Решение № 1601 от 7.4.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 110/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационната жалба на "Пласколайт БЪЛГАРИЯ" ЕООД против Решение №493/15.12.2025г, постановено по АНД №2110/25г по описа на РС Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-003240/21.11.2024г издадено от Директор дирекция "Инспекция по труда" Стара Загора с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 8 000лв на основание чл. 413 ал.2 от КТ за нарушение на чл.122 от Наредба №7/23.09.1999г за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване - отпадните продукти се отстраняват своевременно от работното място и се съхраняват в съответствие с необходимите изисквания за това, че на 12.10.2024г в склад на цех "Гранули", площадка на Агробиохим АД, дружеството в качеството му на работодател съхранява опаковка от отпаден продукт - празен варел за съхраняване на етилакрилат, в нарушение на съответните изисквания, определени в т.5 от Инструкция за безопазна работа с етилакрилат, а именно "Този продукт ивсички непочистечни контейнери трябва да се изхвърлят като опасен отпадък, в съответствие с разпоредбите за опасни отпадъци". Размерът на санкцията е определена поради това, че нарушението е довело до няколко трудови инцидента, както следва: на 25.02.2024г с пострадал И. Г. И.; на 09.09.2024г с пострадал К. К. К.; на 12.10.2024г с пострадал Т. Г. М., който към момента на издаване на НП -21.11.2024г е починал, в резултат на използване на ъглошлайф, за да изреже капака на празен варел от етилакрилат, който неправилно е съхраняван, при което настъпва трудова злополука на 12.10.2024г. С Решение № 102/11.03.2025г постановено по АНД №3652/24г по описа на РС Стара Загора е отменено Наказателното постановление с аргумента, че неправилното съхранение на отпадния продукт не се квалифицира правно като неизпълнение на задължението на работодателя по чл.122 от Наредба №7/1999г., а представлява не спазване на изискванията на чл.275 ал.1 от КТ. Вместо това обаче с АУАН било повдигнато обвинение за не правилно съхранение на опаковка от отпаден продукт, вместо за неспазване на конкретно условие от обхвата на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат остранени, ограничени или намалени. С решение № 3081/22.07.2025г постановено по КАНД №520/25г по описа на АС Стара Загора е отменено Решение №102/11.03.2025г на РС Стара Загора и делото е върнато за ново разглеждане с указания да се формират изводи по основните въпроси за административно наказателната отговорност на дружеството - има ли нарушение на задълженията на дружествата към държавата при осъществяване на дейността му въз основа на фактите, установени от събраните доказателства. Първата касационна инстанция е приела, че изискването на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН е спазено, а обвинението съдържа всички елементи на административно наказателния състав на чл.413 ал.2 от КТ вр. с чл.122 от Наредбата, тъй като пълнотата на обвинението е е негова функция - онази норма, която въздига деянието в наказуемо нарушение определя и фактическите съставомерни обстоятелства. Отречено да е се изисква посочване на общото по чл.275 ал.1 от КТ задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд така, че да бъдат изключени, ограничени или намалени всяка опасност за живота и здравето на работника или служителя. При новото разглеждане на делото въззивният съд е потвърдил Наказателното постановление като е приел, че описаната в АУАН фактология се установява безпротиворечиво от събраните по делото доказателства. Към 12.10.2024г в склад на цех "Гранули", работодателят съхранява опаковка от отпаден продукт - празен варел за съхраняване на етилакрилат, в нарушение на изискванията по т.5 от Инструкция за безопасна работа с етилакрилат - този продукт и всички непочистени контейнери се изхвърлят като опасен отпадък в съответствие с разпоредбите за безопасни отпадъци. Това е нарушение на изискванията на чл.122 от Наредба №7/1999г, защото според текста на разпоредбата отпадните продукти се отстраняват своевременно от работното място и се съхраняват в съответствие с необходимите изисквания, а последните са конкретизирани в т.5 от Инструкцията. Разпоредбата на чл.413 ал.2 от КТ въздига в наказуемо деяние неизпълнението на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а на виновното длъжностно лице се налага глоба. Съставът е бланкетен и се попълва с посочване на конкретното нормативно задължение, което е изискване за пълнота на правното обвинение е изпълнено с цитиране цифром и словом на чл.122 от Наредбата. Освен това общото задължение по чл.275 ал.1 от КТ намира своето конкретно изражение в подзаконови нормативни актове по силата на законовата делегация на чл.276 от КТ и чл.7 ал.2 от ЗЗБУТ. Наложеното наказание, според въззивният съд е в размер, обусловен от отегчаващите отговорността на дружеството обстоятелства, а именно предходни нарушения на трудовото законодателство, каквито представляват съобщенията за трудови инциденти / лист 57-58 по делото/. С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и на правилата за индивидуализация на административната имуществена санкция. Касаторът поддържа, че Наредба №13 от 30.12.2003г определя задълженията на работодателя за осигуряване на здраве и безопасност на работещите с химични агенти, поради което правното обвинение противоречи на фактическото и е нарушено