, за да не извърши действие по служба – да не уведоми компетентен полицейски орган да състави АУАН за констатирано нарушение по ЗДвП, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение, поради което и на основание чл.302 т.1 предложение предпоследно, т.2 вр. б.“а“ вр. чл.301 ал.1 от НК вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК го ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИЛ изпълнението на наказанието с ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК; както и на ГЛОБА в полза на Държавата в размер на ТРИСТА ЛЕВА. ЛИШИЛ на основание чл.37 ал.1 т.7 от НК подсъдимия К. Г. М. от право да заема държавна длъжност в органите на МВР за срок от ЕДНА ГОДИНА. ОСЪДИЛ на основание чл.307а от НК подсъдимия К. М. И. да ЗАПЛАТИ равностойността на предмета на престъплението по чл.302 т.1, предложение предпоследно, т.2 б.“а“, предложение първо вр. чл.301 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, в размер на общо 210,00 лв. в полза на Държавата. ОСЪДИЛ на основание чл.307а от НК подсъдимия К. Г. М. да ЗАПЛАТИ равностойността на предмета на престъплението по чл.302 т.1 предложение предпоследно, т.2 вр. б.“а“ вр. чл.301 ал.1 от НК, в размер на 20,00 лв. в полза на Държавата. Първоначално по горепосочените въззивни жалби е образувано ВНОХД № 102/2022год. по описа на Апелативен съд-гр.Велико Търново, приключило с постановена по него Присъда № 8 от 24.06.2024год., с която на основание чл.336 ал.1 т.3 от НПК вр. с чл.334 т.2 от НПК е отменена изцяло Присъда № 260000/21.01.2022год., постановена по НОХД № 890/2019год. по описа на Окръжен съд-гр.Плевени на основание чл.304 от НПК подсъдимите К. М. И. и К. Г. М. са признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл.302 т.1, предложение предпоследно, т.2 б.“а“, предложение първо вр. чл.301 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК- за подсъдимия К. И. и за престъпление по чл.302 т.1 предложение предпоследно, т.2 вр. б.“а“ вр. чл.301 ал.1 от НК- за подсъдимия К. М.. Настоящото въззивно производство е второ по ред. Образувано е след като с Решение № 235 от 19.05.2025год., постановено по н.д. № 179/2025год. по описа на ВКС, 3-то н.о. /образувано по протест на Апелативна прокуратура- гр.Велико Търново/, на основание чл.354 ал.3 т.2 вр. с ал.1 т.5 от НПК е отменена изцяло Присъда № 8 от 24.06.2024год., постановена по ВНОХД № 102/2022год. по описа на Апелативен съд-гр.Велико Търново и делото е върнато за ново разглеждане на Великотърновския апелативен съд от друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание. С въззивната жалба на подсъдимия К. Г. М., подадена чрез защитника му адвокат К. Д., са заявени оплаквания, че постановената първоинстанционна присъда е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че събраните по делото доказателства са в съществено противоречие с процесуалните норми. Иска се въззивният съд да отмени изцяло първоинстанционната присъда и вместо нея да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия К. М. за невинен по повдигнатото му обвинение. С въззивната жалба на подсъдимия К. М. И., подадена чрез защитника му адвокат А. К. от АК-Плевен, са заявени оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения, необоснованост и явна несправедливост на наложеното наказание. Защитникът на подсъдимия К. М. И. счита, че този подсъдим е признат за виновен и осъден за деяние, което не е извършил, като според него този извод се подкрепя от събраните в процеса доказателства. Иска се въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия К. И., ведно със законните от това последици или да отмени първоинстанционната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, или да измени присъдата, като намали наложеното наказание „лишаване от свобода“, както и изпитателния срок по отношение на същото и да се отмени приложението на чл.67 ал.3 от НК, тъй като не са налице основания за приложението му. В съдебно заседание във въззивната инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура-Велико Търново изразява мотивирано становище за неоснователност на въззивните жалби и моли въззивния съд да потвърди присъдата на първоинстанционния съд, като правилна и законосъобразна. Подсъдимият К. М. И. и упълномощения му защитник адвокат Р. Р., поддържат въззивна жалба на този подсъдим, подадена чрез предишния му защитник адвокат А. К.. На съдебните прения адвокат Р. Р. излага съображения, че настоящото производство се разглежда за втори път от въззивен състав на Апелативен състав - Велико Търново, след като ВКС отменил предходен съдебен оправдателен акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва, че в изпълнение на задължителните указания на ВКС настоящият съдебен състав е провел изцяло наново съдебно следствие като събраните в него доказателства преценени в тяхна съвкупност и съпоставени вече с наличните такива не просто не са преодолели съществуващите съмнения, а адвокат Р. считам, че ги задълбочили до степен, в която единственият възможен и законосъобразен изход е постановяване на оправдателна присъда. Посочва, че съгласно чл. 355 ал.1 от НПК указанията на касационната инстанция са задължителни, като решението си ВКС е очертал ясна рамка за новото разглеждане, като указал, че авторство на деянието трябва да се изследва чрез съпоставка на свидетелските разкази с обективни данни, тъй като проведените разпознавания в хода на полицейската проверка са негодни и съответно не могат да бъдат ползвани. Адвокат Р. твърди, че обвинението в случая почива само на гласни доказателства, които в хода на новото въззивно следствие се разкриват като противоречиви, несигурни и недостоверни. Защитникът на подсъдимия К. И. излага доводи, че свидетелят Д. Х. в заседанието на 07.10.2025 г. проявил съществени противоречия относно сумите, дадени при второто спиране от полицейските служители, първоначално 40 плюс 20, а след прочитане на предходните показания - 50 плюс 10., като признал, че не помни дали по снимките в полицията лицата са били униформени или не. Според защитника тези размИ.ия, съчетани с изминалото време, внасят разрушаващо съмнение в неговата достоверност. По отношение на свидетеля М. В., адвокат Р. излага доводи, че той е демонстрирал пълна липса на спомени поради прекарани инсулти, но направил изключително ключовото признание за индуцирано разпознаване: „На делото като дойдохме разбрах, че е той, защото се говореше тук. В моята глава е останало от коридорите, че това е той“. Защитникът счита, че подобно свидетелстване, основано на слухове, а не на непосредствени възприятия, не може да бъде основа за една осъдителна присъда. По отношение на свидетеля Д. В., адвокат Р. посочва, че този свидетел категорично е заявил: „Не си спомням на кой от двамата подсъдими съм дал пари. Не съм сигурен и дали този човек е един от двамата подсъдими“. Защитникът излага довод, че липсата на сигурност по ключовия елемент „авторството“ е в полза на презумпцията за невиновност. По отношение на свидетеля Д. Г., адвокат Р. излага съображения, че този свидетел твърди, че е дал 20 лв. на полицая, който го спрял, К. М., а не на К. И., а И. само го попитал - „Ще почерпиш ли?“ Това разграничаване на действията изключвало И. от изпълнителното деяние по приемане на съответния дар. По отношение на свидетеля И. И., адвокат Р. посочва, че той пътувал с Д. Х., но заявил, че не е чул разговор за пари и не е видял да се дават пари, а освен това не е могъл да разпознае никого в залата, което според защитника опровергава изцяло тезата за явно и недвусмислено извършване на престъплението. По отношение на свидетеля Г. Г. адвокат Р. счита, че неговите показания са най-силно компрометирани, тъй като той описва полицая с униформено полицейско кожено яке, а съгласно Наредба № 8121з-1010 такова яке не съществува в униформата на младши инспекторския състав. Адвокат Р. счита, че това обективно несъответствие дискредитира целият разказ на този свидетел. Защитникът на подсъдимия К. И. излага съображения, че свидетелката Д. Г. потвърдила, че разпознаването е станало чрез показването на по една снимка на подсъдимите, което е в грубо нарушение на разпоредбите на чл. 170 и чл. 171 от НПК, а освен това нейните показания са производни и адвокат Р. считам, че не могат да заместят липсата на преки доказателства. Адвокат Р. излага съображения, че са били събрани като доказателства маршрутните книжки, като детайлния анализ на пътните книжки за м.септември и м.октомври 2017 г. показва, че на голяма част от инкриминираните дати К. И. изобщо не е попълвал книжката или автомобилът е ползван от съвсем други служители, а на датите, на които е работил, маршрутите са били свързани с посещения на сигнали в гр. Плевен, а не с извършване на проверки по ЗДвП. Адвокат Р. излага доводи, че от писмото, приложено от ОДМВР Плевен се установило, че и двамата подсъдими не са били запознавани с Инструкция № 8121з-749 от 2014 г., като не са имали правомощия за самостоятелен пътен контрол, тъй като не са служители на Пътна полиция. Защитникът посочва, че Наредба 8121з-1010 изключва съществуването на кожено яко за младши инспектори, което както вече била казала оборвало показанията на свидетеля Г. Г.. Колкото до квалификацията „изнудване“, която прокурорът бил споменал, адвокат Р. счита, че същата не е правно издържана. Излага съображения, че съгласно Постановление № 8/81 г., което прокурорът е цитирал, и константната практика на ВКС, изнудване има само при принуда за защита на законни права, а в случая свидетелите твърдели, че са давали пари, за да избегнат законни санкции за извършени нарушения по ЗДвП, като избягването на санкция в случая не е законен интерес, което изключва този квалифициращ признак. Защитникът на подсъдимия К. И. посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 303 ал. 1 и 2 от НПК, присъдата не може да почива на предположения. Адвокат Рачена счита, че са налице множество неотстраними съмнения относно авторството на деянието, присъствие на подсъдимите на мястото на извършване на деянието, облеклото, с което са облечени и посочва, че всяко такова съмнение трябва да се тълкува само и в полза на подсъдимите. Предвид изложеното от нея, адвокат Р. моли въззивния съд да отмените първоинстанционната присъда и на основание чл. 304 от НПК да признае подсъдимия Калян М. И. за невинен по повдигнатите обвинения. Алтернативно, ако съдът прецени, че са налице достатъчно доказателства, адвокат Р. заявява, че счита, че наложеното наказание от Окръжен съд - Плевен е явно несправедливо. В тази връзка защитникът излага доводи, че не са отчетени прекомерната продължителност на процеса - 7-8 години, отличните характеристични данни на подсъдимия И., вклйчително благодарствено писмо на гражданите. Твърди, че наложена пробационна мярка в случая се явява немотивирана и прекомерна и следва да бъде отменена. Алтернативно, ако в случая въззивният съд приеме, че е извършено престъпление, адвокат Р. моли съдът да измени присъдата като намали размера на наложеното наказание към законния минимум. Подсъдимият К. М. И. поддържа казаното от защитника му. Подсъдимият К. Г. М. и защитникът му адвокат К. Д., поддържат въззивната жалба на този подсъдим, подадена от защитника му. На съдебните прения във въззивната инстанция адвокат К. Д. моли въззивният съд да уважи подадените въззивни жалби от подсъдимите и найвече от неговия подзащитен К. М., като отмени присъдата на първоинстанционния съд и да оправдае подсъдимия М. по повдигнатото му обвинение. Адвокат Д. заявява, че от това, което е чул в същото съдебно заседание от прокуратурата, малко се обърква, тъй като страните и съда са обвързани от обвинителния акт, а от пледоарията на прокуратурата било излязло, че и двамата подсъдими едновременно са осъществили всички престъпления спрямо всички лица, които са посочени. Адвокат Д. посочва, че в диспозитива на обвинителния акт неговия подзащитен К. М. имал само едно-единствено обвинение и то било за извършено деяние срещу Г., като подсъдимият М. нямал обвинение нито за помагачество, нито обвързаност с обвиненията, които имал другия подсъдим. Адвокат Д. излага съображения, че по време на съдебното следствие били събрани обилни доказателства, които изцяло опорочават постановената осъдителна присъда, тъй като станало ясно, че подсъдимия К. М. на първо място през есента на 2017 г. е преназначен от длъжност, която заема в Звено „Жандармерия“ в гр. Плевен и е назначен във Второ РУ, т.