Решение № 5343 от 28.4.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1490/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от „БГ МАРКЕТ“ ООД – гр. София, [ЕИК], представлявано от управителя Б. П. Н., с адрес за призоваване: гр. София, Манастирски ливади [адрес]-29, срещу Заповед № Г-63/03.04.2025 г. издадена от Заместник-кмета на Община Варна, с която е отказано одобрение на ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХІХ-684 „за жилищно строителство и трафопост“ в кв. 52 по плана на 8-ми м. р. на гр. Варна. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради съществено нарушение на административнопроцесуалните правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Счита се, че от страна на дружеството жалбоподател са изпълнени всички изисквания на закона за издаване на административен акт за одобряване на подробен устройствен план (ПУП) - план за регулация и застрояване (ПРЗ) и работен устройствен план (РУП) за УПИ XIX-684 „за жилищно строителство и трафопост“ в кв. 52 по плана на 8-ми м.р. на гр. Варна, [улица]. Излага се, че при наличие на неизпълнение на указанията от страна на административния орган, последния е следвало да уведоми дружеството за констатираните недостатъци, респ. да се предостави срок за отстраняването/изправянето им. По конкретно се релевира, че към представената схема – електроснабдяване по чл. 108, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) не се изисква становище от „Електроразпределение Север“ АД. Оспорва се, че са налице предпоставките по чл. 91, ал. 2 ЗУТ, тъй като поради липсва на друга техническа възможност трансформаторния пост е предвидено да се изгради в бъдещата жилищната сграда. Счита се, че неправилно и превратно административният орган е тълкувал Решение № 1031/14.05.2018г. по адм. д. № 3553/2017 г. по описа на Административен съд – Варна. В открито съдебно заседание представител по пълномощие поддържа жалбата. Моли да бъде уважена, по подробно изложени съображения в писмени бележки, в които се допълва, че от заключението, изготвено по допуснатата съдебно-техническа експертиза (СТЕ), неоспорена от страните и приета по делото се установява, че дружеството е изпълнило всички изисквания на закона и се следвало административният орган да издаде акт, по силата на които да се одобри изготвяне на ПУП - ПРЗ и РУП за УПИ XIX-684 „за жилищно строителство и трафопост“ в кв. 52 по плана на 8-ми м.р. на гр. Варна, [улица]. Претендира присъждане на разноските посочени в списък по чл. 80 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК). Ответникът- Заместник кмета на Община Варна редовно уведомен, не се представлява. В депозирано писмено становище чрез процесуалния представител Р. С. – главен юрисконсулт се изразява, че жалбата е недопустима, тъй като е просрочена. В открито съдебно заседание се прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Сочи се, че съгласно правилно разпределената доказателствена тежест в производството и по-точно чл. 170, ал. 2 АПК, оспорващият не установил, че са били налице условията за издаване на искания от заявителите индивидуален административен акт и в този смисъл се счита, че възраженията са останаха недоказани. Заинтересованите страни Община Варна, Д. Й. К., Я. С. К., Б. В. П., М. В. П., Д. Г. Б., С. Г. И., Д. Ф. Ш., Ф. С. Ш. и „ТРИУС ВАРНА“ ООД, редовно уведомени, не се представляват, не изразяват становище. Заинтересованата страна „Електроразпределение Север“ АД в депозирано писмено становище излага аргументи, сочещи на законосъобразност на обжалваната заповед, издадена от компетентен административен орган, при спазване на администратинопроизводствените правила, при спазване на материалнопраните разпоредби и с целта на закона. По конкретно се счита, че от страна на дружеството жалбоподател не са изпълнени изискванията на чл. 91, ал. 1 и ал. 2 и чл. 108, ал. 2 ЗУТ. По изложените съображения се иска постановяване на решение с което изцяло да се потвърди обжалваната заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна А. В. П. чрез представител по пълномощие – адв. Д. Н. счита жалбата за неоснователна, съот. отхвърляне на същата и оставане в сила на оспорения административен акт. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Заинтересованата страна Б. С. Г. счита жалбата за неоснователна, съот. отхвърляне на същата и оставане в сила на оспорения административен акт. Съображенията на заинтересованите страни за законосъобразност на оспорения административен акт изцяло се покриват с наведените от ответната страна такива. Съобразявайки посочените от оспорващото дружество основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед съблюдавайки всички основания за отмяна по чл. 146 АПК, съгласно вмененото с чл. 168, ал.1 АПК, задължение за служебна проверка, приложим на основание чл. 219 ЗУТ, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата, подадена на 30.06.2025 г. (чрез куриерска фирма „ЕКОН“ – видно от приложената по делото товарителница л. 8 от делото) е в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, считано от съобщаването на акта на 16.06.2025 г., предвид отбелязаното упълномощен представител на оспорващото дружество в съобщение рег. № АУ272463ОД – 0140Д от 02.05.2025 г. (л. 770 от адм. преписка). От фактическа страна съдът приема за установено следното: Административното производство е образувано по Заявление с вх. №АГ2- 9400-2/04.01.2010 г. от Н. Н., И. Н. и Г. Г. за разрешаване на Подробен устройствен план (ПУП), заявление вх.№АГ2-9400-Г- 48/25.03.2011г. от Г. Г. и заявление вх.№ АУ2724бЗОД/Ю.12.2014г. от Н. Н. за приемане и одобряване на проект за ПУП за ПИ №10135.1507.684, кв. 52 по плана на 8-ми м. р. на гр. Варна, [улица]. Със Заповед №93/30.06.2010 г. на Главен архитект на Община Варна е разрешено изработването на проект за ПУП за ПИ 10135.1507.684 в кв. 52 по плана на 8-ми м.