правото на защита. Конкретно в чл.8 от Наредба №13/30.12.2003г е въведно изискването работодателят да предотвратява или намалява до минимум риска за здравето и безопасността при работа с опасни химически агенти, чрез въвеждането на процедури за безопасна работа, съхранение и транспортиране на опасни химични агенти, както и на отпадъците, които ги съдържат. В изпълнение на това свое задължение работодателят е приел Инструкция за безопасна работа с етилакрилат, цитирана в НП. В представения на административния орган информационен лист за безопасност, съгласно Регламент ЕО №1907/2006г за продукт Етилакрилат се съдържа подробна информация относно идентификация на веществото, идентификация на опасностите, препоръки за безопасност/изхвърляне и други, за кито са информирани работещите с етилакрилат в предприятието. Действително празен варел за съхраняване на етилакрилат не е бил изхвърлен от работната площадка, но работниците са били известени за опасностите и препоръките за безопасност с този отпаден продукт. Върху варелите са поставени обозначения, които показват в графичен вид всички опасности, които могат да възникнат, а така също указват и поведението на лицата при използването им. Следователно работодателят е изпълнил всички свои задължения и няма основание да бъде ангажирана имуществената му отговорност. В касационната жалба се посочва, че е допуснато не правилно приложение на материалния закон с потвърждаване размера на имуществената санкция по доводи за отегчаващи отговорността обстоятелства, за които липсват събрани по делото доказателства. Не е установено да са влезли в сила наказателни постановления за други нарушения на трудовото законодателство и безопасните условия на труд. Данните за извършени нарушения, за които не е наложено административно наказание към момента на извършване на това, за което е издадено наказателно постановление не могат да се считат за отегчаващи отговорността обстоятелства. По тази причина алтернативно се пледира за отмяна на решението и постановяване на друго за отмяна на наказателното постановление или изменението му в частта за размера на имуществената санкция. Ответника Директор дирекция "Инспекция по труда" гр. Стара Загора иска от съда да бъде потвърдено въззивното съдебно решение с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за настоящата съдебна инстанция. Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, и след извършена служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на закона при постановяване на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното: Решението е валидно и допустимо като постановено от законен състав и по жалба, подадена в законовия 14-дневен срок от санкционираното дружество, а потвърждаването на Наказателното постановление е при правилно приложение на материалния закон. На настоящият съдебен състав е службено известно Наказателно постановление №24-003239/25.11.2024г, с което Директор дирекция "Инспекция по труда" Стара Загора е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 8 000лв на основание чл.413 ал.2 от КТ за нарушение на чл.165а т.1 от Наредба №7/23.09.1999г за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /Наредбата/ за това, че на 12.10.2024г не е ограничил на територията на предприятието - площадката на Агробиохим АД, използването на ръчен електрически инструмент-ъглошлайф, който създава специфични рискове за здравето и безопасността на работещите, да бъде само от тези лица, на които е възложено да го използват, съгласно негова, на работодателя "Инструкция за безопасна работа с ръчни електрически инструменти, преносими ел лампи и трансформатори". На 12.10.2024г около 20.10ч в Механична работилница работник на длъжност Машинен оператор направа на пластове листове, използва ъглошлайф, за да изреже капака на празен варел от етилакрилат, при което настъпва трудов инцидент. Пострадалият не е инструктиран, обучен и не му е възложено да работи с ръчни електрически инструменти - касае се за посочения в процесното НП работник Мънчев, който е починал към 21.11.2024г. Следователно действително към 12.10.2024г не са налице влезли в сила наказателни постановления за посочените в процесното НП трудови злополуки по повод на чието разследване са установени различни нарушения на нормативните актове за здравословни и безопасни условия на труд, но настъпилата смърт на работника е отегчаващо отговорността обстоятелство. Въвеждането на процедури за безопасна работа, съхранение и транспортиране на опасни химични агенти, както и на отпадъците, които ги съдържат в изпълнение на чл.8 т.7 от Наредба № 13/30.12.2003г за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа не дерогира Наредба №7/1999г, защото предмета на уредба не е един и същ, поради което и те не се намират в съотношение на специална към обща норма. Наредба№13/30.12.2003г осигурява ниво на минимална защита срещу потенциалните рискове за здравето при работа, свързана с експозиция на химични агенти и се прилага на всички места, където се осъществява трудова дейност по смисъла на чл.2 от ЗЗБУТ, когато работещите са или могат да бъдат експонирани на опасни химичени агенти при работа. За защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на канцерогени и мутагени, се прилага тази наредба, когато тя предвижда по-високи изисквания от тези, определени с Наредбата за защита на работещите от рискове, съвразни с експозиция на канцерогени и мутагени