е. от началото на инкриминирания период. Защитникът твърди, че било установено по несъмнен начин, че подсъдимият К. М. не е запознаван с Инструкция № 8121з-749/2014 г. за пътен контрол, както и че от длъжностната му характеристика било видно, че този подсъдим няма никъде вменено задължение да осъществява пътен контрол на движението в териториалното отделение. Адвокат Д. посочва, че към този период м. септември- м.ноември 2017 г., подсъдимият К. М. е бил новоназначен от една страна и затова той е бил прикрепен към другия подсъдим К. И. и другия служител в това отделение К., свидетел по настоящото дело, като са били трима в екип. Адвокат Д. излага доводи, че било установено, че на всички дати, които се сочат в обвиненията на подсъдимите, служебните автомобили са били управлявани от други лица и са обслужвани части на района на Второ РУ Плевен, т.е. където се сочи те не са били със служебен автомобил, а свидетелите, всички които са били проверявани в този период сочат, че те са били със служебен автомобил Лада Нива, което се опровергавало от официалното писмо, което в същото съдебно заседание било приобщено към доказателствения материал при настоящото разглеждане на делото. Според адвокат Д., по несъмнен начин се било установило, че на инкриминираната дата 06.11.2017 г. личният автомобил на семейството на К. М. се е намирал в сервиз, което било потвърдено от неговата съпруга, разпитана като свидетел, и собственикът на този сервиз, който също бил разпитан и също установил, че се е намирал в неговия сервиз. Т.е., според адвокат Д., няма как по едно и също време този автомобил да се намира на две различни места. Защитникът на подсъдимия М. излага доводи, че от приложените писма от Второ РУ било станало ясно, че нямало издадени заповеди и в качеството на районни инспектори подсъдимите работели само през седмицата на осем часа и половин работен ден без съботите и неделите, т.е. обвинението, за което е обвинен К. М. било за ден, който е извън работното време. Този защитник заявява, че несъмнено счита, че не е доказана вината на К. М. за повдигнатото му обвинение, което се обосновава от следното: За престъплението „подкуп“ длъжностното лице приема в дар, за да извърши действие по служба, което влиза в обсега на неговите правомощия, а като било станало ясно, К. М. не е имал никакви правомощия свързани с извършване на такива проверки. Излага се, че за несъставомерно поискване, респ. получаването на имотна облага, то това е свързано с извършването на съответното служебно положение, а такова очевидно не се било установило, а точно обратното. От разпита на двамата свидетелите и най-вече на Д. П. Г. ставало ясно, че единствено, ако се приеме, че това което казва е вярно, че е бил спрян от подсъдимия М., а всички други разговори, които са водени за пари, за актове т.н., те са водени с другия подсъдим. Т.е. било очевидно, че ако се има доверие, че този свидетел казва истината, това означавало, че категорично не може да бъде вменено в отговорност на подсъдимия М. да е извършил някакво престъпление, тъй като ако се приеме тази зависимост, тя започвала с изписване на акт, което нито е започвало, нито е приключвало, нито е имало някакъв диалог между К. М. и свидетеля Д. П. Г., което при всички негови разпити, които са проведени от ДП, при първо разглеждане на делото, при второ, а сега и при трето разглеждане на делото, не се било установило нещо различно от тази фактическа обстановка. Поради това адвокат Д. счита, че не се били изпълнили изискванията на закона по несъмнен начин да е осъществено деянието и виновността, която е вменена на К. М., поради което моли същият да бъде оправдан. Подсъдимият К. Г. М. поддържа казаното от защитника му. В последната си дума във въззивната инстанция подсъдимия К. М. И. заявява, че са изминали много години, през които делото било разглеждано подробно и задълбочено, всички доказателства били събрани, проверени и обсъдени. Вярва, че съдът ще постанови своя акт след обективна и самостоятелна преценка на всички доказателства по делото съобразно закона и вътрешното си убеждение. Благодари за вниманието и за положения труд и за времето, което съдът е отделил за внимателно и задълбочено разглеждане на този процес. Твърди, че не е извършил престъплението, за което е обвинен, че е невинен и моли въззивният съд да го признае за невинен. В последната си дума във въззивната инстанция подсъдимия К. Г. М. заявява, че моли да бъде оправдан. Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното във въззивните жалби на двамата подсъдими, доводите на страните изложени в съдебно заседание, доказателствата по делото и като на основание чл.314 ал.1 от НПК служебно провери изцяло правилността на обжалваната първоинстанционна присъда, намира за установено следното: Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от лица, които притежават активна процесуална легитимация да обжалват първоинстанционната присъда, по форма и съдържание отговарят на изискванията на закона и са допустими. Разгледани по същество, жалбата на подсъдимия К. М. И. е частично основателна, а тази на подсъдимия К. Г. М. е неоснователна. В първата инстанция производството е протекло по общия ред на глава двадесета от НПК. Първоинстанционният съд е провел законосъобразно съдебно следствие, в рамките на което допуснал, събрал и приобщил почти всички доказателствени материали от значение за разкрИ.е на обективната истина, съобразно предмета на доказване по делото. В рамките на правомощията си въззивният съд допусна и събра допълнително гласни и писмени доказателства, тъй като намери, че това е необходимо за разкрИ.ето на обективната истина и правилното решаване на делото. След анализ на събраните и приобщени по делото доказателствени материали, въззивният съд намира за установени следните фактически положения, които в общи линии правилно са приети за установени и от първоинстанционния съд: Подсъдимият К. М. И. е роден на 18.12.1979год. в гр.Плевен, живее в същия град, български гражданин, не работи, разведен, не е осъждан, ЕГН ••••••••••. Подсъдимият К. Г. М. е роден на 26.08.1970год. в гр.Плевен, живее в с.Ясен, област Плевен, български гражданин, със средно образование, работи, женен, не е осъждан, ЕГН ••••••••••. Със заповед № 4127/17.11.2010год. на Директора на ОДМВР-Плевен, подс.К. И. бил назначен на длъжност младши полицейски инспектор в „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ- Плевен при ОДМВР-Плевен, считано от 29.11.2010год., която длъжност заемал до 15.01.2018год., когато бил освободен от служба по собствено желание. Със заповед № 3391з-72/23.03.2017год. на Началника на Второ РУ- Плевен, на подс.И. било възложено да обслужва територията на с.Ясен, област Плевен, където изпълнявал служебните си задължения. Със заповед №316з-3112/27.09.2017год. на Директора на ОДМВР- Плевен, подс.К. М. бил назначен на длъжност младши полицейски инспектор в „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ- Плевен при ОДМВР-Плевен, считано от 9.10.2017год. до 17.11.2017год. До датата на встъпване в длъжност, К. М. заемал длъжността старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ-Плевен при ОДМВР-Плевен. Основните длъжностни задължения на младшите полицейски инспектори, съгласно ЗМВР, Правилника за прилагането му и вътрешноведомствените нормативни актове, както и съгласно длъжностните им характеристики, са да осъществяват териториално обслужване на населението в съответното населено място, в което са определени да изпълняват служебните си задължения по опазване на обществения ред, да вземат участие при разкрИ.е и предотвратяване на престъпления. Съгласно Инструкция № 8121з-823/05.11.2014год. за дейността в МВР по териториално обслужване на населението на Министъра на вътрешните работи, полицейските и младши полицейските инспектори осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, съгласно правомощията им по Закона за движение по пътищата и регламентирания в МВР ред. Със заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з- 952/20.07.2017год. полицейските органи от звената „Териториална полиция“ /полицейски и младши полицейски инспектори/ в структурите на „Охранителна полиция“ при ОДМВР и РУ са определени да осъществяват контролна дейност по Закона за движение по пътищата, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, след положен изпит по този закон и Кодекса за застраховането. Със заповед № 316з-2854/05.09.2017год. на Директора на ОДМВР- Плевен, след успешно положен изпит, подсъдимия К. И. бил поименно определен да осъществява контролна дейност по Закона за движение по пътищата, да издава фишове за налагане на глоби и да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Подсъдимият К. М. не бил преминал курс за младши полицейски инспектор и не е бил поименно определен да осъществява контролна дейност по ЗДвП, да съставя фишове и актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. През периода, в който е заемал длъжността младши полицейски инспектор, на него е било възложено да се запознава с естеството на работата и особеностите на обслужвания селски район, като е бил определен да работи в екип с подс.К. И., който е имал правомощия да осъществява контролна дейност по Закона за движение по пътищата, да издава фишове за налагане на глоби и да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. През периода 01-10.09.2017год., на неустановен ден, подсъдимият К. И. се движел по пътя между селата Ясен и Търнене в обл.