Решение № 21 от 13.1.2026 г. на Районен съд - Сливен по дело № 3840/2025 г.

В исковата молба се твърди, че ответника не е собственик на недвижим имот представляващ поземлен имот с площ от 1598 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване за земеделски труд и отдих. Посочено е, че правния интерес на ищците е акт за частна общинска собственост на Община Сливен, молба от ищците за деактуване на процесния имот и писмо от ответника, с което е отказано деактуването. Твърди се, че с нотариален акт за собственост от 1992 г. са признати за собственици по давностно владение и наследство Р.А.Б., Е. Г. Д. и Й. Г.Б., на полски имот, находящ се в местността Касъмово, с площ от 8 дка. Твърди се, че с нотариален акт за покупко продажба от 1992 г. ищците са закупили 1400 кв.м. от правото на собственост върху посоченият полски имот, целият с площ от 8 000 кв.м. Посочено е, че първоначалните собственици са продали на Г. С. Т. 1200 кв.м. от същия недвижим имот и останалите 5400 кв.м. са останали в собственост на първоначалните собственици. Посочено е, че делба на недвижимия имот не е извършвана между съсобствениците, а в границите на процесния имот от 8 дка има изградени оградни съоръжения и съсобствениците са си разпределили ползването доброволно. Излагат се съображения, че Община Сливен е актувала идеални части от имота, без да има ясна законова обосновка. Твърди се, че съставения акт за частна общинска собственост има само удостоверителна функция, но не и вещно прехвърлителен ефект. Поискано е, да се признае за установено, че Община Сливен не е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ 1598 кв.м. с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване за земеделски труд и отдих и да се признае за установено, че ищците са собственици на имота, при условията на евентуалност е поискано, да се признае за установено спрямо ответника, че ищците са придобили процесния недвижим имот по давност. Съдът квалифицирал така предявеният отрицателен установителен иск като такъв, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Съдът е квалифицирал така предявеният положителен установителен иск като такъв с правно основание, чл. 124, ал. 1 от ГПК. Съдът е квалифицирал така предявеният положителен установителен иск за придобИ.е по давност на правото на собственост от ищците, като такъв с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Указано е на ищците, че доказателствената тежест по отношение на твърденията им за издаден констативен нотариален акт по давностно владение и наследство върху площ от 8 дка, продажбата на 1400 кв.м. на ищците, факта, че от продажбата до датата на издаване на акта за частна общинска собственост, ищците са упражнявали владение върху недвижимия имот, е тяхна. В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил. В отговора за явено, че претенцията на ищците е неоснователна, тъй като твърдят че са придобили 1400 кв.м., а претендират 1598 кв.м. Направени са възражения, че ищците не са придобили процесния недвижим имот чрез покупко продажба, нито чрез давностно владение. Твърди се, че не е установено процесния имот да принадлежи на граждани, юридически лица или държавата. Сочи се, че не е налице идентичност между посочения в исковата молба недвижим имот и описания в АОС нито по площ, нито по граници.Твърди се, че въз основа на нотариалните актове за покупко продажба на недвижимия имот е невъзможно да се изведе идентичност на недвижимия имот с имота описан в АОС.Направено е възражение, че ищците не са придобили правото на собственост чрез договор за покупко продажба или чрез давностно владение.Посочено е, че АОД е издаден въз основа на проверка по чл.25,ал.1 от ЗСПЗЗ. Поискано е, предявените искове да бъдат отхвърлени , като неоснователни и недоказани. Указано е на Община Сливен, че доказателствената тежест по отношение на твърденията им, че АОС е издаден въз основа на извършена проверка по по чл.25,ал.1 от ЗСПЗЗ, е тяхна. Указано е на Община Сливен, че не сочи по отношение на твърденията им, че АОС е издаден въз основа на извършена проверка по по чл.25,ал.1 от ЗСПЗЗ, е тяхна. В съдебно заседание, процесуалния представител на ищците адв. И., моли да бъдат уважени предявеният отрицателен установителен иск и предявеният положителен установителен иск за собственост и да бъдат присъдени на доверителите му направените по делото разноски. Подробни съображения излага в писмена защита. В съдебно заседание ответникът Община Сливен, чрез адв. Д., моли да бъдат отхвърлени предявените отрицателен установителен иск и положителен иск за собственост, като неоснователни и недоказани и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски. Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства приема за установено от фактическа страна следното: От удостоверение, издадено от Сливенска община се установява, че в том 9, стр. 299 има деклариран полски имот от 8 дка на Р.А.Б., Е. Г. Д. и Й. Г.Б.,с граници Ст. М., Зарчи, Марков, Г. Л. и път. Имота е деклариран с нотариален акт № 85/92г. Базисната пазарна цена на целия имот от 8 дка е 7020 лв. съгласно наредбата за цените на недвижимите имоти и трайните насаждения. Оценката на парцелите, парцел първи от 1400 кв.м. е 165 лв., втори парцел от 1200 кв.м. е 953 лв., трети парцел от 1000 кв.м. е 1250 лв., четвърти парцел от 1300 дка е 1307 лв., пети парцел от 3100 дка е 1860 лв. В удостоверението е посочено , че имота е селскостопански в землището на гр. Сливен и удостоверението се издава, за да послужи пред РС – Сливен. С нотариален акт от 15.01.1992 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство, са признати Р.А.Б., Е. Г. Д. и Й. Г.Б., всички от гр. Сливен за собственици по давностно владение и наследство на следния недвижим имот: полски имот , състоящ се от 8 дка, находящ се в м. Касъмово, при граници Ст. М., З.М.в, Г. Л. и път. Посочено е, че имота е селскостопански и е в землището на гр. Сливен. С нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот от 22.04.1992 г. Р.А.Б., Й. Г.Б. и Е. Г. Д. са продали на Е. Р. Д. само 1400 кв.м. от полския имот, състоящ се целия от 8 дка, находящ се в м. Касъмово, в землището на гр. Сливен, при граници на продаваемия имот: Е. Г. Д., Й. Г.Б., Р.А.Б., П. П. и Г. Т. за сумата от 1650 лв. С нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот от 22.04.1992 г. Р.А.Б., Й. Г.Б. и Е. Г. Д., са продали на Г. С. Т. само 1200 кв.м. от полския имот, състоящ се целия от 8 дка, находящ се в м. Касъмово, в землището на гр. Сливен, при граници на продаваемия имот: Е. Г. Д., Й. Г.Б., Р.А.Б., П. П. и Е. Р. Д. за сумата от 953 лв. На 08.09.2021 г. във връзка с постъпило заявление от Е. Р. Д. е поискано от директора на дирекция Устройство на територията да бъде издадена справка, дали имота е собственост на физически или юридически лица, ползвател или съсобственост на граждани върху земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. На 08.10.2021 г. е издадено удостоверение, че поземлен имот с идентификатор 67338.431.50, с площ от 1598 кв.м., е общинска собственост и се намира в м. Чинтулово в землището на гр. Сливен. Удостоверението е издадено във връзка със заявление на Е. Р. Д.. С писмо от 09.09.2021 г. на Община Сливен до отдел Общинска собственост при Община Сливен е посочено, че извършена справка за поземлени имот с идентификатор 67338.431.50 по кадастралния план на вилна зона запад от 1995 г. имота е с планоснимачен номер 50. В разписната книга към кадастралния план имота е неидентифициран, за съседните имоти за имот с планоснимачен № 50, също няма записани собственици. По границите, описани в приложения нотариален акт от 22.04.1992 г., не може да се установи идентичност на имота, описан в нотариалния акт и имот с идентификатор 67338.431.50. От разписния лист се установява, че имоти с № 47 е записан овощна градина 48 – овощна градина, 49 нива и лозе, 50 - овощна градина. От скица на имота, издадена на 02.04.2025г. в графа собственици е посочено – неидентифициран. От скица, издадена от АГКК се установява, че към 02.04.2025г. не е имало данни за собствеността на процесния имот. На 04.04.2025 г. на основание чл. 56, ал. 1 от ЗОС вр. чл. 25 ал. 1 , изр. 1 от ЗСПЗЗ , вр. с § 4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ е актуван като имот частна общинска собственост ПИ с площ от 1598 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване за земеделски труд и отдих, като местонахождение на имота е посочено гр. Сливен, общ. Сливен, м. Чинтулово, поземлен имот с идентификатор 67338.431.50. От данъчна оценка на недвижимия имот се установява, че е вписан като нива, земеделска земя, пета категория. На 8.04.2025г. е подадено заявление за вписване на акта за частна общинска собственост в Служба Вписвания при СлРС. Като собственик на недвижимия имот в АГКК, е вписана Община Сливен, въз основа на акта за общинска собственост от 4.04.2025г., като е посочено, че няма предишен идентификатор на имота, трайното предназначение на имота е земеделска, за земеделски труд и отдих. На 25.09.2025 г. е съставен констативен протокол от главни експерти в Дирекция ОСИ на поземлен имот с идентификатор 67338.431.50, при което е констатирано, че имота е изоставен, трудно достъпен и обрасъл с храстова и дървесна растителност. От