Решение № 1289 от 21.4.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 187/2026 г.

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) вр. чл. 203, ал.1, чл.294 и сл. и чл.299, ал.2 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. М. М. с [ЕГН], [населено място], [улица], чрез адв. Р. М. – В. – АК-Плевен, против Община Плевен, представлявана от кмет на община. С Решение № 2155/24.02.2026 г. по адм.д. № 4791/2025 г. ВАС на РБ е отменил решение № 846/04.03.2025 г. по адм.д. № 416/2024 г. по описа на АдмС – Плевен, с което исковата молба е уважена в частта за присъждане [рег. номер]. обезщетение за неимуществени вреди, и е потвърдил решението в частта, с която исковата молба е оставена без уважение в останалата част. В отменената част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, с вх.№ 1369/02.03.2026 г. Предмет на настоящото дело е исковата молба вх.№ 1369/02.03.2026 г. в частта, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер [рег. номер]. за претърпени неимуществени вреди в периода от 2018 г. до 2024 г., причинени от незаконосъобразно бездействие на Община Плевен за изпълнение на Заповед № РД-288/15.06.2018 г. на зам. кмет при Община Плевен за премахване на незаконен строеж. Претендира се и присъждане на деловодни разноски. Ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ [УПИ] по плана на [населено място], общ.Плевен, заедно с построените в него масивна жилищна сграда и масивна стопанска сграда. Твърди се, че във връзка с жалба на Д. М. била проведена процедура по установяване на незаконно строителство и била издадена Заповед № РД-12-280/15.06.2018 г. на зам.кмет при Община Плевен, с която било наредено премахването на незаконен строеж, представляващ „Надстройка на съществуваща лятна кухня и пристройка към нея“, изпълнен в [УПИ], кв.15 по плана на [населено място] без необходимите строителни книжа, както и привеждането на покривната конструкция и височината на сградата в първоначалния й вид. Издадената заповед не е обжалвана и е влязла в сила. Сочи се, че до датата на подаване на исковата молба, Заповед № РД-280/15.06.2018 г. не е изпълнена, както от строителя на строежа, така и от страна на Община Плевен. Твърди се, че не е изпълнена глава втора вкл. чл. 3 и чл.4 от Наредба № 28 за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от Община Плевен, приета с Решение №545/25.04.2013 г. на Общински съвет – Плевен, като общинската администрация не е определила изпълнител за обществена поръчка по премахване на незаконни строежи, не е изпълнила принудително заповедта по чл.225а, ал.1 от ЗУТ и в 3-дневен срок след изтичане на срока за доброволно изпълнение, не е извършена проверка по изпълнението на мястото на строежа, не е съставен констативен протокол и не е пристъпено към действия по принудително изпълнение на заповедта. Ищецът твърди, че от бездействието на Община Плевен са му причинени вреди – неимуществени вреди (болки и страдания от морална страна, които се обострят след всеки неуспех да постигне справедливост, както и влошено здравословно състояние), в размер на 6 000 лв. за целия период от 2018 г. до 2024 г. включително. Излагат се твърдения, че незаконосъобразното бездействие на ответника продължава и към датата на подаване на исковата молба. Искът е предявен против Община Плевен, като се сочи, че всички вреди са причинени от незаконосъобразното бездействие на Община Плевен да изпълни Заповед № РД-280/15.06.2018 г. на зам.кмет при Община Плевен за премахване на незаконния строеж. Ответникът е подал писмен отговор по иск в указания срок чрез пълномощник адв. В. Н.. Прави възражение за изтекла давност за периода от 2018 г. до 14.05.2019 г., доколкото ИМ е предявена на 14.05.2024 г. Сочи, че неимуществени вреди под формата на претърпени болки и страдания не могат да се причиняват по години, както е посочено в ИМ. Наличното увреждане на ищеца 100 % ТНР, няма връзка с действия или бездействия на администрацията. Липсва и причинна връзка между дейността на администрацията и соченото увреждане, тъй като ищецът не е страна в изпълнителното производство. В заседанието по същество на спора ИЩЕЦЪТ Д. М. М., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. - В., с пълномощно по делото. Счита, че в настоящото производство безспорно са доказани настъпилите нематериални вреди по отношение на Д. М. М.. Във връзка с това са представени пред предходния състав на Административен съд – Плевен многобройни доказателства, от които става ясно, че Община Плевен през целия претендиран период за обезщетение противоправно е бездействала и не са извършени действия за премахване на процесната сграда, за която има издадена и влязла в сила заповед за премахване. Моли да се уважи исковата претенция за настъпили нематериални вреди и да се присъдят