р. на гр. Варна, на основание чл. 124, ал. 3 и ал. 7 ЗУТ. Констатирано е наличие на действащ устройствен план за територията, за която със Заповед №79/18.09.1986 г. на Председател на ИК на ОбНС - Варна е одобрено изменение на застроително - регулационен план (ЗРП) и частичен квартално застроителен силуетен план (ЧКЗСП), съставен по чл. 61 от Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ) /отм./ на кв. 52, по плана на 8-ми м.р. от Централна градска част (ЦГЧ) на гр. Варна, при допуснати отклонения от действащите строителни правила, норми и нормативи, отразени със забележка върху ситуационната съставка. Във връзка с направените констатации от Главен архитект на община Варна, заявителите са внесли скица - предложение за изменение на действащия ПУП в обхвата на ПИ 10135.1507.684 по КККР на гр. Варна, в резултат на което е издадена Заповед №158/21.12.2010 г. на Главен архитект на община Варна, с която е констатирана недействителност на предходната заповед за допускане (Заповед № 93/30.06.2010 г.), като посочените правни основания за издаването на новата заповед са чл. 135, ал. 3, във връзка с §8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ. Със Заявление вх. № АГ2-9400-Н-6/12.01.2011 г. е внесен за процедиране проект за ПУП - ПРЗ за УПИ XIX-684, кв. 52 по плана на 8-ми м. р. на гр. Варна, по- късно, със заявление вх. №АГ2-9400-Г-48/25.03.2011 г. е поискано приемане и одобряване на ПУП - ПРЗ и работен устройствен план (РУП) за УПИ XIX-684, кв. 52 по плана на 8-ми м. р. на гр. Варна. Срещу проекта са постъпили възражения от заинтересованите лица, такива има и впоследствие срещу преработения проект, както и срещу изработения РУП. На проведено заседание на Експертен съвет по устройство на територията (ЕСУТ) на 27.09.2011 г. в т. б от дневния ред са докладвани постъпилите възражения и коригираният проект за ПУП - ПРЗ и РУП за УПИ XIX-684, но не са разгледани, тъй като е установено, че в графичната част на проекта не са отразени корекциите, посочени в Протокол №16/29.03.2011 г. на ЕСУТ. Същевременно, кмета и главният архитект на район „Одесос“, община Варна са поискали становище от Дирекция правно - нормативно обслужване (ПНО) на община Варна дали Заповед № 79/18.09.1986 г. е действаща или не за стар ПИ №5 (нов УПИ XIX-684). Издадена е Заповед №102/16.05.2012 г., с която Главният архитект на община Варна изменя своя заповед №158/21.12.2010 г. в уводната и разпоредителната част, като разрешава изработване на проект за ПУП за ПИ №10135.1507.684 по КККР на гр. Варна на основание чл. 124, ал. 3 ЗУТ и задание по чл. 124, ал. 7 ЗУТ. Във връзка с получено писмо от кмета на район „Одесос“ до Главният архитект на община Варна, че процедираният имот попада в археологически резерват с особен режим на застрояване на територията на античен град „Одесос" - Варна, следва издаването на Заповед №171/28.08.2012 г. на Главен архитект на община Варна, с която допълва своя Заповед №102/16.05.2012 г. с указание проекта да се съгласува с НИНКН. Проектът за ПУП-ПРЗ и РУП (Приложение № 1 и № 2) е съгласуван на 25.04.2013г., като от Министерството на културата е поставен щемпел върху графичната част. На проведено заседание на ЕСУТ на 10 - 11.09.2013 г. са докладвани постъпилите възражения срещу проекта, като на 29.10.2014 г. е внесен коригиран проект за ПУП, съгласно изискванията на ЕСУТ. Отново са постъпили възражения срещу коригирания проект, които са докладвани на заседание на ЕСУТ на 30.09 - 01.10.2014 г., като са уважени тези по отношение на трафопоста, като е препоръчано да се представи схема по част „Ел", съгласувана с „Енерго-про“ АД. На заседание на ЕСУТ на 04-05.11.2014 г. е решено да се приеме обявеният на основание чл. 128, ал. 10 ЗУТ (повторно обявяване Дондуков № 7, за който е установено, че не са постъпили възражения, в резултат на което е издадена Заповед № Г-516/23.12.2014 г. на Зам.-кмет на община Варна, на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, ведно с графична част (Приложение №1 и Приложение № 2), неразделна част от заповедта. Заповед № Г-516/23.12.2014 г. на Зам.-кмет на община Варна е обжалвана пред Административен съд - Варна и е образувано адм. дело № 3553 по описа на Административен съд - Варна за 2017 г. С решението същата е отменена, като мотивите на решаващия състав на Административен съд - Варна са както следва: Съдът е приел, че административният орган неправилно е подходил към изменение на ЗРП, съобразно посоченото материално основание - § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ. Недопустимо е, според развитите мотиви в съдебното решение в конкретния случай, предвид обявеният за нищожен ЗРП от 1981г. на ЦГЧ (Централна градска част) на гр. Варна, за имота на заявителите да се допусне и процедира ПУП за изменение на действащите устройствени предвиждания, поради неустановяване на действащи такива. По отношение на материалният закон и неговото правилно приложение е констатирано, че процесният ПУП предвижда застрояване на сграда, в която има трафопост и жилища, която сграда да е застроена свързано със жилищните сгради в съседните два имота. За предвиждането на изграждане в сградата на трафопост, към ПУП не е приложена изискуемата в чл. 108 ал. 2 ЗУТ план-схема за електрификация, която ЗУТ изисква да се одобри едновременно с ПУП като неразделна част от плана, с която да се определи вида и техническите размери на мрежите и съоръженията на тази техническа инфраструктура. Според предходния състав на съда предвиждането на одобреният ПУП - ПРЗ за УПИ XIX-684 е в несъответствие с изискванията, въведени в чл. 91, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Правилото, въведено в чл. 91, ал. 1 ЗУТ е трансформаторни постове да се изграждат в свободни пространства или в сгради, които не са предназначени за живеене. В градовете те могат да се изграждат и в незастроената част на урегулиран поземлен имот - собственост на физически и юридически лица, с тяхно съгласие и при спазване на изискванията за допълващо застрояване. За изграждане на трансформаторен пост в застроен квартал, какъвто е кв. 52, в който основно застрояването е от жилищни сгради, каквито са сградите и в съседните имоти на процесния, изграждане на трафопост в жилищна сграда съгласно чл. 91, ал. 2 ЗУТ предвижда само като изключение и