показанията на свидетелката Б. се установява, че знае за имота в м. Чинтулово, който е наследила от баща си. От показанията й е видно, че свидетелката си спомня, че когато майка й е била жива е продала две места от имота, като на мястото, което е останало, майката на свидетелката е ходела постоянно, защото е имало черешова градина и орехи. От показанията й е видно, че майката на свидетелката е починала през 2000 г. от показанията й се установява, че двете отделни места, които майка й е продала, единия човек е бил от селото, а другият свидетелката е посочила ищците. От показанията й е видно, че е имало каменни огради. От показанията на свидетелката Герганова се установява, че е ходила в имота през 80-те години, заедно с баба си и братовчедите си и помни една каменна стена. От показанията й се установява, че е имало в имота на баба й орехи и череши и затова са ходили по черешово време. От показанията на свидетелката З. се установява, че е ходила в имота през 80-те години на миналия век и в имота е имало череши и орехи. От показанията на свидетелят Т. се установява, че е съсед с ищците и имота се намира в землището на с. Чинтулово. От показанията му е видно, че имота на свидетеля Т. е закупен от баща му, който му го е дал, а имота на ищците е закупен от баща им, който им го е дал. От показанията му е видно, че мястото, което са закупили ищците е било ползвано, като половината е било черешова градина, а другата половина лозе и тези две места не са оградени и в момента не се ползват от десетина години. От назначената и изпълнена съдебно геодезическа експертиза се установява, че отразения контур в КККР на гр. Сливен на имот с идентификатор 67338.431.50 еднозначно определен от координатите на чупките си, представлява самостоятелен недвижим имот, който като граници, форма, площ и дори, като планоснимачен номер (пл.50) присъства в предходния план от 1995г., послужил, като основа при създаването на кадастралната карта.Преди 2006г. съществува само един кадастрален план този от 1995г. - на „Вилна зона -запад“. Както описах в предходния въпрос имот с пл.50 (от кадастрален план на „Вилна зона -запад“), съответства напълно на ПИ с идентификатор 67338.431.50 по действащата КККР. Територията е земеделска с НТП - за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ). Същото е валидно и за съседните на него имоти.Имот от 8 декара, придобит по давностно владение и наследство по силата на н.а 22/15.02.1992г. изд. от PC Сливен, не е присъствал в картен материал, защото към момента на съставянето на документа за собственост за процесната територия - м. „Касъмово“ не е имало план или карта. Първия картен материал, както е описано в констативната част е създаден през 1995г. - т.н. план на вилна зона запад. В него в обхвата на процесната територия (около ПИ 67338.431.50) не присъства имот с такава голяма площ. Повечето имоти са типичните вилни места с площ между 1 и 2 декара. Както е видно при анализа на документите приложени към делото - н.а. 22/15.02.1992г.(стр. 8), н.а 152/22.04.1992г.(стр. 9) и н.а 153/22.04.1992г. (стр. 12), когато няма план, който да укаже местоположението на имота, той се описва семантично с имената на собствениците на съседните. В разписния лист към плана от 1995г. (разпечатани снимки с телефон към експертизата, като Приложение 1), и този към Плана на новообразуваните имоти от Одобрен 2009г. (разпечатани снимки с телефон към експертизата, като Приложение 2) се вижда, че се идентифицира само едно от лицата, описаните в документите - Г. С. Т., който има роднинска връзка със Стефан Г. Т. записан, като собственик в разписните листи към плановете на пл.37 по плана от 1995г. и на ПИ 67338.431.37 по действащата КККР. С оглед изложеното, вещото лице прави извода, че ПИ 67338.431.37 е бил част от полски имот 8 дка. по н.а. №22/1992г. Този имот е бил обект на продажба съгласно н.а 153/22.04.1992г. (стр.12), с който Р. и Й.Б. с Е. Г. Д., продават на Г. С. Т. част с площ 1200 кв.м. При използване на кадастралната информационна система на Кадастъра (КАИС), която има възможност да визуализира съвместени имотите, с различни други планове и карти от миналото, за обхвата на процесната територия визуализирах КККР със сканирано и геореферирано копие на Едромащабните топографски карти (ЕТК) изработено през 60- 70 те години на миналия век, по фотограметричен метод, на база самолетно заснемане, като Приложение 3. При анализ на документа - н.а. №22/1992г. за полски имот от 8 дка., с описани граници лицата: Cm. М., З.