сторените разноски в производството, за което е представен списък в предходната инстанция. Моли за подходящ срок за писмени бележки, но в същия срок не представя такива. ОТВЕТНИКЪТ Община Плевен се представлява от В. Н., началник отдел „ПНО“, с пълномощно по делото. Изразява становище, че исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на бездействие на администрацията е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претенцията е предявена от ищеца с бланкетно твърдение за „болки и страдания поради тежко заболяване, което се обостря при всеки неуспех за постигане на справедливост“. Според ответника нито едно от тези обстоятелства не е доказано нито в предходното разглеждане на спора, преди отменителното решение на ВАС, нито в настоящото съдебно производство. Трябва да има данни за някакво конкретно влошаване на здравословното състояние, за някакви медицински намеси, за някакво провеждано лечение и най-важното – да има безспорно доказаност на пряката причинна връзка между основния факт в процеса и така твърдените причинени вреди. Тази 100% трайно намалена работоспособност е диагностицирана и установена по безспорен начин по отношение на ищеца далеч преди процесните събития и факти, които са предмет на процеса. В тази връзка моли, съобразявайки и възражението за изтекла погасителна давност за едногодишен период [рег. номер] 2019 година, съдът да отхвърли изцяло като неоснователна и най-вече недоказана претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Моли при този изход на делото, в полза на Община Плевен като юридическо лице, което представлява, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно материалния интерес и разпоредбите на Наредбата за заплащане на правната помощ. За Окръжна прокуратура Плевен, редовно призована, се явява прокурор И. Ш.. Сочи, че във фактическия състав на отговорността на държавата, визиран в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действия или бездействия или на орган и на длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие, и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. За да възникне законовата отговорност в случая, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията или бездействията, произтичащи от осъществявана административна дейност, така и наличието на реално причинена вреда, следствие от тях, в пряка причинна връзка. Според представителя на прокуратурата от събраните по делото писмени доказателства е видно, че липсва пряка причинна връзка между незаконната дейност на държавния орган и длъжностно лице, и вреди, ето защо моли да се отхвърли предявеният иск. Безспорно е по делото и не се спори между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], обл.Плевен, съставляващ УПИ I пл.№619, стр.кв. 15, по плана на [населено място], дворно място [рег. номер].м, ведно с построените масивна жилищна сграда и стопанска постройка. В тази насока е представеното от ищеца заверено копие на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и делба № 199, том VI, дело № К-1318/1994 г., неоспорен от ответника. Не се спори и относно обстоятелството, че имотът на Д. М. М. е съседен на имот [УПИ], кв. 15. Не се спори между страните, че по повод жалба от Д. М. М. вх.№ ТСУ и С 94Д-4886-1/07.11.2017 г. е извършена проверка на строеж, изпълнен в съседния [УПИ], кв. 15, собственост на М. Й. Л. и Г. П. Р., представляващ „Надстройка над съществуваща лятна кухня и пристройка към нея“. С констативен протокол № 10/23.04.2018 г. при проверка от „Строителен контрол“ при Община Плевен било установено, че през 2017 г. в имота е извършвано строителство на страничната регулационна линия с [УПИ], кв.15, по плана на [населено място]. Не се спори, че със заповед № РД-12-280/15.06.2018 г. на Зам. кмет „Териториално развитие“ при Община Плевен на основание чл. 225а, ал.1 вр. чл. 223, ал.1, т.8 от Закона за устройството на територията (ЗУТ) било наредено на М. Й. Л. с адрес: [населено място], [жк] [адрес], ап.20 да премахне незаконния строеж, представляващ „Надстройка над съществуваща лятна кухня и пристройка към нея“, изпълнен в [УПИ], кв.15, по плана на [населено място], общ. Плевен, изпълнен без необходимите строителни книжа, и да приведе покривната конструкция и височината на сградата в първоначалния й вид. Със заповедта бил определен 30-дневен срок за доброволно изпълнение, като при неспазване на този срок административният орган следвало да пристъпи към принудителни действия по реда на чл.225а, ал.3 от ЗУТ и Наредба №28/2013 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, като разходите по премахването да са за сметка на извършителя на незаконния строеж. Контрол по изпълнение на заповедта бил възложен на главния архитект на Община Плевен. Заповедта не е обжалвана и е влязла в сила. Установява се от писмо с изх.