при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) когато липсва техническа възможност да се построи трансформаторния пост в незастроената част на урегулиран поземлен имот свободно или свързано с нежилищна сграда и 2) при наличие на писмено съгласие с нотариална заверка на подписите им, дадено от собствениците на жилищната сграда, в която ще е трафопоста, която в случая ще е свързано застрояване със съседните жилищни сгради; 3) при ефективна шумо и виброизолация и защита срещу електрически и магнитни полета съгласно установените норми, което следва да се конкретизира в план - схемата за електрификацията. За да постанови отмяна на заповедта за одобряване на устройствената разработка, съдът е преценил, че горните кумулативно изискуеми предпоставки не са налице, поради което устройственото предвиждане в ПУП - ПРЗ и РУП за отреждане на УПИ XIX-684 „за жилищно строителство и трафопост“ в кв. 52 по плана на 8-ми м.р. на гр. Варна е в нарушение на чл. 92, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ. Решение №1031/14.05.2018 г. по адм. дело № 3553/2017 г. по описа на Административен съд - Варна е потвърдено досежно неговата законосъобразност, с Решение № 12324/16.09.2019 г. по адм. дело № 11748/2018 г. по описа на Върховен административен съд на Република България, и е указано, че при новото процедиране на устройствената разработка, следва да се съобразят дадените от Административен съд - Варна указания. С молба peг. № РД19021178ОД от 11.11.2019 г. от Г. Г., Н. Н. и И. Н. - собственици на ПИ №10135.1507.684, заявяват, че запазват инвестиционните си намерения за продължаване на административното производство, съобразно дадените от съда указания, като към молбата прилагат само копия от съдебни решения. С писмо peг. № РД190211780Д_0010Д от 20.11.2019 г. Кмета на район „Одесос“ при Община Варна е изискал от заявителите представяне на доказателства за изпълнение на указаното от съда с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 3553/2017 г. на Административен съд - Варна. Във връзка с това, с молба от 21.08.2020 г. с peг. № АГУП200009500Д Г. Г., Н. Н. и И. Н. са представили схема електроснабдяване, писмено съгласие с нотариална заверка на подписите по чл. 91, ал. 2 ЗУТ, писмо от енергоснабдителното предприятие с което са счели, че са изпълнили указанията, дадени в съдебното решение, по отношение на техните задължения. С оспорената в настоящото производство Заповед № Г-63/03.04.2025 г. издадена от Заместник-кмета на Община Варна, административният орган приема: Към представената административна преписка не се съдържа становище, а същото е необходимо за така представената схема - електроснабдяване по чл. 108, ал. 2 ЗУТ, с която да се определя вида и техническите размери на мрежите и съоръженията на тази техническа инфраструктура. По отношение на кумулативното наличие на предпоставките по чл. 91, ал. 2 ЗУТ е прието, че същите не са налични в условията, в които законът ги изисква, тъй като: 1) Първото условие е, когато липсва техническа възможност да се построи трансформаторния пост в незастроената част на УПИ свободно или свързано с нежилищна сграда. За изпълнението на това условие заявителите са се позовали на писмо от енергоснабдителното предприятие от 09.10.2019 г., с което същото изисква предоставяне на информация за собственост на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, [улица] няма относимост към условието и наличието на първата предпоставка от чл. 91, ал. 2 ЗУТ; 2) Представената нотариално заверена декларация по чл. 91, ал. 2 ЗУТ е само от собствениците на ПИ №10135.1507.684, а в съдебното решение изрично е коментирано, че е необходимо, като част от кумулативните предпоставки по чл. 91, ал. 2 ЗУТ наличие на писмено съгласие с нотариална заверка на подписите им, дадено от собствениците на жилищната сграда, в която ще е трафопоста, която в случая ще е на свързано застрояване със съседните жилищни сгради. В преписката се съдържа възражение от собствениците на ПИ № 10135.1507.685 за предвиденото свързано застрояване към техния имот, което е показано на графиката, но съгласно текстовата част ПУП - ПРЗ и РУП е само за УПИ XIX-684, кв. 52 по плана на 8 м.р. на гр. Варна. В представената преписка не се съдържа нова графика. Приложена е само тази с отменената Заповед № Г-516/23.12.2014 г. на зам.-кмета на община Варна за одобряване на ПУП - ПРЗ и РУП за УПИ XIX-684 „за жилищно строителство и трафопост“ в кв. 52 по плана на 8-ми м. р. на гр. Варна и в този смисъл липсва приложена графична част след отмяната на заповедта. Административният орган мотивира още, че следва да се вземе предвид, че представеният проект за РУП предвижда свързано застрояване между УПИ XIX-684 и ПИ № 10135.1507.685. Съгласно цитираната разпоредба „Работният устройствен план се съставя за ограничена част от територията (отделен урегулиран поземлен имот или група урегулирани поземлени имоти) и се изработва въз основа на действащ подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1, т. 1, 2 и 3 или едновременно с него. С работен устройствен план не може да се променят характерът и начинът на застрояване, предвидени с действащия подробен устройствен план.“, което е основание да се счита, че проектът е изработен в нарушение на чл. 113 ЗУТ, тъй като в мотивите на съдебното решение е прието, че няма действащ, предходен план за територията и това е първи план за имота; 3) Не е налице и третата кумулативно изискваща се предпоставка, за да се приложи изключението по чл. 91, ал. 2 ЗУТ - за изграждане на трафопост в жилищна сграда - при ефективна шумо- и виброизолация и защита срещу електрически и магнитни полета съгласно установените норми, което следва да се конкретизира в план - схемата за електрификацията. С писмо от 20.11.2019 г. с рег. № РД19021178ОД Кметът на район „Одесос“ при Община Варна е изискал от заявителите представяне на доказателства за изпълнение на указанията от съда, във връзка с влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 3553/2017 г. на Административен съд - Варна. Допълвасе в оспорената заповед, че в мотивите на съда се съдържа и следното указание: „в предстоящото административно производство, административният орган следва да се произнесе, като съобрази подаденото заявление, в аспекта на действащото законодателство и кореспондиращи с първоначално одобряване на ПУП правни и фактически установявания.