Плевенска, като управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“. Настигнал движещия се по същия път автомобил марка „Мерцедес – Вито“, с рег.№ ЕН 01••••, управляван от свидетеля Д. К. Х. от гр.Долни Дъбник, обл.Плевенска, и с ръка през отворения прозорец му подал знак да спре. Тъй като подс.И. бил облечен с полицейска униформа, свидетелят Х. се подчинил и спрял близо до пътното платно. След спирането, той слязъл от автомобила и се приближил до управлявания от И. автомобил, който бил спрял зад него. Подсъдимият се представил като кварталния полицай на с.Ясен и заявил на Д. Х., че говори по мобилен телефон по време на движение. Поискал му документите за проверка. След като проверил документите на свидетеля, подсъдимия К. И. му казал, че ще му състави акт за установяване на административно нарушение, за което се предвижда глоба в размер на 500 лева, след което го попитал дали ще се „оправят“. Казал му, че трябва да почерпи и му поискал пари, без да уточнява конкретна сума. Тогава свидетелят Д. Х. дал на подсъдимия К. И. сума в размер на 30 лева, последният взел парите и тръгнал с личния си автомобил в посока с.Ясен, без да състави акт за установяване на административно нарушение. Отново на неустановен ден, около дата 20.09.2017год., следобед, подсъдимите К. И. и К. М. се намирали на пътя Русе – Тетевен, в близост до „Заводски строежи“. Те били със служебен автомобил, марка „Лада Нива“, с рег.№ ЕН 54••••, собственост на ОД на МВР – гр.Плевен, обозначен с надпис „Полиция“, който бил спрян на Т-образното кръстовище. И двамата били облечени с полицейски униформи. Покрай полицейския автомобил преминал свидетелят Д. Х., който управлявал автомобил, марка „Мерцедес – Вито“, с рег.№ ЕН 01••••. Подсъдимият М. подал знак за спиране на свидетеля Х., чрез стоп-палка. Свидетелят спрял близо до служебния автомобил и тогава видял, че вътре в него е подсъдимият К. И., когото вече познавал от извършената му предишна проверка. Подсъдимият М. заявил на св.Д. Х., че е извършил административно нарушение, тъй като капакът на багажника на управлявания от него автомобил не бил затворен, поради повреда на ключалката и че това е предпоставка за пътно-транспортно произшествие, както и че глобата за това нарушение е 3000 лева. М. разпоредил на свидетеля да отиде до служебния автомобил, за да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Х. се приближил и тогава К. И. му заявил, че е извършил сериозно нарушение. Попитал го какво ще правят. Тъй като Д. Х. вече бил спиран от подсъдимия И., разбрал зададения от него въпрос в смисъл, че трябва да даде пари, за да не му състави акт за установяване на административно нарушение, извадил сумата от 50 лева и я дал на подсъдимия К. И.. Последният му поискал още 10 лева, като му обяснил, че са трима служители. Х. му дал още 10 лева. Така подсъдимият И. получил сумата от 60 лева, освободил свидетеля Д. Х. да си тръгва, без да му състави акт за установяване на административно нарушение, каквото подсъдимият твърдял, че е извършено. На 11.10.2017год., около 14:30 часа, подсъдимият К. И., заедно с още двама полицейски служители, се намирал на изхода на с.Търнене, обл.Плевенска, в посока - с.Градина, обл.Плевенска. Полицейските служители били с полицейски униформи, но с частен автомобил. По същото време край тях минал свидетелят М. Г. В. от с.Градина, обл.Плевенска, като управлявал лек автомобил - марка „Пежо-407“, с рег.№ ЕН 07••••. Подсъдимият К. И. подал сигнал за спиране с ръка на М. В. и последният спрял на разстояние около 15 метра от автомобила, с който били полицейските служители. Подсъдимият И. се приближил до управлявания от свидетеля автомобил и без да се представи, му поискал документите на водача и на автомобила за проверка. След като проверил документите, подсъдимият попитал В. защо кара с превишена скорост. Свидетелят възразил, като поискал да му бъде представен уреда, с който е установена превишената скорост. Подсъдимият И. не показал такъв уред, а започнал да обяснява каква може да бъде глобата, както и че глобата може да бъде и една бутилка уиски, и настоявал да бъде почерпен, за да види дали нещо може да се „оправи“. Тогава свидетелят М. В. отворил портмонето си и показал на подсъдимия, че в него има само една банкнота от 20 лева и че няма други пари в момента. Подсъдимият К. И. сам взел от портмонето на св.В. банкнотата с номинал 20 лева и му казал, че това е достатъчно, след което го освободил, като му върнал документите, без да му състави акт за твърдяното от него допуснато административно нарушение. Отново на неустановен ден през месец октомври 2017год. подсъдимите К. И. и К. М., заедно с друг полицейски служител – свидетелят К. К., се движели със служебен автомобил - марка „Лада Нива“ в района на с.Ясен, като по същото време през с.Ясен, обл.Плевенска, преминавал и свидетелят Д. Н. В. от с.Катунец, обл.Ловешка. Той управлявал товарен автомобил с рег.№ ОВ 44•••• - негова собственост, с който превозвал дърва за огрев. Д. В. се движел в противоположна посока на движението на полицейския автомобил, но тъй като улицата, по която се движели, била тясна и не можели да се разминат, В. спрял управлявания от него товарен автомобил, като същевременно до него спрял и полицейският автомобил. От него слезли подсъдимите К. И. и К. М.. Подсъдимият К. И. поискал от свидетеля документите за проверка, както и превозен билет за транспортираната дървесина. Заявил на св.В., че товарният автомобил няма винетен стикер, но свидетелят Д. В. възразил, че се намират в населено място и такъв не е необходим. Тогава подсъдимият И. поискал да провери оборудването на товарния автомобил, като свидетелят В. му казал, че има само пожарогасител. Тогава подсъдимият И. отишъл до служебния автомобил, извадил папка, в която имало бланки на актове за установяване на административно нарушение, заявил на свидетеля В., че нарушенията са много сериозни и е предвидено спиране от движение на товарния автомобил. Тогава попитал свидетеля Д. В. „какво ще правим“ и „ще се оправяме ли“, които думи В. възприел в смисъл, че трябва да даде пари и попитал подсъдимия каква сума иска. Тъй като подсъдимият И. не конкретизирал сума и отговорил с думите „колкото дадеш“, свидетелят Д. В. отишъл до товарния автомобил и взел от него 100 лева - 5 броя банкноти с номинал от 20 лева всяка от тях, които дал на подсъдимия К. И.. Подсъдимият И. взел сумата от 100 лева и я поставил между предните седалки на служебния автомобил, освободил свидетеля Д. В., като не му съставил акт за твърдените допуснати нарушения на ЗДвП. На 06.11.2017год., около обяд, подсъдимите К. И. и К. М. се намирали в близост до търговско-сервизен център на „Джон Диър“, до разклона за с.Дисевица, обл.Плевенска, като до тях бил спрян частен автомобил марка „Ауди“. Двамата подсъдими били облечени с полицейски униформи. В същото време от гр.Плевен, в посока гр.Долни Дъбник, се движел автомобил - марка „Пежо Боксер“ с рег.№ ЕН 52•••, управляван от свидетеля Д. П. Г. от гр.Долни Дъбник, като с него пътувал и брат му - Г. П. Г.. В превозното средство се транспортирали лаМ.и, които излизали извън задната част, поради което задните врати на автомобила не били затворени. Подсъдимият К. М. подал сигнал за спиране със стоп-палка на Д. Г. и след спирането на буса, се приближил, представил се с името „Г.“ и поискал документите за проверка. След като взел документите, подс.М. отишъл до лекия автомобил - марка „Ауди“, като извикал със себе си Д. Г. и му обяснил, че е извършил нарушение, състоящо се в това, че лаМ.ите излизат извън управляваното от него превозно средство, вратите не са затворени и не се вижда регистрационния номер на автомобила. Заявил му, че за нарушението е предвидена глоба и лишаване от правоуправление. Тъй като свидетелят Д. Г. му казал да го глобява, подсъдимият М. няколкократно го питал какво предлага да се направи. Тогава свидетелят Д. Г. възприел въпроса в смисъл, че трябва да даде пари, за да не му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение и дал на подсъдимия М. сума в размер на 20 лева. След като получил парите, подсъдимият освободил Д. Г., без да уведоми компетентен полицейски орган, тъй като към този момент той не е имал правомощия да съставя актове за установяване на административни нарушения. За тези извършени проверки на МПС и на лица двамата подсъдими не са уведомявали оперативната дежурна част на Второ РУ – гр.Плевен. Те не са уведомявали и за констатирани нарушения на ЗДвП. От приетото от настоящия състав и приложеното на л.127 и л.128 от ВНОХД № 102/2022год. на ВТАС писмо от ОД на МВР гр.Плевен, Второ РУ- Плевен, с вх. № 380/20.01.2023год. се установява, че за периода 01.09- 30.11.2017год. не са провеждани специализирани полицейски операции по линия на пътен контрол, а през този период са провеждани само СПО по линия „Кражби на части и вещи от МПС“, „Противодействие на битовата престъпност“, Наркотици“ и „Спазване разпоредбите на закона за лова“, „Противодействие на незаконната сеч“. Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: протоколите от извършените процесуално-следствени действия и другите действия по разследването; приложените писмени документи – заповеди, длъжностни характеристики, свидетелства за съдимост и други, приобщени по реда на чл.283 от НПК; показанията на свидетелите: Д. Х., М. В., Д. В., Д. Г., Г. Г., В. В., И. И., Б. И., Т. П., Д. Г., Н. Н., И. Д., К. Н., П. Е.; и от части от показанията на свидетелите К. К. и Н. И.. Тази фактическа обстановка се установява и от допуснатите и събрани във въззивната инстанция гласни доказателства- показания на свидетелите Д. Х., М. В., Д. В., Д. Г., Г. Г., Н. И., К. К., Б. И., Д. Г., И. Д., А. М., И. И. и Ц. Г. и писмени доказателства- справки от Сектор „ПП“ при ОДМВР-Плевен с приложени документи за регистрация на МПС, решение по гр.дело № 8153/2017год. по описа на РС-Плевен, писма от ОДМВР-Плевен и ОДМВР-Плевен, Второ-РУ и 2 бр.пътни книжки Видно от писмените доказателства по делото - длъжностни характеристики и заповеди на Директор ОДМВР-Плевен, подсъдимите К. И. и К. М. са били полицейски служители през инкриминирания период, със задължения на територията на ОДМВР-Плевен. От Заповед № 316з- 2854/5.09.2017год. на Директор ОДМВР-Плевен се установява, че подсъдимият К. И. е поименно определен да осъществява контролна дейност по ЗДвП, да издава фишове за налагане на глоби и да съставя АУАН по ЗДвП. Видно от Протокол за резултатите от проведен писмен изпит с държавните служители от звената „Териториална полиция“ към РУ при ОДМВР-Плевен по ЗДвП на 23.08.2017год., подс.К. И. е издържал изпита. Не се спори, че на същия е възложено да осъществява контролна дейност по ЗДвП, наред с основните му задължения на мл.полицейски инспектор. В обясненията си подс.