№ ТСУ-94Д-4886-1/18.07.2018 г., че заповед № РД-12-280/15.06.2018 г. е връчена на собственика на имота М. Й. Л. на 27.07.2018 г. Въз основа на искова молба с правно основание чл. 109 от ЗС подадена от Д. М. М., е било образувано гр.д.№ 5404/20 г. по описа на РС-Плевен. С Решение 260456/01.07.21 г. по гр.д.№ 5404/20 г. по описа на РС-Плевен М. Й. Л. и Г. П. Р. са осъдени на основание чл.109 от Закона за собствеността да преустановят неправомерните си действия, с които пречат на Д. М. М. да упражнява пълноценно правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 06690.401.69, находящ се в [населено място], [улица], да премахнат изградена стреха на покрива на жилищната сграда и на лятната кухня (сграда с [идентификатор]), както и да премахнат изградената стреха на селскостопанската постройка (сграда с идентификатор №06690.401.618.2), като изградят покрива калканен, така че стрехата да не попада във въздушното пространство над [имот номер] и атмосферните води от покрива да не се вливат в него, както и да премахнат двата прозореца, находящи се в жилищната сграда, на калканната стена, които гледат към имота на Д. М. М.. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение бил издаден и изпълнителен лист № 262148/06.08.2021 г. С молба с вх.№ ГР-94Д-4886-1/30.03.2022 г. Г. П. Р. поискала информация от Кмета на Община Плевен във връзка с изпълнение на посоченото по-горе съдебно решение и изпълнителен лист. С писмо изх.№ ГР-94Д-4886-1/05.04.2022 г. зам.кмет на Община Плевен уведомил Г. П. Р., че за осъществяване на СМР, описани в изпълнителен лист № 262148/06.08.2021 г. е необходимо издаване на разрешение за строеж по реда на чл.148 от ЗУТ въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект. Установява се от молба с вх.№ ТСУ-94Д-4886-1/18.10.2022 г. на Д. М. М., чрез адв. И. Н. – АК-Плевен, че ищецът поискал от Кмета на Община Плевен да предприеме следващи изпълнителни действия по привеждане в изпълнение на Заповед № РД-12-280/15.06.2018 г., вкл. действия по фактическо премахване на установеното незаконно строителство. Собственикът на имота – Г. Р. е подала заявления до Главния архитект за издаване на скица с виза за проектиране във връзка с изпълнението на съдебното решение и изпълнителния лист, по които е постановен отказ, тъй като е необходимо изменение на ПУП – План за регулация и застрояване за [УПИ], [УПИ], [УПИ] и [УПИ], строителен квартал 15 по плана на [населено място]. От Определение №207/20.01.2023 г. по адм.дело № 951/22 г. по описа на АдмС-Плевен, е видно, че ищецът е подал жалба срещу бездействие на административния орган по изпълнение на Заповед № РД-12-280/15.06.2018 г. на Зам.Кмета по „Териториално развитие“ на Община Плевен за премахване на незаконно строителство в [УПИ], стр.кв.15 по плана на [населено място]. С определението съдът е оставил без разглеждане жалбата, като недопустима поради липса на правен интерес от оспорването, и прекратил производството. С Определение № 3054/22.03.2023 г. по адм.дело № 2643/23 г. по описа на ВАС е оставено в сила Определение № 207/20.01.2023 г. по адм.дело № 951/22 г. по описа на АдмС-Плевен. По делото са представени множество заявления, изпращани от ищеца до кмет на Община Плевен, с искане за изпълнение на заповедта за премахване на незаконния строеж в съседния имот. С писмо изх.№ ЖС-94Д-4886-1/07.06.2024 (лист 130 от адм.д. № 416/2024 г. по описа на съда) зам. кмет на Община Плевен уведомил ищеца, че с Определение № 3054/22.03.2023 г. ищецът е уведомен, че не е страна по заповед № РД-12-288/15.06.2018 г., поради което не е страна в производството по обжалването на акта, в изпълнителното производство, както и в производството по оспорване на действията на органа по изпълнението. Видно от протокол № 1/19.06.2024 г. (лит 132 от адм.д. № 416/2024 г. по описа на съда), заповед № РД-12-280/15.06.2018 г. на зам.кмета „ТР“ на Община Плевен за премахване на незаконния строеж не е изпълнена доброволно в определения 30 дневен срок. Установява се от представеното заверено копие на Протокол за предварително проучване на принудителното изпълнение на премахването на незаконния строеж от 18.07.2024 г. - л. 133 от дело № 416/2024 г. по описа на съда, че работна група е изложила становище относно резултатите от извършеното проучване за начина на принудително изпълнение, срока за изпълнение и необходимите средства относно незаконен строеж „Надстройка над съществуваща лятна кухня и пристройка към нея“ в [УПИ], кв.15 в [населено място], като приела начин на изпълнението: ръчно, срок за изпълнение – 12 работни дни и стойност на премахването 15 000 лв. без ДДС. Видно от представените заверени копия на Експертно решение № 90472 от 44/04.03.2022 г. и епикриза от 24.10.2018 г., издадена от Клиника по урология