“. Тук отново следва да се отбележи обстоятелството, че представената графика е некоректна. Порок е, че в процедурата по приемане и одобряване на плана не е съобразено възражението на собственика на ПИ №10135.1507.685, към който е пуснато съобщение за обявяване на плана, в което е изразено несъгласие с така изработения план и предвиденото свързано застрояване, т. е. няма съгласие относно предвиждането на нова калканна стена, с която се променя начина и характера на застрояване в ПИ №10135.1507.685, тъй като в имота има съществуваща сграда, за която собствениците не са дали съгласие да участват в разработката, а в така изработеният план сградата е подадена за премахване (запазващите се сгради се отразяват на графиката с дебела черна линия съгласно § 2 от ЗР към Наредба за изменение на Наредба № 8 от 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове). Не е спазена разпоредбата на чл. 31, ал. 4 ЗУТ. В действителност, съгласно графичната част, разработката е за три поземлени имота - ПИ №10135.1507.684, ПИ №10135.1507.685 и ПИ №10135.1507.686, което, освен че не отговаря на текстовата част на графиката, също не отговаря на Заповед №102/16.05.2012 г. на Главен архитект на Община Варна, с която е изменена Заповед №158/21.12.2010 г. и е разрешено изработване на проект на основание чл. 124, ал. 3 ЗУТ, но само за един имот - ПИ №10135.1507.684. С оглед на изложеното, административният орган е приел, че така изработеният проект ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ XIX- 684 „за жилищно строителство и трафопост" в кв. 52 по плана на 8-ми м .р. на гр. Варна, [улица], се явява незакосъобразен и не може да обуслови издаването на положителен за адресата на заповедта административен акт, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ, чл. 113 ЗУТ, чл. 108, ал. 2 ЗУТ, чл. 31, ал. 4 ЗУТ, чл. 91, ал. 2 ЗУТ и Заповед № 1267/08.04.2024 г. на Кмета на Община Варна, е издал оспорената Заповед № Г-63/03.04.2025 г, като е отказал одобряване на ПУП - ПРЗ и РУП за УПИ XIX-684 „за жилищно строителство и трафопост" в кв. 52 по плана на 8-ми м.р. на гр. Варна, [улица], така както е показано с черен, червен, син и зелен цвят в графичната част (Приложение № 1 и № 2), представляващ неразделна част от настоящата заповед. По искане на дружеството жалбоподател по делото е допусната СТЕ. Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно дадено изготвено. Съобразно поставените въпроси вещото лице – арх. Ж. Р. Ж., е дал заключение, както следва: По отношение на техническата възможност за изграждане на трафопост на ул. К. Д., респ. в кв. 52 по плана на 8-ми м.р. на гр. Варна, следва да се посочи от енергоснабдителното предприятие. Вещото лице сочи, че тъй като проектът е съгласуван от енергоснабдителното предприятие, следва да се приеме, че такава възможност не е налице. Съгласно представения проект на ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ XIX-684, кв. 52, на 8-ми м.р. на гр. Варна и решение по адм. д. № 3553/2017 г. на Административен съд – Варна, за потвърждаване на свързаното застрояване е възможно да се изгради трансформаторен пост, който да обслужва предвидените жилищни сгради и е в съответствие с чл. 91, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ. На следващото място вещото лице посочва, че наличието на ефективна шумо- и вибро изолация и защита срещу ел. магнитни полета на жилищната сграда се предвижда при следващи етапи на инвестиционния процес – изготвяне на идеен и технически проект, съгласно чл. 142 ЗУТ, Наредба № 3 от 09.06.2004 г. устройство на ел. уредби и електропроводни линии и Наредба № 14 от 15.06.2005 г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обекти и съоръжения за производство, преобразуване, пренос и разпределение на ел. енергия. Заключва се, че такова наличие на изолация и защита не може да залегне в разработките на ПУП и РУП. В открито съдебно заседание вещото лице допълва, че в процеса проектиране в техническата си част, в същината на цялата процедура, проектантът част – електро, с дадените указания и направления от енергоснабдителните дружества и спазване противопожарен правилник и т.н., решава какъв вид да има шумоизолацията, защото на този етап от административното производство не се знае какъв по технически данни трафопост ще се предвиди, съоръжението какво ще бъде - с ламели ли, с маслени утайници ли. Това е едно от основните правила и задължения на всички проектанти, участващи в процеса проектиране, да спазват действащите нормативни уредби в Република България. Вещото лице дава заключение, че в хипотезите на свързано застрояване, всеки обект си е самостоятелен и тъй като има една съществуваща двуетажна сграда, за да се получи ансамбълът силуетно, има едно надстрояване. Независимо от това, всеки от отделните обекти, които са в свързано застрояване не следва да се разглеждат като един обект. Така установяващото се от фактическа страна, обуславя следните правни изводи: Предмет на преценката за законосъобразност в първоинстанционното производство е отказ да се издаде заповед за допускаща изработване на проект на ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ XIX-684, кв. 52, на 8-ми м.р. на гр. Варна. По отношение на съответствието на оспорения акт с ревизираните по разпоредбата на чл. 146, т. 1 АПК основания компетентност на административният орган. Оспорената заповед е постановена в пределите на материалната (предметната) компетентност на ответника. При съотнасяне към приложимите правни разпоредби, установените по делото факти и обстоятелства водят до извода, че не е налице основание по чл. 146, т. 1 АПК за отмяна на Заповед № Г-63/03.04.2025 г. на Зам.