К. И. заявява, че в определени дни, с устна заповед на прекия му началник – св.И. Д., му е възлагано да изготвя по 3-5 АУАН. Освен това подс.И. заявява в обясненията си, че често началници от ОДМВР-Плевен, включително Директора, са го проверявали на пътя и са му казвали да преустановява изготвянето на АУАН. За конкретните деяния по обвинението срещу него, подсъдимият И. не дава обяснения, но подробно излага твърдения за негативно отношение спрямо него от преките и непреките му ръководители, което отношение е продължило във времето и е наложило напускането му на ОДМВР-Плевен през 2018год. В обясненията си подс.К. М. заявява, че му е възлагано да подпомага контролната дейност на подс.К. И. по ЗДвП, както и да се изготвят максимален брой АУАН. Отрича да познава потърпевшите по делото лица, включително да си спомня да ги е виждал в конкретни ситуации при проверки на пътя. Потвърждава обясненията на подс.И., че началници от ОДМВР-Плевен често са ги проверявали при контролната им дейност. Показанията на свидетелите Д. К. Х., М. Г. В., Д. Н. В., Д. П. Г. и Г. П. Г., които са очевидци на инкриминираните деяния, правилно са били кредитирани от първоинстанционния съд като достоверни, тъй като са логични, последователни и без съществени противоречия в различните фази на наказателния процес, относно съществените обстоятелства влизащи в предмета на доказване. Това се отнася и за показанията на посочените свидетели дадени във въззивната инстанция, като несъществените противоречия с предишните им показания и липсата на спомени за някои обстоятелства, според настоящият състав се дължи на изминалия значителен период от време от събитията, за които се отнасят показанията на свидетелите, а по отношение на свидетеля М. В. това се дължи и на прекарания от него преди около две години втори инсулт- обстоятелство, което посочва в показанията си във въззивната инстанция. Ето защо са неоснователни доводите на защитниците на двамата подсъдимия, че заради вътрешните противоречия между показанията на посочените свидетели, дадени от тях на различните етапи от наказателното производство, следва да се приеме, че показанията им не са достоверни. Свидетелите Д. К. Х., М. Г. В., Д. Н. В., Д. П. Г. и Г. П. Г. не познават лично двамата подсъдими и не е установено наличието на какъвто и да било мотив у когото и да е от тези свидетели да не казва истината, с цел да злепостави подсъдимите К. И. и К. М.. В съдебната фаза на наказателния процес, при разпитите им тези свидетели са разпознали категорично и са посочили подсъдимите К. И. и К. М. като лицата, които са извършили инкриминираните деяния. Схемата на изнудване спрямо всички пострадали да дадат подкупи е била сходна - лицата са били спирани на пътя /обикновено в района на с.Ясен, обл.Плевенска/ от подс.К. И. или подс.К. М., като първоначално на всеки от пострадалите е заявявано, че е извършил административно нарушение, въпреки, че такова не е било извършено. В показанията си св.Д. Х. посочва, че при първият от случаите- този на неустановена дата през периода 01-10.09.2017г., при който подсъдимият К. И. го е спрял, този подсъдим е управлявал л.а. „Мерцедес“ с рег. № ЕН9•••, като свидетелят не си спомня буквите в края на номера. Това посочено от св.Д. Х. обстоятелство, косвено потвърждава достоверността на показанията му, включително и относно авторството на подс.К. И.. Това е така, тъй като от изисканите от въззивния съд справки от Сектор „ПП“ при ОДМВР-Плевен с приложени документи за регистрация на МПС се установява, че към инкриминирания период л.а. „Мерцедес“ с рег.№ ЕН9•••ВС е бил регистриран, като собственост на лицето А. А. И.а, която е била съпруга на подсъдимия К. М. И. и бракът им е бил съкратен с изисканото и приложено по делото решение № 245/21.02.2018год. по гр.д. № 8153/2017год. на РС-Плевен. Обстоятелството, че подсъдимият К. И. е управлявал този автомобил, който е бил регистриран като собственост на бившата му съпруга, включително и при един от инкриминираните случаи, се установява и от показанията на св.Д. Г. дадени във въззивната инстанция. От приложеното на л.317, т.1 от НОХД № 890/2019год. на ОС-Плевен писмо от ОДМВР-Плевен се установява, че подсъдимия К. Х. е продължил да управлява същия л.а. „Мерцедес“ с рег. № ЕН9•••ВС и след развода му с бившата му съпруга, като с този автомобил е напуснал Република България на 14.03.2020год. В показанията си св.Д. Х. твърди, че при двата случая, за които разказва, в които подсъдимият К. М. И. е искал и св.Х. му е давал парични суми, за да не му състави АУАН, в автомобила заедно със свидетеля Д. Х. е пътувал и свидетелят И. Т. И.. Последният е допуснат и разпитан в качеството на свидетел за пръв път от настоящия въззивен състав, което е пропуск на разследването както в досъдебното производство, така и в първоинстанционния съд, тъй като информация за това, че лице с име И. е пътувало в автомобила, заедно със св.Д. Х. при двата инкриминирани случая, е била заявена от св.Х. още в показанията му на досъдебното производство. При разпита на свидетеля И. Т. И., проведен на 10.03.2026год. във въззивната инстанция, този свидетел заявява, че си спомня, че през есента на 2017год. или 2018год., докато пътувал заедно със свидетеля Д. К. Х. с буса на последния, по пътя ги бил спрял един полицай, който ги застигнал отзад и ги разминал с автомобил, който бил цивилен. Твърди, че не може да си спомни как е изглеждал този полицай, че Д. Х. е слязъл и са говорили с полицая, после се върнал и си тръгнали, но не му е казал за какво го е спрял полицая, както и че е давал пари на полицая. Свидетелят И. Т. И. заявява, че не си спомня същата есен да е присъствал на друг случай, при който докато се е возил със свидетелят Д. Х., последният да е бил спрян за проверка от същия или други полицаи. Уточнява, че понеже не си спомня, не може нито да потвърди, нито да отрече със сигурност, че е имало друг случай през есента на същата година, при която Д. Х. да е спиран за проверка от полицай и свидетелят И. И. да е присъствал. Неоснователни са доводите на защитника на подсъдимия К. И., че показанията на свидетелят И. Т. И. опровергават изцяло обвинителната теза в частта, относно инкриминираните деяния ,извършени от подсъдимия К. И. по отношение на свидетеля Д. Х.. Това, че според заявеното от св.И. И. в показанията му, че при първия случай не е чул разговора между подсъдимия К. И. и св.Д. Х., не е видял Х. да дава пари на подс.К. И. и св.Д. Х. не му е споделил за това обстоятелство, не опровергава достоверността на показанията на свидетеля Д. Х.. Същото се отнася и за това, че според заявеното от св.И. И., той не си спомня същата есен да е присъствал на друг случай, при който докато се е возил със свидетелят Д. Х., последният да е бил спрян за проверка от същия или други полицаи, като уточнява, че понеже не си спомня, не може нито да потвърди, нито да отрече със сигурност, че е имало друг такъв случай. При положение, че първият разпит на свидетелят И. И., относно събитията, за които е разпитан по делото, е извършен от въззивния съд близо девет години след тези събития, напълно нормално е свидетелят да не си спомня много от обстоятелствата, за които се отнасят показанията му, включително и за това, как е изглеждал полицая, който ги е спрял и дали свидетелят Д. Х. му е споделял, че полицаят му е поискал и св.Х. му е дал пари, за да не му напише АУАН. В същото време, показанията на свидетеля И. И. потвърждават частично показанията на св.Д. Х., относно първия случай, при който на неустановена дата през периода 01-10.09.2017год. свидетелят Х. е бил спрян от подсъдимия К. И., тъй като заявеното от свидетеля И. И. до голяма степен кореспондира с показанията на св.Д. Х., относно обстоятелствата, при които е бил спрян от подсъдимия К. И.. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетеля К. Б. К.- колега на подсъдимите, присъствал на някои от деянията, като член от екипа на подсъдимите И. и М.. Свидетелят К. К. в показанията си заявява, че докато е работил по контрол на движението по пътя заедно с двамата подсъдими, не е бил свидетел някой от тях да иска или да взема подкуп от спрени водачи на автомобили. Твърди, че не познава свидетелите Х., В., В. и братята Г.и. Потвърждава, че е имало устни заповеди да се изготвят максимален брой АУАН при контролна дейност по ЗДвП. Въззивният съд също приема, че е налице заинтересованост и колегиална съпричастност, от страна на св.К., спрямо подсъдимите, поради което не кредитира с доверие изложеното от него. Показанията му съвпадат с обясненията на двамата подсъдими, но категорично не съответстват на показанията на потърпевшите лица. Освен това, по делото е приложена Заповед № УРИ 316з- 2013/7.06.2018г., от която се установява, че св.К. е наказван за дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че не е докладвал за извършени проверки на МПС в периода 05.09.2017год. – 28.11.2017год. Правилно първоинстанционният съд е приел, че св.К. К., след констатираните дисциплинарни нарушения, има и личен интерес да не заявява факти и обстоятелства, които биха го уличили в закононарушение или дори в престъпление. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите В. В., И. И., Д. Г., Б. И., Н. Н., Т. П., които косвено установяват фактите, изложени в показанията на потърпевшите от деянията лица и подкрепят достоверността на последните. Свидетелят Б. И. е дългогодишен полицейски служител в РУ- гр.Долни Дъбник, обл.Плевенска. Заявява, че многократно е получавал устни сигнали от граждани от общината на гр.Долни Дъбник за ситуации, сходни с тези по обвиненията срещу подсъдимите К. И. и К. М.. Хората не са му посочвали конкретни полицаи, но му казвали, че при проверки им искали пари. От показанията на свидетелят Б. И. се установява, че е съобщил по надлежния ред тази информация в ОДМВР-Плевен, при което била сформирана комисия за дисциплинарна проверка по тези случаи с членове – свидетелите В. В., И. И. и Д. Г.. В хода на тази вътрешноведомствена проверка, при снети от потърпевшите обяснения, е установено, че извършители на неправомерните деяния са подсъдимите К. И. и К. М., които са били разпознати от разпитваните лица по снимки на подсъдимите, показани им при проверката. Показанията на свидетелите Вътов, И. И., Г. и Б. И. са категорични, подробни и непротиворечиви. Пред тези полицейски служители потърпевшите лица са разказали какво и кога им се е случило и са разпознали двамата подсъдими. Извършените разпознавания на подсъдимите К. М. и К. М. от потърпевшите лица по фотоснимки по време на извършената вътрешноведомствена полицейска проверка, нямат процесуална стойност като доказателствени материали, въз основа на които да могат да се правят изводи за авторството на подсъдимите, тъй като тези разпознавания не са извършени при спазване на процесуалните правила визирани в чл.169-чл.171 от НПК, включително и не са извършени от компетентен орган. Ето защо процесуална стойност като доказателства за авторството на подсъдимите, имат само разпознаванията на подсъдимите, които са извършени по време на разпитите на свидетелите Д. К. Х., М. Г. В., Д. Н. В., Д. П. Г. и Г. П. Г. в съдебно заседание в първата и въззивната инстанция, при които тези свидетели са посочили подсъдимите като автори на съответните инкриминирани деяния. Относно показанията на свидетелите Т. П. и Н. И., първоинстанционният съд правилно е приел, че заявените от тях факти са относими към предмета на делото. Свидетелят Т. П. потвърждава твърденията на свидеителя Б. И., а свидетеля Н. И. заявява, че Д. В. му е разказал за проверката спрямо него непосредствено след извършването й. От показанията на свидетеля Н. Н.