М., Г. Л. е и път. Вещото лице е посочило, че такъв път разпознава при анализа на изображението на ЕТК - това са двойката прекъсната и непрекъсната черни успоредни линии, минаващи вертикално в дясната част на Приложение 3 и тангиращи повдигнатата от него област в син цвят. С тези две линии се изобразява в топографските карти полски път. Като форма и местоположение, доста добре повтаря съществуващия в кадастралната карта полски п ъ т - имоти с идентификатори 67338,431.340 и 67338.431.341. Имайки предвид стръмния терен на процесната територия и практиката обработваемите площи в този период и по принцип в миналото да се ползват/обработват, по така наречените синури и склонове, такива са отразени в ЕТК - като условен знак това са редиците кафяви къса и дълга чертички, т.н. „гребен“. След описаното по-горе описаното, вещото лице прави извода, че има индивидуализирани два от краищата на полския имот по н.а. №22/1992г. от изток път. запад ПИ 67338.431.37 (описан, като част-1200 кв.м., продадени на Г. С. Т.), т.е. имот 67338.431.37 е част от тези 8 дка. След това затваряйки контур по топографските знаци на синурите, пътя и ПИ 67338.431.37, се получава площ от 7951кв.м. (изобразена като стойност на Приложение 3 и повдигната със син цвят). Изводът на вещото лице е, че полски имот от 8 дка., описан в н.а. №22/1992г. представлява сегашните имоти 67338.431.37, 67338.431.49, 67338.431.50, 67338.431.51 и 67338.431.54 по КККР. В подкрепа на изводът е казаното от Г-жа Б., като свидетел в с.з. на 12.11.2025г. „... Мисля, че от лявата страна майка ми продаде две места...". Тези две места от ляво са ПИ 67338.431.37 и 67338.431.49, които са от левия край на идентифицирания от вещото лице полски имот от 8 дка. По друг цитат „... На нашето място след това майка ми ходеше постоянно, защото там имаше черешова градина и орех ...“ и с помощта на Google Earth използвайки опцията му за разглеждане на исторически изображение подбрах най- старото възможно и достатъчно ясно, като вещото лице е пренесло идентифицирания от него полски имот от 8 дка. (червената линия на Приложение 4) заедно с имотите от КККР (67338.431.37,67338.431.49,67338.431.50,67338.431.51 и 67338.431.54)идентифицирани от него, че са в обхвата му (зелените линии на Приложение 4). Майката на свидетелката Б. е посещавала и се е грижела за черешовата градина и орех, които ВЛ идентифицира на Приложение 4 в лявата част на имотът от 8 дка., до полския път, означени с надпис в лилаво. Използвайки, показанията на свидетелите Б. и Герганова от заседанието на 12.11.2025г., в което те споменават, че помнят каменна стена, която се идентифицира, като условен знак, с които е отразена границата между имоти с номера 37 и 49 по плановете от 1995г. (Приложение 5) и 2009г (Приложение 6), оградени с червена линия от вещото лице. Имотът, описан в АЧОС съставен на 04.04.2025г. - 67338.431.50 е част от имотът, описан в н.а. №22/1992г. - полски имот от 8 дка.За територията на м.“Късъмово“, няма данни да е включвана в ТКЗС, поради характера на терена-непригоден за масова обработка и образуване на земеделски блокове. А и всички данни от събраните материали сочат, че се е използвала за т.н. вилна зона, за земеделски труд и отдих и лично ползване през времето преди и след промените 1989г. Вещото лице не е открило данни за извършено отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ или да е съставян Акт за държавна собственост. От предоставените на вещото лице материали към плана на новообразуваните имоти и регистъра към него, не открих данни за конкретния имот да е заявена реституция или постановени решения за настаняване на право на собственост по ЗСПЗЗ (правоимащи ползватели, бивши собственици - чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ или други). Съдът кредитира заключението на назначената и изпълнена съдебно геодезическа експертиза,като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено. От изслушването на вещото лице се установява, че недвижимият имот представлява самостоятелен обект на базата на действащата кадастрална карта и на картния материал, който е намерил за така наречената вилна зона Запад. Там също присъства като планоснимачен 50, в същата форма и граници. Точността на гугъл уърт в момента е около метър, като различните заснемания във времето са с различна точност. Тази точност от 1 метър не отговаря на Наредбата, за да се използва за кадастрална карта, но и целта й не е такава. Споменаването на затваряне на контур по синурите, е нещо специфично, което геодезистите използват и вещото лице го споменало само, за да стане ясно, как става. Това е логичната обработка, когато се отиде на терен, която хората използват. Много рядко има имот, който се обработва, да има