-кмета на Община Варна. Тя е административен акт по чл. 129, ал. 2 ЗУТ, издаден от материално и териториално компетентен орган. Съгласно представената и приета от съда по делото Заповед № 1267/08.04.2024 г., Кметът на община Варна в съответствие с възможността в § 1, ал. 3 ДР от ЗУТ делегирал на заместник кмета на общината – П. К., функциите си по ЗУТ и конкретно - правомощията по чл. 129, ал. 2 ЗУТ да одобрява със заповед или да отказва одобряване на подробните устройствени планове и техните изменения за имоти в територията на общината, което доказва наличие на компетентност у зам. кмета на общината – П. К. към 03.04.2025 г. да издаде акт за одобряване/отказ да одобри на ПУП-ПРЗ и РУП за ПИ разположен на територията на община Варна. С оглед на това неоснователно и оборено от доказателствата е твърдението за нищожност на оспорената заповед, поради липса на компетентност за постановилият я орган и подписалото я лице. По отношение на съответствието на оспорения акт с ревизираните по разпоредбата на чл. 146, т. 2 АПК основания за форма. Актът отговаря на изискванията за форма в чл. 59 АПК. Заповедта е издадена в писмена форма и с нея е отказано да бъде одобрен ПУП-ПРЗ и РУП, с обяснителна записка и графична част с извадка от действащи кадастрални и регулационни планове за територията, в която попада имота – предмет на плана, със съставки ПР, ПЗ и РУП с предвижданията за регулацията и застрояването на ПИ 10135.1507.684, който се урегулира като УПИ ХIХ-684 „за жилищно строителство и трафопост“, с матрична и таблична част с устройствените показатели. Фактическите основания за издаване на Заповедта се съдържат и в документите приложени в преписката, посочени в обстоятелствената й част. В обжалваната Заповед е посочен чл. 129, ал. 2 ЗУТ, чл. 113 ЗУТ, чл. 108, ал. 2 ЗУТ, чл. 31, ал. 4 ЗУТ, чл. 91, ал. 2 ЗУТ като правно основание за издаването й, както и реда и сроковете за обжалването й. Независимо от изложеното оспорения административен акт според настоящия съдебен състав е немотивиран. Мотивите са задължителен реквизит на писмената форма на административния акт. Изискването за мотивиране на актовете е императивно, поради което непосочването на конкретни фактически и правни основания води до нарушаване на формата на административния акт. Мотивирането на административния акт има предназначение да представи подхода към въпроса и начина на разсъждение на административния орган за неговото решаване, да посочи какви фактически констатации прави органът и как прилага към тях правната норма. Липса на мотиви е налице не само когато в акта не са изложени никакви съображения, но и когато такива съображения са от много общ характер или органът е изложил само правни основания без фактически обстоятелства. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за неговото издаване и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Правните основания за издаване на акта изискват посочване на съответните материално-правни норми, докато фактическите основания представляват изложение на причините и условията, поради които се издава акта. Фактическите основания са онези релевантни юридически факти, които пораждат упражненото с административния акт правомощие на административния орган. Нещо повече – те предпоставят предмета на проверката и на доказването в съдебното производство. Спрямо тях съдът контролира правилно ли е приложен материалният закон от страна на административния орган. Според Тълкувателно решение № 4/2004 на ВАС с изискването за мотивиране се дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния орган да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта. Без значение е колко дълги или кратки са изложените мотиви, ако те биха могли да изпълнят посочените функции. Мотивите представят обяснението на съответния орган за конкретното му волеизявление, обективирано в акта. Поради това те трябва да бъдат достатъчно конкретни, да съдържат точни и ясни съображения, за да изразяват становището на органа по въпроса, който се решава с административния акт. Липсата на мотиви в акта представлява съществено нарушение на изискването за форма и винаги е основание за отмяна на акта, доколкото без наличието им не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му. В конкретния случай административният орган бланкетно преписва изложените в Решение № 1031/14.05.2018 г. по адм. д. № 3553/2017 г. по описа на Административен съд – Варна, без да изпълни в административното производство, указания дадени със съдебния акт, а именно в предстоящото производство да се произнесе, като съобрази депозираното заявление вх. № АГ2-9400-2/04.10.2010 г. в аспекта на действащото законодателство и установяването на липса на устройствено предвиждане, като посочи кореспондиращите с първоначално одобряване на ПУП правни и фактически основания. По отношение на съответствието на оспорения акт с ревизираните по разпоредбата на чл. 146, т. 3 АПК основания за съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Настоящия съдебен състав намира, че административният орган се е произнесъл в нарушение на общото правило на чл. 35 АПК. Съгласно мотивите на Решение № 1031 по адм. д. № 3553/2017 г. по описа на Административен съд – Варна „в предстоящото административно производство, административният орган следва да се произнесе, като съобрази подаденото заявление, в аспекта на действащото законодателство и кореспондиращи с първоначално одобряване на ПУП правни и фактически установявания.