- служител на ОДМВР-Плевен се установява, че пострадалият М. В. също му е разказал за извършената спрямо него проверка, при която са му поискани и той е дал пари на проверяващия го полицай. Показанията на свидетелите К. Н., П. Е. и И. Д. също са конкретни и подкрепят изложеното от свидетелите В. В., И. И., Д. Г., Б. И.. Свидетелите Н., Енчев и Д. заявяват, че не са имали лошо и негативно отношение, като ръководители на двамата подсъдими, спрямо тях, не са установили лично нарушения, но по косвен начин са информирани за поведението на подсъдимите И. и М. при възложената им контролна дейност по ЗДвП. Неоснователни са доводите на защитника на подсъдимия К. И., че показанията на свидетеля Г. Г. били силно компрометирани, тъй като описвал полицая с униформено полицейско кожено яке, а съгласно Наредба № 8121з- 1010 такова яке не съществувало в униформата на младши инспекторския състав, което според адвокат Р. било несъответствие, което дискредитирало целия разказ на св.Г. Г.. В показанията си св.Г. Г. посочва, че единият от полицаите- подсъдимият К. И., е бил облечен с униформено, полицейско кожена яке. В Наредба № 8121з-1010 от 24.08.2015г. за униформеното облекло и работното облекло за служебно ползване в МВР не е предвидено униформено полицейско кожено яке и то не само за младши инспекторския състав. За последен път „яке кожено с топла подплата-цвят черен“, е било предвидено, като строева униформа- зимна, като част от униформеното облекло на офицерите и сержантите от НСП /Национална служба „Полиция“/ и регионалните звена „Полиция“ в Наредба № І-167 от 17.08.2004г. Тази наредба е била отменена с приемането на Наредба № Із-1429 от 01.06.2011г. за униформеното облекло, отличителните знаци и принадлежности, свързани с изпълнението на служебните задължения на държавните служители в МВР, като според в §4., ал.1 от ПЗР на последната, всички униформени облекла по утвърдения към момента на влизане в сила на наредбата образец се износват до изчерпването им в срок до 31.12.2016г. С приемането на Наредба № 8121з- 1010 от 24.08.2015г. е отменена Наредба № Із-1429 от 01.06.2011г., като според §5., ал.1 от ПЗР на Наредба № 8121з-1010 от 24.08.2015г., всички униформени облекла по утвърдения към момента на влизане в сила на Наредба № Із-1429 от 2011г. образец се износват в срок до 31.12.2018 г.. Следователно към 2017год. подсъдимият К. И. е имал право да носи по време на изпълнение на служебните си задължения униформено полицейско кожено яке, ако е притежавал такова. В подкрепа на този извод са и показанията на св.И. Д., дадени във въззивната инстанция пред настоящия състав. В тези си показания свидетелят Д. заявява, че според него сержантският състав е възможно да е носил униформени кожени якета, както и че той-лично не знае да е съществувало правило, съгласно което сержантският състав да е нямал право да заявява и да носи по време на работа униформени кожени якета. Отделен е въпросът, че въз основа на обстоятелството дали подсъдимият К. И. е имал законово право да носи по време на изпълнение на служебните си задължения униформено полицейско кожено яке или не е имал такова право, не могат да се правят изводи за достоверността на показанията на свидетеля Г. Г., след като същият категорично разпознава подсъдимият К. И., като другия полицейски служител, който е бил заедно с подсъдимия К. М. при инкриминирания случай, за който е повдигнато обвинение на К. М. и същият е осъден с първоинстанционната присъда. Лишени от основание са доводите на защитника на подсъдимия К. И., че свидетелката Д. Г. в показанията си е потвърдила, че разпознаването по време на вътрешноведомствената полицейска проверка е станало чрез показването на по една снимка на подсъдимите, което е в грубо нарушение на разпоредбите на чл.170 и чл.171 от НПК. Именно заради нарушенията на тези разпоредби въпросните разпознавания нямат процесуална доказателствена стойност и въззивният съд ги изключва от доказателствената съвкупност и не ги цени във връзка с установяването на авторството на деянията, което се установява от други доказателствени източници, посочени по-горе в настоящото решение. Неоснователно е и възражението на адвокат Р., че показанията на св.Д. Г. са производни и не могат да заместят липсата на преки доказателства. Показанията на св.Д. Г., в частта в която тя преразказва установеното при вътрешноведомствената проверка, в която е участвала, не заместват, а само потвърждават косвено показанията на свидетелите Д. К. Х., М. Г. В., Д. Н. В., Д. П. Г. и Г. П. Г.. Неоснователни са доводите на адвокат Р. и на адвокат Д., че детайлният анализ на пътните книжки, приложени като доказателства по делото, за м.септември и м.октомври 2017год. показва, че на голяма част от инкриминираните дати К. И. изобщо не е попълвал книжката или автомобилът е ползван от съвсем други служители, както и че на датите, на които е работил, маршрутите са били свързани с посещения на сигнали в гр.Плевен, а не с извършване на проверки по ЗДвП. Според фактите, изложени в обвинителния акт във връзка с повдигнатото на подсъдимия К. И. обвинение, той и подсъдимият К. М. са били със служебен автомобил само в два от инкриминираните случаи: този по п.2 - при деяние извършено на неустановен ден около 20.09.2017год., следобед /второто деяние по отношение на св.Д. Х./ и по п.4 - при деяние извършено на неустановен ден през м.октомври 2017год. /деянието извършено по отношение на св.Д. В./. От показанията на св.Д. Х. и тези на св.Д. В. се установява, че при тези деяния заедно с двамата подсъдими е бил и колегата им- св. К. Б. К.. Видно от записите в пътната книжка на л.а. „ВАЗ“ 21214 с рег. № ЕН54•••• за ІІІ-то тримесечие на 2017год., около 20.09.2017год. лицата, които този автомобил е обслужвал /водачите/ са: на 18.09.2017год. от 09:00ч. до 17:00ч.- К.К.; на 19.09.2017год. от 09:00ч. до 17:00ч.- К.И.; на 20.09.2017год. от 13:30ч. до 14:30ч.- К-И.; на 21.09.2017год от 09:00ч. до 12:00ч.- К.И.; на 25.09.2017г. от 09:00ч. до 15:00ч.-К.К.. Видно от записите в пътната книжка на л.а. „ВАЗ“ 21214 с рег. № ЕН54•••• за ІV-то тримесечие на 2017год., през месец октомври подсъдимият К. И. не е бил лице, което този автомобил е обслужвал, но такова лице е бил свидетелят К. К. на следните дати: 1,2,3,4,5,6,9,11,12,13,16,17,18,19,24 и 30 октомври 2017год. Тези записи в пътните книжки, включително и посочените маршрути за движение в обслужвания от подсъдимите район, не изключват възможността подсъдимият К. И. да е извършил деянието по пункт втори от обвинението - на неустановен ден около 20.09.2017год.-следобед и по пункт четвърти от обвинението- на неустановена дата през месец октомври 2017год., като е бил на местопрестъпленията със служебния автомобил л.а. „ВАЗ“ 21214 с рег. № ЕН54••••, който да е бил управляван като водач от него или от свидетеля К. К.. Записите в двете посочени пътни книжки на л.а. „ВАЗ“ 21214 с рег. № ЕН54•••• за ІІІ-то и ІV-то тримесечие на 2017год., включително и посочените маршрути за движение, не изключват възможността подсъдимия К. И. да е извършил деянията по п.1 от ОА- на неустановен ден през периода 01-10.09.2017год. и п.3 от ОА- на 11.10.2017год., около 14:30 часа, а подсъдимият К. М. да е извършил деянието посочено в п.5 от ОА- на 01.11.2017год., при които деяния подсъдимите не са били със служебен автомобил. През периода 01-10.09.2017год. подсъдимият К. И. е бил водач на служебния автомобил „ВАЗ“ 21214 с рег. № ЕН54•••• само на 08.09.2017год. от 10:00 до 17:00 часа, а на датите 11.10.2017год. и 06.11.2017год. никой от подсъдимите К. И. или К. М. не е бил водач на този служебен автомобил. Неоснователни са доводите на защитника на подсъдимия К. М., че по несъмнен начин било установено, че на инкриминираната дата 06.11.2017год. личният автомобил, марка „Ауди“ на семейството на подсъдимия К. М. се е намирал в сервиз, което било потвърдено от неговата съпруга и собственика на този сервиз, които били разпитани като свидетели, поради което нямало как по едно и също време този автомобил да се е намирал на две различни места. Тези доводи на адвокат Д. очевидно са свързани с обстоятелството, че според показанията на свидетелите Д. П. Г. и брат му- свидетеля Г. П. Г., на инкриминираната дата 06.11.2017год. двамата подсъдими са били с л.а. „Ауди“, какъвто семеен автомобил е притежавал подсъдимия К. М. по него време. Тези свидетели не посочват регистрационния номер на автомобила „Ауди“, който са видели на 06.11.2017год., поради което не може да се установи с категоричност дали този автомобил е бил семейния автомобил „Ауди“ на подсъдимия К. М.. Въпреки това, събраните по делото доказателства, включително и показанията на допуснатите от въззивния съд по искане на защитата на подсъдимия К. М. свидетели- А. М. М. и Ц. И. Г., не изключват възможността подсъдимия К. М. и подсъдимия К. И. да са били на местопрестъплението на 06.11.2017год. именно с лекия автомобил „Ауди“ на подсъдимия М.. В показанията, които е дала пред въззивния съд на 13.01.2026год. св.А. М., която е съпруга на подсъдимия М. твърди, че през 2017год. семейството й притежавало собствен л.а. „Ауди А6“ и понеже искали да го продават, на 08.11.2017год. закарали автомобила за козметичен ремонт при техния съсед Ц. или Цецко, който бил автомонтьор и автомобила бил при него за ремонт около три седмици. Свидетелката А. М. е категорична, че семейният автомобил „Ауди“ е бил закаран за козметичен ремонт при този автомонтьор точно на датата 08.11.2017год., на която дата всяка година е празника на Свети Арахангел Михаил и на Полицията, като заявява, че същия ден- 08.11.2017год. са празнували в къщата на родителите й именния ден на баща й, който се казва Михаил. В показанията, които е дал пред въззивния съд на 12.03.2026год., свидетелят Ц. И. Г. заявява, че познава подсъдимия К. М. и има сервиз за коли, който се намира в близост до дома на родителите на съпругата на К. М.. Заявява, че не си спомня през 2017год. подсъдимият К. М. да е карал в сервиза му автомобил за ремонт. Твърди, че си спомня, че подсъдимият М. е идвал, питал го е дали може да ползва канала и той му е разрешавал, но не знае какво подсъдимият М. е правил по колата си. Заявява, че не си спомня да е извършвал ремонт на колата на подсъдимия К. М.. От изложеното е видно, че в показанията си св.