вътрешни такива синури. В повечето случаи той се обработва и границите му са по тези синури. Исторически, това са били основните белези, по които са се индивидуализирали недвижимите имоти и другия белег, по който се индивидуализират са местността и съседите по имена, преди да има карта въобще. Това е било принципно. В Приложение 5 и 6, границите са предимно по синури, това са тези чертички, така се прави, така се и обработват. Няма нормативен акт, в който да е залегнало такова обработване. Вещото лице е посочило, че координатите на контурите, с които е затворил 8 декаровия имот, а това е и необходимо, ако се визира приложение 3. Това е направено на екрана на компютъра от географската информационна система на кадастъра. Има такава опция, картния материал е отдолу, така наречената едромащабна топографска карта, може да се визуализира. Тя е официално координирана в достатъчна точност за този тип планове и вещото лице я използвал директно, за да може да се съвмести имота с настоящата кадастрална карта. Вещото лице е посочило, че е предположило, че има черешова градина, за да направи връзката с показанията на свидетелите и да търси допирни точки. От изображенията на гугъл уърт, не може да се каже какви видове дървета има. Не е извършвал оглед на място на процесния имот. Каменна стена е съществувала, защото в един картен материал е снимка към момента на изготвяне на картния материал и към 1995 г., е имало тази каменна стена, имало е условни топографски знаци, които са изобразени на картния материал и в приложение № 5 и 6 вещото лице ги е изобразило в червено, но тъй като не е извършил оглед, не може да каже, в момента има ли такава стена. Вещото лице не е извършвало проверки в общинска служба Земеделие, Областна дирекция Земеделие, Областна администрация Сливен и Държавен архив Сливен, относно включването на имота в ТКЗС или ДЗС, или заявяването за възстановяване на собственост. Не е използвал заверени копия от Община Сливен на разписните листи, за да спестя време, приложил ги е за яснота. Приложение № 3 е озаглавено чернова, защото така го генерира системата. Това е документ, който вещото лице е създало от официалната информационна система на кадастъра. Не е внасял добавки и изменения в документа, няма такава опция, ползва се само ако се генерира инструмента, с който се генерира тази площ, тя се визуализира и после изчезва. От изслушването на вещото лице се установява, че когато отиде да провери някой план, винаги задава въпроса и иска да цитира заповедта и има ли такава. На този план на Общината има само дата, на която е предаден и Общината трябва да знае, защо не е одобрен. Този план, включително и плана на Селищно образувание Изгрев, ролите им са по-скоро, като помощен план, или началото, поради което е било необходимо, да има картен материал за тези зони, за целите на земеразД.ето, и с това се започва, защото са сложни, като собственост. Там има собственици, на които земята е била отнета. Има такива, на които не е била отнемана и така наречените ползватели, които са настанени да ползват по постановление. Това е само предположение, но тази зона е доста голяма. Необходимо е било финансиране, за да се продължи, за да се извърши така нареченото подробно анкетиране, за да може всяко едно от тези имотчета да разберат, кой го ползва и на какво основание. Затова е и регистъра към него и е доста непълен и с много празни места. Това е причината да не е пълен, защото процедурата не е продължена. Това е следващия етап, за да се създаде следващия план, плана на новообразувани имоти. Той е създаден много по-късно, когато е имало възможност и то на части. Така, че цялата тази процедура, идеята е била да завърши с плана за новообразуваните имоти и тогава ще има и заповед за одобрение, така нареченият помощен план. После има и един на бившите собственици, това са все етапи на тази процедура, чийто резултат трябва да е плана на новообразуваните имоти. Тези етапи не се одобряват, те се ползват, а и факт е, че Община Сливен си ги ползва, те дори са до голяма степен основа на всички картни материали, които има. Категоричен извод, това е най- вероятния извод, при информацията, с която вещото лице разполага. Има два момента, първо хората, самите които са предявели претенцията за този имот, те най- добре знаят от родителите си къде са били местата на родителите им, така че се тръгва от този имот, за който претендират. От самото съдебно производство, от твърденията в исковата молба и оттам нататък, като вещото лице има отправна точка и използвайки информацията от кадастралната карта и от едромащабната топографска карта. Там е ясно от топографската карта, може да се определи едната граница на имота, който е стар път, съществуващ и към момента и е отразения план на кадастралната карта. Другата граница е идентифицирал малко косвено, но то няма как да е другояче. Като съседи, тези имена, посочени в документа за собственост, вещото лице не може да ги идентифицира, дори и с наследници, но пък сделката, която са извършили собствениците на имота от 8 дка, първия документ за обстоятелствена проверка, са посочени тези граници. На следващ етап те продават част от имота си на бащата на свидетеля разпитан в заседанието, в което е изслушано и вещото лице. Тези собственици на имота от 8 дка, продават 1200 кв. на сем. Т.