“ Тези мотиви са отбелязани и в оспорения отказ, но въпреки това, задължителните указания не са изпълнени. Административният орган се е ограничил единствено до изпращане на указания, обективирани в писмо рег. № РД19021178ОД – 0010Д/20.11.2019 г. (л. 653 от преписката) за представяне на скица – предложение по чл. 135, ал. 2 ЗУТ, съгласие от „Енерго-Про“ АД – гр. Варна, съгласно чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, план – схема за електрификация по чл. 108, ал. 2 ЗУТ, съгласувана с „Енерго-Про“ АД, становище от „Енерго-Про“ АД относно проучване на техническата възможност за изграждане на трафопост в дворната част на имота или друг имот в района. Не е извършена цялостна проверка на подаденото заявление и представените документи, в аспекта на действащото законодателство, съгласно задължителните указания на съда и не са давани допълнителни указания, освен описаните в писмото. Дружеството е внесло на 21.08.2020 г. с молба рег. № АГУП20000950ОД (л. 662) план – схема за електрификация, писмено съгласие с нотариална заверка на подписите по чл. 91, ал. 2 ЗУТ и писмо от електроразпределителното предприятие. Отново е изискано продължаване на административното производство. Въпреки представените документи на 21.09.2020 г. с писмо рег. № АГУП20000950ОД_001ОД, органът отново изисква същите документи, включително становище от „Енерго-Про“ АД, в противоречие на вече действащия текст на чл. 128а ЗУТ (нов – ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2020 г.). Съгласно чл. 128а, ал. 1 ЗУТ Съгласуването на заданията, на предложенията за изменение на подробни устройствени планове и на проектите на устройствени планове и техни изменения с експлоатационните дружества се извършва при необходимост служебно от кмета на общината или от компетентния орган по чл. 124а, ал. 3, 4 и 6. Експлоатационните дружества са длъжни да предоставят безвъзмездно исканата информация, мотивирани възражения и предписания в 14-дневен срок от поискването на хартиен носител и по електронен път. Анализът на правната норма предвижда активност от страна на административният орган, каквато в конкретния случай не е проявена. С искане рег. № ПНО18000181ВН_004ВН/25.04.2024 г. от „БГ Маркет“ ООД е подадено ново искане за продължаване на административната производство, като отново сочи, че указанията са изпълнени. Искането му е разгледано от ЕСУТ на 19.06.2024 г. и е взето Решение, че следва да се издаде нова заповед съобразно мотивите на съда, с които се връща преписката на административния орган за разглеждане и процедиране на подаденото от Н. П. Н., И. А. Н. и Г. К. Г. заявление № АГ2-9400-2/04.01.2010 г., което е сложило начало на административното производство, съобразно дадените в решението указания. Нито от ЕСУТ, нито от решаващият орган са обсъдени конкретните възражения в искането от „БГ Маркет“ ООД, че са изпълнени задължителните указания. Вместо това директно е отречено заявеното от възложителя право. В този смисъл правомощието на зам.-кмета на община Варна е упражнено при ненадлежно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и игнориране на важни за спорното правоотношение съображения на заявителя, които биха могли да доведат до различно по съдържание волеизявление от постановеното. В противоречие с разпоредбата на чл. 128, ал. 3 ЗУТ, уведомяването на заинтересованите лица, че е изготвен проект за нов ПУП, също не е изпълнено. След решението на ЕСУТ на 07.08.2024 г. е постъпило възражение от Б. С. Г., с рег. № РД24021447ОД, в което са изложени конкретни и подробни възражения, включително и доводи за нарушение на административно-производствените правила, поради неуведомяването по реда на чл. 128, ал. 3 ЗУТ, чл. 18а АПК и чл. 26 АПК за процедиране на искането на „БГ Маркет“ ООД. Отказът да издаде позитивен акт в хипотезата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ е постановен без надлежни мотиви относно преценката на административния орган за спазването на нормативната уредба в областта на устройството на територията. Съобразителната част на атакуваната заповед се състои от описание на развитието на административното производство и буквално възпроизвеждане на решението на Административен съд – Варна. Въпреки формалния му обем, волеизявлението не отговаря на изискването за мотивиране - не е извършена преценка на доказателствата, отсъстват конкретни фактически констатации. Извън обхвата на дължимото изследване са останали възраженията на възложителя по част от формулираните забележки към проекта. Въпросът за тяхната основателност е решаващ за одобряването на ПУП – ПРЗ и РУП, доколкото отказът е основан именно на извод за неизпълнението им. Първото съображение на издателя на акта за постановяване на процесния отказ е липсата на становище (без да е уточнено от кого), за представената схема – електроснабдяване по чл. 108, ал. 2 ЗУТ. Според разпоредбата на чл. 128а, ал. 1 от ЗУТ, съгласуването на заданията, на предложенията за изменение на подробни устройствени планове и на проектите на устройствени планове и техни изменения с експлоатационните дружества се извършва при необходимост служебно от кмета на общината или от компетентния орган по чл. 124а, ал. 3, 4 и 6. Експлоатационните дружества са длъжни да предоставят безвъзмездно исканата информация, мотивирани възражения и предписания в 14-дневен срок от поискването на хартиен носител и по електронен път. Според ал. 2 на същата разпоредба - когато изработването на проект на ПУП или на негово изменение е по инициатива на лица по чл. 124а, ал. 5, кметът на общината, съответно компетентният орган по чл. 124а, ал. 3, 4 и 6, в 7-дневен срок от постъпване на заявлението изпраща при необходимост проекта на задание, съответно на скицата по чл. 135, ал. 2, на експлоатационните дружества, които са длъжни в 14-дневен срок да предоставят необходимите данни и предписания за изработване на съответния проект. С оглед разпоредбата на чл. 128а ЗУТ, задължението при необходимост да се извърши съгласувателна процедура с експлоатационните дружества е в тежест на компетентния орган, който в настоящия случай е зам.-кметът на община Варна. Провеждането на тази процедура е част от административното производство, водещо до одобряване на ПУП или постановяване на отказ за одобряването му. В случая ответникът е отказал одобряването на ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ XIX-684 „за жилищно строителство и трафопост“, защото липсва становище, без той да изпълни вменените му от закона задължения по чл. 128а ЗУТ. Следва да се отбележи, че не са предприети действия по съгласуване с „Електроразпределение Север“ АД, а липсата на съгласуване е послужило като основание за постановения отказ. В допълнение е оспорената заповед не е мотивирано наличието на предпоставките и необходимостта от извършване на съгласуване/одобрение на подадения проект на ПУП-ПРЗ и РУП от трети лица. Разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ЗУТ изрично регламентира, „задължение „при необходимост“, като в конкретния случай административният орган не мотивира предпоставки за наличие на такава необходимост. Апропо позовавайки се на съдебен акт по адм. д. № 3553 по описа за 2017 г. административният орган е следвало да се съобрази с действащата към момента на издаване на административния акт нормативна уредба. Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта или когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. От събраните по делото доказателства се установи, че постановеният отказ обективиран в оспорената заповед е в проведено в нарушение на закона административно производство. В оспорваната заповед, като основание за отказ е послужило и липсата на представена нова графика, след отмяната на Заповед № Г-516/23.12.2014 г. на зам.-кмета на община Варна. В уведомителните писмо след влизане в сила на съдебното решение не е посочено, че е необходимо представянето на нова графична част, не е посочено и какво е несъответствието на приложената към преписката графична част. Основателно е оплакването на оспорващото дружество, че в рамките на административното производство то не е уведомено, не е участвало и административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК. В случая на жалбоподателя не е предоставена възможност да се възползва от правото си да изложил доводите и аргументите, да ангажира доказателства в подкрепа на тезата си. Доколкото предназначението на административно-производствените правила е да обезпечи издаването на един законосъобразен по съдържание акт, то до отмяна водят само нарушения, които, ако не бяха допуснати, би могло да се стигне и до друго решение по същество, т. е. нарушението на административно производствените правила е съществено само тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по същество на административния орган. Следвало е административния орган да изясни на фактите и обстоятелствата в административното производства, да предостави възможност на „БГ МАРКЕТ“ ООД да представи допълнителни документи и да изрази становище преди издаването на оспорения административен акт. Отбелязаните по-горе доводи, сочат на привидност на мотиви, приравнима на липсата им. Немотивираността на акта е съществен негов процесуален порок и самостоятелно основание за отмяна. По отношение на съответствието на оспорения акт с ревизираните по разпоредбата на чл. 146, т. 4 АПК – противоречие с материалноправните разпоредби. Съгласно чл. 91, ал. 1 ЗУТ трансформаторни постове се изграждат в свободни пространства или в сгради, които не са предназначени за живеене. В градовете те могат да се изграждат и в незастроената част на урегулиран поземлен имот - собственост на физически и юридически лица, с тяхно съгласие и при спазване на изискванията за допълващо застрояване. За изграждане на трансформаторен пост в застроен квартал, какъвто е кв. 52 в който основно застрояването е от жилищни сгради, каквито са сградите и в съседните имоти на процесния, изграждане на трафопост в жилищна сграда чл. 91, ал. 2 ЗУТ предвижда само като изключение и при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) когато липсва техническа възможност да се построи трансформаторния пост в незастроената част на урегулиран поземлен имот свободно или свързано с нежилищна сграда и 2) при наличие на писмено съгласие с нотариална заверка на подписите им дадено от собствениците на жилищната сграда, в която ще е трафопоста, която в случая ще е свързано застрояне със съседните жилищни сгради; 3) при ефективна шумо- и виброизолация и защита срещу електрически и магнитни полета съгласно установените норми, което следва да се конкретизира в план-схемата за електрификацията. От страна на административният орган не е извършената изискуемата по закон проверка, за установяване именно налице ли е или не техническата възможност за изграждане на трафопост на ул. К. Д., респ. в кв. 52 по плана на 8-ми м.р. на гр. Варна. Административният орган е мотивирал в оспорената заповед, че за изпълнението на това условие заявителите са се позовали на писмо от енергоснабдителното предприятие от 09.10.2019 г., с което същото изисква предоставяне на информация за собственост на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, [улица] няма относимост към условието и наличието на първата предпоставка от чл. 91, ал. 2 от ЗУТ. Видно от събраните по делото доказателства се установява, че не е налице техническа възможност за изграждане на трафопост на ул. К. Д., респ. в кв. 52 по плана на 8-ми м.р. на гр. Варна. Видно от представените и събрани в административното производство писма изх. № ВН11-Ст-1226/12.07.2011 г. и изх. № ВН11-Ст-1346/26.07.2011 г. от Е-Он България (л. 133-134 от адм. пр.), предоставено във връзка със съгласуване на изработване на ПУП-ПРЗ, находящ се в гр. Варна, [улица], УПИ XIX-648, изрично е посочено: „За осигуряване на присъединяването на обекта следва да се ползва съществуващата ел. изграденост на района и чрез изграждане на кабели НН да се осъществи захранването на съответните обекти. Във връзка с изработване на проект за изменение на ПУП да бъде осигурено място за трафопост, тъй като преди промяната е съществувало такова. Към настоящия момент съществуващата ел. изграденост е недостатъчна за присъединяване на нови обекти.“. С писмо изх. № K-EDN-6638/09.01.2019 г. ЕРП Север (л. 658 от адм. пр.) до Община Варна е поискано проучване на възможност в района на адрес [улица], за учредяване на право на строеж за трафопост в друг поземлен имот. Разгледани в съвкупност посочените доказателства и съдържащите се в тях констатации и искания налагат извода, че не е налице техническата възможност за изграждане на трафопост на ул. К. Д., респ. в кв. 52 по плана на 8-ми м.