Ц. Г. не потвърждава заявеното в показанията на св.А. М., че на 08.11.2017год. са закарали семейния им автомобил „Ауди“ за козметичен ремонт при свидетеля Ц. Г. и автомобила е бил при него за ремонт около три седмици. Това обстоятелство, наред със заинтересоваността на св.А. Михова от изхода на делото, заради обстоятелството, че е съпруга на подсъдимия К. М. и обстоятелството, че си спомня с категоричност събития и дати, случили се преди почти девет години, пораждат основателни съмнения относно достоверността на показанията на св.А. М.. Въпреки това, дори да се приеме, че св.А. М. казва истината в показанията си като твърди, че на 08.11.2017год. са закарали семейния им автомобил „Ауди“ за козметичен ремонт при свидетеля Ц. Г. и автомобила е бил при него за ремонт около три седмици, това обстоятелство по никакъв начин не обслужва защитната теза на подсъдимия К. М., лансирана от защитника му и не подкрепя доводите на адвокат К. Д., че въпросният л.а. „Ауди“ не е могъл да бъде на местопрестъплението на 06.11.2017год., тъй като на тази дата е бил в сервиз. Както бе посочено по-горе, в показанията си св.А. М. категорично твърди, че въпросният л.а. „Ауди“ е закаран и оставен в сервиза на св.Ц. Г. на 08.11.2017год., което е два дни след инкриминираното деяние на 06.11.2017год., за което е повдигнато обвинение на подсъдимия К. М.. При тази установени фактически положения, първоинстанционният съд правилно е приел за установено от правна страна, че с деянията си подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна съставите на престъпления както следва: Подсъдимият К. М. И. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление по чл.302, т.1, предл.предпоследно, т.2, б.“а“, предл.1 във вр. чл.301, ал.1 и във вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като през периода месец Септември – месец Октомври 2017год. на пътя между с.Ясен и с.Дисевица, обл. Плевен, на пътя Русе-Тетевен в близост до Заводски строежи; в с.Търнене, обл.Плевен; в с.Ясен, обл.Плевен и на пътя между с.Крушовица, обл.Плевен, и с.Ясен, обл.Плевен – разклона за с.Ясен, обл.Плевен, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно - младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ- Плевен при ОД на МВР-Плевен, поискал и приел дарове – парични суми в общ размер на 210 лева, които не му се следват, от Д. К. Х. от гр.Долни Дъбник, обл.Плевен; от М. Г. В. от с.Градина, обл.Плевен и от Д. Н. В. от с.Катунец, обл.Ловеч, за да не извърши действие по служба – да не състави актове за установяване на административни нарушения /АУАН/, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение, както следва: 1.В началото на месец Септември 2017год., на пътя между с.Ясен и с.Дисевица, обл.Плевен, в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно - младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен, поискал и приел дар – парична сума в размер на 30 лева от Д. К. Х. от гр.Долни Дъбник, която не му се следва, за да не извърши действие по служба- да не състави АУАН, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение; 2.Около 20.09.2017год., на пътя Русе-Тетевен в близост до Заводски строежи-Плевен, в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно - младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен, поискал и приел дар – парична сума в размер на 60 лева от Д. К. Х. от гр.Долни Дъбник, която не му се следва, за да не извърши действие по служба– да не състави АУАН, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение; 3.На 11.10.2017год., в с.Търнене, обл.Плевен, в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно - младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен, поискал и приел дар – парична сума в размер на 20 лева от М. Г. В. от с.Градина, обл.Плевен, която не му се следва, за да не извърши действие по служба – да не състави АУАН, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение; 4.На неустановен ден през месец Октомври 2017год., в с.Ясен, обл.Плевен, в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно - младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен, поискал и приел дар – парична сума в размер 100 лева от Д. Н. В. от с.Катунец, обл.Ловеч, която не му се следва, за да не извърши действие по служба – да не състави АУАН, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение. От обективна страна подсъдимият К. И. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, като в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б. „а“ от НК- на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение, и на полицейски орган - младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен, е поискал и приел дар- парични суми в общ размер на 210 лева, които не му се следват от други лица - свидетелите Д. К. Х. /на два пъти/, М. Г. В. и Д. Н. В., за да не извърши действие по служба- да не състави актове за установяване на административни нарушения, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение. Осъществяването на подкупа предполага две насрещни прояви– даване и получаване, т.е. необходимо е даващият и получаващият да са постигнали насрещно съгласуване на вида и обема на съдържанието на действията, за които се дава, респективно получава подкупа. Престъплението е резултатно и се заключава в благоприятна промяна за имуществото на извършителя – увеличаване на актива му. Съгласно Решение № 56 от 03.04.2018г. на ВКС по н.д.№ 122/2018г., III н.о., НК, за да е съставомерно поискването, респективно, получаването на неследваща се имотна облага, то следва да е функционално обвързано с извършването /неизвършването/ на съответното служебно задължение. Необходимо е да се направи разграничение между съдържанието /същността/ на служебното задължение и неговия фактически обхват като съвкупност от служебни правомощия, запълващи съдържанието му. В случая, полицейското правомощие по констатиране на нарушение и съставянето на акт за административно нарушение включва в своя обхват съвкупност от фактически действия: спиране на автомобила, пристъпване към проверка на документите на водача и на превозното средство, уведомяване на водача за допуснато нарушение на правилата за движение, несъставяне на акт за административно нарушение, а след приключване на процедурата, връщане документите на водача. Функционалната връзка, взаимната обвързаност, между изпълнението, респективно, неизпълнението, на съответното служебно задължение и поискването /получаването/ на неследващата се имотна облага е необходима предпоставка, за да възникне наказателна отговорност за подкуп. Отнесено към настоящия случай, такава обвързаност е имало, тъй като подсъдимият К. И. е поискал дар от посочените три лица, за да не им състави акт за административно нарушение, респективно, е получил парични суми от тези лица със същата цел. С действията си подсъдимият К. И. е накърнил законните права и интереси на даващите, тъй като не е установено те да са извършили административно нарушение, а им е поискана парична сума, за да не им бъде съставен АУАН за такова нарушение. Налице е квалифициращия признак по чл.302 т.1 предложение предпоследно от НК, тъй като подкупът е извършен от полицейски орган. В конкретният случай подсъдимият К. И. е извършил инкриминираното деяние не само в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б. „а“ от НК, но и в качеството на полицейски орган- младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ- Плевен при ОД на МВР-Плевен. Налице е и квалифициращия признак по чл.302 т.2 от НК, тъй като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение. Върховният съд и Върховният касационен съд, в редица свои решения са разяснили в кои случаи е налице този квалифициращ признак. В Постановление № 8/1981г. по НД № 10/1981г. на Пленумът на ВС /т.9/ е указано, че пасивният подкуп е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, когато деецът с цел да набави за себе си облага поставя другиго при условия, които го принуждават да даде облагата, за да предотврати такива действия или бездействия по служба от длъжностното лице, които биха поставили в опасност или накърни законните права и интереси на даващия, като злоупотребата със служебно положение може да се извърши по най-различни начини, включително и чрез употреба на сила и заплашване. В конкретният случай подсъдимият К. И., с цел да набави за себе си имотна облага, злоупотребявайки със служебното си положение е поставил свидетелите Д. К. Х. /на два пъти/, М. Г. В. и Д. Н. В. при условия, които ги принуждават да му дадат дар- парична сума, който не му се следва, за да предотвратят извършване от длъжностното лице на действия по служба - съставянето на акт за установяване на административно нарушение, които биха накърнили техните права и законни интереси, тъй като не е установено да са извършили такива административни нарушения. От субективна страна, подсъдимият К. И. е извършил престъплението при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им. Подсъдимият К. И. е извършил престъплението при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК- с четири отделни деяния, всяко от които осъществява поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и от субективна страна продължение на предшестващите. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че видно от съдържанието на диспозитива на първоинстанционната присъда, подсъдимият К. И. е признат за виновен, че „поискал и приел дарове – парични суми в общ размер на 210 лева, които не му се следват, от Д. К. Х. от гр.Долни Дъбник, обл.Плевен, от М. Г. В. от с.Градина, обл.Плевен, от Д. Н. В. от с.Катунец, обл.Ловеч и от И. Г. Г. от с.Крушовица, обл.Плевен“, а същевременно по отношение на И. Г. Г. от с.Крушовица, обл.Плевен в диспозитива на присъдата и в мотивите няма посочено и описано конкретно инкриминирано деяние- време и място на искане и даване на подкупа, за какво е поискан и даден и какъв е размера на подкупа. В съдържанието на диспозитива на обвинението на този подсъдим, повдигнато с обвинителния акт, сред посочените лица, от които подсъдимият К. И. е поискал и приел подкуп, освен Д. К. Х. от гр.Долни Дъбник, обл.Плевен, от М. Г. В. от с.Градина, обл.Плевен, от Д. Н. В. от с.Катунец, обл.Ловеч, също е посочено и лицето И. Г. Г. от с.Крушовица, обл.Плевен, въпреки че по отношение на това лице в диспозитива на повдигнатото обвинение и обстоятелствената част на обвинителния акт, няма посочено и описано конкретно инкриминирано деяние. В съдържанието на диспозитива на обвинението на подсъдимия К. И., повдигнато чрез направено от прокурора в съдебно заседание на 29.06.2021год. изменение на обвинението в първата инстанция по реда на чл.287 ал.1 от НПК, сред лицата, от които подсъдимият И. е поискал и приел подкуп, отново фигурира лицето И. Г. Г. от с.