и, и към момента, такава следа, с такива собственици вещото лице е намерило на сем. Т.и конкретно за имот 37, в който има и вила. Това идентифицира, че сегашният имот 37 е бил част от имота от 8 дка. Това е другата отправна точка на вещото лице, с която може да идентифицира имота и използвайки топографската карта, това е била и методиката, затваряйки контур, стигайки до пътя, включвайки имот с идентификатор 37 и използвайки и синурите, да затвори контур, за да види на каква площ затваря и площта е идентифицирана на приложение 3. Вещото лице е заявило, че поради липса на информация, е ползвал свидетелските показания, за да се ориентира. Вещото лице е направило извода в приложение 3, че ако тези пет имота по кадастрална карта са били в процесния имот от 8 дка, тези две места са в десния му край, а най-отдясно е семейство Т.и. Характера на земеделските блокове, от който се интересуваха ТКЗС- тата, които изискват механизирана обработка, това е била целта, изискват по подходящи терени. Извода, който прави вещото лице за принадлежността на тази територия към блок от ТКЗС, че обикновено, ако бъде включен, той бива манипулиран, т.е. бива терасиран, за да може да е по-лесна механизираната обработка. Има такава практика на други места по селата, били са терасирани. Тази територия не е била терасирана. Това подкрепя тезата, че е на някой, който не е присъствал по време на правенето на плана. Не е бил намерен, за да бъде вписан в регистъра, защото по време на измерванията и обхода на терен, когато се заснемат имотите, техниците на място питат на кой е имота, и когато има човек, който да питат, го записват в разписния лист. В случай, че и сега, и тогава, най-вероятно е нямало хора на терен постоянно, обикновено се питат съседите. Събира се предварителна информация.Акта за общинска собственост е приложен по делото, а конкретното основание, вещото лице не си го спомня към момента на изслушването. Вещото лице е заявило, че не е направило координиран регистър, защото задачата му не е такава,. При идентифициране на имота от 8 дка, съответно на приложение 3, съвместяването с кадастралната карта, идентифицира тези пет имота, които са по картата и обединяването им в един имота, а те са били един имот и са били разделени на пет, защото така се обработват. При така установената фактическа обстановка,съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ: По допустимостта на предявеният отрицателен установителен иск за признаване на установено, спрямо ищците, че Община Сливен не е собственик на процесният недвижим имот, съдът приема, че е налице правен интерес от предявяването на иска, доколкото недвижимия имот е актуван от ответника като частна общинска собственост и предвид на твърденията, че ищците са придобили процесния недвижим имот чрез покупко-продажба и въз основа на давностно владение. По предявените отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, а именно: да бъде признато за установено спрямо ответника, че процесния недвижим имот не е собственост на Община Сливен, съдът приема, че предявения иск е основателен. Безспорно се установи в производството,че ищците са закупили с нотариален акт за покупко-продажба 1400 кв.м. от полски имот, състоящ се от 8 дка, в м. Касъмово, в землището на Община Сливен. от показанията на свидетеля Т. се установи, че процесният имот е бил обработван до преди 10 години. За покупко-продажбата на имота е издадено от Общински народен съвет Сливен удостоверение за парцели, като в удостоверението са посочени четири парцела. Към удостоверението е посочено лицата, които са декларирали имота като собствен а именно Р.А.Б., Е. Г. Д. и Й. Г.