р. на гр. Варна. Следва да се отбележи, че оспорената заповед е издадена и в нарушение на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 АПК, съгласно който административният орган следва да упражнява правата си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона, както административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В настоящия случай тези изисквания са нарушени. Разумното и добросъвестно упражняване на правомощията изисква действията на администрацията да са предвидими, последователни и непротиворечиви. От събраните по делото доказателства се установи, че в различни етапи на административното производство, а именно първоначалното произнасяне на органа е прието, че е налице техническа невъзможност за изграждане на трафопост в кв. 52 по плана на 8-ми м.р. на гр. Варна, а при последващо разглеждане и оспорения административен акт органа констатира, че е налице липса на първата предпоставка по чл. 91, ал. 2 ЗУТ. Необяснимо и неаргументирано остава за съда, как при същата фактическа обстановка и при липса на нови обстоятелства, административният орган приема за налична липса на първата предпоставка по чл. 91, ал. 2 ЗУТ. Изводите на вещото лице изготвило заключение по допуснатата по делото СТЕ, които съдът кредитира като компетентно изготвени, опровергават изцяло мотивите за отказ за одобрение на ПУП - ПРЗ и РУП за УПИ XIX-684 „за жилищно строителство и трафопост“ в кв. 52 по плана на 8-ми м.р. на гр. Варна, [улица], изложени от ответната страна в оспорената заповед досежно липсата на писмено съгласие с нотариална заверка на подписите им, дадено от собствениците на жилищната сграда, в която ще е трафопоста, която в случая ще е на свързано застрояване със съседните жилищни сгради, находящи се в поземлени имота - ПИ №10135.1507.684 и ПИ №10135.1507.686. Вещото лице ясно и безпротиворечиво посочва, че независимо предвиждането на свързано застрояване, всеки обект си е самостоятелен и не следва да се разглеждат като един обект. Съдът намира, че не е налице противоречие с втората предпоставка на чл. 91, ал. 2 ЗУТ Относно посоченото в оспорената заповед липса на третата предпоставка на чл. 91, ал. 2 ЗУП, а именно, че за изграждане на трафопост в жилищна сграда - при ефективна шумо- и виброизолация и защита срещу електрически и магнитни полета съгласно установените норми, което следва да се конкретизира в план - схемата за електрификацията. Съгласно чл. 108, ал. 1 ЗУТ подробните устройствени планове конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им, както и на селищните образувания. Предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране. Алинея 2 на същата разпоредба регламентира, че подробният устройствен план се придружава от планове за вертикално планиране, планове-схеми за комуникационно-транспортната мрежа, за водоснабдяване, канализация, електрификация, от планове за паркоустройство и благоустройство, геоложки проучвания, газоснабдяване, топлоснабдяване, далекосъобщения и други, които се одобряват едновременно с подробния устройствен план като неразделна част от него. С плановете за регулация се определят напречните профили на улиците с предвиденото озеленяване и сервитутните ивици на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, ако има такива извън уличната регулация. С план-схемите за мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура се определят видът и техническите размери на мрежите и съоръженията. Административният орган в мотивите на оспорената заповед посочва, че не е представено становище към представената схема - електроснабдяване по чл. 108, ал. 2 ЗУТ. Нормата на чл. 108, ал. 2 ЗУТ е обща и изброява неизчерпателно различните видове планове и схеми, които се одобряват едновременно с подробния устройствен план като неразделна част от него. Конкретните изисквания към обема и съдържанието на различните видове устройствени планове – общи устройствени планове, план за регулация и застрояване, план за регулация, план за улична регулация, план за застрояване, работен устройствен план и парцеларен план, се различават с оглед спецификите на всеки план и са конкретно разписани в Наредбата. Респективно, не е необходимо всички изброени в чл. 108, ал. 2 ЗУТ планове и схеми да придружават всеки един проект на подробен устройствен план. Изводите на вещото лице изготвило заключение по допуснатата по делото СТЕ, които съдът кредитира като компетентно изготвени са изцяло в подкрепа на изложеното, а именно, че на етап одобрение на проект на ПУП-ПРЗ – РУП не е необходимо в план - схемата за електрификацията, конкретизиране на параметри свързани с изграждането на трафопост с ефективна шумо- и виброизолация и защита срещу електрически и магнитни полета съгласно установените норми. На основание гореизложените мотиви, съдът счита за основателни и доказани оплаквания в жалбата за издаване на Заповедта и отказа за одобряване на ПУП при липса на форма, в нарушение на административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби. Поради това и на основание чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК оспорената заповед следва да бъде отменена. Административната преписка следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне съобразно настоящото решение. При този изход на спора, своевременно направените искания за присъждане на разноски от представителите на жалбоподателите следва да бъдат уважени. На основание чл. 143, ал.1 АПК ответната страна Община Варна следва да заплати на „БГ МАРКЕТ“ ООД – гр. София, [ЕИК] поисканата със списъка за разноски сума в размер на 3050 лева – 50 лв. – заплатена държавна такса, 2400 лв. - заплатен адвокатски хонорар и 600 лева за депозит за вещо лице, равняващи се на 1559,44 €. Неоносвателни са възраженията за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото претендираново адвокатско възнаграждение е съобразено с обема на делото, правната и фактическа сложност на делото, проведени са три съдебни заседания, в които активно е участвал процесуалния представител на жалбоподателя, формирани са въпроси към СТЕ, депозирани са множество молби и са изразяване становища. Освен това направените възражения са бланкетни и немотивирани. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 173, ал.2 АПК, Административен съд – Варна, XIV състав