Крушовица, обл.Плевен, въпреки липсата на посочено конкретно изпълнително деяние по отношение на това лице. Първоинстанционният съд е бил длъжен да констатира посочените противоречие и непълнота в обвинителния акт и в разпоредителното заседание да предприеме действия за отстраняването им по реда на чл.249 ал.2 вр. с ал.1 от НПК или чл.248а от НПК, както и да откаже да приеме измененото обвинение по реда на чл.287 ал.1 от НК, заради наличието на неяснота на същото. След като не е направил това, първоинстанционният съд е следвало с присъдата да оправдае подсъдимия К. М. И. в частта на повдигнатото обвинение, че е поискал и приел дар - парична сума, която не му се следва, от лицето И. Г. Г. от с.Крушовица, обл.Плевен, за да отстрани по този начин пороците в обвинителния акт и в измененото обвинение по реда на чл.287 ал.1 от НПК. Вместо това, първоинстанционният съд е пренесъл този порок и в присъдата. Предвид горното въззивният съд намира, че следва да упражни правомощието си по чл.334 т.3 вр. с чл.337 ал.1 т.2 вр. с чл.от НПК, като приложи закон за същото престъпление. Първоинстанционната присъда следва да се измени, като се отмени в частта, в която подсъдимият К. М. И. е признат за виновен, че е поискал и приел дар - парична сума, която не му се следва, от лицето И. Г. Г. от с.Крушовица, обл.Плевен и подсъдимият И. да бъде оправдан в тази част на повдигнатото обвинение по чл.302, т.1, предл.предпоследно, т.2, б.“а“, предл.1 във вр. чл.301, ал.1 и във вр. чл.26, ал.1 от НК. Във връзка с горното не е налице основание въззивният съд да упражни правомощието си по чл.334 т.2 вр. с чл.336 ал.1 т.3 от НПК, тъй като с обвинителния акт не е повдигнато обвинение на подсъдимия К. И. за извършено от него деяние, при което да е поискал и приел дар - парична сума, която не му се следва, от лицето И. Г. Г. от с.Крушовица, обл.Плевен. При това положение съдът не може да се произнесе с присъда по въпросите по чл.301 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, касателно деяние по отношение на лицето И. Г. Г. от с.Крушовица, обл.Плевен. Подсъдимият К. Г. М. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление по чл.302, т.1, предл.предпоследно, т.2, б.“а“ във вр. чл.301, ал.1 от НК, тъй като на 6.11.2017г., на пътя между гр.Плевен и гр.Долни Дъбник, в близост до сградата на търговско-сервизен център на „Джон Диър“,в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно - младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен, поискал и приел дар – парична сума в размер на 20 лева от Д. П. Г. от гр.Долни Дъбник, обл.Плевен, която не му се следва, за да не извърши действие по служба – да не уведоми компетентен полицейски орган да състави АУАН за констатирано нарушение на ЗДвП, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение. От обективна страна подсъдимият К. М. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, като в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б. „а“ от НК- на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение, и на полицейски орган - младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен, е поискал и приел дар- парична сум в размер на 20 лева, която не му се следват от друго лице- Д. П. Г., за да не извърши действие по служба – да не уведоми компетентен полицейски орган да състави АУАН за констатирано нарушение на ЗДвП, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение. Изпълнителното деяние при този подсъдим е сходно с деянието на подсъдимия К. И., като основната разликата е в кръга служебни правомощия, които са притежавали към онзи момент. Подсъдимият И. е имал правомощия да констатира административни нарушения и да съставя АУАН за тях, докато подсъдимият М. е имал правомощия само да констатира такива нарушения, без да може да съставя актове за установяване на административни нарушения. Налице е квалифициращия признак по чл.302 т.1 предложение предпоследно от НК, тъй като подкупът е извършен от полицейски орган. В конкретният случай подсъдимият К. М. е извършил инкриминираното деяние не само в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б. „а“ от НК, но и в качеството на полицейски орган- младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ- Плевен при ОД на МВР-Плевен. Налице е и квалифициращия признак по чл.302 т.2 от НК, тъй като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение. В конкретният случай подсъдимият К. М., с цел да набави за себе си имотна облага, злоупотребявайки със служебното си положение е поставил свидетелят Д. П. Г. при условия, които го принуждават да му даде дар- парична сума, която не му се следва, за да предотврати извършване от длъжностното лице на действие по служба - да не уведоми компетентен полицейски орган да състави АУАН за нарушение на ЗДвП, което би накърнило неговите права и законни интереси, тъй като не е установено да е извършил административнно нарушение. От субективна страна, подсъдимият К. М. е извършил престъплението при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им. Лишени от основание са доводите на защитниците на подсъдимите К. И. и К. М., че от приложеното от ОДМВР-Плевен писмо се установило, че и двамата подсъдими не са били запознавани с Инструкция № 8121з- 749/20.10.2014год. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение в МВР на Министъра на вътрешните работи, поради което според адвокат Р. и адвокат Д. подсъдимите не са имали правомощия да осъществяват пътен контрол, тъй като не са служители на пътна полиция. От съдържанието на приложеното на л.154 от ВНОХД 102/2022год. по описа на ВТАС писмо от ОДМВР-Плевен, Второ РУ-Плевен, вх. № 2795/30.05.2023год., прието като доказателство и от настоящия състав на апелативния съд, действително се установява, че двамата подсъдими не са запознавани срещу подпис с инструкция № 8121з-749/20.10.2014год., поради това, че през периода 01.09. – 06.11.2017год. същите са били на длъжност младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“, както и че за този период не им е правен отвод, поради това, че същите не работят по цитираната инструкция. Тази инструкция се отнася за служителите на „Пътна полиция“, основната дейност на които е осъществяването на пътен контрол, но това не означава, че полицейските органи от звената „Териториална полиция“ в структурите на „Охранителна полиция“ не са имали правомощия да осъществяват контролна дейност по ЗДвП. Правомощие да осъществява самостоятелно пътен контрол по ЗДвП в случая не е имал подсъдимият К. М., но това не се отнася за подсъдимия К. И., който е имал такива правомощия. Съгласно Инструкция № 8121з-823/05.11.2014год. за дейността в МВР по териториално обслужване на населението на Министъра на вътрешните работи, полицейските и младши полицейските инспектори осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, съгласно правомощията им по Закона за движение по пътищата и регламентирания в МВР ред. Със заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з- 952/20.07.2017год. полицейските органи от звената „Териториална полиция“ /полицейски и младши полицейски инспектори/ в структурите на „Охранителна полиция“ при ОДМВР и РУ са определени да осъществяват контролна дейност по Закона за движение по пътищата, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, след положен изпит по този закон и Кодекса за застраховането. Със заповед № 316з-2854/05.09.2017год. на Директора на ОДМВР- Плевен, след успешно положен изпит, подс.К. И. бил поименно определен да осъществява контролна дейност по Закона за движение по пътищата, да издава фишове за налагане на глоби и да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Подсъдимия К. М. не бил преминал курс за младши полицейски инспектор и не е бил поименно определен да осъществява контролна дейност по ЗДвП, да съставя фишове и актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. През инкриминирания период, в който е заемал длъжността младши полицейски инспектор, на него е било възложено да се запознава с естеството на работата и особеностите на обслужвания селски район, като е бил определен да работи в екип с подс.К. И., който е имал правомощия да осъществява контролна дейност по Закона за движение по пътищата, да издава фишове за налагане на глоби и да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Поради изложените до тук съображения, не са налице законови основания присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена и въззивният съд да постанови нова присъда, с която да оправдае изцяло подсъдимите К. И. и К. М. по повдигнатите им обвинения, каквито искания са направени с въззивните жалби и се поддържат от подсъдимите и защитниците им в съдебно заседание. За извършеното от подсъдимия К. М. И. престъпление по чл.302 т.1, предложение предпоследно, т.2 б.“а“, предложение първо вр. чл.301 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, глоба до двадесет хиляди лева и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и 7 от НК. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия К. И., първоинстанционният съд правилно съобразил, че обществената опасност на престъплението е висока, тъй като засяга обществените отношения, регулиращи дейността на държавни органи. Освен това престъплението подкуп засяга и общественото доверие на гражданите към държавните органи. Като отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия К. И. правилно са отчетени лошите му характеристичните данни, свързани с обстоятелството, че е конфликтна личност и изключителната му упоритост, свързана с реализиране на престъпните деяния, като се има предвид това, че за кратък период от време е извършил четири инкриминирани деяния, всяко от които поотделно осъществява състав на престъплението подкуп. Неправилно първоинстанционният съд е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия К. И. склонността му към корупционни прояви. Именно склонността на К. И. към корупционни прояви е причина за извършване на инкриминираните деяния, с които е осъществил състава на продължавано престъпление подкуп, но това се отнася за всеки извършител на престъпление от този вид. Като смекчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия К. И. правилно е отчетено чистото му съдебно минало- факта, че не е осъждан. Според въззивния съд, допълнително като смекчаващо отговорността обстоятелство, и то като такова с голяма относителна тежест, следва да се отчете продължителния период от време, изминал от извършване на престъплението, до настоящият момент, който е почти девет години. Това смекчаващо отговорността обстоятелство в конкретният случай има характера на изключително смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл.55 от НК. Освен това въззивният съд намира, че и най-лекото предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия К. И. престъпление се явява