при работа / ДВ бр. 94/2003г/. Работодателят и касатор твърди и не е спорно, че е осиругил достъп до информационните листове за безопасност на използваните химични агенти - етилакрилат, предоставени от доставчиците в съответствие с чл.31 от Регламент /ЕО/ №1907/2006г както и обозночаване на контейнерите и тръбопроводите, посочващо вида на опасните химични агенти, съдържащи се в тях, както и съответните опасности. Всичко това обаче е в изпълнение на Наредба № 13/30.12.2003г, което може да се сочи в евентуално производство пред гражданския съд с оглед намаляване на имуществената отговорност за трудови злополуки, която се носи и при изпълнение на всички задължения, поради това, че работата при която настъпва инцидентна е в негов интерес - отговорността гражданската и имуществена е обективна. За административно наказателната имуществена санкция правно значение има не изпълнението на публично правно задължение от реда за извършване на правно регламентираната дейност, поради което и съдът дължи да провери и да даде отговор на поставения правен въпрос за дерогация на чл.122 от Наредба №7/1999г от нормите на Наредбата за защита на работещите от рискове, съвразни с експозизиция на химични агенти при работа. Отговорът, както се посочи и по-горе е отрицателен, поради различния предмет на правна уредба. Публично правните задължения на Наредба №7/1999г. се изпълняват на всяко работно място и при използване на работното оборудване като се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност по смисъла на чл.2 от ЗЗБУТ, точно както и Наредба №13/2003г, като задължен да осигури прилагането й тоест нейното изпълнение е работодателят. Едновременното прилагане и на двете наредби е уредено от чл.4 от Наредба №7/1999г, според който при организиране и осъществяване на трудова дейност се изпълняват изискванията на тази наредба, на нормативните актове по безопасност и здраве при работа за различните производства, дейности, видове работа и работно оборудване и за пожарна безопасност. Следователно задължението по чл.122 от Наредба №7/1999г е на работодателя и той дължи да осигури своевременното отстраняване на отпадните продукти от работното място, както и съхранението им съответствие с необходимите изисквания, ако е допустимо да бъдат съхранявани. От текста на разпоредбата става ясно, че не може да се съхраняват отпадни продукти там, където се извършва работен процес и това е с цел да отпадне риска, който в настоящия случай се е сбъднал. Нарушението на чл.122 от Наредбата е създало фактическите обстоятелства, които наред с не изпълнение на задължението по чл.165а от същата Наредба, за което жалбоподателят е санкциониран с отделно НП, се е стигнало до сбъдване на тази опасност, която нормата охранява. Следователно няма основание да се приеме, че с изпълнение на отделно и строго конкретно задължение за охраняване на здравето от експозиция на опасни химични агенти е отпаднало това по чл.122 от Наредба №7/1999г. Размера на имуществената санкция правилно не е намален от въззивния съд, поради следното: установено е, че нарушението на чл.122 от Наредбата е създало условията, без които трудова злополука със смъртен резултат не би настъпила, а тя е най-тежката, макар и не съставомерна последица, която отличава случая от обичайните деяние, чрез които се осъществява този състав. Съдът се е позовал на данни за настъпили трудови злополуки, като изрично е препратил към лист 56 и сл. от делото, а това означава, че макар да е използвал думата нарушения, то не е имал предвид влезли в сила наказателни постановления за противоправни деяния по чл.413 ал.2 от КТ. Позовал се е на доказателсвата, които АНО е представил в подкрепа на изложените в изпълнение на чл.57 ал.1 т.8 от ЗАНН отегчаващи отговорността обстоятелства, които е събразил при индивидуализация на размера на имуществената санкция. От обяснение на лист 59 до управителя на дружеството става ясно, че на работните места има отпадни продукти при това не по волята на работещите. Варел, в който се събират отпадни течности е бил препълнен, което е причината далия обясненията работник да търси нов варел, с който да смени стария. На входа на цех гранули намерил такъв празен варел, но той затворен. След консултация с началих цеха за гранули получил съгласие за използването му, като мислил да го отвори с чух и секач, обаче настъпила внезапно авария в неговия цех, която го забавила. До края на смяната нямал време да се занимава повече с варела. При издаване на смяната обяснил на нощната, че старият варел е пълен и трябва да се смени. Тези обяснения не сочат работодателят да е осигурил друго за отпадни течности, освен празните варели от етилакрилат, а това е взето предвид от въззивния съд при индивидуализация на наказанието, което е при правилно приложение на материалния закон - обстоятелствата сочат, че варелите не се изхвърлят, а се използват за съхранение на отпадни течности тоест причините за извършване на нарушението обуславят засягане на охранения обект в повече от нужното за правна квалификация на деянието като наказуемо с имуществена санкция. Целта на ЗАНН за индивидуална и генерална превенция не би могла да бъде постигната с по-лека санкция с оглед на причините и последиците, както и установената практика по използване на празни варели от етилакрилат за съхранение на други отпадни продукти. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Административен съд Стара Загора