при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД-Плевен, ищецът е бил дигностициран през 2018 г. с онкологично заболяване, както му е определен 100 % ТНР, без чужда помощ, за срок от 3 години и дата на инвалидизиране 16.10.2018 г. (лист 14 и сл. от адм. д. №416/2024 г. по описа на съда). Няма представени други Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Разпоредбата на чл. 205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая такова юридическо лице е Община Плевен. Предвид гореизложеното, исковата претенция се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, исковата претенция по отношение на претенцията за обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява неоснователна, по следните съображения: Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Според чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Обезщетенията, присъждани по този ред, също имат характер на парично компенсаторно средство за претърпени вреди. Обективният обхват на нормите чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 4 от ЗОДОВ очертава фактическия състав на отговорността на държавата и предпоставките за нейното реализиране, които са: наличието на вреда, незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган на държавата, респ. на общините, които са резултат от упражнена административна дейност и пряка причинно-следствена връзка между вредите и увреждането. В случая, с оглед и на указанията на ВАС, следва да се съобрази фактът, че административното производство е във фаза изпълнително производство. Посоченото в исковата молба бездействие представлява част от изпълнителното производство по влязъл в сила административен акт с предмет премахване на незаконен строеж. Страните в изпълнителното производство са посочени в чл.274 от АПК. Съгласно чл.274, ал.1 от АПК, взискател може да бъде административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, и всеки гражданин, организация или орган, посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници. Съгласно чл. 274, ал. 2 от АПК, длъжници по изпълнението могат да бъдат гражданите и организациите, както и органите, посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници. Съгласно чл. 274, ал. 3 от АПК, страни в производството са и прокурорът, омбудсманът или друг оправомощен в специален закон орган в случаите, когато изпълнителното производство е започнало по тяхна инициатива. С оглед съдържанието на заповедта за премахване на незаконен строеж, страни в процесното изпълнително производството са зам. кметът на община Плевен, издал административния акт, и задълженото лице по цитираната заповед за премахване на незаконен строеж, а именно М. Й. Л. с адрес: [населено място], [жк] [адрес], ап.20. Контрол по изпълнението е възложен на главния архитект на общината (лист 39 - 40 от адм.д. № 416/2024 г. по описа на съда). В случая чл. 274, ал. 3 от АПК не е приложим, доколкото изпълнителното производство не е започнало по инициатива на посочените в тази алинея органи. Следователно ищецът Д. М. М. не е страна в изпълнителното производство, и се явява трето лице по отношение на това производство. Съгласно чл. 294 от АПК на обжалване подлежат постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението. Съгласно чл. 295 от АПК, право на жалба имат страните в производството по изпълнението, както и третите лица, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от него. Съгласно чл. 296 от АПК, ал.1, жалбата се подава чрез органа по изпълнението до административния съд по мястото на изпълнението в 7-дневен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието. Съгласно ал. 2 бездействието на органа по изпълнението може да се обжалва безсрочно след изтичането на 7 дни от подаването на искането за извършване на изпълнителното действие. Съгласно чл. 299, ал. 2 от АПК, за вредите от изпълнението, причинени на трети лица, обезщетение се дължи от държавата, ако административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, е държавен, и от общината, ако органът е общински. От посочените правни норми, регламентиращи изпълнителното производство, е видно, че, за да се присъди на трето лице обезщетение за вреди, причинени в хода на това производство, следва да е налице бездействие, което е отменено по посочения в чл.294-чл.298 от АПК ред. Следва да е налице и причинена вреда – в случая неимуществена, доколкото такава вреда се претендира, и пряка причинна връзка между бездействието и вредата. В случая соченото бездействие в изпълнителното производство не е отменено по предвидения за това ред, не представлява и фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК. Разпоредбите на чл. 294 - чл. 298 от АПК са специални по отношение на чл. 204, ал. 4 от АПК, с оглед на което съдът по настоящото дело не може