несъразмерно тежко. Ето защо и като компенсация за голямата продължителност на наказателното производство, наказанието на подсъдимия К. И. следва да се определи при условията на чл.55 от НК, като на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК, наказанието лишаване от свобода, следва да се определи под най-ниския предел и на подсъдимия И. да се наложи наказание две години лишаване от свобода. По гореизложените съображения наложеното с присъдата наказание три години лишаване от свобода на подсъдимия К. И., е явно несправедливо, тъй като очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и на целите на чл.36 от НК. Наложеното наказание три години лишаване от свобода е прекалено тежко и размера му следва да се намали на две години, като се приложи чл.55 ал.1 т.1 от НК. При наличието на законовите предпоставки на чл.66 ал.1 от НК, първоинстанционният съд правилно е приложил института на условното осъждане, като в мотивите на присъдата е изложил съображения, които въззивният съд изцяло споделя. Въпреки това, според настоящият състав определения с присъдата изпитателен срок от пет години, който е максимално-възможния съгласно чл.66 ал.1 от НК, е прекалено голям при наличните обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието на подсъдимия К. И., а това също има за последица явна несправедливост на наложеното наказание. Ето защо размера на изпитателния срок следва да се намали от пет години на четири години. Наложеното с присъдата наказание на подсъдимия К. И. се явява явно несправедливо и в частта, с която на основание чл.67 ал.3 от НК вр. с чл.42а ал.2 т.1 от НК по отношение на подсъдимия К. М. И. е наложена пробационна мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от три години с периодичност на изпълнение два пъти седмично. Ето защо присъдата следва да се отмени в частта на приложението на чл.67 ал.3 от НК. Въпреки че наказанието лишаване от свобода на подсъдимия К. И. следва да се определи при условията на чл.55 от НК, присъдата не следва да се отменя или изменя в частта, с която на този подсъдим е наложено наказание глоба в размер на хиляда лева. В конкретният случай не следва да се прилага разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК по отношение на наказанието глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, тъй като за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и най-вече на индивидуалната превенция, е наложително на подсъдимия К. И. да се наложи наказание глоба в размер на хиляда лева, предвид користните мотиви за извършване на престъплението. По отношение на другото кумулативно предвидено наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, а именно лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК, първоинстанционният съд в нарушение на закона не е наложил на подсъдимия К. И. наказание лишаване от права, тъй като според съдебната практика налагането на такова наказание е било задължително, при положение, че основното наказание лишаване от свобода е определено по реда на чл.54 от НК. След определяне от въззивния съд на наказанието на подсъдимия И. лишаване от свобода с приложение на чл.55 ал.1 т.1 от НК, следва да се приложи чл.55 ал.3 от НК и на подсъдимия К. И. да не се налага наказание лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК. В допълнение следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.337 ал.2 от НПК, в конкретния случай въззивния съд не разполага с процесуална възможност да наложи на подсъдимия К. И. наказание лишаване от права, тъй като липсва съответен протест на прокурора с такова искане. По гореизложените съображения жалбата на подсъдимия К. И. е частично основателна в частта, с която е заявено оплакване за неправилност на първоинстанционната присъда, поради явна несправедливост на наложеното наказание на този подсъдим. Предвид горното, въззивният съд следва да упражни правомощието си по чл.334 т.3 вр. с чл.337 ал.1 т.1 от НК. Първоинстанционната присъда следва да бъде изменена в частта на наложеното наказание на подсъдимия К. И., както следва: да се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода от три години на две години, като се приложи чл.55 ал.1 т.1 от НК; да се намали размера на определения на основание чл.66 ал.1 от НК изпитателен срок от пет години на четири години; да се отмени присъдата в частта, с която на основание чл.67 ал.3 от НК вр. с чл.42а ал.2 т.1 от НК по отношение на подсъдимия К. М. И. е наложена пробационна мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от три години с периодичност на изпълнение два пъти седмично. За извършеното от подсъдимия К. Г. М. престъпление по чл.302 т.1, предложение предпоследно, т.2 б.“а“, предложение първо вр. чл.301 ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, глоба до двадесет хиляди лева и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и 7 от НК. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия К. М. първоинстанционният съд правилно е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало; добрите характеристични данни; незначителния вредоносен резултат от деянието - 20 лева. Неправилно обаче първоинстанционният съд е приел, че отчетените от него смекчаващи отговорността обстоятелства са многобройни. Неправилно като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетена високата степен на обществена опасност на деянието, тъй като деянието на подсъдимия К. М. не се отличава с по-висока обществена опасност от обичайната за този вид престъпления. По отношение на подсъдимия К. М. липсват отегчаващи отговорността обстоятелства. Според въззивния съд, допълнително като смекчаващо отговорността обстоятелство, и то като такова с голяма относителна тежест, следва да се отчете продължителния период от време, изминал от извършване на престъплението, до настоящият момент, който е почти девет години. Това смекчаващо отговорността обстоятелство в конкретният случай има характера на изключително смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл.55 от НК. Освен това въззивният съд намира, че и най-лекото предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия К. М. престъпление се явява несъразмерно тежко. Ето защо и като компенсация за голямата продължителност на наказателното производство, наказанието на подсъдимия К. М. следва да се определи при условията на чл.55 от НК, като на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК, наказанието лишаване от свобода, следва да се определи под най-ниския предел и на подсъдимия М. да се наложи наказание една година лишаване от свобода, каквото наказание правилно му е наложено с присъдата, макар и по различни съображения. При наличието на законовите предпоставки на чл.66 ал.1 от НК, първоинстанционният съд правилно е приложил института на условното осъждане, като в мотивите на присъдата е изложил съображения, които въззивният съд изцяло споделя. Според настоящият състав определения с присъдата изпитателен срок от три години, който е минималния възможен съгласно чл.66 ал.1 от НК, е правилно индивидуализиран при установените обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието на подсъдимия К. М.. Правилно първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия К. М. и кумулативно предвиденото наказание лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 от НК, а именно лишаване от право да заема държавна длъжност в органите на МВР за срок от една година. Това наказание е съобразено с обстоятелството, че именно използвайки служебното си положение, подсъдимият е извършил престъплението. По тази причина, за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и тъй като подсъдимия М. продължава да работи в системата на МВР и към настоящия момент, не следва да се прилага чл.55 ал.3 от НК по отношение на наказанието лишаване от права, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. Правилно първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия К. М. и кумулативно предвиденото наказание глоба, като определения размер от триста лева е съобразен с наличните смекчаващи обстоятелства, с тежестта на престъплението и с доходите на подсъдимия. В конкретният случай не следва да се прилага разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК и по отношение на наказанието глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, тъй като за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и най-вече на индивидуалната превенция, е наложително на подсъдимия К. М. да се наложи наказание глоба в размер на триста лева, предвид користните мотиви за извършване на престъплението. С присъдата първоинстанционният съд правилно осъдил на основание чл.307а от НК подсъдимия К. М. И. да заплати в полза на Държавата сумата от двеста и десет лева, представляваща равностойността на предмета на престъплението по чл.302 т.1, предложение предпоследно, т.2 б.“а“, предложение първо вр. чл.301 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като предмета на престъплението липсва и не може да бъде отнет в полза на Държавата. С присъдата първоинстанционният съд правилно осъдил на основание чл.307а от НК подсъдимия К. Г. М. да заплати да заплати в полза на Държавата сумата от двадесет лева, представляваща равностойността на предмета на престъплението по чл.302 т.1, предложение предпоследно, т.2 б.“а“, предложение първо вр. чл.301 ал.1 от НК, тъй като предмета на престъплението липсва и не може да бъде отнет в полза на Държавата. В първата инстанция не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да не могат да бъдат отстранени от въззивния съд, поради което направеното в въззивната жалба на подсъдимия К. И. алтернативно искане присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, е неоснователно и не може да бъде удовлетворено, тъй като липсва законово основание за това. При извършената въззивна проверка на присъдата по жалбите и служебно, настоящият състав не намери други основания за изменение или за отмяна на присъдата, освен горепосочените, поради което в останалите части присъдата следва да се потвърди, като въззивният съд упражни правомощието си по чл.334 т.6 вр. с чл.338 от НПК. С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимите К. М. И. и К. Г. М., следва да бъдат осъдени да заплатят направените деловодни разноски във въззивната инстанция при настоящото и предходното разглеждане на делото от Великотърновския апелативен съд. Направените деловодни разноски са за пътни пари за свидетели и възлизат общо на 386,22 евро (триста осемдесет и шест евро и двадесет и два евроцента), като всеки от подсъдимите следва да бъде осъден да заплати сума от 193,11 евро (сто деветдесет и три евро и единадесет евро цента) в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд-гр.Велико Търново. Мотивиран така и на основание 334 т.3 вр. с чл.337 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и чл.334 т.6 вр. с чл.338 от НПК, Великотърновският апелативен съд