Б.. Акта за частна общинска собственост не е издаден по надлежния ред, тъй като констативния протокол за проверка на поземленият имот е издаден на 25.09.2025г. а акта за актуване на имота за частна общинска собственост е издаден на 4.04.2025 г. Не е спазена процедурата за издаване на акт за частна общинска собственост, а съответно и не са представени доказателства за извършване на две проверки на имота. Следва да се отбележи с оглед пълнота на изложението, че ответникът още през м.09.2021г. е сезиран със заявление от ищците и изрично е посочено, че за имота няма записан собственик. Не става ясно в производството по какъв начин е издадено удостоверението от 08.10.2021г. от ответника, в което е посочено, че процесния поземлен имот е собственост на Община Сливен при положение , че акта за частна общинска собственост е издаден четири години след това. По представените от ответника доказателства, не се доказа по принципа на прякото, главно и пълно доказване, че имота е придобит от Община Сливен.В актовете за частна общинска собственост не е посочено конкретно придобивно основание т.е по какъв начин Община Сливен е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот.Разпоредбата на чл.56,ал.1 от ЗОС сочи, че за общинските имоти се съставят актове за общинска собственост по образци, утвърдени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието.Разпоредбата на чл.56,ал.2 от ЗОС гласи, че за временните постройки, улиците, площадите, общинските пътища и други линейни обекти на техническата инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго.В разпоредбата на чл.2,ал.1т.1 от ЗОС е предвидено, че общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон, а в чл.2,ал.1,т.7 от ЗОС е предвидено, че общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин определен от закон.Не се доказа по никакъв начин, а и не е посочено в актовете за частна общинска собственост на какво основание Община Сливен е придобила правото на собственост върху имотите-чрез придобивна давност, чрез правна сделка. При отрицателен установителен иск за собственост ответникът следва да докаже по пътя на прякото, главно и пълно доказване, че е собственик на процесния недвижим имот.В настоящото производство се доказа, че ищците са владели и ползвали процесния недвижим имот до преди около 10 години. По никакъв начин не се доказа в производството как Община Сливен е придобила правото на собственост върху имота чрез правна сделка или въз основа на придобивна давност.По силата на чл.5 от ЗОС акта за общинска собственост има качеството на официален свидетелстващ документ, но само когато удостоверява наличието на конкретно придобивно основание, при наличието на което на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на което актувания имот се счита за общинска собственост до доказване на противното.В настоящото производство не бе доказано по никакъв начин какво е придобивното основание въз основа, на което имота е актуван като частна общинска собственост.Придобивното основание не е посочено в самия АЧОС там са посочени законови разпоредби, но не и придобивното основание. Придобивно основание не е посочено и в самия отговор на ответника Община Сливен. В този смисъл и решение №271 от 30.10.2012г. по гр.д. №477/2012г. ІІ Г.О. на ВКС, решение №15/19.02.2016г. по гр.д.№4705/2015г. на ІІ Г.О. на ВКС. Неоснователни са възраженията направени в отговора, че в разписната книга за пет имота няма вписан нито един собственик и ползвател и в тази връзка съдът приема посоченото от вещото лице, а именно, че Община Сливен не е продължила проучването на терен, поради което и в разписния лист няма вписани собственици или ползватели на имоти. Ответникът е издал акта за частна общинска собственост въз основа на неприет и неодобрен план, който не е продължил с индивидуализирането на лицата, които са собственици или ползват имоти в процесната вилна зона. Община Сливен сама не е довършила проучването на терен за процесната вилна зона и съответно не е установила по надлежен начин, дали процесната земя принадлежи на граждани, юридически лица, държавата или самата община. От самия разписен лист се установява, че няма вписано нито един собственик или ползвател на имот. С оглед изложеното предявеният иск ще следва да бъде уважен, като основателен и доказан. На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ще следва да бъде осъден ответника, да заплати на ищеца И. Д. направените по делото разноски в размер на 509,23 евро, а до 31.01.2026 г. -995,79 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, депозит и държавни такси съразмерно на уважената част от иска. На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца Е. Д. направените по делото разноски в размер на 509,23 евро, а до 31.01.2026 г. -995,79 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, депозит и държавни такси съразмерно на уважената част от иска. Така мотивиран,съдът