да установява незаконосъобразност на бездействие на органа по изпълнение в изпълнителното производство. По отношение на разпоредбата на чл. 299, ал. 2 от АПК, съдът съобразява следното: Съгласно посочената материалноправна разпоредба за вредите от изпълнението, причинени на трети лица, обезщетение се дължи от държавата, ако административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, е държавен, и от общината, ако органът е общински, като съгласно чл. 300 АПК исковете се разглеждате по реда на този кодекс, т. е. по реда на Глава единадесета (чл. 203 и сл. АПК). Отговорността е имуществена и възниква от настъпването на имуществени или неимуществени вреди от изпълнението на актове – изпълнителни основания по чл. 268 от АПК, независимо дали са причинени виновно. По чл. 299, ал. 1 от АПК тя се носи само за вредите от действия, извършени при или по повод принудителното изпълнение на актовете по чл. 268 и само ако тези действия са незаконосъобразни. За разлика от нея, отговорността по ал. 2 на текста се носи за вредите от всяко, както принудително, така и доброволно, правомерно, изпълнение на акт по чл. 268 от АПК, увредило третите лица. Достатъчно е в процеса ищецът да докаже, с допустимите по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства, че в резултат на принудителното (или правомерно) изпълнение на акт по чл. 268 от АПК, като трето лице, неучастващо в административното производство, е претърпяло имуществените вреди, които твърди, и тези вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с акта. В този смисъл е Определение № 8434 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5659/2020 г. Въпреки че посоченото определение на ВАС е във връзка с търсене на обезщетение за имуществени вреди, положението с неимуществените вреди е същото – следва да се докажат по определения в закона ред и начин. Тази хипотеза също не е налице в настоящия случай, доколкото чл. 299, ал. 2 от АПК се отнася само до вреди от изпълнението, но не и за вреди от неизпълнението, което е съвсем различна хипотеза. В случая ищецът не е и доказал претърпените вреди. Твърденията за влошаването на заболяването му не са подкрепени нито със съответни медицински документи, нито със свидетелски показания. Представените по делото епикриза и ЕР на ТЕЛК от 2018 г. не доказват „болки и страдания от морална страна, които се обострят след всеки неуспех да постигне справедливост, както и влошено здравословно състояние“, които да са пряк и закономерен резултат от бездействие да се изпълни заповед за премахване на незаконен строеж в съседен имот. За да е налице пряка причинно – следствена връзка между вреди и бездействие, трябва от извършването на исканото действие закономерно да произтичат преки положителни последици за лицето. Но в производството по изпълнение на влязъл в сила административен акт за премахване на незаконен строеж не се реализират пряко и закономерно конкретни права на собственик на съседен имот, в който не се намира незаконният строеж и който не е адресат на акта. Ищецът няма субективно право, притезание, упражняването на което да зависи пряко от фактически действия на органа по премахване на незаконния строеж. Съществуващите си права ищецът е защитил в производството пред РС – Плевен по реда на Закона за собствеността, но с иск срещу собствениците на съседния имот, а не срещу общината. Т.е. притезанието му не е свързано с активно поведение на ответника по това дело, а с действията на собствениците на съседния имот. Доколкото липсват както отменено бездействие на органа по изпълнение в изпълнителното производство, така и доказани вреди, е безпредметно да се изследва въпросът за наличие на причинна връзка между бездействието и вредите. По същата причина е безпредметно да се обсъжда възражението на ответника за давност, доколкото вреди не са налице. С оглед на изложеното, искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер [рег. номер]. следва да се отхвърли изцяло. При този изход на делото ответникът има право на разноски. Същият е претендирал разноски само за процесуално представителство при първоначалното разглеждане на делото, пред ВАС и пред настоящия съд. Доколкото ответникът не е посочил размер на претендираното възнаграждение, същото следва да се присъди в минимален размер, като се съобрази, че разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ е изменяна от подаване на ИМ до настоящия момент. Следва да се присъдят 100 лева за първоначалното разглеждане на делото, 200 лева за разглеждането пред ВАС и 200 лева за настоящото разглеждане на делото, общо 500 лева. Съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България, същите са равностойни на 255,65 евро. Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд – Плевен, десети административен състав